Председателят на парламента Михаил Миков осигури 14 от 50-те лева коледна надбавка към ниските пенсии със средства, отделени за ремонт. Никой не направи разчет дали с тези пари можеха да се постигнат по-големи икономии
сп. "ТЕМА", бр. 49 (628), 16-22 Декември 2013, temadaily.bg
В края на ноември Европейският парламент прие резолюция, с която направи стъпка към събирането на институцията в една сграда. „Непрекъснатата ежемесечна миграция между Брюксел и Страсбург се превърна за повечето граждани на ЕС в негативен символ (...), особено в момент, когато финансовата криза доведе до сериозни и болезнени съкращения на разходите в държавите членки“, беше основният аргумент в документа, приет с 483 „за“, 141 „против“ и 34 въздържали се. Седалищата на евроинституциите в момента се определят с общо съгласие на правителствата на страните членки. Това условие по обясними причини крепи статуквото. Европарламентът обаче ще поиска промяна, с която ще може сам да определи къде да заседава. Обосновката на решението беше повече от убедителна – допълнителните разходи са между 156 и 204 млн. евро годишно, от които 103 млн. гълта сградата в Страсбург. Поддържането на три работни места (ЕП има офис и в Люксембург) коства 10% от бюджета. Изчислени бяха даже и емисиите въглероден диоксид, които генерира придвижването – между 11 000 и 19 000 тона на година.
Междувременно в българския парламент беше взето решение в противоположната посока – институцията ще продължи да се помещава в двете си сгради – в зданието с надпис “Съединението прави силата” и в бившия Партиен дом. Но със сходен аргумент – че събирането на едно място
нямало да срещне особено разбиране от гражданите
“особено когато бюджетът на държавата е в такова напрегнато състояние”. Единствената обосновка беше, че изграждането на пленарна зала в настоящата помощна сграда ще излезе 26.8 млн. лева., въпреки че за целта вече са заделени 15 млн. лева. Колко щеше да се пести от нанасянето в една сграда, изобщо не беше пресметнато. Вярно, не говорим за пътуване от 400 км между две държави, а за разходка от 600-700 м между два адреса в центъра на София. Но поддържането на две сгради надали може да струва по-малко от помещаването в една.
Вместо това председателят на НС Михаил Миков еднолично реши да “дари” на финансовия министър Петър Чобанов заделените 15 млн. лева, за да подпомогне изплащането на коледната добавка към ниските пенсии. Съобщението премина мимоходом в новинарския поток, а заслужаваше внимание. Нека да уточним: Миков на практика осигури 14 от 50-те лева декемврийски бонус върху пенсиите до 251 лв., който ще получат 1 070 000 души. В неговия избирателен район (Видин), а и за всеки, който живее с доход под прага на бедността, сумата не е за пренебрегване. И решението щеше да е жест, ако беше обезпечено с икономисани от депутатите пари. Става дума обаче за постъпка, която
надминава по популизъм милионното дарение на ГЕРБ
за пострадалите от наводнението в село Бисер със средства от държавната субсидия за партията. Защото парите не са спестени, не са даже и пренасочени в рамките на настоящия мандат. Въпросните 15 милиона са отпускани от хазната целево по влог в БНБ в продължение на шест години, от които едва 2.278 млн. през 2013 г. За сравнение – бюджетът на НС за догодина е над 53 млн. лева, а Миков намери възможности за икономии в размер на 600 хил. лева. С тях можеше да “раздаде” точно по 56 стотинки на пенсионерите...
Дебатът по темата в бюджетната комисия премина в шеги и закачки. “Бюджетът на държавата наистина винаги ще бъде ограничен. Той ако не е ограничен, няма да е бюджет”, отбеляза Владислав Горанов от ГЕРБ. Бившият зам. финансов министър иронизира управляващите с предложение НС да кандидатства за преместването пред правителствения фонд от 500 млн. лева за проекти на общини и министерства. “Ако ще строим нова пленарна зала, за да я наблюдаваме празна, както наблюдаваме старата, по-добре да си седим в старата и да спестим 27 млн. на този етап”, не остана длъжен Михаил Миков. “Аз също смятам, че много средства от бъдещи бюджети щяха да бъдат икономисани, ако минехме към една цялостна реконструкция не само на залата, но и на кабинетите, на самите банки можеше да се поставят вградени устройства и т.н. Много опции имаше”, поразсъждава и председателят на комисията Йордан Цонев. Но сякаш само за да останат тези негови думи в стенограмата. Тъй като в крайна сметка депутатите одобриха единодушно парламентарния бюджет за 2014-а...
Финалното обсъждане в пленарната зала пък се превърна в грозна свада, в която
вместо аргументи се размениха обиди
Бившата шефка на парламента Цецка Цачева нарече БСП “комунистическа партия”. А депутатът от КБ и генерален секретар на Комунистическата партия в България Александър Паунов й отвърна, че най-много мрази “ренегатите, които се правят на демократи”. Самият Миков пък напомни, че опозицията работи за това 42-рото Народно събрание да няма дълъг живот. “Ако всички народни представители в тази зала си съблечем хубавите дрехи, облечем по един чувал и излезем пред НС с бич и се самобичуваме, ще се събере тълпа и ще ни ръкопляска, но след това никой няма да ни избере в него”, рече Станислав Станилов от “Атака”.
В писмото на Михаил Миков до Петър Чобанов, с което бяха “дарени” 15-те милиона лева, пише, че това е “във връзка с отлагане на преустройството на зала „Света София” в пленарна зала на българския парламент”. След като заделените пари бяха похарчени, “отлагане” едва ли е точната дума. Въпросът със сигурност е приключен задълго, ако не и завинаги.
Миков имаше поне три други варианта, щом не желае да започне ремонта – да съхрани влога в БНБ за по-добри времена, да продължи плавното натрупване на средствата или да проучи дали има вариант за преместване с наличните пари. Анализът, разбира се, трябваше да включва изчисление колко ще спести институцията в дългосрочен план, както и концепция за какво ще се използва старата сграда, в която са инвестирани милиони за поддръжка, ремонти и преустройства. Вместо това председателят на парламента предпочете да слуша благодарности от социалния и от финансовия министър...
„Експертно-политическите“ маски бяха захвърлени по пътя за Боровец. БСП тръгна към официална коалиция с ДПС в опит да разпредели по-равномерно властта
сп. "ТЕМА", бр. 48 (627), 09-15 Декември 2013, temadaily.bg
С фланелка Hugo Boss се появи Сергей Станишев на първия за мандата семинар на властта в Боровец в последните дни на ноември. Едрите червени букви с името на луксозния бранд, бродирани на ръкава на лидера на социалистическата партия, сигурно се дължаха на типичната за него небрежност. Но приличаха на знак за това кой иска да създава впечатление, че командва коалицията.
Всъщност коалиция между БСП и ДПС на теория няма. Но на практика съвместният митинг на двете партии в София и сбирката им в планинския курорт бяха първите стъпки в тази посока. В предизборната кампания Станишев беше твърд привърженик на “програмен кабинет”. В първите месеци на управлението постоянно наричаше правителството “експертно-политическо”, зад което стоят две парламентарни групи. Този овехтял вече политически речник беше захвърлен някъде по пътя за хотел “Рила”. Пък и съвместните посещения на курорти, както знаем от мандата 2005-2009 г., са признак на висока коалиционна култура...
Едва ли са много хората, които още помнят програмата “Държавност, развитие, справедливост” - мерките, набелязани от кабинета “Орешарски”. Отдавна вече се говори само за изпълняване приоритетите на БСП и на ДПС. Кадруването, както стана ясно, се извършва предимно по предложения и списъци от партийните централи. А най-важният закон - за бюджета, беше пренаписан в парламента. По всяка друга важна тема премиерът не смее да заеме категорична позиция, преди да са се произнесли Станишев и Лютви Местан.
В тази технология
проблемът е в дисбаланса
ДПС няма никакви скрупули, да речем, да наложи кинезитерапевт за зам.-министър на строителството. Докато БСП се принуждава моментално да оттегли номинация за зам.-шеф на МВР заради петно в биографията. Когато движението инициира драстично намаляване на облагането върху хазарта, партньорът заставя свои депутати да се подпишат под законопроекта. Когато обаче социалистите решат да дадат знак на солидарност към електората си, като поорежат партийните субсидии, партньорът едвам кандисва на символично намаление от левче на глас. А когато в БСП искат да замажат очите на протестиралите с промени в изборните правила, в ДПС не им пука, те си имат твърди позиции. И все така надолу до най-малката първична партийна организация...
