1,3 млрд. лв. ръст в износа на оръжие от България за година

dir.bg, понеделник, 28 юли 2025

Продажби за 2,4 млрд. лв. към Полша, за над 300 млн. лв. - директно към Украйна

2 831 285 190 евро е стойността на осъществения износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, от България през 2024 г. Това показва годишният доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията, приет на последното заседание на Министерския съвет.

За сравнение за 2023 г. сумата беше 2 167 665 013 евро. Ръстът за година в износа на оръжие от България е 663 620 177 евро или близо 1,3 млрд. лв. Един милиард лева беше ръстът през 2023 г. спрямо 2022 г.

Огромна част от износа е за Европа - 2 263 208 325 за страни от ЕС и още 341 395 304 евро за други европейски държави.

Полша е купила българско оръжие за 1 221 286 622 евро (близо 2,4 млрд. лв.), Чехия - за 417 870 051 евро.

Директно за Украйна са издадени разрешения на стойност 1 055 243 757 евро, но е реализиран износ само за 156 365 717 евро.

Някогашните топ клиенти на българския военно-промишлен комплекс - страните от Близкия изток, миналата година са пазарували само за 32 428 317 евро.

Над две трети от износа - 1 552 072 978 евро, са продуктите от категория ML3 - "Бойни припаси и взривателни устройства, както следва, и специално проектирани за тях елементи". На второ място след боеприпасите България е изнесла продукция за 936 004 144 евро от категорията ML4 - "Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди, и оборудване и принадлежности за тях, както следва, и специално проектирани за тях елементи".

По закон Докладът на Междуведомствената комисия ще бъде разгледан и в Народното събрание.

С втори пореден милиарден годишен ръст на износа войната в Украйна е най-печелившият за българската военна индустрия конфликт, откакто се водят публични данни по силата на европейски регламенти.

Партия (в) папка

pomislete.com, сряда, 8 май 2024

Една ПП представлява една тънка папка с документи, която приносителят ѝ ползва, както намери за добре

125 политически партии има в България. Толкова са вписани в момента в Регистъра на политическите партии, воден от Софийския градски съд.

Най-стара е Демократическа партия, възстановена на 19 декември 1989 г. и регистрирана на 21 март 1990 г., век след учредяването си. Три седмици по-рано от нея е регистрирана Зелената партия, вписана на 15 февруари 1990 г.

Най-новата е „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), вписана на 9 февруари тази година, с лидер нечленуващият в парламентарна група Радостин Василев, преминал през „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“.

23 партии се регистрираха самостоятелно в ЦИК за изборите на 9 юни. Само на една комисията отказа – някога мощната „Атака“ на Волен Сидеров. Причината – проверка на ГРАО е установила 2397 „коректни записи“ в подписката на партията – под необходимия по закон минимум от 2500. От останалите 22 всички без една заявиха участие и в изборите за Народно събрание, и на вота за Европейски парламент. Само за НС се записа единствено партията на друго някогашно величие – „Републиканци за България“ на екс вътрешния министър и бивш зам.-шеф  на ГЕРБ Цветан Цветанов. „Републиканците“ и още една партия – „Правото“, обаче доброволно се оттеглиха предварително.

Регистрираха се и 11 коалиции, всичките успешно. Те са съставени от общо 39 партии, най-много са в „Синя България“ с тартори столичният общински съветник Вили Лилков и бившият здравен министър Петър Москов – цели 7. Всички коалиции също имат кандидати и за български, и за европейски депутати, без една – „Неутрална България“, съставена от 4 комунистически и русофилски партии, няма да участва за Европарламента.

Така общо на изборите след месец ще се явят 60 партии, малко под половината от всички. Защо само толкова ли – защото от 2017-а насам парламентарните вотове са все предсрочни и всяка година има по веднъж или по два пъти някакви избори. А партиите са длъжни да се явяват само по веднъж на пет години.

Така е по силата на член 40, алинея първа, точка трета от устройствения за тях Закон за политическите партии. Там пише, че Софийски градски съд постановява разпускане на политическа партия, „когато повече от пет години от последната ѝ съдебна регистрация не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент от Република България или за общински съветници и кметове“.

Останалите основания за заличаване са:

– с дейността си нарушава системно изискванията на Закона за политическите партии;

– дейността ѝ противоречи на разпоредбите на Конституцията;

– не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години;

– не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния и орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.

