Иракска връзка

сп. "ТЕМА", брой 12 (541), 26-31 Март 2012

“Заместник-председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” Иван Драшков подаде молба за освобождаване от заеманата длъжност по лични причини.” Това беше лаконичното съобщение на ДАНС на 16 март – ден след като стана ясно, че ще бъдат сменени Трайчо Трайков и Стефан Константинов. Правителството освободи “по негова молба” Драшков на заседанието си на 21 март, отново без да бъде дадена каквато и да е допълнителна информация. Според източници на “ТЕМА” “личните причини” всъщност са професионални. И са свързани с ресорите, в които бяха направени промени в кабинета.

На 9 декември миналата година депутатът от БСП Петър Курумбашев задава на парламентарен контрол един мистериозен въпрос към Трайчо Трайков на тема “нерегламентирано внесен фалшив сертификат за краен потребител в Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение”. Икономическият министър е председател на този орган, който контролира износа на оръжие. “Вярно ли е, че на Междуведомствената комисия

е бил представен фалшив сертификат

за краен потребител - пита Курумбашев. И загатва допълнителна информация: - Представянето на фалшив сертификат, особено в рискови държави, е едно изключително сериозно закононарушение.” Депутатът пита още дали въпросният документ е внесен от “неоторизирано за това лице, което в момента е началник на кабинета на един от министрите в настоящото правителство, и е внесен по начин, който не съответства на установените процедури за внасяне на подобен документ”. Курумбашев се интересува и дали по случая е сезирана ДАНС и дали има доклад или проверка на агенцията.

“За периода, в който председателствам този орган, не е имало случай, в който да е било констатирано, че е представен фалшив сертификат за краен потребител”, отговаря Трайков. Той казва, че в деловодството на министерството, където се подават заявленията, “не е констатирано такива да са били внасяни от неупълномощено лице, в това число от началник на кабинета на министър от настоящото правителство”. Трайков изтъква още, че преди всяко заседание на комисията упълномощени служители на ДАНС “лично се запознават с всички постъпили заявления”, а в органа членува представител на агенцията. “На базата на издадени разрешения за износ от междуведомствената комисия през 2010 г. е реализиран експорт на въоръжение на стойност почти 260 млн. евро, като тази стойност значително надвишава стойностите на износа от предходните години, когато тя е била около 140-150 млн. евро”, изтъква икономическият министър.

Курумбашев не е удовлетворен от отговора и в реплика отново пита дали има проверка в ДАНС по такъв случай, като прави уговорката, че ще поиска и писмен отговор по темата.

Отговорът на Трайков е многозначителен

“Уважаеми господин Курумбашев, ако поставите, макар и в писмен вид въпроса си, формулиран точно по същия начин, по който ми го задавате сега, ще получите абсолютно идентичен отговор. Молбата ми е да прецизирате въпроса. Може би не е точно така, може би не е „внасяне на сертификат”, може би не е „фалшив сертификат”, може би не е „началник на кабинета на министър от настоящото правителство”. Не искам да ви заблуждавам или да ви давам неверен отговор. Просто коректният отговор на Вашия въпрос е такъв, какъвто ви дадох от трибуната.”

На 26 януари Курумбашев отново внася въпроса с искане за писмен отговор. Въпреки че цитира намека на Трайков, депутатът не променя формулировката на питането, а само конкретизира: “в тази връзка моят въпрос към вас е направен ли е опит от Валери Рачев – началник на кабинета на министъра на външните работи (бел. ред. - името в документацията на НС е заличено до инициали, но посочената длъжност не оставя място за съмнение), да внесе в Междуведомствената комисия фалшив сертификат, вероятно на фирма “Аполо”, за износ на оръжие и боеприпаси, и то по начин, който не съответства на установените процедури за внасяне на подобен документ? Ако е установен такъв опит,

сезирана ли е ДАНС

има ли проверка или доклад от страна на ДАНС по случая и какви са резултатите от нея?” В парламентарния контрол на 3 февруари Курумбашев получава лаконичен писмен отговор от Трайков: “Както посочих в моя отговор на питането ви по време на парламентарния контрол на 09.12.2011 г., в периода, през който председателствам Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, не е констатирано внасяне на документи, отнасящи се до външнотърговски сделки с оръжие извън установения ред, както и внасяне на фалшив сертификат за крайна употреба, в т.ч. от г-н Валери Рачев (името е заличено) – началник на кабинета на министъра на външните работи.” Трайков отново подчертава, че ДАНС “има пълен достъп до всички постъпващи и разглеждани от комисията документи”, отново без да отговаря директно на въпроса дали има проверка.

