Листите: пренареждане

На първите парламентарни избори с възможност за пренареждане на листите ще се води ожесточена битка за преференциални гласове между съпартийци и съюзници. Всички похвати, изпитани в старата избирателна система, вече са приведени в действие

сп. "ТЕМА", бр. 34 (663), 01-07 Септември 2014, temadaily.bg

Мисли рационално, гласувай преференциално.“ Това беше девизът на Георги Близнашки в първата битка за преференциални гласове - на европейските избори през 2007 г., когато той беше поставен на неизбираемото седмо място в листата на БСП. По стечение на обстоятелствата именно проф. Близнашки като служебен премиер ще организира първия парламентарен вот, на който избирателите ще имат право да пренаредят кандидатдепутатските списъци на партиите и коалициите.
Досега тази избирателна система беше изпробвана три пъти – през 2007-а, през 2009-а и тази година, но все на европейски избори. Едва за вота, проведен преди три месеца, политиците се престрашиха да я направят работеща, приемайки достатъчно ниския праг от 5%. Така кандидатите, събрали предпочитания, равняващи се на поне 5 на сто от гласовете за съответната листа, имаха шанса да изместят водача. Ако, разбира се, той не е още по-предпочитан от избирателите.
Двата практически резултата от експеримента са известни. Бившият вече лидер на БСП Сергей Станишев претърпя унижението да бъде задминат по случайност от доскоро никому неизвестния Момчил Неков. В Реформаторския блок пък напълно по план костовисти и други недолюбващи Миглена Кунева избиратели изпратиха вместо нея Светослав Малинов от ДСБ в Брюксел и Страсбург.
Изборният кодекс на Мая Манолова въвежда за първи път преференциалната система на парламентарни избори. Но 

с едно огромно изключение – за водачите на листи

Защото всяка бюлетина, на която не е отбелязано предпочитание за определен кандидат, ще се води служебно като глас за този под номер 1. Така ръководствата на партиите и техните фаворити ще могат да бъдат измествани единствено с над 50% от гласовете за листата, при това подадени накуп за един от другите претенденти.
Списъците с водачи - съставени в централите по знайни и незнайни критерии, уви, няма да може да бъдат променени. Фактите са красноречиви – даже и най-компактно разположеният електорат – този на ДСБ в центъра на София, с върхова мобилизация постигна едва 27% преференции за Светослав Малинов. Промени в долната част на листите обаче са напълно възможни. Вторите ще бъдат измествани от всеки на по-задна позиция, който е получил поне 7% личен вот.
Но и тази възможност е ограничена от някои обективни обстоятелства. Защото преференциалната система на парламентарни избори има още една особеност – много по-вероятно е да сработи в големите многомандатни избирателни райони (МИР), от които се избират повече депутати. Най-малките МИР излъчват по четирима народни представители - това са Видин, Габрово, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Търговище, Ямбол. В тях повече от един депутат е възможно да класират само ГЕРБ, БСП и ДПС. Като в Силистра и Търговище, както и в Кърджали и Разград такъв шанс има единствено ДПС. Поне това сочат всички изборни резултати от последното десетилетие. Движението обаче е най-твърдият противник на преференциалната система. Именно неговата парламентарна група наложи правилото водачите да бъдат защитени от изместване.
Единственият пробив в тази позиция беше през 2009 г., когато тогавашният лидер на младежкото ДПС Корман Исмаилов опита да се пребори за място в Европарламента от неизбираема позиция. Но събра едва 2.5% (9004) от гласовете за партията. Две години по-късно я напусна и основа своя. Постижението на Исмаилов впрочем беше подобрено тази година. Вторият в листата за евровота Делян Пеевски получи 3% преференции (11 183 гласа), най-много след водачката Филиз Хюсменова...
Така че рокади 

