Всички обичат Бойко, сезон 2

Каквито и прегрупирания да стават в парламента, кабинетът надали ще остане без депутатско мнозинство. Точно както се случи и в предишното управление на ГЕРБ

сп. "ТЕМА", бр. 48 (677), 08-14 Декември 2014, temadaily.bg

ГЕРБ преговаря за подкрепа на правителството си с три парламентарни групи, ден след ден се провеждат срещи с противоречиви резултати, между депутатските стаи текат напрегнати совалки. Накрая и трите групи гласуват за кабинета, но според различни уговорки, така че да се разграничат една от друга. Това е резюме на избора на Министерския съвет начело с Бойко Борисов. Но не на кабинета „Борисов 2“, а на първото правителство на ГЕРБ през 2009 г.
Разликите между тогавашната и сегашната политическа картина не са малки, но приликите се набиват на очи. Преди пет години победителят на изборите преговаряше със Синята коалиция, РЗС и „Атака“ под мотото „Всички без БСП и ДПС“. На ГЕРБ не достигаха само няколко депутати и затова Борисов не склони да прави коалиция и да отпусне министри на партньорите. Вместо това преговарящият Лъчезар Иванов им предложи да подпишат меморандум за подкрепа, съдържащ общи приказки. Яне Янев и сините се дръпнаха. От ГЕРБ пробваха с три различни меморандума за всяка от групите, но в крайна сметка подписа само Волен Сидеров. Въпреки това кабинетът беше избран с внушително мнозинство. То, разбира се, бързо започна да се рони. Първи бутона unfriend натисна Яне Янев. После опозицията дръпна брюкселската струна и се наложи и Волен Сидеров да бъде отлъчен. Към средата на мандата се отдръпна и Синята коалиция. Но пък РЗС се върна в лоното на ГЕРБ. През цялото това време обаче имаше

независими депутати, достатъчни да бетонират правителството

Сега още по-бързо се наложи разграничаване от Патриотичния фронт. Но вече има трима независими, които биха могли при нужда да спасят и кабинета „Борисов 2“. Избраната по погрешка заради механично получени преференциални гласове Ана Баракова от „България без цензура“ предварително напусна групата си и вече гласува с ГЕРБ. ДПС уцели точния момент да изключи двама „преференциални“ депутати, които разбъркаха сметки в листите на движението - Муса Палев и Гюнай Хюсмен. Те не са декларирали преориентиране към мнозинството. Но самото им наличие дава възможност кабинетът да се задържи и без гласовете на Патриотичния фронт. Участващите в правителството три формации имат 117 депутати, точно колкото имаше ГЕРБ през 2009-а...
Но даже Реформаторският блок и/или АБВ да се отдръпнат, вариантите за спасяване на кабинета не се изчерпват. В БСП има влиятелно крило, което се бори за овладяване на партията и което е за коалиране с ГЕРБ. Да не забравяме, че преди изборите такива планове имаше и в двете партии. От ДПС също още отпреди вота постоянно повтарят, че „ценностно мнозинство“ без тях не може да се състави...
Да не забравяме също, че 121 гласа в парламента не са необходими за всяко гласуване, даже и за избора на правителство. А само за отхвърляне на вот на недоверие, и то при пълна мобилизация на опозицията. Всъщност е обратното - опозицията трябва да събере мнозинство от 121, за да свали правителството. Правилото гласи, че решението се приема с повече от половината от гласовете на присъстващите. Да не говорим, че вот на недоверие се внася с 48 депутатски подписа, а нито една група освен ГЕРБ не е толкова голяма. Тоест поне две групи трябва предварително да се договорят, изтърпявайки всички упреци в съглашателство и в бъдещи съвместни планове. А после да привлекат на своя страна още три...
Ето защо и в 43-ото НС със сигурност

мнозинствата ще си плават, но керванът ще си върви

„Всички обичат Бойко? Няма такъв сериал!“, отсече Борисов през 2009-а в интервю за „ТЕМА“. Е, оттогава не само изгледахме многобройни серии, а сега започва втори сезон.  На хоризонта вече няма друга фигура (личност, партия, проект), която все още да е в състояние да изкара пред урните достатъчно избиратели, че да получи легитимност за управление. Над милион гласуват за Борисов, горе-долу толкова са и тези, които гласуват против него, което пък спасява легитимността на целите избори.
От пет години и половина България се управлява от правителства, зад които няма официални мнозинства в парламента. И въпреки това кабинетите падат само ако се самосвалят.

Реформатори по хасковски

Комбинация от местни кандидати, общинска власт и икономическо влияние генерира завиден резултат за Реформаторския блок в областта. Този успех обаче няма нищо общо с принципите и програмата на десноцентристката коалиция

сп. "ТЕМА", бр. 42 (671), 27 октомври-2 ноември 2014

Водачът на листата и избран за депутат от Реформаторския блок Станислав Иванов пред в. “Хасковска Марица”: 

Да, в България кандидатски места в листите се купуват. А те се купуват, защото се продават. Има партии, които търгуват с кандидатските места, защото отдавна ръководителите им са превърнали партията във финансова пирамида. Интересното е, че се продават т.нар. избираеми места – от трето-пето надолу в листите. Водаческо място не се продава. И това е напълно обяснимо – никога не знаеш по-висшестоящият партиен лидер дали вече не го е обещал на някого. Някои партии се оценяват по-скъпо – в обращение пускат местата от десето надолу. Аз съм направил своето пазарно проучване и съм решил, че такава сделка за мен не е изгодна.

(с малки съкращения)

На европейските избори през май Реформаторският блок получи в Хасково 2.8%, а на парламентарните през октомври - 13.44%. В проценти скокът е от почти пет пъти, в гласове числата изглеждат още по-красноречиво: от 2332 на 15 565 - близо седем пъти. От всички избирателни райони в страната блокът има по-висок резултат само в столичните 23-ти и 24-ти (Южна, Източна и Централна София). Но даже на жълтите павета и в квартал „Лозенец“ реформаторите нямат такива локални победи като в Хасковско. Подобно на националните резултати в тази област РБ е на четвърто място. На няколко стотни от третия – в случая БСП. В отделни градски секции и в множество села блокът е на първо място, а в определени гнезда направо отвява конкуренцията, печелейки над половината от гласовете. Този гигантски изборен скок е най-големият не само за реформаторите, а за всички основни формации. Освен това по данни на „Галъп“ на 5 октомври всеки десети глас за РБ е дошъл от село. Как

блокът спечели на места, където няма блокове

е въпрос, заслужаващ специално внимание.

Отговорът се крие в имената на хасковските кандидати. Водач беше Станислав Иванов – по-големият от двамата синове на дългогодишния кмет на града Георги Иванов, а подгласник му беше Стефан Димитров – син на шефа на най-големия завод в областта “Неохим” Димитър Димитров. Иванов-младши се впусна за първи в път в политиката, досега се е занимавал само с бизнес (виж карето). Димитров-младши пък вече има зад гърба си един мандат като кмет на Димитровград и завършва втори като общински съветник, спечелени от името на многолюдни коалиции с характерното име “Да за Димитровград”. А през 2005 г. е бил  втори в местната кандидатдепутатска листа на коалицията “Народен съюз”.

Амбицията на тандема беше и двамата да влязат в парламента. Но гласовете се оказаха достатъчни само за един мандат, без шансове за втори в преизчислителната лотария на ЦИК.

Иванов и Димитров получиха челните места в листата на Реформаторския блок по неведоми пътища – лидерите в София не дадоха никакви предварителни обяснения по въпроса. Чак след като се надигна вълна от недоумение и възмущение, Радан Кънев обяви кандидатите за резултат от “здрави връзки с местната власт там, където е независима”. С което недвусмислено намекна за Георги Иванов – кмет, който печели изборите всеки път от името на различни партии, а 15-годишното му “независимо” управление на Хасково е отделна, много дълга тема... По нея обаче са се изявявали предимно “борци с корупцията” от типа на Яне Янев и Николай Бареков, за което вторият беше осъден от Иванов за клевета.

