Реформатори на щат

СДС се разпростря във властта, колкото другите малки партии могат само да мечтаят. Постове получиха предимно шефове на местни сини структури, а най-големият работодател е председателят им - министър Божидар Лукарски

сп. "ТЕМА", бр. 10 (689), 09-15 Март 2015, temadaily.bg

 Деполитизиране на държавната администрация и персонална отговорност от държавните служители. Премахване на партийните и роднинските назначения.”

Из “Начала на обединение на Реформаторския блок”

“За 14 години в опозиция, 10 от които ДПС беше на власт, кьорав седесар на служба не е останал.” Репликата e на Радан Кънев, изпусната по време на една от безбройните разправии в парламента чия партийна метла е по-по-най-голяма. Използването на израза “седесар на служба” издава определен начин на мислене, който е доста далеч от програмните заявления на Реформаторския блок.

“ТЕМА” вече описа как партийно се кадрува в министерството на отбраната, оглавявано от лидера на БЗНС Николай Ненчев (виж карето). Още по-впечатляващо обаче е разпростирането във властта на СДС – партия с по-малко от 50 хил. привърженици. по данни от последното й (почти) самостоятелно участие на парламентарните избори през 2013 г. Сините разполагат с един министър и един заместник-министър, двама областни управители и трима заместник областни управители, както и с четирима народни представители, сред които един председател и един заместник-председател на парламентарни комисии. От цялото 15-членно ръководство на СДС само един-двама не са получили държавен или общински пост и работят изцяло в частния сектор (виж първата графика). Даже и да не броим тези, които са на изборни длъжности – кметове, общинари, депутати, в графата „на служба” пак остават повече от половината началници на “Раковски” 134. Като петима от тях са назначения в рамките на кабинета “Борисов 2”. И това е само на централно ниво.

Председателят на СДС Божидар Лукарски пренесе част от екипа си в министерството на икономиката. Заместник на министъра е заместникът му в партията Любен Петров, началник на кабинета му е главният секретар на сините Филип Кирев. Надолу по веригата до момента има още поне дузина партийни назначения.

“Направил съм преглед на това, което е назначавано като партийни кандидатури по време на кабинета “Орешарски”, и съотношението е 1:3”, обясни наскоро Лукарски и вероятно изчислението му е прецизно. Което с нищо не променя принципа в кадруването, който изглежда по същия добре познат от всички предишни правителства начин.

Когато се съставяше кабинетът, лидерът на СДС призна: “Бих бил министър на икономиката!” Заявката изглеждаше амбициозна по-скоро на фона на неговото CV, отколкото на важността на поста. Но който познава това министерство, знае отлично, че и без енергетиката и туризма то пак е пълно с апетитни властови хапки. МИ продължава да е собственик на дълъг списък от дружества, всяко от които има борд на директорите, надзорен съвет и т.н.,  и т.н. Като много от тези постове традиционно се използват за “партийни хранилки”.

Да вземем един класически пример – “Летище Стара Загора” ЕАД. За затвореното летище от години се чертаят планове за светло бъдеще, когато то ще се превърне в един от най-големите карго центрове на Европа. Обаче принципалът в лицето на икономическото министерство през последните години поставя в управата на дружеството все хора, които надали могат да помогнат за реализацията на тази идея. Министърът от кабинета “Орешарски” Драгомир Стойнев назначи в борда на директорите ветеринарния специалист Бойчо Биволарски и филолога Ваня Стоева – и двамата местни БСП апартчици. Божидар Лукарски постави на тяхно място Тончо Тонев, инженер със стаж в ДЗУ, и Димитър Чорбаджиев, съсобственик на семейна фирма за противопожарна техника. Тонев е в общинското и в областното ръководство на СДС, а Чорбаджиев е областен координатор на Движение „България на гражданите” (ДБГ)... На летището от близо десетилетие не е кацал самолет и през  последните години теренът му се използва за изложения на селскостопанска техника. Дружеството генерира скромни приходи, близо половината от които отиват за заплати включително на бордоваците. Наскоро министър Лукарски обяви, че в дружеството ще бъдат апортирани освободени от министерството на отбраната 2 хил. дка терени и след това ще бъде възобновено търсенето на инвеститори.

Икономическото министерство е крупен възложител на маркетингови и социологически проучвания. Въпреки че самото то притежава Институт по маркетинг-ЕАД, предназначен за “проучване на пазара и изследване на общественото мнение”. Но както повечето забравени от бога държавни фирми, и този институт се занимава най-вече с отдаване под наем на имотите си. Дейност скромна, но пък с видни началници. По решение на министър Лукарски това са Любомир Ковачев, бивш зам.-председател на СДС и на столичната организация на партията, Станислав Благоев, бивш син кмет на Панчарево, и Даниела Везиева, зам.-министър на икономиката и областен лидер на ДБГ-Русе. През последните години през този борд са минали и други популярни в различни от маркетинга дейности хора като Алекс Орешков от туристическия бранш, Златин Тепсиев от фенклуба на “Левски” и пр.

Икономистът Иван Арабаджиев е председател на СДС-Ловеч, дълги години е бил общинар в града и съвсем доскоро е бил в борда на общинските пазари. Но от миналия месец е на друго място и на ново поприще. Той е един от двамата новоназначени членове на съвета на директорите на “Сертификация” ЕАД. Тази фирма на икономическото министерство е приемник на Изпълнителната агенция “Сертификация и изпитване” и си има дългогодишен директор и опитен екип. В миналото надзорници са били служители на икономическото и на финансовото министерство. Сега в “Сертификация” са се сдобили с провинциален партийно оцветен борд - синият активист Арабаджиев от Ловеч плюс Рабие Кьосева, червен общински съветник от Смолян. Кьосева запазва поста, придобит благодарение на предишното правителство. Тя е председател на един от експертните съвети на БСП, но по младежката политика, майчинството и децата.