Затова червеният елит тръгна към Боровец с идеята да получи подпис под “пакт за партньорство”. Не е коалиционно споразумение, звучи като “пакт за ненападение”. Но все пак това трябваше да бъдат някакви писмени правила за взаимодействие между двете партии. Семинарът обаче произведе единствено устни договорки. Само една от тях беше свързана с коалиционното партньорство - всички законопроекти да се обсъждат предварително и да се внасят след постигнат консенсус. За назначенията и за ключовите решения засега остава в сила добрият стар пазарлък. Наложи се Янаки Стоилов
да успокои апаратните страсти
с уверението, че в началото на 2014 г. ще се мисли за “по-ясно оформяне на отношенията между БСП и ДПС” под формата на коалиционно споразумение или “чрез друг вид документ”. Колко дълго ще продължи мисленето, не беше уточнено, но току-виж дотогава минали жизненоважните за Станишев европейски избори...
Затова пък двете партии дружно се погрижиха за третия, неофициален партньор. Един отцепник от ГЕРБ не е достатъчен да крепи кворума (повече за депутата Георги Марков - на стр. 24) и не може да замени “ранобудните депутати” от “Атака”. Волен Сидеров получи своето - одобрено беше неговото предложение за данъчна секира върху производителите на “зелен” ток. Мярката няма да намали сметките за електричество, но пък лидерът на националистите ще може да се похвали, че е погнал първия “колонизатор” от плана “Сидеров”...
Извън междупартийните договорки семинарът на властта не взе никакви общи управленски решения. От БСП приеха като знак на съгласие мълчанието на ДПС по въпроса за размразяването на проекта за АЕЦ “Белене”. От движението великодушно дадоха рамо на социалистите по идеята за строежа на седми блок в Козлодуй, която е в почти нулева фаза... Даже червеният коледен подарък за пушачите - отмяна на забраната за тютюнев дим в заведенията, остана без вързана панделка. В ДПС щели да гласуват по съвест.
Когато лидерите на управляващите партии, депутатите от мнозинството, премиерът и основните министри се съберат на едно място, прекарат два дни заедно, но не решат почти нищо,
остава впечатлението, че някой липсва
В коалицията май има още един - “почетен” фактор, който обаче не присъстваше на масата до Станишев, Местан, Орешарски и Михаил Миков. Председателят на БСП остави в историята знаменит кадър, издокаран със своята фланелка Hugo Boss. Но прословута снимка с аксесоар на този бранд има и друг, вече бивш партиен лидер...
Резултатът от петмесечното умуване на Мая Манолова ще е нов Изборен кодекс, който на практика няма да се различава съществено от стария
сп. "ТЕМА", бр. 47 (626), 02-08 Декември 2013, temadaily.bg
Цяло лято шефката на парламентарната комисия за взаимодействие с граждански организации и движения Мая Манолова обсъждаше с обществеността нов Изборен кодекс. И препращаше резултатите от дискусиите на председателката на временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс Мая Манолова. Мероприятието завърши с написване на грамаден доклад за извършената работа и приложен към него “проект на проекта” за нови изборни правила. В черновата бяха оставени празни полета или бяха записани по няколко варианта за най-спорните моменти.
Оттогава мина месец и половина, но зам.-председателката на парламента постоянно отлага внасянето на официалния проект на БСП, съответно и от ДПС не бързат със своето становище. Водят се
поредните добре познати пазарлъци
От социалистическата партия искат финалният вариант на новия кодекс да бъде изработен не в правната комисия (чийто председател е Четин Казак от ДПС), а от нова специална комисия (която ще бъде оглавена ясно от кого). От движението на Лютви Местан пък - както обикновено, имат едно основно искане: отпадане на т.нар. принцип на уседналостта, който възпира “изборния туризъм”.
Накрая сделка ще има, но всички разумни срокове вече са изпуснати. Черновата на Манолова съдържа 498 члена и се простира на 233 страници. Даже Народното събрание да започне веднага работа по тях, ще минат месеци, докато процедурата по приемане бъде завършена. Тоест отсега е ясно, че евровотът през май 2014 г. отново ще се проведе по правила, гласувани “в 12 без 5”. Този факт пък навежда на мисълта, че нищо не пречи преди следващите избори (примерно предсрочни парламентарни) да има ремонт и на новия Изборен кодекс (както стана в мандата на ГЕРБ).
Затова нека да разгледаме какви ще са новостите за европейските избори, по които вече има консенсус в управляващите партии. Най-коментираната тема през лятото беше избирателната система, но в тази област на практика промяна няма да има. БСП и ДПС ще въведат преференциално гласуване, но възможност за пренареждане на листите имаше и на предишните два евровота. С каква част от гласовете ще може фаворитите на партиите да бъдат измествани от фаворити на избирателите, е едно от празните полета в черновата. Най-често споменаваното число е 7%, въпреки че според всички специалисти трябва да бъде максимум 5%. Но даже и този праг да бъде преодолян от някого, какво от това? За избирането на един евродепутат ще са нужни 5.55% от гласовете, тоест отново в ЕП
ще влязат само най-големите
Надали в листата на БСП отново ще попадне толкова инакомислещ като Георги Близнашки. В ГЕРБ даже някой функционер да замине за Брюксел за сметка на друг, драмата ще е строго лична. ДПС е безпредметно да се коментира, техният електорат със сигурност няма да скърши хатъра на ръководството. Така че единствената интрига може да се очаква, ако решат да се състезават двете европрими на Реформаторския блок…
Преди половин година гражданите се вълнуваха много и от алтернативните методи за гласуване. Вотът по интернет както всеки път беше отхвърлен априори. А машинното гласуване (евентуално) ще бъде въведено само като експеримент. Такива проби обаче имаше и на предишни избори, крачката не е напред, а на място.
Любима тема на всеки, изкушен в тематиката, са т.нар. мъртви души. Е, тя ще си остане такава, защото и за следващия вот избирателните списъци няма да бъдат изчистени.
Професионалната изборна администрация беше друга основна мантра на протестиращите. Ще я получат, но не както са си я представяли. ЦИК ще се води независим орган, но членовете на комисията отново ще се излъчват от парламентарните партии. И ще се назначават по процедура, приета от парламента, а не с указ на президента...
Мая Манолова, разбира се, е подготвила няколко
ефектни промени, които ще изтъква
в телевизионните студиа. Друго основно искане към нея беше улесняване участието на независими кандидати. Вярно, депозитът ще падне от 10 000 лева на 2500 за партия, 5000 - за коалиция, и (според проекта) символичните 100 лева за инициативен комитет. А необходимите 7000 подписа за всяка партия участник ще бъдат редуцирани на 2500 за партия, 5000 - за коалиция, и 2500 за инициативен комитет. Какъв практически резултат обаче ще има това великодушие на управляващите върху евровота? Никакъв, ако не броим участието на олимпийския принцип. Защото, за да влезе един кандидат в Европарламента, все пак ще са нужни около 150 000 гласа.
Равнопоставеност на участниците - това беше любимото искане на радетелите за чиста и свята изборна система, както и на маргиналните политици. И понеже то е напълно неизпълнимо, властта ще се подиграе с първите и ще подхвърли огризки на вторите. На вота догодина се очаква държавата да предостави на всички кандидати нещо, наречено “медийни пакети”. Става дума за 40 хил. лева, които ще се отпускат на всеки участник, неразполагащ с държавна субсидия, за “заплащане на различните платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги”. Не говорим за някакви ваучери, а за директен банков трансфер към сметките на партиите, коалициите и инициативните комитети. Харченето на парите щяло да бъде по ред и условия, съчинени в ЦИК. Трогателно в проектокодекса е предвидено и възстановяване на неусвоените средства... Колко ще струва този разкош на хазната и каква непохватна търговия и нагли злоупотреби ще се развихрят, предстои да видим. По-важното е, че 40 хил. лева може да са достатъчни само, да речем, за кметска кампания в някое градче, за национални избори сумата е направо смешна.
Накрая може да се окаже, че най-голямата новина в новия Изборен кодекс е връщането на знака за гласуване “чавка” наред с фаворизирания от ГЕРБ знак “хикс”. Целта на цялото упражнение обаче беше изпълнена. Някой да настоява все още за нови изборни правила?
сп. "ТЕМА", бр. 44 (623), 11-17 Ноември 2013, temadaily.bg
Господин Бареков, как решихте, че сте готов за министър-председател и откъде ви хрумна да правите сравнения между себе си и Обама?
- Аз имам доста сериозна подготовка. Първо, за Обама ми казаха вашите колеги от вестник “Стандарт”.
Но го харесахте сякаш това сравнение....
- Естествено, че го харесах, как няма да го харесам. Смятам, че Обама е модерен политик, който трябва да бъде като човек за пример. А защо ме оприличават като българския Обама? Успехът на Обама дойде от пряката комуникация с американския народ. Той беше в плътна комуникация с хората и като спечели властта, пак е при тях. Можеш да го видиш през седмица в училища, на срещи с инвалиди, с пенсионери, в кварталната закусвалня. Къде го видяхме ние Бойко Борисов 4 години, преди това къде го видяхме Сергей Станишев.
