сп. "ТЕМА", бр. 16 (645), 21-27 Април 2014, temadaily.bg
Какви са типичните избиратели на най-големите партии? Възможно най-точния отговор дават социологическите проучвания в изборния ден – екзитполовете. Освен резултатите от гласуването в тях се събират демографски, социални и политически данни, които очертават характерните профили на симпатизантите.
Млада или на средна възраст гражданка, завършила само гимназия – това е типичният фен на ГЕРБ според данните на „Галъп“ от парламентарния вот миналата година. За Бойко Борисов бюлетина са пуснали най-вече жени (56.1%) от областен град (41.2%), на възраст от 26 до 45 г. (38.8%), със средно образование (53.4%).
Непретенциозните млади дами харесват предимно ГЕРБ,
но техните майки остават верни на БСП
Жена (57.4%) от областен град (33.8%), също със средно образование (45.6%), но над 65-годишна (34.4%) – това е основната част от електората на социалистите.
Единствената голяма партия с влияние предимно в малките населени места е ДПС. Типичният избирател на движението е мъж (52.5%), 26-45-годишен (38.2%), със средно образование (43.2%), живеещ на село (76.2%).
Най-изчистеният електорален профил на 12 май 2013 г. обаче е бил този на Движение „България на гражданите“ (ДБГ). Меглена Кунева са харесвали млади (46.5%) жени (68.5%) с висше образование (57.6%) от големите градове (44.1%). Типичният атакист също е лесно разпознаваем за социолозите: мъж (60.9%) със средно образование (61.2%), най-често млад (38.2%), от областен град (42.1%).
Екзитполът на “Алфа Рисърч” от миналата година пък показва социално-демографската картина, преизчислена сред всички упражнили правото си на глас. От проучването става ясно, че почти всяка трета жена (31.3%) и всеки трети младеж до 30 г. (31%) са гласували за ГЕРБ. БСП са предпочели близо половината над 60-годишни (44%). ДПС държи към една трета от целия вот в селата (29%), ГЕРБ – 36% от големите градове и 32% от столицата.
От “Галъп” деликатно са пропуснали тази част от анализа, но в свое проучване от “Алфа Рисърч” са посочили каква е причината за дамския профил на социалистическата партия – по-ранната смъртност при мъжете... Изследването на агенцията от 2013-а показва, че колкото по-възрастен е избирателят, толкова по-малък е шансът да подкрепи някоя от партиите извън челната петица (ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, „Атака“, ДБГ). При до 30-годишните това са били 28%, до 60-годишните – 24%, над 60-годишните – едва 14%. Същото се отнася и за местоживеенето –
столичани са гласували най-шарено, в селата – най-стандартно
30% от избирателите в София миналата година не са подкрепили нито една от петте формации с най-висок резултат, в областните градове това са 22%, в малките градове – 25%, в селата – 17%.
„Алфа Рисърч“ са проучили и електоралната лоялност. Резултатите едва ли представляват изненада за някого - най-твърдият електорат е червеният, а най-разочарованият – синият. 89% от избирателите на БСП миналата година са гласували за социалистите и на предишния парламентарен вот през 2009 г.
При ДПС този процент е 86, при ГЕРБ – 70, при “Атака” – 73. Разтурената вече Синя коалиция пък постави антирекорд, отблъсквайки цели 14% от своите гласоподаватели в посока основния си конкурент ГЕРБ, други 7% не къде да е, а към БСП, а останалите три четвърти останаха непредставени в 42-рото Народно събрание.
На този фон подробните портрети на избирателите на големите партии, които „Алфа Рисърч“ публикува между европейския и парламентарния вот през 2009 г., продължават да звучат напълно актуално.
Оформилият се вече по това време твърд електорат на ГЕРБ изглежда така - „те са представители предимно на средното поколение между 40 и 50 години, живеят в София и по-големите градски центрове, притежават средно или по-високо образование, работят, но заемат предимно изпълнителски позиции и имат средни доходи“. Периферията обаче е съставена от избиратели с по-различен профил - „на възраст под 40 години, жител на по-малък град, учащ, упражняващ ръчен труд или безработен“. Социолозите уточняват, че тези хора се влияят от ситуативни фактори, лесно променят предпочитанията си и решават за кого да пуснат бюлетина в последния момент. Което обяснява голяма част от причините за начина, по който протече управленският мандат на ГЕРБ...