Конкурентите на реформаторите коментираха на най-високо ниво

новината за издигането на кметския син

Още преди изборите бившият икономически министър и местен депутат Делян Добрев прогнозира, че циганите в областта може да се окажат “най-големите реформатори”. След вота зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък беше категоричен: “В Хасково РБ заложи не на идеи и идеологии, а на сина на кмета Георги Иванов. Имам сведения, че те са купували гласове в Хасковския регион.” За Лютви Местан постижението на реформаторите беше поредният чудесен пример в подкрепа на тезата му за манипулативното разделение на добро и лошо задкулисие. „Питам - някой ще разследва ли този феномен, или щом е в полза на добрите, всичко е наред“, обърна се председателят на ДПС към МВР. За да е възможно най-убедителен, той беше пресметнал, че на парламентарните избори миналата година партиите, които впоследствие се обединиха в Реформаторския блок, са получили общо 1330 гласа в Хасковско - 12 пъти по-малко от сега.

Скоро след това Районният съд в Свиленград

осъди за купуване на гласове в полза на РБ

29-годишния Стоян Манолов. Той получи една година пробация и пет хиляди лева глоба, след като се призна за виновен, че в дните преди изборите е предложил на 11 души от ромската махала в града по 20 лв., за да гласуват за РБ. По делото имаше както свидетелски показания, така и веществени доказателства – множество агитационни материали на блока, списък с 86 имена и ЕГН, пачка от 1650 лв. на банкноти по 20 лв. (почти пълно съвпадение - 86х20=1720). Както и визитка на кандидата Станислав Иванов... 

Свиленградският “дилър” на реформаторите не беше единственият, попаднал под ударите на закона, други трима бяха осъдени за “пазаруване” в полза ДПС. Но за разлика от движението блокът не беше попадал досега в този тип криминална хроника. 
Мащабът на разкритата схема обаче подсказва, че само и единствено с подобни методи надали може да се съберат над 15 хиляди гласа. Най-високите резултати на РБ в страната са в секции в Хасковско, където за сините са гласували между половината и две трети от избирателите. Рекордьори са три близки до областния център населени места, които моментално си

спечелиха прозвището “реформаторските села”

“ТЕМА” потърси на място информация каква е рецептата за този феноменален успех. На десетина километра от Хасково е най-голямото село в областта - Узунджово, с близо 1800 жители и 1057 избиратели. Реформаторският блок е с абсолютно мнозинство и в двете му секции. 904-ма са упражнили правото си на глас, валидните бюлетини са 849 (активността тук традиционно е висока). №7 е бил отбелязан в 495 бюлетини (55%), далеч назад са ДПС (115), ГЕРБ (83) и БСП (49). На евровота през май обаче резултатите са били съвсем различни – в едната секция (в която гласуват обитателите на ромската махала) печели ДПС, в другата – ГЕРБ, трета и в двете е “България без цензура”. А Меглена Кунева и Светослав Малинов са получили всичко на всичко 8 гласа. Още на влизане в Узунджово се набива на очи табло, на което плакат на РБ е залепен върху плакат на БСП. На площада ликовете на местната реформаторска листа греят от фасадите на всички сгради без кметството. В последния слънчев и топъл есенен ден пред двуетажното здание на местната власт стои кметът Димитър Ничев (44 г.). По анцуг и маратонки, паркирал небрежно черното си ауди комби, той хапва тестена закуска и координира разпределянето на дървата за огрев.

Ничев е кмет първи мандат. Спечелил е вота през 2011 г. като кандидат на ДСБ, на балотаж, но със солидна разлика срещу Ванчо Ванчев (ВМРО), който се борел за четвърти мандат. Ничев се е пробвал неуспешно и през 2007-а и е имал преднина на първия тур, но не са му достигнали петдесетина гласа на втория. Тогава той се е явил от името на коалиция “Хасково – настояще и бъдеще” (ПП “Родина”, БДС “Радикали”) – актуалният формат зад Георги Иванов, въпроизведен в повечето села в общината. Статистиката сочи, че гласовете за него са горе-долу толкова, колкото взе и РБ на 5 октомври... 

Кръстосвайки напред-назад с колата, постоянно говорещ по телефона или разговарящ с някого, кметът видимо се наслаждава на работата си. Но и ролята определено му отива – шеговит с шляещите се цигани, строг с общинските работници, отзивчив към гражданите, дошли за някаква услуга, авторитетът му в селото изглежда несъмнен. Ничев живее в Хасково, но развива семеен бизнес в Узунджово – малка спиртоварна. Тук е и любимото му хоби, което е и търговия - развъдник за кучета от породата кавказки вълкодав.

Кметът твърди, че изборните резултати не са изненадващи. Най-малкото защото “Георги Иванов е чист узунджовец” - майка му и баща му са оттук, а кандидатът “не е парашутист”. “Колко би могло да се купят – 500 гласа”, разсъждава Ничев. Изтъква как “Димитровград също помогна”, намеквайки, че “Неохим” е най-големият работодател в района. Синът на шефа на завода получи 4480 преференциални гласа.

В селото е имало предизборно събрание на РБ, както и “щаб” – малка сграда встрани от кметството, облепена отвсякъде с плакати. С известно неудобство кметът признава, че сградата е общинска. И че това е бившият комсомолски клуб. С гордост обаче разказва за Пандо Ванчев, министър на съобщенията от Живково време - узунджовец, благодарение на когото селото е това, което е днес. Опеката на местния соцголемец наистина си личи – основният път е широк, почти всички вътрешни улици са асфалтирани, площадът е просторен, а кметството е голямо, с ламперия по стените и облицована с кожа врата на кметския кабинет.

Съдебна реформа, конкурсно начало и пр. не са понятия в речника на Димитър Ничев. Очакванията му към новия парламент са пределно ясни – селото да има лоби, за

да се реализират проекти, както в “герберските общини”

защото “не става само с метене”. Узунджово може да се похвали с туристическа атракция – църквата “Успение Богородично”. Това е джамия, построена на мястото на средновековен християнски храм, която след Освобождението е преустроена отново на църква. През 2007 г. е напълно реставрирана със средства от хасковската община и програмата “Красива България”. Селото си има и културен живот – две читалища и два танцови състава, спечелили многобройни отличия. Също и славна история – през XVI в. панаир на това място е събирал ежегодно 100 хил. души от три континента. Кметът се гордее с мемориалния комплекс “Нашето летище Узунджово” (стар самолет и паметни плочи) и новооткрита малка авиационна музейна сбирка, както и с нова спортна площадка. Планира още кът с бюстове на национални герои и футболно игрище. Голямата цел, както навсякъде по селата, е канализация и преасфалтиране.

Жените, метящи есенните листа от улиците, разбира се, подкрепят тези намерения, не без известен скептицизъм дали хасковският депутат ще ги сбъдне. По-образовани жители пък проявяват и нескрита ирония към нароилите се изведнъж “фенове на евроатлантическите ценности”. А за ромите от махалата в края на селото със сигурност най-важно е дали ще има нови показни или по-продължителни акции на МВР срещу битовата престъпност. Обирите са ежедневие, краде се всичко – от инфраструктурни кабели, през вещи от къщите, чиито собственици си идват само през уикенда, до плодове и зеленчуци от дворовете.

На десетина минути път с кола от Узунджово в посока Симеоновград е село Александрово – най-реформаторското населено място в България. Тук от 189 валидни бюлетини 147 са за РБ (77.78%)! При това с 16 невалиди гласа за блока и всичко това от реално около двеста гласоподаватели (по списък са 257). Рекордът е в комбинация с антирекорд –

на евровота РБ има нула гласа

а убедителната победа е за ГЕРБ.