Има и седесари, които няма нужда да сменяват местожителството си заради новите си постове.
Бившият син кмет на Панагюрище Ясен Христов е новият управител на “Еко Медет” ЕООД, Панагюрище. Според местната информационна агенция pia-news доскоро Христов е бил уредник в Природонаучната сбирка към Историческия музей в Панагюрище, но в миналото имал стаж и като ръководител на “Еко Медет”.
Областният лидер на СДС-Габрово Антоан Згрипаров пък е назначен за управител на местната фирма на министерството на икономиката – „Плод-зеленчук“ ЕООД. Тя е правоприемник на регионалния „Булгарплод“ със скромен капитал и допреди няколко години е развивала дребна търговия. От доста време обаче единствената работа в „Плод-зеленчук“ е да се събират наеми от имотите, които все още притежава – терен, върху който е построена бензиностанция, няколко магазина и канцеларии. Така че новият управител няма как да се затрудни. Згрипаров е от Асеновград, завършил е НСА, има сребърен медал от световно първенство по борба свободен стил за юноши през 1986 г. През последните години развива туристически бизнес в Трявна.
Дали в изброените дотук случаи става дума за намиране на човек за работата или на работа за човека всеки може да прецени. Още по-интересно е обаче, когото става дума за приватизация и за това под чий контрол ще бъде извършена.

„Овча купел“ ЕООД е сред дружествата, които са включени в плана на Агенцията за приватизация за тази година. Фирмата попада там за пореден път и продажбата й се точи цяло десетилетие. Проблемът е, че дружеството е приемникът на имуществото на бившата АОНСУ и всички свързани с това казуси, натрупани по време на прехода. Преди година правителството извади 14 терена с неизяснен статут от капитала му с мотив улесняване на приватизацията. В „Овча купел“ ЕООД обаче остават още цели 36 имота. Новият управител е Димитър Гочев Иванов - бизнесмен с разнообразна дейност. Той е бивш председател на общинския съвет в Пирдоп от името на коалиция около СДС. През 2011 г. не успява да се класира за нов мандат като кандидат на Синята коалиция.

Друго дружество, което за пореден път е набелязано за раздържавяване, е казанлъшкият военен завод „Наука, изследвания, технологии, инженеринг“ – НИТИ ЕАД. Бордът му е обновен с подписа на зам.-министър Везиева. Назначени  са членът на НИС на СДС Юлиян Леков и бизнесменът Кънчо Папазов. Управител остава опитният оръжейник Делян Начев. Леков досега се е занимавал с обществено хранене - снабдявал е детски градини, учреждения и пр. По време на служебния кабинет “Близнашки” беше областен управител на мястото на свой съгражданин – небезизвестния Емил Иванов от Своге, бивш депутат от ДПС.
В първото правителство на ГЕРБ премиерът беше забранил участието на заместник-министри в бордове. Практика, докарвала космически доходи на някои членове на политически кабинети при тройната коалиция. Сега забраната явно вече не важи, защото заместникът на Лукарски Любен Петров е в борда на “Национална компания Индустриални зони” – дружеството, с което икономическите министри вечно опитват да примамват инвеститори. Под шапката на тази компания е и “София Тех Парк”.
Най-много седесари са струпани във фирмата БАЕЗ ЕАД. Това е Българската агенция за експортно застраховане – последното държавно застрахователно дружество. Принципалът (министърът) е назначил там Венцислав Личев (председател на СДС-Пещера), Анелия Любенова-Мандалска (председател на СДС-Кюстендил) и Ралица Иванова (редови член на СДС-Плевен). И тримата са членове на одитния комитет на БАЕЗ. Такива комитети са задължителни за предприятията от публичен интерес, функциите им са да дават препоръки в избора на независим одитор, да наблюдават процесите по финансово отчитане, ефективността на системите за вътрешен контрол и за управление на рисковете и др. Ролята на комитета е да защитава не само фирмения, а и обществения интерес. Числеността му се определя от едноличния собственик на капитала на дружеството. Ако е съставен от трима съпартийци, изглежда смущаващо, нали?
“За 14 г. Реформаторският блок и нашите хора се научиха, че властта и политиката не е уволнение и назначение, властта и политиката е решение и отговорност.” Това е друга част от изказването на Радан Кънев в дебатите за партийното кадруване...

Божидар Лукарски:
Смяната на кадри е спекулативно преекспонирана

Процесът на смяна на кадри е малко спекулативно преекспониран, защото в рамките на министерството и неговите структури промените са 15-20%. В правителството на Орешарски са били доста по-драстични, около 70%. В тази връзка ви напомням, че голяма част тези кадрови промени са направени в последния момент и са били подчертано партийни. Нормално е да бъдат преразгледани тези постове. Хората, които си вършат добре работата, независимо от тяхната партийна принадлежност, запазват постовете си. Но там, където съм преценил, че има разминаване между очакванията ми и показаните резултатите, съм направил нужните промени и те нямат политически характер, нито пък определен принципен подбор.

В конкретно цитираните от вас фирми промените са направени с оглед подобряване на мениджмънта, стабилизиране и успешно развитие на съответните дружества. В тези случаи сме преценявали обстойно качествата на отделните кандидатури, в т.ч. професионален опит и познания, способности за поемане на отговорност и за работа в екип, изложени идеи и предложения за подобряване на резултатите на отделните фирми.

