Имало едно време борба с корупцията

След като всевъзможни западни антикорупционни модели бяха присадени неуспешно на родна почва, двама министри се канят да отгледат поредната нова институция с такива функция - този път по румънска технология

сп. "ТЕМА", бр. брой 4 (683), 26-01 Февруари 2015, temadaily.bg

Теоретично борбата с корупцията в България е сложна система, развита на всяко едно ниво. Звучи смешно, но на хартия е така. Ето как би трябвало да изглежда, да речем, контролът върху даден министър.
Още като бъде избран и периодично след това, той трябва да бъде проверяван за конфликт на интереси от ресорната комисия. Редовно да се проследява имуществото му за съмнително забогатяване от Сметната палата. Да работи по закони, прегледани предварително за заложени „вратички“ от БОРКОР. И всичко, което подписва, да е под лупата на поне два инспектората. Ако все пак се замеси в някаква схема, трябва да бъде изобличен от ДАНС, арестуван от МВР, обвинен от специализирана прокуратура и осъден от специализиран съд. А това, с което се е „облажил“ да бъде конфискувано от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Целият този механизъм би трябвало да работи единно, гладко и по план, разработен в Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет и одобрен от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание.
Всеки има представа как е в действителност, но нека направим един бърз преглед.
За комисията за конфликт на интереси няма нужда да се пише - всичко го има черно на бяло в прословутите тефтерчета. От тях научихме, че за да се „удари“ министър, първо трябва да е освободен и освен това напълно изпаднал в немилост, а иначе „уволнението му стига“. А за по-нисшестоящ е от значение към коя партия принадлежи и към кое лоби клони и прочие в преценката дали да бъде „оправен“ или “незабавно да се извади“.
В Сметната палата пък редовно постъпват декларации, пълни със странни и даже напълно необясними от житейска гледна точка данни. Но в проверката по документи здравият формализъм надделява над здравия разум. Одиторите откриха несъответствия при близо 200 души за 2014 г. Сред тях обаче не беше нито един министър, само един зам.-министър и десетима депутати. А откритите им прегрешения в повечето случаи бяха, че са пропуснали да впишат някой имот или автомобил. Така нещата почти винаги се разминават с глоба и много рядко се стига до крайната мярка - ревизия от НАП и проверка в ДАНС.
Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен като БОРКОР, от години изготвя купища становища и доклади. На които обаче никой не обръща внимание, защото са с препоръчителен, а не със задължителен характер. Освен това звеното има право да анализира само законопроектите на Министерския съвет, но не и на депутатите, нито пък поправките, които се промъкват в комисиите и в пленарната зала на МС.
Не е известно главният инспекторат към МС да е санкционирал и един министър в последните години, дейността на останалите инспекторати към министерства и ведомства също тъне в мъгла.
ДАНС, в чиято структура цялата минала година беше и ГДБОП, отчете за 2014 г. всичко на всичко 29 „реализации“ срещу корупция, като най-високопоставените задържани и обвинени бяха двама зам.-кметове на областни градове. Междувременно агенцията попадна в регистъра на БОРКОР за срамно нагласени обществени поръчки със своята поръчка на автомобили...
Специализираните наказателни съд и прокуратура не се занимават с малкото процеси срещу бивши премиери и министри, които текат в момента. Там рядко попадат дела, свързани с корупция, защото подсъдни на тези магистрати по закон са основно престъпленията, извършени от или по поръчка на организирани престъпни групи - убийства, отвличания, трафик на хора, контрабанда, пране на пари, разпространение на наркотици и др.
Актуалните новини от комисията за конфискация са за запори над имущество на обвиняеми за незаконно оръжие, лихварство, както и „разградска омайница“ (цитатът е от прессъобщение, става дума за жена, мамила чужденци с обещание за брак). Същевременно за един бивш зам.-председател на парламента, който стана „клиент на прокуратурата“, още тече проверка.
Впрочем, при все че в държавата има толкова институции, в чието име се съдържа изразът „борба с корупцията“, думата „корупция“ я няма в Наказателния кодекс. 
Отдавна вече се уверихме, че взаимстването на западни модели също не води автоматично до западни резултати. Комисията за конфликт на интереси например беше създадена по брюкселско изискване, но от това българските длъжностни лица ни най-малко не доближиха строгите до педантичност критерии, на които трябва да отговарят колегите им в евроструктурите. Засилване ролята на комисията за конфискация пък беше любима мантра на посолството на САЩ. Видя се обаче, че с отнемане на някой и друг имот и автомобил, които после по никакъв начин не могат да се продадат на реалната им стойност, няма как да ги стигнем американците. БОРКОР – проект на експерт от Германия, пък показа нагледно, че с български инструменти не може да се сглоби нищо с германско качество.
От всичко това е пределно ясно, че проблемите на антикорупционните институции в България са в правомощията, кадрите, подчинеността, липсата на политическа воля и политическата намеса. И въобще във всичко друго, освен в техния брой и произхода на техния модел.
На този фон двама членове на кабинета – вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов, заговориха за създаване на поредна нова специализирана в борбата с корупцията структура по румънски модел.
Ако беше само обичайната шумотевица в очакване на евродоклад, щеше да е разбираемо. Но, за съжаление, не е.
Още през ноември миналата година министър Кунева каза на румънския посланик в София Антон Пакурецу, че ще опита да използва „вашия напредък като стимул за това реформите в областта на правосъдието и борбата с корупцията да се случат по-бързо и в България“. През декември обясни на първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, че евродокладите са помогнали на Румъния да напредне в борбата с корупцията и „България трябва да приеме напредъка на съседната страна като стимул“. А през януари отиде в Букурещ, откъдето обяви, че „има възможности страната ни да създаде аналогични на румънските структури за борба с корупцията, със сходни правомощия“. Кунева се срещна с шефовете на въпросните институции - прокурор Лаура Кьовеси, ръководител на Национална дирекция по антикорупция, и Хория Джорджеску, председател на Националната агенция за интегритет. За историята и постиженията на тези структури вече сме писали („Защо Румъния успя в борбата с корупцията“, бр. 44 (673), 10-16 ноември 2014 г.). Въпросът е как този модел би могъл да се присади на каменистата корупционна българска почва.
Вторият поддръжник на идеята – министърът на правосъдието Христо Иванов, даде доста нехайно обяснение в интервю за в. „Преса“. „През годините ние създадохме множество институции с антикорупционни правомощия, но никоя от тях не се оказа камъчето, което да „обърне колата” на корупцията. Някои от тях изобщо не заработиха, други дори бяха използвани за злоупотреба с власт - констатира Иванов и заяви: - В това отношение трябва да направим две неща: да укрепим съществуващите инструменти и най-сетне да създадем звено, реално фокусирано върху преследването на корупцията по високите етажи на властта.“
Защо нехайно – ами защото министърът много добре знае, че румънското звено представлява вид специализирана прокуратура. Както вече споменахме, такава у нас вече е създадена. Но правомощията й бяха ограничени в настоящите рамки заради множество критики и подозрения за създаване на „трибунал“. Между другото, в прословутата Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, която беше одобрена с огромно мнозинство от парламента, въпросът е поставен съвсем ясно. Този документ предвижда изготвяне на „план за развитие на капацитета и ефективността на специализираната прокуратура за работа по случаи на корупция по високите етажи на властта“. Там се говори за „засилване на гаранциите за нейната независимост и отговорно ръководство“, „надграждане на капацитета й за собствена аналитична и оперативна дейност“ и пр. Все неща, които напомнят за румънския модел.
Тогава за какво ново звено става дума? Ако такова наистина ще се прави, това вече навява съмнения за определени амбиции - лични и котерийни.
В Румъния ръководството на въпросната антикорупционна дирекция, за създаването на каквато се обявява българският правосъден министър, се номинира от... правосъдния министър. А от кого се назначава – от президента...
Случаят може и да е още по-прозаичен. Например някой член на кабинета да се сънува като българския вариант на Моника Маковей – бившия правосъден министър и идеолог на антикорупционната реформа в Румъния.
Има и трето възможно обяснение за поредните антикорупционни напъни у нас - да се окажат просто приказки. И в двата смисъла на думата.