Селото изглежда доста западнало, а по улиците няма жива душа. Заради малкото си жители Александрово няма кмет, а назначен от община Хасково кметски наместник. Тя се казва Надежда Добрева и също е от ДСБ, преди разцеплението на сините е била от СДС. Сладкодумната иначе кметица не може да отговори на въпроса защо реформаторите са получили нула гласа на евровота. А защо на парламентарните избори почти всички бюлетини са за РБ – “може би, защото хората ги харесват”. Тя познава Станислав Иванов, много го харесва и му възлага големи надежди. Смята, че във властта трябва

да влизат млади хора. Освен това е с националистически нагласи и недоумява откъде са се взели седемте гласа за ДПС. Казва, че тук няма цигани, а само т.нар. аспарухови българи, които били съвсем различни. Към селото и неговите обитатели е настроена майчински – готова е по всяко време да изслуша и да помогне с каквото може и за загубените теленца на някой дядо, и за проблемите в инвестицията на някой млад животновъд. От разговора проличава също, че е сред по-властните майки...

Добрева довършва четвърти мандат – първия път е спечелила избори (когато Георги Иванов е кандидат на СДС), останалите три е назначавана от ОбС Хасково. Общината е единственото място, от което селото може да очаква някакво финансиране. Сега кметицата е доволна, че градските съветници са одобрили закупуването на реституирания навремето първи етаж от сградата на кметството, който в момента е съвсем запустял. Идеята е да се ремонтира и администрацията да се пренесе там. Така да освободи втория етаж, където има салон със стотина места, за читалището.

Александрово също има туристическа атракция – откритата през 2000 г. от покойния Георги Китов гробница на тракийски владетел с уникални стенописи. Японското правителство е финансирало (и проследило плътно) построяването на малък музей пред могилата, където има възстановка в реални размери на консервираната вече находка. Но всичко това засега не помага особено за ръст на селската икономика.

Отбивка от пътя между Узунджово и Александрово води до Нова надежда – напълно западнало село. Ако не беше реконструкцията на жп линията Първомай-Свиленград, която в момента тече точно около гарата в Нова надежда, тук щеше да цари пустинна тишина. По думите на минувачи две трети от населението вече е ромско, а останалата част е съставена предимно от много възрастни хора.

Тук РБ печели 128 гласа (62.7%) от общо 204. А на евровота блокът е имал само един глас. Може би е на кмета Венцислав Вълев (СДС). В два следобед него вече го няма на работното му място и няма кой да обясни как така червеното в миналото село е гласувало масово за РБ, като миналата година е предпочело ГЕРБ, а за евродепутат е харесало най-много Николай Бареков...

Освен новите политици нова надежда, както изглежда, тук вдъхват само периодично появяващите се версии за местоположението на легендарните заровени съкровища на Емин ага и съответните иманярски набези...

Пренареждане и предреждане

Състезанието за преференциални гласове очаквано се оказа надпревара както по авторитет, така и по други типове влияние

сп. "ТЕМА", бр. 40 (669), 13-19 Октомври 2014

На евровота преди пет месеца, когато за пръв път имаше реална възможност за пренареждане на листите, всеки четвърти отбеляза в бюлетината номер на предпочитан кандидат. На парламентарните избори на 5 октомври, когато се състоя дебютът на преференциалното гласуване за депутати, очаквано беше регистриран още по-голям интерес – всеки трети посочи свой фаворит за народен представител.

Каква част от тези гласове бяха за „любимец“ на принципа „15-15“, е невъзможно да се изчисли с точност. Но едва ли бяха повече от подадените на 25 май десетина процента. Твърде вероятно е даже да са били под 7%. Факт е, че само в отделни райони и листи се получиха пренареждания заради заблуден вот. Прагът за разместване беше 7% и ако дублираното гласуване беше по-висок процент, разместването щеше да е масово.
Със сигурност обаче

от ГЕРБ дължат извинение на БСП

за подигравките във връзка със социалиста Момчил Неков, който стана евродепутат заради този феномен. Нека не забравяме, че тогава партията на Бойко Борисов извади късмет – беше под №18 в бюлетината при листи с по 17 кандидати. Тогава лидерът на ГЕРБ развиваше теории, че вотът „15-15“ за БСП или е купен и контролиран, или е протестен срещу водача Сергей Станишев, или червеният електорат е „глупав“. Е, привържениците на ГЕРБ не се оказаха „по-умни“ при разменени роли.

За парламентарните избори по-заден номер в бюлетината се падна на БСП (22). А с №9 ГЕРБ инкасира значителен вот „9-9“, който размести непредвидено листите в няколко района. Наложи се ръководството веднага да започне да коригира „грешките“ на системата. Двама от „Любимците 9“ моментално подадоха в ЦИК заявления, че се отказват от спечелените депутатски места, очаква се същото да направят и останалите.

Отделно избирателите на ГЕРБ демонстрираха известно, макар и сравнително плахо, желание да коригират кадровите решения на Борисов и Цветан Цветанов. Във Велико Търново те предпочетоха дванайсетата в листата инж. Клавдия Григорова-Ганчева – секретар на община Горна Оряховица и дългогодишен служител на БДЖ, пред втория - бившия областен управител проф. Пенчо Пенчев. И двамата обаче ще влязат в парламента. Във Враца пък електоратът на ГЕРБ отреди извън НС да остане бившият социален министър Тотю Младенов, а неговото място да заеме Красен Кръстев – общински съветник в Бяла Слатина. В други случаи рокадите бяха „пешка-пешка“, но също демонстрираха, че гражданите бяха оценили по достойнство работата на определени партийни функционери по места...

За БСП преференциалната система даде както очаквани, така и изненадващи резултати, но донесе

все лоши новини за централата

Един от кандидатите с най-силна мажоритарна подкрепа – Георги Кадиев, логично успя да се класира от задно място, събирайки в пъти повече гласове от всеки друг в листата за столичния 23-ти район. Същевременно във Варна бившият оргсекретар на партията Красимир Янков измести от парламента ексминистърката на образованието Анелия Клисарова. Гласовете за него обаче бяха доста по-концентрирани в определени секции... По време на кампанията Клисарова - бивш ректор на варненския медицински университет, показа, че можеше да бъде полезна на групата на БСП в областта на здравеопазването (а не в образованието, където попадна по нелепо стечение на обостоятелствата). Докато Янков до момента е демонстрирал склонност най-вече към участие в бордове на държавни компании... И двамата бяха протежета на предишното ръководство в БСП, но той все още е областен председател. Освен това е било по възможностите му да постави свой застъпник във всяка секция в района...

Весела Лечева пък пожъна голям успех във Велико Търново, където от последното място в листата получи най-много преференциални гласове. Но не бяха напълно достатъчно, че да измести протежирания от закона водач, на чиято сметка се броят гласовете без отбелязано предпочитание. Което я остави извън Народното събрание.

В червените редици други мажоритарни

битки се оказаха по-скоро апаратни

Едва ли за широката общественост е от особено значение например, че в Пловдив-област се получи рокада между двама от местното изпълнително бюро на БСП - Манол Генов, секретар “Предизборна дейност” измести Галин Дурев, председател на Областния предизборен център. По-интересното всъщност е, че Генов зае депутатско място, за което се бореше и лидерът на “Евророма” Цветелин Кънчев. В Пазарджик пък досегашният депутат Йордан Младенов е изместен от общинския лидер на БСП Димитър Димитров – дългогодишен общинар и крупен арендатор на земя със спорни бизнес практики.

Невероятно, но факт – даже в най-дисциплинираната партия ДПС преференциите изиграха някаква роля. В Благоевград имаше жестока конкуренция между втория и третия в листата, от която победител излезе №3 – бившият областен управител Муса Палев, а губещ се оказа №2 – бившият депутат и кмет на Гърмен Ахмед Башев. В регион с дълга листа, какъвто е Варна, пък изборната машина на движението даде засечка. По схемата “18-18” сред избраните се оказа бизнесменът от ромски произход Алеко Атанасов. Той обаче веднага отстъпи мястото на този, за когото беше предвидено – областният председател на партията Ерджан Ебатин. В Бургас бившият депутат Несрин Узун влезе отново в парламента от последното място в листата, измествайки третата – Севим Али, шефка на общинския съвет в Търговище и съпруга на кмета на Антоново Танер Али. В Разград бизнесменът Гюнай Хюсмен (не)обяснимо изпревари двама от най-добрите професионалисти на партията – Хасан Адемов и Нигяр Джафер, заплашвайки да остави извън НС здравната експертка. От централата увериха, че Хюсмен ще се откаже от мандата.