Пред “ТЕМА” Петър Курумбашев отказа да даде повече подробности. Депутатът обясни само, че поискал допълнителна информация от Агенцията за национална сигурност с писмо. Според други източници, пожелали анонимност, проверка в ДАНС е правена, по нея е изготвен доклад, който би трябвало да е докладван на най-високо ниво. Остава загадка защо работата на агенцията

не е стигнала до “реализация”

- т.е. до задържани лица и повдигнати обвинения.

В доклада на комисията за експортен контрол на оръжията за 2010 г. пише, че от износа и трансфера за 259 млн. евро “най-големи обеми по стойност са осъществени за Йемен, Афганистан, Алжир, Ирак, Индия и Сърбия”.

Единствената фирма със споменатото от Курумбашев име “Аполо”, която търгува с оръжие, е “Аполо инженеринг” ООД. Дружеството е получило пълен лиценз за внос, износ и трансфер на оръжия на 29 април 2010 г. с валидност три години. Този лиценз се издава от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС. Органът поддържа публичен регистър на решенията си, без обаче да публикува мотиви. В съвета членуват министрите на икономиката и отбраната, зам.-министри от няколко министерства, както и председателят на ДАНС и неговият доскорошен заместник Иван Драшков. За всяка конкретна сделка обаче се издава отделно разрешително от междуведомствената комисия към икономическото министерство. Документът за краен потребител, който споменава Курумбашев, гарантира, че

оръжието няма да попадне в опасни ръце

- терористи, престъпници, ембаргови страни и т.н.

Единственият човек освен депутата от БСП, който е повдигал публично въпроса за “Аполо инженеринг”, е Николай Колев-Босия. Още преди година той заговаря за оръжейна сделка на стойност 31 млн. долара, в която фирмата е изнесла продукция на български производител за Ирак. Според вечния конспиратор, чиито информации обаче нерядко са оказват верни, по контракта е имало комисиона от 30%. Пред “ТЕМА” Николай Колев обясни, че по негови данни сделката е била за боеприпаси – патрони и снаряди. Версията за фалшифицирани документи, лансирана от Курумбашев, той си обяснява с нерегламентирана част от въпросния износ – на оръжия не по натовски стандарти и на забранени мини. Подозренията на Колев стигат до готвен, но осуетен арест.

Справка в Търговския регистър сочи, че съдружници в “Аполо инженеринг” с равни дялове са иракските граждани Ахмед Наджим Абдуллах и Муханнед Наджим Абдуллах Ал-Нуаими. Първият е със статут на временно пребиваващ, а вторият – на постоянно пребиваващ в България чужденец. В годишния финансов отчет на дружеството за 2010 г. пише, че е имало общо

приходи от 26 318 000 лв.

Докато през 2009 г., когато все още не е притежавала лиценз за търговия с оръжие, фирмата не е имала никакви приходи. Сделки от такъв мащаб е немислимо да минат без съдействието на посланика в съответната държава.

Валери Рачев беше началник на кабинета на Николай Младенов в МО, последва го и в МВнР. Същевременно той е извънреден и пълномощен посланик на България в Ирак, назначен от президента Първанов с указ от 29 април 2005 г. Връчил е акредитивните си писма през март 2006 г. На запитване на “ТЕМА” от Външно отговориха, че към момента няма издаден указ за неговото отзоваване. Според становището на министерството “не съществува законова или друга нормативно регламентирана забрана за съвместяване на длъжността извънреден и пълномощен посланик с тази на началник на политически кабинет”. “От момента на назначаването му досега г-н Рачев винаги е имал само едно правоотношение – първоначално като съветник в политическите кабинети на министрите Паси и Калфин, а впоследствие като началник на политическия кабинет на министър Младенов в Министерството на отбраната и в МВнР”, пише още в отговорите на Външно на въпросите на “ТЕМА”. От министерството признават, че “г-н