Минимална политика

Лидерът на БСП Михаил Миков твърди, че новите управляващи отнемат по един хляб на ден от най-бедните. Предишните обаче също се постараха в това отношение

сп. "ТЕМА", бр. 1 (680), 05-11 Януари 2015, temadaily.bg

2014 г. е една от най-трудните за БСП в историята на партията, отчете председателят Михаил Миков в посланието си по повод края на годината. Той изброи множество причини за най-лошите изборни резултати на социалистите от началото на прехода. Но акцентира върху другарите, за които „правото на лично мнение и желанието за изява се превърнаха в самоцел“. И само между другото спомена за „недостатъчно последователната ни политика по някои въпроси“.

„Ние няма да спрем да настояваме за въвеждането на прогресивното подоходно облагане за физическите лица“, декларира Миков. Мнозина вероятно се питат защо БСП пое този курс в опозиция, а не докато управляваше (пък и плоският данък беше въведен при управление с водещо нейно участие). Отговор има, обаче той прилича повече на опорна точка  отколкото на сериозна позиция.

Във всичките си интервюта през декември Миков не пропускаше да подчертае една от мерките, гласувани с Бюджет 2015. „Отнема се по един хляб всеки ден от трапезата в тези семейства, в които единият член работи на минимална работна заплата” - каза той пред bTV. „Гласуването на дясното мнозинство заедно с АБВ за отмяна на данъчното облекчение за хората с минимални заплати взема от къщите на тези хора по 1 хляб на ден, ако приемем, че струва 1 лев“, изтъкна лидерът на БСП пред БНТ. „На онези 272 000 души, работещи на минимална работна заплата, на които им беше отнето възстановяването на 10% данък доход, да им се върне единият хляб на ден в тяхното семейство, който предишното правителство им беше дало“, постави си цел за тази година Миков пред „Дарик”.

