Листите: пренареждане

На първите парламентарни избори с възможност за пренареждане на листите ще се води ожесточена битка за преференциални гласове между съпартийци и съюзници. Всички похвати, изпитани в старата избирателна система, вече са приведени в действие

сп. "ТЕМА", бр. 34 (663), 01-07 Септември 2014, temadaily.bg

Мисли рационално, гласувай преференциално.“ Това беше девизът на Георги Близнашки в първата битка за преференциални гласове - на европейските избори през 2007 г., когато той беше поставен на неизбираемото седмо място в листата на БСП. По стечение на обстоятелствата именно проф. Близнашки като служебен премиер ще организира първия парламентарен вот, на който избирателите ще имат право да пренаредят кандидатдепутатските списъци на партиите и коалициите.
Досега тази избирателна система беше изпробвана три пъти – през 2007-а, през 2009-а и тази година, но все на европейски избори. Едва за вота, проведен преди три месеца, политиците се престрашиха да я направят работеща, приемайки достатъчно ниския праг от 5%. Така кандидатите, събрали предпочитания, равняващи се на поне 5 на сто от гласовете за съответната листа, имаха шанса да изместят водача. Ако, разбира се, той не е още по-предпочитан от избирателите.
Двата практически резултата от експеримента са известни. Бившият вече лидер на БСП Сергей Станишев претърпя унижението да бъде задминат по случайност от доскоро никому неизвестния Момчил Неков. В Реформаторския блок пък напълно по план костовисти и други недолюбващи Миглена Кунева избиратели изпратиха вместо нея Светослав Малинов от ДСБ в Брюксел и Страсбург.
Изборният кодекс на Мая Манолова въвежда за първи път преференциалната система на парламентарни избори. Но 

с едно огромно изключение – за водачите на листи

Защото всяка бюлетина, на която не е отбелязано предпочитание за определен кандидат, ще се води служебно като глас за този под номер 1. Така ръководствата на партиите и техните фаворити ще могат да бъдат измествани единствено с над 50% от гласовете за листата, при това подадени накуп за един от другите претенденти.
Списъците с водачи - съставени в централите по знайни и незнайни критерии, уви, няма да може да бъдат променени. Фактите са красноречиви – даже и най-компактно разположеният електорат – този на ДСБ в центъра на София, с върхова мобилизация постигна едва 27% преференции за Светослав Малинов. Промени в долната част на листите обаче са напълно възможни. Вторите ще бъдат измествани от всеки на по-задна позиция, който е получил поне 7% личен вот.
Но и тази възможност е ограничена от някои обективни обстоятелства. Защото преференциалната система на парламентарни избори има още една особеност – много по-вероятно е да сработи в големите многомандатни избирателни райони (МИР), от които се избират повече депутати. Най-малките МИР излъчват по четирима народни представители - това са Видин, Габрово, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Търговище, Ямбол. В тях повече от един депутат е възможно да класират само ГЕРБ, БСП и ДПС. Като в Силистра и Търговище, както и в Кърджали и Разград такъв шанс има единствено ДПС. Поне това сочат всички изборни резултати от последното десетилетие. Движението обаче е най-твърдият противник на преференциалната система. Именно неговата парламентарна група наложи правилото водачите да бъдат защитени от изместване.
Единственият пробив в тази позиция беше през 2009 г., когато тогавашният лидер на младежкото ДПС Корман Исмаилов опита да се пребори за място в Европарламента от неизбираема позиция. Но събра едва 2.5% (9004) от гласовете за партията. Две години по-късно я напусна и основа своя. Постижението на Исмаилов впрочем беше подобрено тази година. Вторият в листата за евровота Делян Пеевски получи 3% преференции (11 183 гласа), най-много след водачката Филиз Хюсменова...
Така че рокади 