От ДПС декларираха, че са загубили над 70 хил. гласа заради преференциите, които объркали избирателите им да пуснат невалидни бюлетини. И отчетоха, че на практика

новата система ги е лишила от второто място

на изборите.

Реформаторският блок беше формацията, чиито кандидати бяха най-надъхани за преференциални гласове и чиито избиратели (отново) бяха най-активни в посочването на предпочитания. Както се очакваше обаче, мажоритарният елемент при тях имаше най-малък практически ефект, защото РБ получи повече от един мандат само в столичните райони. Така само за протокола остана фактът, че бившият лидер на СДС Мартин Димитров измести бизнесмена Гроздан Караджов, но и двамата се класираха за 43-ото Народно събрание.

В Патриотичния фронт изненади нямаше, а при останалите три формации – “България без цензура”, АБВ и “Атака”, предпочитанията не изиграха никаква роля, защото те не класираха повече от един депутат в нито един район.

След всичките бурни страсти, които предизвика преференциалното гласуване, добре че се намери кандидат, който да прояви и чувство за хумор. Боян Балев, 13-и в листа на БСП за 23-и район в София намигна на избирателите си от Фейсбук: “Благодаря на всичките 142-ма човека, които гласуваха за мен преференциално. Особено съм благодарен на тези 20 човека, които гласуваха за мен с убеждението, че трябва да съм политик. Специално благодаря на 80-те роднини и приятели, които ме подкрепиха, въпреки че редовно забравям даже рождените им дни. На останалите 42 червени баби, които са ме зачеркнали от недовиждане, пожелавам да са живи и здрави. Гордея се с моя електорат. ЩЕ ВИ ВОДЯ КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ!”

Глас напушен

Партията на Светльо Витков прегърна тихомълком каузата за легализация на марихуаната, но я постави на видно място в предизборната си кампания 

сп. "ТЕМА", бр. 38 (667), 29-03 Октомври 2014

На 2 септември Фейсбук страницата на партията “Глас народен” променя своята снимка на корицата. На пръв поглед нищо необичайно - в този ден ЦИК изтегля жребия за подредбата на участниците в бюлетината и всяка политическа сила добавя своя номер към агитационните си материали.

Картинката на “Глас народен”, разпространена впоследствие и на плакати и билбордове, както обикновено е ефектна. Лидерът Светьо Витков е оцапан и изранен като Брус Уилис, а слоганът е “Избирай трудно”. За фон е поставена сградата на бившия Партиен дом, която се използва от Народното събрание и от ЦИК. При по-внимателен поглед обаче се откроява един много по-интересен детайл. Под надписа “гласувай 19 в интегралната бюлетина” е изобразено листо марихуана.

Картинката веднага привлича внимание във Фейсбук: “Тфа там под 19... Тревка ли е?!”, “Харесва ми цикорията зад номера на плаката. Имате още един глас. Успех!”, “Не мога да не ви поздравя за оформлението на номера!”. Сред възторжените коментари се срещат и скептични: “Каква е тая марихуана зад номера... Ако сте за декриминализиране на НЕМЕДИЦИНСКАТА марихуана, ме губите.” Както личи от отзивите, даже върли фенове на Светльо Витков не са наясно, че “Глас народен” има позиция по темата, а плакатът се възприема само като намигване към пушачите на трева. Така е, защото партията изобщо не афишира това, не и вербално...

През февруари на сайта glasnaroden.bg е имало онлайн допитване на тема “За или против легализирането на марихуаната за медицински цели?”. Резултатът е бил категоричен - 953 „за” срещу 94 „против”. Електоралният профил на партията (по данни на “Галъп” от евровота) - млади работещи висшисти от големите градове, също предполага одобрение за такава позиция. Само че досега “Глас народен” не я е заемала.

На парламентарните избори миналата година водачът на две депутатски листи Петър Петков е пускал предизборна снимки, на които е облечен с тениска с изобразено на нея листо марихуана. Но явно това е било само част от показния имидж на Петков, по-известен като рапъра Ghettoman от групата “Хората от гетото”. На снимката за вота на 5 октомври Петър, който е в 5-членния Изпълнителен съвет на партията и отново е водач на листа, вече е облечен в костюм и вратовръзка...

До момента единствената формация, която е изразявала отношение, макар и уклончиво, са “Зелените”. Миналата година те се обявиха за разрешаване на употребата за медицински цели и за постепенна декриминализация на личната употреба изобщо. Организации, които от години се борят за легализация, свидетелстват, че през 2013 г. “Глас народен” не са прегърнали идеята. Факт е, че в предишните две предизборни програми на партията марихуаната отсъства. Сега обаче се е появила в самия край на документа, в графата “други”. Позицията гласи  “Легализация на марихуаната за медицински цели и декриминализация на количество за лична употреба”. Това впрочем са две позиции по две отделни теми, всяка от които има напълно различни аспекти. И компетентният подход е да не се поставят заедно, да не говорим - в едно изречение.

По всичко личи обаче, че от “Глас народен” отново са налучкали добре пътя към получаване на държавна субсидия. Ако са честни към избирателите си обаче, Светльо Витков и компания да не използват марихуановия лист като смокинов. А техните кандидати, които по студиата важно-важно се изказват по проблемите на икономиката, образованието и пр., да заявят открито, че са за легализация и да се аргументират. В някои западни демокрации дебатът е толкова развит, че може да се въоръжат чрез обикновен copy/paste. Ако, разбира се, им стиска да се изправят срещу неизбежните критики, упреци и подигравки.

В гънките на листите

Въпреки че понятието „неизбираем кандидат“ е относително за вота на 5 октомври заради възможността за пренареждане, партиите отново напълниха със странни имена задните места в списъците за депутати