Антоан Згрипаров, областен лидер на СДС-Габрово, назначен за управител на местната фирма на Министерството на икономиката „Плод-зеленчук“ ЕООД:

Министърът ме помоли, мога да се справя

Господин Згрипаров, каква дейност развива фирмата, на която сте назначен за управител? 
- От един месец съм управител. За момента нямаме търговска дейност, отдаваме под наем магазините, които са останали в дружеството. 
И един терен? 
- Да, на който е изградена бензиностанция, това е 20-годишна концесия. 
Какви са плановете ви за бъдещето на дружеството? 
- Нямам никаква идея какво ще се случва, това е въпрос към министъра и към министерството. Два неуспешни опита за приватизация има досега, доколкото знам. Водят се дела, докъде са стигнали и защо не се е случила приватизацията, не мога да кажа. 
Кой ви покани за управител? 
- Министърът, разбира се, той ме е назначил. Дружеството е 100% собственост на държавата и принципал е министерството. 
Вие развивате туристически частен бизнес, защо приехте този държавен пост? 
- Помоли ме министърът да поема поста. Мисля, че мога да се справя, и така...

Земеделци на хранилка в Министерството на отбраната

 

Подобно на икономическия министър Лукарски колегата му от отбраната Николай Ненчев също разкрива работни места за съпартийци в своя ресор. В бр. 7 на сп. „ТЕМА“ през февруари съобщихме за поредица назначения на активисти на БЗНС, чийто лидер е Ненчев, в търговското дружество „Снабдяване и търговия“ на МО.

За управител на фирмата е назначена Росица Русева - землячка на министъра от Ямбол, която на последните два избора е кандидатствала за депутат от листите на БЗНС и на Реформаторския блок. Нейна заместничка става Галина Димитрова, секретар на земеделската организация в Перник. Начело на административния отдел пък застава Даниела Таринска-Хаджикова - член на Гражданския съвет на Реформаторския блок, заместник-председател на софийския предизборен щаб на блока, бивш член на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на Експертния съвет на съюза.

Друга землячка на Ненчев - Жени Петрова  от родното му село Кукорево, става директор на регионалната складова база на „Снабдяване и търговия“ в Ямбол. Базата в Пловдив е поверена на петия в местната листа на РБ от квотата на БЗНС Паско Славов. Той продължава партийните назначения надолу, като слага за материално отговорно лице в обекта Иван Вършилов, кандидатствал за народен представител и за общински съветник от БЗНС в община „Родопи“.

Назначенията са предшествани от мащабни съкращения на дългогодишни служители - само в базата в Пловдив са освободени 7 от общо 8 души персонал. Потърпевши от чистката споделиха, че са получили заповедите си за освобождаване в кабинета на „Личен състав“ от жена, която доскоро са познавали като чистачка на дружеството.

Предмет на дейност на „Снабдяване и търговия-МО” е продажба на ненужните за армията оръжия и боеприпаси. Според източници на „ТЕМА“ в дружеството предстоят нови трусове, тъй като управителката Русева не е получила изискващият се за длъжността й допуск до класифицирана информация.
Но и да изпуснат тази “капия”, земеделците вече са хванали друга. Александър Христов от Постоянното присъствие на БЗНС е в борда на прословутите с перманентното си източване “Напоителни системи”...

ДСБ кадрува мощно, но безшумно

ДСБ със своите петима депутати получи двама областни управители и четирима заместници. Титулярите са Димитър Сяров в Сливен, член на националното ръководство на партията, и Момчил Станков във Видин, областен лидер на партията.

Заместниците са Добромир Валачев в Габрово, областен председател на ДСБ, Зарко Маринов в Смолян, общински и областен лидер на местната структура, Милена Рангелова в Хасково, шеф на ДСБ-Симеоновград, и Цветомир Петров във Варна, председател на клуб “Млади демократи”.
Д-р Петър Москов взе кадър на ДСБ само за парламентарен секретар в екипа си в здравното министерство. Но вятърът на политическата промяна се усеща все повече в системата. Последната новина е за смяната на борда на пловдивската болница “Свети Георги”. За нов директор е спряган ексдепутатът и бивш член на ръководството на ДСБ д-р Васил Паница. В борда на кюстендилската болница се очаква да влезе Иван Пипонов, шеф на местната структура на ДСБ. Наскоро в борда на Александровска болница се е върнал бившият й началник д-р Атанас Кундурджиев, който е и бивш шеф на ДСБ-София. Новият началник на спешната помощ в Перник е д-р Валери Симеонов, едновремешен СДС активист и съпруг на местната председателка на ДСБ д-р Мария Маринова. Тя е общински съветник от “Демократи за Перник”, а синът й д-р Адриан Симеонов е зам.-кмет с ресор „Здравеопазване, социални дейности и сигурност“...
В добавка – лидерът на ДСБ-Бургас д-р Георги Митев е новият началник на областната дирекция на Агенцията по безопасност на храните.
Утешителните награди са под формата “нещатен сътрудник” на депутат. Печелившите са Борис Гюров, зам.-председател на ДСБ, Цецка Бачкова и Любомир Георгиев от ръководството на ДСБ-София, Любомир Арнаудов, председател на ДСБ в столичния район “Изгрев”, Стоян Танев, председател на ДСБ-“Красна поляна”, Константин Гърневски, ДСБ-“Сердика”, Бонка Василева, ДСБ-Банкя, Стоил Яков, шеф на ДСБ-Петрич.
Влизайки в парламента, депутати от ДСБ освободиха и места в столичния общински съвет. Едно от тях зае Марта Георгиева, известна като “окупаторката” на Паметника на съветската армия, чиито заслуги бяха наградени с титлата “зам.-председател на ДСБ”.
Представител на Народната партия “Свобода и достойнство” в парламента е само лидерът й Корман Исмаилов. В изпълнителната власт на централно ниво нейни кадри са зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов, началничката на кабинета на образователния министър Мюйессер Солак и областният управител на София Веселин Пенев, всичките членове на ръководството на НПСД.