Да видим кои са по-подготвени от мен. Бойко Борисов – доктор по пожарникарски науки, човек, който няма елементарна представа от езици, човек, който не може да пише, на практика неграмотен. И който от основател на СИК и мутра стана кмет и министър-председател. На Сергей Станишев първият му работен ден беше в Министерския съвет, така излиза по документи. Имаше някакъв стаж в БСП и първата му работа – министър-председател. Сакскобургготски – някой да знае нещо за неговото образование. Да, знае човекът езици, цар е, може би най-подготвен от всички беше той.
Прекратихте телевизионната си кариера, за да се отдадете на политическа. Каква роля за политическия ви проект имаше турнето “България без цензура” по ТВ7?
- То се проведе на 4-5 етапа през последните години, това бяха 5 обиколки в рамките на 3 години. На втората или третата обиколка започнах да се натъквам на идентични случаи в почти всички български градове. Хора, които живеят под ръба на социалния минимум, това е първата група случаи - инвалиди, пенсионери, безработни млади хора. И вторият случай – на хора, които масово нямат достъп до всякакви институции – общини, областни управи, правосъдна система. Разбира се, резултатът от това е демографският срив. И това, което аз видях, постепенно промени моя начин на мислене. Процесите бяха доста дълбоки и доста продължителни във времето. С промяната в начина ми на мислене дойде и решението, че трябва да се вземат по-радикални мерки за промяна на системата. Стигнах дотам, че хора, които ми симпатизират откровено – от десните, се притесняват за мен. Ваши колеги журналисти ми се обаждат и ми казват: “Ти обявяваш война на всички, прекалено си радикален.” Така че моето узряване за влизането ми в политиката дойде от факта, че един човек като мен – заможен, който води хубав начин на живот, има хубава професия, работи 20 години, се сблъска с едни хора, които просто нямат тези възможности. И тези хора са критично голяма маса от българския народ, мисля, че те вече са мнозинство.
Разбира се, случаят “Костинброд” беше много главоломен, много превратен момент. Аз на практика заради политическите обвинения, които получих след “Костинброд”, вече бях вкаран насила в политиката от разни политици.
Въпросът ми се отнасяше до последния етап от вашите обиколки – когато вече бяхте обявили, че ще започнете политическа кариера. И турнето “България без цензура” беше един добър старт за тази кариера...
- Беше добър финал на моята кариера като журналист, така предпочитам да го определям. Аз се стремях да не политизирам въпроса и дори нямаше случай, когато използвам трибуната на телевизията, за да лансирам свои политически тези и оценки. Правех го нелегално, така да се каже. Всъщност това турне беше видимата част на ситуацията. Паралелно в големите градове проведох по няколко срещи с хора от неправителствения сектор, т.нар. протестиращи от месец февруари, с хора от бизнеса – малкия, средния, с пенсионерски организации. На практика това беше много интересна част от турнето. Също и по малките населени места. Примерно, когато имах предаване във Враца, същия ден бях и в Криводол, и в Мездра. Когато бях във Видин, имах срещи в Белоградчик, в Лом. Там бяха много истински срещи, защото хората откровено ме караха да си говорим за политика. И откровено ме провокираха да се захващам с политика и политически проект. Някак си, още преди да обявя, че ще създавам движение или партия, хората вече бяха свикнали с тази новина.
Няма как обаче да разграничите предаването от движението, най-малкото защото те носеха едно и също име.
- Движението е гражданско, не съм убеден, че политическият проект ще се казва “България без цензура”. Хората, с които аз работя и които доброволно консултират нашия проект, това са предимно чужденци, американци, немци, смятат, че не е удачно “България без цензура” да бъде името на партията.
Кои са тези американци и германци?
- Нека да остане в тайна засега. За разлика от някои политици, които си приписват чуждестранна подкрепа, а нямат такава, аз имам чуждестранна подкрепа, но няма да си я приписвам.
Каква подкрепа?
- Сериозна подкрепа – политическа, социологическа, всякаква подкрепа.
Обратно - хората, които тук, в България, са по-силни на терен, български политолози и социолози, с които аз работя, ме убеждават, че е добре да запазя това движение като име на партията. Така че аз правя разграничение, и то доста сериозно. Що се отнася до телевизията, тя беше достатъчно обругана и обидена от хора, които се възползваха от тази телевизия. И аз мисля знаете ли какво – това, че ТВ7 роди политически проект, защото донякъде тя участваше в това раждане, ще бъде възмездието, което ще получат тези хора, които използваха брутално тази телевизия през последните 4 години. Мисля, че се сещате много добре за кои хора говоря.
Разходите по предаването “България без цензура”, което беше скъпа продукция, се поемаха от продуцентска къща No frame, която от своя страна има договор с телевизията. Тоест индиректно собственикът на телевизията подпомогна старта на вашия политически проект...
- Вас какво ви притеснява това?
Въпросът ми беше така ли е, или не?
- Така, собственик на телевизията е “Алегро кепитъл” - това е ясно, това са чуждестранни капитали. Предаването беше най-рейтинговото в телевизията, може да бъде проверено по рейтингите. От предаването полза имахме и аз, и моят политически проект, и собственикът на телевизията.
Сега, когато работя с частни пари - чуждестранни и мои, защото една голяма част от продуцентската компания е моя и за жалост никаква печалба няма тази продуцентска компания от нашето предаване, ме питат откъде са парите?
Каква част, извинете, от компанията е ваша?
- Ще стане ясно, аз ще го обявя това в най-скоро време. Защото ще има и продажба, аз имам преговори с чуждестранен инвеститор. Въпросът е, че това са частни пари, с които не се ощетява по никакъв начин данъкоплатецът. А иначе приемаме партиите да харчат по 60 милиона на година за политическа дейност. И приемаме Борисов, когато беше главен секретар и след това стана кмет, да си прави кампанията с парите на общината.
Вижте, давам ви един елементарен пример. Хубаво, било скъпо предаването. В моите коли бензинът си го слагам аз, плащам си от джоба. Борисов, като си правеше неговата кампания и обикаляше структурите в страната, ползваше гориво от община София.
Разбирам, че големият проблем е как Бареков ще успее да финансира проекта си. Ами ще успея – с пари от частния бизнес, аз не съм го крил. Аз не съм рушител на държавата, аз съм рушител на статуквото.
Имаше една много проста игра на политиците през последните години. Вие, медиите, защото аз вече не се броя там, и бизнесът в България бяха основните виновници. А Борисов, Сергей Станишев и компания бяха целите в бяло. Медиите бяха корумпирани, бизнесмените бяха лоши, а най-големите рекетьори всъщност бяха тези политици, които сега обещавам, че ще помета от политическата сцена. Те просто подмениха дневния ред на обществото.
Откъде накъде бизнесът да е виновен за недъзите на обществото? Напротив, ако няма подкрепа за бизнеса в България, народът ще продължи да мре от глад. Просто на политиците бизнесът им трябва дотолкова, доколкото да го рекетират, да му приберат комисионите и да го оставят да се оправя сам.
Един последен въпрос за взаимоотношенията между бъдещата партия и телевизията. Ангел Славчев, който организира на терен инициираните от вас протести...
- Не го надценявайте, не го надценявайте като организатор на протести.
...и бившата депутатка от “Атака” Калина Крумова, която е лице на вашия проект “Евромайки”, продължават да са водещи по ТВ7.
- Нашите протести се организират доста семпло, но за сметка на това се радвам, че са твърде масови. А що се отнася до нейната рубрика в ТВ7, моят съвет е да не я спира и също така бих я посъветвал да приема поканите от останалите телевизии. Защото аз примерно имах огромен проблем и в момента го имам за това, че телевизиите казват: “Ама той Бареков е лице на ТВ7.”
Аз ли се оказах най-големият проблем на телевизиите? Човекът, дето си даде цялата младост за bTV, дето си дадох най-хубавите години за ТВ7, в момента да бъда канен само от Нова телевизия, за да бъда обругаван в студиото от Люба Кулезич и Сашо Диков. Но това не ви прави впечатление, нали? Ние всички се радваме, че става голямо шоу и голям сеир. Едвам БНТ пускат от време на време един-два материала за мен, но никой още не ме е поканил там.
Сега се надявам, че като не съм лице на ТВ7 вече, ще бъда канен. Защото аз съм атрактивен гост, вдигам рейтинги, а за мен това е добре. Ползата е взаимна – за телевизията висок рейтинг, за мен – възможност да ми се чуят тезите.
Множество вестници обаче отразяват изявите ви всекидневно и безкритично. Това как си го обяснявате?
- Значи, първо аз съм единственият човек, който на терен в момента е чист. На мен няма какво да ми се каже, аз не съм бил във властта, защо да ме критикуват. Що се отнася до вестниците – в момента на пазара са 3 или 4 групировки.
Нали забелязвате, че аз съм безкритично отразяван, както се казва, от всички групировки вестникарски. Отразяват ме вестниците на Кръстева и на Пеевски, отразява ме госпожа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на господин Батков “Стандарт”, отразяват ме “Преса” и “ТЕМА”, отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници, които са ми, повярвайте, много важни. Така че аз се надявам и се радвам, че поне вестникарската гилдия в България солидарно започна да ме отразява.
