Ден без размисъл

Забрани за агитация и социология преди избори има по цял свят

Наричат го мълчание, затъмнение и охлаждане

В. "Труд", Събота, 13 ноември 2021

Понятието „ден за размисъл“ не е законово, а разговорно, медийно клише. В Изборния кодекс такъв израз няма. Там пише, че не се допуска предизборна агитация 24 часа преди и в изборния ден. И че резултати от допитвания до общественото мнение не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края му на територията на страната.

Третото и най-животрептящо ограничение – забраната за продажба на алкохол, идва от кметовете. Ученическият чар, който придават на пиенето такива заповеди, изглежда става все по-ясен на местната власт и във все по-малко общини ги издават. Пък и, да се надяваме, ракията вече не е гориво за тайфи като на Гочоолу и Дочоолу...

Само още една държава нарича деня преди вота „ден за размисъл“ според специализирания изборен портал The Electoral Knowledge Network, в който има информация за около половината страни в света. Това е Испания, където обявяването на резултати от проучвания е забранено цели пет дни преди вота. Макар че, по южняшки, и там намират заобиколни начини.

Една скоба. Специфичното у нас е, че множество медии „искрено“ и „пламенно“ се възмущават от наложените от ЦИК глоби, след като откровено и преднамерено са нарушили закона. Докато „Труд онлайн“ винаги намира начина да поддържа информирани своите читатели през целия ден на вота, спазвайки буквата на Изборния кодекс.

В САЩ, както е известно, никой и нищо не може да спре безспирната пропаганда, която се лее повсеместно, включително в изборния ден. В Америка, където президентски и междинни избори се редуват през две години, предшествани от кампании по няколко месеца, агитацията е почти постоянна, а резултатите от гласуването се следят на живо. През 1992 г. има и решение на Върховния съд - кампанията може да бъде ограничена само в деня на изборите в малка зона около избирателната секция. И всяка по-широка забрана би била противоконституционна.

В Словения през 2011 г. Конституционният съд постановява, че забраната за проучвания на общественото мнение е противоконституционна. В България мнозина от жълтите павета биха внесли казуса в КС. Но дали ще намерят аргументи в чл. 41 на родния основен закон („Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.“) е друг въпрос. А трети е дали ще се формира мнозинство от съдиите в червено-черни тоги.

През 1997 г., макар и с три особени мнения, КС единодушно обявява за противоконституционна въведената през 1991 г. забрана за обявяване на резултати от предизборни проучвания седмица преди местен вот и 14 дни преди парламентарен. Оттогава политизираната част от българския народ вече не може да си представи предизборния период, а и самия изборен ден, без масираните социологически облъчвания. Проучвания, всяко с поръчителя си, но, както е модерно, за протокола - „самофинансирани“.

В 21 държави ограничението за оповестяване на изборни нагласи е един ден, в 31 е два-три дни, в 12 е четири или пет дни, в 8 е почти или цяла седмица, показват още данните на The Electoral Knowledge Network. В Аржентина е осем дни. А в 19 страни по глобуса – от Япония през Мозамбик до Чили, включително Италия и Гърция, забраната трае 10 или повече дни.

Докато ние и испанците му казваме „ден за размисъл“, по света го наричат доста по-практично - „изборно мълчание“. На места съвсем конкретно - „период на затъмнение“. А някои – твърде подходящо за нашите страстни ширини: “ден за охлаждане“. Освен за социологията, става дума и за прекратяването на агитацията.

В Латинска Америка мълчанието най-често започва няколко дни преди изборния ден, а кампанията по време на гласуването е забранена. В Южна Африка например, разграничават „политически събития“ и „политическа дейност, различна от изборите“ - първото е напълно забранено в изборния ден, докато второто е разрешено извън границите на избирателния район. В някои държави пък тишината преди вота се пази само по силата на традиционно джентълменско споразумение между партиите.

Къде сме ние? В родната традиция, особено в интернет ерата, това ограничение служи само като повод за къде истински, къде попреувеличени взаимни обвинения между политическите сили в нарушения. За часове в ЦИК и в редакционните електронни пощи се натрупва камара от истории за активисти и други дейци, които „со кротце, со благо“ или по друг начин приканват избиратели към урните и машините.

