За пръв път президент взима страна в постоянните лобистки сблъсъци в здравния сектор на територията на парламента
сп. "ТЕМА", бр. 6 (635), 10-16 Февруари 2014, temadaily.bg
В здравния сектор интересите са като скачени съдове – един винаги е за сметка на друг. Политиците обаче все опитват да представят своите позиции като такива, които са от полза само и единствено на пациента, а не на определени бизнес играчи. Поради което в парламента постоянно се водят лобистки битки, маскирани като борба за обществения интерес.
Емблематичен беше сблъсъкът „за“ и „против“ големите вериги аптеки, „издигнат“ в депутатските речи до защита на „пазарната икономика“ и на „етичния модел“. По същия начин спорът между лобитата „за“ и „против“ въвеждането на частните фондове на пазара на задължителните здравни вноски се представя съответно като борба срещу вредния държавен монополист НЗОК и срещу приватизацията на здравеопазването.
Особено остра е тази конфронтация в лекарствата – бизнес за милиард и половина лева годишно (по цени на производител). Законът, регламентиращ тази търговия (за лекарствените продукти в хуманната медицина), се ремонтира най-малко веднъж годишно. Последната редакция датира от януари и засяга т.нар. паралелен износ – медикаменти, внесени в България, които се препродават по-скъпо в страни от ЕС.
Скандалите с високи цени на лекарства отпреди две години, които принудиха ГЕРБ да смени трети здравен министър, тласнаха законодателството към крайности. България на практика въведе най-ниските стойности в Евросъюза, без да има особено голям оборот. Ефектите от тази мярка са два. Първият е, че за 2012 и 2013 г. около 400 медикамента изчезнаха от мрежата. А вторият, както се оказва, е разцвет на въпросния паралелен износ. Който от своя страна води до дефицит на някои лекарства в мрежата. Оказва се, че на иначе свръхрегулирания лекарствен пазар това е търговия, за което никоя държавна институция не събира информация.
Бяло петно или по-скоро черна дупка
Единствените данни по темата са от оценка на анализаторската компания IMS, според която бизнесът е в размер на 85 млн. за 2012-а, но в бранша се говори за няколко пъти по-голяма сума. Най-лошото е, че не става дума за какви да е медикаменти, а за скъпи и животоподдържащи препарати като например за онкозаболявания, инсулин и др. А сред методите на тази търговия е и обикалянето с бусове на аптеки за изкупуване на наличните количества от името на мними пациенти.
Това е поводът шефката на здравната комисия Нигяр Джафер (ДПС) и заместникът й Емил Райнов (БСП) да внесат законодателни промени, регламентиращи този вид износ на лекарства. Според тяхно проучване подобни мерки са взели още няколко европейски държави със сходни проблеми. С поправките се въвежда уведомителен режим с 30-дневна възможност за забрана на износ за медикаменти от позитивния лекарствен списък. По-просто казано, всеки дистрибутор вече ще е длъжен да уведоми Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), ако изнася препарати, които се изписват с рецепта. ИАЛ в рамките на месец ще проверява наличностите в страната и ще има право да наложи забрана. Липсата на такава след изтичане на срока ще се счита за мълчаливо съгласие. Нарушителите ще плащат между 50 000 и 200 000 лв. глоба.
В дебатите по промените в закона
моментално се очертаха две лобита
Едното заяви открито позицията си от името на своята съсловна организация. Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (производителите на оригинални лекарства) подкрепи новата регулация, защото паралелният износ подбива цените на тези компании в други държави. Отделно този тип търговия пречи на вносителите да изпълнят коректно ангажиментите, които са поели към българската здравна система. „Всяка година медикаменти за стотици милиони се внасят в България и би трябвало да стигнат до българския пациент, но това не се случва, напускат страната и се реализират в други държави от ЕС, тъй като цените на производител в България са много по-ниски”, обясни директорът на асоциацията Деян Денев.
Противниковото лоби обаче няма официално лице. Което е напълно обяснимо, предвид характера на неговата дейност, която е изцяло в периметъра на търговската тайна. Интересите на тези играчи брани организация на име Асоциация за развитие на паралелната търговия. Това сдружение обаче не съществува в правния мир. За негов директор се представя Лора Начкова. 29-годишната дама допреди няколко години е притежавала фирмата “Истейт солюшънс” ЕООД. През 2008 г. компанията става собственост на Васил Ковачев и се прекръства на “Ковачев и партньори”, като Начкова остава управител. До 2007 г. Ковачев е изпълнителен директор на веригата аптеки “Санита”, която на следващата годива стана част от близкия до “Софарма” аптечен конгломерат “ЕС СИ ЕС Франчайз”.
Мотивите на Лора Начкова срещу паралелния износ на лекарства гласят, че търговците ще загубят веднага пазарите си, защото “никой няма да ни чака един месец”. Нямало и доказателства, че износът е виновен за липсата на медикаменти на българския пазар. От мнимата асоциация се позовават на статистика за целия ЕС, според която паралелната търговия е едва 5%. Но не посочват размера й у нас...
