вторник, 2 октомври 2012 г.

Сбъднати прогнози за референдумите - 1 част


Непредставителна демокрация


Парламентът отново е на път да бойкотира реалното въвеждане на референдумите. Формалните доводи са правни, а истинските причини се крият в задкулисни политически сметки




сп. "ТЕМА", брой 6 (381), 16-22 Февруари 2009 

Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция." Това е текстът на алинея втора от член първи на основния закон. Според феновете на референдумите той дава равнопоставеност на пряката и представителната демокрация. В конституцията въпросът присъства още на няколко места. На референдум се гласува както на избори (чл. 10), организацията и провеждането му се определят със закон (чл. 42), парламентът приема решение за това (чл. 84), а президентът определя датата (чл. 98) и го насрочва (чл. 102). Освен това специално е гарантирано правото и на местен референдум, с който гражданите да участват в управлението на общините (чл. 136).
Както представителната, така и пряката демокрация 

не вирее добре във всякакви условия 

и на всякаква почва. По света са много примерите, при които чрез референдуми се установяват или се утвърждават диктатури или пък гласуването предизвиква тежки конфликти. Противоречив е и досегашният български опит. Началото е поставено през 1909 г., когато е приет Закон за допитване до народа по общинските работи. Той дава възможност на гражданите да си кажат думата по някои общински въпроси и действа до 1934 г. Вторият подобен закон е от 1922 г. и на неговата база през същата година е проведен първият национален референдум. Той е за определяне виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов за първата и втората национална катастрофа. През 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание. Така същата година на втория национален референдум е гласувана промяна на държавното устройство. През 1971 г. с референдум е одобрена втората републиканска конституция, известна като "Живковата". Чак пет годни след приемането на съвременния основен закон - през 1996 г., е гласуван Законът за допитване до народа, който да зададе правилата за референдуми. С няколко несъществени изменения той действа и до днес. Но по-точно е да се каже, че бездейства. Законът дава право с някои изключения гражданите да решават пряко въпроси от компетенцията на Народното събрание. Регламентирани са и други форми на пряка демокрация - местен референдум, общо събрание на населението и подписка. Национален референдум обаче могат да поискат само Министерският съвет, президентът или поне 60 депутати, а решението се взима от парламента. Затова по този закон 

национално гласуване досега не е имало

Местната гражданска инициатива пък се спъва заради изискването за подписка на една четвърт от гласоподавателите и санкцията на общинските съвети. Затова и местните референдуми се броят на пръсти. Повечето досегашни допитвания са за това дали населени места да преминат административно към друга община.
Всичко това нарежда България - както и в много други класации, на опашката в Европа по практикуване на пряката демокрация. Дори и страни като Албания и Македония имат повече опит в референдумите. България и Кипър са и единствените държави от последните две разширявания на ЕС, които не са одобрили присъединяването си с референдум. Законодателството във всяка страна от Евросъюза дава в различна степен правото на избирателите да участват пряко в управлението. Христоматийният пример, разбира се, е Швейцария. В смятаната за родина на референдумите страна се провеждат повече гласувания от всички други страни в Европа, взети заедно. Сравнението обаче не е напълно подходящо заради специфичното държавно устройство на конфедерацията. Кантоните имат почти пълно самоуправление със собствено законодателство и институции, базирани на волята на гражданите. В някои от тях пък се практикува съвсем пряка демокрация - на общо събрание на площада. Българските политици обичат да цитират един легендарен швейцарски референдум, на който 