Само да не слагате “ТЕМА” в това число ще ви помоля.
- Няма значение, тука сте, правите интервю с мене. Тоест мисля, че правилно ви слагам.
За безкритичното отразяване имах предвид.
- Абе доста ме насолихте в последния брой, но както виждате, давам ви интервю. Напротив, искам да покажа нов стил. Борисов какво прави? Още от едно време, ако се държиш с него добре, идва ти в студиото. И така ни рекетираше. На мен ми е казвал: “Ако продължаваш да се заяждаш с мен, ще ходя само при Коритаров”, когато бяхме с Коритаров в конкуренция. В момента къде ходят – Станишев никъде не ходи, Орешарски никъде не ходи, Ахмед Доган никъде не ходи, Лютви Местан – той повече ходи, ама него не го питат каквото трябва. Бойко Борисов отива в Нова телевизия само. Аз ходя навсякъде. Примерно да съм ви писал есемеси, като сте ме насолили във вашия брой. Напротив, написахте анализ критичен, обадихте ми се, правим интервюто. За мен трябва, както говоря за нов етикет между политиците и бизнеса, искам нов етикет между медиите и политиците.
Отричате и четирите партии, които са в парламента, но засега повече сте говорили за ГЕРБ и за БСП. По какво се различавате от “Атака” и кои управленски практики на ДПС отхвърляте?
- На ДПС отричам корпоративното отношение към правенето на политика. Това е една партия, която доста се капсулира етнически през годините, не успя да се отвори към български граждани.
Отричам начина, по който ДПС употребява властта. Има реплики, които през цялото време висят като дамоклев меч над главата на политиците – припомнете си думи от рода на “разпределям порциите”.
Отричам начина, по който ДПС изкуствено докара ГЕРБ на власт, защото тъкмо тази реплика на господин Доган възмути българския народ.
Що се отнася до „Атака“ - между мен и “Атака” няма нищо общо. “Атака” са ксенофоби, това е ксенофобска партия, ние сме европейски настроени хора, ние обичаме Европа.
“Атака” иска излизането на България от ЕС, ние искаме напротив – България да стане своеобразен център на Европейския съюз. Ние бяхме периферия на Европа и сме още по-голяма периферия, след като сме членове на ЕС. Ножицата между България и Германия сега е много по-голяма, отколкото преди членството ни в ЕС.
Подобно на “Атака” обаче искате рязко увеличаване на пенсии и заплати.
- Само че, вижте, имаме съвкупност от мерки, които предлагаме. Естествено че трябва да се повишат заплатите и пенсиите... Вие как мислите, че българският народ ще продължи да живее по този начин? Ще могат ли да се плащат сметките?
Разликата обаче е огромна, “Атака” излязоха преди изборите и казаха едни абсурдни цифри – 500 лева пенсия минимална, 1000 лева заплата. Как ще стане това, с какво - те не обясниха. Ние смятаме, че най-малките пенсии в България трябва да бъдат приравнени с линията на бедността. Защото няма такава държава в Европа, която да има граница на бедност и да дава официално на своите граждани два пъти по-малко от тази граница. Давам пример – в момента границата за бедност е 260 лева, а 600 000 пенсионери живеят с по 150 или по-малко от 150 лева на месец. Това е абсурд, това няма как да го приемем.
Откъде може да дойде това увеличение при сегашното състояние на осигурителната система?
- В България има много нереформирани системи. Големи пари изтичат в здравеопазване, в образование, в национална сигурност, къде ли не.
Тоест смятате, че в образованието може да се спестят пари?...
- Ние смятаме, че прогресивното подоходно облагане в момента няма алтернатива в България. Това облагане не е ляво, не е дясно. Твърдят, че БСП като лява партия предложила дясна мярка с плоския данък. Не, просто няма бедна държава в света, която да има такова облагане. Трябва да има солидарност. Не може и за богатия, и за бедния едно и също. Германия е най-социалната държава в момента може би в света, управлява се от дясно правителство три мандата. Трябва да се намерят такива варианти, такива механизми, така да се реформира системата, че да спре източването на самата система.
Примерно как си обяснявате факта, че в България всяка година се увеличават парите за здравеопазване – от нашите джобове, ние го плащаме чрез нашите осигуровки, а същевременно всяка година нараства броят на здравнонеосигурените лица.
Вие задавате ли си въпроса как живеят 2 милиона българи, които нямат достъп до здравната система, защото 2 милиона не са си платили здравните осигуровки. От тях има между 10 и 100 хиляди богати хора, с бохемско мислене, които си казват, че няма да плащат осигуровки, бойкотират системата и си плащат, като се разболеят. Ами трябва да се мисли вариант. На майтап го казах, но къде майтап, къде истина, разработил съм програма, която ще бъде подобна на програмата “Обамакеър”, която ще даде възможност за достъп на тези 2 милиона българи до здравните фондове. Включително ще се мисли тези пари да дойдат от някой друг сектор. Това е положението, ние предлагаме малки, но работещи неща.
Бихте ли изброили някои то тях?
- Ами ето, казах ви, ще намерим вариант тези 2 милиона да бъдат здравноосигурени. Давам ви един прост популистки пример, ако щете. Да се откажат партиите от субсидиите си, с тези 60 милиона на година сега щяха да гарантират коледни добавки на всички пенсионери, щяха да вдигнат майчинските. Това е цинизъм от 35 лв. да ги вдигнеш на 45 лв., и то само за второ дете, и то след 6 месеца. Нашата идея беше много проста – второто дете в България да се субсидира с много по-голяма сума. Защото проблемът за нас, българите, е второто дете. Повечето са като мене – двама човека правят едно дете и спират дотук. Ама за второто дете дай 300 лв. За да може една българка, която кара на минималната работна заплата, да има двоен доход и това да бъде стимулът да ражда.
Да оставим въпросите, в които става дума за милиони, и да говорим за тези, в които става дума за милиарди – в парите за здравеопазване и за пенсии...
- Ами да платят по-богатите цената, аз това го казвам много пъти. В подоходното облагане по-богатите ще платят цената. Това е положението, българският народ вече няма как да плаща.
От това, което чувам, предлагате по-скоро социални, по-скоро леви мерки. Същевременно подавате ръка към десноцентристки формации като Единната народна партия, Института за модерна политика, приемате бивши членове на ГЕРБ, на СДС, на Движение „България на гражданите“...
- Цялото движение на Кунева ще дойде при мен без Кунева. Защото виждат в мен перспектива. Вие Кунева да сте я видели по села и по паланки. Вие знаете ли, че те нямат структури по страната. Учудвам се как медиите с лекота пишете какъв фактор бил Реформаторският блок. Аз не искам да кажа лоша дума за Реформаторския блок, там има лица, които не са се упражнявали във властта, може да им се даде шанс. Отварям една скоба – моите мерки не са леви, не ги квалифицирайте по този начин.
Социални...
- Социално може да бъде и дясното. Стига то да бъде направено така и да бъде създадено така като механизъм, че да работи за хората.
Прогресивният данък е емблематичен пример.
- Ама как ще е емблематичен. Вашето обяснение, че го въведоха БСП, нали БСП са лява партия. Ако БСП са дясна партия, аз съм готов да съм дясна партия, окей, така съм съгласен. За Реформаторския блок – няма го никъде извън София, съсредоточен в няколко стари клуба. На господин Любен Точков, който беше организационен секретар на СДС, днес е първият му работен ден при мен. Вие знаете ли колко е реалната членска маса на СДС в страната. По документи се водят 10 хиляди човека, реално са не повече от 2 до 3 хиляди. В Пловдив миналата седмица на общинското събрание на СДС направиха падащ кворум – вместо 80 се събраха 40 човека.
Вие знаете ли, че само през първата седмица в нашия офис са се записали 500 членове на движението “България без цензура”, една голяма част от тях безпартийни, но една малка част от тях – разочаровани от СДС и от партията на госпожа Кунева. Ние сме силни много и извън София. Работим с хората, аз непрекъснато пътувам. Тези хора търсят нов тип правене на политика, те търсят комуникация, искат някой да ги чуе. Така наречените политици трябва да слязат при тях. Не съм чул там някъде да е Радан Кънев или Меглена Кунева, вие нали знаете, че тези хора не са излезли от София, излизат да отидат до Брюксел и да се върнат обратно.
Не искам да кажа обаче лоша дума. За мен изявите на младите хора, които са и които ще останат около т.нар. Реформаторски блок, трябва да се следят внимателно. Дори, ако щете, да се подкрепят. Защото на нас в един момент в следващия парламент ще ни трябва все пак и някой партньор. Дори да имаме достатъчно много гласове, ще ни трябва някой, с който да можем да си комуникираме.
И този някой няма да е от сегашните парламентарни партии?