Кои са играчите в този бизнес
ще стане ясно само ако поправките влязат в сила. Тогава лекарствената агенция ще публикува данни за паралелния износ на интернет страницата си. Възможно е определени търговци, известни с агресивните си и некоректни практики, да се притесняват не само от спънката, а и от осветяването на дейността им. Защото би могъл да излезе наяве фиктивен износ и да бъдат установени данъчни престъпления...
На този фон изглежда доста странно решението на президента Росен Плевнелиев да наложи вето тъкмо върху тези промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. То обаче не е било изненада за ръководството на здравната комисия в парламента, което е било предупреждавано за такава опасност още при внасянето на законопроекта. Факт е, че сутринта на 29 януари, когато държавният глава наложи вето, искане за това в деловодството на “Дондуков” 2 внесоха от “Движение България на гражданите”. Според екипа на Меглена Кунева промените ще създадат “партийна хранилка и пречка за развитието на българския бизнес”. След като указът на президента беше издаден, от формацията го нарекоха “важен политически акт, който показва, че ДБГ и Реформаторският блок имат капацитет да управляват и да носят отговорност за хората”.
Мотивите на Плевнелиев съвпаднаха и с доводите на мнимата асоциация на износителите, и с аргументите на ДБГ. Президентското становище направи впечатление с детайлен разбор на възможните проблеми пред търговците и с много слаби познания във фармацевтиката. Известно е, че Плевнелиев на практика не разполага със съветник за здравеопазването. Президентският секретар по наука и здравеопазване Анна-Мари Виламовска е с икономическо образование и с опит предимно във финансови структури. Юридическата част от аргументацията на държавния глава пък
изглежда като написана от нечий адвокат
Подплатена е с решения по конкретни дела от практиката на Съда на ЕС в Люксембург.
Росен Плевнелиев вече използва друго от най-силните си правомощия – сезирането на Конституционния съд с искане за отмяна на таксата върху соларните и вятърните ВЕИ. Сега в подобна употреба влезе и президентското вето...
Обективна опозиция
Един-единствен депутат от опозицията опонира на промените по време на дебатите в здравната комисия. Това беше Дарин Димитров от ГЕРБ - акушер-гиноколог от Търговище, човек с чиста репутация и новобранец в политиката, далеч от игрите на „тежките артилерии” в партията. „Тук виждам един конфликт между паралелните износители на лекарства и фирмите, които произвеждат иновативни лекарства - смята Димитров. - Струва ми се, че тези решения са в по-голям интерес на производителите на лекарствени продукти, на официалните вносители. Наистина, и тях ги разбирам от една гледна точка, понеже те правят компромис - внасят в България лекарства на по-ниска цена поради нашия пазар, който е и по-малък, а и сме и по-бедни. Те губят от това да има определен износ на лекарства. От друга страна обаче, виждам, че във фирмите, които правят паралелен внос и износ, работят страшно много хора и са ангажирани много хора. По този начин с този режим ние реално спираме паралелния внос-износ на лекарства, а понякога той е необходим за нашия пазар.”
Председателят на здравната комисия в НС Нигяр Джафер:Екипът на президента не е вникнал в материята
Госпожо Джафер, какво наложи да внесете поправки в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, кои лекарства са дефицитни заради паралелен износ?
- Когато се опитахме да дефинираме проблема и мащабите му, се оказа, че липсва достоверна информация. И неслучайно. Първоначално имахме данни, че говорим за 35 млн. евро на година. Европейски институции след това подадоха информация, че всъщност става въпрос за около 80 млн. Неофициално обаче се говори, че мащабите са за около 300 млн., че и повече.
Паралелният износ е процес, който възниква, когато по-ниските цени на определени групи медикаменти спрямо други страни (по-големи пазари) предизвикват интереса на дистрибутори на едро, които изнасят лекарствени продукти. Но тогава, когато имаме проблеми със снабдяването с онкомедикаменти, когато може да се застраши животът на диабетици заради проблеми със снабдяването с инсулин, когато има сигнали за проблем със снабдяването с медикаменти за епилепсия и болестта на Паркинсон, няма държава, която просто да седи отстрани и да се прави, че това е нормален процес. Да, търговските субекти имат право да се възползват от свободното движение на хора, стоки и капитали в рамките на общността. Но както в Договора за присъединяване към ЕС, така и в Конституцията на Република България, и в законодателната уредба е записано, че е оправдано предприеманото на мерки в ситуации, в които имаме застрашаване живота и здравето на хората. Това е над всичко и над всякакви търговски интереси. Затова е учудващо как интересите на българските пациенти, дори когато става въпрос за живота и здравето им, се оказват по-маловажни от защитата на интересите на търговците на едро на лекарства.
Примерите, които изброихте, са на дефицитни медикаменти заради паралелен износ?
- Да, имаше такива примери на българския пазар. През последните две години подобни процеси се наблюдават в редица европейски страни. България не е изключение в опитите си да предприеме уведомителен режим по отношение на някои групи медикаменти.
В кои държави има подобни регламенти?
