Весеуа Коуеда

Председателят на парламента Михаил Миков осигури 14 от 50-те лева коледна надбавка към ниските пенсии със средства, отделени за ремонт. Никой не направи разчет дали с тези пари можеха да се постигнат по-големи икономии

сп. "ТЕМА", бр. 49 (628), 16-22 Декември 2013, temadaily.bg

В края на ноември Европейският парламент прие резолюция, с която направи стъпка към събирането на институцията в една сграда. „Непрекъснатата ежемесечна миграция между Брюксел и Страсбург се превърна за повечето граждани на ЕС в негативен символ (...), особено в момент, когато финансовата криза доведе до сериозни и болезнени съкращения на разходите в държавите членки“, беше основният аргумент в документа, приет с 483 „за“, 141 „против“ и 34 въздържали се. Седалищата на евроинституциите в момента се определят с общо съгласие на правителствата на страните членки. Това условие по обясними причини крепи статуквото. Европарламентът обаче ще поиска промяна, с която ще може сам да определи къде да заседава. Обосновката на решението беше повече от убедителна – допълнителните разходи са между 156 и 204 млн. евро годишно, от които 103 млн. гълта сградата в Страсбург. Поддържането на три работни места (ЕП има офис и в Люксембург) коства 10% от бюджета. Изчислени бяха даже и емисиите въглероден диоксид, които генерира придвижването – между 11 000 и 19 000 тона на година.
Междувременно в българския парламент беше взето решение в противоположната посока – институцията ще продължи да се помещава в двете си сгради – в зданието с надпис “Съединението прави силата” и в бившия Партиен дом. Но със сходен аргумент – че събирането на едно място

нямало да срещне особено разбиране от гражданите

“особено когато бюджетът на държавата е в такова напрегнато състояние”. Единствената обосновка беше, че изграждането на пленарна зала в настоящата помощна сграда ще излезе 26.8 млн. лева., въпреки че за целта вече са заделени 15 млн. лева. Колко щеше да се пести от нанасянето в една сграда, изобщо не беше пресметнато. Вярно, не говорим за пътуване от 400 км между две държави, а за разходка от 600-700 м между два адреса в центъра на София. Но поддържането на две сгради надали може да струва по-малко от помещаването в една.
Вместо това председателят на НС Михаил Миков еднолично реши да “дари” на финансовия министър Петър Чобанов заделените 15 млн. лева, за да подпомогне изплащането на коледната добавка към ниските пенсии. Съобщението премина мимоходом в новинарския поток, а заслужаваше внимание. Нека да уточним: Миков на практика осигури 14 от 50-те лева декемврийски бонус върху пенсиите до 251 лв., който ще получат 1 070 000 души. В неговия избирателен район (Видин), а и за всеки, който живее с доход под прага на бедността, сумата не е за пренебрегване. И решението щеше да е жест, ако беше обезпечено с икономисани от депутатите пари. Става дума обаче за постъпка, която

надминава по популизъм милионното дарение на ГЕРБ

за пострадалите от наводнението в село Бисер със средства от държавната субсидия за партията. Защото парите не са спестени, не са даже и пренасочени в рамките на настоящия мандат. Въпросните 15 милиона са отпускани от хазната целево по влог в БНБ в продължение на шест години, от които едва 2.278 млн. през 2013 г. За сравнение – бюджетът на НС за догодина е над 53 млн. лева, а Миков намери възможности за икономии в размер на 600 хил. лева. С тях можеше да “раздаде” точно по 56 стотинки на пенсионерите...
Дебатът по темата в бюджетната комисия премина в шеги и закачки. “Бюджетът на държавата наистина винаги ще бъде ограничен. Той ако не е ограничен, няма да е бюджет”, отбеляза Владислав Горанов от ГЕРБ. Бившият зам. финансов министър иронизира управляващите с предложение НС да кандидатства за преместването пред правителствения фонд от 500 млн. лева за проекти на общини и министерства. “Ако ще строим нова пленарна зала, за да я наблюдаваме празна, както наблюдаваме старата, по-добре да си седим в старата и да спестим 27 млн. на този етап”, не остана длъжен Михаил Миков. “Аз също смятам, че много средства от бъдещи бюджети щяха да бъдат икономисани, ако минехме към една цялостна реконструкция не само на залата, но и на кабинетите, на самите банки можеше да се поставят вградени устройства и т.н. Много опции имаше”, поразсъждава и председателят на комисията Йордан Цонев. Но сякаш само за да останат тези негови думи в стенограмата. Тъй като в крайна сметка депутатите одобриха единодушно парламентарния бюджет за 2014-а...
Финалното обсъждане в пленарната зала пък се превърна в грозна свада, в която

вместо аргументи се размениха обиди

Бившата шефка на парламента Цецка Цачева нарече БСП “комунистическа партия”. А депутатът от КБ и генерален секретар на Комунистическата партия в България Александър Паунов й отвърна, че най-много мрази “ренегатите, които се правят на демократи”. Самият Миков пък напомни, че опозицията работи за това 42-рото Народно събрание да няма дълъг живот. “Ако всички народни представители в тази зала си съблечем хубавите дрехи, облечем по един чувал и излезем пред НС с бич и се самобичуваме, ще се събере тълпа и ще ни ръкопляска, но след това никой няма да ни избере в него”, рече Станислав Станилов от “Атака”.
В писмото на Михаил Миков до Петър Чобанов, с което бяха “дарени” 15-те милиона лева, пише, че това е “във връзка с отлагане на преустройството на зала „Света София” в пленарна зала на българския парламент”. След като заделените пари бяха похарчени, “отлагане” едва ли е точната дума. Въпросът със сигурност е приключен задълго, ако не и завинаги.
Миков имаше поне три други варианта, щом не желае да започне ремонта – да съхрани влога в БНБ за по-добри времена, да продължи плавното натрупване на средствата или да проучи дали има вариант за преместване с наличните пари. Анализът, разбира се, трябваше да включва изчисление колко ще спести институцията в дългосрочен план, както и концепция за какво ще се използва старата сграда, в която са инвестирани милиони за поддръжка, ремонти и преустройства. Вместо това председателят на парламента предпочете да слуша благодарности от социалния и от финансовия министър...