Реформатори по хасковски

Комбинация от местни кандидати, общинска власт и икономическо влияние генерира завиден резултат за Реформаторския блок в областта. Този успех обаче няма нищо общо с принципите и програмата на десноцентристката коалиция

сп. "ТЕМА", бр. 42 (671), 27 октомври-2 ноември 2014

Водачът на листата и избран за депутат от Реформаторския блок Станислав Иванов пред в. “Хасковска Марица”: 

Да, в България кандидатски места в листите се купуват. А те се купуват, защото се продават. Има партии, които търгуват с кандидатските места, защото отдавна ръководителите им са превърнали партията във финансова пирамида. Интересното е, че се продават т.нар. избираеми места – от трето-пето надолу в листите. Водаческо място не се продава. И това е напълно обяснимо – никога не знаеш по-висшестоящият партиен лидер дали вече не го е обещал на някого. Някои партии се оценяват по-скъпо – в обращение пускат местата от десето надолу. Аз съм направил своето пазарно проучване и съм решил, че такава сделка за мен не е изгодна.

(с малки съкращения)

На европейските избори през май Реформаторският блок получи в Хасково 2.8%, а на парламентарните през октомври - 13.44%. В проценти скокът е от почти пет пъти, в гласове числата изглеждат още по-красноречиво: от 2332 на 15 565 - близо седем пъти. От всички избирателни райони в страната блокът има по-висок резултат само в столичните 23-ти и 24-ти (Южна, Източна и Централна София). Но даже на жълтите павета и в квартал „Лозенец“ реформаторите нямат такива локални победи като в Хасковско. Подобно на националните резултати в тази област РБ е на четвърто място. На няколко стотни от третия – в случая БСП. В отделни градски секции и в множество села блокът е на първо място, а в определени гнезда направо отвява конкуренцията, печелейки над половината от гласовете. Този гигантски изборен скок е най-големият не само за реформаторите, а за всички основни формации. Освен това по данни на „Галъп“ на 5 октомври всеки десети глас за РБ е дошъл от село. Как

блокът спечели на места, където няма блокове

е въпрос, заслужаващ специално внимание.

Отговорът се крие в имената на хасковските кандидати. Водач беше Станислав Иванов – по-големият от двамата синове на дългогодишния кмет на града Георги Иванов, а подгласник му беше Стефан Димитров – син на шефа на най-големия завод в областта “Неохим” Димитър Димитров. Иванов-младши се впусна за първи в път в политиката, досега се е занимавал само с бизнес (виж карето). Димитров-младши пък вече има зад гърба си един мандат като кмет на Димитровград и завършва втори като общински съветник, спечелени от името на многолюдни коалиции с характерното име “Да за Димитровград”. А през 2005 г. е бил  втори в местната кандидатдепутатска листа на коалицията “Народен съюз”.

Амбицията на тандема беше и двамата да влязат в парламента. Но гласовете се оказаха достатъчни само за един мандат, без шансове за втори в преизчислителната лотария на ЦИК.

Иванов и Димитров получиха челните места в листата на Реформаторския блок по неведоми пътища – лидерите в София не дадоха никакви предварителни обяснения по въпроса. Чак след като се надигна вълна от недоумение и възмущение, Радан Кънев обяви кандидатите за резултат от “здрави връзки с местната власт там, където е независима”. С което недвусмислено намекна за Георги Иванов – кмет, който печели изборите всеки път от името на различни партии, а 15-годишното му “независимо” управление на Хасково е отделна, много дълга тема... По нея обаче са се изявявали предимно “борци с корупцията” от типа на Яне Янев и Николай Бареков, за което вторият беше осъден от Иванов за клевета.

Конкурентите на реформаторите коментираха на най-високо ниво

новината за издигането на кметския син

Още преди изборите бившият икономически министър и местен депутат Делян Добрев прогнозира, че циганите в областта може да се окажат “най-големите реформатори”. След вота зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък беше категоричен: “В Хасково РБ заложи не на идеи и идеологии, а на сина на кмета Георги Иванов. Имам сведения, че те са купували гласове в Хасковския регион.” За Лютви Местан постижението на реформаторите беше поредният чудесен пример в подкрепа на тезата му за манипулативното разделение на добро и лошо задкулисие. „Питам - някой ще разследва ли този феномен, или щом е в полза на добрите, всичко е наред“, обърна се председателят на ДПС към МВР. За да е възможно най-убедителен, той беше пресметнал, че на парламентарните избори миналата година партиите, които впоследствие се обединиха в Реформаторския блок, са получили общо 1330 гласа в Хасковско - 12 пъти по-малко от сега.