Става въпрос за въведената от предишния парламент възможност хората с доходи в рамките на минималната заплата да си възстановят авансово удържания данък следващата година. Тя наистина беше отменена от новите управляващи. Но за щастие все пак ще съществува еднократно тази година за доходите от 2014-а. За да се види практическият резултат от това, което в БСП наричат първа стъпка към отмяна на плоския данък.

Още през септември в. „Сега“ съобщи, че НАП най-вероятно няма да върне парите на повечето работещи на минимална заплата заради недомислици в закона. А в края на декември вестникът изнесе информация от анализ на приходната агенция, че с данъчното облекчение ще се разминат над 90%

от получаващите МРЗ. Причината е, че за надхвърляне на годишния лимит от 4080 лв. се смятат и детските добавки, минималните лихви по дебитни карти, приходите от рента и др. Така според прогнозата на НАП данъците ще си получат обратно едва около 20 000 души. Или още по-малко, защото ще бъдат изключени и получилите освен минимална заплата допълнително ваучери за храна, пари за облекло, командировъчни и пр.

Икономическите корифеи на БСП негодуват, че данъчните тълкуват максимално рестриктивно закона и провалят замисъла на политиците. От НАП обаче са категорични, че спазват стриктно приетите от депутатите разпоредби. Както се казва, архивите са живи и установяването на истината е съвсем лесно. Достатъчно е само да се прочете стенограмата от пленарното заседание на 9 декември 2013 г., когато НС приема на второ четене Бюджет 2014.

Тогавашният председател на бюджетната комисия Йордан Цонев предлага за гласуване промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, изготвена от БСП и ДПС. Предложението е недвусмислено - от облекчението ще може  да се възползват хора с доходи само и единствено от трудови правоотношения и непревишаващи 12 месечни МРЗ за съответната година.

В залата се завързва разгорещена дискусия. Освен политическите нападки в популизъм и контраобвинения в социална нечувствителност от трибуната се чуват и доста рационални аргументи. „От това данъчно облекчение няма да може да се възползват работниците и служителите, които имат трудов стаж и получават процент за прослужено време, защото те се добавят към минималното възнаграждение“, изтъква Светлана Ангелова от ГЕРБ.

След известно увъртане управляващите признават този недостатък, който би обезсмислил почти напълно мярката. Налага се да бъде направена почивка в заседанието, по време на която „на коляно“ добавката за стаж е изключена от разпоредбите. Опозицията обаче прогнозира, че има още много подобни казуси, които ще лишат хората от облекчението. Управляващите признават с половин уста, но обявяват, че за такъв дебат вече е късно. „Въпросът с нулевата ставка съдържа това неудобство, тъй като дори да качим границата на 350, дори на 400 лв., отново над нея другите лица ще попадат в категорията на облагането. Следователно това е неизбежен недостатък на който сега не мога да дам отговор, понеже сме в края на процедурата. В случая само при някаква много сложна скáла, която плавно нараства, но много по-сложно се администрира, този недостатък би могъл почти да бъде изключен - разсъждава Янаки Стоилов. - Примерно лицата да плащат данък само върху разликата на дохода, който би се получил над минималната работна заплата. Тъй като обаче българската администрация дълги години казва колко сложно е да се управляват процесите, това е доказателство, което всички трябва да имат предвид: всяка по-справедлива политика изисква по-сложно регулиране. Ние трябва да повишаваме капацитета на държавните органи, ако искаме да наложим по-справедлива политика.“

Какъв ще бъде конкретният резултат от въпросния социален управленски напън, ще разберем чак в началото на лятото, когато всички данъчни декларации бъдат подадени и обработени. От прогнозните 20 000 души с евентуално право да получат обратно по 340 лв. известен процент със сигурност ще отпадне - било поради липса на информация, било заради осъзнаване риска от напразна загуба на време в бюрократичната процедура.

Същевременно НАП ще трябва да отдели за обработване и проверка на декларации допълнителни ресурси на незнайна стойност, които би могло да се използват за друго. Но  да не бъдем буквалисти, а да смятаме с максимални стойности. Ако възприемем бакалския подход на Михаил Миков, 340 по 20 000 прави 6.8 млн. лева. Парите са по-малко, да речем, от годишната държавна субсидия за БСП. Осигуряването на такава сума подхожда повече на благотворителна инициатива, отколкото на стратегическа държавна политика. Така че вместо да демагогства по телевизионните студиа, Миков може да организира кампания от сорта на „Изпратете SMS с текст DMS HLYAB на номер 17 777“...