Каквито и да са писаните и неписани правила в България, денят за размисъл може да се нарече ден без размисъл. От години е известно, а през настоящата беше 100% потвърдено - истинският ден за размисъл е този след вота...

Особености на националния лов на избиратели

В Афганистан преди завръщането на талибаните е имало закон за „изборна тишина“ 24 часа преди вота. В Австралия е забранена политическата радио и телевизионна реклама от сряда до края на гласуване в събота. В Бразилия е същото, но от четвъртък до неделя. В Израел в последните две седмици е само в регламентирани от ЦИК предизборни блокове. В Австралия, Индонезия и Сингапур наричат периода без агитация „охлаждане“.

Кой ще им даде пари?!

До последния си ден в парламента Цветан Цветанов водеше дипломацията на ГЕРБ.  Снимка: Пламен Стоименов

Партиите са в шок, изправени пред края на десетилетието с тлъсти държавни субсидии

В. "Труд", Събота, 22 юни 2019

„А сега кой ще ни даде париии!? Кажете ни! Отговорете! Мълчите! Позорно мълчите!“ Това крещи прогимназиалната учителка Сийка Бечева през 1991 г. в Кърджали на видеозапис от архива на Евгений Михайлов, който стана голям хит преди три години.



Подобно на активистката на БСП леля Сийка, потресена в зората на демокрацията от разграждането на уредените (особено за „другари“) социални системи по соцвреме, партиите са в шок, изправени пред края на десетилетието с тлъсти държавни субсидии. И шефовете им крещят един през друг: „Кой ще ни даде париии!?“.
Още след националния референдум, на който броени гласове не достигнаха, за да е решението задължително, депутатите трябваше да предприемат нещо. Тогава имаше шанс да се приемат идеи за намаляване на 5-6 лв. или 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на глас. Имаше и законодателно проучване, изготвено по поръчка на Народното събрание, в което са описани различните системи в Европа. Но никой освен „Труд“ не му обърна внимание. Може би защото от него става ясно, че субсидиите са по-високи само във Финландия...
Колективната воля беше като в друг соцшлагер от една реч на Тодор Живков: „Решихме да изчакаме, да видиме и най-накрая, ако требва ше са преустройваме“.
Само ГЕРБ предложи 1 лев на глас и остана в добре пресметнато малцинство. Бойко Борисов се принуди пак да обещае за левчето в „Шоуто на Слави“ през ноември миналата година. Но не се намери депутат, който да внесе предложението в Бюджет 2019.
Накрая скандалната информация за надписаните партийни субсидии се озова в Слави Трифонов, той я изгърмя и... замлъкна.
Министерският съвет скалъпи проект за връщане на надзветите пари за последните три години, според който щяха да се приспадат от следващите траншове. И веднага след това предложи те да станат по лев на глас. Което щеше да рече да се приспадат безброй години. След като „Труд“ обърна внимание на този нонсенс, в парламента набързо измислиха друга процедура.
Моментът пак беше по бай Тошо: „Приземяване, приземяване трябва, другари!“ И това депутатът ветеран Йордан Цонев, участвал в изготвянето още на първите и на повечето следващи разпоредби за партийното финансиране, го знае много добре. Един друг депутат обаче, който отскоро идва в парламента, захвана да решава въпроса като в бизнеса си - с размах. И ДПС внесе предложение за „американски модел на отворено финансиране“. Който е толкова американски, колкото в онази реклама на шоколад - „швейцарски, от Своге“...
ГЕРБ обаче прегърна „отвореното финансиране“ с две ръце, и то през главата на коалиционните си партньори.
Всяко дарение над размера на МРЗ щяло да се отчита пред Сметната палата, с декларация за произход на парите, заобяснява шефката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. „Фирма Х, милионерът Y, който пожелае, по най-прозрачния начин, проверят служби, Сметна палата, 100% прозрачност“, рече Борисов.
Обаче това не го пише нито в действащите закони, нито го има в предложенията за промени. И след като „Труд“ посочи този факт, парламентът изпадна в ступор. Така се стигна до хаос по време на второ четене в бюджетната комисия и отлагане на точката, предвидена като първа в дневния ред на пленарната зала за петък. Формалната причина: „поради липса на готов доклад за второ четене“ - принос в парламентаризма, въведен от настоящия правосъден министър Данаил Кирилов.
Впрочем, предишният неизготвен доклад за второ четене, заради който беше отложено обсъждането в зала, така и не беше изготвен. Ставаше дума за депутатските заплати...
Смело може да прогнозира какво ще каже Брюксел, ако българският парламент разреши безлимитни дарения за партиите без строг контрол. Във вътрешнополитически план - да оставиш БСП без пари е седесарски подход от края на 90-те години на миналия век. Подход, родил романтични червени спомени за години студ и мрак на „Позитано“. Последвани обаче от няколко управления с участието на социалистическата партия...
Вместо прогноза какво ще се случи в крайна сметка с финансирането на партиите, нека си припомним още един цитат на Тодор Живков: „Как ще решиш проблема? Може да решава тоа, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш.“