А какво става, когато някоя партия наруши тази разпоредба? Познахте – нищо. Или поне нищо не става без… прокуратурата. Да, защото втората алинея на същия член 40 гласи, че съдът заличава партия по иск на прокуратурата. В последните години държавното обвинение се задейства в тази насока винаги не по съществени, а по формални поводи и разчиства само напълно неактивните, вече никому ненужни формации.

С какви реквизити трябва да разполага една партия, е записано в Изборния кодекс, чл. 133, алинея трета, която урежда регистрацията за избори. Освен заявление за участие по образец, партията трябва да представи пред изборната администрация:

1. удостоверение за актуално правно състояние към датата на насрочване на изборите;

2. образец от подписа на представляващия партията;

3. образец от печата на партията;

4. банков документ за внесен депозит (за местни избори няма);

5. списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели;

6. удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години;

7. удостоверение за актуална банкова сметка, по която ще се обслужва предизборната кампания;

8. имената и длъжностите на лицата, които отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията;

9. изрично пълномощно от лицето, представляващо партията, когато документите се подават от упълномощено лице.

Подписите на въпросните 2500 избиратели би трябвало да не са събирани по кръстовищата. Защото поне толкова би следвало да е нейната членска маса. Според Закона за политическите партии (чл. 133, ал. 3, т. 5) за регистрация на партия се внася списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 2500 членове. Тези топове от листове с имена и подписи обаче не се проверяват от никого. Те прашасват в архива на фирменото отделение на СГС на първия етаж на Съдебната палата в София, в едни стаички зад гишето, което всеки политически играч знае къде е – гишето за приемане на партийни документи.

Ако се отвори подписката на коя да е партия, регистрирана в последните години, със сигурност ще се видят множество еднакви почерци и сходни подписи. Престъпление ли е това – да, но не за самите партии, техните лидери, спонсори, идеолози и кукловоди. А за конкретния човечец, който е омастилил конкретните листове, подадени му от ръководството с указания какво да изпише – той е извършил документно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Впрочем, законът изисква и 500 граждани с избирателни права да се съберат на учредително събрание, за да се създаде партия. Но даже и тези, които го правят публично в София, а не по разни хотели в провинцията, ползват професионални учредители, както всеки може да се увери, ако се смеси с тълпата на всеки такъв конгрес.

След като партиите не е задължително да имат истински учредители и даже истински членове, всъщност една ПП представлява една тънка папка с документи: удостоверение от СГС за актуално състояние, удостоверение от Сметната палата за внесени ГФО, нотариално заверени образци на подписа на председателя и на печата на партията, документ от банка за открита разплащателна сметка.

Тази папка може да се преотстъпва с пълномощно. И титулярите, и упълномощените могат да я ползват, както намерят за добре.

През годините това бяха най-разнообразни дейности.

Слава богу, далеч в историята останаха партиите „фантоми“, през чиято фирмена регистрация се точеше ДДС, внасяха се безмитно акцизни стоки и пр., законът вече забранява на партиите стопанска дейност, с малки изключения.

В хрониките са вече и формациите „ментета“, като „Коалиция „Симеон II“ и „Национално обединение за цар Симеон Втори“, които откраднаха на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. общо 5,14% и пълното мнозинство през 2001 г. (и ДПС влезе трайно във властта…).

Наскоро се прояви отново феноменът на партиите-мандатоносители. Както царистите се явиха първоначално чрез коалиция от Движението за национално възраждане „Оборище“ и Партията на българските жени на Тошо Пейков и Весела Драганова, така преди две години с документите на ВОЛТ и СЕК участваха на първите си парламентарни избори от „Продължаваме промяната“, защото още не бяха смогнали да се регистрират като ПП ПП.

Иначе партията (папката) е най-оборотна на местни избори. Тогава тя изведнъж се превръща в местна сила по морето и в други курортни селища, но и по други градове, села и паланки, че и в областни центрове в коалиции от типа „Заедно за община…“

Но и на национален вот партиите-папки влизат в употреба – за чесане на големи егота, за подхранване на болни амбиции и, разбира се, като част от тънки сметки на големите играчи.

