Станишев vs. Stanishev

Всеки път, когато президентът на ПЕС заговори за България, той влиза в противоречие с... лидера на БСП

сп. "ТЕМА", брой 33 (562), 27-03 Септември 2012, temadaily.bg

Ако някой редови социалист с познания по английски език проследи паралелно изявите на председателя на БСП и временен президент на ПЕС в София и в Брюксел, той може да остане с впечатление, че Сергей Станишев и Sergei Stanishev не са едно и също лице. Или поне не съвсем.
Това раздвоение беше заложено още при избора на българския политик за лидер на европейските социалисти. Форумът в белгийската столица на 24 ноември м. г. потвърди намерението на ПЕС да излъчи общ кандидат за председател на Еврокомисията през 2013 г. Утвърдени бяха принципи процедурата да е отворена и прозрачна, непротиворечива и да позволява съревнование между кандидатите. Самият Станишев обаче не е избран за лидер на БСП по такъв път, не е създавал и условия за такава процедура. Даже напротив – бяга като дявол от тамян от всяка идея за вътрешни избори в партията си. “Нужно е да се борим с укриването на данъци и да реформираме данъчните си системи така, че да станат по-прогресивни”, гласеше друга от политическите резолюции на Съвета на ПЕС. Документът бе гласуван единодушно, включително от новия председател Станишев, който въведе плоския данък в страната си.
Когато лидерът на БСП дава определение за управлението на ГЕРБ, той го нарича “пълзяща диктатура”, “разбойници, облечени във власт”, а според последнатата му изява “Бойко Борисов управлява държавата като султан, все едно тя е негова лична бащиния”. Лидерът на ПЕС обаче прави същото нещо по съвсем друг начин

само деликатно намеква за Борисов

критикувайки Виктор Орбан. “В Унгария подкопаването на конституционни норми и баланси е добре документирано. Но ние се изправяме пред заплахи в Румъния и в моята страна България”, казва Станишев пред испанския вестник “Публико” в началото на февруари. “Ние очаквахме категорично осъждане на действията на унгарското, румънското и българското правителство и все още чакаме”, примирено споделя той.
В определени случаи пък Станишев е по-скромен в София, отколкото в Брюксел. “Оттеглянето на правителството от АCТА е победа за гражданското общество в България, за хората, които не се страхуват гласно да защитават правата си”, декларира лидерът на БСП на 14 февруари и чак след това добавя, че „спирането на АCТА е и наш успех”. Ден по-късно в блога на президента на ПЕС е публикувано съобщение, озаглавено “България прекратява ратификацията на АСТА след натиск от страна на БСП”, в което се говори за “ключова роля” на социалистическата партия.
В брюкселските изяви на Станишев прави впечатление и един

нов прочит на житейския му път

На форум за младежката безработица през юни той неочаквано дава пример със себе си и споделя, че е бил в това положение в продължение на 2 години. В официалната му биография обаче липсват такива данни. Станишев вероятно визира периода 1994-1995 г., когато е журналист на свободна практика, изразяваща се в няколко статии. В Брюксел той споделя пред група младежи, че периодът без постоянна заетост го накарал да се усъмни в собствените си качества. “Всеки млад безработен си задава същите въпроси”, успокоява публиката президентът на ПЕС. Той обаче щеше да обнадежди още повече младежите и да им вдъхне лоялност към левицата, ако беше разказал как е приключил за него въпросният период – с намирането на първата му и окончателна месторабота на “Позитано” 20 през 1995 г. Така представена, историята даже би изпълнила с качествено нов смисъл името на тематичната кампания на ПЕС “Младежка гаранция”...
Декларацията на НС на БСП от 21 юли за атентата на бургаското летище призовава за “активна и балансирана политика към региона на Близкия Изток, съобразена с интересите, традициите и реалните възможности на България, в съзвучие с Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и с усилията на ООН”. Загатнатият акцент моментално е доразвит от Сергей Станишев пред БНР: “Дали политиката на България не е нарушила много деликатния баланс на нашето поведение в Близкия Изток. Защото ние виждаме, че има изключително голяма активност на министър Младенов в тази област. Тук се проведе една уж тайна среща на сирийската опозиция, която на следващия ден стана известна и явна.” Същевременно като президент на ПЕС Станишев акцентира, че “заедно с нашите израелски приятели ще бъдем непреклонни в усилията си да изправим извършителите пред правосъдието”. Четири месеца по-рано, преди да замине на конференция за Арабската пролет в Тунис, Станишев изразява