Рачев е запознат с посочената фирма

както и с всички други български фирми, които са се обръщали към него за съдействие в качеството му на посланик”. И цитират текст от Закона за дипломатическата служба, според който всички посланици и генерални консули на България са длъжни да оказват съдействие на всички български фирми, които правят законен бизнес в приемащите държави. “Г-н Рачев не е участвал в дейността на посочената – или на която и да е друга фирма, в съответствие с изискванията на Закона за дипломатическата служба”, посочват в заключение от МВнР.

Трайчо Трайков не вдигаше мобилните си телефони, не отговори и на въпросите на “ТЕМА”, с които беше запознат в писмен вид:

Какво е имал предвид със своя съвет към Курумбашев да преформулира актуалното си питане, за да получи отговор? И дали става дума за нарушения в оръжейния износ?

Известно ли му е съществуването на доклад на ДАНС, свързан с „Аполо инженеринг”? Намира ли връзка между тази тема и отстраняването си от Министерския съвет?

От “Аполо инженеринг” обясниха, че няма как да ни свържат с Муханнед Абдуллах до редакционното приключване на броя. Иван Драшков не беше открит за коментар.

Междувременно Иван Костов посочи друга възможна причина за оставката на зам.-председателя на ДАНС – работа по сигнали за престъпления във фармацевтичния бизнес. А е твърде вероятно да има и трета, още по-сериозна причина...

Рими под наем

Скандалът с песента “Бяло, зелено и червено” освети фалша в лицата на българския рап - политически некоректни в текстовете си, но готови да пеят за партиите по време на предизборни кампании

сп. "ТЕМА", брой 39 (568), 08-14 Октомври 2012, temadaily.bg

Преди две години американският рапър Уиз Калифа пуска сингъла “Черно и жълто”, което стига до номер едно в класацията Billboard Hot 100. Парчето става част от успешния му дебютен албум и се продава в над 3 млн. дигитални копия. Името на “Черно и жълто” идва от цветовете на знамето на града, в който е израснал изпълнителят – Питсбърг. Макар че клипът е пълен с пейзажи от местните забележителности, текстът е изцяло на обичайните за комерсиалния рап теми – пари, коли, жени. Песента се свързва не толкова с града, колкото с неговите спортни отбори, които играят в черно-жълти екипи - “Пиратите” в бейзбола, “Стоманените” в американския футбол, “Пингвините” в хокея.
“Черно и жълто” има няколко римейка от известни изпълнители в САЩ и незнаен брой кавъри по цял свят. Един от тях е българската “Бяло, зелено и червено” на Big sha (Михаил Михайлов-Мишо Шамара), Конса (Камен Стоянов) и Сарафа (Серафим Мартинов). Песента е пусната на 13 април 2011 г. в сайт за видеосподеляне. Първоначално не предизвиква кой знае какви емоции във форумите, макар че скандалната част от текста й е забелязана веднага. Докато на нея не попада потребител, от чийто профил личи, че е футболен запалянко. Той отправя остри нецензурни закани към авторите на песента. Части от агитката на въпросния отбор пък са известни с

връзката си със структурите на ВМРО

Оттам до огранизирания отпор срещу “Бяло, зелено и червено” (и съответната взаимна реклама), изглежда, има само една крачка. Тъй като предаването “Господари на ефира” моментално е залято от зрителски сигнали, на 18 май включва песента в антикласацията си “Господар на седмицата”. Следва гостуване на Мишо Шамара по темата в предаването “Карбовски: Директно”. Този разговор попада в полезрението на СЕМ, а оттам - в прокуратурата при амбициозния млад обвинител Милко Момчев, нашумял покрай делото “Октопод”. По-нататък историята е известна – привикване на рапърите в Националното следствие, реакции на главния прокурор Борис Велчев, на лидера на БСП Сергей Станишев, на премиера Борисов и т.н.
В центъра на събитията застана Шамара като най-известна фигура, но заслугата не е негова. Скандалният текст, по който беше образувано досъдебно производство за опетняване знамето на Република България (чл. 108, ал. 2 от НК), е изпят от Конса. “Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба”, на който обърна внимание Станишев, пък е строфа на Сарафа.