- Няма да са ГЕРБ, БСП и ДПС, категорично, а “Атака” по разбираеми причини, мисля, че въобще не трябва да я коментираме.
Тоест няма да влезете по никакъв начин в съюз с тези партии, включително и подобен съюз като настоящия на БСП и ДПС с “Атака”.
- Не, ние сме казали. Ще напишем програма, тя се пише в момента. В основата си тя ще има 10 важни точки за България. На първо място говорим за демографската катастрофа и за регионалните дисбаланси в страната - животът в София е един, в провинцията е друг. Ако нямаме мнозинство в парламента, ние ще бъдем опозиция, но ще предложим първоначално на новото правителство, което и да е то, нашата програма. Ако то застане зад нея, ние ще им дадем гласовете си, за да стартират в началото. Така се прави, така е по европейски. И след това ще бъдем най-яростната му опозиция. Ние няма да влезем в коалиция с ГЕРБ, БСП или ДПС, за да участваме в управлението.
Това не е ли същото като настоящия модел?
- Не, настоящият модел е порочен, той няма програма.
Как така веднъж ще дадете гласове, а след това ще сте яростна опозиция?
- Ама, разбира се, ще дадем нашата програма. Вижте, българският народ може да реши, че не иска да гласува за нас. Може да ни вкара с 40 депутати в парламента. Ние искаме 120, но народът може да реши, че много му харесват ГЕРБ, БСП и ДПС. Нека да сърбат попарата тогава от този избор. Едно знам - нашият път е правилният. Ние ще бъдем във властта, дали ще бъде след още едно Народно събрание, това ще го реши българският народ. За мен най-добрият вариант е догодина на предсрочни избори да поемем управлението на страната. Защото сме единствените нови, които социолозите разпознават, няма други. Другите са ясно кои – тези, които се упражняваха на гърба на българския народ.
По какъв начин ще се явите на изборите?
- Ще се явим като движение, а това движение ще бъде подкрепено от нашата политическа формация.
Движение - какво означава това, на практика – коалиция?
- Коалиция и партия са мръсни думи в България. Дори да привлечем наши съмишленици от други формации, ние ще се кръстим съюз. А движение, ние сме движение, ние тръгнахме като движение. Аз бях сам в началото. Около мен се появиха изведнъж стотици хора, станаха хиляди и станахме движение, много е просто.
сп. "ТЕМА", бр. 47 (422), 30-06 Декември 2009
"Ще има срив. Ще ми бъде трудно. Но ще оцелея." Така отговаря пред "ТЕМА" преди пет години Николай Бареков на въпроса дали ще оцелее емоционално, ако го свалят от екран. Тогава е гост в рубриката "Детектор на лъжата" и първоначално е отговорил с "да" на парливото питане. Полиграфът обаче отчита обратното. Бареков отрича да се смята за незаменим в "Тази сутрин", но машината твърди обратното. Водещият отговаря с "не" на въпроса дали има сериозни протекции вътре в bTV и с "да" на питането дали е харесван от хората в своята медия. Детекторът отново отчита неточности. Бареков признава, че е болезнено амбициозен, че в едно интервю не е най-важното да се произведе новина и че не се смята за добър журналист. От отговорите му става ясно, че Георги Коритаров му е бил ментор, от когото се е учил и на когото се е опитвал да подражава. Бареков нарича него, Нери Терзиева, Тома Томов и Иван Гарелов легенди. "Аз не мога да бъда с тях в едно измерение, те са от друг свят. Истинско щастие е, че съм могъл да си общувам с тях", скромничи вече бившият водещ на сутрешния блок на bTV. Изрича и нещо, което днес със сигурност не би повторил:
"Как например да не завиждам на Кеворк?
Ако искаш да си добър, това е начинът - да завиждаш благородно."
"Има една такава приказка: когато човек затвори пред теб една врата, Господ отваря друга", казва Николай Бареков и е уверен, че и след свалянето му от екран ще намери начин да продължи напред.
Няма спор, че журналистът винаги е успявал да си проправя път в професията. Роден е през 1972 г. в Пловдив и е завършил българска филология. "Мразя граматиката (дано не си личи)", признава обаче той в профила си в социалната мрежа на bTV friends.bg. Започва кариерата си през 1992-а като спортен репортер в пловдивското радио "Канал Ком". Там води и авторско фолкпредаване "Чака-рака", работи като водещ на конкурси в местни чалга дискотеки. През 2000 г. отива в телевизия "Европа", където трупа първия си стаж като политически репортер. После започва да води политическо токшоу на име "Неделя, пет и десет", но за две години остава едно от многото лица от малкия екран на абонатите на кабелна телевизия.
През декември 2002 г. името му за първи път
нашумява в национален ефир в скандала "Гном"
с разработката за бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов. Тогава депутатът от СДС Йордан Бакалов обявява, че МВР е подслушвало експрезидента Петър Стоянов и други сини политици, магистрати и журналисти. Бакалов изброява няколко имена, сред които е и Николай Бареков. Като един от засегнатите водещият се подписва под протестно открито писмо до премиера Симеон Сакскобургготски.
Бареков е забелязан и три месеца по-късно е привлечен за водещ на сутрешния блок на bTV. Телевизията използа момента, в който конкурентите от "Нова" свалят временно от ефир рейтинговия лидер Милен Цветков. Дотогава блокът на bTV се води от Огнян Бояджиев и политическите теми нямат основна роля в ранните часове на деня. Скоро сред това от ефира на предаването отпада и рубриката "Блиц" на Георги Коритаров, който пръв въвежда политиците в сутрешния телевизионен пояс.
Като основно лице в националния ефир Бареков получава възможност да интервюира водещите фигури в политическия живот и натрупва авторитет пред аудиторията. Опознал още в телевизията на Емил Стоянов лидерите на СДС, той се сближава и с хора от ръководството на НДСВ. Толерира лобито на Милен Велчев за сметка на юридическия кръг около Пламен Панайотов. Водещият
подкрепя и набиращия популярност главен секретар на МВР
Бойко Борисов. Така в началото на 2005 г. според изследване на НЦИОМ Николай Бареков вече е сред младите любимци на телевизионната аудитория, но класацията оглавяват утвърдени имена като Кеворкян и Слави Трифонов.
С идването на власт на тройната коалиция възгледите му отново претърпяват развитие. "Според мен една личност - пък макар и това да е Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов, не може да бъде алтернатива на една партия. А когато става въпрос за 100-годишна партия, каквато е БСП, смятам, че това е абсолютно невъзможно. Но по-важното е дали г-н Борисов е убедил хората", казва Бареков през октомври 2005 г. в интервю за "ТЕМА". Той вече води политическите разговори в ефира с много по-голямо самочувствие, но и много по-неподготвено и фриволно. "На езика на бокса това е истински ъперкът в нашето студио", коментира водещият в дебат за кметските избори в София. Един срещу друг са двама от любимите му гости - Милен Велчев и Бойко Борисов, а проблемите на града са загърбени за сметка на изясняването на въпроса кои са автентичните ляв и десен кандидат.
През май 2006 г. Николай Бареков застава в центъра на скандал с досиета. Журналистката Ангелина Петрова иска от вътрешния министър Румен Петков да види материалите на ДС за себе си и за още десет водещи фигури в медиите. Оттам изскачат картони на явочници и агенти. Най-шокиращо е досието на агент "Алберт", за което на Георги Коритаров се налага да дава унизително обяснение. Всичко това се случва при липса на закон и при съмнения за обективност, защото не целият архив на ДС се намира в МВР. Въпреки това Бареков иска и получава от Румен Петков информация за принадлежност към бившите служби на 47 политици, висши магистрати, общественици и духовници. След като имената на хората с досиета са обявени обаче, демонстративно отказва да прочете папките. Година по-късно разследване на сутрешния блок срещу иманяри мигновено е последвано от акция на МВР, а в медиите се появява информация, че
Петков и Бареков са забелязани заедно в заведение
на гръцкия полуостров Халкидики.
С наближаването на президентски избори през 2006 г. водещият се превръща в отявлен критик на Волен Сидеров. Лидерът на "Атака" бойкотира сутрешния блок на bTV, а Бареков започва да пише коментари в сайта "Всеки ден", където сравнява Сидеров с Хитлер и други диктатори. След години се помиряват и лидерът на "Атака" започва на драго сърце да гостува в сутрешното студио. "А защо марката СДС с едно синьо знаменце Бойко Борисов не си я увие около кръста и не се яви на тези избори? Така марката СДС ще спечели", опипва предизборната почва журналистът. Две години по-късно, когато позициите на държавния глава отново са разклатени, Бареков пише във в. "Стандарт" безпрецедентната ода "Презареждане за Първанов", останала в хрониките с изрази като "познатият ни плеймейкър Първанов отново ще подава добри политически пасове и ще забива ефектни голове във вратата на своите противници", "той обича заплетените ребуси, от които винаги намира изход и излиза като победител", "остров на спокойствието в българската политика и носител на толерантността и баланса в обществото", "Първанов бил изчерпан. Дрън-дрън!" и т.н.
