Сбъднати прогнози за референдумите - 2 част

Тихото погребение на референдума

Парламентът за пореден път загроби възможността за пряка демокрация. Всички застъпници на идеята замълчаха траурно

сп. "ТЕМА", брой 22 (397), 08-14 Юни 2009

В деня за националния траур парламентът безшумно гласува окончателно новия закон за референдумите. Но поправките, направени в последния момент, напълно обезсмислиха приемането му. Спорните текстове бяха блокирани до последно от ДПС със съдействието на част от БСП и от опозицията. Движението на Ахмед Доган приложи целия си парламентарен арсенал - бойкот, отлагане, протакане и саботиране, докато постигне своето. Проектът е внесен на 7 февруари 2008 г., приет е на първо четене половин година по-късно, а на второ - още десет месеца след това. Опитите за въвеждане на работещи референдуми пък се точат вече осем години.
Последният закон, по който ДПС бранеше толкова яростно своите интереси, беше за културното наследство. Проектът "Чилова" беше обсъждан цял мандат, докато събере необходимата подкрепа, но накрая за малко да не види бял свят. На финалната права депутати от ДПС си наумиха, че ще използват закона, за да отворят джамии - паметници на културата, за религиозни обреди. Скандалните поправки, за които "ТЕМА" първа писа, можеха да отворят вратичка за огромни имотни претенции на всички вероизповедания. Хората на Доган обаче изправиха на нокти министри, депутати и експерти, докато не се намери компромисен вариант.
Същото се случи и с новия Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Компромисът обаче бе твърде голям. Целта на закона беше най-после да се даде правото на гражданите да предизвикват национален референдум, какъвто в най-новата българска история досега няма. Според съществуващите разпоредби това можеше да стане само по искане на Министерския съвет, на президента или на група депутати, но последната дума винаги имаше парламентът. Идеята на новия закон беше това да може да става и с неголяма гражданска подписка, с която НС при определени условия трябва да се съобрази. В крайна сметка депутатите решиха необходимите подписи да са... половин милион. Освен това, за да бъде зачетена волята на хората, на референдума трябва да са гласували поне толкова избиратели, колкото на последния парламентарен вот. Отделно има куп ограничения за темата на допитване. Тя не трябва да е свързана с изменение на конституцията, формата на държавно устройство, правата на гражданите, избор и освобождаване на висши държавници, обявяване на война и извънредно положение. Депутатите си запазиха правото да редактират въпроса, а 

за всеки случай отпадна и думата "задължително"

за свикването, макар че това се подразбира от разпоредбите. При 200 хил. подписа парламентът ще е длъжен само да разгледа искането, но може да го отхвърли.
 Отсега е ясно, че и новият закон няма да проработи. Очевидно е, че половинмилионна подписка не е по силите на граждански комитет. Това могат да организират само партиите, но и техните инициативи в такъв мащаб се броят на пръсти. Наложеният от ДПС праг за валидност също е огромен. За да го оправдае, Лютви Местан измисли хитър аргумент - мнозинството трябвало да е като на парламентарни избори, защото решението имало силата на закон. С гласуване веднъж на четири години обаче хората дават право на депутатите да приемат стотици нормативни актове и да взимат безброй решения. Повечето от тях липсват в предизборните програми, правят се без обществен дебат и понякога в пълно информационно затъмнение. Обратното - при референдумите задължително се провежда информационна кампания, която да разясни предимствата и недостатъците и на двата варианта. В крайна сметка половинчатият нов закон сподели съдбата на всики други проекти, които можеха да смутят утвърдените политически нрави - правилата за конфликт на интереси, мажоритарните депутати и преференциалното гласуване.
В предизборната суматоха никой от застъпниците на пряката демокрация не възнегодува от свръхкомпромисния нов закон. В характерния си стил Янаки Стоилов от БСП обясни, че решението все пак било в правилната посока. Яни Янев от НДСВ пък изтъкна един от абсурдните моменти, но не ангажира партията си с активна позиция. Той посочи, че най-ниската активност на парламентарен вот досега е 53%, а даже и по предишния рестриктивен закон прагът за валидност на референдум беше 50%. Някогашните защитници на каузата от "Новото време" не обърнаха внимание на решението на парламента.

Мълчание предпочете и най-видният застъпник 

на референдумите Георги Първанов. От "Дондуков" 2 съобщиха за "ТЕМА", че президентът ще подпише указ за обнародването на закона и няма да изрази критично становище.
Сега надеждите за пореден път са насочени към следващия парламент. ГЕРБ постави сред основните си управленски приоритети "активно сътрудничество с гражданското общество".
"Като наближат изборите, много партии обещават, но нека първо мине гласуването", казва изпълнителният директор на сдружение "Болкан асист" Славея Христова. Неправителствената организация е в основата на повечето усилия за въвеждане на пряката демокрация у нас. Според Христова целият процес на приемането на закона е бил унизителен за гражданското общество. От 2002 г. "Болкан асист" работи по проект "Референдум и гражданска инициатива", финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Експерти от организацията са авторите на първоначалния вариант на новия закон, внесен от група депутати и осакатен при приемането му в парламента. "Гражданското общество им подари един качествен законопроект", смята Славея Христова и изброява безбройните перипетии и компромиси до приемането. За най-сериозен защитник на референдумите в парламента тя определя покойния Йовко Йовков от БСП. Като кмет на Севлиево той организира допитване за пешеходна зона в центъра на града, което се провали заради ниска активност. Като депутат хвърлил много сили законопроектът да влезе в дневния ред. Йовков почина внезапно в деня преди приемането на закона на първо четене.
Във варианта на "Болкан асист" за задължително свикване на референдум бяха нужни 300 хил. подписа. От организацията посочиха, че в Швейцария броят на гласоподавателите е близък до България, а изискването е 100 хил. подписа. Експертите си давали сметка, че родната действителност не може да се сравнява със световния еталон за пряка демокрация, затова завишили числото три пъти. "При нас прагът е 100 000, при вас беше въведен като 200 000, а сега се говори за 600 000. Не трябва ли властите да бъдат разделени. Имаме парламент, правителство и народ, но и във вашата конституция е записано, че основната, най-главната власт произтича от народа", зачуди се Патрик Трес, ръководител на отдел "Международни връзки и европейска интеграция" в Държавната канцелария на кантон Берн, който гостува в България през март. На депутатите обаче по-разумно се стори числото половин милион. "Най-неприятното и това, което най-силно не приемаме, е прагът за валидност", казва Славея Христова. Според нея българските политици 

не разбират, че референдумите нямат нищо общо с изборите

В единия случай партиите мобилизират целия си ресурс на базата на противопоставянето. В другия идеята е хората да се обединят около дадено решение. Много по-трудно за политиците обаче би било, ако им се налага да убеждават избирателите в позициите си по ключови въпроси, смята Славея Христова. Затова доминиращият манталитет продължава да е "да те изберат, да ти дадат властта и да не ти се бъркат"...