До този момент политически рими никога не са се образували от

бедния речник на неуспелия футболист

Камен Стоянов-Конса. Затова и съставомерните му строфи са донякъде обясними. Откритият от Мишо Шамара варненски изпълнител вероятно не е в състояние да съчини текст извън темите за наркотици, фенки, партита и т.н. По-различен е случаят със софийския жител Серафим Мартинов-Сарафа, който сам гради кариерата си от доста години. “Не вярвам в ГЕРБ, но вярвам силно в герба” за него е осмислена рима, тъй като е поредната от този сорт. Така например в песента му “София де Жанейро” той рапира: “Нема що, всички големи държавници/ и Костов, и Борисов излезнаха измамници”. В неговото творчеството социалната и политическа сатира присъства често, без, разбира се, да има кой знае каква художествена стойност.
Самият Мишо Шамара разви опозиционна риторика чак когато започна да трупа дивиденти от скандала. Доскоро той се възмущаваше по обществено значими теми рядко и предимно във Фейсбук. В песните му редките критични моменти са насочени най-общо към “политиците”. Неговият куплет в “Бяло, зелено и червено” е патриотарско стихоплетство, в което няма нищо смущаващо. Представата на Мишо за патриотизъм в политиката пък се олицетворява от

подкрепата му за партията ЛИДЕР

през 2009 г. За този момент в биографията си, той твърди, че не е бил просто платен ангажимент, а и избор по убеждение. Рапърът, който иначе не пропуска да се заяде с чалга звездите и културата, пя за хората на Христо Ковачки в компанията на Софи Маринова, Аксиния и Миро...

В дебата по скандала се появи един любопитен защитник на Мишо Шамара – неговият приятел и бивш колега Тодор Йосифов-Маниака. Докато Бойко Борисов обясняваше, че не иска и да чуе за подобни песни, лидерът на младежката организация на ГЕРБ в Бургас заяви, че политиците не бива да се месят в изкуството. “Това са две различни неща - да, ГЕРБ е партия номер едно, а Мишо Шамара е един от най-добрите български рапъри. Все пак всеки артист има свое виждане за ситуацията”, смята Маниака. Неговото собствено “виждане за ситуацията” е известно. За заслугата си по изграждането на комсомола на ГЕРБ по Южното Черноморие той беше избран за депутат. Само шумотевицата около старите му песни попречи днес да е в парламента. Йосифов използва повода, за да повтори твърдението си, че ганстерското му

стихоплетство било начин за протест

срещу тройната коалиция. “По-скоро трябва да се преследват престъпниците, а и някои политици, които забравиха годините на прехода и крадоха от държавата по това време. Ето това е срамно за България - че не са в затвора още”, смята още Маниака. Позиция, която надали ще подпомогне намерението му да се кандидатира отново за депутат догодина...
Така или иначе и Маниака, и основният му партньор д-р Флекс (Антон Берданков, общински съветник в Бургас) отдавна смениха шапките и смъкнатите дънки с костюми. “Генгста, генгста прадакшън” отдавна вече е регистрирана като неправителствена организация и получава общински субсидии. Досущ както ветераните на бургаския хип-хоп “Рап нация” се превърнаха в управители на местна кабелна телевизия.
Явлението, разбира се, не е само край морето. Преди пет години в щаба на кандидат-президента Неделчо Беронов бяха на път да ангажират рапърите от “Ъпсурт”, в чиито текстове има безпощадна ирония за политическия живот. Но се усетиха навреме, че в неофициален слоган на кампанията може да се превърне актуалната по това време рима “Мене ме нема/ в целата схема”...