може да се очакват почти само в БСП и в ГЕРБ

Евентуално и в Реформаторския блок, и много по-малко вероятно в “България без цензура”, в Патриотичния фронт и в АБВ, ако, разбира се, една или повече от тези коалиции прескочат изборната бариера от 4% за влизане в Народното събрание. Причината е, че с малки изключения двете най-големи партии класират по повече от един депутат на избирателен район.
Миналата година например със своите 7.3% (23 мандата) на „Атака“ се паднаха двама народни представители единствено във Варна, където листата „дърпаше“ Волен Сидеров. През 2009 г. Синята коалиция получи 6.76% (15 мандата) и също се пребори само за един депутат, който не беше водач на листа – в столичния 23-ти МИР, където начело беше Иван Костов. Също тогава с постигнатите 4.13% всеки от десетимата влезли с бюлетината на РЗС в парламента беше от различен избирателен район.
На базата на тези факти и данните от актуалните социологически проучвания спокойно можем да изключим от преференциалната надпревара АБВ и Патриотичния фронт, които по прогнози получават към 4%. Разпадналият се тандем между Николай Бареков и Ангел Джамбазки за евровота пък показа, че потенциал за мажоритарен вот в ББЦ има само кандидат на силен коалиционен партньор като ВМРО. Сега обаче в тази роля е ЛИДЕР - партия, която има влияние в точно определени райони, където със сигурност ще получи водачеството.
В Реформаторския блок броят вторите места в София за избираеми и е възможно за тях да се заформят мажоритарни битки. Които със сигурност няма да излъчат победител, ако не са умело координирани от някой от партньорите – ДСБ или ДБГ...
В ГЕРБ пък традиционно водачът получава бонус, независимо кой е той. Даже и, меко казано, да не е сред авторитетните лица на партията. Така през 2007 г. 20 хил. преференциални гласа събра варненската съдийка Душана Здравкова, впоследствие отлъчена и бързо забравена. През 2009 г. злополучната външна министърка Румяна Желева получи над 10% лично одобрение – 65 282 гласа!
Тази година обаче Томислав Дончев закономерно би всички рекорди с над 108 хил. преференции, близо 16%. Възможно е все пак в определени райони да има преференциален вот и за по-задните позиции. Особено там, където Борисов и Цветанов изненадващо за местните структури “спуснаха” водачите – в Пловдив-област (Методи Андреев) и в Пазарджик (ген. Стоян Тонев).
Едно е сигурно – най-много размествания ще има в листите с (кърваво)червен цвят. В БСП да изместят вторите, ще се пробват всякакви кандидати – от най-видни опозиционери като Георги Кадиев, през залагащи на соловите изяви като Страхил Ангелов, до всякакви знайни и незнайни пренебрегнати активисти.

Изчисленията на база резултатите от парламентарните избори миналата пролет сочат, че за пренареждане ще са нужни между 900 и 5500 гласа в ГЕРБ и между 1200 и 4800 гласа в БСП в зависимост от района (виж картата). Числата вероятно ще са малко по-големи за герберите и със сигурност значително по-малки за социалистите.
На евровота правото си да посочат предпочитан кандидат използваха една четвърт от избирателите, като един на всеки десет го беше направил погрешка на принципа “15-15”. Сега все още липсват официални данни по темата от социологически проучвания. Но опитните наблюдатели са сигурни в предстоящия бум на преференциалното гласуване. Според проф. Михаил Константинов размествания в листите ще има, макар и “колкото да развеселят електората”. Проф. Михаил Мирчев обаче очаква всеки втори да отбележи номер и в квадратчето, и в кръгчето на бюлетината. Ако тази прогноза се сбъдне, парламентът ще изглежда доста по-различно, отколкото си го представят в момента в партийните централи.
Въпросът е как стана така, че от БСП, които бяха противници на преференциите именно поради опасността от вътрешнопартийни боричкания, изведнъж въведоха именно тази система (а от ГЕРБ, които й бяха привърженици само на думи, го допуснаха). За първи път в БСП само лидерът Михаил Миков оглави две листи. По този начин цели двайсетина души предварително си гарантираха креслата в следващия парламент. Същевременно социалистите събраха 12 партии-коалиционни партньори, без да броим т.нар. гражданска квота и прочее връзкари, спуснати директно от “Позитано”. Ясно е, че не за всеки от тях може да се намери предна позиция в листите. Когато обаче 

“неизбираемо място” става относително понятие 

мнозина получават стимул с всички сили да се борят за повече гласове. Всеки по своя начин – кой с честна и почтена агитация, кой с “пазаруване”.