Пък и всеки участник получава от държавата по един ваучер, наречен „медиен пакет“ – в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лв. с ДДС…

Човек на шефа обслужва ДКК

 

В. "Труд", понеделник, 6 март 2023

Изпълнителният директор на държавната компания Венцислав Димитров е наел адвокатското дружество на Лазар Добрев, чиято съпруга му е съдружник

Изпълнителният директор на „Държавната консолидационна компания“ (ДКК) Венцислав Димитров е наел за правни услуги адвокатското дружество на Лазар Добрев, чиято съпруга му е съдружник, научи „Труд news” от свои източници в администрацията.

Шефът на държавния холдинг Венцислав Марио Димитров е адвокат от адвокатското дружество „Добрева, Димитров и партньори“, където съдружник му е Олга Добрева. Тя е съпруга на адвокат Лазар Добрев, чието адвокатско дружество „Йорданов и Добрев“ е наето от ДКК. Двете кантори са на един адрес - бул. "Македония" №6, ет. 4, ап. 17.

Венцислав Димитров беше назначен за изпълнителен директор на ДКК от служебния министър на икономиката Никола Стоянов през август 2022 г., в началото на кабинета „Донев-2“. През същия месец Димитров е сключил рамков договор за предоставяне на текущи правни услуги с „Йорданов и Добрев“.

В писмен отговор на въпроси на „Труд news” (виж карето) от ДКК отрекоха да са сключвали договори с адвокат Лазар Добрев и той да е избран за обслужващ дружеството адвокат.

Управител на „Йорданов и Добрев“ е другият партньор в дружеството – адвокат Огнян Йорданов. Месечните отчети на кантората за октомври и ноември м.г., с които „Труд news” разполага, обаче са подписани от Лазар Добрев. Те са адресирани до Венцислав Димитров и на тяхна база са фактурирани и заплащани правни услуги по тарифа от 120 лв. на час без ДДС. За септември са отчетени 25 часа за 3000 лв., за октомври 66 часа и половина за 7980 лв. без ДДС.

Сред извършените услуги например е вписването на Венцислав Димитров като единствен представител на ДКК, с което отпада съвместното представителство с председателя на Съвета на директорите Иван Зангочев – 2 часа и половина работа, както и запознаване с изготвена от друг адвокат справка за висящи дела, страна по които е ДКК – час и половина. 

Голяма част от останалите услуги в отчетите също са запознаване и справки по различни казуси на дружества от държавния холдинг, включени са неща като устно становище до изпълнителния директор и проведена среща с него.

Извън рамковия договор шефът на ДКК е сключвал с „Йорданов и Добрев“ отделни договори за правна защита и съдействие по отделни дела. „Труд news” разполага с четири такива от септември и октомври 2022 г.

Единият е за изготвяне на отговор на депозирана от фалиралата КТБ въззивна жалба срещу решение на Софийския градски съд, с което е отхвърлен иск на банката срещу ДКК за 21 млн. лв. Договореното възнаграждение е 199 836 лв., контрактът и фактурата носят подписа на Венцислав Димитров.

Останалите отделни договори са за по-малки суми – два за по 4260 лв. и един за 960 лв. с ДДС.

От държавната компания не отговориха пряко на въпроса на „Труд news” има ли връзка изборът от ДКК на адвокат Лазар Добрев с адвокат Олга Добрева от адвокатско дружество „Добрева, Димитров и партньори“. Холдингът потвърди само наличието на действащ рамков договор за предоставяне на текущи правни услуги с обслужващо адвокатско дружество, без да споменава сключените отделни договори по отделни дела. На въпроса по каква процедура е избран адвокат Добрев отговорът беше единствено, че всички договори, сключени от ДКК, „следват стриктно действащото законодателство и съпътстващите го наредби“.

В отговора до „Труд news” се заявява още, че са били прекратени практики на предходното ръководство за плащане за адвокатска услуга на абонаментен принцип.

Под шапката на Държавната консолидационна компания са множество различни дружества – от военно-промишления комплекс до „Ел Би Булгарикум“ (виж втория текст за млекопреработвателната фирма).

Венцислав Димитров има и предишен период в ръководството на холдинга при втория служебен кабинет с премиер Стефан Янев.

От ДКК пред „Труд news”: Плащаме на минимални тарифи и само за конкретни услуги

„Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК) не е сключвала договори с адв. Лазар Добрев. Същият не е избран от ДКК за обслужващ дружеството адвокат.

