Министерство на демократичните сили

Лидерът на СДС Божидар Лукарски пръв настани своя партиен апарат в управляваното от него Министерство на икономиката. Година и половина по-късно вече почти всички на „Раковски” 134 са бордоваци

в. Апостроф" към сп. A-specto, №9 към бр. 28, юли-август 2016 г.

Истински първенец е лидерът на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски. Той пръв издаде предизборния „трик” за „вдигане на нашия електорат”, с който реформаторите се добраха до властта, а именно – лъжата, че при евентуална коалиция с ГЕРБ ще поставят условие Бойко Борисов да не е премиер. После пръв си призна, че „би бил министър”, още преди Реформаторският блок да беше взел официално решение за влизане във властта. Даже пръв си хвана младо гадже и вдигна пищна сватба…

Логично Лукарски беше първият, който се погрижи за своите съпартийци и скоростно ги уреди с удобни държавни кресла. Но за разлика от по-рафинираните си колеги от Реформаторския блок го направи урбулешката – в неговото министерство, с неговия подпис.

Малко предистория. Както е известно, ръководството на „Раковски” се пренесе анблок във ведомството на ул. „Славянска” 8. Заместник на министъра стана заместникът му в партията Любен Петров, началник на кабинета му – главният секретар на СДС Филип Кирев. Допълнително двамата влязоха в по един държавен борд: Петров в„Национална компания индустриални зони” ЕАД (в края на 2015 г. освобождава мястото за други партийци), Кирев в „София тех парк” АД. От октомври м.г. Петров е в надзора на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД, т.нар. фонд на фондовете към финансовото министерство.

Разследване на списание „ТЕМА” от началото на март 2015 г. осветли, че още 10 видни активисти са назначени в шест фирми на икономическото министерство. Използвани за целта са както традиционни партийни хранилки, така и нови държавни дружества, подходящи за партийно добруване. Уредени са тези от видните сини активисти, които не са се вредили за депутати (наличните са четирима) и за областни и зам. областни управители, за каквито бяха назначени петима. В обобщение: партията с по-малко от 50 хил. симпатизанти (по данни от последното й самостоятелно явяване на национални избори през 2013 г.) ЗА НУЛА ВРЕМЕ ВКАРА ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ВЪВ ВЛАСТТА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНОТО СИ РЪКОВОДСТВО (8 от 15 души) и голяма част от местните си председатели (на структурите в София, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Габрово, Силистра, Кюстендил, Пещера, Стамболийски, Сопот).

Въпреки разкритията през март 2015 г. Лукарски невъзмутимо лансира още двама от НИС на СДС – Константин Арабаджиев и Константин Райков, за членове на Комисията за защита на потребителите. С което вече настъпи мотиката. Реформаторите се скараха помежду си, опозицията подхвана лафа за „Министерството на демократичните сили”. Тогава Лукарски се оправда, че „процесът на смяна на кадри е малко спекулативно преекспониран, защото в рамките на министерството и неговите структури промените са 15-20%”. Докато при кабинета „Орешарски” били 70%. Явно икономическият министър тогава е бил напълно откровен. В смисъл, че тепърва има да назначава…

Нов преглед на кадруването му сочи, че е продължил без притеснения в същия дух. Още докато мастилото на разследването не е било изсъхнало, Лукарски е уредил поредните съпартийци с постове. На 5 март 2015 г. в борда на „Еко антрацит” ЕАД (собственост на МИ) са назначени Златослав Златанов (неуспял кандидат-депутат на СДС през 2013 г., бивш син общински съветник в Елин Пелин) и Стефан Фурнаджиев(бивш зам.-шеф на младежкото СДС – МСДС). Председател на борда е направен Иван Цацов, шеф на ДНСК по времето на кабинета „Костов”. На 12 януари тази година Цацов е заменен от Филип Асенов, който е свързан с шефа на кабинета на министъра Филип Кирев, а началник на фирмата става Фурнаджиев. Последният е и ликвидатор на „Маджарово” ЕАД от март до средата на юли 2015 г.

Бурята още не е преминала, а Лукарски продължава да кадрува партийно и до края на март 2015 г. прави още три такива назначения. На 21 март сред директорите на „Консолид комерс” ЕАД е поставен Станимир Апостолов, зам.-председател на СДС –Бургас, и зам.-шеф на местния парламент (година по-късно отпада от борда). За началник на дружеството е определен Владимир Симеонов, неуспял кандидат за столичен общински съветник на РБ миналата година. На 26 март поредният член на НИС на СДС получава своето назначение – в борда на „Ел Би Булгарикум” ЕАД влизаСветозар Шуманов, председател на Общинския съвет в Асеновград (и той заема поста в продължение на една година).