По време на управлението на БСП, НДСВ и ДПС всяка политическа тема в студиото на Бареков е свеждана до коалиционните разправии и пазарлъци, а редовно в
ефира започват да се появяват и представители на ДПС
начело с Йордан Цонев.
Трибуната на сутрешния блок на bTV постоянно е отворена и за Александър Томов даже когато всички останали медии иска да чуят аргументите на бившия шеф на ЦСКА и на "Кремиковци" само в съдебната зала.
На местните избори през октомври 2007 г. журналистът отново има възможност да води основния дебат между Бойко Борисов и Бриго Аспарухов в изборите за София. В разгорещения спор обаче се намесва предимно с реплики като "има нещо между вас, аз го усещам с рецепторите си". С течение на времето и безбройните интервюта Бареков започва да парадира с близостта си с Борисов. Обявява публично, че гледа мачове заедно със столичния кмет в дома му в Банкя, приписва си ролята на негов ключов съветник и единствен негов последователен публичен защитник. "Чакайте сега. Вие за мезе ли ме взехте сутринта, или сериозно говорите", пита Бареков, след като Бойко Борисов съобщава в студиото, че ще дресира маймуни за работа по чистотата на София. "За мезе ви взимам, защо не", отговаря кметът. "Макар че, ако ген. Борисов им нареди, мисля, че и маймуните ще ви последват", продължава да се разтича водещият. През 2008 г.
лидерът на ГЕРБ вече открито се дразни от медийното обгрижване
на Бареков. Темата на един от разговорите е охраната на Борисов и заплахите за живота му, в ефира са той и Волен Сидеров. "Господин Сидеров, как ще коментирате това, което каза Бойко Борисов в нашето студио, че той е готов да умре, както се казва, на политическата барикада", пита водещият. "Не, нека не ползваме такива... Моля ти се, Бареков, не, не, не...", недоволства Генерала. "В смисъл - като поет", продължава Бареков. "Не, нито си поет ти, нито аз съм ти колега", отсича Борисов и констатира, че разговорът е станал жълт и вече не му е приятно. Преди това той е казал, че има добри журналисти, от които е комплимент да те нарекат колега. Уточнява обаче, че няма предвид Бареков. "Тоест, тоест имате ме за слаб журналист, така ли?", изумява се водещият. "За висок", отвръща Бойко Борисов.
Николай Бареков обаче вече се е самопровъзгласил за топжурналист и си обяснява всички критики към себе си със завист към постигнатото високо ниво. През юни 2008 г. сватбата му се предава пряко по телевизията. За църковния брак, извършен две години след гражданския, пловдивският митрополит Николай нарежда да се бият камбаните в целия град. Свещеникът е популярен с автомобила си БМВ 7-а серия, с часовника си "Ролекс", подаващ се под ръкава на расото и с близостта си до президентския приятел и активист на БСП Георги Гергов. За никого не е изненада, че Бареков решава
да отпразнува сватбата в ресторанта на Гергов
"Пълдин" в Стария Пловдив.
Междувременно водещият легитимира в своето студио неособено популярния дотогава Стефан Гамизов. От безкритичната трибуна на Бареков лобистът започва да развива своите теории за добрите и лошите в политическия живот. Година по-късно в справката на ДАНС с автор Иван Драшков пише, че бизнесменът Христо Ковачки „финансира медийните изяви и ПР кампанията на Стефан Гамизов, което е потвърдено при експлоатацията на СРС", но подробности липсват. Самият Ковачки също гостува на Бареков покрай политическите си проекти. Година по-рано журналистът влиза в обществен съвет, който да контролира широко коментирания проект на бизнесмена "Баня голф енд СПА резорт".
2009-а е годината на Яне Янев. От редовните му разговори с Бареков тръгват повечето скандали, с които лидерът на РЗС гради образ на виден борец с корупцията. Мимоходом се отминават твърденията на бившия лидер на СДС Пламен Юруков, че Бареков му предлагал да издигне за кмет на Пловдив един бизнесмен, срещу което да получи медиен комфорт. Случката е категорично отречена от водещия.
През април Николай Бареков разкрива допълнително поле за изява със своя сайт с надпис "най-влиятелният блог за анализи и политика". Преди изборите там ратува за управляваща коалиция на ГЕРБ с РЗС. След това наостря перо, за да създаде бележити текстове като "Бойко, грабвай секирата и ги почвай", "Протагонистът Борисов" и "Битките на Бойко са полезни за държавата". От тях в историята ще останат изречения като "за държавния тунеядец Бойковата секира ще бъде като брадвата на хан Крум за византиеца Никифор";
"Бойко е политически и научен феномен от световна величина
Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света" и "Браво на премиера! Това е една принципна позиция на нормален европейски демократичен политик". В анализите си, след малко напразни надежди и известно колебание, Бареков застава на страната на Борисов за сметка на другия си любимец Първанов.
Междувременно тръгва и рубриката му с грандоманското име "На барЕкадата", от която се запомнят само ексклузивните интервюта на участниците в скандала в ДАНС, легитимирал смяната на ръководството на агенцията. В кичозното студио чувалите стоят не между водещия и госта, а между тях двамата и зрителите...
Министър Таня Андреева лансира идея една четвърт от здравните вноски да отиват в частните фондове. Предложението подготвя почвата за въвеждане на частни здравни каси
Точно преди 6 години днешният здравен министър Таня Андреева за пръв път се обявява публично за промяна в здравноосигурителния модел. Тогава докторката от болница „Шейново“ говори в качеството си на кандидат за столичен общински съветник на “Съюз БГ” (“Гергьовден“, „Новото време“, ЗНС) и член на националното ръководство на “Гергьовден”. “Съюз БГ” в своята програма предлага създаване на Общинска здравноосигурителна каса. Така софиянци ще може да правят допълнителни здравни вноски, които ще покриват напълно тяхното лечение в общинските лечебни заведения, без да се налага да доплащат за това. Ще им бъде по-евтино, по-сигурно и по-удобно”, казва д-р Андреева в интервю за в. „Новинар“. Коалицията не класира нито един съветник и идеята остава недоразвита.
През следващите години ЗНС и „Новото време“ се ориентират към партньорство с партия ЛИДЕР с „най-виден симпатизант“ Христо Ковачки. А общинска здравна каса, макар и не такава, за каквато говори Таня Андреева, е създадена. През май 2008 г. Комисията за финансов надзор (КФН) издава лиценз за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване на Общинска здравноосигурителна каса АД. Акционери са фирмата на Ковачки „Ел Ем Импекс“ ЕООД (50%), ТЕЦ „Марица-3“ (45%) и Общинска Банка АД (5%).
По това време на един от прословутите си семинари съветът на тройната коалиция решава, че от 2009 г. здравната вноска ще бъде вдигната от 6 на 8%. Идеята е с допълнителните пари да оперират частни фондове, които да осигуряват надграждащ пакет от здравни услуги. Написан е законопроект с автори Йордан Цонев от ДПС и Антония Първанова от НДСВ. Оживлението на пазара, разбира се, е голямо, броят на частните фондове скоростно нараства. Наред с утвърдени пенсионноосигурителни и застрахователни компании и на предприемачи в сферата на здравеопазването се регистрират и
фондове на икономически групировки
на които дейността по здравните грижи до този момент е чужда.
Реформата обаче така и не се реализира поради брожения в средите БСП. Говори се, че подготвени за нея са били само фондове, близки до ДПС… Днес този бизнес е миниатюрен – с 40 млн. лв. оборот за 2012 г. и много низходящ тренд за тази година. Здравните фондовете бяха принудени да се прелицензират като застрахователни дружества заради европейска директива. Заради това им се налага да оперират по неподходящо за тяхната дейност законодателство и да са в конкуренция с големите застрахователи, макар услугата им да е различна. Няколко фонда напуснаха пазара, в момента прелицензираните са 11 плюс два, очакващи решение на КФН.
