При Гарелов за мача на годината

garelov.com

сп. "ТЕМА", бр. 48 (577), 14-20 Декември 2012, temadaily.bg

Ако си Дал

Новоучредената партия на Касим Дал взима кадри от ДПС, дарения от ГЕРБ и благословия от Турция

сп. “ТЕМА”, брой 48 (577), 14-20 Декември 2012

Преди година и половина, когато около Фейсбук групата в защита на изключения от ДПС Касим Дал се наливаха основите на нова партия, в социалната мрежа не на шега обмисляха да припознаят песента “Ако си дал” за свой химн. Шлагерът на Емил Димитров все пак не прозвуча в зала 3 на НДК на 1 декември, когато беше учредена Народна партия свобода и достойнство (НПСД). Но пълната зала и големият брой гости от други формации показаха, че бившият заместник на Ахмед Доган е дал възможности за развитие на доста хора и от него се очаква да даде още в политиката.

Форумът уважиха лидерът на НДСВ Христина Христова и председателят на столичната структура на партията проф. Огнян Герджиков, представители на три земеделски формации, Татяна Дончева от името на своето “Движение 21”, ръководният триумвират на СДС - Емил Кабаиванов, Борис Марков, Румен Христов, зам.-председателите на ЕНП на Мария Капон (тя отсъстваше по болест).

Хабер от Бойко Борисов

дойде да прати Вежди Рашидов. Поздравителен адрес от Реджеп Ердоган прочете депутатът от Партията на справедливостта и развитието Халюк Кепек. Последните два жеста изглеждат респектиращо, но в тях няма изненада. Още преди две години турският премиер предпочете да се срещне с Дал, а не с Доган при посещенето си в София. През май бившият зам.-председател на ДПС пък беше гост на конгреса на управляващата партия в южната ни съседка. А дни преди учредяването на НПСД турският посланик Исмаил Армаз специално обърна внимание на бъдещата нова политическа сила в интервю за в. “Преса”. Дипломатът отправи и редица критични препоръки към ДПС.

Що се отнася до ГЕРБ, присъствието на министъра на културата на конгреса не беше само знак за личното му приятелство с Касим Дал. Както повечето независими депутати, Дал и Корман Исмаилов пренасочиха дяловете си от държавната субсидия към управляващата партия. След което създадоха фондация “Свобода и достойнство” с цел да ги усвояват. В годишния доклад за дейността на организацията за 2011 г. е посочено, че приходите й са формирани от две дарения

от ПП ГЕРБ - общо 185 973 лв.

В доклада, естествено, е подчертано, че средствата са изразходвани за дейности, “подпомагащи развитието на гражданското общество”, семинари за “политиките за осигуряване на равни възможности и недопускане на дискриминация” и т.н. и не са плащани заплати на ръководството. Ден преди учредителния конгрес в отговор на въпрос за финансирането на партията пред бТВ Касим Дал напомни за фондацията и обясни, че “точно оттук финансираме нашите мероприятия по региони”. От НПСД уточниха пред “ТЕМА”, че партията се финансира от фондацията “под някаква форма, но не изцяло”, като разходи се поемат и от учредителите.

В залата присъстваха одобрявани от управляващите кадри като Орхан Исмаилов от Комисията по досиетата, който преди 5 години беше излъчен от ДПС, а сега беше преизбран от ГЕРБ.

Въпреки уверенията, че НПСД няма да е “ДПС-2”, ръководството беше избрано с единодушие, познато от партията на Доган. Това, разбира се, е характерно и за всички нови формации. Но е показателно, че 6 от имената в 13-членния Изпълнителен политически съвет са бивши кадри на ДПС. Очаквано Касим Дал стана редови член на ръководството, а за председател беше излъчен Корман Исмаилов. Независимият депутат е най-известен като бивш лидер на младежкото ДПС. Биографията му включва още участие в ръководството на държавната лотария, а преди това търговия с ПВЦ дограма в съдружие с турски граждани, както и предоставяне на консултации “по управление и стопанска дейност”.

“През последните 20 години се занимава активно с политически маркетинг

и имиджмейкинг. От 16 години е

политически консултант с богат практически опит

в изборните технологии” – лаконично, но точно беше представен бившият отговорник за медийната политика на ДПС Веселин Пенев. Орхан Кошуджу е зъботехник със собствена лаборатория в Силистра, но освен това е бил е в управата на фондацията “Младежка толерантност” заедно с бившия лидер на МДПС Джейхан Ибрямов и ексшефка на фонд “Земеделие” Ализан Яхова. Д-р Мюйессер Солак е бивш държавен експерт в отдел „Мониторинг и оценка” в главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” на МОМН. Мандатът на Митхат Мехмед като член на ДКСИ е приключил наскоро.

Новите лица са д-р Кристиян Йончев от отделението по рискова бременност в “Шейново”, столичният стоматолог д-р Емилия Димитрова, неуспелият кандидат-кмет на ЕНП за Сърница Кемал Тинев, бизнесмените Тасим Тасим от Кърджали и Мустафа Мустафа от Бургас. Най-любопитната фигура е Огнян Исаев – младежът, който

цитира Мартин Лутър Кинг на Хилари Клинтън

Той се представя като член на асоциация “Интегро”, според регистъра ДАКСИ е председател на сдружението Мултиентическа младежка организация “Заедно напред”. Мандатът на Изпълнителния политически съвет е 4 години. Интересното е, че по устав ръководството се избира от национален конгрес, чийто делегати се избират по ред, определен от ръководството...

С 2-3 изключения в партията влизат всички от 99-членния инициативен комитет за създаването й. От популярните имена по свое желание се е отказал бившият министър на транспорта от кабинета “Беров” Кирил Ерменков. В партията обаче ще участва министърът на промишлеността в правителствата на Беров и Филип Димитров Румен Биков. Водещ на конгреса беше бившият депутат от СДС Руслан Семерджиев. От кадрите на ДПС по-известни са бившият депутат Юксел Хатиб, транспортният бос и общинар в Кърджали Адем Мехмед, съветникът в Крумовград Ирфан Юмерходжа, вдовицата на Ахмед Емин Ферах Хюсеин. В списъка е и Вели Караахмед, който публично изказа подкрепа на подсъдимите по делото за радикален ислям в Пазарджик.

Синьо КАБАре

Леталният край на СДС не е дошъл и не се очаква поне още няколко години. Партията ще продължи да функционира за нуждите на своя апарат

сп. "ТЕМА", бр. 47 (576), 03-09 Декември 2012

Според дефиницията в Уикипедия кабаре е неголямо развлекателно заведение с лека художествена програма от песни, едноактни пиеси, скечове, танцови номера, водени от конферансие. Определението за днешния СДС не се различава особено: неголяма, развлекателна за медиите и политизираната публика партия, с лек политически репертоар от скандали, серийни отлюспвания и апаратни хватки, водени от председател (да не се бърка с лидер).

Поредните драматични събития в синята партия бяха логични и предсказуеми. Нямаше как безкрайно дълго да функционират две парарелни ”СДС-та с тирета” без допирни точки помежду си – СДС-„Раковски“ и СДС-пл. „Народно събрание“. Едното беше лишено от възможността да прави политика без представителство в НС, другото – от правомощията да взема стратегически решения без представителство в ръководството. Накрая, разбира се, победи апаратът. Замисленият като антипод на БКП съюз днес е партия, апаратна повече от всяка друга. Остатъчните сини структури се градят около кметове и групи в общинските съвети и решенията в тях се вземат от съответните местни първенци. Днес СДС най-после е с изчистен профил - партия на дребни предприемачи. Което обаче в български условия често означава

дребни амбиции и големи зависимости

от властите.