може да се очакват почти само в БСП и в ГЕРБ

Евентуално и в Реформаторския блок, и много по-малко вероятно в “България без цензура”, в Патриотичния фронт и в АБВ, ако, разбира се, една или повече от тези коалиции прескочат изборната бариера от 4% за влизане в Народното събрание. Причината е, че с малки изключения двете най-големи партии класират по повече от един депутат на избирателен район.
Миналата година например със своите 7.3% (23 мандата) на „Атака“ се паднаха двама народни представители единствено във Варна, където листата „дърпаше“ Волен Сидеров. През 2009 г. Синята коалиция получи 6.76% (15 мандата) и също се пребори само за един депутат, който не беше водач на листа – в столичния 23-ти МИР, където начело беше Иван Костов. Също тогава с постигнатите 4.13% всеки от десетимата влезли с бюлетината на РЗС в парламента беше от различен избирателен район.
На базата на тези факти и данните от актуалните социологически проучвания спокойно можем да изключим от преференциалната надпревара АБВ и Патриотичния фронт, които по прогнози получават към 4%. Разпадналият се тандем между Николай Бареков и Ангел Джамбазки за евровота пък показа, че потенциал за мажоритарен вот в ББЦ има само кандидат на силен коалиционен партньор като ВМРО. Сега обаче в тази роля е ЛИДЕР - партия, която има влияние в точно определени райони, където със сигурност ще получи водачеството.
В Реформаторския блок броят вторите места в София за избираеми и е възможно за тях да се заформят мажоритарни битки. Които със сигурност няма да излъчат победител, ако не са умело координирани от някой от партньорите – ДСБ или ДБГ...
В ГЕРБ пък традиционно водачът получава бонус, независимо кой е той. Даже и, меко казано, да не е сред авторитетните лица на партията. Така през 2007 г. 20 хил. преференциални гласа събра варненската съдийка Душана Здравкова, впоследствие отлъчена и бързо забравена. През 2009 г. злополучната външна министърка Румяна Желева получи над 10% лично одобрение – 65 282 гласа!
Тази година обаче Томислав Дончев закономерно би всички рекорди с над 108 хил. преференции, близо 16%. Възможно е все пак в определени райони да има преференциален вот и за по-задните позиции. Особено там, където Борисов и Цветанов изненадващо за местните структури “спуснаха” водачите – в Пловдив-област (Методи Андреев) и в Пазарджик (ген. Стоян Тонев).
Едно е сигурно – най-много размествания ще има в листите с (кърваво)червен цвят. В БСП да изместят вторите, ще се пробват всякакви кандидати – от най-видни опозиционери като Георги Кадиев, през залагащи на соловите изяви като Страхил Ангелов, до всякакви знайни и незнайни пренебрегнати активисти.

Изчисленията на база резултатите от парламентарните избори миналата пролет сочат, че за пренареждане ще са нужни между 900 и 5500 гласа в ГЕРБ и между 1200 и 4800 гласа в БСП в зависимост от района (виж картата). Числата вероятно ще са малко по-големи за герберите и със сигурност значително по-малки за социалистите.
На евровота правото си да посочат предпочитан кандидат използваха една четвърт от избирателите, като един на всеки десет го беше направил погрешка на принципа “15-15”. Сега все още липсват официални данни по темата от социологически проучвания. Но опитните наблюдатели са сигурни в предстоящия бум на преференциалното гласуване. Според проф. Михаил Константинов размествания в листите ще има, макар и “колкото да развеселят електората”. Проф. Михаил Мирчев обаче очаква всеки втори да отбележи номер и в квадратчето, и в кръгчето на бюлетината. Ако тази прогноза се сбъдне, парламентът ще изглежда доста по-различно, отколкото си го представят в момента в партийните централи.
Въпросът е как стана така, че от БСП, които бяха противници на преференциите именно поради опасността от вътрешнопартийни боричкания, изведнъж въведоха именно тази система (а от ГЕРБ, които й бяха привърженици само на думи, го допуснаха). За първи път в БСП само лидерът Михаил Миков оглави две листи. По този начин цели двайсетина души предварително си гарантираха креслата в следващия парламент. Същевременно социалистите събраха 12 партии-коалиционни партньори, без да броим т.нар. гражданска квота и прочее връзкари, спуснати директно от “Позитано”. Ясно е, че не за всеки от тях може да се намери предна позиция в листите. Когато обаче 

“неизбираемо място” става относително понятие 

мнозина получават стимул с всички сили да се борят за повече гласове. Всеки по своя начин – кой с честна и почтена агитация, кой с “пазаруване”.

Според запознати повишеният интерес към изборите вече се усеща не само в централите и в партийните клубове, но и на нетрадиционни места като заложни къщи и застрахователни офиси. Брокерите разполагат с неоценими предимства – с мрежа от агенти, които са постоянно сред хората, и с информация кой от клиентите в момента е материално затруднен и вероятно податлив на „агитация”...
Изводът е очевиден - каквато и избирателна система да се въведе, все ще й се “намери цаката”.

 

Солови изяви

На първия преференциален вот през 2007 г. само Георги Близнашки имаше собствен слоган, но агитацията му се развиваше в рамките на кампанията на БСП, а солови изяви той правеше основно в интернет. Което не му донесе особен успех – 10 473 гласа (2.5%) и четвърто място сред социалистите по този показател.
Големият пробив направи Антония Първанова от НДСВ, която се осмели да напечата собствени плакати в битката си с парашутираната водачка Биляна Раева. Ако тогава се гласуваше по сега действащата система,  Първанова щеше да измести Раева със своите над 8% преференциални гласове. Е, в крайна сметка я измести, но на следващите избори... От последното място в листата Соломон Паси пък се нареди втори, агитирайки за себе си чрез нещо като телефонен мрежов маркетинг.
През 2009 г. изненадата дойде от най-неочаквано място – от ДПС. Тогавашният лидер на младежката структура на движението Корман Исмаилов без медийни изяви и подкрепа от централата събра 9 хил. гласа. Впрочем тази година като лидер на една от партиите в Реформаторския блок Исмаилов отново пробва да направи мажоритарна кампания (включително на турски език), но получи по-малко от 2 хил. гласа. Преди пет години в БСП пък всички мастити партийци бяха изпреварени от ромския активист Румян Русинов. Как е агитирал, само той си знае, но над 11 хил. правилно попълнени бюлетини за него бяха респектиращо постижение.
Тази година беше бумът на мажоритарните кампании. Светослав Малинов имаше цял набор от собствени интернет листовки, както и рамо от Иван Костов... Меглена Кунева отрича да е агитирала за преференциално гласуване. Но две седмици преди изборите във Фейсбук се появиха две групи в нейна подкрепа, които никак не изглеждаха аматьорски и събраха по 13 хил. “харесвания”. Те се казваха “Кунева е Номер 1” и “Искам Кунева”, илюстрирани бяха с онлайн плакати и изписани с призиви от сорта на този: “Отбележи 1 вдясно за нея на бюлетината и номер 10 за Реформаторския блок. Ако не гласуваш с 1 за водача на листата Кунева, вотът ти отива към хората на Иван Костов.”