Скоро след това Районният съд в Свиленград

осъди за купуване на гласове в полза на РБ

29-годишния Стоян Манолов. Той получи една година пробация и пет хиляди лева глоба, след като се призна за виновен, че в дните преди изборите е предложил на 11 души от ромската махала в града по 20 лв., за да гласуват за РБ. По делото имаше както свидетелски показания, така и веществени доказателства – множество агитационни материали на блока, списък с 86 имена и ЕГН, пачка от 1650 лв. на банкноти по 20 лв. (почти пълно съвпадение - 86х20=1720). Както и визитка на кандидата Станислав Иванов... 

Свиленградският “дилър” на реформаторите не беше единственият, попаднал под ударите на закона, други трима бяха осъдени за “пазаруване” в полза ДПС. Но за разлика от движението блокът не беше попадал досега в този тип криминална хроника. 
Мащабът на разкритата схема обаче подсказва, че само и единствено с подобни методи надали може да се съберат над 15 хиляди гласа. Най-високите резултати на РБ в страната са в секции в Хасковско, където за сините са гласували между половината и две трети от избирателите. Рекордьори са три близки до областния център населени места, които моментално си

спечелиха прозвището “реформаторските села”

“ТЕМА” потърси на място информация каква е рецептата за този феноменален успех. На десетина километра от Хасково е най-голямото село в областта - Узунджово, с близо 1800 жители и 1057 избиратели. Реформаторският блок е с абсолютно мнозинство и в двете му секции. 904-ма са упражнили правото си на глас, валидните бюлетини са 849 (активността тук традиционно е висока). №7 е бил отбелязан в 495 бюлетини (55%), далеч назад са ДПС (115), ГЕРБ (83) и БСП (49). На евровота през май обаче резултатите са били съвсем различни – в едната секция (в която гласуват обитателите на ромската махала) печели ДПС, в другата – ГЕРБ, трета и в двете е “България без цензура”. А Меглена Кунева и Светослав Малинов са получили всичко на всичко 8 гласа. Още на влизане в Узунджово се набива на очи табло, на което плакат на РБ е залепен върху плакат на БСП. На площада ликовете на местната реформаторска листа греят от фасадите на всички сгради без кметството. В последния слънчев и топъл есенен ден пред двуетажното здание на местната власт стои кметът Димитър Ничев (44 г.). По анцуг и маратонки, паркирал небрежно черното си ауди комби, той хапва тестена закуска и координира разпределянето на дървата за огрев.

Ничев е кмет първи мандат. Спечелил е вота през 2011 г. като кандидат на ДСБ, на балотаж, но със солидна разлика срещу Ванчо Ванчев (ВМРО), който се борел за четвърти мандат. Ничев се е пробвал неуспешно и през 2007-а и е имал преднина на първия тур, но не са му достигнали петдесетина гласа на втория. Тогава той се е явил от името на коалиция “Хасково – настояще и бъдеще” (ПП “Родина”, БДС “Радикали”) – актуалният формат зад Георги Иванов, въпроизведен в повечето села в общината. Статистиката сочи, че гласовете за него са горе-долу толкова, колкото взе и РБ на 5 октомври... 

Кръстосвайки напред-назад с колата, постоянно говорещ по телефона или разговарящ с някого, кметът видимо се наслаждава на работата си. Но и ролята определено му отива – шеговит с шляещите се цигани, строг с общинските работници, отзивчив към гражданите, дошли за някаква услуга, авторитетът му в селото изглежда несъмнен. Ничев живее в Хасково, но развива семеен бизнес в Узунджово – малка спиртоварна. Тук е и любимото му хоби, което е и търговия - развъдник за кучета от породата кавказки вълкодав.

Кметът твърди, че изборните резултати не са изненадващи. Най-малкото защото “Георги Иванов е чист узунджовец” - майка му и баща му са оттук, а кандидатът “не е парашутист”. “Колко би могло да се купят – 500 гласа”, разсъждава Ничев. Изтъква как “Димитровград също помогна”, намеквайки, че “Неохим” е най-големият работодател в района. Синът на шефа на завода получи 4480 преференциални гласа.

В селото е имало предизборно събрание на РБ, както и “щаб” – малка сграда встрани от кметството, облепена отвсякъде с плакати. С известно неудобство кметът признава, че сградата е общинска. И че това е бившият комсомолски клуб. С гордост обаче разказва за Пандо Ванчев, министър на съобщенията от Живково време - узунджовец, благодарение на когото селото е това, което е днес. Опеката на местния соцголемец наистина си личи – основният път е широк, почти всички вътрешни улици са асфалтирани, площадът е просторен, а кметството е голямо, с ламперия по стените и облицована с кожа врата на кметския кабинет.