Според мнозина наблюдатели разломните процеси започнаха със съставянето на Синята коалиция, но началото им трябва да се търси още по-назад - при избирането на Мартин Димитров за лидер. Макар че изборът стана на вътрешнопартийни избори, за да спечели поста, той трябваше да си осигури подкрепата на няколко от големите местни организации. Без обаче да е в състояние да удовлетвори техните кадрови и властови амбиции. Въпреки това Димитров постигна две големи победи над апарата – наложи съюза с ДСБ и подреди листите за парламентарния вот през 2009-а. Което след това му се върна тъпкано с излъчването на враждебно партийно ръководство и определяне на компромисни кандидати за президентския избори миналата година. Накрая беше изключен от партията досущ като предшественика си Пламен Юруков. Този процес вече не е нещо извънредно, даже се е превърнал в традиция. С напускането на Надежда Нейнски извън СДС вече са 6 от 7-те бивши председатели, откакто съюзът е партия. Към шестимата спокойно вече може да се добави и неосъщественият кандидат за конституционен съдия Петър Стоянов. А настоящият председател Емил Кабаиванов също е бил изключван за кратко през 2009 г. Прецедент е само отлюспването на действащи депутати – трима от общо деветимата: Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков.

А само преди пет месеца Шарков беше кандидат за лидер и спечели най-много гласове на първия тур на вътрешнопартийните избори – 3172. На загубения балотаж получи още повече – 3652 от около 9000 с право на глас. Сега обаче едва 700 членове на СДС от 50 общински организации подкрепиха опита му заедно с Димитров и Нейнски да създадат фракцията съюз “Единство”. За да бъдат накрая изключени от партията с пълно единодушие в Националния съвет.

Въпросният ръководен орган няма твърда структура, съставен е от 50 изборни членове и множество апаратчици, участващи по право. По последни данни (отпреди разцеплението) се състоеше от 98 души. От тях срещу фракцията гласуваха 64-има от 80 присъстващи, а за изключването на всеки от тримата депутати – между 49 и 56 от участвалите около 60 в заседанието. Тоест ориентираните

по посока на вятъра са абсолютно мнозинство

Въпреки това драстичните мерки бяха предприети внимателно. Заедно с Мартин Димитров си тръгнаха точно Ваньо Шарков и Димо Гяуров не само защото бяха най-гласовити във вътрешнопартийната опозиция. А и защото за разлика от други техни колеги не са шефове на местни структури и отлюспването им няма да предизвика големи сътресения. Докато влиятелният в Пловдивско Йордан Бакалов, който също беше номиран за изгонване, бе помилван уж “по сантиментални причини”. Той обаче с достойнство се обяви за “морално изключен”. Осем от деветимата сини депутати се подписаха под решение да не внасят каквато и да е кандидатура за “отпуснатата” от Бойко Борисов квота в Конституционния съд, а централата се опита да ги подложи на различни изкушения в неофициални совалки.

Искането на Емил Кабаиванов изключените да напуснат постовете си е чист реваншизъм. На мястото на Шарков в парламента би влязъл лидерът на ДСБ-Велико Търново Мавроди Калейнски, на мястото на Гяуров – доскорошният шеф на ДСБ-Пловдив Спас Гърневски. Ако Надежда Нейнски си тръгне от Европарламента, към Брюкел и Страсбург ще пътува лидерът на “Обединени земеделци” Петя Ставрева. Ръководството на СДС би спечелило само от напускането на Мартин Димитров, тъй като след него в листата е бившият зам.-кмет на София от синята квота Иван Сотиров. Обективният, а не апаратният анализ пък сочи, че Димитров и Нейнски бяха  

последните широко разпознаваеми лица

на сините. Евродепутатката с пълно право обяви, че не тя напуска СДС, а СДС напуска нея.

Нови отлюспвания в парламента надали ще има. Най-малкото защото синьото ръководство се увери, че не може да убеди нито политическа, нито експертна фигура да бъде номинирана за КС. Както се очакваше, на ход е РЗС. Новината избърза да съобщи новият коалиционен партньор на Яне Янев Веселин Марешки. За да демонстрира, че вече участва пълноценно във вземането и на най-важните решения.

Какво следва? Отлюспените ще обмислят под каква форма да се включат във възстановена Синя коалиция без СДС. Иван Костов побърза да им посочи този вариант, преди да са се огледали за други, въпреки че доскоро самият той надъхваше своите активисти с уж твърд курс към самостоятелно явяване на изборите догодина. Костов и Димитров предвидливо са регистрирали марката „Синя коалиция” лично на своите имена. Кои от бившите светлосини ще получат избираеми места в тъмносините листи, пролича моментално от имената в комитета, с който ДСБ се включи в кампанията срещу нова ядрена централа. Там се оказаха Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Костов се озова в любимата за него позиция – с морална основа и широко поле за различни ходове до вота.

Курсът на СДС също е ясен – коалиция с ГЕРБ. Опитните сини политици като Александър Йорданов, които помагат на несръчните си колеги от ръководството в обговарянето на това решение, са убедени, че имат “какво още да дадат”... Моделът е ясен – ако не като в Карлово, където кметът Кабаиванов управлява с мнозинство на ГЕРБ, то поне като в Бургас, където СДС е присъдружна структура на управляващите. Само че да се влезе в парламента не е като да се влезе в провинциален общински съвет. Затова сценарият е сигурен само в два варианта – предизборен съюз или “преливане” на гласове. Все похвати, които са специалитет на други партии, не на ГЕРБ. Другият шанс на СДС е да мобилизира загубения анти-Костов електорат. Но и това няма да е достатъчно. Действията на “Раковски” 134 обаче ще активизират заинтересувани клиентелни кръгове, което вече не е за подценяване. Неслучайно Емил Кабаиванов демонстрира непукизъм по въпроса къде ще отива държавната субсидия оттук нататък.

Ако СДС изпадне от парламента, това също няма да е краят. Досега не е известно партия да се е саморазпуснала доброволно. А от НДСВ знаем, че дотацията за формациите с над 1% от гласовете е като командно дишане и осигурява живот и след политическата смърт. Вегетирането в местната власт и готовността за всевъзможни коалиции на национално ниво също е възможен изход.

В заключение - добре е да се знае, че причината за поредното разцепление в СДС беше ГЕРБ. Но не въпросът “за” или “против” управляващите, а начинът, по който да става взаимодействието.

Сателитна формация или пазарящ се партньор

- това беше драмата в синята партия. Въпреки високопарната си реторика за пред камерите Мартин Димитров винаги е внимавал “да не се разсърди Бойко”...

От цялата история СДС спечели едно – публиката най-сетне научи името на новия председател на партията. Или поне първите две срички от фамилията му...

ДАНО, ама надали

Новата партия Демократична алтернатива за национално обединение беше учредена с добре познати стари техники

сп. "ТЕМА", бр. 45 (574), 20-26 Ноември 2012

Какво е общото между партията на Владимир Путин “Единна Русия” и Европейската сметна палата? Този въпрос вероятно би затруднил и най-ерудирания политолог. Но не и българския политически гений в лицето на независимите депутати Димитър Чукарски и Тодор Великов. В началото на годината двама отцепници от РЗС обявиха, че ще създадат партия по модела на управляващата в Русия – “обединение на консервативна, либерална, зелена, земеделска и патриотична фракция” и даже направиха посещение в Москва. Но на 11 ноември учредиха “дясна сила, консервативна по своя характер”, която ще бъде оглавена от българския член на Европейската сметна палата Надежда Сандолова (мандатът й изтича след два месеца). Миналата година пък независимите предизвикаха възхищението на американския посланик Джеймс Уорлик, представяйки за пръв път своите идеи за нов политически проект. Но в крайна сметка явно

повече са възхитили руското посолство

тъй като учредителният конгрес на Демократична алтернатива за национално обединение (ДАНО) беше уважен от аташето Фьодор Калайдов. Той беше в компанията на посланика на Кипър Ставрос Амвросиу, чиято държава в момента председателства ЕС. Поздравления отправиха представители на партиите ЛИДЕР, НИЕ и “Нова сила”.