ДБГ е с най-много зам.-областни управители

 

Движение „България на гражданите” (ДБГ) изглежда онеправдано в Реформаторския блок – без министерство и без областен управител. Само че партията на Меглена Кунева наваксва по други начини. Лидерката е вицепремиер, а липсата на конкретно министерство се компенсира от назначения във ведомството на Божидар Лукарски.

Освен това ДБГ има най-много депутати от всички партии в РБ – 7. В 13-членното ръководство на партията почти не остана човек без пост. Петима са в парламента, Тома Биков е медиен съветник на премиера и на вицепремиера Румяна Бъчварова, Людмил Веселинов е в борда на директорите на НДК. Стамен Янев, когото от движението готвеха за областен управител на София, стана директор на Българската агенция за инвестиции.

От ДБГ си издействаха и най-много заместник областни управители. Такива назначения получиха местните лидери на партията Анна Бистричка (Благоевград), Йордан Йорданов (Добрич), Силвия Велкова (Кюстендил), Драгомир Кавалски (Ловеч) и Диана Динкова (Ямбол).

Активно бездействие

Българските евродепутати, които са на дъното на класациите по реални дейности, са първенци по показни активности

сп. "ТЕМА", бр. 5 (684), 02-08 Февруари 2015, temadaily.bg

България е на едно от челните места по новоизбрани евродепутати (10 от 17) и е първа по най-ниска средна възраст на своите представители в Европарламента (44 г.). Новобранците в Брюксел и Страсбург не попадат в небрано лозе. За тях се организират специални обучителни семинари по процедурните въпроси и им се оказва любезно съдействие по битовите проблеми.
Всеки член на ЕП има известни ограничения, свързани най-вече с групата, към която принадлежи. На първо място той трябва да гласува стриктно със съпартийците си. А шансът да получи отговорна роля зависи не само от компетентността му, а и от властовите позиции на неговата политическа сила. Извън тези условности обаче има безкрайно широко поле за изява, което зависи изцяло от качествата на евродепутата и неговия екип.
Половин година след началото на новия мандат някои нови български членове на ЕП вече плуват в свои води. Докато други, оказа се, са на дъното на класациите по активност. Специализираният сайт MEPRanking.eu класира лидера на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев на 730-о място. Председателят на “България без цензура” Николай Бареков, който е в бюрото на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), пък се оказа на 749-о място от всички 751 евродепутати. Двамата имат само по едно изказване в пленарната зала (Станишев – в подкрепа избора на комисията “Юнкер”, Бареков – за отпускането на европейска помощ за справяне с наводненията в България) и нито една друга официална изява. Председателят на ББЦ е по-назад, защото освен това е участвал само в 21.95% от гласуванията, а бившият лидер на БСП – в 61.26%.
Тежестта на този показател на пръв поглед изглежда като проблем в класацията. Така например предпоследният в нея – ирландецът Браян Краули от групата на консерваторите, е задал цели 10 въпроса, но не е участвал в нито едно гласуване. Само че MEPRanking.eu предлага и друг тип, “претеглено” класиране, според което двамата български евродепутати отново са сред 15-те най-пасивни.
Станишев предпочете да не коментира, но Бареков побърза да атакува класацията и даже съзря персонална атака срещу себе си. Лидерът на ББЦ с право посочи, че MEPRanking е с анонимна собственост. Наистина, най-авторитетните европейски издания не я цитират. Но не защото е “тотално непредставителен източник”, както твърди Бареков. А защото регистрираният в Барселона сайт представя Каталуния като отделна държава със собствени 9 евродепутати... Множество национални медии обаче разпространяват данните от класацията, всяка вадейки информацията за представителите на своите държави, точно както у нас.
Числата са абсолютно точни, същите са и в авторитетния VoteWatch.eu – портал, зад който стои екип от професионалисти, финансирани от НПО. Разликата е, че MEPRanking използва коефициенти, които позволяват съставянето на класация. Докато VoteWatch класира евродепутатите само по отделните показатели, а иначе любезно ги изписва по азбучен ред...
Тук не става дума за сравнение на българите в ЕП с първенците в класацията с техните стотици изказвания, въпроси и поправки, от които би се респектирала даже и Мая Манолова. В интерес на истината всички партийни лидери не са сред отличниците. Председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер е 689-и, лидерът на социалистите в ЕП Джани Питела е 609-и, шефът на консерваторите Саид Камал е 596-и.
Въпросът е, че българските антирекордьори по дейности са същевременно и “отличници” по отчитане показни активности. Всеки преценява сам колко информация да обяви за това, което прави в Брюксел и Страсбург. Най-напред в класацията е Искра Михайлова от ДПС, но тя е и най-обрана в медийните изяви. Втора е Мария Габриел от ГЕРБ, която публикува в интернет цялото си евродепутатско ежедневие.
Станишев и Бареков обаче са несравними. Ако човек се информира само от съобщенията, разпространявани от сътрудниците на бившия лидер на БСП, ще остане с впечатление, че той е нещо като Юнкер в сянка – постоянно зает с важни разговори с най-високопоставени фигури, от които произтичат съдбовни решения. Ако някой хваща вяра на бомбастичните пресрилийзи на лидера на ББЦ, също би могъл да го сметне за важна клечка в ЕП. Сверяването на информациите с български произход с чуждестранни източници обаче никак не потвърждава тези представи. 
“Щастлив съм да споделя с вас още една победа на европейските социалисти – новите правила за прилагане на Пакта за стабилност и растеж, според които вноските на държавите членки към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), създаден в изпълнение на Инвестиционния план “Юнкер“, няма да бъдат отчитани като дефицит за бюджетите им - съобщи наскоро Сергей Станишев. - Днес на срещата ми с комисаря по икономика, финанси и данъчна политика Пиер Московици в Страсбург го поздравих за постигнатата по-голяма гъвкавост в Пакта, за която ПЕС призова.” Звучи като важна среща, на която са обсъдени решения за милиарди евро, нали. Събеседникът на лидера на ПЕС обаче явно не й е придал никакво значение. Защото комисар Московици, който също е социалист, не е публикувал нито съобщение в своя сайт, нито снимка във Фейсбук, нито даже 140 знака в Туитър по въпроса. А в дневния си график е вписал съвсем други срещи.
“Днес се срещнах с комисаря по транспорт Виолета Булц и получих потвърждение от нея, че транспортният коридор „Дунав“ е сред приоритетите на ЕК, тъй като има голям потенциал за развитие – съобщава на следващия ден Станишев. - Убедих се, че въпреки че сме от различни политически семейства, с комисаря Булц имаме сходна визия за развитието на сектора и ще работим в тясно сътрудничество през настоящия мандат.” В какво от своя страна се е убедила Булц, която е либерал от Словения, не се знае. Защото тя също не е публикувала абсолютно никаква информация за въпросния разговор.
Стилът на Николай Бареков като евродепутат се очерта още в първите дни. Той не пропускаше да се окичи с титлата зам.-председател на консерваторите в Европарламента. В момента, в който се превърна в редови член на многолюдното ръководство, му се наложи да обясни, че всъщност е бил ротационен зам.-шеф за три месеца. И стана ясно, че постът се дава по азбучен ред и се полага на всеки партиен лидер в малката група на ЕКР. Което в никакъв случай не обезсърчи Бареков. Тези дни той се похвали, че е препитал Кристалина Георгиева “как ЕК ще помогне на най-бедните държави в Европейския съюз България и Гърция”. “Вашият коментар за това как ще преборим бедността и безработицата при младите хора в тези държави на фона на бюджетните икономии, които налага самата Европейска комисия, и сериозните рестрикции, които се оказват върху тези правителства”, самоцитира се авторитетно лидерът на ББЦ. Българският еврокомисар отговорила кратко, но дали е цитирана точно, не е ясно. Тъй като Георгиева е пуснала снимка от участието си във въпросното редовно заседание на евродепутатите от ЕКР и нищо повече. Бареков обаче чинно се е подредил за протоколна снимка до комисарката, която навремето наричаше каква ли не и на която искаше оставката...