сп. "ТЕМА", бр. 35 (664), 08-14 Септември 2014, temadaily.bg

На парламентарни избори партиите традиционно подхождат небрежно към попълването на задните места в листите си. Но на вота на 5 октомври за първи път за народни представители ще се гласува по преференциална система. Възможността за пренареждане на списъците трябваше да вдъхне поне малко повече сериозност в централите. След като понятието “неизбираемо място” стана относително (макар и само на теория), формациите трябваше да заложат на утвърдени кадри.
Прегледът на листите, повечето от които бяха регистрирани в последния възможен момент, сочи точно обратното. Без никакви претенции за изчерпателност ето на какви кандидати се натъкна „ТЕМА”, при това само в списъците на формациите с по-големи амбиции.
В Благоевград АБВ поставя на трето място Димитър Чучулигов, собственик на счетоводна фирма в Петрич. “В политиката той е ново лице”, изтъкват от коалицията на Георги Първанов. През 2010 г. обаче Чучулигов нашумя в друга област – като задържан в една от показните акции на МВР по времето на Цветан Цветанов с кодово име “Лапачите”. Съдът го освободи ден по-късно. Дали поради тази причина или по случайност, но следващият в листата е адвокат -  Спас Велков...
В Пиринско жената до Николай Бареков Мария Календерска е втора в листата на ББЦ и ще се състезава с д-р Петър Календерски, братовчед на баща й, който е водач на коалиция “Десните”.
Реформаторският блок издига на 12-о място Али Али Хатип - герой в размириците заради съмнения в проповядване на радикален ислям в Рибново през 2009 г. Тогава той беше задържан от полицаи, докато заедно с баща си нападнал с брадва учителя Феим Таламанов. През 2012 г. пък МВР иззе от дома му незаконен радиопредавател. После Хатип стана общински координатор на НПСД на Касим Дал.
В  Бургас кандидат за депутат е журналистката от ”Скат” Ваня Чечева, нашумяла покрай една от многото батални сцена на Волен Сидеров и компания - на бензиностаниция на входа на града. В това нямаше да има нищо изненадващо, ако беше кандидат на НФСБ, но тя е издигната от БСП като гражданска квота на 19-а позиция.
Шести в листата на ББЦ е Иван Търпоманов - известен като водещ на телевизионното предаване „Политика и спорт“, но и като рекордьор по явяване на избори от името на всевъзможни формации. В момента Търпоманов се води партньор на Бареков в качеството си на лидер на Българската индустриално-аграрна партия.
Във Варна последен при „Десните“ е Хаго Арман Бабикян, син на шефа на предизборния щаб на коалицията.
15-и в списъка на ДПС е Сали Табаков, брат на излежаващия в местния затвор присъда за нарушаване на Закона за обществените поръчки бивш кмет на Дулово и бивш депутат Митхат Табаков.
Във Велико Търново движението издига на четвърто място Икмал Джомова, докато фондацията „Младежка толерантност“, която тя ръководи, отново започна да регистрира многобройни „независими наблюдатели“ за изборите. „Атака“ кандидатира на пето място Марин Тенджерков - играещ треньор на футболния отбор „Афродита Флора“ (състезава се в Аматьорската минифутболна лига) и съсобственик на едноименна верига магазини за цветя. АБВ залага във Видин на по-сериозен футболен деятел - на последно място в листата е Венизел Чангрушанов, президент на ФК „Тимок“ (Брегово) - трети в местната „А“ окръжна футболна група.
Патриотичният фронт пък е поставил на последната позиция актьора Петьо Нинков Цеков, познат от сериала „Шменти капели”.
Във Враца, както е известно, трети в листата на БСП е Тома Томов, лидер на ромската партия Европейска сигурност и интеграция. Като бивш районен прокурор на Оряхово той беше осъден за подкуп, но делото се забави достатъчно, за да изтече давността и той да се отърве с чисто съдебно минало. От листата на ББЦ (10-о  място) с Томов ще се състезава друг от осъдените по същото дело - бившият следовател Цецко Кривачков.
Никола Митев е водач на ББЦ в Габрово, откъдето е родом майка му - журналистката Ива Николова.
В Кърджали ГЕРБ издига Неждет Моллов, дългогодишен кадър на ДПС, бивш министър без портфейл в кабинета „Сакскобургготски“. Моллов освен това е девети в листата с номер 9... На кадър на движението залага и ББЦ -  бившия кмет на Бенковски Феим Мендерес е шести.
В Ловеч пиарката и видна антипротестърка Нора Стоичкова е четвърта сред кандидатите на Бареков. В  миналия парламент тя се водеше съветничка на местния червен депутат Димитър Горов.
Синът на бившия главен мюфтия Недим Генджев – Ибрахим, преди четири месеца беше отстранен от евролистата на БСП след скандал. Тогава депутатът Милко Багдасаров даже беше заявил, че с такъв кандидат социалистите ще загубят подкрепата си в Кърджали. Притесненията на Багдасаров явно са се изпарили с получаването на водаческо място и за тези избори. Защото сега кандидат на БСП е не само Генджев-младши (шести в Пазарджик), а и баща му (11-и в Шумен).
В Плевен пък социалистите хвърлят в борбата за “освобождение от ГЕРБ” Веселин Плачков, известен с главната си роля във филма “Дякон Левски”. Но от 11-о място в листата...
Втори при ДПС е Майдън Сакаджиев, доскорошен шеф на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Той беше уволнен от служебния министър на замеделието и храните Христо Грудев с мотиви: “системно неизпълнение на задължения от страна на агенцията в предвидените за това срокове”, “стартирана наказателна процедура от страна на Европейската комисия, която към момента се намира в досъдебна фаза”, “редица писма от страна на ЕК за недоброто функциониране на ИАРА, като одитът на дейността на агенцията, извършен от страна на МЗХ, е потвърдил тези констатации”.
В Пловдив-област ББЦ пуска в изборната  борба MMA боеца Красимир Марински, 15-и в листата. 11-а в списъка на ДПС за Русе е шефката на фонд “Земеделие” по времето на тройната коалиция Ализан Яхова, посочена от Ахмед Доган като един от неговите “инструменти” в прословутото му изказване за “разпределението на порциите на финансирането в държавата”.
Айлин Дахилова-Василева, основател на Фейсбук групата “Аз подкрепям Касим Дал”, от която формално тръгна новият политически проект на бившия зам.-председател на ДПС, е предпочела “Движение 21” на Татяна Дончева. Дахилова е втора в Русе и трета в столичния 23-и многомандатен избирателен район (МИР).
Патриотичният фронт пък е вербувал за 23-ти МИР кадър на ДСБ - младежа от смесен брак Юсеф Ез Един Ахмед Дакак, който е на девето място. А в софийския 25-и МИР четвърти е бившият шеф на “Булгаргаз” Васил Филипов.
Незнайно защо в Хасково 12-и в листата на ГЕРБ е д-р Ангел Кунчев - главният държавен здравен инспектор на републиката. Може би има някаква скрита символика...
Встрани от куриозите общото впечатление, което оставят листите, е тягостно. Извън щатните партийни функционери, които са абонати за всички избори, и местните чиновници, които бранят даден пост или са се прицелили в такъв, партиите очевидно изпитват все по-големи затруднения да намерят кандидати с (що-годе) прилични биографии. Всеки може сам да се увери в това, като разгледа пълните листи на формациите в раздел “Регистри”, графа “Регистър на кандидатите за народни представители”, на интернет страницата на своята районна избирателна комисия: rikXX.cik.bg (на мястото на ХХ се поставя номерът на избирателния район - напр. 01 е Благоевград, 31 е Ямбол). Достъпът не е улеснен от ЦИК по никакъв начин, което създава усещането, че списъците с кандидатите са една от старателно пазените тайни в предстоящите избори. А междувременно листите от предишни избори „случайно” започнаха да изчезват от достъпния за гражданите електронен архив на комисията.

Листите: пренареждане

На първите парламентарни избори с възможност за пренареждане на листите ще се води ожесточена битка за преференциални гласове между съпартийци и съюзници. Всички похвати, изпитани в старата избирателна система, вече са приведени в действие

сп. "ТЕМА", бр. 34 (663), 01-07 Септември 2014, temadaily.bg

Мисли рационално, гласувай преференциално.“ Това беше девизът на Георги Близнашки в първата битка за преференциални гласове - на европейските избори през 2007 г., когато той беше поставен на неизбираемото седмо място в листата на БСП. По стечение на обстоятелствата именно проф. Близнашки като служебен премиер ще организира първия парламентарен вот, на който избирателите ще имат право да пренаредят кандидатдепутатските списъци на партиите и коалициите.
Досега тази избирателна система беше изпробвана три пъти – през 2007-а, през 2009-а и тази година, но все на европейски избори. Едва за вота, проведен преди три месеца, политиците се престрашиха да я направят работеща, приемайки достатъчно ниския праг от 5%. Така кандидатите, събрали предпочитания, равняващи се на поне 5 на сто от гласовете за съответната листа, имаха шанса да изместят водача. Ако, разбира се, той не е още по-предпочитан от избирателите.
Двата практически резултата от експеримента са известни. Бившият вече лидер на БСП Сергей Станишев претърпя унижението да бъде задминат по случайност от доскоро никому неизвестния Момчил Неков. В Реформаторския блок пък напълно по план костовисти и други недолюбващи Миглена Кунева избиратели изпратиха вместо нея Светослав Малинов от ДСБ в Брюксел и Страсбург.
Изборният кодекс на Мая Манолова въвежда за първи път преференциалната система на парламентарни избори. Но 