Всички обичат Бойко, сезон 2

Каквито и прегрупирания да стават в парламента, кабинетът надали ще остане без депутатско мнозинство. Точно както се случи и в предишното управление на ГЕРБ

сп. "ТЕМА", бр. 48 (677), 08-14 Декември 2014, temadaily.bg

ГЕРБ преговаря за подкрепа на правителството си с три парламентарни групи, ден след ден се провеждат срещи с противоречиви резултати, между депутатските стаи текат напрегнати совалки. Накрая и трите групи гласуват за кабинета, но според различни уговорки, така че да се разграничат една от друга. Това е резюме на избора на Министерския съвет начело с Бойко Борисов. Но не на кабинета „Борисов 2“, а на първото правителство на ГЕРБ през 2009 г.
Разликите между тогавашната и сегашната политическа картина не са малки, но приликите се набиват на очи. Преди пет години победителят на изборите преговаряше със Синята коалиция, РЗС и „Атака“ под мотото „Всички без БСП и ДПС“. На ГЕРБ не достигаха само няколко депутати и затова Борисов не склони да прави коалиция и да отпусне министри на партньорите. Вместо това преговарящият Лъчезар Иванов им предложи да подпишат меморандум за подкрепа, съдържащ общи приказки. Яне Янев и сините се дръпнаха. От ГЕРБ пробваха с три различни меморандума за всяка от групите, но в крайна сметка подписа само Волен Сидеров. Въпреки това кабинетът беше избран с внушително мнозинство. То, разбира се, бързо започна да се рони. Първи бутона unfriend натисна Яне Янев. После опозицията дръпна брюкселската струна и се наложи и Волен Сидеров да бъде отлъчен. Към средата на мандата се отдръпна и Синята коалиция. Но пък РЗС се върна в лоното на ГЕРБ. През цялото това време обаче имаше

независими депутати, достатъчни да бетонират правителството

Сега още по-бързо се наложи разграничаване от Патриотичния фронт. Но вече има трима независими, които биха могли при нужда да спасят и кабинета „Борисов 2“. Избраната по погрешка заради механично получени преференциални гласове Ана Баракова от „България без цензура“ предварително напусна групата си и вече гласува с ГЕРБ. ДПС уцели точния момент да изключи двама „преференциални“ депутати, които разбъркаха сметки в листите на движението - Муса Палев и Гюнай Хюсмен. Те не са декларирали преориентиране към мнозинството. Но самото им наличие дава възможност кабинетът да се задържи и без гласовете на Патриотичния фронт. Участващите в правителството три формации имат 117 депутати, точно колкото имаше ГЕРБ през 2009-а...
Но даже Реформаторският блок и/или АБВ да се отдръпнат, вариантите за спасяване на кабинета не се изчерпват. В БСП има влиятелно крило, което се бори за овладяване на партията и което е за коалиране с ГЕРБ. Да не забравяме, че преди изборите такива планове имаше и в двете партии. От ДПС също още отпреди вота постоянно повтарят, че „ценностно мнозинство“ без тях не може да се състави...
Да не забравяме също, че 121 гласа в парламента не са необходими за всяко гласуване, даже и за избора на правителство. А само за отхвърляне на вот на недоверие, и то при пълна мобилизация на опозицията. Всъщност е обратното - опозицията трябва да събере мнозинство от 121, за да свали правителството. Правилото гласи, че решението се приема с повече от половината от гласовете на присъстващите. Да не говорим, че вот на недоверие се внася с 48 депутатски подписа, а нито една група освен ГЕРБ не е толкова голяма. Тоест поне две групи трябва предварително да се договорят, изтърпявайки всички упреци в съглашателство и в бъдещи съвместни планове. А после да привлекат на своя страна още три...
Ето защо и в 43-ото НС със сигурност

мнозинствата ще си плават, но керванът ще си върви

„Всички обичат Бойко? Няма такъв сериал!“, отсече Борисов през 2009-а в интервю за „ТЕМА“. Е, оттогава не само изгледахме многобройни серии, а сега започва втори сезон.  На хоризонта вече няма друга фигура (личност, партия, проект), която все още да е в състояние да изкара пред урните достатъчно избиратели, че да получи легитимност за управление. Над милион гласуват за Борисов, горе-долу толкова са и тези, които гласуват против него, което пък спасява легитимността на целите избори.
От пет години и половина България се управлява от правителства, зад които няма официални мнозинства в парламента. И въпреки това кабинетите падат само ако се самосвалят.

Реформатори по хасковски

Комбинация от местни кандидати, общинска власт и икономическо влияние генерира завиден резултат за Реформаторския блок в областта. Този успех обаче няма нищо общо с принципите и програмата на десноцентристката коалиция

сп. "ТЕМА", бр. 42 (671), 27 октомври-2 ноември 2014

Водачът на листата и избран за депутат от Реформаторския блок Станислав Иванов пред в. “Хасковска Марица”: 

Да, в България кандидатски места в листите се купуват. А те се купуват, защото се продават. Има партии, които търгуват с кандидатските места, защото отдавна ръководителите им са превърнали партията във финансова пирамида. Интересното е, че се продават т.нар. избираеми места – от трето-пето надолу в листите. Водаческо място не се продава. И това е напълно обяснимо – никога не знаеш по-висшестоящият партиен лидер дали вече не го е обещал на някого. Някои партии се оценяват по-скъпо – в обращение пускат местата от десето надолу. Аз съм направил своето пазарно проучване и съм решил, че такава сделка за мен не е изгодна.