ДКК е страна по действащ рамков договор за предоставяне на текущи правни услуги с обслужващо адвокатско дружество, съществени клаузи от който са: заплащане на възнаграждение само при конкретни възлагания на юридически услуги, на минимални тарифи съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Всички плащания се правят на база изработен час. В този договор не са предвидени клаузи за заплащане на неустойки при предсрочното му прекратяване.

Всички договори за адвокатски услуги, сключени от ДКК, следват стриктно действащото законодателство и съпътстващите го наредби. Прекратени са и практики, установени от предходното ръководство на дружеството, по силата, на които ДКК е била страна по договор за адвокатска услуга на абонаментен принцип – заплащана е била определена сума като месечен абонамент, независимо от това дали са били реално извършвани действия през съответния период или не.

От млекопроизводителния бранш: Лобира и за хранителните вериги

Уволни шефа на „Ел Би Булгарикум“, защото смъквайки цената на сиренето и кашкавала, показа реалните надценки на търговците

Минимум 4-5 лева печелят от килограм магазините

Изпълнителният директор на ДКК Венцислав Димитров лобира за хранителните вериги, категорични са от млекопроизводителния бранш. Това бе и причината за уволнението на шефа на държавната млечна компания „Ел Би Булгарикум“ Николай Маринов, който бе отстранен от поста си само 3 дни, след като намали с над 30 на сто цените на кравето сирене и кашкавала във фирмените магазини и по този начин показа, че търговските вериги слагат минимум 4-5 лева надценка за 1 килограм от млечните продукти.

Във фирмените магазини продажната цена на кравето сирене след намалението стана 12,84 лева за килограм, докато в търговските вериги абсолютно същият продукт в същата разфасовка на „Ел Би Булгарикум“ се предлага срещу около 17-19 лева или с надценка от 4-5 лева за килограм. Подобни са разликите в цените и при кашкавал „Витоша“.

Посоченият довод за уволнението бяха обвинения във финансови далавери, на които Маринов отговори с документи и показа смс-и и имейли от близки до Димитров хора, чрез които шефът на ДКК се опитал да изземе властта в „Ел Би Булгарикум“ и да договаря еднолично доставките на суровини за работата на компанията. Самият Димитров заяви, че поведението на Маринов е недопустимо, тъй като с намаляването на цените на млякото с 10 на сто и на сиренето и кашкавала с над 30 на сто е развалил добрите отношения на предишните директори на „Ел Би Булгарикум“ и техните договорености с хранителните вериги.

Така, макар и индиректно, самият Димитров призна, че е загрижен повече за бизнеса на хранителните вериги, отколкото за доброто качество на продуктите, произведени от млечната компания, на която е принципал или за харчовете на българските потребители, които са клиенти на фирмата.

Сбогом на лъжите за оръжията

pomislete.com, неделя, 22 май 2022 г.

„България изнася оръжия, стоки и технологии с двойна употреба сигурно за над 60 държави, но за пореден път декларирам от трибуната на българското Народно събрание – нито един износ не е осъществен за Украйна, не само в последните месеци, откакто е правителството на Кирил Петков, а от 2015 г., след подписването на Минските споразумения“, заяви Корнелия Нинова от парламентарната трибуна на 1 април. „Декларирам го тук, с лицето си, пред целия български народ – България не изнася оръжие, боеприпаси или стоки и технологии с двойна употреба за Украйна“, повтори вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията и председател на БСП.

Първоаприлска ли е доктрината „нито един патрон за Украйна“ може да се провери на интернет страницата на оглавяваната от икономическия министър Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение. Там са публикувани годишните доклади на комисията от 2005-а насам, като последният качен на този сайт е за 2019 г.

В Приложение №2 към доклада се намират данните за реализирания износ и трансфер на оръжие по държави и по категории на продуктите, свързани с отбраната.

За Украйна информацията е за 306 000 евро от категория ML4 (Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди, и оборудване и принадлежности за тях, както следва, и специално проектирани за тях елементи) и 1 468 800 евро от категория ML8 (Енергетични материали и свързаните с тях вещества: взривни вещества, ракетно гориво, пиротехнически състави, окислители и техните смеси, свързващи вещества, пластификатори, мономери и полимери, добавки, прекурсори).