с едно огромно изключение – за водачите на листи

Защото всяка бюлетина, на която не е отбелязано предпочитание за определен кандидат, ще се води служебно като глас за този под номер 1. Така ръководствата на партиите и техните фаворити ще могат да бъдат измествани единствено с над 50% от гласовете за листата, при това подадени накуп за един от другите претенденти.
Списъците с водачи - съставени в централите по знайни и незнайни критерии, уви, няма да може да бъдат променени. Фактите са красноречиви – даже и най-компактно разположеният електорат – този на ДСБ в центъра на София, с върхова мобилизация постигна едва 27% преференции за Светослав Малинов. Промени в долната част на листите обаче са напълно възможни. Вторите ще бъдат измествани от всеки на по-задна позиция, който е получил поне 7% личен вот.
Но и тази възможност е ограничена от някои обективни обстоятелства. Защото преференциалната система на парламентарни избори има още една особеност – много по-вероятно е да сработи в големите многомандатни избирателни райони (МИР), от които се избират повече депутати. Най-малките МИР излъчват по четирима народни представители - това са Видин, Габрово, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Търговище, Ямбол. В тях повече от един депутат е възможно да класират само ГЕРБ, БСП и ДПС. Като в Силистра и Търговище, както и в Кърджали и Разград такъв шанс има единствено ДПС. Поне това сочат всички изборни резултати от последното десетилетие. Движението обаче е най-твърдият противник на преференциалната система. Именно неговата парламентарна група наложи правилото водачите да бъдат защитени от изместване.
Единственият пробив в тази позиция беше през 2009 г., когато тогавашният лидер на младежкото ДПС Корман Исмаилов опита да се пребори за място в Европарламента от неизбираема позиция. Но събра едва 2.5% (9004) от гласовете за партията. Две години по-късно я напусна и основа своя. Постижението на Исмаилов впрочем беше подобрено тази година. Вторият в листата за евровота Делян Пеевски получи 3% преференции (11 183 гласа), най-много след водачката Филиз Хюсменова...
Така че рокади 

може да се очакват почти само в БСП и в ГЕРБ

Евентуално и в Реформаторския блок, и много по-малко вероятно в “България без цензура”, в Патриотичния фронт и в АБВ, ако, разбира се, една или повече от тези коалиции прескочат изборната бариера от 4% за влизане в Народното събрание. Причината е, че с малки изключения двете най-големи партии класират по повече от един депутат на избирателен район.
Миналата година например със своите 7.3% (23 мандата) на „Атака“ се паднаха двама народни представители единствено във Варна, където листата „дърпаше“ Волен Сидеров. През 2009 г. Синята коалиция получи 6.76% (15 мандата) и също се пребори само за един депутат, който не беше водач на листа – в столичния 23-ти МИР, където начело беше Иван Костов. Също тогава с постигнатите 4.13% всеки от десетимата влезли с бюлетината на РЗС в парламента беше от различен избирателен район.
На базата на тези факти и данните от актуалните социологически проучвания спокойно можем да изключим от преференциалната надпревара АБВ и Патриотичния фронт, които по прогнози получават към 4%. Разпадналият се тандем между Николай Бареков и Ангел Джамбазки за евровота пък показа, че потенциал за мажоритарен вот в ББЦ има само кандидат на силен коалиционен партньор като ВМРО. Сега обаче в тази роля е ЛИДЕР - партия, която има влияние в точно определени райони, където със сигурност ще получи водачеството.
В Реформаторския блок броят вторите места в София за избираеми и е възможно за тях да се заформят мажоритарни битки. Които със сигурност няма да излъчат победител, ако не са умело координирани от някой от партньорите – ДСБ или ДБГ...
В ГЕРБ пък традиционно водачът получава бонус, независимо кой е той. Даже и, меко казано, да не е сред авторитетните лица на партията. Така през 2007 г. 20 хил. преференциални гласа събра варненската съдийка Душана Здравкова, впоследствие отлъчена и бързо забравена. През 2009 г. злополучната външна министърка Румяна Желева получи над 10% лично одобрение – 65 282 гласа!
Тази година обаче Томислав Дончев закономерно би всички рекорди с над 108 хил. преференции, близо 16%. Възможно е все пак в определени райони да има преференциален вот и за по-задните позиции. Особено там, където Борисов и Цветанов изненадващо за местните структури “спуснаха” водачите – в Пловдив-област (Методи Андреев) и в Пазарджик (ген. Стоян Тонев).
Едно е сигурно – най-много размествания ще има в листите с (кърваво)червен цвят. В БСП да изместят вторите, ще се пробват всякакви кандидати – от най-видни опозиционери като Георги Кадиев, през залагащи на соловите изяви като Страхил Ангелов, до всякакви знайни и незнайни пренебрегнати активисти.

Изчисленията на база резултатите от парламентарните избори миналата пролет сочат, че за пренареждане ще са нужни между 900 и 5500 гласа в ГЕРБ и между 1200 и 4800 гласа в БСП в зависимост от района (виж картата). Числата вероятно ще са малко по-големи за герберите и със сигурност значително по-малки за социалистите.
На евровота правото си да посочат предпочитан кандидат използваха една четвърт от избирателите, като един на всеки десет го беше направил погрешка на принципа “15-15”. Сега все още липсват официални данни по темата от социологически проучвания. Но опитните наблюдатели са сигурни в предстоящия бум на преференциалното гласуване. Според проф. Михаил Константинов размествания в листите ще има, макар и “колкото да развеселят електората”. Проф. Михаил Мирчев обаче очаква всеки втори да отбележи номер и в квадратчето, и в кръгчето на бюлетината. Ако тази прогноза се сбъдне, парламентът ще изглежда доста по-различно, отколкото си го представят в момента в партийните централи.
Въпросът е как стана така, че от БСП, които бяха противници на преференциите именно поради опасността от вътрешнопартийни боричкания, изведнъж въведоха именно тази система (а от ГЕРБ, които й бяха привърженици само на думи, го допуснаха). За първи път в БСП само лидерът Михаил Миков оглави две листи. По този начин цели двайсетина души предварително си гарантираха креслата в следващия парламент. Същевременно социалистите събраха 12 партии-коалиционни партньори, без да броим т.нар. гражданска квота и прочее връзкари, спуснати директно от “Позитано”. Ясно е, че не за всеки от тях може да се намери предна позиция в листите. Когато обаче 

“неизбираемо място” става относително понятие 

мнозина получават стимул с всички сили да се борят за повече гласове. Всеки по своя начин – кой с честна и почтена агитация, кой с “пазаруване”.

Според запознати повишеният интерес към изборите вече се усеща не само в централите и в партийните клубове, но и на нетрадиционни места като заложни къщи и застрахователни офиси. Брокерите разполагат с неоценими предимства – с мрежа от агенти, които са постоянно сред хората, и с информация кой от клиентите в момента е материално затруднен и вероятно податлив на „агитация”...
Изводът е очевиден - каквато и избирателна система да се въведе, все ще й се “намери цаката”.