(с малки съкращения)

На европейските избори през май Реформаторският блок получи в Хасково 2.8%, а на парламентарните през октомври - 13.44%. В проценти скокът е от почти пет пъти, в гласове числата изглеждат още по-красноречиво: от 2332 на 15 565 - близо седем пъти. От всички избирателни райони в страната блокът има по-висок резултат само в столичните 23-ти и 24-ти (Южна, Източна и Централна София). Но даже на жълтите павета и в квартал „Лозенец“ реформаторите нямат такива локални победи като в Хасковско. Подобно на националните резултати в тази област РБ е на четвърто място. На няколко стотни от третия – в случая БСП. В отделни градски секции и в множество села блокът е на първо място, а в определени гнезда направо отвява конкуренцията, печелейки над половината от гласовете. Този гигантски изборен скок е най-големият не само за реформаторите, а за всички основни формации. Освен това по данни на „Галъп“ на 5 октомври всеки десети глас за РБ е дошъл от село. Как

блокът спечели на места, където няма блокове

е въпрос, заслужаващ специално внимание.

Отговорът се крие в имената на хасковските кандидати. Водач беше Станислав Иванов – по-големият от двамата синове на дългогодишния кмет на града Георги Иванов, а подгласник му беше Стефан Димитров – син на шефа на най-големия завод в областта “Неохим” Димитър Димитров. Иванов-младши се впусна за първи в път в политиката, досега се е занимавал само с бизнес (виж карето). Димитров-младши пък вече има зад гърба си един мандат като кмет на Димитровград и завършва втори като общински съветник, спечелени от името на многолюдни коалиции с характерното име “Да за Димитровград”. А през 2005 г. е бил  втори в местната кандидатдепутатска листа на коалицията “Народен съюз”.

Амбицията на тандема беше и двамата да влязат в парламента. Но гласовете се оказаха достатъчни само за един мандат, без шансове за втори в преизчислителната лотария на ЦИК.

Иванов и Димитров получиха челните места в листата на Реформаторския блок по неведоми пътища – лидерите в София не дадоха никакви предварителни обяснения по въпроса. Чак след като се надигна вълна от недоумение и възмущение, Радан Кънев обяви кандидатите за резултат от “здрави връзки с местната власт там, където е независима”. С което недвусмислено намекна за Георги Иванов – кмет, който печели изборите всеки път от името на различни партии, а 15-годишното му “независимо” управление на Хасково е отделна, много дълга тема... По нея обаче са се изявявали предимно “борци с корупцията” от типа на Яне Янев и Николай Бареков, за което вторият беше осъден от Иванов за клевета.

Конкурентите на реформаторите коментираха на най-високо ниво

новината за издигането на кметския син

Още преди изборите бившият икономически министър и местен депутат Делян Добрев прогнозира, че циганите в областта може да се окажат “най-големите реформатори”. След вота зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък беше категоричен: “В Хасково РБ заложи не на идеи и идеологии, а на сина на кмета Георги Иванов. Имам сведения, че те са купували гласове в Хасковския регион.” За Лютви Местан постижението на реформаторите беше поредният чудесен пример в подкрепа на тезата му за манипулативното разделение на добро и лошо задкулисие. „Питам - някой ще разследва ли този феномен, или щом е в полза на добрите, всичко е наред“, обърна се председателят на ДПС към МВР. За да е възможно най-убедителен, той беше пресметнал, че на парламентарните избори миналата година партиите, които впоследствие се обединиха в Реформаторския блок, са получили общо 1330 гласа в Хасковско - 12 пъти по-малко от сега.

Скоро след това Районният съд в Свиленград

осъди за купуване на гласове в полза на РБ

29-годишния Стоян Манолов. Той получи една година пробация и пет хиляди лева глоба, след като се призна за виновен, че в дните преди изборите е предложил на 11 души от ромската махала в града по 20 лв., за да гласуват за РБ. По делото имаше както свидетелски показания, така и веществени доказателства – множество агитационни материали на блока, списък с 86 имена и ЕГН, пачка от 1650 лв. на банкноти по 20 лв. (почти пълно съвпадение - 86х20=1720). Както и визитка на кандидата Станислав Иванов... 

Свиленградският “дилър” на реформаторите не беше единственият, попаднал под ударите на закона, други трима бяха осъдени за “пазаруване” в полза ДПС. Но за разлика от движението блокът не беше попадал досега в този тип криминална хроника. 
Мащабът на разкритата схема обаче подсказва, че само и единствено с подобни методи надали може да се съберат над 15 хиляди гласа. Най-високите резултати на РБ в страната са в секции в Хасковско, където за сините са гласували между половината и две трети от избирателите. Рекордьори са три близки до областния център населени места, които моментално си

спечелиха прозвището “реформаторските села”

“ТЕМА” потърси на място информация каква е рецептата за този феноменален успех. На десетина километра от Хасково е най-голямото село в областта - Узунджово, с близо 1800 жители и 1057 избиратели. Реформаторският блок е с абсолютно мнозинство и в двете му секции. 904-ма са упражнили правото си на глас, валидните бюлетини са 849 (активността тук традиционно е висока). №7 е бил отбелязан в 495 бюлетини (55%), далеч назад са ДПС (115), ГЕРБ (83) и БСП (49). На евровота през май обаче резултатите са били съвсем различни – в едната секция (в която гласуват обитателите на ромската махала) печели ДПС, в другата – ГЕРБ, трета и в двете е “България без цензура”. А Меглена Кунева и Светослав Малинов са получили всичко на всичко 8 гласа. Още на влизане в Узунджово се набива на очи табло, на което плакат на РБ е залепен върху плакат на БСП. На площада ликовете на местната реформаторска листа греят от фасадите на всички сгради без кметството. В последния слънчев и топъл есенен ден пред двуетажното здание на местната власт стои кметът Димитър Ничев (44 г.). По анцуг и маратонки, паркирал небрежно черното си ауди комби, той хапва тестена закуска и координира разпределянето на дървата за огрев.