- Такива регламенти има в Чехия, в Словакия, в Унгария, в Гърция. Такива регламенти има разписани в законовите разпоредби на Ирландия, на Германия, на Испания. В Испания преди две години, когато възникват подобни проблеми, се оказва, че една трета от дефицитите на лекарства се дължат именно на паралелен износ. Всички тези страни са предприели някакви действия в тази посока. Моделът, който ние предлагаме, е най-близък до модела на Словакия. Там само в един от случаите наистина е имало забрана, когато е имало заплаха от дефицит на медикамент.
Как ще отговорите на критиката, че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) няма ресурс да изчисли какви са наличностите на даден медикамент на пазара?
- Първо да поясним, че предмет на уведомителния режим са лекарствата, включени в позитивния списък, плащаните с публични средства. След като тези медикаменти се заплащат с публични средства, съвсем нормално е информацията за тях да е в НЗОК, в Министерството на здравеопазването. Няма как ИАЛ да няма достъп до такава информация или да не я получава, когато иска. Разбира се, че информацията трябва да се изисква и да се събира и от притежателите на разрешителни. В този смисъл ИАЛ има как да събере тази информация и тя да е напълно достоверна.
Правдоподобна ли е хипотезата във ветото, че ако двама търговци подадат едновременно или един след друг еднакво уведомление за износ, единият би могъл да бъде спрян и съответно – ощетен?
- Това е една от най-неадекватните части на мотивите. Според мен е изключително неоснователна. Не съществува вариант, в който при тази теоретична ситуация единият да бъде облагодетелстван, а другият – ощетен. Още повече че говорим за институции, които са изключително прозрачни.
От Реформаторския блок употребиха израза „създаване на партийна хранилка”...
- Първо се учудих на интереса на Реформаторския блок по конкретни текстове в един толкова специфичен законопроект и закон. Оказа се, че Реформаторският блок има какво да поясни по отношение на конфликт на интереси в тази насока. Оказа се, че среди, близки до Реформаторския блок, са едни от най-сериозните участници в този мащабен процес, за който говорим.
Друг мотив на президента – че няма да се отчита наличността на лекарства от същата фармакологична група, използвани за лечение на същото заболяване.
- Съгласна съм, че в позитивния лекарствен списък има заболявания с по няколко алтернативни лекарствени терапии. Но всеки, който е запознат с тази материя и е компетентен в тази сфера, знае, че внезапната смяна на лекарствена терапия, особено при някои заболявания, може да доведе до застрашаване живота и здравето на пациента. Конкретен пример - инсулините. Материята е много специфична и аз не мисля, че екипът на господин президента е вникнал в тези нюанси.
Заплашена ли е България от наказателна процедура от Европейската комисия, както твърди една мнима асоциация на износителите?
- Много е интересно поведението на тази асоциация. Тя представяше становища по законопроекта през цялото време.
Въпреки че не съществува в правния мир...
- Така установихме и ние, когато пожелахме да разговаряме с тях. Оказа се, че аргументите на тази асоциация са copy/paste на аргументите на, забележете, асоциация на вносителите на лекарства в Германия. Оказа се, че това са и истинските, и официализираните аргументи в мотивите на президента.
Най-видният гост на учредителния конгрес на “България без цензура” ген. Уесли Кларк е лобист за добива на шистов газ
сп. "ТЕМА", бр. 5 (634), 3-9 Февруари 2014, temadaily.bg
Конгрес без чуждестранни гости е като пица без доматен сос. И както при отварянето на нов ресторант ключово е първото впечатление от кухнята, така на учредяване на нова партия имената на почетните делегати са основната подправка.
От “България без цензура” бяха анонсирали, че на 25 януари в зала 1 на НДК ще присъстват петима високопоставени гости от чужбина. Явиха се само двама от тях. Бившият генерален секретар на Съвета на Европа Валтер Швимер от Австрия и експремиерът на Словакия Микулаш Дзуринда се оказаха възпретятствани. Не дойде и бившият сръбски премиер Зоран Живкович, но изпрати поздравителен адрес. Партиите на Швимер и Дзуринда са членки на ЕНП. А на следващия ден евродесницата изключи Земеделския народен съюз на Румен Йончев, който е депутат от Коалиция за България и партньор на Николай Бареков...
Бившият латвийски премиер Ейнарс Репше буквално приспа публиката в София с дълга и монотонна антикорупционна реч. Бареков обаче обяви, че ще консултира с него екипа си по социално-икономическата програма на “България без цензура”. Ако наистина го направи, ще бъде интересно какво ще остане от обещанията на новата партията към най-бедните слоеве. Тъй като Репше и като шеф на централната банка на Латвия, и като финансов министър, а особено като премиер беше привърженик на най-строга фискална политика...
При това положение цялото внимание остана към най-именития гост на конгреса – ген. Уесли Кларк. За крактия си престой у нас той даде няколко интервюта и изявления, говори пред конгреса и моментално отпътува. От “България без цензура” представиха генерала с ореола на герой от Виетнам, опита на бивш главнокомандващ на НАТО в Европа и престижа на бивш претендент за президент на САЩ. Подтекстът също беше ясен – подкрепа от Америка, при това от партията на Обама...
