Всички обичат Бойко, сезон 2

Каквито и прегрупирания да стават в парламента, кабинетът надали ще остане без депутатско мнозинство. Точно както се случи и в предишното управление на ГЕРБ

сп. "ТЕМА", бр. 48 (677), 08-14 Декември 2014, temadaily.bg

ГЕРБ преговаря за подкрепа на правителството си с три парламентарни групи, ден след ден се провеждат срещи с противоречиви резултати, между депутатските стаи текат напрегнати совалки. Накрая и трите групи гласуват за кабинета, но според различни уговорки, така че да се разграничат една от друга. Това е резюме на избора на Министерския съвет начело с Бойко Борисов. Но не на кабинета „Борисов 2“, а на първото правителство на ГЕРБ през 2009 г.
Разликите между тогавашната и сегашната политическа картина не са малки, но приликите се набиват на очи. Преди пет години победителят на изборите преговаряше със Синята коалиция, РЗС и „Атака“ под мотото „Всички без БСП и ДПС“. На ГЕРБ не достигаха само няколко депутати и затова Борисов не склони да прави коалиция и да отпусне министри на партньорите. Вместо това преговарящият Лъчезар Иванов им предложи да подпишат меморандум за подкрепа, съдържащ общи приказки. Яне Янев и сините се дръпнаха. От ГЕРБ пробваха с три различни меморандума за всяка от групите, но в крайна сметка подписа само Волен Сидеров. Въпреки това кабинетът беше избран с внушително мнозинство. То, разбира се, бързо започна да се рони. Първи бутона unfriend натисна Яне Янев. После опозицията дръпна брюкселската струна и се наложи и Волен Сидеров да бъде отлъчен. Към средата на мандата се отдръпна и Синята коалиция. Но пък РЗС се върна в лоното на ГЕРБ. През цялото това време обаче имаше

независими депутати, достатъчни да бетонират правителството

Сега още по-бързо се наложи разграничаване от Патриотичния фронт. Но вече има трима независими, които биха могли при нужда да спасят и кабинета „Борисов 2“. Избраната по погрешка заради механично получени преференциални гласове Ана Баракова от „България без цензура“ предварително напусна групата си и вече гласува с ГЕРБ. ДПС уцели точния момент да изключи двама „преференциални“ депутати, които разбъркаха сметки в листите на движението - Муса Палев и Гюнай Хюсмен. Те не са декларирали преориентиране към мнозинството. Но самото им наличие дава възможност кабинетът да се задържи и без гласовете на Патриотичния фронт. Участващите в правителството три формации имат 117 депутати, точно колкото имаше ГЕРБ през 2009-а...
Но даже Реформаторският блок и/или АБВ да се отдръпнат, вариантите за спасяване на кабинета не се изчерпват. В БСП има влиятелно крило, което се бори за овладяване на партията и което е за коалиране с ГЕРБ. Да не забравяме, че преди изборите такива планове имаше и в двете партии. От ДПС също още отпреди вота постоянно повтарят, че „ценностно мнозинство“ без тях не може да се състави...
Да не забравяме също, че 121 гласа в парламента не са необходими за всяко гласуване, даже и за избора на правителство. А само за отхвърляне на вот на недоверие, и то при пълна мобилизация на опозицията. Всъщност е обратното - опозицията трябва да събере мнозинство от 121, за да свали правителството. Правилото гласи, че решението се приема с повече от половината от гласовете на присъстващите. Да не говорим, че вот на недоверие се внася с 48 депутатски подписа, а нито една група освен ГЕРБ не е толкова голяма. Тоест поне две групи трябва предварително да се договорят, изтърпявайки всички упреци в съглашателство и в бъдещи съвместни планове. А после да привлекат на своя страна още три...
Ето защо и в 43-ото НС със сигурност

мнозинствата ще си плават, но керванът ще си върви

„Всички обичат Бойко? Няма такъв сериал!“, отсече Борисов през 2009-а в интервю за „ТЕМА“. Е, оттогава не само изгледахме многобройни серии, а сега започва втори сезон.  На хоризонта вече няма друга фигура (личност, партия, проект), която все още да е в състояние да изкара пред урните достатъчно избиратели, че да получи легитимност за управление. Над милион гласуват за Борисов, горе-долу толкова са и тези, които гласуват против него, което пък спасява легитимността на целите избори.
От пет години и половина България се управлява от правителства, зад които няма официални мнозинства в парламента. И въпреки това кабинетите падат само ако се самосвалят.