Ничев е кмет първи мандат. Спечелил е вота през 2011 г. като кандидат на ДСБ, на балотаж, но със солидна разлика срещу Ванчо Ванчев (ВМРО), който се борел за четвърти мандат. Ничев се е пробвал неуспешно и през 2007-а и е имал преднина на първия тур, но не са му достигнали петдесетина гласа на втория. Тогава той се е явил от името на коалиция “Хасково – настояще и бъдеще” (ПП “Родина”, БДС “Радикали”) – актуалният формат зад Георги Иванов, въпроизведен в повечето села в общината. Статистиката сочи, че гласовете за него са горе-долу толкова, колкото взе и РБ на 5 октомври... 

Кръстосвайки напред-назад с колата, постоянно говорещ по телефона или разговарящ с някого, кметът видимо се наслаждава на работата си. Но и ролята определено му отива – шеговит с шляещите се цигани, строг с общинските работници, отзивчив към гражданите, дошли за някаква услуга, авторитетът му в селото изглежда несъмнен. Ничев живее в Хасково, но развива семеен бизнес в Узунджово – малка спиртоварна. Тук е и любимото му хоби, което е и търговия - развъдник за кучета от породата кавказки вълкодав.

Кметът твърди, че изборните резултати не са изненадващи. Най-малкото защото “Георги Иванов е чист узунджовец” - майка му и баща му са оттук, а кандидатът “не е парашутист”. “Колко би могло да се купят – 500 гласа”, разсъждава Ничев. Изтъква как “Димитровград също помогна”, намеквайки, че “Неохим” е най-големият работодател в района. Синът на шефа на завода получи 4480 преференциални гласа.

В селото е имало предизборно събрание на РБ, както и “щаб” – малка сграда встрани от кметството, облепена отвсякъде с плакати. С известно неудобство кметът признава, че сградата е общинска. И че това е бившият комсомолски клуб. С гордост обаче разказва за Пандо Ванчев, министър на съобщенията от Живково време - узунджовец, благодарение на когото селото е това, което е днес. Опеката на местния соцголемец наистина си личи – основният път е широк, почти всички вътрешни улици са асфалтирани, площадът е просторен, а кметството е голямо, с ламперия по стените и облицована с кожа врата на кметския кабинет.

Съдебна реформа, конкурсно начало и пр. не са понятия в речника на Димитър Ничев. Очакванията му към новия парламент са пределно ясни – селото да има лоби, за

да се реализират проекти, както в “герберските общини”

защото “не става само с метене”. Узунджово може да се похвали с туристическа атракция – църквата “Успение Богородично”. Това е джамия, построена на мястото на средновековен християнски храм, която след Освобождението е преустроена отново на църква. През 2007 г. е напълно реставрирана със средства от хасковската община и програмата “Красива България”. Селото си има и културен живот – две читалища и два танцови състава, спечелили многобройни отличия. Също и славна история – през XVI в. панаир на това място е събирал ежегодно 100 хил. души от три континента. Кметът се гордее с мемориалния комплекс “Нашето летище Узунджово” (стар самолет и паметни плочи) и новооткрита малка авиационна музейна сбирка, както и с нова спортна площадка. Планира още кът с бюстове на национални герои и футболно игрище. Голямата цел, както навсякъде по селата, е канализация и преасфалтиране.

Жените, метящи есенните листа от улиците, разбира се, подкрепят тези намерения, не без известен скептицизъм дали хасковският депутат ще ги сбъдне. По-образовани жители пък проявяват и нескрита ирония към нароилите се изведнъж “фенове на евроатлантическите ценности”. А за ромите от махалата в края на селото със сигурност най-важно е дали ще има нови показни или по-продължителни акции на МВР срещу битовата престъпност. Обирите са ежедневие, краде се всичко – от инфраструктурни кабели, през вещи от къщите, чиито собственици си идват само през уикенда, до плодове и зеленчуци от дворовете.

На десетина минути път с кола от Узунджово в посока Симеоновград е село Александрово – най-реформаторското населено място в България. Тук от 189 валидни бюлетини 147 са за РБ (77.78%)! При това с 16 невалиди гласа за блока и всичко това от реално около двеста гласоподаватели (по списък са 257). Рекордът е в комбинация с антирекорд –

на евровота РБ има нула гласа

а убедителната победа е за ГЕРБ.