От години обаче ген. Кларк е на ново поприще – лобист в енергетиката. Преди три години той изненадващо посети България и воден от представителя на държавата в проекта за газопровода “Набуко” Димитър Абаджиев се срещна с премиера Бойко Борисов. Властите отказаха конкретна информация за темата на разговора, а Абаджиев, който сега е един от моторите на “България без цензура”, обясни, че Кларк е дошъл като представител на американски компании с интерес да инвестират у нас. Тогавашният енергиен министър Трайчо Трайков пък призна, че още една американска фирма освен “Шеврон” е проявила интерес към добив на шистов газ. И двамата отказаха да назоват името й, но данните са публични.
Уесли Кларк има собствена консултантска компания Wesley Clark & Associates, съпредседател е на Growth energy – организация, защитаваща интересите на поддръжниците и производителите на етанол, и е в борда на директорите на BNK petroleum, компания с големи интереси в добива на шистов газ в Европа. Освен това от юли 2012 г. е съветник на румънския премиер Виктор Понта. Оттогава датира и резкият завой на Понта към подкрепа на сондажите...
Фирмите за подслушване работят с кадри от службите и със сходна техника. Тези СРС не се контролират от нито една специализирана институция
сп. "ТЕМА", бр. 4 (633), 27-02 Февруари 2014, temadaily.bg
Бивш вътрешен министър се жалва, че бивш премиер е поставен „на контрол“ в дома си от хора в мистериозен джип. Настоящият МВР шеф отрича намеса на държавните служби, но признава възможността да съществуват частни структури за подслушване. От двете страни на враждуващи политически лагери се правят намеци за натрупани компромати.
До главния прокурор обаче не достига нито една флашка и случаят приключва. Засега.
Моментът е идеален за предизвикване на скандал с подслушване. Задават се избори, а службите са в процес на реформи, новият контролен орган още се структурира, държавното обвинение е заринато от политизирани казуси... Докато частните структури, извършващи такава дейност, са в постоянна “бойна готовност”.
Фирми, които подслушват срещу заплащане, има още от началото на 90-те, когато бивши служители на Втори самостоятелен отдел на ДС (Външно наблюдение и проучване) се преориентират в условията на пазарната икономика. Някои най-едри бизнесмени даже създават свои собствени звена, които се водят в състава на отделите за сигурност в корпорациите им, спомнят си хора от бранша. Още тогава (за частни нужди!) са докарани и първите кечъри, подобни на тези в МВР, нашумели миналата година с прозвището „Цецомобили“. Продължават да се внасят и в днешно време, но на части, за да не бъдат засечени от службите. След което техниката се сглобява у нас,
пенсионирани специалисти не липсват
За сравнение – покрай предизборния скандал с подслушване през 2013-а стана ясно, че вътрешното министерство се е сдобило с такива автомобили чак през 2010 г. А от регистъра с дарения за МВР изскочи и цената – фирмата на министерството БМВ е броила по 411 792 лв. за кечър. Обществена поръчка на ДАНС миналото лято даде представа за стойността и на останалата техника. Агенцията търсеше доставчици на: устройство за извършване на техническа проверка на помещения за 26 788 лв., миниатюрен карткордер, 2 миниатюрни видеорекордера, 19 миниатюрни аудиорегистриращи устройства, 4 специални диктофона и 40 микрофона за общо 49 000 лв.
От частния сектор обаче твърдят, че са по-добре оборудвани. Като най-качествена, разбира се, се слави стоката на израелските производители. Държавата има едно предимство в подслушването – прекия достъп до мобилните оператори. В работата на терен обаче частниците са по-маневрени, защото не са затруднени от бюрократични процедури, да не говорим, че са в пъти по-мотивирани (финансово).
Многобройни фирми предлагат подобни услуги, но тези, които разполагат с всичката необходима шпионска техника и квалифицирани служители, са не повече от 10, твърдят запознати. Официално такива дружества работят по защита от подслушване, сигурност на комуникациите и т.н. По-деликатната част от дейността им се представя с благовидни изрази като “проверка за надеждност”, “проучване и информационно осигуряване” и пр.
Клиентите могат само да посочат обекта, не е нужно даже да знаят адреса и телефонния му номер. Фирмите имат ресурса да издирят съответния човек и всичките му данни, да изучат навиците и маршрутите му и да прихванат неговите разговори и други комуникации. Подслушване на помещение може да се прави от разстояние, но има много рискове сигналът да не е с необходимото качество, примерно - да бъде заглушен от вибрации в стъкло на прозорец. Затова най-сигурен си остава методът на проникване и монтиране на микрофон в самото помещение. В мобилните комуникации държавните структури не могат да прихващат определен тип мрежи, докато частните фирми (засега) се затрудняват единствено с някои интернет платформи.
Цената варира много в зависимост от това колко голям екип и каква техника са необходими, както и от общественото положение на самия обект. Ако е едър предприемач, задачата ще е по-трудна, защото ще е взел мерки за защита, ако пък е на публична длъжност, може
да се наложи “надхитряване на колегите”
Колко скъпо е удоволствието, все пак личи от следната тарифа - “обезпаразитяване” на помещение например се таксува по 10 долара на квадратен метър повърхност (под, стени и таван).