В този момент вече 7 души от 15-членния Национален изпълнителен съвет на СДС са служители на МИ!  Но и за активистите по-надолу в йерархията има постове.

През юли Христо Херувимов, зам.-председател на МСДС – Плевен, провъзгласен лично от Лукарски за един от възродителите на синия комсомол, е назначен за член на одитния комитет на „Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ)” ЕАД. Позиция, която преди това са получили още трима негови съпартийци. Бившият син кмет на Панагюрище Ясен Христов, който от февруари м.г. е управител на „Еко медет” ЕООД, от края на май става и ликвидатор на „Панагюрски мини – с. Елшица” ЕАД.

На 5 ноември в борда на „Национална компания индустриални зони” ЕАД е включенИлия Лазаров, началник на президентския кабинет на Петър Стоянов и главен секретар на СДС при лидерството на Стоянов. Два месеца по-късно в борда на „Институт по маркетинг” ЕАД (на мястото на друг син активист) влиза Александър Янкулов от СДС – Красна поляна, неуспял кандидат за столичен общински съветник миналата година.

Отделен дълъг списък представляват назначенията на кадри на останалите управляващи партии в МИ. Ето само един показателен пример. Бившият син депутат Нено Димов, преминал после през ДСБ и ДБГ, понастоящем председател на близкия до ГЕРБ Институт за дясна политика, от края на март е в Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони” ЕАД.

Да кажем, че СДС е стара партия, разполага с банка кадри с подходяща подготовка и затова лидерът министър назначава на воля. Дали обаче е така? Златослав Златанов например е икономист и транспортен инженер по образование, работил е като търговец на автомобилни и индустриални масла. А фирмата „Еко антрацит”, в която е назначен, се занимава с ликвидация, консервация и рекултивация на мини. Стефан Фурнаджиев от същото дружество е имал имотен консултантски и строителен бизнес. От строителния бизнес идва и Станимир Апостолов, а е назначен в „Консолид Комерс”, едновремешна външнотърговска държавна фирма, която от дълги години е в процес на ликвидация. Светозар Шуманов е лекар по професия, а в последните години си е вадил хляба като консултант по европроекти. Лукарски го беше пратил в млечната промишленост – в „Ел Би Булгарикум”. Илия Лазаров управляваше голф игрище, а сега управлява индустриални паркове в „Национална компания индустриални зони”…

Божо Манчестъра, както са наричали Божидар Лукарски на младини заради страстта му към футболния „Манчестър Юнайтед”, сега е КАТО СЪР АЛЕКС ФЪРГЮСЪН ЗА СДС – НЕ САМО ВКАРА ПАРТИЯТА ОБРАТНО В UNITED ДЕСНИЦАТА, НО И Я ВЪРНА ВЪВ ВИСШАТА ЛИГА НА ВЛАСТТА.

Той е първенец в още множество „дисциплини”. Пръв извъртя партийния курс на 180 градуса и се обедини с движението на Меглена Кунева, която само година по-рано беше сред най-големите врагове на СДС. По ирония на съдбата ДБГ даже се настани в централата на „Раковски” 134, чиято фасада през 2013 г. беше облицована с лозунга „Никога повече комунизъм! Станишев и Костов, Кунева и Доган, изЧЕЗвайте!”. Двете „реформаторски” партии от своя страна делят имота с реститути, което пък е ирония на ирониите… И, разбира се, Лукарски пръв обяви, че ще остане в кабинета след преминаването на ДСБ в опозиция. Оттогава се старае да е най-безкритичен сред най-безкритичните партньори на ГЕРБ. И му се получава.

Само един проблем има лидерът министър, при това, забележете, вътрешнопартиен. В грубо нарушение на устава СДС не е провеждал национална конференция от три години. Всъщност, откакто беше избран за председател. Причината, говори се, е недоволство сред актива. От какво естество е недоволството, нека не спекулираме, но надали е от партийния курс…

Това представляват днес останките от т.нар. най-стара демократична формация. Владее я едно поколение от момчета, които са били невръстни да се вредят във властта по Костово време, а после попревтасали, за да се представят за млади надежди в някое от крилцата и перцата на синия съюз. Прекарали са младостта си като дребни играчи – дребен бизнес, дребни постове, дребни интриги. На избори нямат шансове за нещо повече от треторазредни кметове. ЕДИНСТВЕНОТО ИМ ЗНАМЕ  Е ЛОЯЛНОСТТА КЪМ СДС, ЕДИНСТВЕНАТА ИМ ИДЕОЛОГИЯ Е КАРИЕРАТА, ЕДИНСТВЕНИЯТ ИМ ШАНС Е ТУК И СЕГА. И ТЕ ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА ГО ПРОПУСНАТ. ВРЕМЕТО Е ТЯХНО…

За десерт няколко цитата от „Кратка платформа на СДС” за изборите за VII Велико народно събрание, припомнена наскоро кой знае защо от днешните седесари по случай поредната годишнина от прословутия син митинг на 7 юни 1990 г.:

„Трудът е най-съвършена форма на вяра, нравственост, обществена активност и култура на личността. Еднакво достоен е както физическият, така и умственият труд, трудът на работника и на селянина, на наемащия и на наемания.”