Селото изглежда доста западнало, а по улиците няма жива душа. Заради малкото си жители Александрово няма кмет, а назначен от община Хасково кметски наместник. Тя се казва Надежда Добрева и също е от ДСБ, преди разцеплението на сините е била от СДС. Сладкодумната иначе кметица не може да отговори на въпроса защо реформаторите са получили нула гласа на евровота. А защо на парламентарните избори почти всички бюлетини са за РБ – “може би, защото хората ги харесват”. Тя познава Станислав Иванов, много го харесва и му възлага големи надежди. Смята, че във властта трябва

да влизат млади хора. Освен това е с националистически нагласи и недоумява откъде са се взели седемте гласа за ДПС. Казва, че тук няма цигани, а само т.нар. аспарухови българи, които били съвсем различни. Към селото и неговите обитатели е настроена майчински – готова е по всяко време да изслуша и да помогне с каквото може и за загубените теленца на някой дядо, и за проблемите в инвестицията на някой млад животновъд. От разговора проличава също, че е сред по-властните майки...

Добрева довършва четвърти мандат – първия път е спечелила избори (когато Георги Иванов е кандидат на СДС), останалите три е назначавана от ОбС Хасково. Общината е единственото място, от което селото може да очаква някакво финансиране. Сега кметицата е доволна, че градските съветници са одобрили закупуването на реституирания навремето първи етаж от сградата на кметството, който в момента е съвсем запустял. Идеята е да се ремонтира и администрацията да се пренесе там. Така да освободи втория етаж, където има салон със стотина места, за читалището.

Александрово също има туристическа атракция – откритата през 2000 г. от покойния Георги Китов гробница на тракийски владетел с уникални стенописи. Японското правителство е финансирало (и проследило плътно) построяването на малък музей пред могилата, където има възстановка в реални размери на консервираната вече находка. Но всичко това засега не помага особено за ръст на селската икономика.

Отбивка от пътя между Узунджово и Александрово води до Нова надежда – напълно западнало село. Ако не беше реконструкцията на жп линията Първомай-Свиленград, която в момента тече точно около гарата в Нова надежда, тук щеше да цари пустинна тишина. По думите на минувачи две трети от населението вече е ромско, а останалата част е съставена предимно от много възрастни хора.

Тук РБ печели 128 гласа (62.7%) от общо 204. А на евровота блокът е имал само един глас. Може би е на кмета Венцислав Вълев (СДС). В два следобед него вече го няма на работното му място и няма кой да обясни как така червеното в миналото село е гласувало масово за РБ, като миналата година е предпочело ГЕРБ, а за евродепутат е харесало най-много Николай Бареков...

Освен новите политици нова надежда, както изглежда, тук вдъхват само периодично появяващите се версии за местоположението на легендарните заровени съкровища на Емин ага и съответните иманярски набези...

Пренареждане и предреждане

Състезанието за преференциални гласове очаквано се оказа надпревара както по авторитет, така и по други типове влияние

сп. "ТЕМА", бр. 40 (669), 13-19 Октомври 2014

На евровота преди пет месеца, когато за пръв път имаше реална възможност за пренареждане на листите, всеки четвърти отбеляза в бюлетината номер на предпочитан кандидат. На парламентарните избори на 5 октомври, когато се състоя дебютът на преференциалното гласуване за депутати, очаквано беше регистриран още по-голям интерес – всеки трети посочи свой фаворит за народен представител.

Каква част от тези гласове бяха за „любимец“ на принципа „15-15“, е невъзможно да се изчисли с точност. Но едва ли бяха повече от подадените на 25 май десетина процента. Твърде вероятно е даже да са били под 7%. Факт е, че само в отделни райони и листи се получиха пренареждания заради заблуден вот. Прагът за разместване беше 7% и ако дублираното гласуване беше по-висок процент, разместването щеше да е масово.
Със сигурност обаче

от ГЕРБ дължат извинение на БСП

за подигравките във връзка със социалиста Момчил Неков, който стана евродепутат заради този феномен. Нека не забравяме, че тогава партията на Бойко Борисов извади късмет – беше под №18 в бюлетината при листи с по 17 кандидати. Тогава лидерът на ГЕРБ развиваше теории, че вотът „15-15“ за БСП или е купен и контролиран, или е протестен срещу водача Сергей Станишев, или червеният електорат е „глупав“. Е, привържениците на ГЕРБ не се оказаха „по-умни“ при разменени роли.

За парламентарните избори по-заден номер в бюлетината се падна на БСП (22). А с №9 ГЕРБ инкасира значителен вот „9-9“, който размести непредвидено листите в няколко района. Наложи се ръководството веднага да започне да коригира „грешките“ на системата. Двама от „Любимците 9“ моментално подадоха в ЦИК заявления, че се отказват от спечелените депутатски места, очаква се същото да направят и останалите.

Отделно избирателите на ГЕРБ демонстрираха известно, макар и сравнително плахо, желание да коригират кадровите решения на Борисов и Цветан Цветанов. Във Велико Търново те предпочетоха дванайсетата в листата инж. Клавдия Григорова-Ганчева – секретар на община Горна Оряховица и дългогодишен служител на БДЖ, пред втория - бившия областен управител проф. Пенчо Пенчев. И двамата обаче ще влязат в парламента. Във Враца пък електоратът на ГЕРБ отреди извън НС да остане бившият социален министър Тотю Младенов, а неговото място да заеме Красен Кръстев – общински съветник в Бяла Слатина. В други случаи рокадите бяха „пешка-пешка“, но също демонстрираха, че гражданите бяха оценили по достойнство работата на определени партийни функционери по места...