Основен виновник за разцвета на този бизнес, естествено, е държавата.
Не е известно досега някой да е осъден за нелегално частно подслушване. Едната причина е, че престъплението се доказва трудно в съда. Другата – че мнозина в бизнеса и след като са напуснали службите, продължават да се водят сътрудници, което им осигурява “чадър”...
Отделно делата за незаконно слухтене от страна на държавните структури също нямат особен успех. Миналата година адвокат Васил Василев осъди на първа инстанция бившата вече Специализирана дирекция “Оперативно-технически операции” (СДОТО) в МВР и прокуратурата за подслушан негов разговор с клиент – бившия военен министър Николай Цонев. Василев обаче спечели обезщетение от 1500 лв. от двете институции, а не от конкретни служители. Шумното разследване срещу Цветан Цветанов, трима директори и началник на сектор в СДОТО девет месеца буксува в очакване на експертиза дали може да бъдат възстановени изтрити от кечърите записи. Вместо конкретни резултати по делото главният прокурор Сотир Цацаров оповести пикатната информация, че незаконно подслушвани са 875 телефонни номера. После се коригира, че числото било наполовина по-малко, за останалите се оказало, че има разрешения. В резултат в интернет плъзнаха списъци с имена на подслушвани, които влязоха в политическа употреба.
Другата основна причина за бума на частното подслушване е несигурността в работата на държавните служители в бранша. През 90-те години на миналия век службите са разграден двор и мнозина се прехвърлят в частния бизнес. Но в днешно време текучеството е даже още по-голямо, твърдят запознати: “Сега само чакат да получат оферта, за да слязат от държавния кечър и да се качат в частния.”
Няма как да е иначе, след като основното звено за подслушване – това в МВР (аналогичната дирекция в ДАНС има по-ограничени възможности),
подлежи на постоянни реформи
То беше многократно преструктурирано и преименувано в рамките на министерството. Имаше четирима началници само за последните четири години. А в началото на настоящия мандат парламентът гласува до го извади от МВР и от 1 януари да го издигне до самостоятелна Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО) към Министерския съвет с началник, назначен от премиера. Реформата обаче отново е по-скоро административна. Известно е, че в София техниката се помещава в сградата на МВР, в страната – в областните дирекции на полицията, и би било много трудоемко и скъпо да бъде преместена.
Пламен Орешарски, разбира се, е безкрайно далеч от тази сфера, а и министър Цветлин Йовчев не се слави с компетентност точно по тези въпроси. В такива случаи е нормално да се заложи на доверено лице. Докато Йовчев беше председател на ДАНС, шеф на дирекцията за подслушване в агенцията беше Цветан Китов. Когато Йовчев стана министър, той назначи своя кадър на същия пост в МВР. Сега Орешарски определи Китов за председател и на новата агенция.
Дотук добре, но във формирането на ДАТО веднага се появиха съмнителни моменти. Първият правилник на агенцията, приет през август м.г., беше отменен през октомври и заменен с нов, в който вътрешната структура на службата е различна. И в двата варианта обаче всички началници се назначават от председателя (няма критерии), непосредствено подчинени са му и се отчитат само пред него или оправомощен от него заместник...
Същевременно нито една институция с контролни функции
не се занимава с текучеството на кадри
Парламентарната комисия за контрол над специалните служби и СРС в 42-рото Народно събрание до момента не е обсъждала проблема. Председателят й Димитър Дъбов от БСП съобщи пред “ТЕМА”, че следващото заседание ще се проведе на територията на ДАТО и вероятно въпросът ще бъде поставен. А шефът на Националното бюро за контрол над СРС Бойко Рашков обясни, че няма такива задължения (виж интервюто с него). Тази изцяло нова институция също работи от 1 януари и все още не е напълно структурирана.
Най-големият от всички проблеми на държавното подслушване обаче със сигурност е хаосът.
След първоначалните следствени действия по “Цецомобилите” прокуратурата беше категорична, че липсват елементарна отчетност и контрол. Затова преди половин година ръководството на МВР заедно с началника на тогавашната служба СДОТО Цветан Китов обявиха начало на мащабни промени - архивиране на файловете, което ще позволи да се правят справки години назад, регистри за контрол над ползването на стационарната и на мобилната техника, монтиране на GPS устройства в кечърите, контрол върху унищожаването на записите, които не са послужили в съда, методология за обучение на кадрите. И най-любопитното (и важно с оглед на скандалите) – до края на 2014 г. да започне вграждане на специална водна марка във всички аудио- и видеофайлове от СРС, която ще дава възможност да се различи дали даден запис е направен с държавна техника.