Българският Кисинджър липсва

„Семейството ми беше Цветанов. Всеки ден по пет пъти по всяка една тема... И сега ми липсва. Но се разделихме“, каза Бойко Борисов в четвъртък в Брюксел. И добави, че сега новата шефка на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова е разбрала „какво е да си Цветан Цветанов“.
Отсъствието на „този Хенри Кисинджър“, както го наричаше Волен Сидеров, се усети още в първия случай, в който имаше нужда от деликатна парламентарна дипломация. Дали, ако Цветанов още беше в НС, нямаше с наобикаляне на стаите в кулоарите да уреди мнозинство зад всички предложения на ДПС...

„Вашингтонският консенсус“ за ЧЕЗ

Комисията „Гинка“ в парламента премълча най-важния въпрос – за делата в търговския трибунал на Световната банка, които напоследък струват на България по над 30 милиона годишно

a-specto.bg 

За два месеца комисията „Гинка“ в парламента установи, че не може да установи нищо съществено и безславно приключи работата си с доклад. В него обаче председателят Жельо Бойчев от БСП изпляска цялата кореспонденция, която е водил с институциите по темата за сделката с ЧЕЗ. Включително всичко онова, което главният прокурор Сотир Цацаров в писмо с подчертани и удебелени букви беше написал, че е само за целите на работата на комисията. Така от вътрешната информационна система на държавното обвинение, за кеф на тези, които си направиха труда да се поразровят предварително, се потвърдиха всички приключения на храбрите Славчо и Гинка Върбакови по време на вторичното натрупване на капитала. От приключилите безрезултатно преписки дори изскочиха и още пикантерии, като например неизплатено „Ферари“ на лизинг. Междувременно офисът на „Инерком“ стана обект на журналистически интерес на списание за интериорен дизайн...

Бойко Борисов не благоволи да бъде изслушан, но в писмото си до Бойчев обясни следното: „Моите изявления в конкретния случай биха могли да окажат влияние на арбитражното дело, водено от ЧЕЗ срещу Република България, което не е приключило“. Премиерът препрати въпросите към финансовото министерство, което осъществява процесуалното представителство пред арбитража. Проведено беше закрито заседание, на което министър Владислав Горанов е представил „текущото състояние на международното арбитражното дело между ЧЕЗ, Чешка република, и Република България“. Ако изложението му е било формално, то информацията я има и в публичния регистър на делата в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (International Centre for Settlement of Investment Disputes, ICSID) във Вашингтон. Там пише, че по заведения на 26 юли 2016 г. иск няма развитие от 27 октомври същата година, когато е бил назначен арбитър, избран от българската стана (тримата арбитри се излъчват по един от двете страни и един по споразумение или служебно назначен от трибунала).

В доклада на комисията пише, че депутатите са питали Горанов за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, за обявеното и оттеглено намерение на държавата да влезе в сделката и прочее въпроси, от които е произлязло само тривиалното заключение за направени няколко 180-градусови завоя от страна на кабинета.

Ако искаше, Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, можеше да установи доста факти и обстоятелства от документ, който не е никаква тайна, има го на сайта на Министерството на финансите. Това е отчетът за изпълнението на програмния бюджет на МФ за 2017 г. Там пише, че 33 923 309 лв. са разходите във връзка с организирането на защитата на България по образуваните международни арбитражни дела. Парите са основно за адвокатски хонорари и такси по пет висящи дела в трибунала във Вашингтон. България е подсъдима по искове на трите ЕРП, на Генералния държавен резервен фонд на Султаната Оман заради КТБ, а отскоро и на кипърския собственик на фотоволтаична централа ACF Renewable Energy Limited. В сумата влизат и разходите по защита от претенциите на „Финанциария Интернационале Реал Естейт“, „Калиакра Уинд Пауър“ АД, Magnesium.com Inc. и във връзка с преговорите с „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД и „Ей И Ес 3-С Марица Изток I” ЕООД (така наречените „американски централи“).