Чукарски и Великов изобщо не скриха, че ефектът от абревиатурата ДАНО е търсен. За да бъде ситуацията съвсем като във виц, в началото на форума от тонколоните прозвуча едноименната песен на Богдана Карадочева. Оригиналните хрумвания на двамата не свършваха дотук. За откриване на конгреса беше ангажиран професионален актьор – Янко Лозанов, който изрецитира с апломб “Българският език”. Изборът беше напълно подходящ, тъй като през последните години Лозанов се е занимавал както с патриотична поредица по кабелна телевизия, така и с PR. По-нататък форумът протече по каналния ред, както подобава на опитни в политическия инженеринг хора като двамата независими депутати. За Чукарски и Великов това е четвъртата поред партийна принадлежност. Затова пък те

изненадаха с истинска находка за лице

на новия си проект.

Бъдещият лидер на ДАНО Надежда Сандолова дръпна половинчасова реч, в която демонстрира заложби за политически лидер: нахвърля емоционално обобщение на грешките и  провалите на прехода, щрихира визия за принципите на дясно управление и подметна няколко примамливи обещания като например 3% ДДС върху основните храни. Трудовата биография на Сандолова е респектираща. През 80-те години на миналия век работи в Научноизследователския институт по икономика на строителството, в началото на 90-те е в Министерството на промишлеността, после влиза в първия екип на възстановената българска Сметна палата. Била е в одиторския борд на Банката за развитие на Съвета на Европа и става част от първата вълна висши представители на България в органите ЕС, които бяха излъчени по времето на тройната коалиция. Любопитна подробност е, че е номинирана за член на Европейската сметна палата заедно с Меглена Кунева за еврокомисар. Сандолова обаче напомня не толкова на днешната лидерка на “Движение България на гражданите”, колкото на настоящия еврокомисар Кристалина Георгиева. От своя офис в Люксембург обаче тя явно не е имала възможност да следи отблизо политическите процеси в последните години. Тъй като изглеждаше напълно искрена, наричайки аудиторията на конгреса в “съмишленици”.

Докато течеше нейната реч, на първия ред на балкона в зала “България” се настани пълна и гръмогласна госпожа на около 40 г., придружавана от мъж около 50-те. Двамата учредители подхванаха оживено коментар на случващото се. “Виж как се казва партията – ДАНО, ха-ха,

само такава партия не бяхме учредявали

300 надежди за 5 пари”, отбеляза весело дамата. Господинът пък се зачете в проекта за устав и радостно установи, че членството ще се прекратява автоматично при неплащане на членския внос в продължение на една година. Госпожата обаче се сети, че до изборите остават по-малко от 12 месеца и се замисли дали влизането й в ДАНО не я ограничава да се запише другаде в продължение на цяла година. Защото “за резерва имаме една партия, ще ставаме земеделци”. Наоколо никой не се смути от разговора. Напълно логично, тъй като на горния ред също изучаваха клаузите на устава относно членския внос, но в частта за неговия размер. Един от учредителите направи бърза сметка наум с коментар на глас: “2 лева на месец, 30 на сто за местната организация, 30 на сто за общинската и 40% за Изпълнителния съвет. Значи 40 на сто за централата в София всеки месец ще трябва да дадеш!” “Ще чакат да им дам, ха-ха”, отвърна “съмишленикът” до него. На този фон групата мургави учредители в съседство се държа безкрайно културно, изслушвайки чинно речите, макар и с празни или отегчени погледи.

“Целта, която сме си поставили, е да получим поне 10% от вота на парламентарните избори през 2013 г.”, обясни депутатът Тодор Великов.

Либерални консерватори

Тандемът Яне Янев - Веселин Марешки напомня на съюза между Красимир Каракачанов и Христо Ковачки преди четири години

сп. "ТЕМА", брой 44 (573), 12-19 Ноември 2012, temadaily.bg

Първата предизборна коалиция за парламентарния вот догодина беше сключена между представящите се за българските консерватори РЗС и партията Либерален алианс, която е определила ориентацията си още в името. Няма да е учудващо, ако Яне Янев сравни съюза си с Веселин Марешки с управляващата коалиция между консерватори и либерал-демократи във Великобритания. Подобна аналогия, разбира се, е правдоподобна, колкото сценарият Дейвид Камерън и Ник Клег да се явят заедно на избори. Затова пък се набива на очи едно друго, чисто българско сходство – с тандема между Красимир Каракачанов и Христо Ковачки отпреди 4 години. Приликата между формулите е очевидна - комбинация между опитен популистки играч и предприемач с патриотична риторика, осъзнал електоралния потенциал на бизнеса си.

Съюзът, добил гражданственост като Ярешки, ще се казва Коалиция за ред, законност и справедливост Янев-Марешки. За разлика от “Движение Напред” на ВМРО и ЛИДЕР, коeто ангажира авторитетни специалисти за очертаване на профила, лидерите на РЗС и Либерален алианс направиха това всеки в своя стил. По въпроса какво ги е събрало Янев обясни, че собственикът на евтината верига аптеки е “социална програма за България”. Марешки пък

се обоснова в бизнес стил

– РЗС е единствената партия с “възходящ тренд”, не е опетнена от участие във властта и е парламентарно представена, което ще даде право на коалицията да участва в изборните комисии.

Янев посочи като приоритети добре познатите конституционни реформи - 100 общини, 100 съдебни района, 100 депутати и 50% съкращаване на държавната администрация. Плюс “министри в българските затвори” и, естествено, “край на порочния 23-годишен преход”. По-голямо внимание обаче заслужават заявките му, че има готови законопроекти за “за гарантиране свободата на словото”, за синдикатите, и “за ограничаване на бюрократичните спънки пред бизнеса”.

Марешки пък определи коалицията като десноцентристка, патриотична и социална. Затова не е учудващо, че платформата му се простира от здравна и пенсионна реформа, “ясни, лесни правила за разгръщане на малкия и средния бизнес” през равнопоставеност между половете до “всички в България да сме по-усмихнати, да живеем по-щастливо, да сме по-добронамерени един към друг”. Засега не е ясно дали обещаното огромно намаление в доплащането на лекарства, покривани частично от НЗОК, минава през легализиране на вертикалната интеграция във фармацевтичния бизнес, която би облагодетелствала големи играчи.

Яне Янев изтъкна още, че в неговата партия от учредяването преди 7 години (което всъщност беше преименуване) до настоящия момент “ние никога и по никакъв повод през ум не ни е минавало да правим каквито и да било политически коалиции”. Това, естествено - меко казано, не отговаря на истината. За предишния парламентарен вот Янев имаше договорености с куп партии, вследствие на които кандидати на ВМРО, ЗНС, ССД, ЕНП и др. участваха с бюлетината на РЗС. Янев всъщност е влизал в толкова разнообразни коалиции, колкото и Каракачанов. Лидерът на РЗС изтъкна още, че листите на новата коалиция ще се отличават с липсата на министри и зам.-министри от целия преход. Това също е новост, тъй като в 41-вото НС РЗС вкара Марио Тагарински, отговарял за държавната администрация в кабинета “Костов”. За финал Яне Янев направи паралел между борбата му срещу връщането на царските имоти и срещу партията на Меглена Кунева. От този анонс би следвало лидерът на РЗС да привлече на своя страна някой от моторите на “Движение България на гражданите”. Тъй като при създаването на “Ред, законност и справедливост” за фасаден лидер на партията беше поставен Георги Марков, който по собствените си признания е идеолог на връщането на царските имоти.

Подобно на Ковачки и Марешки доскоро беше просто най-видният симпатизант на своята партия. Той вероятно е оглавил Либерален алианс едва на 1 октомври на извънреден конгрес с 24 делегати. Събранието е било на адрес, на който се намира една от аптеките му във Варна, а седалището на самата партия е в медицински център в града, който е собственост на Марешки. Подобно на минния предприемач и аптечният бос вероятно ще напълни листите си със свои служители и роднини. Поне това сочи вече над 10-годишният му стаж във варненския политически живот.
Марешки подчерта, че

“приходите и разходите” в коалицията

ще се делят поравно. Той потвърди без притеснение, че това е била една от основните причини за разрива му с Янев преди три години, след като си партнираха за местния вот. Конкретните параметри на настоящото споразумение тепърва ще стават ясни, документът, който двамата подписаха, не беше показан. Но е любопитно да се отбележи какво отчита Либерален алианс пред Сметната палата - партията похарчила за местните избори миналата година 688 лв.