Ето какво сочат докладите за предходните 4 години:

През 2018 г. – 2 203 200 евро от категория ML8.

През 2017 г. – 2 570 400 евро от категория ML8.

През 2016 г. – 102 300 евро от категория ML6 (Сухопътни транспортни средства и компоненти за тях) и 1 468 800 евро от категория ML8.

През 2015 г. – 16 678 073 евро от шест от основните категории.

Докладът за 2020 г. е публикуван в труднооткриваема секция на сайта на икономическото министерство. Но без приложенията към него. В същия непълен вид документът е качен и в системата за правна информация на Министерския съвет. Докладът заедно с приложенията към него може да бъде открит само и единствено с упорито ровене в интернет страницата на Народното събрание. Където е качен сканиран бледо, на места нечетливо.

Все пак данните за Украйна се виждат – над 6 милиона евро в девет категории, както следва:

122 644 евро в категория ML1 (Гладкоцевни оръжия с калибър, по-малък от 20 mm, други въоръжения и автоматични оръжия с калибър 12,7 mm (0,5 инча) или по-малък, принадлежности и специално проектирани за тях компоненти)

2 043 398 евро в категория ML2 (Гладкоцевни оръжия с калибър 20 mm или по-голям, други оръжия или въоръжения с калибър по-голям от 12,7 mm (0,5 инча), пускови установки и принадлежности, както следва, и специално проектирани за тях компоненти)

242 160 евро в категория ML3 (Бойни припаси и взривателни устройства, както следва, и специално проектирани за тях елементи)

1 197 676 евро в категория ML4 (Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди, и оборудване и принадлежности за тях, както следва, и специално проектирани за тях елементи)

326 174 евро в категория ML6 (Сухопътни транспортни средства и компоненти за тях)

154 879 евро в категория ML8 (Енергетични материали и свързаните с тях вещества: взривни вещества, ракетно гориво, пиротехнически състави, окислители и техните смеси, свързващи вещества, пластификатори, мономери и полимери, добавки, прекурсори)

1 014 750 евро в категория ML10 (Летателни апарати, летателни апарати, по-леки от въздуха, безпилотни летателни апарати, двигатели за летателни апарати и оборудване за летателни апарати, свързано с тях оборудване и компоненти, специално проектирани или модифицирани за военна употреба)

900 000 евро в категория ML18 (Оборудване за производство и компоненти)

55 853 евро в категория ML22 (Технология)

Докладите трябва да се представят до 30 юни от междуведомствената комисия в Министерския съвет, а кабинетът трябва да ги представя в Народното събрание, постановява чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

Докладът за 2020 г. обаче е приет от МС чак на 1 септември м.г. Представен е от тогавашния служебен министър на икономиката в кабинета „Янев-1“ Кирил Петков, сочи стенограмата от заседанието:

„Това са статистиките за 2020 година. Реално в последните три месеца по време на нашето управление ние продължаваме с тази Комисия един път в месеца и разглеждаме средно около 100 сделки. Имаме и откази, мисля че с по-висока интензивност, отколкото това се забелязва през 2020 година“, изтъква днешният премиер.

„Само да отбележим, че този Годишен доклад е трябвало да бъде приет през месец март, но понякога и септември е март“, казва служебният премиер Стефан Янев.

Докладът за 2020 така и не е разгледан в кратките 45-и и 46-и парламент, нито до момента в настоящото 47-о Народно събрание.

А до 40 дни би следвало да бъде представен документът за 2021 г. Най-интересните данни – тези за настоящата 2022 година, трябва да излязат чак другото лято.

Но дали дотогава някои от днешните герои на политическата сцена все още ще заемат същите постове…

Ден без размисъл

Забрани за агитация и социология преди избори има по цял свят

Наричат го мълчание, затъмнение и охлаждане

В. "Труд", Събота, 13 ноември 2021

Понятието „ден за размисъл“ не е законово, а разговорно, медийно клише. В Изборния кодекс такъв израз няма. Там пише, че не се допуска предизборна агитация 24 часа преди и в изборния ден. И че резултати от допитвания до общественото мнение не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края му на територията на страната.