Профилът на БСП избирателя отпреди 4 години пък е ценен, показвайки как тенденциите там се задълбочават. Днес в изследванията е аксиома, че електоратът на социалистите е предимно пенсионерски, но тогава е така. „В рамките само на един мандат социалистите успяха да загубят дълго и трудно привличаната подкрепа на по-младите икономически активни поколения“, отбелязват от „Алфа Рисърч“ ефекта от участието на партията в тройната коалиция. Точно на тези симпатизанти – „млади поколения от градските центрове, образовани, със сравнително добър социален и материален статус“ – БСП дължи последната си изборна победа, датираща вече отпреди 9 години...
Типичният фен на Волен Сидеров през 2009 г. също не се различава съществено от днешния - „преимуществено това са хора със средно (или по-ниско) образование, жители на малки населени места и областни градове, от два специфични възрастови диапазона: или под 30, или над 50 години“. По-младите одобряват патриотичната и националистическа риторика, защото нагласата им е твърдо „против съобразяването с религията, традициите и мненията на различния“. По-възрастните пък харесват говоренето за корупция и несправедлива приватизация, за разпад в икономиката и спад в потенциала на страната.
Екзитполът на „Сова Харис“ от 2009 г. затвърждава представата за характерните черти на основните групи избиратели с данни за трудовия им статус. Изследването сочи, че
само сред десните болшинството
избиратели работят на пълна заетост
57.4% при ГЕРБ и 58.7% при тогавашната Синя коалиция. За ДПС този дял също е най-голям (31%), но почти толкова са и безработните (27.3%). За БСП са гласували най-вече пенсионери (54.1%), но и трудещите се все пак не са малко (32.9%). “Атака” са подкрепили 43.7% работници и 31.3% пенсионери.
Реформаторският блок, “България без цензура” и АБВ ще се явяват за първи път на избори, така че точни данни за техните гласоподаватели ще има след 25 май.
По данни на “Алфа Рисърч” Николай Бареков харесват хора основно от по-малките населени места и някои областни градове, предимно мъже, на възраст 18-30 г. и 50-60 г., с ниско образование и социален статус. Реформаторите възнамеряват да подкрепят “традиционни десни и центристки избиратели”, чието сплотяване обаче е проблематично. Феновете на АБВ идват “основно от периферията на БСП и от центристки формации”.
В ЕС гласуват образованите и активни възрастни
Портретът на българския избирател доста се различава от обобщения образ на гласоподавателя в ЕС. Това личи от данните в проучване на Евробарометър на предишния вот за Европарламент през 2009 г., направено сред 26 830 граждани от всички 27 (тогава) членки на Евросъюза.
Средната избирателна активност преди 5 години беше 43%. Най-голям интерес е имало сред хората на възраст 55+ (50%), но приликите свършват дотук. До урните са отишли по-голямата част от хората с висше образование (51.9%), а от тези със средно - 39.9%, с основно - 42.6%. Почти половината пенсионери са гласували (49%), но най-висок е делът при самостоятелно заетите и управителите - съответно 51.2% и 53.5%. Безработните в ЕС са били най-слабо заинтересувани от европейските избори - едва 28% от тях са участвали. Над половината от определящите социалното си положение като високо са гласували, а само една трета от хората с най-ниски възможности са упражнили правото си на глас.
Вотът е поравно разпределен между големите и малките градове и селата. Половината граждани на ЕС винаги гласуват за една и съща формация, още една пета взимат решението месеци преди вота. Сред тези, които са направили избор в седмицата преди гласуването, най-висок е делът на студентите (18% от всички студенти), а сред тези, които са решили в изборния ден, най-много са безработните (12% от всички безработни).
22% от негласуващите (общо 57%) са обявили пред анкетьорите, че не гласуват никога. А още 32% са декларирали, че са се отказали непосредствено преди изборите.
сп. "ТЕМА", бр. 11 (640), 17-23 Март 2014, temadaily.bg
Когато преди година Бойко Борисов сдаде предсрочно властта, лицето на един член на кабинета рязко контрастираше на фона на траурните физиономии на колегите му. Симеон Дянков, който два дни по-рано беше принуден да подаде оставка, я оттегли. Въпреки нежеланието на премиера финансовият министър вече нямаше как да бъде сменен и продължи да заема поста до назначаването на служебното правителство. Дянков оползотвори последните си дни в министерството да обрисува във възможно най-светли краски своя мандат. Но освен време за самореклама спечели нещо много по-важно – в CV-то му не влезе думата “уволнен”. Така Дянков можеше спокойно да впише в автобиографията си, че е бил “вицепремиер и финансов министър на България (2009-2013)”, без допълнителни неприятни уточнения. А фактът, че все пак е подал оставка на финала, остана достояние само за тези, които изчетат докрай статията за него в англоезичната Уикипедия.