гражданите отказват да намалят данъците си

Става дума за гласуването в Берн от 2005 г. за намаляване на три основни данъка за гражданите с 10%. Предложението е отхвърлено с голямо мнозинство, за да не пострадат социални пера в бюджета. Никой депутат обаче не дава обратни примери - как пълновластието на референдумите създава и голяма консервативност във взимането на решения. Така например слабо известен факт е, че жените в Швейцария получават избирателни права чак през 1971 г., а страната гласува успешно за влизане в ООН едва през 2002 г.
 В България опитите за реално въвеждане на пряката демокрация датират от предишния парламент. През 2003 г. са приети на първо четене три проекта за промени в Закона за допитване до народа - на Янаки Стоилов (БСП), на Борислав Цеков (НДСВ) и на Анелия Мингова (НДСВ) и Ремзи Осман (ДПС). Обединеният проект от трите варианта обаче не е изпипан, разкритикуван е с всевъзможни аргументи и "увисва" насред второто си четене през 2004 г., докато мандатът приключва. Подобна ситуация има възможност да се получи и в 40-ото Народно събрание. В настоящия парламент бяха внесени общо четири проекта - отново на Янаки Стоилов, но с участието и на Яни Янев от НДСВ, на Минчо Христов и Стела Банкова, на Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев и на Любен Дилов-син. Последните три бяха отхвърлени, защото бяха частични изменения в настоящия закон. Приет на първо четене беше проектът на Стоилов, който представлява изцяло нов закон с ново име - Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Това отново стана в последната година от мандата - през юли 2008 г. Затова не е чудно, че философията на проекта е 

да направи две крачки напред наведнъж

Идеята е не само да се даде право на гражданите да предизвикват референдум, а и това да става задължително при събрани 350 хил. подписа. В дебата от миналото лято имаше доста разумни аргументи. Още тогава обаче от ДПС предупредиха, че не са сигурни дали проектът не противоречи на конституцията. След това новият закон беше консултиран с много институции и неправителствени организации, като текстовете му бяха изпипвани месеци наред. Така се стигна до началото на второ четене на 4 февруари по инициатива на ДПС. Вместо да обсъждат конкретните разпоредби обаче, депутатите изпаднаха в тежък конституционен дебат. Лютви Местан и Ремзи Осман категорично обявиха, че проектът противоречи на основния закон, като тезата им застъпиха и "жълтите мравки" от Българска нова демокрация. Единно мнение нямаше и в БСП. Дебатът отне цял пленарен ден, а бяха обсъдени само първите шест члена от закона. Както забеляза Янаки Стоилов - това се превърна във "второ първо четене". Критиките по конкретни текстове бяха малко, а оспорването беше най-вече по линия на философията на закона - трябва ли да се даде право на гражданите да искат задължителни референдуми. Дали това противоречи на основния закон, има право да каже единствено Конституционният съд. Той може да бъде сезиран от поне 48 депутати, президента, МС и върховните съдилища. Затова не е ясно защо парламентът губи време в такъв спор. Друг е въпросът дали законът е опасен. Според поддръжниците му има достатъчно ограничения по кои въпроси не може да се прави референдум. Опонентите дават няколко примера в обратната посока.
 Дали обаче това са истинските аргументи в дебата? Никой не посочи на каква тема биха могли да са бъдещите референдуми, освен крайно негативните примери като връщане на смъртното наказание. Но още миналото лято сред депутатите имаше едно предложение - ако законът бъде приет бързо, да се събере подписка за референдум за въвеждане на мажоритарно избрани депутати. Така идеята на президента можеше да се осъществи въпреки недостатъчната подкрепа в НС. Само този пример е достатъчен да се предположи какви 

сценарии с новото политическо оръжие 

се чертаят в партийните централи. Факт е, че партиите най-лесно могат да събират големи подписки. През 2005 г. по въпроса за затварянето на реактори на АЕЦ "Козлодуй" ВМРО организира "граждански референдум" - нещо средно между подписка и импровизирано гласуване. В инициативата се включиха 875 266 души, въпреки че тя нямаше юридическа стойност. Миналата година ГЕРБ, СДС и ДСБ организираха подписката "Заповед за уволнение на правителството". Макар да не беше потвърдено от независими наблюдатели, партиите отчетоха над милион участници.
Затова и колебанията около Закона за пряко участие на гражданите в управлението вероятно не са само в мъдростта на гражданите, а и в подлостта на политиците. Лошото е, че заради задължителните референдуми целият проект може отново да бъде бойкотиран. Така ще пропаднат всички останали добри идеи в него. Възможно е и пазарлъците около избирателните закони да не доведат до никакви реформи. Тогава демокрацията ще си остане все такава - недостатъчно представителна и невъзможно пряка. Можем да я кръстим непредставителна - и без това не е много за пред хората.

Няма коментари:

Публикуване на коментар