Имало едно време борба с корупцията

След като всевъзможни западни антикорупционни модели бяха присадени неуспешно на родна почва, двама министри се канят да отгледат поредната нова институция с такива функция - този път по румънска технология

сп. "ТЕМА", бр. брой 4 (683), 26-01 Февруари 2015, temadaily.bg

Теоретично борбата с корупцията в България е сложна система, развита на всяко едно ниво. Звучи смешно, но на хартия е така. Ето как би трябвало да изглежда, да речем, контролът върху даден министър.
Още като бъде избран и периодично след това, той трябва да бъде проверяван за конфликт на интереси от ресорната комисия. Редовно да се проследява имуществото му за съмнително забогатяване от Сметната палата. Да работи по закони, прегледани предварително за заложени „вратички“ от БОРКОР. И всичко, което подписва, да е под лупата на поне два инспектората. Ако все пак се замеси в някаква схема, трябва да бъде изобличен от ДАНС, арестуван от МВР, обвинен от специализирана прокуратура и осъден от специализиран съд. А това, с което се е „облажил“ да бъде конфискувано от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Целият този механизъм би трябвало да работи единно, гладко и по план, разработен в Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет и одобрен от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание.
Всеки има представа как е в действителност, но нека направим един бърз преглед.
За комисията за конфликт на интереси няма нужда да се пише - всичко го има черно на бяло в прословутите тефтерчета. От тях научихме, че за да се „удари“ министър, първо трябва да е освободен и освен това напълно изпаднал в немилост, а иначе „уволнението му стига“. А за по-нисшестоящ е от значение към коя партия принадлежи и към кое лоби клони и прочие в преценката дали да бъде „оправен“ или “незабавно да се извади“.
В Сметната палата пък редовно постъпват декларации, пълни със странни и даже напълно необясними от житейска гледна точка данни. Но в проверката по документи здравият формализъм надделява над здравия разум. Одиторите откриха несъответствия при близо 200 души за 2014 г. Сред тях обаче не беше нито един министър, само един зам.-министър и десетима депутати. А откритите им прегрешения в повечето случаи бяха, че са пропуснали да впишат някой имот или автомобил. Така нещата почти винаги се разминават с глоба и много рядко се стига до крайната мярка - ревизия от НАП и проверка в ДАНС.
Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен като БОРКОР, от години изготвя купища становища и доклади. На които обаче никой не обръща внимание, защото са с препоръчителен, а не със задължителен характер. Освен това звеното има право да анализира само законопроектите на Министерския съвет, но не и на депутатите, нито пък поправките, които се промъкват в комисиите и в пленарната зала на МС.
Не е известно главният инспекторат към МС да е санкционирал и един министър в последните години, дейността на останалите инспекторати към министерства и ведомства също тъне в мъгла.
ДАНС, в чиято структура цялата минала година беше и ГДБОП, отчете за 2014 г. всичко на всичко 29 „реализации“ срещу корупция, като най-високопоставените задържани и обвинени бяха двама зам.-кметове на областни градове. Междувременно агенцията попадна в регистъра на БОРКОР за срамно нагласени обществени поръчки със своята поръчка на автомобили...
Специализираните наказателни съд и прокуратура не се занимават с малкото процеси срещу бивши премиери и министри, които текат в момента. Там рядко попадат дела, свързани с корупция, защото подсъдни на тези магистрати по закон са основно престъпленията, извършени от или по поръчка на организирани престъпни групи - убийства, отвличания, трафик на хора, контрабанда, пране на пари, разпространение на наркотици и др.
Актуалните новини от комисията за конфискация са за запори над имущество на обвиняеми за незаконно оръжие, лихварство, както и „разградска омайница“ (цитатът е от прессъобщение, става дума за жена, мамила чужденци с обещание за брак). Същевременно за един бивш зам.-председател на парламента, който стана „клиент на прокуратурата“, още тече проверка.
Впрочем, при все че в държавата има толкова институции, в чието име се съдържа изразът „борба с корупцията“, думата „корупция“ я няма в Наказателния кодекс. 