През 2016 г. същото перо в бюджета на МФ е било още по-голямо - 35 979 208 лв., сумата е сходна и за 2015 г. В доклада за 2017 г. са посочени следните размери на претенциите към България: на ЕВН - над 850 млн. евро, на „Енерго-Про“ - над 150 млн. евро, на Султаната Оман - над 145 млн. евро, на „Финанциариа Интернационале“ и други акционери и/или представляващи „Индустриален парк София“ АД (искът не е във Вашингтон) – 56 млн. евро. За делото на ЧЕЗ за поредна година в отчета пише, че е в начален етап и ищецът все още не е определил размера на претендираното обезщетение, „но то най-вероятно също ще се равнява на стотици милиони евро“. Документът на финансовото министерство сочи, че претенциите на другите две ЕРП набъбват с всяка изминала година – през 2016 г. са били 750 млн. евро от ЕВН и 140 млн. евро от „Енерго-Про“.

По данни на Вашингтонския трибунал тръгването на едно дело там обикновено започва с около 100-150 хил. долара авансово плащане от всяка от страните. Продължава в зависимост от сложността и броя на проведените процедури, като основната част от разходите е надницата от 3000 долара за всеки от тримата арбитри за всеки ден, в който са ангажирани със случая. От МФ уверяват, че делата ни излизат изгодно, плащаме по „сравними цени с цените по подобен род международни дела, като за част от сключените договори под пазарните нива“. Министерството ползва услугите на адвокатското дружество „Томов и Томов“ по всичките три приключени и четири дела в развитие във Вашингтон, по най-новото още няма определени адвокати. Българската кантора работи заедно с американската White & Case по първите пет досегашни казуса и с американско-английската Arnold & Porter Kaye Scholer по спора с Оманския фонд и с ЧЕЗ.

Защо България признава юрисдикцията на този трибунал е от онези въпроси, чийто отговор не се търси, сякаш става въпрос за някаква даденост. Вярно, признават го 153 държави. Но каква е ползата за страната ни до момента, може съвсем лесно да се провери в базата данни на арбитража. От единственото дело на български инвеститор там наднича бизнесмен с прякор на хищник, а ответникът е... България. От 2012 г. до 2015 г. „Новера“ съди държавата заради прекратяването на концесията за сметосъбирането на София. Няма официална информация какво е било решението, но според неофициални данни претенциите на компанията са били сведени до минимум.

България признава търговския трибунал във Вашингтон по силата на решение на 38-то Народно събрание от октомври 2000 г., влязло в сила през май 2001 г. Трибуналът е автономна институция от Групата на Световната банка, която действа независимо от националните правни системи. Исковете там се завеждат на базата на многостранния Договор за енергийната харта и двустранни договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, каквито България има, забележете - с 64 държави! Когато през 2007 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е подписвал такъв договор с министъра на националната икономика на Оман Ахмед бин Абдул Наби Макки, дали някой си е представял, че документът ще се превърне в основа за дело, претенциите по което надвишават многократно годишния стокообмен между двете държави... Иначе за късмет страната ни формално няма загубен арбитраж в ICSID от трите приключили до момента.

През 2008 г. България печели заведеното през 2003 г. първо дело във Вашингтон от „Плама Консорциум Лимитид“. Арбитражът отхвърля изцяло исковете на собственика на фалиралата рафинерия и според съобщение на финансовото министерство осъжда дружеството да заплати „значителна част от разноските по делото“. За делото на „Новера“ вече стана дума по-горе. Заведеният в началото на 2011 г. иск от „Аксешън Ийстърн Юръп Капитал“ АБ и „Мезанин Мениджмънт Суидън“ АБ също е за прекратяването от Столична община на концесионните договори за почистване. 18 месеца ищците не предприемат никакви процесуални действия и делото е прекратено.

Накрая едно уточнение за горещите привърженици на съдебни реформи и евроатлантически ценности: Вашингтонският трибунал не предоставя никаква информация за делата, освен датите, на които са били проведени определени процедури, и не публикува решенията даже и след края на процесите...

