Барекадата се пропука

Няколко ключови сподвижници на Николай Бареков избягаха от него като вложители от закъсала банка

сп. "ТЕМА", бр. 30 (659), 
28 юли - 03 Август 2014, temadaily.bg

Който вече е променял партийната си принадлежност, почти сигурно ще го направи отново. А която партия е влизала в разнообразни коалиции, най-вероятно ще смени партньора си и на следващите избори. Тези всеизвестни правила в българската политика подцени Николай Бареков. И не трябва да е изненадан, че набързо струпаната от него “барекада” се пропуква с наближаването на парламентарния вот.
“Не надценявайте Ангел Славчев”, каза Бареков в интервю за “ТЕМА” през ноември м.г. После обаче самият лидер на “България без цензура” оцени лицето от февруарските протести като най-подходящ за зам.-председател на ББЦ. Славчев от своя страна пък се обяви за “лявото крило” в партията на Бареков, която се пишеше ту за дясна, ту за лява, ту за центристка. Сега е консервативна. Бившият активист на “Българската левица” напусна “България без цензура” по същия начин, по който се раздели със съратниците си от “Движение за граждански контрол” – с тежки взаимни обвинения.
В “кърваво писмо” 

Ангел Славчев изведнъж прогледна 

за реалностите, в чието създаване взе активно участие. Сред прозренията му беше, че ББЦ е лидерска партия, обещава “бомбастични неща”, няма ясни принципи и приоритети и пр. – все очевидности от ден първи на политическия проект на Бареков. Единственият арумент за разочарованието си с актуална дата, който посочи Славчев, беше привличането на Стефан Софиянски за консултант на партията. Плюс твърдението, че Бареков напоследък разговарял всекидневно по телефона с Делян Пеевски, който бил “реалният лидер” на формацията.
Бареков избра да отвърне на удара с информация за крупна сума, която Славчев получил като водещ на предаване по ТВ7. Последният отрече и обяви обратното – че отказал петцифрена заплата в партията и даже дарил собствени средства. В недомлъвките и от двете страни пролича, че истината е някъде по средата.
Бареков обаче прибърза да се похвали, че полива оставката на Славчев в ресторант край морето. Защото веднага след това пред него се очерта по-сериозен разрив – с основните коалиционни партньори от ВМРО.
Още след европейските избори Бареков отправи покана към неговата коалиция да се присъедини и Националният фронт за спасение на България (НФСБ), по-известен като “партията на телевизия СКАТ”. От НФСБ обаче отговориха неочаквано, като не само отклониха офертата, а направиха контрапредложение – ВМРО да се коалира с тях. Лидерът на бургаските националисти Валери Симеонов отдавна вече събра около себе си половин дузина незначителни формации. Той лично застана начело на евролиста, но за пореден път получи резултат около 3%.
Бареков първоначално опита да омаловажи събитията: “Нито съм предлагал коалиция с НФСБ, дори не сме водили преговори. А просто ги подканих.” “ВМРО деликатно пропусна поканата на НФСБ за някакъв общ патриотичен фронт”, надяваше се Бареков. После лидерът на ББЦ обяви, че според поръчано от него социологическо проучване партията му печели само половин процент от съюза си с ВМРО. Междувременно същата агенция измери 1% подкрепа за НФСБ... Накрая Бареков прибегна до един похват, който добре е усвоил от старите партии – имитация на решение “отдолу”. Както по повод напускането на Ангел Славчев, така и във връзка с раздялата с ВМРО заваляха декларации от всички местни структури в подкрепа на ръководството. И в израз на желание за самостоятелно явяване на изборите.
Междувременно партията на Красимир Каракачанов обяви официално раздялата с Бареков. ВМРО даже се опита да изкара принципен резкия си завой от ББЦ към НФСБ с напомнянето, че Каракачанов имаше идея за подобен съюз преди време. Но въпросният призив от 2012 г. беше просто една от безкрайните коалиционни маневри на този дълбоко прагматичен политик. 

Във ВМРО има защо да са доволни 

от постигнатото с Бареков - партията за първи път класира евродепутат. При това с инвестиция от половин милион лева (пари, които ще се върнат многократно от европейското финансиране за Ангел Джамбазки в 5-годишния му мандат в ЕП). И до голяма степен с чужди гласове (най-голямото самостоятелно постижение на ВМРО е 67 хил. гласа през 2013-а). Сега въпросът пред тях е дали няма да се загубят в широкото обединение, в което влизат, както стана през 2009 г. в листите на РЗС. Също и дали са си направили добре сметките като през 2005 г., когато прескочиха бариерата за парламента в коалиция със Софиянски и Мозер, или малко няма да им достигне като през 2001 г., когато се явиха с “Гергьовден”.
Останалите на “барекадата” засега не бързат да я напускат. Земеделският народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев обяви, че твърдо остава в коалицията, защото “вложихме много усилия в нейното изграждане и в успеха на европейските избори”. От “Гергьовден” написаха декларация, в която също увериха, че продължават с ББЦ и за парламентарния вот. В ЗНС обаче показаха, че са способни на най-невероятни лупинги. Партията, която членуваше в ЕНП, се превърна в партньор на БСП, сетне зарязаха и двете позиции заради Бареков. При “Гергьовден” пък явяването на всеки следващ вот прилича на нов телевизионен проект – има известна логика, но винаги може да се очакват изненади...
Затова не е сигурно 

дали ще ги устройват новите условия 

на Бареков. За европейските избори беше сключено официално споразумение, като всеки от партньорите отстоя правото името на партията му да бъде изписано в бюлетината. Сега Бареков иска да се регистрира самостоятелно в ЦИК, а взаимоотношенията в коалицията да бъдат уредени в някакъв договор. По закон обаче, който държи регистрацията, има всички права и ползва всички привилегии, свързани с вота. Докато споразумение, което не е регистрирано в ЦИК, има съмнителна стойност в правния мир. Става дума за подредбата на листите, за ползването на държавна субсидия и т.н. Въпросът има отношение и към най-важните решения като следизборните коалиции например.
Вероятно със закъсалите партии се получава като със закъсалите банки – хората с депозити бягат, а тези с кредити с радост остават...