остра позиция към режима на Башар Асад

и обещава да работи за това “прогресивните сили в региона да оформят прогресивни и плуралистични общества”.
Ако се върнем на избора на Станишев за лидер на ПЕС, в резолюциите на форума имаше настояване за забрана регистрацията на европейски фирми в данъчни убежища. Приоритетът беше потвърден и в декларация на ПЕС след заседание на Европейския съвет в края на юни. Не е известно обаче самият Станишев някога да е изразявал позиция против любимите на определени кръгове от българския бизнес офшорни зони.
В каква посока ще еволюират възгледите на Сергей Станишев и коя тенденция ще надделее не е ясно. Едно е сигурно – това изцяло зависи от постовете, на които ще попадне в бъдеще.

Anonymous по български

Родните последователи на Анонимните започнаха акциите си в тон със световните, но бързо побългариха идеите за справедливост и свобода с левичарски популизъм и ултранационализъм

сп. "ТЕМА", брой 37 (566), 24-30 Септември 2012, temadaily.bg 

“Здравей, България! Предполагаме, знаете кои сме, но в случай че не знаете – ние сме Анонимните. Ние сме най-голямата сила на света. По-могъща от всичките правителства на Земята.” С това съобщение от средата на февруари заявиха присъствие българските последователи на световната хакерска група. Първата им поява беше по повод една от международните каузи на Анонимните – борбата със споразумението АСТА. Най-популярният девиз на хактивистите (хакерите активисти) в световен мащаб е: “Ние сме легион. Ние не прощаваме. Ние не забравяме. Очаквайте ни!“. Ако трябва да се перифразира български вариант обаче, то той би звучал така: “Ние сме пет души. Ние не подбираме. Ние не разбираме. Не очаквайте много от нас!”. Причината е, че повечето от акциите на българските Анонимни напомнят много стила на кресливия спектър на родния политически живот.
Една от първите цели на хактивистите, след като АСТА започна да отшумява, беше ДПС. Сайтът на партията беше атакуван на специално подбрана дата. Но не, да речем, по случай заседание по дело срещу участник в “обръчите от фирми”. А по повод... годишнината от обесването на Васил Левски. Провокация, каквато даже и Волен Сидеров рядко си позволява. Която обаче

предизвика въодушевление сред феновете на хакерите

във Фейсбук. Няколко месеца по-късно Анонимните отново “свалиха” интернет адреса на ДПС, този път вече като протест срещу “далаверите на Доган”, “всички пионки от ДПС, които си живеят като царе (охолен живот за наша сметка)” и “всички корумпирани хора във властта”. Наред с тези целенасочени послания обаче хактивистите протестираха и срещу: “кофти пенсиите на старите хора”, “нарушаването на гражданските права”, “мизерните условия на живот”, “приемането на Закона за детето”, “качването на цените на електроенергията и храната”. И поискаха от опозиционната партия вдигане на минималната заплата поне с 50%, с уточнение в скоби “както и другите заплати”...
Нищо от тези искания пък не беше отправено, когато Анонимните хакнаха сайта на ГЕРБ. “Скъпи управници, докато не започнете да работите в полза на народа, ние няма да спрем!!!”, гласеше “конкретното” послание. През февруари бяха свалени страниците и на Синята коалиция, БСП и “Атака”. Но без никакви мотиви, просто с цел да се демонстрира политическа неутралност (а и като лесни мишени). Във всички тези случаи партиите съумяха да се справят с техническите проблеми за не повече от час и не намериха за необходимо да коментират.
“В България не искаме шифтов газ!!!”, възкликнаха Анонимните в края февруари. Но явно бяха концентрирани върху проблема, колкото и върху правописа (липсващ почти навсякъде в посланията им). Тъй като тази позиция не беше придружена с хакерска атака. Впечатлението се затвърди напълно, след като забраната за добив на шистов газ не беше сред мотивите на организираното в същия ден блокиране на сайта на парламента.
В своите въжделения понякога българските Анонимни