 

Солови изяви

На първия преференциален вот през 2007 г. само Георги Близнашки имаше собствен слоган, но агитацията му се развиваше в рамките на кампанията на БСП, а солови изяви той правеше основно в интернет. Което не му донесе особен успех – 10 473 гласа (2.5%) и четвърто място сред социалистите по този показател.
Големият пробив направи Антония Първанова от НДСВ, която се осмели да напечата собствени плакати в битката си с парашутираната водачка Биляна Раева. Ако тогава се гласуваше по сега действащата система,  Първанова щеше да измести Раева със своите над 8% преференциални гласове. Е, в крайна сметка я измести, но на следващите избори... От последното място в листата Соломон Паси пък се нареди втори, агитирайки за себе си чрез нещо като телефонен мрежов маркетинг.
През 2009 г. изненадата дойде от най-неочаквано място – от ДПС. Тогавашният лидер на младежката структура на движението Корман Исмаилов без медийни изяви и подкрепа от централата събра 9 хил. гласа. Впрочем тази година като лидер на една от партиите в Реформаторския блок Исмаилов отново пробва да направи мажоритарна кампания (включително на турски език), но получи по-малко от 2 хил. гласа. Преди пет години в БСП пък всички мастити партийци бяха изпреварени от ромския активист Румян Русинов. Как е агитирал, само той си знае, но над 11 хил. правилно попълнени бюлетини за него бяха респектиращо постижение.
Тази година беше бумът на мажоритарните кампании. Светослав Малинов имаше цял набор от собствени интернет листовки, както и рамо от Иван Костов... Меглена Кунева отрича да е агитирала за преференциално гласуване. Но две седмици преди изборите във Фейсбук се появиха две групи в нейна подкрепа, които никак не изглеждаха аматьорски и събраха по 13 хил. “харесвания”. Те се казваха “Кунева е Номер 1” и “Искам Кунева”, илюстрирани бяха с онлайн плакати и изписани с призиви от сорта на този: “Отбележи 1 вдясно за нея на бюлетината и номер 10 за Реформаторския блок. Ако не гласуваш с 1 за водача на листата Кунева, вотът ти отива към хората на Иван Костов.”

Ангел Джамбазки открито агитираше в своя полза, от ВМРО твърдяха, че това е предварително договорено с тогавашните им партньори от „България без цензура“.
Джамбазки използваше пълно изборно снаряжение: листовки, брошури, плакати, банери, сайтове. Имаше си и слоган: „Глас за Джамбазки, глас срещу ДПС“. Зам.-председателят на ВМРО не се възползва от преференциите, защото неговото второ място се оказа избираемо. Не можа обаче да изпревари Николай Бареков – 20 хил. срещу 26 хил. гласа. 
В БСП всякакви такива похвати бяха забранени. Но колеги на журналиста Александър Симов, които го подкрепяха, все пак му изработиха собствен плакат, който разпространяваха в интернет. По всяка вероятност с мълчаливото му съгласие, макар че той надали би признал...

Полезни изкопаеми

Съюзът на ББЦ с ЛИДЕР доказа теорията, че който се върти прекалено бързо, в даден момент ще си целуне... неподходящо място

Дните преди изтичане на срока за регистрация на участниците в избори вече традиционно поднасят изненади. През 2009 г. например ВМРО, Земеделският народен съюз и “Гергьовден” плюс Единната народна партия се бяха обединили в коалиция “Напред” за евровота. Като преди това от формацията отпадна партия ЛИДЕР. След като получи незавидните 2.25%, “Напред” мълниеносно се разпадна и за парламентарните избори месец по-късно повечето участници в нея намериха пристан в листите на РЗС. Изключение направиха от “Гергьовден”, които подкрепиха символично Синята коалиция. По този повод Любен Дилов-син написа гневно-иронична статия, озаглавена “В Яневите листи? Защо е този театър, приятели!” В нея освен за РЗС той изрази мнението си и за партията с най-виден симпатизант Христо Ковачки: “За ЛИДЕР и идеята да си купиш политика не ми се говори”. После обяви, че “следващият политически сблъсък ще бъде между партиите, които се борят срещу “робовладелството”, и тези, които го защитават”.
Същите участници днес са в съвсем различна конфигурация. “Гергьовден”, както и Земеделският народен съюз са партньори на “България без цензура”. След кратко и ползотворно сътрудничество с Николай Бареков от ВМРО се преориентираха към “партията на СКАТ” НФСБ. За ЛИДЕР се говореше, че клони към (този път официална) коалиция с БСП, но това в крайна сметка не се случи. Сред социалистите се говори, че офертата на “Позитано” била само за едно предно място в листите и преговорите логично се провалили. 
Така изненадващо Бареков и компания се явиха да внесат документи в ЦИК заедно с председателя на ЛИДЕР Кънчо Филипов и тържествено обявиха, че коалицията около ББЦ се е увеличила с още една партия. 
Любен Дилов-син все още е в “Гергьовден”, макар и като почетен председател. Но не се намери негов колега, който да го попита дали “този face off си е направо fuck off”. Вероятно, още когато отиде в ББЦ, са спрели да му задават подобни въпроси... Или още когато се завъртя около ГОРД - политическото творение на неговия приятел Слави Бинев, който пък сега е в НФСБ.
Но, нека проявим разбиране, в случая все пак говорим за 180-градусов завой, направен плавно, за цели 4 години. А какво да кажем за самия Бареков, който на 18 август се събуди като новия покровител на българските миньори. 

Хронологията на неговата позиция относно ЛИДЕР може да бъде проследена даже на личния му сайт barekov.com:

- 2 март 2014, ББЦ учредява структурата си в Перник. Бареков казва, че голяма част от симпатизантите на партията му са предложили коалиране с ЛИДЕР. Но след това е получена информация, че “председателят й Христо Ковачки е изпаднал в сделки с Моника Йосифова и Сергей Станишев”. “Оказва се, че той е получил поръчка срещу 50 хил. гласа. За да няма жълтении, искам да ги попитам двамата - обещавали ли са пари срещу гласове”, пита Бареков.
- 19 май, Бареков е категоричен в интервю за “Преса”: “Ковачки играе за БСП”.
- 21 май, прословутият запис от скрита камера на Нова тв от Бобов дол вече е излъчен. Бареков е на предизборна среща в Карнобат и е още по-конкретен: “Бизнесменът Христо Ковачки купува гласове за БСП”.
- През същия ден, barekov.com публикува отделно специално изявление по темата, в което лидерът на ББЦ доразвива тезата си: “Партията, която купува гласове в “Бобов дол” чрез Христо Ковачки, е тази на Сергей Станишев”. Бареков обаче прогнозира, че “хората на Христо Ковачки в “Бобов дол” няма да гласуват за БСП, защото той ги е уволнил и не им е платил заплатите, те ще гласуват за “България без цензура”.
- 22 май, пресконференция на ББЦ във Варна: “Пръв го обявих, а днес го казва и Борисов – Ковачки купува гласове за БСП в Бобовдол. БСП в случая е жалка жертва. Няма нищо социално в една партия, която плаща на олигарх, който не е давал заплати от месеци, но обещава по 100 лева на работниците си, ако пуснат бюлетина за БСП“, разсъждава Бареков. Пред радио “Фокус” – Варна пък разказва, че Ковачи бил при него “преди половин-една година, за да си предлага услугите и да влиза в коалиция”. Но Бареков го изпъдил: „Казах му, че аз дори няма да вляза в неговите заводи, защото той не си плаща осигуровките, какво говорим за заплатите. И ето го къде е кацнал – при БСП”.
- 23 май, Бареков се възмущава в интервю по ТВ7: “Ковачки, който приватизира сума ти мини по време на Тройната коалиция, месеци наред не плаща заплати. Сега дава по 100 лв. на работниците си, за да гласуват за БСП. Това е цинизъм!”
- По-късно през същия ден, Бареков прави изявление в кулоарите на парламента, в което говори за “Христо Ковачки – човекът, който не плаща заплати на работниците и ги праща да теглят заеми”. “Как тази партия продължава да иска да бъде доброто лице на енергетиката. И двете страни са абсолютно провалени, ограбили хората. Те са циници, които си правят ПР с парите на държавата в Народното събрание си купуват гласове”, пеняви се лидерът на ББЦ в последния ден от предизборната кампания.