Заявките на коалицията, както подобава, са свръхамбициозни. Марешки прогнозира минимум 15% на изборите, Янев е малко по-скромен – двойно повече гласове от 2009 г., тоест 350 хил. Затова пък лидерът на РЗС се зарича да победи БСП в повече от половината избирателни райони.

Подобно на Каракачанов и Ковачки първите съвместни изяви на Янев и Марешки не изглеждат добре стиковани. С тази разлика, че по-неловко очевидно се чувства лидерът на РЗС. Затова двамата вероятно ще водят самостоятелни кампании до вота. Янев ще разчита на своята парламентарна комисия за корупция по високите етажи. Докато Марешки ще се рекламира като пример за постигнал американската мечта в България и като филантроп.

Вече е доказано, че тандеми като този на Янев и Марешки притежават изборен потенциал. Но крият и рискове, особено за единия от участниците...

Особености на българския национален PR

Звучи невероятно, но е факт – премиерът Бойко Борисов няма нито едно официално посещение в държава от ЕС тази година

сп. "ТЕМА", брой 43 (572), 05-11 Ноември 2012, temadaily.bg 

„Нека прережем една лента, за да не ни е празен денят”, (уж) се пошегува Бойко Борисов, когато откриваше ремонтираната улица „Гренадирска” в Плевен преди два месеца. Известно е, че денят на премиера много рядко е “празен”, независимо дали лентите за прерязване са опънати пред държавен, общински или частен обект. Дали обаче този принцип не се прилага и в международните изяви на българския министър-председател?
Наскоро той описа планирането на един свой воаяж – конгреса на ЕНП в Букурещ, така: “Знаете, че днес следобед сме на партийно мероприятие в Букурещ, но съм 

помолил министър Младенов да влезе във връзка

с кабинета на премиера - да направим една среща за десетина-петнадесет минути и в знак на уважение да го привлечем в сряда – дано програмата му позволява, да дойде и той от румънска страна, защото това е един много хубав общ проект (Дунав мост 2) между България и Румъния и Европа го толерира, а пък и за двете държави в тези области това е много важно съоръжение.” После в румънската столица Борисов съобщи, че освен с лидерите на ЕНП е разговарял с президента на ЕК Жозе Барозо, с германския канцлер Ангела Меркел, както и с колегата си Виктор Понта. Впоследствие румънският премиер дойде на откриването на моста. 
Дали защото събитието беше партийно, или понеже въпросните срещи са били за “десетина-петнадесет минути”, но те не бяха документирани даже и със снимки. Иначе правителствената информационна служба използва всеки повод да напише пространно съобщение и да публикува богат снимков материал за разговор на високо ниво на Борисов. В заглавията неизменно присъстват думите “стабилност” и “реформи” и (по възможност) благодарности и поздравления. В рубриката “Водещи новини” на сайта на Министерския съвет влизат почти само такива срещи, докато например приемането на бюджета е сред “обикновените” новини. Благодарение на тази практика надали някой остава с впечатление, че премиерът не посещава често столиците в ЕС. Ако не броим задължителните пътувания за заседанията на Европейския съвет и за форумите на Европейската народната партия, в официалната международна програма на Борисов тази година ЕС липсва. През 2012 г. премиерът има 

само четири срещи с колеги от Евросъюза 

но в рамките на работни посещения. Въпреки названието си този тип визити не са насочени към решаване на двустранни проблеми. За разлика от официалните посещения, в които наред с официалностите се подписват конкретни споразумения, договори, меморандуми и т.н. В българските медии обаче често се среща дипломатическият неологизъм “официално работно посещение”...
Последната работна визита на Бойко Борисов в държава от ЕС беше в началото на октомври в Австрия. Федералният канцлер Вернер Файман поздравил българския си колега за “успешно проведените реформи” на правителството и “завидните макроикономически показатели” на страната, информира government.bg. В австрийския правителствен сайт обаче такова съобщение липсва. Там е публикувана само снимка на двамата премиери, придружена от едно изречение: “На 8 октомври канцлерът Вернер Файман прие българския министър-председател Бойко Борисов на разговор във Федералното канцлерство.” Трудно може да се определи броят на българските медии, които отразиха събитието. В австрийското новинарско интернет пространство обаче то присъства само в бюлетина на една фотоагенция.
Премиерът всъщност беше във Виена заедно с Делян Добрев по друг повод – политическа среща за газопровода “Набуко”. Борисов обаче беше единственият министър-председател на форума, всички останали държави, участващи в проекта, бяха представени от ресорните си министри. 
Когато премиерът отпътува за Лондон в началото на август, правителствената пресслужба съобщи, че в натоварената му програма няма място за посещение на Олимпийското село. По-късно беше уточнено, че все пак се предвижда 30-минутна среща с българските олимпийци. Която, естествено, се проточи двойно по-дълго. Борисов беше във Великобритания по покана на британския премиер Дейвид Камерън. Сред темите на разговора им бяха енергетиката и икономическият растеж, но акцентът беше поставен върху скорошния атентат на Сарафово. По-късно Борисов спомена още една тема извън протокола – с Камерън си говорили да направят тенис каре с партньори Новак Джокович и Анди Мъри. Пресцентърът на МС публикува близо страница текст и три снимки от срещата (във всички медии събитието беше на централно място), а

на сайта на “Даунинг стрийт” 10 нямаше нищо 

Информация на английски език пусна само посолството в София. 
В началото на юни Борисов беше в Португалия и се видя както с премиера Педро Пасош Коельо, така и с президента Анибал Кавако Силва. Българският правителствен сайт публикува 5 снимки и близо две страници текст, португалският – само 5 снимки, а на президентската интернет страница излязоха 3 кадъра и едно изречение. „Нашите правителства следят с безпокойство финансовата ситуация в Европа. И двамата сме съгласни, че реформите, макар че са болезнени, трябва да продължат да се правят, за да постигнем финансово укрепване и да излезем стабилни от кризата”, казал Коельо, цитиран от МС. Борисов посочил като голяма подкрепа за по-безболезнения изход от кризата еврофондовете и подчертал, че и България, и Португалия ще продължат да настояват за по-силна кохезионна политика и през следващия програмен период. С президента Силва пък обсъдил предстоящото му посещение у нас през есента. 
Гвоздеят на програмата на Борисов в Лисабон всъщност беше друг – освещаването на първия постоянно действащ български православен храм в страната. С тази задача вероятно щеше успешно да се справи и някой от заместниците на културния министър Вежди Рашидов, който също беше в делегацията.
На 18 януари Бойко Борисов беше на работно посещение в Берлин. В този случай не само Министерският съвет даде информация за събитието, в сайта на канцлера Меркел беше качен пълен видеозапис на съвместната пресконференция, която дадоха с Борисов. Срещата беше повод и за излизането на голяма статия за България в “Тагесшпигел”. Основната цел на Борисов беше да постави въпроса за по-нисък процент национално кофинансиране по европроекти, но получи уклончив отговор. Затова пък този път поне не изпоти преводачите, както при първата му официална визита две години по-рано, от която останаха незабравимите фрази за “шменти-капели”, копаене на трупове с багер и т.н.
А ето къде бяха официалните посещения на Бойко Борисов през 2012 г.: Албания, Израел, Азербайджан, Армения, Грузия, Турция, Катар и Тунис.

Иракска връзка

сп. "ТЕМА", брой 12 (541), 26-31 Март 2012

“Заместник-председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” Иван Драшков подаде молба за освобождаване от заеманата длъжност по лични причини.” Това беше лаконичното съобщение на ДАНС на 16 март – ден след като стана ясно, че ще бъдат сменени Трайчо Трайков и Стефан Константинов. Правителството освободи “по негова молба” Драшков на заседанието си на 21 март, отново без да бъде дадена каквато и да е допълнителна информация. Според източници на “ТЕМА” “личните причини” всъщност са професионални. И са свързани с ресорите, в които бяха направени промени в кабинета.

