Рими под наем

Скандалът с песента “Бяло, зелено и червено” освети фалша в лицата на българския рап - политически некоректни в текстовете си, но готови да пеят за партиите по време на предизборни кампании

сп. "ТЕМА", брой 39 (568), 08-14 Октомври 2012, temadaily.bg

Преди две години американският рапър Уиз Калифа пуска сингъла “Черно и жълто”, което стига до номер едно в класацията Billboard Hot 100. Парчето става част от успешния му дебютен албум и се продава в над 3 млн. дигитални копия. Името на “Черно и жълто” идва от цветовете на знамето на града, в който е израснал изпълнителят – Питсбърг. Макар че клипът е пълен с пейзажи от местните забележителности, текстът е изцяло на обичайните за комерсиалния рап теми – пари, коли, жени. Песента се свързва не толкова с града, колкото с неговите спортни отбори, които играят в черно-жълти екипи - “Пиратите” в бейзбола, “Стоманените” в американския футбол, “Пингвините” в хокея.
“Черно и жълто” има няколко римейка от известни изпълнители в САЩ и незнаен брой кавъри по цял свят. Един от тях е българската “Бяло, зелено и червено” на Big sha (Михаил Михайлов-Мишо Шамара), Конса (Камен Стоянов) и Сарафа (Серафим Мартинов). Песента е пусната на 13 април 2011 г. в сайт за видеосподеляне. Първоначално не предизвиква кой знае какви емоции във форумите, макар че скандалната част от текста й е забелязана веднага. Докато на нея не попада потребител, от чийто профил личи, че е футболен запалянко. Той отправя остри нецензурни закани към авторите на песента. Части от агитката на въпросния отбор пък са известни с

връзката си със структурите на ВМРО

Оттам до огранизирания отпор срещу “Бяло, зелено и червено” (и съответната взаимна реклама), изглежда, има само една крачка. Тъй като предаването “Господари на ефира” моментално е залято от зрителски сигнали, на 18 май включва песента в антикласацията си “Господар на седмицата”. Следва гостуване на Мишо Шамара по темата в предаването “Карбовски: Директно”. Този разговор попада в полезрението на СЕМ, а оттам - в прокуратурата при амбициозния млад обвинител Милко Момчев, нашумял покрай делото “Октопод”. По-нататък историята е известна – привикване на рапърите в Националното следствие, реакции на главния прокурор Борис Велчев, на лидера на БСП Сергей Станишев, на премиера Борисов и т.н.
В центъра на събитията застана Шамара като най-известна фигура, но заслугата не е негова. Скандалният текст, по който беше образувано досъдебно производство за опетняване знамето на Република България (чл. 108, ал. 2 от НК), е изпят от Конса. “Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба”, на който обърна внимание Станишев, пък е строфа на Сарафа.

До този момент политически рими никога не са се образували от

бедния речник на неуспелия футболист

Камен Стоянов-Конса. Затова и съставомерните му строфи са донякъде обясними. Откритият от Мишо Шамара варненски изпълнител вероятно не е в състояние да съчини текст извън темите за наркотици, фенки, партита и т.н. По-различен е случаят със софийския жител Серафим Мартинов-Сарафа, който сам гради кариерата си от доста години. “Не вярвам в ГЕРБ, но вярвам силно в герба” за него е осмислена рима, тъй като е поредната от този сорт. Така например в песента му “София де Жанейро” той рапира: “Нема що, всички големи държавници/ и Костов, и Борисов излезнаха измамници”. В неговото творчеството социалната и политическа сатира присъства често, без, разбира се, да има кой знае каква художествена стойност.
Самият Мишо Шамара разви опозиционна риторика чак когато започна да трупа дивиденти от скандала. Доскоро той се възмущаваше по обществено значими теми рядко и предимно във Фейсбук. В песните му редките критични моменти са насочени най-общо към “политиците”. Неговият куплет в “Бяло, зелено и червено” е патриотарско стихоплетство, в което няма нищо смущаващо. Представата на Мишо за патриотизъм в политиката пък се олицетворява от

подкрепата му за партията ЛИДЕР

през 2009 г. За този момент в биографията си, той твърди, че не е бил просто платен ангажимент, а и избор по убеждение. Рапърът, който иначе не пропуска да се заяде с чалга звездите и културата, пя за хората на Христо Ковачки в компанията на Софи Маринова, Аксиния и Миро...

В дебата по скандала се появи един любопитен защитник на Мишо Шамара – неговият приятел и бивш колега Тодор Йосифов-Маниака. Докато Бойко Борисов обясняваше, че не иска и да чуе за подобни песни, лидерът на младежката организация на ГЕРБ в Бургас заяви, че политиците не бива да се месят в изкуството. “Това са две различни неща - да, ГЕРБ е партия номер едно, а Мишо Шамара е един от най-добрите български рапъри. Все пак всеки артист има свое виждане за ситуацията”, смята Маниака. Неговото собствено “виждане за ситуацията” е известно. За заслугата си по изграждането на комсомола на ГЕРБ по Южното Черноморие той беше избран за депутат. Само шумотевицата около старите му песни попречи днес да е в парламента. Йосифов използва повода, за да повтори твърдението си, че ганстерското му

стихоплетство било начин за протест

срещу тройната коалиция. “По-скоро трябва да се преследват престъпниците, а и някои политици, които забравиха годините на прехода и крадоха от държавата по това време. Ето това е срамно за България - че не са в затвора още”, смята още Маниака. Позиция, която надали ще подпомогне намерението му да се кандидатира отново за депутат догодина...
Така или иначе и Маниака, и основният му партньор д-р Флекс (Антон Берданков, общински съветник в Бургас) отдавна смениха шапките и смъкнатите дънки с костюми. “Генгста, генгста прадакшън” отдавна вече е регистрирана като неправителствена организация и получава общински субсидии. Досущ както ветераните на бургаския хип-хоп “Рап нация” се превърнаха в управители на местна кабелна телевизия.
Явлението, разбира се, не е само край морето. Преди пет години в щаба на кандидат-президента Неделчо Беронов бяха на път да ангажират рапърите от “Ъпсурт”, в чиито текстове има безпощадна ирония за политическия живот. Но се усетиха навреме, че в неофициален слоган на кампанията може да се превърне актуалната по това време рима “Мене ме нема/ в целата схема”...

Миналата година пък друга емблема на българския рап – Станислав Найденов-Спенс,

видимо сконфузен пя в зала 1 на НДК

пред най-нетрадиционна за него публика – делегатите на националната конференция на СДС. В политическата сатира на песента “От теб зависи” нямаше рими, от които той може да се срамува. Но парчето все пак беше част от кампанията на Румен Христов за президент, а в клипа несръчно участваше и самият кандидат. Спенс обаче отдавна вече не претендира да е рапър. Наскоро той даже обяви, че не изключва напълно евентуален дует с попфолк изпълнител...
Всичко това само напомня (въпреки няколкото съвместни песни със залязващи американски легенди) колко далеч още е българската рап сцена от родината на хип-хопа САЩ. Вместо да се наслаждават на появата си в емисии на CNN и BBC, Шамара и компания биха могли да си припомнят заветите на вероятно най-съдения по политически причини рапър – покойната легенда Тупак Шакур. Още с първия си албум, в който основните посланията са срещу полицейското насилие, той си спечелва такъв влиятелен враг като вицето на Буш-старши Дан Куейл. Което обаче не го кара да се обяви, да речем, в подкрепа на демократите...