В средата на миналото лято Дянков си намери ново работно място, което логично беше в САЩ. По време на есенния семестър всеки петък той пътуваше до Кеймбридж, за да преподава в харвардския факултет по държавно управление “Дж. Ф. Кенеди”. Името на неговата дисциплината беше “Политиката на развитие”, продължителността на заниманията – 3 часа. “Би трябвало да бъде забавно. Мога да черпя от опита си както от Световната банка, така и от мандата ми в българското правителство. И, разбира се, от изследователската ми работа в последните 15 години”, обясни Дянков в представянето си на сайта на школата.
Избраният подход пролича в курса му. Предпоследната, девета лекция например е била посветена на ролята на медиите. “Има ли значение кой притежава медиите? Какъв е ефектът на социалните медии върху развитието? Стимулират ли те протести или също така очертават реформаторски дневен ред? Колко могъщи са неправителствените организации (НПО) в оказването на влияние върху политическите реформи? Трябват ли ви местни
НПО и тинк-танкове за да съберете подкрепа
в политическите реформи?” На тези въпроси е отговорил бившият финансов министър пред възпитаниците си на 8 ноември м.г. А за домашно им е дал да направят проект за своя НПО. Освен това е поставил задачи на студентите да работят в екипи по съставяне на програма за реформа в регулаторната рамка на държава по избор, както и по проектиране на държавна образователна програма.
По това време Дянков завърши и книгата си “Кризата в еврозоната отвътре”, посветена на опита му от сбирките на финансовите министри в ЕС по време на кризисните години. В класацията на най-цитираните икономисти в света IDEAS/RePEc, която обичаше да сочи в началото на мандата, днес бившият вицепремиер се намира на 292-ро място. Високото му класиране сред хилядите имена продължава да се дължи на множеството съвместни публикации с неизменния лидер в тази ранглиста – неговият колега от Харвард Андрей Шлейфер. Американският икономист с руско-еврейски произход също има известен практически опит. В началото на 90-те години на миналия век е съветник на руския вицепремиер Анатолий Чубайс по приватизацията. После е съден в САЩ заради закупуване по същото време на акции на раздържавени предприятия, но се разминава с милионни глоби след сключване на извънсъдебни споразумения.
Още назавършил ангажимента си в САЩ, бившият вицепремиер получи оферта от Русия – да стане ректор на Руската икономическа школа (РЭШ). Дянков не се колеба дълго дали да
замени Вашингтон, където e семейството му, с Москва
Той зае мястото на друга любопитна фигура – либералният икономист Сергей Гуриев, бивш съветник на премиера Медведев и критик на президента Путин. Гуриев емигрира във Франция, след (по думите му) враждебни разпити от руски следователи във връзка с критики срещу втората присъда на бившия олигарх Михаил Хородковски. Въпреки личните уверения на президента Путин, че никой не го заплашва, икономистът напусна страната, обявявайки се за заплашен от тормоз на руските служби.
Гуриев се оттегли от РЭШ в края на май, Дянков получил поканата за поста му през август. Обади ми се член на съвета на директорите на РЭШ, главният икономист Ерик Берглоф, с когото сме работили заедно много години, и ми каза: „Това е много интересно за нас и може би ще бъде много интересно за теб. Може би бихме могли да го обсъдим - разказа Дянков пред “Коммерсант” - Помислих, че да се работи тук ще бъде трудно, но ще е много интересно.” Той похвали школата като един от петте най-добри икономически университета в Европа и обяви амбиции да я постави сред десетте най-добри в света извън САЩ.
Бившият министър, който притежава къща за милион и половина долара в Джорджтаун, Вашингтон, а в София обитаваше дом №7 в резиденция “Бояна”, обяви, че се нанася в студентски кампус на 15-ина километра от центъра на Москва.