„Професионалната компетентност ще намери истинското си осъществяване само в свободното общество. Честният и способен човек няма да се пренебрегва, да се лишава от инициатива, да не му се дава възможност да израства професионално. Ще се пресече пътят на циничните партийни кариеристи, които разчитаха на „идеологическата си вярност”, за да преуспеят.”

„Ще се борим за политически, социални и стопански условия, които ще възродят българското трудолюбие, ще разгърнат инициативата и способностите на кадърните хора…”
„Край на зависимостта от партийните чиновници и бюрократи, които ни раздават работа, жилища, жителство, образование, та даже и имена!”

"Швейцарски", но от Своге

Как пряката ни демокрация се оказа нито много пряка, нито съвсем демокрация

в. Апостроф" към сп. A-specto, №8 към бр. 27, юни 2016 г.

8 подписки с общо 3 828 461 внесени подписа за референдуми, от които 2 644 375 признати за валидни.

4 114 673 подадени гласа в двете проведени допитвания, от които 3 972 876 валидни бюлетини.

Още 8 инициативи, събрали незнаен брой подписи, отишли в кофите за политически отпадъци.

Плюс двете предложения за референдум на президента (за едни и същи въпроси) и единственото на парламента (редактираният въпрос за ядрената енергетика), пропилели огромно количество обществена енергия. Това е равносметката за шестте години, откакто е в сила законът, носещ патетичното име „за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”. А практическият резултат е една кръгла нула. Или две…

БЕДНИ, БЕДНИ, ЯНАКИ! ЗАЩО НЕ ТИ ОТХВЪРЛИХА ЗАКОНА ОЩЕ ПРИ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ…? Да припомним: внесеният от Янаки Стоилов проект беше приет след поредица от компромисни промени. Оттогава законът е претърпял вече 8 ремонта.

Нека започнем оттам – може ли изобщо да се очаква нещо от закон, който най-редовно грубо се погазва. И то не от кого да е, а от самия парламент. Знаете ли, че години преди Слави Трифонов да събере подписи държавната субсидия за партиите да се намали до левче на глас, беше събрана подписка за цялостно премахване на дотацията. В края на май 2014 г. инициативен комитет начело с лидера на партията „Република БГ” внесе в Народното събрание над 360 хиляди подписа, от които ГРАО призна за валидни 201 хил. Таман колкото се изискват, за да бъдат задължени депутатите да разгледат въпроса. И рейтингът на парламента да падне под нулата, отхвърляйки го… Тогава обаче НС бездруго беше под обсада и на никого не му беше до някакъв си референдум. Всички „здрави сили” бяха впрегнати в искането на оставката на Орешарски, получена два месеца по-късно. Така инициативата беше погребана в грубо противоречие с половината разпоредби от чл. 13 на закона. Е, строго формално погледнато, парламентът имаше срок от три месеца да гласува, а в края на този срок той се беше саморазпуснал.

Това обаче не беше прецедент, а само затвърди установена вече практика. Още първата подписка беше неглижирана по същия начин, макар и с малко повече шум. Става дума за въпроса „Против ли сте членството на Турция в ЕС?”, за който ВМРО събра през 2010 г. над 320 хил. подписа, от които бяха признати за валидни 240 хил. Силно уязвима юридически, кампанията, разбира се, беше популярна политически и никой не се нае да я атакува директно. Инициативата „Фес в ЕС? Никога!” обаче изобщо не беше подложена на гласуване в парламента при кабинета „Борисов 1”. А на влизане в мнозинството зад „Борисов 2” Красимир Каракачанов обясни, че се били разбрали с ГЕРБ, ако въпросът бъде поставен на дневен ред, задължително да има референдум. С други думи „Бате ще ти купи колело, ама друг път”.