А кавичките в заглавието май са излишни, нали?

Държавна субсидия за партиен разкош

Големите партии са богати, много богати. Официално и законно, с пари от държавния бюджет.

a-specto.bg

Почти 448 милиона лева са глътнали партиите, откакто получават държавни субсидии, показаха официални данни на Министерството на финансите. С настоящия темп от по 10 милиона на тримесечен транш, догодина сумата ще надхвърли половин милиард. Издръжката се отпуска от 2002 г. насам, но основната част - над 400 млн. лв., са раздадени през последното десетилетие. За първите десет години размерът на субсидиите е скочил над 11 пъти – от 4,5 млн., докато е левче на глас, до 50,5 млн., когато е 12 лв. на действителна бюлетина.

Парите са увеличавани на четири пъти със закон и на шест пъти автоматично, с постановление – докато се изчисляват като процент от минималната работна заплата. Намалявани са само на два пъти  - еднократно за 2010 г. с 15% и с един лев на глас от 2014-а насам. Големият скок на държавната издръжка беше комбиниран и оправдан с въвеждането на ограничения – забрана за дарения от фирми и нисък праг на даренията от граждани. Вярно, преди това срещу мижави суми (поне в официалната си част) някои близки до партиите дружества получаваха големи бонуси. А какво се промени след това? Просто този ценен източник на информация – списъкът с дружествата-дарители, вече го няма...

Запазени бяха останалите възможни източници на приходи – членски внос, дарение до 10 хил. лв. годишно на човек, завещания, собствени имоти, издателска дейност, кредити от банки до определен размер.

Само че от онази сценка, когато Бойко Борисов и Цветан Цветанов залагаха апартаменти за кампанията на ГЕРБ, изминаха... 144 милиона лева. Толкова са постъпили от 2009 г. до момента по сметките на партията от сметките на финансовото министерство. Ако на някого числото му се струва съмнително, може сам да го пресметне на сайта на Сметната палата от документите с подписа на Цветанов.

На „Позитано“ времената, когато нямаше пари за тока и пленумът мръзнеше в киносалона, също отдавна са в историята. За същия период социалистическата партия е прибрала над 67 милиона лева от държавата плюс още около 15 в предходните 7 години. Апаратът на столетницата миналата година е захранен с над 3 милиона, 5,5 милиона са похарчени за „външни услуги“, половин милион за „други разходи“ и т.н., всичко: 9 716 000 лв. И въпреки че беше изборна година, партията пак не се е охарчила сериозно, защото за 2017 г. има 12 680 000 лв. приходи, от които десет милиона и половина субсидия. На Нова година Корнелия Нинова и компания са гръмнали шампанското с 4 милиона в партийните сметки и 650 хиляди в партийните каси. А БСП е била на минус само преди три години.

Въпреки това шампанското може би им е нагарчало, защото в същия момент ГЕРБ е имала 17 милиона по сметките си, с 4 повече от предходната година. Най-голямата партия е получила 14,5 милиона издръжка и е отделила за заплати цели 5 от тях и други 6 за изборни и други разходи. Да не забравим, дарила е 300 хил. лв...

Членски внос ли – вече само БСП сериозно събира такъв (1 139 000 лв.), макар че, както стана ясно, моментално може да си позволи да спре. В ГЕРБ е 2 лв. годишно и пак очевидно не се изисква кой знае колко стриктно, след като са събрани само 110 хиляди лв.

Волен Сидеров пък изобщо не се занимава с такива дреболии, даже и дарения не му трябват. Беше време, когато от безпаричие щеше да спира партийния вестник, а сега издържа и телевизия и пак са му останали 900 хил. (не рубли, лева), като е теглил чертата за 2017 г. 714 000 лв. от които се държат кеш и, ако пожелаят, атакистите могат редовно да провеждат партийни мероприятия в „Къщата с часовника“ (че „Крим“ вече го няма), да организират плажен конгрес на Варадеро или пък лидерът им да управлява партията от хотел „Четири сезона“.

„Резултатът от нестопанската дейност на Политическа партия „Воля” за 2017 година е положителен в размер на 1412 хил. лв.“ – цитат от написания в търговски стил годишен финансов отчет на..., да кажем „формацията“. Трябва да е някакъв похват от другите бизнеси на Веселин Марешки – на книга разходите общо са едва 240 хил. лв. Всъщност, защо не, след като тази т.нар. партия миналата година не е разкрила никакви структури и е провела конгрес, за който никой не разбра.