Ангел Джамбазки открито агитираше в своя полза, от ВМРО твърдяха, че това е предварително договорено с тогавашните им партньори от „България без цензура“.
Джамбазки използваше пълно изборно снаряжение: листовки, брошури, плакати, банери, сайтове. Имаше си и слоган: „Глас за Джамбазки, глас срещу ДПС“. Зам.-председателят на ВМРО не се възползва от преференциите, защото неговото второ място се оказа избираемо. Не можа обаче да изпревари Николай Бареков – 20 хил. срещу 26 хил. гласа. 
В БСП всякакви такива похвати бяха забранени. Но колеги на журналиста Александър Симов, които го подкрепяха, все пак му изработиха собствен плакат, който разпространяваха в интернет. По всяка вероятност с мълчаливото му съгласие, макар че той надали би признал...

Полезни изкопаеми

Съюзът на ББЦ с ЛИДЕР доказа теорията, че който се върти прекалено бързо, в даден момент ще си целуне... неподходящо място

Дните преди изтичане на срока за регистрация на участниците в избори вече традиционно поднасят изненади. През 2009 г. например ВМРО, Земеделският народен съюз и “Гергьовден” плюс Единната народна партия се бяха обединили в коалиция “Напред” за евровота. Като преди това от формацията отпадна партия ЛИДЕР. След като получи незавидните 2.25%, “Напред” мълниеносно се разпадна и за парламентарните избори месец по-късно повечето участници в нея намериха пристан в листите на РЗС. Изключение направиха от “Гергьовден”, които подкрепиха символично Синята коалиция. По този повод Любен Дилов-син написа гневно-иронична статия, озаглавена “В Яневите листи? Защо е този театър, приятели!” В нея освен за РЗС той изрази мнението си и за партията с най-виден симпатизант Христо Ковачки: “За ЛИДЕР и идеята да си купиш политика не ми се говори”. После обяви, че “следващият политически сблъсък ще бъде между партиите, които се борят срещу “робовладелството”, и тези, които го защитават”.
Същите участници днес са в съвсем различна конфигурация. “Гергьовден”, както и Земеделският народен съюз са партньори на “България без цензура”. След кратко и ползотворно сътрудничество с Николай Бареков от ВМРО се преориентираха към “партията на СКАТ” НФСБ. За ЛИДЕР се говореше, че клони към (този път официална) коалиция с БСП, но това в крайна сметка не се случи. Сред социалистите се говори, че офертата на “Позитано” била само за едно предно място в листите и преговорите логично се провалили. 
Така изненадващо Бареков и компания се явиха да внесат документи в ЦИК заедно с председателя на ЛИДЕР Кънчо Филипов и тържествено обявиха, че коалицията около ББЦ се е увеличила с още една партия. 
Любен Дилов-син все още е в “Гергьовден”, макар и като почетен председател. Но не се намери негов колега, който да го попита дали “този face off си е направо fuck off”. Вероятно, още когато отиде в ББЦ, са спрели да му задават подобни въпроси... Или още когато се завъртя около ГОРД - политическото творение на неговия приятел Слави Бинев, който пък сега е в НФСБ.
Но, нека проявим разбиране, в случая все пак говорим за 180-градусов завой, направен плавно, за цели 4 години. А какво да кажем за самия Бареков, който на 18 август се събуди като новия покровител на българските миньори. 