Отдавна вече се уверихме, че взаимстването на западни модели също не води автоматично до западни резултати. Комисията за конфликт на интереси например беше създадена по брюкселско изискване, но от това българските длъжностни лица ни най-малко не доближиха строгите до педантичност критерии, на които трябва да отговарят колегите им в евроструктурите. Засилване ролята на комисията за конфискация пък беше любима мантра на посолството на САЩ. Видя се обаче, че с отнемане на някой и друг имот и автомобил, които после по никакъв начин не могат да се продадат на реалната им стойност, няма как да ги стигнем американците. БОРКОР – проект на експерт от Германия, пък показа нагледно, че с български инструменти не може да се сглоби нищо с германско качество.
От всичко това е пределно ясно, че проблемите на антикорупционните институции в България са в правомощията, кадрите, подчинеността, липсата на политическа воля и политическата намеса. И въобще във всичко друго, освен в техния брой и произхода на техния модел.
На този фон двама членове на кабинета – вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов, заговориха за създаване на поредна нова специализирана в борбата с корупцията структура по румънски модел.
Ако беше само обичайната шумотевица в очакване на евродоклад, щеше да е разбираемо. Но, за съжаление, не е.
Още през ноември миналата година министър Кунева каза на румънския посланик в София Антон Пакурецу, че ще опита да използва „вашия напредък като стимул за това реформите в областта на правосъдието и борбата с корупцията да се случат по-бързо и в България“. През декември обясни на първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, че евродокладите са помогнали на Румъния да напредне в борбата с корупцията и „България трябва да приеме напредъка на съседната страна като стимул“. А през януари отиде в Букурещ, откъдето обяви, че „има възможности страната ни да създаде аналогични на румънските структури за борба с корупцията, със сходни правомощия“. Кунева се срещна с шефовете на въпросните институции - прокурор Лаура Кьовеси, ръководител на Национална дирекция по антикорупция, и Хория Джорджеску, председател на Националната агенция за интегритет. За историята и постиженията на тези структури вече сме писали („Защо Румъния успя в борбата с корупцията“, бр. 44 (673), 10-16 ноември 2014 г.). Въпросът е как този модел би могъл да се присади на каменистата корупционна българска почва.
Вторият поддръжник на идеята – министърът на правосъдието Христо Иванов, даде доста нехайно обяснение в интервю за в. „Преса“. „През годините ние създадохме множество институции с антикорупционни правомощия, но никоя от тях не се оказа камъчето, което да „обърне колата” на корупцията. Някои от тях изобщо не заработиха, други дори бяха използвани за злоупотреба с власт - констатира Иванов и заяви: - В това отношение трябва да направим две неща: да укрепим съществуващите инструменти и най-сетне да създадем звено, реално фокусирано върху преследването на корупцията по високите етажи на властта.“
Защо нехайно – ами защото министърът много добре знае, че румънското звено представлява вид специализирана прокуратура. Както вече споменахме, такава у нас вече е създадена. Но правомощията й бяха ограничени в настоящите рамки заради множество критики и подозрения за създаване на „трибунал“. Между другото, в прословутата Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, която беше одобрена с огромно мнозинство от парламента, въпросът е поставен съвсем ясно. Този документ предвижда изготвяне на „план за развитие на капацитета и ефективността на специализираната прокуратура за работа по случаи на корупция по високите етажи на властта“. Там се говори за „засилване на гаранциите за нейната независимост и отговорно ръководство“, „надграждане на капацитета й за собствена аналитична и оперативна дейност“ и пр. Все неща, които напомнят за румънския модел.
Тогава за какво ново звено става дума? Ако такова наистина ще се прави, това вече навява съмнения за определени амбиции - лични и котерийни.
В Румъния ръководството на въпросната антикорупционна дирекция, за създаването на каквато се обявява българският правосъден министър, се номинира от... правосъдния министър. А от кого се назначава – от президента...
Случаят може и да е още по-прозаичен. Например някой член на кабинета да се сънува като българския вариант на Моника Маковей – бившия правосъден министър и идеолог на антикорупционната реформа в Румъния.
Има и трето възможно обяснение за поредните антикорупционни напъни у нас - да се окажат просто приказки. И в двата смисъла на думата.