Да не забравим някого – ВМРО е „напред“ с 548 хил. лв. С толкова повече е завършила 2017-а спрямо 2016-а, общо 1 863 000 лв., от които 800 хил. Красимир Каракачанов държи в трезор.

Миналата година Валери Симеонов е похарчил 306 000 лв. за реклама и 368 000 лв. за информационно медийно обслужване, 169 000 по граждански договори и 101 000 за консултантски услуги. И пак му е останал милион в резерв.

Звучи като майтап, но единствената партия „на минус“ за миналата година е ДПС. Със субсидия от 4,5 млн. и още половин милион приходи през 2017 г. е похарчила 6 млн. Но всичко е точно, защото е имала близо 5,5 млн. лв. резерви и само леко ги е стопила.

В обобщение – през 2017 г. с парите от държавните субсидии партиите са имали възможност да платят кампаниите си за парламентарните избори, да покрият всичките си останали разходи и пак са им останали общо 6 милиона лева.

Демокрацията е скъпо удоволствие, ще повтори някой изтъркания рефрен. Е, оказва се, че от българската демокрация по-скъпо нЕма.

Това показа изследване на студентската програма за законодателни проучвания на Народното събрание (отличници от горните курсове, владеещи чужди езици, под ръководството на авторитетен преподавател в съответната област), обхванало Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, отчасти Испания и Италия плюс Швейцария. Вижте го, заслужава си, резюме е публикувано на сайта на НС. От всичките описани „тарифи“ в тези 24 европейски държави по-висока от българската е само субсидията във... Финландия – 12,5 евро на глас.

В над два пъти по-голямата Румъния издръжката е 0,04% от приходите в държавния бюджет, което прави горе-долу колкото е у нас. В Германия е 1 евро на глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки следващ плюс 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да не надхвърля 3300 евро. В Белгия е 1,25 евро на глас плюс 125 000 евро на партия. В Австрия е 218 000 евро на парламентарна партия и 2,5 евро на глас еднократно за извънпарламентарните партии плюс 2 евро за кампания за евровот. В Португалия е 1/135 от минималнта работна заплата (у нас беше 5%), но и това им се е сторило много и от 3,15 евро субсидията е намалена до 2,84 евро. В Естония, забележете, субсидии получават само извънпарламентарните партии - по 10 хил. евро годишно за над 1% и по 15 хил. за над 4% (прагът е 5%).

А сега нека се върнем към милата родна картинка. Към описаните по-горе партийни сметки прибавяйте съответната част от 38 милиона и половина за всяка следваща година на това статукво (прогнозата – от вас). От това изваждайте освен посочените разходи, ако щете и максималните по закон на формация 8 милиона за местни избори, 2 милиона за евровот и 3 милиона за парламентарни избори. Когато получите отрицателно число за големите партии, статуквото ще се промени...

Законодателен аутсорсинг

БСП тръгна на борба с „паралелната държава“ чрез „паралелно закодателство“ - консултирано от адвокат на хонорар. Самият той обаче не препоръчва подобен подход

a-specto.bg

Най-приоритетният за БСП законопроект – за специална агенция „Антикорупция“, с който левицата обяви началото на похода си срещу „паралелната държава“, се оказа „консултиран“ с адвокатска кантора. Това призна наскоро зам.-председателят на парламентарната група „БСП Лява България“ Крум Зарков на брифинг на „Позитано“ 20 в отговор на настоятелни журналистически питания. Въпросите бяха породени от средите на самата левица, тъй като така и не стана ясно кои точно са авторите на инициативата, представена в средата на август от... зам.-шефа на партията Кирил Добрев.

На последния пленум на БСП проектът беше приет „по принцип“ с единодушие от 85 гласа. Но според участници в заседанието това е станало след повторно гласуване и добавяне в решението на формулировката, че ще бъдат взети предвид забележките на членове на Националния съвет. Близо два месеца по-късно законопроектът все още не е внесен в парламента...

По думите на Крум Зарков той е „написан от депутатите на БСП от правната комисия“ и „след това изпратен и на кантората, с която ние работим, не за да го напише, а като консултация“. „Така, както сме правили с всички законопроекти“, обясни Зарков.