На 9 декември миналата година депутатът от БСП Петър Курумбашев задава на парламентарен контрол един мистериозен въпрос към Трайчо Трайков на тема “нерегламентирано внесен фалшив сертификат за краен потребител в Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение”. Икономическият министър е председател на този орган, който контролира износа на оръжие. “Вярно ли е, че на Междуведомствената комисия

е бил представен фалшив сертификат

за краен потребител - пита Курумбашев. И загатва допълнителна информация: - Представянето на фалшив сертификат, особено в рискови държави, е едно изключително сериозно закононарушение.” Депутатът пита още дали въпросният документ е внесен от “неоторизирано за това лице, което в момента е началник на кабинета на един от министрите в настоящото правителство, и е внесен по начин, който не съответства на установените процедури за внасяне на подобен документ”. Курумбашев се интересува и дали по случая е сезирана ДАНС и дали има доклад или проверка на агенцията.

“За периода, в който председателствам този орган, не е имало случай, в който да е било констатирано, че е представен фалшив сертификат за краен потребител”, отговаря Трайков. Той казва, че в деловодството на министерството, където се подават заявленията, “не е констатирано такива да са били внасяни от неупълномощено лице, в това число от началник на кабинета на министър от настоящото правителство”. Трайков изтъква още, че преди всяко заседание на комисията упълномощени служители на ДАНС “лично се запознават с всички постъпили заявления”, а в органа членува представител на агенцията. “На базата на издадени разрешения за износ от междуведомствената комисия през 2010 г. е реализиран експорт на въоръжение на стойност почти 260 млн. евро, като тази стойност значително надвишава стойностите на износа от предходните години, когато тя е била около 140-150 млн. евро”, изтъква икономическият министър.

Курумбашев не е удовлетворен от отговора и в реплика отново пита дали има проверка в ДАНС по такъв случай, като прави уговорката, че ще поиска и писмен отговор по темата.

Отговорът на Трайков е многозначителен

“Уважаеми господин Курумбашев, ако поставите, макар и в писмен вид въпроса си, формулиран точно по същия начин, по който ми го задавате сега, ще получите абсолютно идентичен отговор. Молбата ми е да прецизирате въпроса. Може би не е точно така, може би не е „внасяне на сертификат”, може би не е „фалшив сертификат”, може би не е „началник на кабинета на министър от настоящото правителство”. Не искам да ви заблуждавам или да ви давам неверен отговор. Просто коректният отговор на Вашия въпрос е такъв, какъвто ви дадох от трибуната.”

На 26 януари Курумбашев отново внася въпроса с искане за писмен отговор. Въпреки че цитира намека на Трайков, депутатът не променя формулировката на питането, а само конкретизира: “в тази връзка моят въпрос към вас е направен ли е опит от Валери Рачев – началник на кабинета на министъра на външните работи (бел. ред. - името в документацията на НС е заличено до инициали, но посочената длъжност не оставя място за съмнение), да внесе в Междуведомствената комисия фалшив сертификат, вероятно на фирма “Аполо”, за износ на оръжие и боеприпаси, и то по начин, който не съответства на установените процедури за внасяне на подобен документ? Ако е установен такъв опит,

сезирана ли е ДАНС

има ли проверка или доклад от страна на ДАНС по случая и какви са резултатите от нея?” В парламентарния контрол на 3 февруари Курумбашев получава лаконичен писмен отговор от Трайков: “Както посочих в моя отговор на питането ви по време на парламентарния контрол на 09.12.2011 г., в периода, през който председателствам Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, не е констатирано внасяне на документи, отнасящи се до външнотърговски сделки с оръжие извън установения ред, както и внасяне на фалшив сертификат за крайна употреба, в т.ч. от г-н Валери Рачев (името е заличено) – началник на кабинета на министъра на външните работи.” Трайков отново подчертава, че ДАНС “има пълен достъп до всички постъпващи и разглеждани от комисията документи”, отново без да отговаря директно на въпроса дали има проверка.

Пред “ТЕМА” Петър Курумбашев отказа да даде повече подробности. Депутатът обясни само, че поискал допълнителна информация от Агенцията за национална сигурност с писмо. Според други източници, пожелали анонимност, проверка в ДАНС е правена, по нея е изготвен доклад, който би трябвало да е докладван на най-високо ниво. Остава загадка защо работата на агенцията

не е стигнала до “реализация”

- т.е. до задържани лица и повдигнати обвинения.

В доклада на комисията за експортен контрол на оръжията за 2010 г. пише, че от износа и трансфера за 259 млн. евро “най-големи обеми по стойност са осъществени за Йемен, Афганистан, Алжир, Ирак, Индия и Сърбия”.

Единствената фирма със споменатото от Курумбашев име “Аполо”, която търгува с оръжие, е “Аполо инженеринг” ООД. Дружеството е получило пълен лиценз за внос, износ и трансфер на оръжия на 29 април 2010 г. с валидност три години. Този лиценз се издава от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС. Органът поддържа публичен регистър на решенията си, без обаче да публикува мотиви. В съвета членуват министрите на икономиката и отбраната, зам.-министри от няколко министерства, както и председателят на ДАНС и неговият доскорошен заместник Иван Драшков. За всяка конкретна сделка обаче се издава отделно разрешително от междуведомствената комисия към икономическото министерство. Документът за краен потребител, който споменава Курумбашев, гарантира, че

оръжието няма да попадне в опасни ръце

- терористи, престъпници, ембаргови страни и т.н.

Единственият човек освен депутата от БСП, който е повдигал публично въпроса за “Аполо инженеринг”, е Николай Колев-Босия. Още преди година той заговаря за оръжейна сделка на стойност 31 млн. долара, в която фирмата е изнесла продукция на български производител за Ирак. Според вечния конспиратор, чиито информации обаче нерядко са оказват верни, по контракта е имало комисиона от 30%. Пред “ТЕМА” Николай Колев обясни, че по негови данни сделката е била за боеприпаси – патрони и снаряди. Версията за фалшифицирани документи, лансирана от Курумбашев, той си обяснява с нерегламентирана част от въпросния износ – на оръжия не по натовски стандарти и на забранени мини. Подозренията на Колев стигат до готвен, но осуетен арест.

Справка в Търговския регистър сочи, че съдружници в “Аполо инженеринг” с равни дялове са иракските граждани Ахмед Наджим Абдуллах и Муханнед Наджим Абдуллах Ал-Нуаими. Първият е със статут на временно пребиваващ, а вторият – на постоянно пребиваващ в България чужденец. В годишния финансов отчет на дружеството за 2010 г. пише, че е имало общо

приходи от 26 318 000 лв.

Докато през 2009 г., когато все още не е притежавала лиценз за търговия с оръжие, фирмата не е имала никакви приходи. Сделки от такъв мащаб е немислимо да минат без съдействието на посланика в съответната държава.

Валери Рачев беше началник на кабинета на Николай Младенов в МО, последва го и в МВнР. Същевременно той е извънреден и пълномощен посланик на България в Ирак, назначен от президента Първанов с указ от 29 април 2005 г. Връчил е акредитивните си писма през март 2006 г. На запитване на “ТЕМА” от Външно отговориха, че към момента няма издаден указ за неговото отзоваване. Според становището на министерството “не съществува законова или друга нормативно регламентирана забрана за съвместяване на длъжността извънреден и пълномощен посланик с тази на началник на политически кабинет”. “От момента на назначаването му досега г-н Рачев винаги е имал само едно правоотношение – първоначално като съветник в политическите кабинети на министрите Паси и Калфин, а впоследствие като началник на политическия кабинет на министър Младенов в Министерството на отбраната и в МВнР”, пише още в отговорите на Външно на въпросите на “ТЕМА”. От министерството признават, че “г-н

Рачев е запознат с посочената фирма

както и с всички други български фирми, които са се обръщали към него за съдействие в качеството му на посланик”. И цитират текст от Закона за дипломатическата служба, според който всички посланици и генерални консули на България са длъжни да оказват съдействие на всички български фирми, които правят законен бизнес в приемащите държави. “Г-н Рачев не е участвал в дейността на посочената – или на която и да е друга фирма, в съответствие с изискванията на Закона за дипломатическата служба”, посочват в заключение от МВнР.