Третото и най-животрептящо ограничение – забраната за продажба на алкохол, идва от кметовете. Ученическият чар, който придават на пиенето такива заповеди, изглежда става все по-ясен на местната власт и във все по-малко общини ги издават. Пък и, да се надяваме, ракията вече не е гориво за тайфи като на Гочоолу и Дочоолу...

Само още една държава нарича деня преди вота „ден за размисъл“ според специализирания изборен портал The Electoral Knowledge Network, в който има информация за около половината страни в света. Това е Испания, където обявяването на резултати от проучвания е забранено цели пет дни преди вота. Макар че, по южняшки, и там намират заобиколни начини.

Една скоба. Специфичното у нас е, че множество медии „искрено“ и „пламенно“ се възмущават от наложените от ЦИК глоби, след като откровено и преднамерено са нарушили закона. Докато „Труд онлайн“ винаги намира начина да поддържа информирани своите читатели през целия ден на вота, спазвайки буквата на Изборния кодекс.

В САЩ, както е известно, никой и нищо не може да спре безспирната пропаганда, която се лее повсеместно, включително в изборния ден. В Америка, където президентски и междинни избори се редуват през две години, предшествани от кампании по няколко месеца, агитацията е почти постоянна, а резултатите от гласуването се следят на живо. През 1992 г. има и решение на Върховния съд - кампанията може да бъде ограничена само в деня на изборите в малка зона около избирателната секция. И всяка по-широка забрана би била противоконституционна.

В Словения през 2011 г. Конституционният съд постановява, че забраната за проучвания на общественото мнение е противоконституционна. В България мнозина от жълтите павета биха внесли казуса в КС. Но дали ще намерят аргументи в чл. 41 на родния основен закон („Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.“) е друг въпрос. А трети е дали ще се формира мнозинство от съдиите в червено-черни тоги.

През 1997 г., макар и с три особени мнения, КС единодушно обявява за противоконституционна въведената през 1991 г. забрана за обявяване на резултати от предизборни проучвания седмица преди местен вот и 14 дни преди парламентарен. Оттогава политизираната част от българския народ вече не може да си представи предизборния период, а и самия изборен ден, без масираните социологически облъчвания. Проучвания, всяко с поръчителя си, но, както е модерно, за протокола - „самофинансирани“.

В 21 държави ограничението за оповестяване на изборни нагласи е един ден, в 31 е два-три дни, в 12 е четири или пет дни, в 8 е почти или цяла седмица, показват още данните на The Electoral Knowledge Network. В Аржентина е осем дни. А в 19 страни по глобуса – от Япония през Мозамбик до Чили, включително Италия и Гърция, забраната трае 10 или повече дни.

Докато ние и испанците му казваме „ден за размисъл“, по света го наричат доста по-практично - „изборно мълчание“. На места съвсем конкретно - „период на затъмнение“. А някои – твърде подходящо за нашите страстни ширини: “ден за охлаждане“. Освен за социологията, става дума и за прекратяването на агитацията.

В Латинска Америка мълчанието най-често започва няколко дни преди изборния ден, а кампанията по време на гласуването е забранена. В Южна Африка например, разграничават „политически събития“ и „политическа дейност, различна от изборите“ - първото е напълно забранено в изборния ден, докато второто е разрешено извън границите на избирателния район. В някои държави пък тишината преди вота се пази само по силата на традиционно джентълменско споразумение между партиите.

Къде сме ние? В родната традиция, особено в интернет ерата, това ограничение служи само като повод за къде истински, къде попреувеличени взаимни обвинения между политическите сили в нарушения. За часове в ЦИК и в редакционните електронни пощи се натрупва камара от истории за активисти и други дейци, които „со кротце, со благо“ или по друг начин приканват избиратели към урните и машините.

Каквито и да са писаните и неписани правила в България, денят за размисъл може да се нарече ден без размисъл. От години е известно, а през настоящата беше 100% потвърдено - истинският ден за размисъл е този след вота...

Особености на националния лов на избиратели

В Афганистан преди завръщането на талибаните е имало закон за „изборна тишина“ 24 часа преди вота. В Австралия е забранена политическата радио и телевизионна реклама от сряда до края на гласуване в събота. В Бразилия е същото, но от четвъртък до неделя. В Израел в последните две седмици е само в регламентирани от ЦИК предизборни блокове. В Австралия, Индонезия и Сингапур наричат периода без агитация „охлаждане“.