От вътрешното министерство категорично отказаха на “ТЕМА” да предоставят информация кои от мерките са изпълнени до края на 2013-а с мотива, че подслушването от началото на годината вече е извън МВР. След което председателят на ДАТО Цветан Китов изведнъж реши да даде необявена предварително пресконференция, на която съобщи, че почти всички реформи са завършени. Той обясни, че не е въведен само водният знак, което ще се случи по план - до края на годината. Китов нарече случаите на изтекли подслушани разговори безобразие, което създава лошо име на службите, работещи със СРС. И се зарече със завишения контрол агенцията да покаже, че от нея не излизат записи.
Дано намерението му се превърне във факт. Но и тогава нищо няма да спре частното събиране на компромати.
В 42-рото Народно събрание Волен Сидеров заложи само на безкрайно предани хора. 11 млади депутати формират преторианската му гвардия
сп. “ТЕМА”, бр. 3 (632), 20-26 Януари 2014, temadaily.bg
През 2005 г. “Атака” влезе в парламента като шарена коалиция и веднага започна да се цепи. Две трети от депутатите напуснаха, а в бума на “номадството” един се преориентира към центристката коалиция “Напред”, друг “подсили” ОДС. Накрая групата се разпадна и Волен Сидеров и останалите му верни 8 народни представители прекараха последните няколко дни на мандата като независими. През 2009 г. партията се яви самостоятелно, но отново далеч не всички листи бяха подредени по усмотрение на лидера. С бюлетината на националистите в Народното събрание попаднаха всякакви хора – от едри бизнесмени до дребни кариеристи. Подтикнати от поредните разцепления, изнервени от офшорни зависимости и изкушени от възможността да отмъкнат дял от държавната субсидия, повече от половината народни представители предпочетоха статута на независими. На финала ПГ на “Атака” отново беше на крачка от разпад с минималните 10 членове.
Миналата година Сидеров очевидно си беше извадил поуки. Тогава за пръв път той имаше възможност еднолично да решава и в селекцията му това си пролича. Неговата парламентарна група
днес изглежда по-сплотена от всякога
а част от нея даже прилича на преторианска гвардия на лидера.
На изборите за 42-рия парламент Сидеров се довери само на 7 души от 41-вото НС, все проверени хора – Павел Шопов, Десислав Чуколов, Станислав Станилов, Венцислав Лаков, Деница Гаджева, Любомир Владимиров и Явор Нотев. Общото между почти всички тях е, че дължат кариерите си изцяло на своя лидер. Със сигурност извън “Атака” за бившия депутат от СДС Павел Шопов политиката щеше да е далечен спомен. Вместо това той влезе още три пъти в НС (вече общо пет пъти) и дори стигна до престижното място на президиума в миналия парламент. Ако не беше зам.-председател на партията, депутатът в три състава на българския и един на Европейския парламент Десислав Чуколов сигурно още щеше да работи като компютърен специалист в родния си град Русе. Макар да е “пазарно ориентиран” археолог, проф. Станислав Станилов надали щеше да се издигне толкова в обществото по професионален път. Журналистът Венци Лаков без съмнение
не е сънувал доходи като депутатските
в нито една редакция, където е работил. Да оставим настрана личния живот на Деница Гаджева. Въпросът е, че в родната Куба тя отпразнува 31-вия си рожден ден, а когато влезе в пленарната зала за пръв път, беше студентка на 22. След тези 8 години и половина вече едва ли си представя работа по своята инженерна специалност - технология и управление на транспорта. Ако не броим за такава участието й в сдружение на име “Път без граници”. Доц. Любомир Владимиров по всяка вероятност щеше да си остане обикновен преподавател по икономика в Русенския университет. Само утвърден адвокат, заможен човек и умерен играч в политиката като Явор Нотев е личност, която би могла да продължи кариерата си в каквато посока пожелае. Затова и той е под постоянно подозрение, че ще изневери на Сидеров. Нотев обаче не напусна в края на предишния мандат, когато мнозина очакваха това и когато целостта на групата зависеше от него. Затова надали ще го направи и сега без някаква безкрайно сериозно причина.
Лидерът на “Атака” направи депутати още четирима души с по-голям житейски и професионален опит, трима от които обаче са
негови дългогодишни служители
За 70-годишния журналист Димитър Аврамов, един от създателите на вестник “Атака”, звучи невероятно да тръгне да прави резки движения в парламента. Колежката му Магдалена Ташева, която се прочу и зад граница с нелицеприятните си определения за бежанците, видимо се наслаждава на своето ново работно място. Петър Иванов Петров няма принос към партията и нейните органи, но явно пък е натрупал предостатъчно заслуги като адвокат на Сидеров. Петров беше сочен от депутатите отцепници в предишния мандат като пълномощник на прословутите офшорки, към които те поели финансови гаранции, за да влязат в листите. Изключение донякъде прави икономистката Маргарита Николова. Като фаворитка на бившия спортен министър Васил Иванов-Лучано в миналото десетилетие тя е главен счетоводител и финансов директор на редица министерства и ведомства. Като съратничка на Волен Сидеров обаче достигна нови върхове - столичен общински съветник, финансов директор на БНТ и член на Консултативния съвет на Сметната палата (едновременно!). Пък и нали все някой трябва да осчетоводява по подходящ начин разходите на партията...