Трайчо Трайков не вдигаше мобилните си телефони, не отговори и на въпросите на “ТЕМА”, с които беше запознат в писмен вид:

Какво е имал предвид със своя съвет към Курумбашев да преформулира актуалното си питане, за да получи отговор? И дали става дума за нарушения в оръжейния износ?

Известно ли му е съществуването на доклад на ДАНС, свързан с „Аполо инженеринг”? Намира ли връзка между тази тема и отстраняването си от Министерския съвет?

От “Аполо инженеринг” обясниха, че няма как да ни свържат с Муханнед Абдуллах до редакционното приключване на броя. Иван Драшков не беше открит за коментар.

Междувременно Иван Костов посочи друга възможна причина за оставката на зам.-председателя на ДАНС – работа по сигнали за престъпления във фармацевтичния бизнес. А е твърде вероятно да има и трета, още по-сериозна причина...

Рими под наем

Скандалът с песента “Бяло, зелено и червено” освети фалша в лицата на българския рап - политически некоректни в текстовете си, но готови да пеят за партиите по време на предизборни кампании

сп. "ТЕМА", брой 39 (568), 08-14 Октомври 2012, temadaily.bg

Преди две години американският рапър Уиз Калифа пуска сингъла “Черно и жълто”, което стига до номер едно в класацията Billboard Hot 100. Парчето става част от успешния му дебютен албум и се продава в над 3 млн. дигитални копия. Името на “Черно и жълто” идва от цветовете на знамето на града, в който е израснал изпълнителят – Питсбърг. Макар че клипът е пълен с пейзажи от местните забележителности, текстът е изцяло на обичайните за комерсиалния рап теми – пари, коли, жени. Песента се свързва не толкова с града, колкото с неговите спортни отбори, които играят в черно-жълти екипи - “Пиратите” в бейзбола, “Стоманените” в американския футбол, “Пингвините” в хокея.
“Черно и жълто” има няколко римейка от известни изпълнители в САЩ и незнаен брой кавъри по цял свят. Един от тях е българската “Бяло, зелено и червено” на Big sha (Михаил Михайлов-Мишо Шамара), Конса (Камен Стоянов) и Сарафа (Серафим Мартинов). Песента е пусната на 13 април 2011 г. в сайт за видеосподеляне. Първоначално не предизвиква кой знае какви емоции във форумите, макар че скандалната част от текста й е забелязана веднага. Докато на нея не попада потребител, от чийто профил личи, че е футболен запалянко. Той отправя остри нецензурни закани към авторите на песента. Части от агитката на въпросния отбор пък са известни с

връзката си със структурите на ВМРО

Оттам до огранизирания отпор срещу “Бяло, зелено и червено” (и съответната взаимна реклама), изглежда, има само една крачка. Тъй като предаването “Господари на ефира” моментално е залято от зрителски сигнали, на 18 май включва песента в антикласацията си “Господар на седмицата”. Следва гостуване на Мишо Шамара по темата в предаването “Карбовски: Директно”. Този разговор попада в полезрението на СЕМ, а оттам - в прокуратурата при амбициозния млад обвинител Милко Момчев, нашумял покрай делото “Октопод”. По-нататък историята е известна – привикване на рапърите в Националното следствие, реакции на главния прокурор Борис Велчев, на лидера на БСП Сергей Станишев, на премиера Борисов и т.н.
В центъра на събитията застана Шамара като най-известна фигура, но заслугата не е негова. Скандалният текст, по който беше образувано досъдебно производство за опетняване знамето на Република България (чл. 108, ал. 2 от НК), е изпят от Конса. “Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба”, на който обърна внимание Станишев, пък е строфа на Сарафа.

До този момент политически рими никога не са се образували от

бедния речник на неуспелия футболист

Камен Стоянов-Конса. Затова и съставомерните му строфи са донякъде обясними. Откритият от Мишо Шамара варненски изпълнител вероятно не е в състояние да съчини текст извън темите за наркотици, фенки, партита и т.н. По-различен е случаят със софийския жител Серафим Мартинов-Сарафа, който сам гради кариерата си от доста години. “Не вярвам в ГЕРБ, но вярвам силно в герба” за него е осмислена рима, тъй като е поредната от този сорт. Така например в песента му “София де Жанейро” той рапира: “Нема що, всички големи държавници/ и Костов, и Борисов излезнаха измамници”. В неговото творчеството социалната и политическа сатира присъства често, без, разбира се, да има кой знае каква художествена стойност.
Самият Мишо Шамара разви опозиционна риторика чак когато започна да трупа дивиденти от скандала. Доскоро той се възмущаваше по обществено значими теми рядко и предимно във Фейсбук. В песните му редките критични моменти са насочени най-общо към “политиците”. Неговият куплет в “Бяло, зелено и червено” е патриотарско стихоплетство, в което няма нищо смущаващо. Представата на Мишо за патриотизъм в политиката пък се олицетворява от

подкрепата му за партията ЛИДЕР

през 2009 г. За този момент в биографията си, той твърди, че не е бил просто платен ангажимент, а и избор по убеждение. Рапърът, който иначе не пропуска да се заяде с чалга звездите и културата, пя за хората на Христо Ковачки в компанията на Софи Маринова, Аксиния и Миро...

В дебата по скандала се появи един любопитен защитник на Мишо Шамара – неговият приятел и бивш колега Тодор Йосифов-Маниака. Докато Бойко Борисов обясняваше, че не иска и да чуе за подобни песни, лидерът на младежката организация на ГЕРБ в Бургас заяви, че политиците не бива да се месят в изкуството. “Това са две различни неща - да, ГЕРБ е партия номер едно, а Мишо Шамара е един от най-добрите български рапъри. Все пак всеки артист има свое виждане за ситуацията”, смята Маниака. Неговото собствено “виждане за ситуацията” е известно. За заслугата си по изграждането на комсомола на ГЕРБ по Южното Черноморие той беше избран за депутат. Само шумотевицата около старите му песни попречи днес да е в парламента. Йосифов използва повода, за да повтори твърдението си, че ганстерското му

стихоплетство било начин за протест

срещу тройната коалиция. “По-скоро трябва да се преследват престъпниците, а и някои политици, които забравиха годините на прехода и крадоха от държавата по това време. Ето това е срамно за България - че не са в затвора още”, смята още Маниака. Позиция, която надали ще подпомогне намерението му да се кандидатира отново за депутат догодина...
Така или иначе и Маниака, и основният му партньор д-р Флекс (Антон Берданков, общински съветник в Бургас) отдавна смениха шапките и смъкнатите дънки с костюми. “Генгста, генгста прадакшън” отдавна вече е регистрирана като неправителствена организация и получава общински субсидии. Досущ както ветераните на бургаския хип-хоп “Рап нация” се превърнаха в управители на местна кабелна телевизия.
Явлението, разбира се, не е само край морето. Преди пет години в щаба на кандидат-президента Неделчо Беронов бяха на път да ангажират рапърите от “Ъпсурт”, в чиито текстове има безпощадна ирония за политическия живот. Но се усетиха навреме, че в неофициален слоган на кампанията може да се превърне актуалната по това време рима “Мене ме нема/ в целата схема”...