Според запознати повишеният интерес към изборите вече се усеща не само в централите и в партийните клубове, но и на нетрадиционни места като заложни къщи и застрахователни офиси. Брокерите разполагат с неоценими предимства – с мрежа от агенти, които са постоянно сред хората, и с информация кой от клиентите в момента е материално затруднен и вероятно податлив на „агитация”...
Изводът е очевиден - каквато и избирателна система да се въведе, все ще й се “намери цаката”.

 

Солови изяви

На първия преференциален вот през 2007 г. само Георги Близнашки имаше собствен слоган, но агитацията му се развиваше в рамките на кампанията на БСП, а солови изяви той правеше основно в интернет. Което не му донесе особен успех – 10 473 гласа (2.5%) и четвърто място сред социалистите по този показател.
Големият пробив направи Антония Първанова от НДСВ, която се осмели да напечата собствени плакати в битката си с парашутираната водачка Биляна Раева. Ако тогава се гласуваше по сега действащата система,  Първанова щеше да измести Раева със своите над 8% преференциални гласове. Е, в крайна сметка я измести, но на следващите избори... От последното място в листата Соломон Паси пък се нареди втори, агитирайки за себе си чрез нещо като телефонен мрежов маркетинг.
През 2009 г. изненадата дойде от най-неочаквано място – от ДПС. Тогавашният лидер на младежката структура на движението Корман Исмаилов без медийни изяви и подкрепа от централата събра 9 хил. гласа. Впрочем тази година като лидер на една от партиите в Реформаторския блок Исмаилов отново пробва да направи мажоритарна кампания (включително на турски език), но получи по-малко от 2 хил. гласа. Преди пет години в БСП пък всички мастити партийци бяха изпреварени от ромския активист Румян Русинов. Как е агитирал, само той си знае, но над 11 хил. правилно попълнени бюлетини за него бяха респектиращо постижение.
Тази година беше бумът на мажоритарните кампании. Светослав Малинов имаше цял набор от собствени интернет листовки, както и рамо от Иван Костов... Меглена Кунева отрича да е агитирала за преференциално гласуване. Но две седмици преди изборите във Фейсбук се появиха две групи в нейна подкрепа, които никак не изглеждаха аматьорски и събраха по 13 хил. “харесвания”. Те се казваха “Кунева е Номер 1” и “Искам Кунева”, илюстрирани бяха с онлайн плакати и изписани с призиви от сорта на този: “Отбележи 1 вдясно за нея на бюлетината и номер 10 за Реформаторския блок. Ако не гласуваш с 1 за водача на листата Кунева, вотът ти отива към хората на Иван Костов.”

Ангел Джамбазки открито агитираше в своя полза, от ВМРО твърдяха, че това е предварително договорено с тогавашните им партньори от „България без цензура“.
Джамбазки използваше пълно изборно снаряжение: листовки, брошури, плакати, банери, сайтове. Имаше си и слоган: „Глас за Джамбазки, глас срещу ДПС“. Зам.-председателят на ВМРО не се възползва от преференциите, защото неговото второ място се оказа избираемо. Не можа обаче да изпревари Николай Бареков – 20 хил. срещу 26 хил. гласа. 
В БСП всякакви такива похвати бяха забранени. Но колеги на журналиста Александър Симов, които го подкрепяха, все пак му изработиха собствен плакат, който разпространяваха в интернет. По всяка вероятност с мълчаливото му съгласие, макар че той надали би признал...