А помните ли втората подписка за референдум от края на 2010 г.? Тогава „народният трибун” Яне Янев, който към този момент беше unfriend с Бойко Борисов, събра почти 600 хил. подписа за разпускане на 41-вото НС и свикване на ВНС за приемане на нова конституция. ГРАО анулира доста – над 200 хил., но парламентът все пак трябваше да се произнесе. Вместо Народното събрание обаче се произнесе ДАНС, която услужливо обяви подписката за фалшифицирана, и въпросът приключи. Такава процедура в закона, разбира се, не е предвидена, но кой ти гледа, когато агентите бълват пикантерии за крайно съмнителни подписи в списъците. Пък и нали в крайна сметка, вместо да уволни Борисов, Янев беше назначен от него. Интересно обаче КАКЪВ ЛИ ЩЕШЕ ДА Е РЕЗУЛТАТЪТ, АКО ОТ ДАНС БЯХА ПРАВИЛИ ПРОВЕРКИ НА ВСЯКА СЛЕДВАЩА ПОДПИСКА? ОСОБЕНО НА ТАЗИ, СЪБРАНА ПО РАЗПОРЕЖДАНЕ ОТ СЪВЕЩАНИЕ НА КМЕТОВЕТЕ ОТ ГЕРБ С ЛИДЕРА НА ПАРТИЯТА.

После пък стана ясно, че дори и да бъдат събрани над половин милион валидни подписи, пак парламентът може да прочете закона като Искра Фидосова Изборен кодекс. И да подмени въпроса с друг, подписан от… 76 народни представители. Говорим, разбира се, за атомно/ядрения референдум 2012/13 г. Останалият опит, натрупан до плевнелиевската епопея с изборните въпроси, също е красноречив. Съмнителна е или каузата, или инициаторите, или пък липсва това, което Цветан Цветанов нарича „политическа воля” (разбирай ресурси). В края на 2010 г. например шарена групичка партийни дейци поде инициатива да задължи чрез референдум правителството да поиска предоговаряне на земеделските субсидии в ЕС, но така и не внесе подписка в НС. За сведение на протестърите – още през 2012 г. рок емблемата Милена Славова внесе в парламента въпрос, дали искаме да се осигури гласуване по интернет още за следващия вот, но никой не заля със селфита депутатите, нито пък с подписи организаторите. През 2012 г. петима граждани пожелаха допитване дали да се национализират ЕРП-тата, подкрепиха ги по-малко от 5 хил. души.

Имаше и откровени тъ…, пардон – недомислици. През 2013 г. СДС уж щеше да прави референдум по въпроса „Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места”. Сякаш законът повелява да пушим само вкъщи. Резултатът, естествено, беше само малко медиен шум. Сетне „Атака” и техни производни влязоха в надпревара за внасяне на въпроси от плана „Сидеров”, сякаш внасят някакви законопроекти…

Така се стигна до прословутия изборен референдум, който след всичките перипетии в крайна сметка доведе до първия реален резултат. И знаете ли как точно Народното събрание за пръв път прие „волята на народа”? НС реши, цитирам: „В срок до 29 февруари 2016 г. Комисията по правни въпроси да обсъди на първо гласуване всички постъпили и новопостъпили законопроекти, касаещи Изборния кодекс, включително законопроекти, предвиждащи въвеждането и на дистанционно гласуване по електронен път, както и да разгледа и анализира всички възможности и процедури за дистанционно електронно гласуване в приложните системи на европейското законодателство. До края на месец април 2016 г. Комисията по правни въпроси да внесе доклад за второ гласуване на приетите на първо гласуване законопроекти, касаещи Изборния кодекс”. Простете за трудно смилаемите редове, ама си заслужават внимателното прочитане. Независимо какво ви е мнението по темата. Въпросът е, че близо два милиона българи поискаха гласуване по интернет, вследствие на което парламентът им обеща някакви си доклади на някаква си комисия да бъдат изготвени в определен срок. И, разбира се, спази ангажимента си. Чиста работа!

И това обаче е нищо в сравнение с онова, което се готви и което вече беше направено спрямо инициативите на господата Слави Трифонов и Веселин Марешки. Който познава по-ранния политически път на аптечния бос Марешки в родната му Варна, е наясно как в крайна сметка ролята му винаги се оказваше в полза на фаворита за кмет на града. Има ли логика на национално ниво да прави нещо по-различно? Съвпадение ли беше дублирането на неговата инициатива с тази на „Шоуто на Слави”? Няма нужда от догадки, при положение че е налице един красноречив факт. След като се оказа, че не е успял да събере над 400 хил. подписа за задължителен референдум, любезно му беше предоставена възможността да „довнесе” още. Да, в закона е записано едно право на „отстраняване” на „несъответствия на подписката с изискванията”. Но никой досега не го беше тълкувал по този начин. В крайна сметка валидните подписи за референдума на Марешки (397 356) се оказаха точно колкото той прогнозираше – съвсем малко под прага за задължителност, оставяйки инициативата „на разположение“ на волята на парламентарното мнозинство. 