В сегашния мандат, в който БСП и ДПС отново управляват, пак се заговори за златен дъжд в сектора. Става дума за над 430 млн. лв. годишно – една четвърт от здравните вноски, постъпващи сега изцяло в НЗОК. Шансът това да се случи изглежда по-голям, защото този път двете партии влязоха във властта с доста по-сближени позиции. Демонополизацията на НЗОК за пореден път беше част от предизборните обещания на ДПС. В програмата “С ДПС за свободна и сигурна България” имаше само едно условие – „възстановяване на прекъснатото през последните три години субсидиране на общинските лечебни заведения, разположени в отдалечени планински и полупланински райони“. В програмата на БСП “Промяна за достоен живот в България” въпреки настояването за засилване ролята на държавата социалистите (от чиято листа беше избрана за депутат Таня Андреева) си оставиха вратичка за навлизане на частния сектор в задължителното здравно осигуряване. Записаният ангажимент беше „публичните средства да се разпределят на принципа на равнопоставеност и лоялна конкуренция“…
На 10 октомври при посещение в “Пирогов”, без да има повод, Таня Андреева заговори за пръв път по темата с конкретика. „Разговорът, който водим с премиера и с екип от експерти, е въвеждането на втори стълб на здравно осигуряване, който ще работи с поне 2% от ресурса на здравната каса“, обяви министърката. И обясни, че идеята е „здравната каса да е в ролята на надзор и на доплащащ дейността, но основно договорите с лечебните заведения ще бъдат сключвани с осигурителните фондове“. На уточняващи въпроси Андреева отговори, че става въпрос именно за двата процента от увеличението на здравната вноска през 2009 г. и че не става дума за надграждащ пакет медицински услуги. „Смятам, че това е начинът, по който да има по-добър контрол, по-завишени критерии за това с кои лечебни заведения ще се сключват договори за работа и в крайна сметка по-добра защитеност и на пациентите“, защити идеята здравната министърка. Тя даже се ангажира със срок – „от следващата година, вероятно от средата или най-късно от септември месец“. Намекна и че ще има нови изисквания към частните фондове.
Говори се, че заради това изявление Андреева е имала доста неприятности с ръководството на БСП. Но защото е било
не самонадеяно, а прибързано
Доказателството е, че министърката не се отметна и в следващите дни продължи да обяснява, че това е „един от вариантите“. Пред bTV разясни, че имало частични различия между БСП и ДПС по въпроса – „дали работата на НЗОК да се демонополизира напълно или частично“. „За мен лично въвеждането на втория стълб ще бъде начин за контрол на качеството и работата на лечебните заведения с обществените ресурси“, каза Андреева и при откриването на диализен център в Пловдив.
Реакциите бяха крайно критични, защото останаха прекалено много ключови нясноти. Управителят на НЗОК Румяна Тодорова коментира, че не е запозната с нито един от вариантите, обсъждани в кабинета. „Трудно ми е да кажа какво ще се случи, защото ако обърнем нещата и фондовете трябва да сключват договори, това колко време ще отнеме? Имаме около 17 000 лекари и толкова стоматолози. И като сложим и болниците, и лабораториите, колко време ще трае договарянето. При това колко ще са фондовете? Как ще се преразпредели населението - попита Тодорова. - От една страна, ако застрахователите извършват договорната дейност, ние сме „за“. Само че тогава аз ще искам да знам кой ще ги накара да сключат договор например с болницата във Видин или тази в Чирпан, ако те нямат там застраховани хора.” Шефката на здравната каса изрази мнение, че за такава реформа е нужно окрупняване на частните фондове, както и че ще отпадне “някоя и друга болница” и има риск да се оголят цели райони
Бившият министър на здравеопазването и дългогодишен началник на най-голямото дружество за доброволно здравно осигуряване Мими Виткова обяви срока от една година за нереалистичен. “Трябва да се създаде гаранционен фонд, който да изравни размера на вноската и съответно риска, който всеки застраховател ще приеме. Тъй като при един застраховател може да отидат много държавни служители, за които държавата плаща 17 или 19 лева върху минимален осигурителен доход, а в други може да отидат тези, които плащат на максимален осигурителен доход. От една страна, в една компания може да попаднат пенсионерите и възрастните хора, които консумират много повече средства, а в друга - по-младите хора - обясни Виткова пред “Дарик”. - Нека никой да не храни илюзия, че би могъл да подмени сегашните застрахователни компании с някакви други, вкарвайки някаква нова процедура”, предупреди бившата министърка, която е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
“Моделът, представен от министъра на здравеопазването Таня Андреева, е само един от вариантите”, опита да успокои страстите шефката на здравната комисия в парламента Нигяр Джафер от ДПС.
Въпреки че управляващите се опитват да омъглят за момента ситуацията, стана ясно, че по темата е мислено достатъчно сериозно. В пресата изтече конкретна информация – здравните застрахователи отново да се регистират като фондове, но по силно завишени изисквания, пациентите да се разпределят между тях по някакъв административен принцип. Клоняло се към варианта за частни здравни каси, които да конкурират държавната.
Това, което изкушава управляващите в поредната здравна реформа, е очевидно и те не го крият - по този начин автоматично ще отпаднат от пазара много от над 400-те болници, които тежат на бюджета. Основният политически аргумент също вече се очерта – ограничаване на доплащането под и над масата, защото частниците ще гонят интереса си и няма да допускат злоупотреби.
По същество обаче това е
признание, че държавата вдига ръце
и не може да сложи ред - да наложи собствени критерии за болниците, работещи с публични средства, и да осъществи достатъчно строг контрол върху плащанията към тях. Тъкмо това вероятно е и отговорът защо се обсъжда частните фондове да бъдат въведени в цялостното финансиране на болниците, а не в отделни ниши като например пазара на медицинските изделия, където надписването на цени е най-фрапантно и най-лесно доказуемо.
Тепърва ще се види какви идеи за набиране на пациенти от частните фондове или бъдещите частни здравни каси се въртят. И дали това няма да става на електорален и икономически признак... Но от цялата налична до момента информация в никакъв случай не се очертава свободен пазар, в който дружествата да се конкурират в услугите, а хората да избират според качеството. Моделът, лансиран от Таня Андреева, предлага порочната схема на изцяло частен пазар, но изцяло регулиран от държавата (за справка – енергетиката). А моделът, подкрепян от ДПС – частно-държавен пазар, но с псевдоконкуренция, защото държавата ще диктува всички правила на играта.
От бюджетните пазарлъци е известен принципът “поискай всичко, за да ти се даде нещо”. Повдигането на дебата не е случайно, фактът, че вече изобщо не се коментира запазване монопола на НЗОК – също. Така лека-полека думичката “демонополизация” ще зазвучава все по-малко страшно дори и в ушите на червения електорат. Ако правителството се закрепи на власт, частното здравно осигуряване чука на вратата.
Недоволни от Реформаторския блок готвят нова партия – “Демократично действие - Д2”. Лидерът на рок групата D2 Митко Кърнев е учуден от тяхната липса на въображение
сп. "ТЕМА", бр. 39 (618), 07-13 Октомври 2013, temadaily.bg
“Общност от свободни хора, които не припознават Реформаторския блок и ГЕРБ като избор на дясно мислещите в България, се събират на 29 септември в София на национална среща на сдружение „Демократично действие - Д2”. Покана за събитие с този анонс получиха редакциите на 26 септември с уточнението, че в края на сбирката в зала “България” ще бъде приета резолюция. Която, оказа се, съдържа намерение за създаване на нова партия. Ходът на формацията, наричана (включително от създателите си) за краткост Д2, не беше неочакван за следящите изкъсо процесите в десницата. Но се оказа изненада за създателя и идеолог на група D2 Митко Кърнев, музикант, който в миналото подкрепяше СДС. Пред “ТЕМА” той обясни, че чул за едноименната бъдеща партия от приятели и прочел познати имена от СДС-София сред инициаторите. Затова недоумява защо поне не са му се обадили. “Мисля, че всеки в България знае какво е D2. Това ми прилича на липса на елементарно въображение”, гласи оценката на Кърнев за създаването на
партиен “двойник” на неговата банда
Така в новинарския поток “де две” вече не се свързва само с писане на песни и организиране на концери, а и с писане на резолюции и организиране на конференции...
Всъщност “Демократично действие – Д2” не е от вчера. Като сдружение е регистрирано през март 2012 г. и досега е организирало поредица дискусии по общественозначими теми. Форумите са прокламирани като надпартийни и с разноцветни участници - модел, който доста напомня подхода на Георги Първанов в ляво...
Мотор на бъдещата партия е бившият столичен общински съветник Стефан Иванов. Докато беше в СОС, пътят му в СДС вървеше само нагоре – лидер на софийската организация, зам.-председател на партията, кандидат за председател. Откакто изпадна от местния парламент през 2011 г. (беше на 11-о място в листата, а Синята коалиция получи 8 мандата), Иванов се загуби и се изявяваше предимно в своя блог, който вече не съществува. Другите лица на Д2 са бившият син депутат Григор Малев, политологът от НБУ Кирил Аврамов и зам.-ректорът на СУ доц. Милена Стефанова. Вероятно най-известният човек в “Демократично действие” е бившият социален министър Иван Нейков. Той обаче не дойде на форума, анонсирал създаването на нова партия, с извинението, че е в чужбина.
Мероприятието, както и повечето от предишните дискусии на сдружението са финансирани от “Конрад Аденауер”. Но и шефът на българския клон на немската фондация на десницата Марко Арнд изпрати писмено приветствие. А дейността на Д2 липса от официалния календар на подкрепяните от “Конрад Аденауер” прояви.