Минимална политика

Лидерът на БСП Михаил Миков твърди, че новите управляващи отнемат по един хляб на ден от най-бедните. Предишните обаче също се постараха в това отношение

сп. "ТЕМА", бр. 1 (680), 05-11 Януари 2015, temadaily.bg

2014 г. е една от най-трудните за БСП в историята на партията, отчете председателят Михаил Миков в посланието си по повод края на годината. Той изброи множество причини за най-лошите изборни резултати на социалистите от началото на прехода. Но акцентира върху другарите, за които „правото на лично мнение и желанието за изява се превърнаха в самоцел“. И само между другото спомена за „недостатъчно последователната ни политика по някои въпроси“.

„Ние няма да спрем да настояваме за въвеждането на прогресивното подоходно облагане за физическите лица“, декларира Миков. Мнозина вероятно се питат защо БСП пое този курс в опозиция, а не докато управляваше (пък и плоският данък беше въведен при управление с водещо нейно участие). Отговор има, обаче той прилича повече на опорна точка  отколкото на сериозна позиция.

Във всичките си интервюта през декември Миков не пропускаше да подчертае една от мерките, гласувани с Бюджет 2015. „Отнема се по един хляб всеки ден от трапезата в тези семейства, в които единият член работи на минимална работна заплата” - каза той пред bTV. „Гласуването на дясното мнозинство заедно с АБВ за отмяна на данъчното облекчение за хората с минимални заплати взема от къщите на тези хора по 1 хляб на ден, ако приемем, че струва 1 лев“, изтъкна лидерът на БСП пред БНТ. „На онези 272 000 души, работещи на минимална работна заплата, на които им беше отнето възстановяването на 10% данък доход, да им се върне единият хляб на ден в тяхното семейство, който предишното правителство им беше дало“, постави си цел за тази година Миков пред „Дарик”.

Става въпрос за въведената от предишния парламент възможност хората с доходи в рамките на минималната заплата да си възстановят авансово удържания данък следващата година. Тя наистина беше отменена от новите управляващи. Но за щастие все пак ще съществува еднократно тази година за доходите от 2014-а. За да се види практическият резултат от това, което в БСП наричат първа стъпка към отмяна на плоския данък.

Още през септември в. „Сега“ съобщи, че НАП най-вероятно няма да върне парите на повечето работещи на минимална заплата заради недомислици в закона. А в края на декември вестникът изнесе информация от анализ на приходната агенция, че с данъчното облекчение ще се разминат над 90%

от получаващите МРЗ. Причината е, че за надхвърляне на годишния лимит от 4080 лв. се смятат и детските добавки, минималните лихви по дебитни карти, приходите от рента и др. Така според прогнозата на НАП данъците ще си получат обратно едва около 20 000 души. Или още по-малко, защото ще бъдат изключени и получилите освен минимална заплата допълнително ваучери за храна, пари за облекло, командировъчни и пр.

Икономическите корифеи на БСП негодуват, че данъчните тълкуват максимално рестриктивно закона и провалят замисъла на политиците. От НАП обаче са категорични, че спазват стриктно приетите от депутатите разпоредби. Както се казва, архивите са живи и установяването на истината е съвсем лесно. Достатъчно е само да се прочете стенограмата от пленарното заседание на 9 декември 2013 г., когато НС приема на второ четене Бюджет 2014.

Тогавашният председател на бюджетната комисия Йордан Цонев предлага за гласуване промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, изготвена от БСП и ДПС. Предложението е недвусмислено - от облекчението ще може  да се възползват хора с доходи само и единствено от трудови правоотношения и непревишаващи 12 месечни МРЗ за съответната година.

В залата се завързва разгорещена дискусия. Освен политическите нападки в популизъм и контраобвинения в социална нечувствителност от трибуната се чуват и доста рационални аргументи. „От това данъчно облекчение няма да може да се възползват работниците и служителите, които имат трудов стаж и получават процент за прослужено време, защото те се добавят към минималното възнаграждение“, изтъква Светлана Ангелова от ГЕРБ.

След известно увъртане управляващите признават този недостатък, който би обезсмислил почти напълно мярката. Налага се да бъде направена почивка в заседанието, по време на която „на коляно“ добавката за стаж е изключена от разпоредбите. Опозицията обаче прогнозира, че има още много подобни казуси, които ще лишат хората от облекчението. Управляващите признават с половин уста, но обявяват, че за такъв дебат вече е късно. „Въпросът с нулевата ставка съдържа това неудобство, тъй като дори да качим границата на 350, дори на 400 лв., отново над нея другите лица ще попадат в категорията на облагането. Следователно това е неизбежен недостатък на който сега не мога да дам отговор, понеже сме в края на процедурата. В случая само при някаква много сложна скáла, която плавно нараства, но много по-сложно се администрира, този недостатък би могъл почти да бъде изключен - разсъждава Янаки Стоилов. - Примерно лицата да плащат данък само върху разликата на дохода, който би се получил над минималната работна заплата. Тъй като обаче българската администрация дълги години казва колко сложно е да се управляват процесите, това е доказателство, което всички трябва да имат предвид: всяка по-справедлива политика изисква по-сложно регулиране. Ние трябва да повишаваме капацитета на държавните органи, ако искаме да наложим по-справедлива политика.“

Какъв ще бъде конкретният резултат от въпросния социален управленски напън, ще разберем чак в началото на лятото, когато всички данъчни декларации бъдат подадени и обработени. От прогнозните 20 000 души с евентуално право да получат обратно по 340 лв. известен процент със сигурност ще отпадне - било поради липса на информация, било заради осъзнаване риска от напразна загуба на време в бюрократичната процедура.