Президентът пък създаде друг абсурден прецедент – сезира Конституционния съд за три от въпросите на „Шоуто на Слави”, с което вкара референдумите в още една, пета цедка. Така по веригата подписка-ГРАО-НС-ДАНС в играта с референдумите е подканен да влезе и КС. След изреденото дотук май вече е излишно да споменавам, че такава процедура в закона няма. Ето какво пише там: „Споровете за конституционност на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане”. Тоест първо Народното събрание решава, после Конституционният съд контролира, както е със законите. Да, въпросите в референдумите не трябва да са за щяло и нещяло, но партиите в парламента трябва да си поемат отговорността и да ги отхвърлят, редуцират, редактират на базата на закона. А не да си измиват ръцете с президента, съдиите и пр.

Така например не мисля, че трябва на бюлетината да се изпише следният шедьовър на Марешки: „Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?”. Този чисто комерсиален въпрос, предмет на дългогодишен ожесточен лобизъм, може да влезе в допитване, но зададен до запетаята. След нея си е чиста манипулация. Колкото до другия въпрос: „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?”, това е, все едно да ви питат „Подкрепяте ли изгрева, така че да се гарантира вечно лято?”. Останалият популизъм – премахване на партийните субсидии, на депутатския имунитет, че и смаляването на парламента наполовина, може да бъде предмет на референдум и vox populi – vox Dei.

За въпросите на Слави се отнася същото: левче на глас субсидия, задължително и интернет гласуване – окей. Защо не и прекият избор на полицейски началници – какво от това, че „готините мажоритарни кандидати” (по сценариста Тошко Йорданов) ще си останат на пряко подчинение на политическото ръководство на МВР. А, ако се задвижат партийните изборни машини, ще е още по-забавно. И нищо чудно да осъмнем със стотици РПУ-та – бастиони на ГЕРБ, тук-там последни червени крепости в областни дирекции, някой и друг „реформаторски” пробив и т.н. Кеф! ДАЖЕ И ЕДИНСТВЕНИЯТ ЗАСТРАШИТЕЛЕН ЗА СТАТУКВОТО ВЪПРОС – ЗА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА М2, МОЖЕ И СИГУРНО ЩЕ БЪДЕ УДАВЕН ОТ ПОПУЛИЗЪМ. Та нали една от основните идеи в подкрепа на мажоритарно избрания в два тура депутат е хората лично да го познават или опознаят. При 240 народни представители ще го избира един столичен квартал или една средно голяма община. При 120 депутати ефектът на теория намалява наполовина, а на практика още повече.

В заключение: след общо 19 инициативи досега трябва ли да се прави „юбилеен” 20-и опит, за да се заговори най-накрая, че въведеният в България модел на пряка демокрация е напълно неподходящ. И че трябва да се замислим за други, каквито, разбира се, отдавна са измислени (след като тази статия беше написана, „юбилейната“ инициатива беше внесена – варненският адвокат Светлозар Николов предложи накуп 8 въпроса, свързани с правомощията на банките и на съдебните изпълнители и един за облекчаване на изискванията за предизвикване на референдум – бел. авт.).

Чудно как при толкова много „ястреби” на глава от населението не се намери един да сподели

удачното от американския опит. Да обясни що е то вето-референдум, какво е пряко законодателство и на какви теми са били проведените над 1200 допитвания само в Калифорния. Или пък някой убеден привърженик на европейската идея да ни открехне защо на запад референдуми се правят именно за сериозни конституционни промени, важни международни договори и прочее неща, които за българските референдуми са изрично забранени. Аман от „Швейцария на Балканите”!

За финал един въпрос (може и за референдум). Трябва ли да има закон за пряко участие на гражданите в държавната власт, за да участват гражданите пряко в държавната власт?!

От местопрестъплението: София

Хорейшио: „Стига вече! CSI работи изключително добре.“

egoist.bg, 15 януари 2016 г.