Междувременно
Русия дръпна с 19 места в Doing business
създадената от Дянков класация, с което изпревари останалите страни от групата БРИКС. А притежаваният от близкия до Кремъл олигарх Алишер Усманов “Коммерсант” започна редовно да пише с добро за българина и любезно да го интервюира. Дянков, произведен вече в професор на РЭШ, не остана длъжен. През ноември в свое интервю за вестника той разказа колко приятно бил изненадан от среща с Путин в София, на която руският президент демонстрирал детайлни познания “в кои направления трябва да се реформираме, как може да се направи това и по какъв начин са го правили някои други държави”. Само списание “Огонек”, което в момента е от същата издателска група, си позволи лека ирония в портрета на бившия министър, озаглавен “Симеон Твърдия” (“Симеон жесткий”). В очерка беше описана накратко строгата фискална политика на Дянков, която дала резултати, “но хората, които бяха изтърпели много дотогава, отказаха да търпят още”. Изводът на изданието: “уникален опит, който да приложи в Русия, новият ректор на РЭШ не притежава”...
На целия този фон не изглежда толкова изненадваща новината, че българинът беше номиниран за член на надзорния съвет на руската Внешторгбанк (ВТБ). Която беше съобщена, естествено, от “Коммерсант”. В надзора на най-голямата търговска банка на Русия (първа по уставен капитал, втора по активи), в която мажоритарен
собственик е държавата, няма случайни хора
Рокадите в съвета дойдоха след оттегляне на двама от членовете - Генадий Меликаян (член на надзорния съвет на Руската централна банка) и министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев. На тяхно място основният акционер (държавата) е предложил Дянков и зам.-председателя на Руската централна банка Владимир Чистюхин. Постът също не е синекурен. Според корпоративната структура на ВТБ надзорният съвет назначава и пред него се отчитат всички основни управленски звена. Докато надзорът докладва само пред Общото събрание на акционерите, от което е избран. Новите членове на съвета ще бъдат избрани официално на годишно общо събрание на 19 юни.
В България руската банка присъства чрез инвестиционното си поделение “ВТБ Кепитъл”, а мениджър е друг бивш финансов министър - Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев. Главният изпълнителен директор за Великобритания и региона на “ВТБ Кепитъл” също е българин – Атанас Бостанджиев, който е работил с Велчев в “Мерил Линч”.
А тези, които сега с прискърбие следят новата посока на подкрепяната навремето от тях кариера на Симеон Дянков, трябва да си припомнят едно от последните му интервюта като финансов министър. В края на януари 2013 г. пред „Российская газета“ той се изказа в противоположен на “напляскването” смисъл за Русия. „Искаме да привлечем колкото се може повече руски инвестиции в икономиката на България. При това разбираме, че от своя страна България трябва да осигури добри условия за инвеститорите. С други думи, ние не делим капиталовложенията на инвестиции от Русия и например инвестиции от страни от ЕС - заяви тогава Дянков - Убедени сме, че близостта на нашите култури е добра основа за взаимни инвестиции.”
България е с една от най-тежките изборни бариери за евродепутати
сп. "ТЕМА", брой 9 (638), 03-10 Март 2014, temadaily.bg
Само три години след като за пръв път беше приет Изборен кодекс, той ще бъде заменен с изцяло нов. Смисълът на това упражнение беше да се преодолее масовото недоверие в правилата, да се улесни участието и да се повиши активността във вотовете. Което в крайна сметка да доведе до по-широко представителство на гражданите във властта.
Новият кодекс със сигурност ще умножи многократно кандидатите с ниските си изисквания към тях, може и да покачи интереса към гласуването с възможността за пренареждане на листите. Но по всяка вероятност няма да остави по-малко хора непредставени. Не и на предстоящия евровот на 25 май. Защото изборната бариера остана твърде висока за по-малки формации и независими кандидати – 5.88%.
Всяка държава в ЕС сама определя правилата, по които 400 милиона европейци излъчват 751 евродепутати. Съществува само един основен общ регламент – пропорционална система с праг, не по-голям от 5%. И тук обаче има оставена свобода на действие с уговорката, че бариерата не трябва да надвишава пет на сто, ако изобщо бъде фиксирана такава.
Девет страни са избрали максималните 5 процента в своите законодателства, в три прагът е 4%, в Гърция е 3%, в Кипър е 1.8%, а в четиринайсет формално няма праг. Сред тях е и България, която има 17 депутати в ЕП. Така прагът у нас се изчислява, като се разделят всички гласове на броя на евродепутатите. В проценти това прави малко над 5.88.
Както всяко нещо в българското изборно законодателство и въпросното решение изобщо не е случайно. През 2007 г., когато за първи път избирахме своите членове на ЕП, тихомълком го лансира Христо Бисеров. Бившите му съпартийци от десницата проспаха уловката, вследствие на което и СДС, и ДСБ останаха под чертата. Подобни хватки обаче обикновено имат бумерангов ефект. Тройната коалиция запази правилото и за евровота през 2009 г., когато Синята коалиция получи почти 8%, а извън сметките за една бройка остана проправителствената нова партия ЛИДЕР със своите 5.7%...