Миналата година пък друга емблема на българския рап – Станислав Найденов-Спенс,

видимо сконфузен пя в зала 1 на НДК

пред най-нетрадиционна за него публика – делегатите на националната конференция на СДС. В политическата сатира на песента “От теб зависи” нямаше рими, от които той може да се срамува. Но парчето все пак беше част от кампанията на Румен Христов за президент, а в клипа несръчно участваше и самият кандидат. Спенс обаче отдавна вече не претендира да е рапър. Наскоро той даже обяви, че не изключва напълно евентуален дует с попфолк изпълнител...
Всичко това само напомня (въпреки няколкото съвместни песни със залязващи американски легенди) колко далеч още е българската рап сцена от родината на хип-хопа САЩ. Вместо да се наслаждават на появата си в емисии на CNN и BBC, Шамара и компания биха могли да си припомнят заветите на вероятно най-съдения по политически причини рапър – покойната легенда Тупак Шакур. Още с първия си албум, в който основните посланията са срещу полицейското насилие, той си спечелва такъв влиятелен враг като вицето на Буш-старши Дан Куейл. Което обаче не го кара да се обяви, да речем, в подкрепа на демократите...

Сбъднати прогнози за референдумите - 2 част

Тихото погребение на референдума

Парламентът за пореден път загроби възможността за пряка демокрация. Всички застъпници на идеята замълчаха траурно

сп. "ТЕМА", брой 22 (397), 08-14 Юни 2009

В деня за националния траур парламентът безшумно гласува окончателно новия закон за референдумите. Но поправките, направени в последния момент, напълно обезсмислиха приемането му. Спорните текстове бяха блокирани до последно от ДПС със съдействието на част от БСП и от опозицията. Движението на Ахмед Доган приложи целия си парламентарен арсенал - бойкот, отлагане, протакане и саботиране, докато постигне своето. Проектът е внесен на 7 февруари 2008 г., приет е на първо четене половин година по-късно, а на второ - още десет месеца след това. Опитите за въвеждане на работещи референдуми пък се точат вече осем години.
Последният закон, по който ДПС бранеше толкова яростно своите интереси, беше за културното наследство. Проектът "Чилова" беше обсъждан цял мандат, докато събере необходимата подкрепа, но накрая за малко да не види бял свят. На финалната права депутати от ДПС си наумиха, че ще използват закона, за да отворят джамии - паметници на културата, за религиозни обреди. Скандалните поправки, за които "ТЕМА" първа писа, можеха да отворят вратичка за огромни имотни претенции на всички вероизповедания. Хората на Доган обаче изправиха на нокти министри, депутати и експерти, докато не се намери компромисен вариант.
Същото се случи и с новия Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Компромисът обаче бе твърде голям. Целта на закона беше най-после да се даде правото на гражданите да предизвикват национален референдум, какъвто в най-новата българска история досега няма. Според съществуващите разпоредби това можеше да стане само по искане на Министерския съвет, на президента или на група депутати, но последната дума винаги имаше парламентът. Идеята на новия закон беше това да може да става и с неголяма гражданска подписка, с която НС при определени условия трябва да се съобрази. В крайна сметка депутатите решиха необходимите подписи да са... половин милион. Освен това, за да бъде зачетена волята на хората, на референдума трябва да са гласували поне толкова избиратели, колкото на последния парламентарен вот. Отделно има куп ограничения за темата на допитване. Тя не трябва да е свързана с изменение на конституцията, формата на държавно устройство, правата на гражданите, избор и освобождаване на висши държавници, обявяване на война и извънредно положение. Депутатите си запазиха правото да редактират въпроса, а 

за всеки случай отпадна и думата "задължително"

за свикването, макар че това се подразбира от разпоредбите. При 200 хил. подписа парламентът ще е длъжен само да разгледа искането, но може да го отхвърли.
 Отсега е ясно, че и новият закон няма да проработи. Очевидно е, че половинмилионна подписка не е по силите на граждански комитет. Това могат да организират само партиите, но и техните инициативи в такъв мащаб се броят на пръсти. Наложеният от ДПС праг за валидност също е огромен. За да го оправдае, Лютви Местан измисли хитър аргумент - мнозинството трябвало да е като на парламентарни избори, защото решението имало силата на закон. С гласуване веднъж на четири години обаче хората дават право на депутатите да приемат стотици нормативни актове и да взимат безброй решения. Повечето от тях липсват в предизборните програми, правят се без обществен дебат и понякога в пълно информационно затъмнение. Обратното - при референдумите задължително се провежда информационна кампания, която да разясни предимствата и недостатъците и на двата варианта. В крайна сметка половинчатият нов закон сподели съдбата на всики други проекти, които можеха да смутят утвърдените политически нрави - правилата за конфликт на интереси, мажоритарните депутати и преференциалното гласуване.
В предизборната суматоха никой от застъпниците на пряката демокрация не възнегодува от свръхкомпромисния нов закон. В характерния си стил Янаки Стоилов от БСП обясни, че решението все пак било в правилната посока. Яни Янев от НДСВ пък изтъкна един от абсурдните моменти, но не ангажира партията си с активна позиция. Той посочи, че най-ниската активност на парламентарен вот досега е 53%, а даже и по предишния рестриктивен закон прагът за валидност на референдум беше 50%. Някогашните защитници на каузата от "Новото време" не обърнаха внимание на решението на парламента.

Мълчание предпочете и най-видният застъпник 

на референдумите Георги Първанов. От "Дондуков" 2 съобщиха за "ТЕМА", че президентът ще подпише указ за обнародването на закона и няма да изрази критично становище.
Сега надеждите за пореден път са насочени към следващия парламент. ГЕРБ постави сред основните си управленски приоритети "активно сътрудничество с гражданското общество".
"Като наближат изборите, много партии обещават, но нека първо мине гласуването", казва изпълнителният директор на сдружение "Болкан асист" Славея Христова. Неправителствената организация е в основата на повечето усилия за въвеждане на пряката демокрация у нас. Според Христова целият процес на приемането на закона е бил унизителен за гражданското общество. От 2002 г. "Болкан асист" работи по проект "Референдум и гражданска инициатива", финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Експерти от организацията са авторите на първоначалния вариант на новия закон, внесен от група депутати и осакатен при приемането му в парламента. "Гражданското общество им подари един качествен законопроект", смята Славея Христова и изброява безбройните перипетии и компромиси до приемането. За най-сериозен защитник на референдумите в парламента тя определя покойния Йовко Йовков от БСП. Като кмет на Севлиево той организира допитване за пешеходна зона в центъра на града, което се провали заради ниска активност. Като депутат хвърлил много сили законопроектът да влезе в дневния ред. Йовков почина внезапно в деня преди приемането на закона на първо четене.
Във варианта на "Болкан асист" за задължително свикване на референдум бяха нужни 300 хил. подписа. От организацията посочиха, че в Швейцария броят на гласоподавателите е близък до България, а изискването е 100 хил. подписа. Експертите си давали сметка, че родната действителност не може да се сравнява със световния еталон за пряка демокрация, затова завишили числото три пъти. "При нас прагът е 100 000, при вас беше въведен като 200 000, а сега се говори за 600 000. Не трябва ли властите да бъдат разделени. Имаме парламент, правителство и народ, но и във вашата конституция е записано, че основната, най-главната власт произтича от народа", зачуди се Патрик Трес, ръководител на отдел "Международни връзки и европейска интеграция" в Държавната канцелария на кантон Берн, който гостува в България през март. На депутатите обаче по-разумно се стори числото половин милион. "Най-неприятното и това, което най-силно не приемаме, е прагът за валидност", казва Славея Христова. Според нея българските политици 

не разбират, че референдумите нямат нищо общо с изборите

В единия случай партиите мобилизират целия си ресурс на базата на противопоставянето. В другия идеята е хората да се обединят около дадено решение. Много по-трудно за политиците обаче би било, ако им се налага да убеждават избирателите в позициите си по ключови въпроси, смята Славея Христова. Затова доминиращият манталитет продължава да е "да те изберат, да ти дадат властта и да не ти се бъркат"...