Миналата година пък друга емблема на българския рап – Станислав Найденов-Спенс,

видимо сконфузен пя в зала 1 на НДК

пред най-нетрадиционна за него публика – делегатите на националната конференция на СДС. В политическата сатира на песента “От теб зависи” нямаше рими, от които той може да се срамува. Но парчето все пак беше част от кампанията на Румен Христов за президент, а в клипа несръчно участваше и самият кандидат. Спенс обаче отдавна вече не претендира да е рапър. Наскоро той даже обяви, че не изключва напълно евентуален дует с попфолк изпълнител...
Всичко това само напомня (въпреки няколкото съвместни песни със залязващи американски легенди) колко далеч още е българската рап сцена от родината на хип-хопа САЩ. Вместо да се наслаждават на появата си в емисии на CNN и BBC, Шамара и компания биха могли да си припомнят заветите на вероятно най-съдения по политически причини рапър – покойната легенда Тупак Шакур. Още с първия си албум, в който основните посланията са срещу полицейското насилие, той си спечелва такъв влиятелен враг като вицето на Буш-старши Дан Куейл. Което обаче не го кара да се обяви, да речем, в подкрепа на демократите...

Сбъднати прогнози за референдумите - 2 част

Тихото погребение на референдума

Парламентът за пореден път загроби възможността за пряка демокрация. Всички застъпници на идеята замълчаха траурно

сп. "ТЕМА", брой 22 (397), 08-14 Юни 2009

В деня за националния траур парламентът безшумно гласува окончателно новия закон за референдумите. Но поправките, направени в последния момент, напълно обезсмислиха приемането му. Спорните текстове бяха блокирани до последно от ДПС със съдействието на част от БСП и от опозицията. Движението на Ахмед Доган приложи целия си парламентарен арсенал - бойкот, отлагане, протакане и саботиране, докато постигне своето. Проектът е внесен на 7 февруари 2008 г., приет е на първо четене половин година по-късно, а на второ - още десет месеца след това. Опитите за въвеждане на работещи референдуми пък се точат вече осем години.
Последният закон, по който ДПС бранеше толкова яростно своите интереси, беше за културното наследство. Проектът "Чилова" беше обсъждан цял мандат, докато събере необходимата подкрепа, но накрая за малко да не види бял свят. На финалната права депутати от ДПС си наумиха, че ще използват закона, за да отворят джамии - паметници на културата, за религиозни обреди. Скандалните поправки, за които "ТЕМА" първа писа, можеха да отворят вратичка за огромни имотни претенции на всички вероизповедания. Хората на Доган обаче изправиха на нокти министри, депутати и експерти, докато не се намери компромисен вариант.
Същото се случи и с новия Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Компромисът обаче бе твърде голям. Целта на закона беше най-после да се даде правото на гражданите да предизвикват национален референдум, какъвто в най-новата българска история досега няма. Според съществуващите разпоредби това можеше да стане само по искане на Министерския съвет, на президента или на група депутати, но последната дума винаги имаше парламентът. Идеята на новия закон беше това да може да става и с неголяма гражданска подписка, с която НС при определени условия трябва да се съобрази. В крайна сметка депутатите решиха необходимите подписи да са... половин милион. Освен това, за да бъде зачетена волята на хората, на референдума трябва да са гласували поне толкова избиратели, колкото на последния парламентарен вот. Отделно има куп ограничения за темата на допитване. Тя не трябва да е свързана с изменение на конституцията, формата на държавно устройство, правата на гражданите, избор и освобождаване на висши държавници, обявяване на война и извънредно положение. Депутатите си запазиха правото да редактират въпроса, а 

за всеки случай отпадна и думата "задължително"