Въпреки всичко това високата бариера беше запазена и в кодекса на Искра Фидосова, остана и в този на Мая Манолова. Както се вижда на графиката, решението не зависи от никакъв количествен, териториален или даже манталитетен показател. Италия и Швеция са на едно мнение, трите прибалтийски републики не са с еднакви правила, в Румъния не е като в България. Само най-малките държави, естествено, са с ниска или без бариера. В големите пък прехвърлянето на прага не гарантира получаването на мандат. Така например германският конституционен съд свали прага от 5 на 3% през 2011 г. Сега пък съдът го отмени изцяло. Но на предишния вот изборната формула на практика е отредила евродепутати за формациите с над 7.2%.
И още - от 14-те страни без праг само половината са с по-малко членове на ЕП от България. Тоест в още 7 (освен 14-те с фиксиран) бариерата е по-ниска от нашата. Е, не сме “изборна Стефка Костадинова”, но сме в топ 7 на ЕС.
Най-подходящото сравнение за нас е Австрия, която е с малко по-многобройно население и също ще избира 17 евродепутати. Прагът там е 4%, колкото е и на българските парламентарни избори. Но все се намира някой, който да реши, че му е по-изгодно да се състезава не на бягане с препятствия, а на висок скок...
За пръв път президент взима страна в постоянните лобистки сблъсъци в здравния сектор на територията на парламента
сп. "ТЕМА", бр. 6 (635), 10-16 Февруари 2014, temadaily.bg
В здравния сектор интересите са като скачени съдове – един винаги е за сметка на друг. Политиците обаче все опитват да представят своите позиции като такива, които са от полза само и единствено на пациента, а не на определени бизнес играчи. Поради което в парламента постоянно се водят лобистки битки, маскирани като борба за обществения интерес.
Емблематичен беше сблъсъкът „за“ и „против“ големите вериги аптеки, „издигнат“ в депутатските речи до защита на „пазарната икономика“ и на „етичния модел“. По същия начин спорът между лобитата „за“ и „против“ въвеждането на частните фондове на пазара на задължителните здравни вноски се представя съответно като борба срещу вредния държавен монополист НЗОК и срещу приватизацията на здравеопазването.
Особено остра е тази конфронтация в лекарствата – бизнес за милиард и половина лева годишно (по цени на производител). Законът, регламентиращ тази търговия (за лекарствените продукти в хуманната медицина), се ремонтира най-малко веднъж годишно. Последната редакция датира от януари и засяга т.нар. паралелен износ – медикаменти, внесени в България, които се препродават по-скъпо в страни от ЕС.
Скандалите с високи цени на лекарства отпреди две години, които принудиха ГЕРБ да смени трети здравен министър, тласнаха законодателството към крайности. България на практика въведе най-ниските стойности в Евросъюза, без да има особено голям оборот. Ефектите от тази мярка са два. Първият е, че за 2012 и 2013 г. около 400 медикамента изчезнаха от мрежата. А вторият, както се оказва, е разцвет на въпросния паралелен износ. Който от своя страна води до дефицит на някои лекарства в мрежата. Оказва се, че на иначе свръхрегулирания лекарствен пазар това е търговия, за което никоя държавна институция не събира информация.
Бяло петно или по-скоро черна дупка
Единствените данни по темата са от оценка на анализаторската компания IMS, според която бизнесът е в размер на 85 млн. за 2012-а, но в бранша се говори за няколко пъти по-голяма сума. Най-лошото е, че не става дума за какви да е медикаменти, а за скъпи и животоподдържащи препарати като например за онкозаболявания, инсулин и др. А сред методите на тази търговия е и обикалянето с бусове на аптеки за изкупуване на наличните количества от името на мними пациенти.
Това е поводът шефката на здравната комисия Нигяр Джафер (ДПС) и заместникът й Емил Райнов (БСП) да внесат законодателни промени, регламентиращи този вид износ на лекарства. Според тяхно проучване подобни мерки са взели още няколко европейски държави със сходни проблеми. С поправките се въвежда уведомителен режим с 30-дневна възможност за забрана на износ за медикаменти от позитивния лекарствен списък. По-просто казано, всеки дистрибутор вече ще е длъжен да уведоми Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), ако изнася препарати, които се изписват с рецепта. ИАЛ в рамките на месец ще проверява наличностите в страната и ще има право да наложи забрана. Липсата на такава след изтичане на срока ще се счита за мълчаливо съгласие. Нарушителите ще плащат между 50 000 и 200 000 лв. глоба.