Хронологията на неговата позиция относно ЛИДЕР може да бъде проследена даже на личния му сайт barekov.com:

- 2 март 2014, ББЦ учредява структурата си в Перник. Бареков казва, че голяма част от симпатизантите на партията му са предложили коалиране с ЛИДЕР. Но след това е получена информация, че “председателят й Христо Ковачки е изпаднал в сделки с Моника Йосифова и Сергей Станишев”. “Оказва се, че той е получил поръчка срещу 50 хил. гласа. За да няма жълтении, искам да ги попитам двамата - обещавали ли са пари срещу гласове”, пита Бареков.
- 19 май, Бареков е категоричен в интервю за “Преса”: “Ковачки играе за БСП”.
- 21 май, прословутият запис от скрита камера на Нова тв от Бобов дол вече е излъчен. Бареков е на предизборна среща в Карнобат и е още по-конкретен: “Бизнесменът Христо Ковачки купува гласове за БСП”.
- През същия ден, barekov.com публикува отделно специално изявление по темата, в което лидерът на ББЦ доразвива тезата си: “Партията, която купува гласове в “Бобов дол” чрез Христо Ковачки, е тази на Сергей Станишев”. Бареков обаче прогнозира, че “хората на Христо Ковачки в “Бобов дол” няма да гласуват за БСП, защото той ги е уволнил и не им е платил заплатите, те ще гласуват за “България без цензура”.
- 22 май, пресконференция на ББЦ във Варна: “Пръв го обявих, а днес го казва и Борисов – Ковачки купува гласове за БСП в Бобовдол. БСП в случая е жалка жертва. Няма нищо социално в една партия, която плаща на олигарх, който не е давал заплати от месеци, но обещава по 100 лева на работниците си, ако пуснат бюлетина за БСП“, разсъждава Бареков. Пред радио “Фокус” – Варна пък разказва, че Ковачи бил при него “преди половин-една година, за да си предлага услугите и да влиза в коалиция”. Но Бареков го изпъдил: „Казах му, че аз дори няма да вляза в неговите заводи, защото той не си плаща осигуровките, какво говорим за заплатите. И ето го къде е кацнал – при БСП”.
- 23 май, Бареков се възмущава в интервю по ТВ7: “Ковачки, който приватизира сума ти мини по време на Тройната коалиция, месеци наред не плаща заплати. Сега дава по 100 лв. на работниците си, за да гласуват за БСП. Това е цинизъм!”
- По-късно през същия ден, Бареков прави изявление в кулоарите на парламента, в което говори за “Христо Ковачки – човекът, който не плаща заплати на работниците и ги праща да теглят заеми”. “Как тази партия продължава да иска да бъде доброто лице на енергетиката. И двете страни са абсолютно провалени, ограбили хората. Те са циници, които си правят ПР с парите на държавата в Народното събрание си купуват гласове”, пеняви се лидерът на ББЦ в последния ден от предизборната кампания.

И така до тази седмица, когато започна “новото летоброене” - ББЦ подписа споразумение с ЛИДЕР:

- 18 август, Бареков е пред ЦИК и обяснява, че в ББЦ неслучайно са се спрели на ЛИДЕР, защото двете партии имали (забележете!) сходни ценности: “Трябва да има български бизнес, а това ще стане като се налеят пари в българската икономика. Кой да разкрие работни места - Бойко Борисов и Сергей Станишев? По какъв начин - те раздуха администрацията до невъобразими размери”. Новата програма на ББЦ включва осигуряване на работни места за “миньори, лекари, багеристи, куфражисти, учители, а не за поредните чиновници, които се чудят какво да правят по цял ден”. Бареков даже намира символика във факта, че коалицията е подписана в Деня на миньора.
- 19 август, лидерът на ББЦ е в сутрешния блок на БНТ1 и оправдава коалицията с “политически прагматизъм”. Бареков вече е готов да агитира “във всички рудници на България”. И вижда процесите в сектора в изцяло нова светлина: “Държавата не плаща, частникът, който всъщност работи с държавата, не може да си плати заплатите”. Предишните си изявления оправдава с това, че той също бил впечатлен от кадрите от Бобов дол. А Христо Ковачки не бил олигарх, защото не притежавал медии.
Бареков изтупва от прахта и един законопроект, внесен от ориентирали се към ББЦ депутати в 42-то. И се опитва да изкара, че партията му вече отдавна се грижи за правата на миньорите, като се е застъпила за ранното им пенсиониране. В действителност поправката предвижда само удължаване на един срок в закона, който се отнася до частен случай и изтича в края на тази година. Дотогава могат да се пенсионират по-рано подземниците работници, освободени при закриване на предприятието, на част от него или при съкращаване на щата...
- На същия ден barekov.com публикува допълнително изявление, което няма нужда от коментар: “Патриот е не този, който се тупа в гърдите, а който слиза под земята, за да работи в недрата на родината. Предпочитам да стискам грубите ръце на българските миньори, отколкото нежните ръце на „интелигентните и красиви“ протестиращи.”
- И т.н. и т.н. до... следващата коалиция.

От решението на ЦИК за регистрация на ББЦ стана ясно, че Бареков е допуснал официално в коалицията си и БДС “Радикали” на Евгений Бакърджиев. После Бареков подписа някакво споразумение и с Партията на българските жени на Весела Драганова.