за свикването, макар че това се подразбира от разпоредбите. При 200 хил. подписа парламентът ще е длъжен само да разгледа искането, но може да го отхвърли.
 Отсега е ясно, че и новият закон няма да проработи. Очевидно е, че половинмилионна подписка не е по силите на граждански комитет. Това могат да организират само партиите, но и техните инициативи в такъв мащаб се броят на пръсти. Наложеният от ДПС праг за валидност също е огромен. За да го оправдае, Лютви Местан измисли хитър аргумент - мнозинството трябвало да е като на парламентарни избори, защото решението имало силата на закон. С гласуване веднъж на четири години обаче хората дават право на депутатите да приемат стотици нормативни актове и да взимат безброй решения. Повечето от тях липсват в предизборните програми, правят се без обществен дебат и понякога в пълно информационно затъмнение. Обратното - при референдумите задължително се провежда информационна кампания, която да разясни предимствата и недостатъците и на двата варианта. В крайна сметка половинчатият нов закон сподели съдбата на всики други проекти, които можеха да смутят утвърдените политически нрави - правилата за конфликт на интереси, мажоритарните депутати и преференциалното гласуване.
В предизборната суматоха никой от застъпниците на пряката демокрация не възнегодува от свръхкомпромисния нов закон. В характерния си стил Янаки Стоилов от БСП обясни, че решението все пак било в правилната посока. Яни Янев от НДСВ пък изтъкна един от абсурдните моменти, но не ангажира партията си с активна позиция. Той посочи, че най-ниската активност на парламентарен вот досега е 53%, а даже и по предишния рестриктивен закон прагът за валидност на референдум беше 50%. Някогашните защитници на каузата от "Новото време" не обърнаха внимание на решението на парламента.

Мълчание предпочете и най-видният застъпник 

на референдумите Георги Първанов. От "Дондуков" 2 съобщиха за "ТЕМА", че президентът ще подпише указ за обнародването на закона и няма да изрази критично становище.
Сега надеждите за пореден път са насочени към следващия парламент. ГЕРБ постави сред основните си управленски приоритети "активно сътрудничество с гражданското общество".
"Като наближат изборите, много партии обещават, но нека първо мине гласуването", казва изпълнителният директор на сдружение "Болкан асист" Славея Христова. Неправителствената организация е в основата на повечето усилия за въвеждане на пряката демокрация у нас. Според Христова целият процес на приемането на закона е бил унизителен за гражданското общество. От 2002 г. "Болкан асист" работи по проект "Референдум и гражданска инициатива", финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Експерти от организацията са авторите на първоначалния вариант на новия закон, внесен от група депутати и осакатен при приемането му в парламента. "Гражданското общество им подари един качествен законопроект", смята Славея Христова и изброява безбройните перипетии и компромиси до приемането. За най-сериозен защитник на референдумите в парламента тя определя покойния Йовко Йовков от БСП. Като кмет на Севлиево той организира допитване за пешеходна зона в центъра на града, което се провали заради ниска активност. Като депутат хвърлил много сили законопроектът да влезе в дневния ред. Йовков почина внезапно в деня преди приемането на закона на първо четене.
Във варианта на "Болкан асист" за задължително свикване на референдум бяха нужни 300 хил. подписа. От организацията посочиха, че в Швейцария броят на гласоподавателите е близък до България, а изискването е 100 хил. подписа. Експертите си давали сметка, че родната действителност не може да се сравнява със световния еталон за пряка демокрация, затова завишили числото три пъти. "При нас прагът е 100 000, при вас беше въведен като 200 000, а сега се говори за 600 000. Не трябва ли властите да бъдат разделени. Имаме парламент, правителство и народ, но и във вашата конституция е записано, че основната, най-главната власт произтича от народа", зачуди се Патрик Трес, ръководител на отдел "Международни връзки и европейска интеграция" в Държавната канцелария на кантон Берн, който гостува в България през март. На депутатите обаче по-разумно се стори числото половин милион. "Най-неприятното и това, което най-силно не приемаме, е прагът за валидност", казва Славея Христова. Според нея българските политици 

не разбират, че референдумите нямат нищо общо с изборите

В единия случай партиите мобилизират целия си ресурс на базата на противопоставянето. В другия идеята е хората да се обединят около дадено решение. Много по-трудно за политиците обаче би било, ако им се налага да убеждават избирателите в позициите си по ключови въпроси, смята Славея Христова. Затова доминиращият манталитет продължава да е "да те изберат, да ти дадат властта и да не ти се бъркат"...