Сбъднати прогнози за референдумите - 1 част

Непредставителна демокрация

Парламентът отново е на път да бойкотира реалното въвеждане на референдумите. Формалните доводи са правни, а истинските причини се крият в задкулисни политически сметки

сп. "ТЕМА", брой 6 (381), 16-22 Февруари 2009 

Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция." Това е текстът на алинея втора от член първи на основния закон. Според феновете на референдумите той дава равнопоставеност на пряката и представителната демокрация. В конституцията въпросът присъства още на няколко места. На референдум се гласува както на избори (чл. 10), организацията и провеждането му се определят със закон (чл. 42), парламентът приема решение за това (чл. 84), а президентът определя датата (чл. 98) и го насрочва (чл. 102). Освен това специално е гарантирано правото и на местен референдум, с който гражданите да участват в управлението на общините (чл. 136).
Както представителната, така и пряката демокрация 

не вирее добре във всякакви условия 

и на всякаква почва. По света са много примерите, при които чрез референдуми се установяват или се утвърждават диктатури или пък гласуването предизвиква тежки конфликти. Противоречив е и досегашният български опит. Началото е поставено през 1909 г., когато е приет Закон за допитване до народа по общинските работи. Той дава възможност на гражданите да си кажат думата по някои общински въпроси и действа до 1934 г. Вторият подобен закон е от 1922 г. и на неговата база през същата година е проведен първият национален референдум. Той е за определяне виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов за първата и втората национална катастрофа. През 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание. Така същата година на втория национален референдум е гласувана промяна на държавното устройство. През 1971 г. с референдум е одобрена втората републиканска конституция, известна като "Живковата". Чак пет годни след приемането на съвременния основен закон - през 1996 г., е гласуван Законът за допитване до народа, който да зададе правилата за референдуми. С няколко несъществени изменения той действа и до днес. Но по-точно е да се каже, че бездейства. Законът дава право с някои изключения гражданите да решават пряко въпроси от компетенцията на Народното събрание. Регламентирани са и други форми на пряка демокрация - местен референдум, общо събрание на населението и подписка. Национален референдум обаче могат да поискат само Министерският съвет, президентът или поне 60 депутати, а решението се взима от парламента. Затова по този закон 

национално гласуване досега не е имало

Местната гражданска инициатива пък се спъва заради изискването за подписка на една четвърт от гласоподавателите и санкцията на общинските съвети. Затова и местните референдуми се броят на пръсти. Повечето досегашни допитвания са за това дали населени места да преминат административно към друга община.
Всичко това нарежда България - както и в много други класации, на опашката в Европа по практикуване на пряката демокрация. Дори и страни като Албания и Македония имат повече опит в референдумите. България и Кипър са и единствените държави от последните две разширявания на ЕС, които не са одобрили присъединяването си с референдум. Законодателството във всяка страна от Евросъюза дава в различна степен правото на избирателите да участват пряко в управлението. Христоматийният пример, разбира се, е Швейцария. В смятаната за родина на референдумите страна се провеждат повече гласувания от всички други страни в Европа, взети заедно. Сравнението обаче не е напълно подходящо заради специфичното държавно устройство на конфедерацията. Кантоните имат почти пълно самоуправление със собствено законодателство и институции, базирани на волята на гражданите. В някои от тях пък се практикува съвсем пряка демокрация - на общо събрание на площада. Българските политици обичат да цитират един легендарен швейцарски референдум, на който 

гражданите отказват да намалят данъците си

Става дума за гласуването в Берн от 2005 г. за намаляване на три основни данъка за гражданите с 10%. Предложението е отхвърлено с голямо мнозинство, за да не пострадат социални пера в бюджета. Никой депутат обаче не дава обратни примери - как пълновластието на референдумите създава и голяма консервативност във взимането на решения. Така например слабо известен факт е, че жените в Швейцария получават избирателни права чак през 1971 г., а страната гласува успешно за влизане в ООН едва през 2002 г.
 В България опитите за реално въвеждане на пряката демокрация датират от предишния парламент. През 2003 г. са приети на първо четене три проекта за промени в Закона за допитване до народа - на Янаки Стоилов (БСП), на Борислав Цеков (НДСВ) и на Анелия Мингова (НДСВ) и Ремзи Осман (ДПС). Обединеният проект от трите варианта обаче не е изпипан, разкритикуван е с всевъзможни аргументи и "увисва" насред второто си четене през 2004 г., докато мандатът приключва. Подобна ситуация има възможност да се получи и в 40-ото Народно събрание. В настоящия парламент бяха внесени общо четири проекта - отново на Янаки Стоилов, но с участието и на Яни Янев от НДСВ, на Минчо Христов и Стела Банкова, на Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев и на Любен Дилов-син. Последните три бяха отхвърлени, защото бяха частични изменения в настоящия закон. Приет на първо четене беше проектът на Стоилов, който представлява изцяло нов закон с ново име - Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Това отново стана в последната година от мандата - през юли 2008 г. Затова не е чудно, че философията на проекта е 

да направи две крачки напред наведнъж

Идеята е не само да се даде право на гражданите да предизвикват референдум, а и това да става задължително при събрани 350 хил. подписа. В дебата от миналото лято имаше доста разумни аргументи. Още тогава обаче от ДПС предупредиха, че не са сигурни дали проектът не противоречи на конституцията. След това новият закон беше консултиран с много институции и неправителствени организации, като текстовете му бяха изпипвани месеци наред. Така се стигна до началото на второ четене на 4 февруари по инициатива на ДПС. Вместо да обсъждат конкретните разпоредби обаче, депутатите изпаднаха в тежък конституционен дебат. Лютви Местан и Ремзи Осман категорично обявиха, че проектът противоречи на основния закон, като тезата им застъпиха и "жълтите мравки" от Българска нова демокрация. Единно мнение нямаше и в БСП. Дебатът отне цял пленарен ден, а бяха обсъдени само първите шест члена от закона. Както забеляза Янаки Стоилов - това се превърна във "второ първо четене". Критиките по конкретни текстове бяха малко, а оспорването беше най-вече по линия на философията на закона - трябва ли да се даде право на гражданите да искат задължителни референдуми. Дали това противоречи на основния закон, има право да каже единствено Конституционният съд. Той може да бъде сезиран от поне 48 депутати, президента, МС и върховните съдилища. Затова не е ясно защо парламентът губи време в такъв спор. Друг е въпросът дали законът е опасен. Според поддръжниците му има достатъчно ограничения по кои въпроси не може да се прави референдум. Опонентите дават няколко примера в обратната посока.
 Дали обаче това са истинските аргументи в дебата? Никой не посочи на каква тема биха могли да са бъдещите референдуми, освен крайно негативните примери като връщане на смъртното наказание. Но още миналото лято сред депутатите имаше едно предложение - ако законът бъде приет бързо, да се събере подписка за референдум за въвеждане на мажоритарно избрани депутати. Така идеята на президента можеше да се осъществи въпреки недостатъчната подкрепа в НС. Само този пример е достатъчен да се предположи какви 

сценарии с новото политическо оръжие 

се чертаят в партийните централи. Факт е, че партиите най-лесно могат да събират големи подписки. През 2005 г. по въпроса за затварянето на реактори на АЕЦ "Козлодуй" ВМРО организира "граждански референдум" - нещо средно между подписка и импровизирано гласуване. В инициативата се включиха 875 266 души, въпреки че тя нямаше юридическа стойност. Миналата година ГЕРБ, СДС и ДСБ организираха подписката "Заповед за уволнение на правителството". Макар да не беше потвърдено от независими наблюдатели, партиите отчетоха над милион участници.
Затова и колебанията около Закона за пряко участие на гражданите в управлението вероятно не са само в мъдростта на гражданите, а и в подлостта на политиците. Лошото е, че заради задължителните референдуми целият проект може отново да бъде бойкотиран. Така ще пропаднат всички останали добри идеи в него. Възможно е и пазарлъците около избирателните закони да не доведат до никакви реформи. Тогава демокрацията ще си остане все такава - недостатъчно представителна и невъзможно пряка. Можем да я кръстим непредставителна - и без това не е много за пред хората.