Барекадата се пропука

Няколко ключови сподвижници на Николай Бареков избягаха от него като вложители от закъсала банка

сп. "ТЕМА", бр. 30 (659), 
28 юли - 03 Август 2014, temadaily.bg

Който вече е променял партийната си принадлежност, почти сигурно ще го направи отново. А която партия е влизала в разнообразни коалиции, най-вероятно ще смени партньора си и на следващите избори. Тези всеизвестни правила в българската политика подцени Николай Бареков. И не трябва да е изненадан, че набързо струпаната от него “барекада” се пропуква с наближаването на парламентарния вот.
“Не надценявайте Ангел Славчев”, каза Бареков в интервю за “ТЕМА” през ноември м.г. После обаче самият лидер на “България без цензура” оцени лицето от февруарските протести като най-подходящ за зам.-председател на ББЦ. Славчев от своя страна пък се обяви за “лявото крило” в партията на Бареков, която се пишеше ту за дясна, ту за лява, ту за центристка. Сега е консервативна. Бившият активист на “Българската левица” напусна “България без цензура” по същия начин, по който се раздели със съратниците си от “Движение за граждански контрол” – с тежки взаимни обвинения.
В “кърваво писмо” 

Ангел Славчев изведнъж прогледна 

за реалностите, в чието създаване взе активно участие. Сред прозренията му беше, че ББЦ е лидерска партия, обещава “бомбастични неща”, няма ясни принципи и приоритети и пр. – все очевидности от ден първи на политическия проект на Бареков. Единственият арумент за разочарованието си с актуална дата, който посочи Славчев, беше привличането на Стефан Софиянски за консултант на партията. Плюс твърдението, че Бареков напоследък разговарял всекидневно по телефона с Делян Пеевски, който бил “реалният лидер” на формацията.
Бареков избра да отвърне на удара с информация за крупна сума, която Славчев получил като водещ на предаване по ТВ7. Последният отрече и обяви обратното – че отказал петцифрена заплата в партията и даже дарил собствени средства. В недомлъвките и от двете страни пролича, че истината е някъде по средата.
Бареков обаче прибърза да се похвали, че полива оставката на Славчев в ресторант край морето. Защото веднага след това пред него се очерта по-сериозен разрив – с основните коалиционни партньори от ВМРО.
Още след европейските избори Бареков отправи покана към неговата коалиция да се присъедини и Националният фронт за спасение на България (НФСБ), по-известен като “партията на телевизия СКАТ”. От НФСБ обаче отговориха неочаквано, като не само отклониха офертата, а направиха контрапредложение – ВМРО да се коалира с тях. Лидерът на бургаските националисти Валери Симеонов отдавна вече събра около себе си половин дузина незначителни формации. Той лично застана начело на евролиста, но за пореден път получи резултат около 3%.
Бареков първоначално опита да омаловажи събитията: “Нито съм предлагал коалиция с НФСБ, дори не сме водили преговори. А просто ги подканих.” “ВМРО деликатно пропусна поканата на НФСБ за някакъв общ патриотичен фронт”, надяваше се Бареков. После лидерът на ББЦ обяви, че според поръчано от него социологическо проучване партията му печели само половин процент от съюза си с ВМРО. Междувременно същата агенция измери 1% подкрепа за НФСБ... Накрая Бареков прибегна до един похват, който добре е усвоил от старите партии – имитация на решение “отдолу”. Както по повод напускането на Ангел Славчев, така и във връзка с раздялата с ВМРО заваляха декларации от всички местни структури в подкрепа на ръководството. И в израз на желание за самостоятелно явяване на изборите.
Междувременно партията на Красимир Каракачанов обяви официално раздялата с Бареков. ВМРО даже се опита да изкара принципен резкия си завой от ББЦ към НФСБ с напомнянето, че Каракачанов имаше идея за подобен съюз преди време. Но въпросният призив от 2012 г. беше просто една от безкрайните коалиционни маневри на този дълбоко прагматичен политик. 

Във ВМРО има защо да са доволни 

от постигнатото с Бареков - партията за първи път класира евродепутат. При това с инвестиция от половин милион лева (пари, които ще се върнат многократно от европейското финансиране за Ангел Джамбазки в 5-годишния му мандат в ЕП). И до голяма степен с чужди гласове (най-голямото самостоятелно постижение на ВМРО е 67 хил. гласа през 2013-а). Сега въпросът пред тях е дали няма да се загубят в широкото обединение, в което влизат, както стана през 2009 г. в листите на РЗС. Също и дали са си направили добре сметките като през 2005 г., когато прескочиха бариерата за парламента в коалиция със Софиянски и Мозер, или малко няма да им достигне като през 2001 г., когато се явиха с “Гергьовден”.
Останалите на “барекадата” засега не бързат да я напускат. Земеделският народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев обяви, че твърдо остава в коалицията, защото “вложихме много усилия в нейното изграждане и в успеха на европейските избори”. От “Гергьовден” написаха декларация, в която също увериха, че продължават с ББЦ и за парламентарния вот. В ЗНС обаче показаха, че са способни на най-невероятни лупинги. Партията, която членуваше в ЕНП, се превърна в партньор на БСП, сетне зарязаха и двете позиции заради Бареков. При “Гергьовден” пък явяването на всеки следващ вот прилича на нов телевизионен проект – има известна логика, но винаги може да се очакват изненади...
Затова не е сигурно 