Останалите 11 млади депутати са тези, чиито лица и имена постепенно стават известни с всеки следващ скандал. Те
се радват като деца на депутатските си карти
В парламентарната дейност са безпомощни, но са в стихията си в защитаването на лидера – политически и физически.
Най-възрастният от тях е Адриан Асенов, на 40 г., от Козлодуй. Завършил е средно специално образование по ядрена енергетика в родния си град, където е едната от двете енергийни професионални гимназии (другата е в Белене). 13 години е работил като редови оператор в атомната централа, което му дава увреност смело на нагазва и в най-тежките проблеми на енергетиката и да участва в ресорната комисия в парламента. Тезите му обаче са максимално семпли – отваряне на всички блокове в “Козлодуй”, незабавно построяване на “Белене” и отрицание на ЕРП-тата и ВЕИ-тата. Законодателство, договори, изчисления и пр. за него са подробности. За скандала, предизвикан от атакистите в ресторанта в Брюксел, той твърдеше, че никой от персонала не бил разпознал българските депутати. “Не са видели също и извънземните, които са дошли след затваряне на ресторанта и са обявили междугалактическа война”, прояви “духовитост” Асенов.
Гален Монев и Николай Александров са набор ’86, но вече са дългогодишни деятели на партията. Двамата са били ръководители на младежката организация, а преди парламента
първото им работно място е централата на “Атака”
Днес са регионални координатори съответно за Южна Централна и за Североизточна България. И двамата наскоро са завършили образованието си, но не им липсва самочувствие - още през 2011 г. са регистрирали сдружение с претенциозното име “Институт за прогнози и анализи”. Кристиан Димитров, който счупи рекорда за най-млад депутат (роден на 10 декември 1991 г.), пък е активист още от тийнейджър, официално се записва в “Атака” веднага след като навършва 18. И той има трудов стаж единствено в телевизия “Алфа”. Но вече е герой в очите на съпартийците си, след като главата му беше пукната от хвърлен камък по време на отбраната на барикадираната централа на партията през юни. И роденият през 1990 г. в Троян Кирил Колев е активист на младежката организация, имал е своя фирма “Екофрукт-Колев” ЕООД. Бившият лидер на “Атака” в града и в Ловешка област Илиян Пеевски, който хвърли оставка заради подредбата на депутатската листа, твърди, че Колев доскоро е продавал дини и че е издигнат в партията от семейството си.
23-годишният Ради Стоянов е ИТ специалист, ръководител на отдел „Информационни технологии“ в партия “Атака” и системен инженер на телевизия “Алфа”.
Миглена Александрова (31 г.), която мнозина вероятно вече разпознават по дългата изрусена коса, беше ПР на партията в предшния мандат, сега е водещ на предаването “Медийни лъжи” по “Алфа” и най-яростен защитник на Сидеров във всички скандали. 23-годишната Калина Балабанова е в ръководството на националистическия комсомол, още е студентка и Народното събрание е първото й работно място.
Шеметната кариера дължи на приятелството
си с Деница Гаджева. Но вече оправда доверието – в конфликтни ситуации не отстъпва по нищо на каките и батковците си..
Димитър Димов е роден през 1985 г. в Сливен, завършил е НСА със специалност спортна педагогика. Преди да просперира в партията, е пробвал дребен семеен бизнес – търговия с цветя и сувенири. Регионален координатор на “Атака” за Югоизточна България. Димов е един от участниците във варненския скандал. След това той беше главен герой в агресивното нахълтване на група депутати в редакцията на Нова телевизия, защото в ефира имаше гости, иронично маскирани като Сидеров. После като участник в сутрешния блок на bTV заплаши водещите, че ако разговорът продължава да не му харесва, ще си тръгне и те ще си говорят сами. Участник е и в други стълкновения на лидера на “Атака”. Иначе е зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване...
Иван Димитров (29 г.) е от София, също възпитаник на НСА, регионален координатор за Северна Централна България. Той беше показан в разследване на БНТ като организатор на платените агитки от яки момчета, които “охраняваха” централата на партията през лятото.
Винаги е около Сидеров в мелетата
на столична територия. Членува в комисиите по въпросите на децата, младежта и спорта и за контрол на спецслужбите и СРС...
Илиан Тодоров също е от София, на 33 г., регионален координатор за Югозападна България. Преди да стане депутат, се е занимавал с дребна търговия. Беше един от “изследователите на антиколониализма” в Куба и нашумя с думите си към към водещата на bTV Генка Шикерова: “Вие каква телевизия сте? Ако сте американска телевизия, прекръстете се на г-жа Шугър. Ако сте еврейска, прекръстете се на г-жа Цукерберг. Ако сте турска телевизия, фамилията ви е добре. Ако сте турска телевизия, искате да работите в българска телевизия, заповядайте в телевизия “Алфа”, обаче ще трябва да си смените името на Захариева.”
От всички тези факти освен безкрайната преданост към Волен Сидеров може да се направи още едно обобщение за членовете на неговата парламентарна група. Лидерът на ”Атака” е направил така, че парламентът да плаща заплатите на неговите адвокати, счетоводител, техник, журналисти, охранители и основни партийни деятели. Някой още да го мисли за луд?