Сдружението
беше в списъка на Радан Кънев
когато новоизбраният председател на ДСБ обяви с кого ще преговаря за съставяне на Реформаторския блок. Преговорите очевидно не са били успешни, защото актуалното определение на Кирил Аврамов от Д2 за блока е “политически пачуърк” (за ГЕРБ е “политически холдинг с еднолично уравление”). „Унизително е партиите вдясно да палят свещи единствено за прескачане на четирипроцентова бариера, а голяма част от десните хора да не гласуват, защото не разпознават в нито една от тях каузата и лидерите, които да ги представляват в парламента или в местната власт”, смята Стефан Иванов.
Резултатът от досегашната дейност на сдружението, което иска да се превърне в партия, е семпъл като политическата кариера на неговия идеолог. Събран е в малка брошура върху 6 рехави страници, пълни почти само с констатации плюс няколко съвсем общи предложения. Затова пък в листовката, раздадена на всички участници на форума на 29 септември, дискретно беше подпъхнат формуляр за “присъединяване към екипа” на Д2...
Изказванията на лицата на бъдещата партия също
не се отличиха с политически послания
от нов тип. Така например дебат между Лиляна Павлова и Корнелия Нинова беше описан като “една комунистка обвинява друга комунистка в комунизъм”, за всички обществени проблеми бяха обвинени “300 назначени фамилии, които управляват безнаказано”, говореше за “средната и дребна класа” (?!), а учредителите на Д2 бяха описани като “основа на контраелит”.
В залата присъстваха доскорошният зам.-председател на СДС Любомир Ковачев, адвокат Иван Груйкин, който преди време направи неуспешен опит да превърне в партия своята гражданска инициатива “Справедливост” и вечният партиен строител Николай Гацев, ангажиран в момента със създаването на Народна партия (ССД на Софиянски с ново име и лица от февруарските протести).
Според последващото прессъобщение срещата е завършила с приемане на резолюция. В действителност текстът просто беше изчетен и публиката нямаше друг вариант, освен да аплодира на финала (Времето на приказките изтече! Време е за действие! За Демократично действие!)...
Всъщност в организацията на форума имаше една оригинална идея - националният химн беше изпълнен на живо от детски вокален състав. Ето че все пак имало нещо общо между Д2 и D2...
в. "Преса", бр. 264 (615), 28 Септември 2013, pressadaily.bg
Човекът с най-отговорната задача в БСП в момента е Кирил Добрев. Депутатът, който е натоварен да рови в тефтерчето на Филип Златанов, трябва да направи така, че никой с инициали И. Ф. повече да няма шанс за кариера в парламентарната група на ГЕРБ.
Монтанската правна школа се оказа класи над софийската (или поне над възпитаниците на Рабфак). Как иначе да си обясним, че никой от юристите на Бойко Борисов не се сети колко плитък беше капанът, заложен от Михаил Миков при втория опит за дебати по първия вот на недоверие на кабинета „Орешарски“?
Председателят на парламента накара квесторите да преброят кворума, позовавайки се на член 48 от правилника на НС, и на основание отчетените 207 депутати в пленарната зала откри заседанието. Но във въпросния текст са описани 3 начина за проверка на кворума: „чрез компютризираната система за гласуване“ (ал. 1), „чрез поименно прочитане имената на народните представители“ или „чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание“ (ал. 2).
Секретари на НС, както мнозина май се объркаха, не е синоним на квестори. Това са 8 души, избрани от състава на народните представители (чл. 6 от правилника). Сред техните организационни функции е да „информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума“ (чл. 10, т. 1). Докато квесторите имат право само да „подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване“ (чл. 11, т. 2).
В 42-рото НС в момента няма избрани постоянни секретари, но пък има временни, които изпълняват функциите и в момента. Това са Александър Ненков и Пламен Нунев от ГЕРБ, Деница Караджова и Филип Попов от БСП и Шендоан Халит от ДПС („Атака“ не излъчи свой секретар). На тези хора, а не на квесторите Миков имаше право да възложи проверка на кворума (и то „във връзка с предстоящо гласуване“, а не при откриване на заседанието). Но двама от тях са от ГЕРБ... Няма значение нито дали идеята принадлежи на Младен Червеняков, нито кой подсети Миков да прекрати електронното преброяване. Председателят на парламента наруши грубо правилника и отговорността си е изцяло негова.
Нямаше обаче и кой в опозицията да хване това елементарно нарушение. Бас държа, че Фидосова щеше да се сети! В нейно отсъствие се наложи счетоводителят Димитър Главчев да размахва правилника, инженерът Красимир Велчев да спори по процедурата и даже бившият следовател Димитър Лазаров, завършил право в СУ, да поглежда въпросително към Борисов и Цветанов, докато Цецка Цачева безпомощно кърши ръце. Ех, къде е сега Монтанската правна школа...
Нецензурен хумор пред непретенциозна публика и фасадно ръководство със скалъпена идеология – това е рецептата за партия по утвърден стандарт на Мирослав Найденов
сп. "ТЕМА", бр. 38 (617), 30 Септември-6 Октомври 2013, temadaily.bg
Колона от паркирали рейсове, сред които изпъква автобусът на футболен клуб “Чавдар” (Етрополе), Димитър Ангелов-Дучето пийва уиски в кафенето пред входа, подгрявайки за програмна реч, в асансьорите - задух, а пред залата солидно полицейско присъствие и частна охрана с металодетектори. Тази атмосфера посрещаше гостите на учредителното събрание на Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията (БАСТА) в неделния следобед на 22 септември в НДК.
Мероприятието, организирано от бившия земеделски министър Мирослав Найденов и заплатено от ексдепутата от ГЕРБ Емил Димитров, успя да разчупи представата за партийна конференция. И друг път се е случвало голяма част от делегатите на подобна сбирка да са облечени в анцузи или издокарани с шарени ризи с надписи, да има компактни групи от роми и от късо подстригани яки момчета. Но и най-маргиналните партии не забравят да изслушат националния химн в началото.
БАСТА обаче озвучи залата с хитове на Лили Иванова и започна със скечове на Краси Радков. Почти всички лафове на актьора от “Шоуто на Слави”, който изимитира последователно Бойко Борисов и Цветан Цветанов, бяха
от категорията “Стефке, пусни червена точка”
И пожънаха голям успех. Посмяха се и организаторите, но Емил Димитров за всеки случай се извини, ако някой се е почувствал засегнат...
Сред приветствията към събранието, изпратени от политически формации като ЛИДЕР, ВМРО, “Модерна България” и ЗНС, изпъкна поздравът от Съюза на собствениците в Слънчев бряг. Началото на форума се забави, защото, както обясни Мирослав Найденов, имаше закъснели рейсове. Минути по-късно той обяви с апломб, че “тук няма нито един статист”. “Баста на всичко. И трябва да стигнем дъното – а ние вече сме го стигнали, за да можем да отскочим”, разясни философията си Найденов.
На събранието не дойдоха действащи депутати от ГЕРБ, но пък сред учредителите се оказа бившият министър на транспорта и настоящ бизнесмен Александър Цветков. Докато фоторепортерите се оглеждаха дали в залата няма да се появи прословутата бивша пиарка в земеделското министерство Кристина Спасова, името й “изскочи” от устава на партията. Там пише, че седалището на БАСТА е в офис сградата на бул. “България” 86А, където е регистрирана и фирмата на Спасова. Оказа се, че Емил Димитров е наел помещението от нейното дружество.
От БАСТА обявиха намерение да кандидатстват за членство в ЕНП. Но с формулировките в своя устав спокойно
биха могли да се пробват и в ПЕС
и в АЛДЕ. Според документа ценностите на партията са “свобода, родолюбие, равни възможности и върховенство на закона и гражданските права”. А целите – “реформа на политическата и партийна система”, “разширяване на прякото участие на гражданите във вземането на управленски решения”, “насърчаване на предприемачеството” и пр.
От новата партия се похвалиха със своето правило, че не могат да бъдат изключвани членове заради изразяване на мнение, различно от решението на ръководните партийни органи. Но според друго правило партийци може да бъдат гонени за “нетолерантно отношение към останалите членове и симпатизанти на БАСТА и нейните органи”, както и за “уронване престижа на БАСТА чрез своето обществено поведение”.
Идеолозите на БАСТА я рекламираха и с това, че те самите ще останат встрани от ръководството, което ще бъде отстъпено на млади хора. Вярно, в Управителния съвет влязоха предимно младежи, бивши активисти на ГЕРБ от средния ешелон. Които обаче са близки до членовете на Съвета на ветераните, съставен от Мирослав Найденов, Емил Димитров, бившите областни лидери на ГЕРБ Иван Петров (Хасково), Павел Димитров (Варна), Костадин Хаджигаев (Благоевград), Недялко Недялков (Стара Загора) и пловдивския бизнесмен Едуард Арсенян. Освен това по устав “ветераните” имат право на вето върху всички основни решения на “управителите”, което може да се преодолява само с консенсус...
Така структурираната партия изглежда с потенциал да спечели изборите… за местна власт в Етрополе.