За БСП преференциалната система даде както очаквани, така и изненадващи резултати, но донесе

все лоши новини за централата

Един от кандидатите с най-силна мажоритарна подкрепа – Георги Кадиев, логично успя да се класира от задно място, събирайки в пъти повече гласове от всеки друг в листата за столичния 23-ти район. Същевременно във Варна бившият оргсекретар на партията Красимир Янков измести от парламента ексминистърката на образованието Анелия Клисарова. Гласовете за него обаче бяха доста по-концентрирани в определени секции... По време на кампанията Клисарова - бивш ректор на варненския медицински университет, показа, че можеше да бъде полезна на групата на БСП в областта на здравеопазването (а не в образованието, където попадна по нелепо стечение на обостоятелствата). Докато Янков до момента е демонстрирал склонност най-вече към участие в бордове на държавни компании... И двамата бяха протежета на предишното ръководство в БСП, но той все още е областен председател. Освен това е било по възможностите му да постави свой застъпник във всяка секция в района...

Весела Лечева пък пожъна голям успех във Велико Търново, където от последното място в листата получи най-много преференциални гласове. Но не бяха напълно достатъчно, че да измести протежирания от закона водач, на чиято сметка се броят гласовете без отбелязано предпочитание. Което я остави извън Народното събрание.

В червените редици други мажоритарни

битки се оказаха по-скоро апаратни

Едва ли за широката общественост е от особено значение например, че в Пловдив-област се получи рокада между двама от местното изпълнително бюро на БСП - Манол Генов, секретар “Предизборна дейност” измести Галин Дурев, председател на Областния предизборен център. По-интересното всъщност е, че Генов зае депутатско място, за което се бореше и лидерът на “Евророма” Цветелин Кънчев. В Пазарджик пък досегашният депутат Йордан Младенов е изместен от общинския лидер на БСП Димитър Димитров – дългогодишен общинар и крупен арендатор на земя със спорни бизнес практики.

Невероятно, но факт – даже в най-дисциплинираната партия ДПС преференциите изиграха някаква роля. В Благоевград имаше жестока конкуренция между втория и третия в листата, от която победител излезе №3 – бившият областен управител Муса Палев, а губещ се оказа №2 – бившият депутат и кмет на Гърмен Ахмед Башев. В регион с дълга листа, какъвто е Варна, пък изборната машина на движението даде засечка. По схемата “18-18” сред избраните се оказа бизнесменът от ромски произход Алеко Атанасов. Той обаче веднага отстъпи мястото на този, за когото беше предвидено – областният председател на партията Ерджан Ебатин. В Бургас бившият депутат Несрин Узун влезе отново в парламента от последното място в листата, измествайки третата – Севим Али, шефка на общинския съвет в Търговище и съпруга на кмета на Антоново Танер Али. В Разград бизнесменът Гюнай Хюсмен (не)обяснимо изпревари двама от най-добрите професионалисти на партията – Хасан Адемов и Нигяр Джафер, заплашвайки да остави извън НС здравната експертка. От централата увериха, че Хюсмен ще се откаже от мандата.

От ДПС декларираха, че са загубили над 70 хил. гласа заради преференциите, които объркали избирателите им да пуснат невалидни бюлетини. И отчетоха, че на практика

новата система ги е лишила от второто място

на изборите.

Реформаторският блок беше формацията, чиито кандидати бяха най-надъхани за преференциални гласове и чиито избиратели (отново) бяха най-активни в посочването на предпочитания. Както се очакваше обаче, мажоритарният елемент при тях имаше най-малък практически ефект, защото РБ получи повече от един мандат само в столичните райони. Така само за протокола остана фактът, че бившият лидер на СДС Мартин Димитров измести бизнесмена Гроздан Караджов, но и двамата се класираха за 43-ото Народно събрание.

В Патриотичния фронт изненади нямаше, а при останалите три формации – “България без цензура”, АБВ и “Атака”, предпочитанията не изиграха никаква роля, защото те не класираха повече от един депутат в нито един район.

След всичките бурни страсти, които предизвика преференциалното гласуване, добре че се намери кандидат, който да прояви и чувство за хумор. Боян Балев, 13-и в листа на БСП за 23-и район в София намигна на избирателите си от Фейсбук: “Благодаря на всичките 142-ма човека, които гласуваха за мен преференциално. Особено съм благодарен на тези 20 човека, които гласуваха за мен с убеждението, че трябва да съм политик. Специално благодаря на 80-те роднини и приятели, които ме подкрепиха, въпреки че редовно забравям даже рождените им дни. На останалите 42 червени баби, които са ме зачеркнали от недовиждане, пожелавам да са живи и здрави. Гордея се с моя електорат. ЩЕ ВИ ВОДЯ КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ!”