Съдебна реформа, конкурсно начало и пр. не са понятия в речника на Димитър Ничев. Очакванията му към новия парламент са пределно ясни – селото да има лоби, за

да се реализират проекти, както в “герберските общини”

защото “не става само с метене”. Узунджово може да се похвали с туристическа атракция – църквата “Успение Богородично”. Това е джамия, построена на мястото на средновековен християнски храм, която след Освобождението е преустроена отново на църква. През 2007 г. е напълно реставрирана със средства от хасковската община и програмата “Красива България”. Селото си има и културен живот – две читалища и два танцови състава, спечелили многобройни отличия. Също и славна история – през XVI в. панаир на това място е събирал ежегодно 100 хил. души от три континента. Кметът се гордее с мемориалния комплекс “Нашето летище Узунджово” (стар самолет и паметни плочи) и новооткрита малка авиационна музейна сбирка, както и с нова спортна площадка. Планира още кът с бюстове на национални герои и футболно игрище. Голямата цел, както навсякъде по селата, е канализация и преасфалтиране.

Жените, метящи есенните листа от улиците, разбира се, подкрепят тези намерения, не без известен скептицизъм дали хасковският депутат ще ги сбъдне. По-образовани жители пък проявяват и нескрита ирония към нароилите се изведнъж “фенове на евроатлантическите ценности”. А за ромите от махалата в края на селото със сигурност най-важно е дали ще има нови показни или по-продължителни акции на МВР срещу битовата престъпност. Обирите са ежедневие, краде се всичко – от инфраструктурни кабели, през вещи от къщите, чиито собственици си идват само през уикенда, до плодове и зеленчуци от дворовете.

На десетина минути път с кола от Узунджово в посока Симеоновград е село Александрово – най-реформаторското населено място в България. Тук от 189 валидни бюлетини 147 са за РБ (77.78%)! При това с 16 невалиди гласа за блока и всичко това от реално около двеста гласоподаватели (по списък са 257). Рекордът е в комбинация с антирекорд –

на евровота РБ има нула гласа

а убедителната победа е за ГЕРБ.

Селото изглежда доста западнало, а по улиците няма жива душа. Заради малкото си жители Александрово няма кмет, а назначен от община Хасково кметски наместник. Тя се казва Надежда Добрева и също е от ДСБ, преди разцеплението на сините е била от СДС. Сладкодумната иначе кметица не може да отговори на въпроса защо реформаторите са получили нула гласа на евровота. А защо на парламентарните избори почти всички бюлетини са за РБ – “може би, защото хората ги харесват”. Тя познава Станислав Иванов, много го харесва и му възлага големи надежди. Смята, че във властта трябва

да влизат млади хора. Освен това е с националистически нагласи и недоумява откъде са се взели седемте гласа за ДПС. Казва, че тук няма цигани, а само т.нар. аспарухови българи, които били съвсем различни. Към селото и неговите обитатели е настроена майчински – готова е по всяко време да изслуша и да помогне с каквото може и за загубените теленца на някой дядо, и за проблемите в инвестицията на някой млад животновъд. От разговора проличава също, че е сред по-властните майки...

Добрева довършва четвърти мандат – първия път е спечелила избори (когато Георги Иванов е кандидат на СДС), останалите три е назначавана от ОбС Хасково. Общината е единственото място, от което селото може да очаква някакво финансиране. Сега кметицата е доволна, че градските съветници са одобрили закупуването на реституирания навремето първи етаж от сградата на кметството, който в момента е съвсем запустял. Идеята е да се ремонтира и администрацията да се пренесе там. Така да освободи втория етаж, където има салон със стотина места, за читалището.

Александрово също има туристическа атракция – откритата през 2000 г. от покойния Георги Китов гробница на тракийски владетел с уникални стенописи. Японското правителство е финансирало (и проследило плътно) построяването на малък музей пред могилата, където има възстановка в реални размери на консервираната вече находка. Но всичко това засега не помага особено за ръст на селската икономика.

Отбивка от пътя между Узунджово и Александрово води до Нова надежда – напълно западнало село. Ако не беше реконструкцията на жп линията Първомай-Свиленград, която в момента тече точно около гарата в Нова надежда, тук щеше да цари пустинна тишина. По думите на минувачи две трети от населението вече е ромско, а останалата част е съставена предимно от много възрастни хора.

Тук РБ печели 128 гласа (62.7%) от общо 204. А на евровота блокът е имал само един глас. Може би е на кмета Венцислав Вълев (СДС). В два следобед него вече го няма на работното му място и няма кой да обясни как така червеното в миналото село е гласувало масово за РБ, като миналата година е предпочело ГЕРБ, а за евродепутат е харесало най-много Николай Бареков...

Освен новите политици нова надежда, както изглежда, тук вдъхват само периодично появяващите се версии за местоположението на легендарните заровени съкровища на Емин ага и съответните иманярски набези...