Тъмна сцена, четвъртък вечер, луксозен жилищен комплекс в покрайнините, в сенките на един от входовете се спотайва силует, държащ пистолет със заглушител. Едър 53-годишен мъж слиза от автомобила си, влиза. Глух металически звук и леко проблясване се повтарят седем пъти, едрата фигура се свлича на земята и потъва в локва кръв.
Втора тъмна сцена, петък вечер, на другия край на града, предградие с тузарски къщи, елегантно облечен 63-годишен мъж тръгва на разходка с кучето си. Два куршума го застигат в близката горичка, животното влачи само каишката си по пътя обратно до дома.
Контрастираща светла сцена, на другия край на... света, в безкраен мегаполис с футуристични небостъргачи, обвити в смог, телефонът на лейтенант Хорейшио Кейн не спира да звъни. С черния си костюм и хладнокръвната физиономия той не му обръща никакво внимание, а се покланя вежливо на китайските си колеги, с които обменя и опит, но предимно любезности в Пекин.
Най-сетне сваля слънчевите очила, натиска бутона и вдига: „Хорейшио“. Нито мускулче не трепва по лицето му, докато изслушва новините, след което все така безизразно, но категорично казва: „Стига вече! CSI работи изключително добре.“ Затваря и се покланя на поредния си събеседник с дръпнати очи.
У дома обаче медиите вече са генерализирали убийствата по истеричен начин. Репортерите са обградили губернатора в очакване на демонстрация на политическа воля. Но той е обръгнал и пред десетките насочени към него камери изстрелва готов, неоспорим отговор: „То го има във всички сериали, да не е само в нашия CSI: Маями. Нали гледахте CSI: Ню Йорк...“
През това време на модерните монитори на CSI стоят справки от Търговския регистър и стари публикации от информационни сайтове, текат вяли разпити на роднини и косвени свидетели, аутопсиите са безплодни.
Или може би се случва нещо друго, което ще покажат в следващата серия, кой знае. Засега обаче нищо в сюжетната линия не издава подобно развитие.
Някакъв костюмар от федералните дава унила пресконференция: „Вероятната причина за убийствата е финансов мотив. Дали от конкуренция в бизнеса, дали от чисто други мотиви на отделни засегнати лица - това тепърва ще се изяснява“. Репортерите се чудят да записват ли изобщо нещо – всички подобни версии са разчепкани още преди три дни в пресата.
Междувременно Хорейшио е долетял обратно, паркирал е небрежно хамъра и по настояване на губернатора, също се е изправил пред камерите. Той е гневен: "Човекът, който управлява CSI, е Хорейшио Кейн. Това е факт, всеки, който поставя под съмнение този факт, вероятно има друго намерение. Има кръгове, които имат интерес CSI да не работи”, отсича лейтенантът, слага си очилата и напуска кадъра.
Епизодът върви към приключване без никакви разкрития. Прещракваш каналите, но навсякъде дават същото. Влизаш в интернет да споделиш впечатленията си от странното развитие на сериала, но се разколебаваш. От CBS са обявили, че оттук нататък ще приемат негативните коментари за CSI като заплаха за телевизионната сигурност...
Сами си избираме да гледаме този крими шедьовър с толкова изопачен сюжет и с такъв нелеп дублаж. Както стана дума, дистанционното не върши работа. Трябва да сменим доставчика...

Съдебна реформа for dummies

egoist.bg, 11 декември 2015 г.

Който не е чел доклада на временната парламентарна комисия за промени в конституцията, моля да вдигне ръка… от клавиатурата.

Това, което се случи в Народното събрание навръх Международния ден за борба с корупцията, със сигурност няма нищо общо с борбата с корупцията. Но дали и това, което не случи, щеше да е българската Пета поправка?

Който е наясно що е то ВСС, да пропусне следващите два пасажа.

Висшият съдебен съвет, т.нар. правителство на съдебната власт, се състои от 25 членове. В него по право влизат правосъдният министър, двамата шефове на върховни съдилища и главният прокурор, 11 се избират от парламента, 11 от магистратите.

Какво му е толкова важното на този ВСС – че той назначава и уволнява, повишава и наказва всички съдии, прокурори и следователи. Иначе казано, в съдебната власт никой не може да навлезе и напредне в кариерата, без това да е гласувано от мнозинство в съвета. Но пък може да назадне или да бъде освободен. Или да не бъде…

И понеже този 25-членен формат не може да бъде променен изцяло от обикновено Народно събрание, от Реформаторския блок решиха да го разделят на две – съдийска и прокурорска колегия.

Една важна скоба: реформаторите имат пълната подкрепа на множество ключови съдии, но нямат никакво влияние в ръководството на прокуратурата. В момента във ВСС доминира мнозинство около главния прокурор, сформирано впрочем по време на първия управленски мандат на ГЕРБ („ти си го избра…”). Което обаче с нищо не помогна на Борисов, когато подаде оставка, напротив (Костинбродската афера и пр.) И ако сега Сотир Цацаров всяка сряда се явява в премиерския кабинет за седмична оперативка, като нищо в следващ момент Борисов (отново) ще трябва да се явява редовно в Съдебната палата…

Видно е и от разговорите на „каките” – всеки по върховете на съдебната власт лавира (лобира, оказва натиск) между интересите на началниците в другите власти и обратното.

Монтескьо по български…

Изходът от това нелицеприятно положение според реформаторите е следният. В отделената съдийска колегия мнозинството да са членове, избрани от съдиите. Тоест „лошата” политическа квота да не може да се налага.

Същевременно обаче другата част от същата тази политическа квота („добрата” част може би?!) да има мнозинство в прокурорската колегия, за да осъществява контрол над „безконтролната прокуратура”.

На мен лично ми се струва, че съдиите и прокурорите са еднакво безконтролни, по-точно еднакво контролирани. Разликата е само, че в държавното обвинение Главния, както многозначително го наричат в системата, се явява пряк началник на всички останали, а в съда не е точно така.