Същевременно НАП ще трябва да отдели за обработване и проверка на декларации допълнителни ресурси на незнайна стойност, които би могло да се използват за друго. Но  да не бъдем буквалисти, а да смятаме с максимални стойности. Ако възприемем бакалския подход на Михаил Миков, 340 по 20 000 прави 6.8 млн. лева. Парите са по-малко, да речем, от годишната държавна субсидия за БСП. Осигуряването на такава сума подхожда повече на благотворителна инициатива, отколкото на стратегическа държавна политика. Така че вместо да демагогства по телевизионните студиа, Миков може да организира кампания от сорта на „Изпратете SMS с текст DMS HLYAB на номер 17 777“...

Всички обичат Бойко, сезон 2

Каквито и прегрупирания да стават в парламента, кабинетът надали ще остане без депутатско мнозинство. Точно както се случи и в предишното управление на ГЕРБ

сп. "ТЕМА", бр. 48 (677), 08-14 Декември 2014, temadaily.bg

ГЕРБ преговаря за подкрепа на правителството си с три парламентарни групи, ден след ден се провеждат срещи с противоречиви резултати, между депутатските стаи текат напрегнати совалки. Накрая и трите групи гласуват за кабинета, но според различни уговорки, така че да се разграничат една от друга. Това е резюме на избора на Министерския съвет начело с Бойко Борисов. Но не на кабинета „Борисов 2“, а на първото правителство на ГЕРБ през 2009 г.
Разликите между тогавашната и сегашната политическа картина не са малки, но приликите се набиват на очи. Преди пет години победителят на изборите преговаряше със Синята коалиция, РЗС и „Атака“ под мотото „Всички без БСП и ДПС“. На ГЕРБ не достигаха само няколко депутати и затова Борисов не склони да прави коалиция и да отпусне министри на партньорите. Вместо това преговарящият Лъчезар Иванов им предложи да подпишат меморандум за подкрепа, съдържащ общи приказки. Яне Янев и сините се дръпнаха. От ГЕРБ пробваха с три различни меморандума за всяка от групите, но в крайна сметка подписа само Волен Сидеров. Въпреки това кабинетът беше избран с внушително мнозинство. То, разбира се, бързо започна да се рони. Първи бутона unfriend натисна Яне Янев. После опозицията дръпна брюкселската струна и се наложи и Волен Сидеров да бъде отлъчен. Към средата на мандата се отдръпна и Синята коалиция. Но пък РЗС се върна в лоното на ГЕРБ. През цялото това време обаче имаше

независими депутати, достатъчни да бетонират правителството

Сега още по-бързо се наложи разграничаване от Патриотичния фронт. Но вече има трима независими, които биха могли при нужда да спасят и кабинета „Борисов 2“. Избраната по погрешка заради механично получени преференциални гласове Ана Баракова от „България без цензура“ предварително напусна групата си и вече гласува с ГЕРБ. ДПС уцели точния момент да изключи двама „преференциални“ депутати, които разбъркаха сметки в листите на движението - Муса Палев и Гюнай Хюсмен. Те не са декларирали преориентиране към мнозинството. Но самото им наличие дава възможност кабинетът да се задържи и без гласовете на Патриотичния фронт. Участващите в правителството три формации имат 117 депутати, точно колкото имаше ГЕРБ през 2009-а...
Но даже Реформаторският блок и/или АБВ да се отдръпнат, вариантите за спасяване на кабинета не се изчерпват. В БСП има влиятелно крило, което се бори за овладяване на партията и което е за коалиране с ГЕРБ. Да не забравяме, че преди изборите такива планове имаше и в двете партии. От ДПС също още отпреди вота постоянно повтарят, че „ценностно мнозинство“ без тях не може да се състави...
Да не забравяме също, че 121 гласа в парламента не са необходими за всяко гласуване, даже и за избора на правителство. А само за отхвърляне на вот на недоверие, и то при пълна мобилизация на опозицията. Всъщност е обратното - опозицията трябва да събере мнозинство от 121, за да свали правителството. Правилото гласи, че решението се приема с повече от половината от гласовете на присъстващите. Да не говорим, че вот на недоверие се внася с 48 депутатски подписа, а нито една група освен ГЕРБ не е толкова голяма. Тоест поне две групи трябва предварително да се договорят, изтърпявайки всички упреци в съглашателство и в бъдещи съвместни планове. А после да привлекат на своя страна още три...
Ето защо и в 43-ото НС със сигурност

мнозинствата ще си плават, но керванът ще си върви

„Всички обичат Бойко? Няма такъв сериал!“, отсече Борисов през 2009-а в интервю за „ТЕМА“. Е, оттогава не само изгледахме многобройни серии, а сега започва втори сезон.  На хоризонта вече няма друга фигура (личност, партия, проект), която все още да е в състояние да изкара пред урните достатъчно избиратели, че да получи легитимност за управление. Над милион гласуват за Борисов, горе-долу толкова са и тези, които гласуват против него, което пък спасява легитимността на целите избори.
От пет години и половина България се управлява от правителства, зад които няма официални мнозинства в парламента. И въпреки това кабинетите падат само ако се самосвалят.