Сбъднати прогнози за референдумите - 1 част

Непредставителна демокрация

Парламентът отново е на път да бойкотира реалното въвеждане на референдумите. Формалните доводи са правни, а истинските причини се крият в задкулисни политически сметки

сп. "ТЕМА", брой 6 (381), 16-22 Февруари 2009 

Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция." Това е текстът на алинея втора от член първи на основния закон. Според феновете на референдумите той дава равнопоставеност на пряката и представителната демокрация. В конституцията въпросът присъства още на няколко места. На референдум се гласува както на избори (чл. 10), организацията и провеждането му се определят със закон (чл. 42), парламентът приема решение за това (чл. 84), а президентът определя датата (чл. 98) и го насрочва (чл. 102). Освен това специално е гарантирано правото и на местен референдум, с който гражданите да участват в управлението на общините (чл. 136).
Както представителната, така и пряката демокрация 

не вирее добре във всякакви условия 

и на всякаква почва. По света са много примерите, при които чрез референдуми се установяват или се утвърждават диктатури или пък гласуването предизвиква тежки конфликти. Противоречив е и досегашният български опит. Началото е поставено през 1909 г., когато е приет Закон за допитване до народа по общинските работи. Той дава възможност на гражданите да си кажат думата по някои общински въпроси и действа до 1934 г. Вторият подобен закон е от 1922 г. и на неговата база през същата година е проведен първият национален референдум. Той е за определяне виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов за първата и втората национална катастрофа. През 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание. Така същата година на втория национален референдум е гласувана промяна на държавното устройство. През 1971 г. с референдум е одобрена втората републиканска конституция, известна като "Живковата". Чак пет годни след приемането на съвременния основен закон - през 1996 г., е гласуван Законът за допитване до народа, който да зададе правилата за референдуми. С няколко несъществени изменения той действа и до днес. Но по-точно е да се каже, че бездейства. Законът дава право с някои изключения гражданите да решават пряко въпроси от компетенцията на Народното събрание. Регламентирани са и други форми на пряка демокрация - местен референдум, общо събрание на населението и подписка. Национален референдум обаче могат да поискат само Министерският съвет, президентът или поне 60 депутати, а решението се взима от парламента. Затова по този закон 

национално гласуване досега не е имало

Местната гражданска инициатива пък се спъва заради изискването за подписка на една четвърт от гласоподавателите и санкцията на общинските съвети. Затова и местните референдуми се броят на пръсти. Повечето досегашни допитвания са за това дали населени места да преминат административно към друга община.
Всичко това нарежда България - както и в много други класации, на опашката в Европа по практикуване на пряката демокрация. Дори и страни като Албания и Македония имат повече опит в референдумите. България и Кипър са и единствените държави от последните две разширявания на ЕС, които не са одобрили присъединяването си с референдум. Законодателството във всяка страна от Евросъюза дава в различна степен правото на избирателите да участват пряко в управлението. Христоматийният пример, разбира се, е Швейцария. В смятаната за родина на референдумите страна се провеждат повече гласувания от всички други страни в Европа, взети заедно. Сравнението обаче не е напълно подходящо заради специфичното държавно устройство на конфедерацията. Кантоните имат почти пълно самоуправление със собствено законодателство и институции, базирани на волята на гражданите. В някои от тях пък се практикува съвсем пряка демокрация - на общо събрание на площада. Българските политици обичат да цитират един легендарен швейцарски референдум, на който 