дали ще ги устройват новите условия 

на Бареков. За европейските избори беше сключено официално споразумение, като всеки от партньорите отстоя правото името на партията му да бъде изписано в бюлетината. Сега Бареков иска да се регистрира самостоятелно в ЦИК, а взаимоотношенията в коалицията да бъдат уредени в някакъв договор. По закон обаче, който държи регистрацията, има всички права и ползва всички привилегии, свързани с вота. Докато споразумение, което не е регистрирано в ЦИК, има съмнителна стойност в правния мир. Става дума за подредбата на листите, за ползването на държавна субсидия и т.н. Въпросът има отношение и към най-важните решения като следизборните коалиции например.
Вероятно със закъсалите партии се получава като със закъсалите банки – хората с депозити бягат, а тези с кредити с радост остават...

Гражданин за американско развитие на България

По време на едноседмичната си визита в САЩ Бойко Борисов каза това, което вярва, че вашингтонската му аудитория иска да чуе

сп. "ТЕМА", бр.  24 (653), 16-22 Юни 2014, temadaily.bg

Точно преди седем години Бойко Борисов замина на първото си посещение в САЩ в ролята на многообещаващ политически лидер. За тогавашния столичен кмет и неформален шеф на наскоро учредената ГЕРБ моментът беше особено важен за получаване на “конграчулейшънс”. Партията беше спечелила първите си избори – за евродепутати, но предстоеше далеч по-важният местен вот. Същевременно току-що бяха излезли статиите в американското издание “Конгрешънъл куотърли”, които спекулираха с тъмните моменти в миналото на нейния водач.
Във Вашингтон Борисов се срещна с помощник държавния секретар на САЩ Даниъл Фрийд. От пресцентъра на ГЕРБ съобщиха, че след като дипломатът бил запознат с изборните резултати, той поздравил партията за “достойно извоюваното място” и изразил подкрепа за “модерната й политическа линия”. Публична реакция от американска страна нямаше, но неофициално беше направено категорично опровержение Държавният депарпамент да е правил оценка на която и да е българска партия.
Седмица по-късно Борисов е давал обяснения в Посолството на САЩ в София, свидетелства поверителна грама, изтекла в Уикилийкс. Пред посланик Джон Байърли той категорично отрекъл да

си е приписал подкрепа

от Фрийд и прехвърлил вината за гафа върху медии, близки до Иван Костов (действително определени сайтове раздухаха скандала, но пък някои издания се бяха престарали в интерпретациите колко сърдечно е бил посрещнат Борисов от американците). Байърли отвърнал с тактични изрази, но с ясно послание – такива истории да не се повтарят. Опитният дипломат после написал в доклада си, че “много от това, което Борисов казва, е свързано с това, което вярва, че определена аудитория (в случая американският посланик) иска да чуе”.
Сега лидерът на ГЕРБ пак е пресен победител в евровота и отново отиде на визита в САЩ. Партийният пресцентър за пореден път е меродавен източник на информация за разговорите му във Вашингтон. Оттам твърдят, че едноседмичната визита, заради която Борисов пропусна вот на недоверие и преговори за датата на предсрочни парламентарни избори, е планирана три месеца предварително. Но ако това отговаря на истината, значи планът е бил лидерът на ГЕРБ да пристигне в американската столица непосредствено след евровота. Не стана ясно и чия е била инициативата, от ръководството на партията се изпуснаха да съобщят, че организацията е дело на българския Център за изследване на демокрацията.
Посланията на Борисов в САЩ определено бяха подбрани така, че да се харесат на политиците и да погалят ушите на бизнеса: остри критики към “комунистите”, изтъкване на спрените от предишното правителство руски енергийни проекти, покана за разработване на българските газови находища, подкрепа за идеята “Европейски енергиен съюз”, обещание за анулиране на договора за изпълнителя на “Южен поток”, провеждане на прозрачен конкурс за строител на газопровода и т.н., и т.н. Още на първия ден офертата беше отправена в прав текст: “На този фон САЩ могат да избират