И понеже този „исторически компромис” в крайна сметка беше отхвърлен от парламента, Христо Иванов подаде оставка, а Радан Кънев мина в опозиция.

Но за това след малко.

Сега нека си представим, че беше станало тяхното. И примерно догодина Народното събрание избира нови членове на ВСС. Сещате се какво имам предвид, можете да си представите какви щяха да са…

И не визирам само това какво представлява текущата конфигурация в парламента, а въобще какъв е „материалът” там.

От тия хора почти никой няма навика поне да си закопчава горното копче на сакото, като излиза на трибуната!

Към три дузини депутати с най-разнообразно образование и професии, включително бивш ММА боец, се счетоха за достатъчно компетентни да предлагат изменения в основния закон на републиката!

Лидерът на най-голямата опозиционна партия БСП беше така „приповдигнат”, че почти напсува опонент от ГЕРБ: „Лазаров, точно ти ли ще ми ще ми суфлираш бе, бате, точно ти ли, яяя…” (Лазаров е Димитър Лазаров, председател на комисията за промени в конституцията.)

През това време Бойко риташе топка с „тигрите”…

И все пак жалко, че реформата на реформите на реформаторите не се осъществи. Защото можеше да се окаже, че и този филм за съдебната власт вече е гледан още преди 17-18 години… Много хора обаче не са го гледали, аз (31 г.) също. Но съм чел достатъчно за него, и то в архивите на медии, които сега се правят, че не са го гледали…

Нищо, за сметка на това ще се насладим на трагикомедията „Реформатори и опозиция, ама де-де”!

Сега малко и за новоизлюпените двама опозиционери. Тези момчета тръгнаха срещу кораво статукво, обаче и те не си поплюваха. Методите им включваха кажи-речи целия познат и в противниковия лагер арсенал. Който ще продължава да ги подкрепя, не бива да забравя това - ако не цялата история, поне предпоследните епизоди (заравяне на томахавките с Цацаров, призив да си изчисти името и пр.)

И видимо се наслаждаваха на тази игра, особено този, който сега уж се чуди как издържал една година. А другият, който е превърнал реформирането на съдебната власт в професия, пък натрупа безценен актив.

Всъщност двамата стигнаха много по-далеч, отколкото са си представяли. В началото на мандата те се надяваха да поразбунят кошера (заглеждали ли сте се в тавана на Съдебната палата), а го докараха до битка за меда.

Обаче апетитът, както знаем, идва с яденето.

Малко хронология. В одобрената от парламента стратегия за съдебна реформа, от която тръгна всичко, нямаше предвидени промени в конституцията. После беше публикуван един мащабен проект за промени в Закона за съдебната власт (с някои много спорни, но и множество много добри предложения), който обаче беше написан така, сякаш поправките в конституцията са факт. И най-сетне – всичко, за което настояваха, можеше да се предложи и с обикновени законови промени, за които няма нужда от 180 гласа. Обаче реформаторите тръгнаха към ремонт на конституцията, за да не може някое следващо мнозинство да върне лесно старото положение.

Хвърлиха всички чипове на масата и ги изгубиха.

Въпреки че им беше известно кой какви карти държи далеч преди 9 декември.

След като тази игра я загуби даже велик комбинатор като Костов в по-предния мандат, трябваше учениците мнооого да са надминали учителя, за да я спечелят.

Сега си имаме един освободен от задръжките критик, който обаче май ще го поразкарват по съдебните зали, за да не геройства много-много.

И един по-ярък отпреди кандидат-президент, който обаче няма партии зад гърба си.

6 въпроса и ще са паднали

„Шоуто на Слави” с нЕма такъв референдум

egoist.bg, 10 ноември 2015

Уважаеми зрители, спите ли? Имам предвид зрителите на "Шоуто на Слави". Явно спите, щом никой не обясни на водещия и неговите сценаристи, че тръгват да организират нЕма такъв референдум с 6 въпроса (виж ги най-долу в текста). 

Поне по 6 причини:

1. Референдум с шест въпроса, уважаеми сценаристи, е като да поканиш шест важни госта в едно предаване. Това, драги "Ку-ку бенд", е като да пуснеш шест албума в една година. "Жълта книжка"… 

2. Пряката демокрация, уважаеми господин Трифонов, не се практикува „за стърчането”. В стил „моят референдум е с най-много и най-важни въпроси”. Даже трите в предложението на президента Плевнелиев бяха доста разпиляни, а все пак бяха по една тема – избирателната система. Смяната на политическата система за жалост не е една тема. Виж, смяната на един политически лидер е…

3. Предреферендумен лозунг от slavishow.com: „Преди 26 години на 10 ноември сменихме политическата система. На 10 ноември тази година ще направим абсолютно същото.” Бил съм хлапе, но все пак знам, че на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП освободи другаря Тодор Живков от длъжността генерален секретар на партията. „Ще направим абсолютно същото” ли? Виж края на т. 2.