гражданите отказват да намалят данъците си

Става дума за гласуването в Берн от 2005 г. за намаляване на три основни данъка за гражданите с 10%. Предложението е отхвърлено с голямо мнозинство, за да не пострадат социални пера в бюджета. Никой депутат обаче не дава обратни примери - как пълновластието на референдумите създава и голяма консервативност във взимането на решения. Така например слабо известен факт е, че жените в Швейцария получават избирателни права чак през 1971 г., а страната гласува успешно за влизане в ООН едва през 2002 г.
 В България опитите за реално въвеждане на пряката демокрация датират от предишния парламент. През 2003 г. са приети на първо четене три проекта за промени в Закона за допитване до народа - на Янаки Стоилов (БСП), на Борислав Цеков (НДСВ) и на Анелия Мингова (НДСВ) и Ремзи Осман (ДПС). Обединеният проект от трите варианта обаче не е изпипан, разкритикуван е с всевъзможни аргументи и "увисва" насред второто си четене през 2004 г., докато мандатът приключва. Подобна ситуация има възможност да се получи и в 40-ото Народно събрание. В настоящия парламент бяха внесени общо четири проекта - отново на Янаки Стоилов, но с участието и на Яни Янев от НДСВ, на Минчо Христов и Стела Банкова, на Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев и на Любен Дилов-син. Последните три бяха отхвърлени, защото бяха частични изменения в настоящия закон. Приет на първо четене беше проектът на Стоилов, който представлява изцяло нов закон с ново име - Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Това отново стана в последната година от мандата - през юли 2008 г. Затова не е чудно, че философията на проекта е 

да направи две крачки напред наведнъж

Идеята е не само да се даде право на гражданите да предизвикват референдум, а и това да става задължително при събрани 350 хил. подписа. В дебата от миналото лято имаше доста разумни аргументи. Още тогава обаче от ДПС предупредиха, че не са сигурни дали проектът не противоречи на конституцията. След това новият закон беше консултиран с много институции и неправителствени организации, като текстовете му бяха изпипвани месеци наред. Така се стигна до началото на второ четене на 4 февруари по инициатива на ДПС. Вместо да обсъждат конкретните разпоредби обаче, депутатите изпаднаха в тежък конституционен дебат. Лютви Местан и Ремзи Осман категорично обявиха, че проектът противоречи на основния закон, като тезата им застъпиха и "жълтите мравки" от Българска нова демокрация. Единно мнение нямаше и в БСП. Дебатът отне цял пленарен ден, а бяха обсъдени само първите шест члена от закона. Както забеляза Янаки Стоилов - това се превърна във "второ първо четене". Критиките по конкретни текстове бяха малко, а оспорването беше най-вече по линия на философията на закона - трябва ли да се даде право на гражданите да искат задължителни референдуми. Дали това противоречи на основния закон, има право да каже единствено Конституционният съд. Той може да бъде сезиран от поне 48 депутати, президента, МС и върховните съдилища. Затова не е ясно защо парламентът губи време в такъв спор. Друг е въпросът дали законът е опасен. Според поддръжниците му има достатъчно ограничения по кои въпроси не може да се прави референдум. Опонентите дават няколко примера в обратната посока.
 Дали обаче това са истинските аргументи в дебата? Никой не посочи на каква тема биха могли да са бъдещите референдуми, освен крайно негативните примери като връщане на смъртното наказание. Но още миналото лято сред депутатите имаше едно предложение - ако законът бъде приет бързо, да се събере подписка за референдум за въвеждане на мажоритарно избрани депутати. Така идеята на президента можеше да се осъществи въпреки недостатъчната подкрепа в НС. Само този пример е достатъчен да се предположи какви 

сценарии с новото политическо оръжие 

се чертаят в партийните централи. Факт е, че партиите най-лесно могат да събират големи подписки. През 2005 г. по въпроса за затварянето на реактори на АЕЦ "Козлодуй" ВМРО организира "граждански референдум" - нещо средно между подписка и импровизирано гласуване. В инициативата се включиха 875 266 души, въпреки че тя нямаше юридическа стойност. Миналата година ГЕРБ, СДС и ДСБ организираха подписката "Заповед за уволнение на правителството". Макар да не беше потвърдено от независими наблюдатели, партиите отчетоха над милион участници.
Затова и колебанията около Закона за пряко участие на гражданите в управлението вероятно не са само в мъдростта на гражданите, а и в подлостта на политиците. Лошото е, че заради задължителните референдуми целият проект може отново да бъде бойкотиран. Така ще пропаднат всички останали добри идеи в него. Възможно е и пазарлъците около избирателните закони да не доведат до никакви реформи. Тогава демокрацията ще си остане все такава - недостатъчно представителна и невъзможно пряка. Можем да я кръстим непредставителна - и без това не е много за пред хората.