В дебатите по промените в закона
моментално се очертаха две лобита
Едното заяви открито позицията си от името на своята съсловна организация. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (производителите на оригинални лекарства) подкрепи новата регулация, защото паралелният износ подбива цените на тези компании в други държави. Отделно този тип търговия пречи на вносителите да изпълнят коректно ангажиментите, които са поели към българската здравна система. „Всяка година медикаменти за стотици милиони се внасят в България и би трябвало да стигнат до българския пациент, но това не се случва, напускат страната и се реализират в други държави от ЕС, тъй като цените на производител в България са много по-ниски”, обясни директорът на асоциацията Деян Денев.
Противниковото лоби обаче няма официално лице. Което е напълно обяснимо, предвид характера на неговата дейност, която е изцяло в периметъра на търговската тайна. Интересите на тези играчи брани организация на име Асоциация за развитие на паралелната търговия. Това сдружение обаче не съществува в правния мир. За негов директор се представя Лора Начкова. 29-годишната дама допреди няколко години е притежавала фирмата “Истейт солюшънс” ЕООД. През 2008 г. компанията става собственост на Васил Ковачев и се прекръства на “Ковачев и партньори”, като Начкова остава управител. До 2007 г. Ковачев е изпълнителен директор на веригата аптеки “Санита”, която на следващата годива стана част от близкия до “Софарма” аптечен конгломерат “ЕС СИ ЕС Франчайз”.
Мотивите на Лора Начкова срещу паралелния износ на лекарства гласят, че търговците ще загубят веднага пазарите си, защото “никой няма да ни чака един месец”. Нямало и доказателства, че износът е виновен за липсата на медикаменти на българския пазар. От мнимата асоциация се позовават на статистика за целия ЕС, според която паралелната търговия е едва 5%. Но не посочват размера й у нас...
Кои са играчите в този бизнес
ще стане ясно само ако поправките влязат в сила. Тогава лекарствената агенция ще публикува данни за паралелния износ на интернет страницата си. Възможно е определени търговци, известни с агресивните си и некоректни практики, да се притесняват не само от спънката, а и от осветяването на дейността им. Защото би могъл да излезе наяве фиктивен износ и да бъдат установени данъчни престъпления...
На този фон изглежда доста странно решението на президента Росен Плевнелиев да наложи вето тъкмо върху тези промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. То обаче не е било изненада за ръководството на здравната комисия в парламента, което е било предупреждавано за такава опасност още при внасянето на законопроекта. Факт е, че сутринта на 29 януари, когато държавният глава наложи вето, искане за това в деловодството на “Дондуков” 2 внесоха от “Движение България на гражданите”. Според екипа на Меглена Кунева промените ще създадат “партийна хранилка и пречка за развитието на българския бизнес”. След като указът на президента беше издаден, от формацията го нарекоха “важен политически акт, който показва, че ДБГ и Реформаторският блок имат капацитет да управляват и да носят отговорност за хората”.
Мотивите на Плевнелиев съвпаднаха и с доводите на мнимата асоциация на износителите, и с аргументите на ДБГ. Президентското становище направи впечатление с детайлен разбор на възможните проблеми пред търговците и с много слаби познания във фармацевтиката. Известно е, че Плевнелиев на практика не разполага със съветник за здравеопазването. Президентският секретар по наука и здравеопазване Анна-Мари Виламовска е с икономическо образование и с опит предимно във финансови структури. Юридическата част от аргументацията на държавния глава пък
изглежда като написана от нечий адвокат
Подплатена е с решения по конкретни дела от практиката на Съда на ЕС в Люксембург.
Росен Плевнелиев вече използва друго от най-силните си правомощия – сезирането на Конституционния съд с искане за отмяна на таксата върху соларните и вятърните ВЕИ. Сега в подобна употреба влезе и президентското вето...