4. По системата „ръгай чушки в боба” (въпроси в референдума) няма да стане „шат на патката (политическата система) главата”, трябва(ше) да се мисли в цялост. Прост пример – смисълът на мажоритарния вот в два тура е избирателите в сравнително малък район да познават (или опознаят) кандидатите лично и така да вземат решението си. По-добре ли е за тази система депутатите да се намалят на 120?

5. И още Vox populi – да избираме полицейските шефове. Представете си само предизборен дебат между фуражки по БНТ… Защо ли ми се струва, че ако не беше късно, сега покрай записите на две съдийки в тази графа щяха да влязат и магистратите (което вероятно би било доста по-полезно впрочем). А защо не и други? Избори за кмета, даскала и попа! Задължително, мажоритарно и по електронен път!

6. И най-сетне - не може и шоуто в ефира, и… да не казвам. С такава квазиполитика (сори за думата) не става. Доказателства – колкото искаш, но да си припомним поне най-скорошните. Например как една „умна и красива” Ива (не в смисъл на протестърка, а на героиня от формата „Умна и красива”) стана „българка на гражданите” и после какви ги сътвори… И как подкрепяната от шоуто като кандидат за президент Меглена Кунева днес стои до лявото рамо на Бойко Борисов…

Прекъсваме за реклами на… закони, кодекси, конституция.

Уви, както рекламите са „кръвоносната система на телевизията” (любима реплика на водещия), така правните норми са кръвоносната система на демокрацията (друг е въпросът колко е затлачена).

Задължително, мажоритарно и електронно гласуване – това означава изцяло нов Изборен кодекс (поне една година съставяне, обсъждане и гласуване). Който ще бъде написан от същите тези омразни настоящи депутати. А дяволът е в детайлите – който не вярва да пита ЦИК или хората от "Арена Армеец".

Вот за шефовете на областните дирекции на МВР и на районните управления на полицията – това значи нов Закон за МВР (поне няколко месеца). И все същите шефове по високите етажи! Защото областните дирекции са важни, но не са ли по-важни главните дирекции (близко е до ума, нали): ГДБОП, "Национална полиция", "Гранична полиция"… Както и някои (не)обикновени дирекции: "Вътрешна сигурност", "Миграция", "Защита на финансовите интереси на ЕС" и др.

Един лев на глас държавна субсидия за партиите – това е просто смяна на едно число в Закона за политическите партии (една седмица, може и по-малко). Само че 120 депутати е промяна в конституцията (неизвестен период от време), плюс атакуване в Конституционния съд и всички други възможни (и невъзможни) процедурни хватки. А ако някога се стигне до Велико народно събрание, депутатите там ще са… 400!

А сега ми кажете дали референдумът на Слави е много по-добре обмислен от референдума, да речем, на Марешки.

Вторият даже предлага пълно премахване на субсидиите за партиите на 120-те депутати, които освен това да нямат имунитет. Плюс бонус - горивата да поевтинеят. Е, и едно въпросче, свързано с аптеките…

Ясно е, че става дума за някаква пародия, но някои неща са по-лесни за пародиране, сценаристите го знаят това най-добре.

Следва прогнозата за времето: скоро ще е зима и вънка ще вие вук. И в предстоящите три месеца трудно ще се събират подписи.

Политическата прогноза: над 400 хиляди подписа все пак ще бъдат събрани. Каузата е популярна, медийната трибуна е налице, а и шоуто е взело за партньор гражданската организация ДНЕС, която има структури и е доказала организационен потенциал.

Дали обаче това ще е No mercy за политическата система? Не и по този начин. Има вратички в самия закон за референдумите, през които шоумените могат да бъдат и сигурно ще бъдат пуснати по пързалката. Например - че въпрос не може да се предлага повторно определен период и др.

Изписал съм кофи мастило през последното десетилетие в борбата за въвеждане на пряка демокрация. Заради такива като мен сега "Шоуто на Слави" подава уведомление в Народното събрание, а не разнася кашони с подписи пред затворените врати на институциите като през 2009 г. (припомнете си го и този епизод). Обаче в последните години ми писна преди всеки следващ референдум да обяснявам кое в предложените въпроси не е ОК.

"Шоуто на Слави" е една от малкото организации извън големите партии, които наистина са способни да съберат подписката. Защо бе, хора, не внесохте само най-значимия въпрос - за мажоритарен вот в два тура?!

И какво ще стане, ако толкова много обществена пара отново отиде в свирката. Ясно е какво – това ще е краят на българската пряка демокрация, но show must go on, нали…

Въпросите:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?