с кого да работят в България

– с комунистите или с ГЕРБ“. Дали обаче Борисов беше чут и доколко сериозно бяха взети ангажиментите, които пое? Първата среща на лидера на ГЕРБ във Вашингтон беше с председателя на Международния републикански институт Марк Грийн. Според напоителното прессъобщение Грийн оценил високо реформите, проведени от правителството на ГЕРБ, нарекъл партията “радетели на принципите на пазарната икономика”, “приятели и надеждни партньори” и прочие суперлативи. Институтът обаче не счете за необходимо да публикува подобно ласкаво съобщение в своя сайт, не пусна даже снимка от срещата в акаунта си във Фейсбук и дори не написа няколко думи за нея в профила си в Туитър. После Борисов се видя и с “моите приятели от Националния демократически институт”. Какво са си говорили, не се разбра, тъй като от американска страна не се появи и дума за събитието. А от българска беше публикуван само един кадър, без обаче да пише с кого се е снимал Борисов... Лидерът на ГЕРБ изнесе цяла презентация пред кръгла маса на тема „Енергийната сигурност“ в Търговската камара на САЩ. Но структурата не я представи на интернет страницата си и от събитието остана само снимка как Борисов говори в пълна заседателна зала. Най-доволен бившият премиер изглеждаше на кадъра, на който се ръкува с Джон Маккейн, с когото обсъдили “ситуацията в Европа и развитието на кризата в Украйна”, както и строителството на “Южен поток”. Сенаторът от Аризона обаче не включи срещата в официалния си график. Бойко Борисов разговаря и с изпълнителния директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис – среща, която също само попълни колекцията му от снимки във Фейсбук.
Единствената организация, която оцени по достойнство гостуването на лидера на ГЕРБ, беше Центърът за европейски политически анализи. Само че в консултативния съвет на този тинк-танк е Иван Кръстев, а отскоро старши изследовател там е Симеон Дянков...

Реформаторски ГЕРБ или герберски блок

Отсега може да се направят някои очевидни изводи как би изглеждал управленски тандем вдясно

сп. "ТЕМА", бр. 23 (652), 09-15 Юни 2014

Още преди европейските избори в Реформаторския блок решиха да признаят очевидното – ГЕРБ е единственият им възможен партньор в едно следващо управление. Реформаторите зарязаха неубедителните условности и лицемерните фрази, пресмятайки, че е по-добре да дадат заявка за участие във властта с цената на компромиси, отколкото да изглеждат като принципна, но вечна опозиция.

Според анализа на блока за резултатите от вота стратегията е дала резултат. Част от старите привърженици на петте партии са били отблъснати, но за сметка на това са били привлечени нови избиратели извън твърдите електорати. Надеждата е, след като РБ може да прескочи изборната бариера, на следващите избори да си върне и част от симпатизантите, пуснали бюлетини за ГЕРБ от притеснение гласът им да не “изгори”. Ако вотът на 25 май беше за Народно събрание, двете формации щяха да имат общо 103 депутати. В партията на Бойко Борисов са сигурни, че ще мобилизират много по-голяма подкрепа, но вече са далеч от мисълта, че могат да постигнат резултат, близък до мнозинството като през 2009 г. Затова Борисов вероятно е искрен в пожеланието си към реформаторите “да се върнат на мястото, което им се полага”.
Еуфорията от факта, че ГЕРБ и РБ получиха сумарно малко повече гласове от БСП и ДПС, беше толкова голяма, че в дните след вота пред парламента

хвърчаха тапи от шампанско

- щастливи гербери и реформатори вдигаха тостове в рехава демонстрация на жълтите павета. Петър Москов от ДСБ почти се обясни в любов на Томислав Дончев от ГЕРБ - с него можел не само да протестира, а и да прави “много други неща”.
Двете формации също така заговориха в един глас - за задаваща се финансова катастрофа. Всяка по своя начин. Борисов за кой ли път размаха плашилото “бутане на валутния борд”. Мартин Димитров, който през 1996 г. е бил абитуриент, извади любимата си и многократно използвана през последните години заплаха от нова “Виденова зима”.
При такова вече пълно единодушие очевидно мнозина в ГЕРБ и РБ мислят за съвместно управление. Дали обаче ще успеят да постигнат мнозинство в бъдещото 43-то Народно събрание, зависи от много фактори – кога ще са изборите, какви листи ще подредят, каква кампания ще проведат, как ще се справят с препятствията и много други. Но нека си представим, че това все пак се случи. От взаимодействието на новия тандем до момента спокойно може да се направят някои прогнози.
Реформаторският блок твърди, че би заработил с ГЕРБ само ако в партията на Борисов настъпят сериозни промени. Само че такива няма, не се и очертават. Голяма част от министрите на ГЕРБ днес са не само депутати, а и основни говорители по съответните ресори. В останалите случаи тази роля играят бивши зам.-министри и бивши председатели на комисии в НС, които също намериха място в парламентарната група. Цветан Цветанов все така е организационният мотор на партията, даже покрай съдебните си перипетии е “канонизиран”. Михаил Миков е сочен с пръст като временно заемащ председателския стол на парламента, който принадлежи на Цецка Цачева. Само Искра Фидосова я няма... Самият Борисов е все така едноличен лидер. Единствената лека промяна всъщност е в него –