Обективна опозиция
Един-единствен депутат от опозицията опонира на промените по време на дебатите в здравната комисия. Това беше Дарин Димитров от ГЕРБ - акушер-гиноколог от Търговище, човек с чиста репутация и новобранец в политиката, далеч от игрите на „тежките артилерии” в партията. „Тук виждам един конфликт между паралелните износители на лекарства и фирмите, които произвеждат иновативни лекарства - смята Димитров. - Струва ми се, че тези решения са в по-голям интерес на производителите на лекарствени продукти, на официалните вносители. Наистина, и тях ги разбирам от една гледна точка, понеже те правят компромис - внасят в България лекарства на по-ниска цена поради нашия пазар, който е и по-малък, а и сме и по-бедни. Те губят от това да има определен износ на лекарства. От друга страна обаче, виждам, че във фирмите, които правят паралелен внос и износ, работят страшно много хора и са ангажирани много хора. По този начин с този режим ние реално спираме паралелния внос-износ на лекарства, а понякога той е необходим за нашия пазар.”
Председателят на здравната комисия в НС Нигяр Джафер:Екипът на президента не е вникнал в материята
Госпожо Джафер, какво наложи да внесете поправки в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, кои лекарства са дефицитни заради паралелен износ?
- Когато се опитахме да дефинираме проблема и мащабите му, се оказа, че липсва достоверна информация. И неслучайно. Първоначално имахме данни, че говорим за 35 млн. евро на година. Европейски институции след това подадоха информация, че всъщност става въпрос за около 80 млн. Неофициално обаче се говори, че мащабите са за около 300 млн., че и повече.
Паралелният износ е процес, който възниква, когато по-ниските цени на определени групи медикаменти спрямо други страни (по-големи пазари) предизвикват интереса на дистрибутори на едро, които изнасят лекарствени продукти. Но тогава, когато имаме проблеми със снабдяването с онкомедикаменти, когато може да се застраши животът на диабетици заради проблеми със снабдяването с инсулин, когато има сигнали за проблем със снабдяването с медикаменти за епилепсия и болестта на Паркинсон, няма държава, която просто да седи отстрани и да се прави, че това е нормален процес. Да, търговските субекти имат право да се възползват от свободното движение на хора, стоки и капитали в рамките на общността. Но както в Договора за присъединяване към ЕС, така и в Конституцията на Република България, и в законодателната уредба е записано, че е оправдано предприеманото на мерки в ситуации, в които имаме застрашаване живота и здравето на хората. Това е над всичко и над всякакви търговски интереси. Затова е учудващо как интересите на българските пациенти, дори когато става въпрос за живота и здравето им, се оказват по-маловажни от защитата на интересите на търговците на едро на лекарства.
Примерите, които изброихте, са на дефицитни медикаменти заради паралелен износ?
- Да, имаше такива примери на българския пазар. През последните две години подобни процеси се наблюдават в редица европейски страни. България не е изключение в опитите си да предприеме уведомителен режим по отношение на някои групи медикаменти.
В кои държави има подобни регламенти?
- Такива регламенти има в Чехия, в Словакия, в Унгария, в Гърция. Такива регламенти има разписани в законовите разпоредби на Ирландия, на Германия, на Испания. В Испания преди две години, когато възникват подобни проблеми, се оказва, че една трета от дефицитите на лекарства се дължат именно на паралелен износ. Всички тези страни са предприели някакви действия в тази посока. Моделът, който ние предлагаме, е най-близък до модела на Словакия. Там само в един от случаите наистина е имало забрана, когато е имало заплаха от дефицит на медикамент.
Как ще отговорите на критиката, че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) няма ресурс да изчисли какви са наличностите на даден медикамент на пазара?
- Първо да поясним, че предмет на уведомителния режим са лекарствата, включени в позитивния списък, плащаните с публични средства. След като тези медикаменти се заплащат с публични средства, съвсем нормално е информацията за тях да е в НЗОК, в Министерството на здравеопазването. Няма как ИАЛ да няма достъп до такава информация или да не я получава, когато иска. Разбира се, че информацията трябва да се изисква и да се събира и от притежателите на разрешителни. В този смисъл ИАЛ има как да събере тази информация и тя да е напълно достоверна.
Правдоподобна ли е хипотезата във ветото, че ако двама търговци подадат едновременно или един след друг еднакво уведомление за износ, единият би могъл да бъде спрян и съответно – ощетен?
- Това е една от най-неадекватните части на мотивите. Според мен е изключително неоснователна. Не съществува вариант, в който при тази теоретична ситуация единият да бъде облагодетелстван, а другият – ощетен. Още повече че говорим за институции, които са изключително прозрачни.
От Реформаторския блок употребиха израза „създаване на партийна хранилка”...