Дори и подписаното коалиционно споразумение не гарантира на петте партии, останали в Реформаторския блок, трайност на съюза
сп. "ТЕМА", бр. 1 (630), 06-12 Януари 2014, temadaily.bg
Странно изглеждаше церемонията, на която Реформаторският блок се превърна в коалиция. Освен лидерите на петте формации в блока в Гранд хотел „София“ се бяха събрали само най-близките до тях членове на партийните ръководства, граждански съветници с амбиции за политическа кариера, пиари и журналисти. Нямаше нито един човек, който да е дошъл на събитието просто от любопитство или защото възлага надежди на блока (несвързани пряко с него самия). Мнозина от присъстващите бързаха да си тръгнат и само настоятелната покана на Меглена Кунева за „семейна снимка“ ги задържа няколко минути след края на официалната част. На мероприятието не се усещаше никаква приповдигнатост, както, да речем, при създаването на Синята коалиция. А скована деловитост като на конгрес на Движение „България на гражданите“.
Добре, че беше Радан Кънев да каже нещо запомнящо се, та да не потъне съвсем подписването в новинарския поток. Председателят на ДСБ извади отнякъде на пръв поглед нелепа, а всъщност безкрайно точна метафора - сравни коалицията с колбас. “Един колбас не е траен, защото така пише на етикета, а защото съставките и рецептата за приготвяне го допускат”, рече Кънев. Пресаташетата на партиите видимо се сконфузиха, а как ли е реагирал, като го е прочел после Иван Костов, един Господ знае... Иначе всички лидери се изредиха в полагането на клетва за „вечна дружба“. Но, както знаем, всеки колбас си има срок на годност. А този с марка “Реформаторски блок”
отсега понамирисва
Той вече е подрязан и от двете страни - отляво и отдясно. Преди месец и половина по свое желание напуснаха “Зелените”, а причините бяха много по-дълбоки от факта, че еколозите не могат да се явят на европейските избори в листа на ЕНП. “Зелените” констатираха куп противоречия с партньорите си: с ДСБ - за шистовия газ, с партията на Корман Ислаилов - за режима на Ердоган, със СДС - за съмнителни действия на сини общински съветници по места.
В края на миналата година от блока беше отлъчена партията “Синьо единство”, където е Надежда Нейнски. И двете страни опитаха да представят принципни аргументи, но проблемът, разбира се, беше напълно прозаичен. Докато Нейнски е настоявала решенията да се взимат на базата на социологически проучвания за тежестта на отделните партии и техните лица, останалите държали това да става въз основа на резултатите от последните избори (на които “Синьо единство” не се яви). По този начин, макар още да не е обсъждана официално, отсега може да се предположи как ще изглежда листата на РБ за евровота...
За да бъде циркът пълен, формацията с обединителното име се разцепи. Бившият лидер на СДС Мартин Димитров и юристът Петър Славов обявиха, че остават в блока от името на сдружението “Единство”, на чиято основа беше създадена партията “Синьо единство”.
Колбасът “Реформаторски блок” е гарниран обилно с
гражданска подправка
която обаче служи само за цвят. От създаването си до края на 2013 г. РБ на хартия се ръководеше от Граждански съвет, в който партийците бяха малцинство и който взимаше решения само с пълен консенсус. Не е известен обаче нито един случай обществениците да са се противопоставили на даден ход на политиците. В новото споразумение Гражданският съвет е запазен. Но ключовите решения като например коалиционната политика ще се взимат в “разширен състав” на съвета, в който партийците ще са повече от гражданите. Отделно ще има Изпълнителен съвет, на който е възложено оперативното ръководство.
Според договора петте партии в РБ ще се явят заедно на всички следващи вотове - европейски, местни, президентски, парламентарни. Как точно отделните съставки ще се превърнат в хомогенен изборен продукт, не е изяснено. Тъй като всяка отделна партия ще излъчва кандидати “съобразно своите вътрешни правила и устави”. А подреждането на съвместните листи ще се прави от общия Изпълнителен съвет “съобразно приложени към настоящото споразумение критерии”. Въпросните критерии обаче не бяха показани публично. Така че изобщо не се знае
какви С-та и Е-та
са допустими в състава на Реформаторския колбас\блок.
„Не е ясно и кой ще плаща за рекламата на новия продукт. Според споразумението - всяка от партиите, но “на основата на принципи и в размери, определени в правилник, изработен от Изпълнителния съвет”. Този правилник също засега липсва. Няма подробно разписани правила и за разпределение на евентуалната печалба. Бъдещите евродепутати на РБ например са задължени да “разходват бюджетите си съобразно действащото законодателство, в общ политически интерес и за общите политики на Реформаторския блок”. Каквото и да значи това. А ако блокът влезе в парламента, партиите в него ще делят субсидията според коалиционно споразумение, което ще сключат чак преди вота.
При положение че съставките са добре известни, а и рецептата звучи познато, срокът на годност на Реформаторския блок засега не изглежда по-дълъг от месец май.