Кантората е „Илиев и партньори” и по думите на зам.-председателя на партията Деница Златева левицата работи с нея още от 42-ото Народно събрание. Основателят и управляващ съдружник адв. Петър Илиев се оказа и „автор на последните ни 5 или 6 конституционни жалби“, разкри още Зарков. По неофициална информация на в. „Капитал“ кантората „Илиев и партньори“, която се занимава основно с търговско право, има с БСП „договор за около 50 000 лв. да помага за законодателството“.

Партньорството е било продължено по решение на първото заседание на парламентарната група в 44-ото Народно събрание. Решение, което не е лишено от основание. 80-членната ПГ разполага с десетина юристи, почти всички без предишен опит в законотворчеството. Доскоро най-авторитетната по правните въпроси политическа сила този път изпрати в ресорната парламентарна комисия и един политолог...

Друг е въпросът, че „Позитано“ разполага с щатни юристи, а трети, че най-опитните правни експерти бяха „пенсионирани“ от парламента с промени в устава, а сетне събрани в Правен съвет начело с Янаки Стоилов. Решение, заради което той отнесе много критики за легитимиране на еднолични действия на висшето ръководство, а Михаил Миков си направи самоотвод от съвета с гневно отворено писмо.

„Тези дни разбрах, че съм бил избран в помощен орган на Националния съвет на БСП, наречен Правен съвет. Нещо, за което не съм изявявал никакво желание. Нещо, което се създава доста късно с оглед упражнени законодателни инициативи, които, меко казано, пораждат учудване и в юридическата общност, и в по-широката публика. И тук нямам предвид само известния антикорупционен закон“, написа Миков и нарече новия орган „смокинов лист, когато житейските, юридическите и политическите аргументи не достигат“. „Като юрист и досега съм изразявал и обосновавал пред Националния съвет позициите си по различни правни въпроси и законодателни инициативи, но те бяха отхвърляни от ръководството априори и с неприязън, защото ги изразявам и мотивирам аз. Опитът ми в политиката не ми позволява да бъда политически наивник на тази възраст“, обясни пределно ясно Миков позицията си.

Най-любопитното в цялата история обаче е друго – че самият адвокат Петър Радославов Илиев не препоръчва подобна практика. Или поне не я е препоръчвал преди да поеме обслужването на БСП. Това е видно от публикувания на сайта на СУ „Св. Климент Охридски“ автореферат на докторската му дисертация „Законодателният процес в Република България“, защитена на 1 октомври 2012 г.

„Обоснован е изводът, че правото на парламентарна законодателна инициатива се използва главно като средство за парламентарен изказ, особено на опозицията“, пише адвокат Илиев. И развива следната теза: „В този контекст е важно да се гарантира на някои от инициативите на малцинството публичността, която търсят. Но тъй като този инструментариум на правото на законодателна инициатива показва също така стремежа към дебатиране по въпроси, различни от дневния ред, наложен от правителството, и следователно депутатският законопроект не е най-подходящата форма, за да се осигури този дебат, все пак трябва да се осигури на опозицията минималното право на изразяване“. Думата „адвокат“ и нейните производни не присъстват нито веднъж в 37-страничния документ. Дисертацията на адв. Илиев е посрещната възторжено от проф. д-р Георги Близнашки. „Дисертационният труд е първото самостоятелно и цялостно изследване в Република България, посветено на законодателния процес“, пише в своята рецензия Близнашки. „Докторантът е обосновал, аргументирал и систематизирал конкретни предложения за подобряване и усъвършенстване на българския законодателен процес с цел повишаване на качеството на законодателството. Всички формулирани изводи биха могли да бъдат една полезна и рационална основа за бъдещо преосмисляне на българския модел на законодателен процес с цел неговото усъвършенстване с оглед на модерните тенденции на рационалния парламентаризъм“, смята Георги Близнашки за тезите на неговия колега преподавател в Юридическия факултет.

След като БСП в недалечното минало в известен смисъл вече е „аутсорсвала“ ключови решения като данъчна политика и даже избор на министър-председател, логично е да бъде изнесена извън партията и законодателната дейност. В този ред на действия би могло да бъде аутсорсната и цялостната политика, а за членската маса да остане само дейността по набиране на гласове...