намери верния опозицонен тон

Говори се, с помощта на бившата шефка на премиерския му кабинет Румяна Бъчварова. Откакто тя беше включена в ръководството на партията, Борисов (почти) спря да се ожалва, че незаслужено е останал в опозиция, намали (донякъде) самоизтъкването за сметка на критиките, заговори (малко) повече с факти, отколкото с преувеличения, и като цяло (когато не се увлече) си мери приказките. Това обаче е просто една текуща тактика.
И от РБ, и от ГЕРБ се кълнат, че ако тръгнат към следизборен съюз, ще проведат прозрачни и публични преговори. Що за разговори биха били това, не е трудно да се предположи на базата на досегашните две подобни мероприятия.
Първата среща беше на 17 април в стаята на ГЕРБ в НС, претъпкана от репортери и оператори. Тя продължи около час, като през повечето време говореше Борисов, все едно дава пресконференция. Когато друг вземеше думата, той убиваше времето с драскане по тефтер или разсейваше скуката си с пускане на шегички. Лидерът на ДСБ Радан Кънев опита да даде някакви конкретни насоки на разговора, но не му се удаде. На сбирката двете формации трябваше да се обединят около няколко основни управленски принципа, но се обединиха само около... нуждата от предсрочни избори.
Втората среща се състоя на 14 май, Борисов върна гостуването и дойде в централата на ДСБ, която в момента служи и за щаб на РБ. И на чужд терен той се чувстваше като у дома си, дръпна познати тиради пред камерите, измисли два-три лафа. Темата беше енергетиката и от другата страна на масата нарочно премълчаха спорните моменти. Така най-голямата новина от мероприятието остана ръкостискането между Борисов и “най-голямата му грешка” Трайчо Трайков, който сега е в гражданския съвет на РБ. А единственият резултат се оказа поканата от страна на ГЕРБ реформаторите да проследят дебатите по тематичния вот на недоверие от балкона на НС. Която покана впрочем Борисов изчете от листче, подадено му от Румяна Бъчварова...
Гербери и реформатори се заричат, ако направят коалиция, да подпишат свръхподробно споразумение по немски образец. Какво би могло да пише в такъв документ обаче, засега е загадка. Още на първата среща помежду им

фундаментално различие се очерта

по един от основните управленски принципи. От РБ се обявиха срещу партизанските “метли” и политическите назначения в администрацията и настояха за повсеместно конкурсно начало. На Бойко Борисов обаче този принцип му се видя твърде труден и бавен. Освен това той изказа мнение, че когато партията му е спечелила 117 депутатски места, както през 2009 г., значи народът му е казал да омете кадрите на другите политически сили.
По една от най-актуалните напоследък теми – “Южен поток”, двете формации фатално се разминават. Реформаторите са твърдо за спиране на проекта, докато в ГЕРБ са за строеж на газопровода при спазване на европейското законодателство. Според Борисов даже тръбата да започне да носи приходи за държавата след 20 години, пак ще е от полза, защото “ще идват инженери, ще спят по хотели, ще плащат сметки в ресторанти”. Бившият премиер се пъчи, че ако бил останал на власт, то газопровода “досега вече щях да съм го построил”. И деликатно избягва ключови акпекти като определяне на цената, избора на изпълнители и пр.
Списъкът може да се продължи по почти всяко от “12-те начала” на Реформаторския блок. РБ се застъпва за целево финансиране на партиите, ГЕРБ се гордее със своята благотворителност с пари от държавната субсидия и държи на натрупаните си милиони на влог. Реформаторите поставят на едно от първите места сред приоритетите си дълбока съдебна реформа. В ГЕРБ се замислят по въпроса само покрай катарзисите на Цветанов в съдебните зали.
От всичко изброено дотук добре се вижда, че ако някога бъде съставено коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ, в него ще бъдат направени огромни отстъпки. Но от коя страна ще са повече – от малкия или от големия партньор?
Реформаторите не бива да изключват и варианта Борисов да избере други партньори, както направи през 2009-а. Какво ще се случи при този сценарий, също може да се предрече с голяма степен на вероятност. Радан Кънев няма ту остро да критикува, ту да носи цветя на Борисов както Иван Костов. Но много други фигури в блока със сигурност ще тръгнат 

по пътя на личните си амбиции

Достатъчно е да си припомним колко кадри на ДСБ влязоха в управлението на ГЕРБ (а много други се опитаха неуспешно). И да видим например как бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов от най-яростен критик на Цветан Цветанов се превърна в негов защитник по казуса с отказаното подслушване. Или пък да си припомним как видни учредители на “България на гражданите” се трансферираха в екипа на премиера Орешарски и пр. 
Отделна тема е дали и доколко РБ ще запази целостта си предвид реваншизма, отключен от изместването на Меглена Кунева от водаческото място в евролистата. Както и дали блокът ще съумее да напрупа повече доверие, защото с изяви като тези след евровота това е крайно съмнително. 
Спасението от финансов крах на страната икономистите на РБ видяха в пет думи и една абревиатура – “план за спасение на България” (без повече подробности) и КСНС (говорилните под егидата на президента, чийто коефициент на полезно действие е добре известен).   
“Плащаме по 2 млн. евро на “Газпром” лихва всеки месец. Ако тези пари отидат в «Спешна помощ», няма българите да умират по улицата”, това пък гласеше “експертизата” на д-р Петър Москов от ДСБ по друга наболяла тема...