И така до тази седмица, когато започна “новото летоброене” - ББЦ подписа споразумение с ЛИДЕР:

- 18 август, Бареков е пред ЦИК и обяснява, че в ББЦ неслучайно са се спрели на ЛИДЕР, защото двете партии имали (забележете!) сходни ценности: “Трябва да има български бизнес, а това ще стане като се налеят пари в българската икономика. Кой да разкрие работни места - Бойко Борисов и Сергей Станишев? По какъв начин - те раздуха администрацията до невъобразими размери”. Новата програма на ББЦ включва осигуряване на работни места за “миньори, лекари, багеристи, куфражисти, учители, а не за поредните чиновници, които се чудят какво да правят по цял ден”. Бареков даже намира символика във факта, че коалицията е подписана в Деня на миньора.
- 19 август, лидерът на ББЦ е в сутрешния блок на БНТ1 и оправдава коалицията с “политически прагматизъм”. Бареков вече е готов да агитира “във всички рудници на България”. И вижда процесите в сектора в изцяло нова светлина: “Държавата не плаща, частникът, който всъщност работи с държавата, не може да си плати заплатите”. Предишните си изявления оправдава с това, че той също бил впечатлен от кадрите от Бобов дол. А Христо Ковачки не бил олигарх, защото не притежавал медии.
Бареков изтупва от прахта и един законопроект, внесен от ориентирали се към ББЦ депутати в 42-то. И се опитва да изкара, че партията му вече отдавна се грижи за правата на миньорите, като се е застъпила за ранното им пенсиониране. В действителност поправката предвижда само удължаване на един срок в закона, който се отнася до частен случай и изтича в края на тази година. Дотогава могат да се пенсионират по-рано подземниците работници, освободени при закриване на предприятието, на част от него или при съкращаване на щата...
- На същия ден barekov.com публикува допълнително изявление, което няма нужда от коментар: “Патриот е не този, който се тупа в гърдите, а който слиза под земята, за да работи в недрата на родината. Предпочитам да стискам грубите ръце на българските миньори, отколкото нежните ръце на „интелигентните и красиви“ протестиращи.”
- И т.н. и т.н. до... следващата коалиция.

От решението на ЦИК за регистрация на ББЦ стана ясно, че Бареков е допуснал официално в коалицията си и БДС “Радикали” на Евгений Бакърджиев. После Бареков подписа някакво споразумение и с Партията на българските жени на Весела Драганова.

Барекадата се пропука

Няколко ключови сподвижници на Николай Бареков избягаха от него като вложители от закъсала банка

сп. "ТЕМА", бр. 30 (659), 
28 юли - 03 Август 2014, temadaily.bg

Който вече е променял партийната си принадлежност, почти сигурно ще го направи отново. А която партия е влизала в разнообразни коалиции, най-вероятно ще смени партньора си и на следващите избори. Тези всеизвестни правила в българската политика подцени Николай Бареков. И не трябва да е изненадан, че набързо струпаната от него “барекада” се пропуква с наближаването на парламентарния вот.
“Не надценявайте Ангел Славчев”, каза Бареков в интервю за “ТЕМА” през ноември м.г. После обаче самият лидер на “България без цензура” оцени лицето от февруарските протести като най-подходящ за зам.-председател на ББЦ. Славчев от своя страна пък се обяви за “лявото крило” в партията на Бареков, която се пишеше ту за дясна, ту за лява, ту за центристка. Сега е консервативна. Бившият активист на “Българската левица” напусна “България без цензура” по същия начин, по който се раздели със съратниците си от “Движение за граждански контрол” – с тежки взаимни обвинения.
В “кърваво писмо” 

Ангел Славчев изведнъж прогледна 

за реалностите, в чието създаване взе активно участие. Сред прозренията му беше, че ББЦ е лидерска партия, обещава “бомбастични неща”, няма ясни принципи и приоритети и пр. – все очевидности от ден първи на политическия проект на Бареков. Единственият арумент за разочарованието си с актуална дата, който посочи Славчев, беше привличането на Стефан Софиянски за консултант на партията. Плюс твърдението, че Бареков напоследък разговарял всекидневно по телефона с Делян Пеевски, който бил “реалният лидер” на формацията.
Бареков избра да отвърне на удара с информация за крупна сума, която Славчев получил като водещ на предаване по ТВ7. Последният отрече и обяви обратното – че отказал петцифрена заплата в партията и даже дарил собствени средства. В недомлъвките и от двете страни пролича, че истината е някъде по средата.
Бареков обаче прибърза да се похвали, че полива оставката на Славчев в ресторант край морето. Защото веднага след това пред него се очерта по-сериозен разрив – с основните коалиционни партньори от ВМРО.
Още след европейските избори Бареков отправи покана към неговата коалиция да се присъедини и Националният фронт за спасение на България (НФСБ), по-известен като “партията на телевизия СКАТ”. От НФСБ обаче отговориха неочаквано, като не само отклониха офертата, а направиха контрапредложение – ВМРО да се коалира с тях. Лидерът на бургаските националисти Валери Симеонов отдавна вече събра около себе си половин дузина незначителни формации. Той лично застана начело на евролиста, но за пореден път получи резултат около 3%.
Бареков първоначално опита да омаловажи събитията: “Нито съм предлагал коалиция с НФСБ, дори не сме водили преговори. А просто ги подканих.” “ВМРО деликатно пропусна поканата на НФСБ за някакъв общ патриотичен фронт”, надяваше се Бареков. После лидерът на ББЦ обяви, че според поръчано от него социологическо проучване партията му печели само половин процент от съюза си с ВМРО. Междувременно същата агенция измери 1% подкрепа за НФСБ... Накрая Бареков прибегна до един похват, който добре е усвоил от старите партии – имитация на решение “отдолу”. Както по повод напускането на Ангел Славчев, така и във връзка с раздялата с ВМРО заваляха декларации от всички местни структури в подкрепа на ръководството. И в израз на желание за самостоятелно явяване на изборите.
Междувременно партията на Красимир Каракачанов обяви официално раздялата с Бареков. ВМРО даже се опита да изкара принципен резкия си завой от ББЦ към НФСБ с напомнянето, че Каракачанов имаше идея за подобен съюз преди време. Но въпросният призив от 2012 г. беше просто една от безкрайните коалиционни маневри на този дълбоко прагматичен политик. 

Във ВМРО има защо да са доволни 

от постигнатото с Бареков - партията за първи път класира евродепутат. При това с инвестиция от половин милион лева (пари, които ще се върнат многократно от европейското финансиране за Ангел Джамбазки в 5-годишния му мандат в ЕП). И до голяма степен с чужди гласове (най-голямото самостоятелно постижение на ВМРО е 67 хил. гласа през 2013-а). Сега въпросът пред тях е дали няма да се загубят в широкото обединение, в което влизат, както стана през 2009 г. в листите на РЗС. Също и дали са си направили добре сметките като през 2005 г., когато прескочиха бариерата за парламента в коалиция със Софиянски и Мозер, или малко няма да им достигне като през 2001 г., когато се явиха с “Гергьовден”.
Останалите на “барекадата” засега не бързат да я напускат. Земеделският народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев обяви, че твърдо остава в коалицията, защото “вложихме много усилия в нейното изграждане и в успеха на европейските избори”. От “Гергьовден” написаха декларация, в която също увериха, че продължават с ББЦ и за парламентарния вот. В ЗНС обаче показаха, че са способни на най-невероятни лупинги. Партията, която членуваше в ЕНП, се превърна в партньор на БСП, сетне зарязаха и двете позиции заради Бареков. При “Гергьовден” пък явяването на всеки следващ вот прилича на нов телевизионен проект – има известна логика, но винаги може да се очакват изненади...
Затова не е сигурно 

дали ще ги устройват новите условия 

на Бареков. За европейските избори беше сключено официално споразумение, като всеки от партньорите отстоя правото името на партията му да бъде изписано в бюлетината. Сега Бареков иска да се регистрира самостоятелно в ЦИК, а взаимоотношенията в коалицията да бъдат уредени в някакъв договор. По закон обаче, който държи регистрацията, има всички права и ползва всички привилегии, свързани с вота. Докато споразумение, което не е регистрирано в ЦИК, има съмнителна стойност в правния мир. Става дума за подредбата на листите, за ползването на държавна субсидия и т.н. Въпросът има отношение и към най-важните решения като следизборните коалиции например.
Вероятно със закъсалите партии се получава като със закъсалите банки – хората с депозити бягат, а тези с кредити с радост остават...