- Първо се учудих на интереса на Реформаторския блок по конкретни текстове в един толкова специфичен законопроект и закон. Оказа се, че Реформаторският блок има какво да поясни по отношение на конфликт на интереси в тази насока. Оказа се, че среди, близки до Реформаторския блок, са едни от най-сериозните участници в този мащабен процес, за който говорим.
Друг мотив на президента – че няма да се отчита наличността на лекарства от същата фармакологична група, използвани за лечение на същото заболяване.
- Съгласна съм, че в позитивния лекарствен списък има заболявания с по няколко алтернативни лекарствени терапии. Но всеки, който е запознат с тази материя и е компетентен в тази сфера, знае, че внезапната смяна на лекарствена терапия, особено при някои заболявания, може да доведе до застрашаване живота и здравето на пациента. Конкретен пример - инсулините. Материята е много специфична и аз не мисля, че екипът на господин президента е вникнал в тези нюанси.
Заплашена ли е България от наказателна процедура от Европейската комисия, както твърди една мнима асоциация на износителите?
- Много е интересно поведението на тази асоциация. Тя представяше становища по законопроекта през цялото време.
Въпреки че не съществува в правния мир...
- Така установихме и ние, когато пожелахме да разговаряме с тях. Оказа се, че аргументите на тази асоциация са copy/paste на аргументите на, забележете, асоциация на вносителите на лекарства в Германия. Оказа се, че това са и истинските, и официализираните аргументи в мотивите на президента.
Най-видният гост на учредителния конгрес на “България без цензура” ген. Уесли Кларк е лобист за добива на шистов газ
сп. "ТЕМА", бр. 5 (634), 3-9 Февруари 2014, temadaily.bg
Конгрес без чуждестранни гости е като пица без доматен сос. И както при отварянето на нов ресторант ключово е първото впечатление от кухнята, така на учредяване на нова партия имената на почетните делегати са основната подправка.
От “България без цензура” бяха анонсирали, че на 25 януари в зала 1 на НДК ще присъстват петима високопоставени гости от чужбина. Явиха се само двама от тях. Бившият генерален секретар на Съвета на Европа Валтер Швимер от Австрия и експремиерът на Словакия Микулаш Дзуринда се оказаха възпретятствани. Не дойде и бившият сръбски премиер Зоран Живкович, но изпрати поздравителен адрес. Партиите на Швимер и Дзуринда са членки на ЕНП. А на следващия ден евродесницата изключи Земеделския народен съюз на Румен Йончев, който е депутат от Коалиция за България и партньор на Николай Бареков...
Бившият латвийски премиер Ейнарс Репше буквално приспа публиката в София с дълга и монотонна антикорупционна реч. Бареков обаче обяви, че ще консултира с него екипа си по социално-икономическата програма на “България без цензура”. Ако наистина го направи, ще бъде интересно какво ще остане от обещанията на новата партията към най-бедните слоеве. Тъй като Репше и като шеф на централната банка на Латвия, и като финансов министър, а особено като премиер беше привърженик на най-строга фискална политика...
При това положение цялото внимание остана към най-именития гост на конгреса – ген. Уесли Кларк. За крактия си престой у нас той даде няколко интервюта и изявления, говори пред конгреса и моментално отпътува. От “България без цензура” представиха генерала с ореола на герой от Виетнам, опита на бивш главнокомандващ на НАТО в Европа и престижа на бивш претендент за президент на САЩ. Подтекстът също беше ясен – подкрепа от Америка, при това от партията на Обама...
От години обаче ген. Кларк е на ново поприще – лобист в енергетиката. Преди три години той изненадващо посети България и воден от представителя на държавата в проекта за газопровода “Набуко” Димитър Абаджиев се срещна с премиера Бойко Борисов. Властите отказаха конкретна информация за темата на разговора, а Абаджиев, който сега е един от моторите на “България без цензура”, обясни, че Кларк е дошъл като представител на американски компании с интерес да инвестират у нас. Тогавашният енергиен министър Трайчо Трайков пък призна, че още една американска фирма освен “Шеврон” е проявила интерес към добив на шистов газ. И двамата отказаха да назоват името й, но данните са публични.
Уесли Кларк има собствена консултантска компания Wesley Clark & Associates, съпредседател е на Growth energy – организация, защитаваща интересите на поддръжниците и производителите на етанол, и е в борда на директорите на BNK petroleum, компания с големи интереси в добива на шистов газ в Европа. Освен това от юли 2012 г. е съветник на румънския премиер Виктор Понта. Оттогава датира и резкият завой на Понта към подкрепа на сондажите...
