Пренареждане и предреждане

Състезанието за преференциални гласове очаквано се оказа надпревара както по авторитет, така и по други типове влияние

сп. "ТЕМА", бр. 40 (669), 13-19 Октомври 2014

На евровота преди пет месеца, когато за пръв път имаше реална възможност за пренареждане на листите, всеки четвърти отбеляза в бюлетината номер на предпочитан кандидат. На парламентарните избори на 5 октомври, когато се състоя дебютът на преференциалното гласуване за депутати, очаквано беше регистриран още по-голям интерес – всеки трети посочи свой фаворит за народен представител.

Каква част от тези гласове бяха за „любимец“ на принципа „15-15“, е невъзможно да се изчисли с точност. Но едва ли бяха повече от подадените на 25 май десетина процента. Твърде вероятно е даже да са били под 7%. Факт е, че само в отделни райони и листи се получиха пренареждания заради заблуден вот. Прагът за разместване беше 7% и ако дублираното гласуване беше по-висок процент, разместването щеше да е масово.
Със сигурност обаче

от ГЕРБ дължат извинение на БСП

за подигравките във връзка със социалиста Момчил Неков, който стана евродепутат заради този феномен. Нека не забравяме, че тогава партията на Бойко Борисов извади късмет – беше под №18 в бюлетината при листи с по 17 кандидати. Тогава лидерът на ГЕРБ развиваше теории, че вотът „15-15“ за БСП или е купен и контролиран, или е протестен срещу водача Сергей Станишев, или червеният електорат е „глупав“. Е, привържениците на ГЕРБ не се оказаха „по-умни“ при разменени роли.

За парламентарните избори по-заден номер в бюлетината се падна на БСП (22). А с №9 ГЕРБ инкасира значителен вот „9-9“, който размести непредвидено листите в няколко района. Наложи се ръководството веднага да започне да коригира „грешките“ на системата. Двама от „Любимците 9“ моментално подадоха в ЦИК заявления, че се отказват от спечелените депутатски места, очаква се същото да направят и останалите.

Отделно избирателите на ГЕРБ демонстрираха известно, макар и сравнително плахо, желание да коригират кадровите решения на Борисов и Цветан Цветанов. Във Велико Търново те предпочетоха дванайсетата в листата инж. Клавдия Григорова-Ганчева – секретар на община Горна Оряховица и дългогодишен служител на БДЖ, пред втория - бившия областен управител проф. Пенчо Пенчев. И двамата обаче ще влязат в парламента. Във Враца пък електоратът на ГЕРБ отреди извън НС да остане бившият социален министър Тотю Младенов, а неговото място да заеме Красен Кръстев – общински съветник в Бяла Слатина. В други случаи рокадите бяха „пешка-пешка“, но също демонстрираха, че гражданите бяха оценили по достойнство работата на определени партийни функционери по места...

За БСП преференциалната система даде както очаквани, така и изненадващи резултати, но донесе

все лоши новини за централата

Един от кандидатите с най-силна мажоритарна подкрепа – Георги Кадиев, логично успя да се класира от задно място, събирайки в пъти повече гласове от всеки друг в листата за столичния 23-ти район. Същевременно във Варна бившият оргсекретар на партията Красимир Янков измести от парламента ексминистърката на образованието Анелия Клисарова. Гласовете за него обаче бяха доста по-концентрирани в определени секции... По време на кампанията Клисарова - бивш ректор на варненския медицински университет, показа, че можеше да бъде полезна на групата на БСП в областта на здравеопазването (а не в образованието, където попадна по нелепо стечение на обостоятелствата). Докато Янков до момента е демонстрирал склонност най-вече към участие в бордове на държавни компании... И двамата бяха протежета на предишното ръководство в БСП, но той все още е областен председател. Освен това е било по възможностите му да постави свой застъпник във всяка секция в района...

Весела Лечева пък пожъна голям успех във Велико Търново, където от последното място в листата получи най-много преференциални гласове. Но не бяха напълно достатъчно, че да измести протежирания от закона водач, на чиято сметка се броят гласовете без отбелязано предпочитание. Което я остави извън Народното събрание.

В червените редици други мажоритарни

битки се оказаха по-скоро апаратни

Едва ли за широката общественост е от особено значение например, че в Пловдив-област се получи рокада между двама от местното изпълнително бюро на БСП - Манол Генов, секретар “Предизборна дейност” измести Галин Дурев, председател на Областния предизборен център. По-интересното всъщност е, че Генов зае депутатско място, за което се бореше и лидерът на “Евророма” Цветелин Кънчев. В Пазарджик пък досегашният депутат Йордан Младенов е изместен от общинския лидер на БСП Димитър Димитров – дългогодишен общинар и крупен арендатор на земя със спорни бизнес практики.

Невероятно, но факт – даже в най-дисциплинираната партия ДПС преференциите изиграха някаква роля. В Благоевград имаше жестока конкуренция между втория и третия в листата, от която победител излезе №3 – бившият областен управител Муса Палев, а губещ се оказа №2 – бившият депутат и кмет на Гърмен Ахмед Башев. В регион с дълга листа, какъвто е Варна, пък изборната машина на движението даде засечка. По схемата “18-18” сред избраните се оказа бизнесменът от ромски произход Алеко Атанасов. Той обаче веднага отстъпи мястото на този, за когото беше предвидено – областният председател на партията Ерджан Ебатин. В Бургас бившият депутат Несрин Узун влезе отново в парламента от последното място в листата, измествайки третата – Севим Али, шефка на общинския съвет в Търговище и съпруга на кмета на Антоново Танер Али. В Разград бизнесменът Гюнай Хюсмен (не)обяснимо изпревари двама от най-добрите професионалисти на партията – Хасан Адемов и Нигяр Джафер, заплашвайки да остави извън НС здравната експертка. От централата увериха, че Хюсмен ще се откаже от мандата.

От ДПС декларираха, че са загубили над 70 хил. гласа заради преференциите, които объркали избирателите им да пуснат невалидни бюлетини. И отчетоха, че на практика

новата система ги е лишила от второто място

на изборите.

Реформаторският блок беше формацията, чиито кандидати бяха най-надъхани за преференциални гласове и чиито избиратели (отново) бяха най-активни в посочването на предпочитания. Както се очакваше обаче, мажоритарният елемент при тях имаше най-малък практически ефект, защото РБ получи повече от един мандат само в столичните райони. Така само за протокола остана фактът, че бившият лидер на СДС Мартин Димитров измести бизнесмена Гроздан Караджов, но и двамата се класираха за 43-ото Народно събрание.

В Патриотичния фронт изненади нямаше, а при останалите три формации – “България без цензура”, АБВ и “Атака”, предпочитанията не изиграха никаква роля, защото те не класираха повече от един депутат в нито един район.

След всичките бурни страсти, които предизвика преференциалното гласуване, добре че се намери кандидат, който да прояви и чувство за хумор. Боян Балев, 13-и в листа на БСП за 23-и район в София намигна на избирателите си от Фейсбук: “Благодаря на всичките 142-ма човека, които гласуваха за мен преференциално. Особено съм благодарен на тези 20 човека, които гласуваха за мен с убеждението, че трябва да съм политик. Специално благодаря на 80-те роднини и приятели, които ме подкрепиха, въпреки че редовно забравям даже рождените им дни. На останалите 42 червени баби, които са ме зачеркнали от недовиждане, пожелавам да са живи и здрави. Гордея се с моя електорат. ЩЕ ВИ ВОДЯ КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ!”