се увличат от примера на... Мирослав Найденов

В началото на март те стигнаха до извода, че цената на яйцата “касае всеки един от нас” и поразсъждаваха по темата паралелно с министъра на земеделието и храните. “Не е нормално някой да му е по-евтино да внася от друга държава - членка на ЕС, в България, отколкото да купи от местните производители и прекупвачи. Това показва, че нещо по веригата не е наред”, усъмни се администраторът на форума на Анонимните. „Тази цена на яйцата в България не е нормална. И кой е щастлив от тези цени? Определено не са кокошките, защото те бяха щастливи към 1 януари. Щастливи в момента са някъде по веригата производител-търговец”, съмняваше се в същия момент Найденов.
“Съгласни ли сте с новата цена на олиото - 5 лв.? Кой според вас е виновен за покачването на цената и мислите ли че трябва да направим нещо”, запитаха се Анонимните във Фейсбук в началото на септември. В заформилия се дебат никой не опроверга невярното число, а разговорът се отплесна към темите за зехтина, народопсихологията на българина и “мазната мафия”...
Един постинг в официалната страница на Анонимните от края на април разкри защо потенциалът им в България е на такова ниво: “С

5 човека, които наистина правят нещо

от цяла България, докъде ще стигнем... Не по-далеч от Бобов дол.”
Затова пък те злорадо коментираха акцията на ГДБОП, в която според официалната информация беше задържан хакерът, атакувал сайта на организацията за музикални авторски права ПРОФОН: “Хаххахахаххахаххахахахха, хванали са те попа за брадата!”. Анонимните написаха, че в разпространеното от МВР видео се вижда техника за десетки хиляди левове, с каквато те не разполагат, предназначена вероятно за “мащабни неща, точене на пари от сметки т.н.”.
Нов тласък на българските хактивисти даде кампанията им под надслов “Писна ни”, насочена срещу “големите компании, които се опитват да извадят и последната монета от джоба ни”. Първата мишена обаче не отговаряше на точно това определение - платената интернет платформа на бТВ voyo.bg. Аргументите отново не бяха съвсем ясни, но все пак се разбираше, че става дума за съмнителния паралелен старт на проекта и на кампания срещу интернет пиратството.
Последваха атаки към изтъркани до крайност от политическа употреба цели – “монополите”: корпоративните сайтове на ЛУКойл и (незнайно защо) само две от трите ЕРП-та и два от трите мобилни оператора. Същевременно ДКЕВР беше удостоена единствено с безобиден колаж с лицето на председателя й Ангел Семерджиев, а за Комисията за защита на конкуренцията хакерите може би изобщо не са чували. Блокирана за кратко беше и страница на компания за бързи кредити, но до постижения от ранга на сриването на PayPal, разбира се, не се стигна.
След всичко това логично дойде идеята “да поканим на среща всички организации, които

имат цели като нашите - било то ВМРО, СИЛА и други

за които не се сещам в момента”. Такава среща все пак не е известно да е осъществена. В противен случай родните хактивисти щяха да се прочуят като може би първите в света, които си партнират с партийци.
За седемте месеца откакто действат, българските Анонимни така и не проявиха интерес към една от основните каузи на “колегите” им по света – защитата на Уикилийкс. Подкрепата им за движението “Окупирай” пък се изразява в перманентно възлагане на надежди върху все нови и нови насрочени дати за протест, на които обичайно не се случва нищо.
За щастие сред нескопосаните действия на Анонимните в България има и изключения. Като например предложенията им за въвеждане на прозрачност в делата на Българската православна църква. Стилът и правописът (а и съдържанието) на това послание обаче безмилостно издава, че е изготвено от специалисти не точно по информационни технологии...
Най-подходящото обобщение за досегашната дейност на Anonymous Bulgaria е един техен собствен постинг на стената им във Фейсбук: “Приятели, като казваме, че всеки може да бъде Анонимен, не си мислете, че всеки един става за това нещо, трябва да имате качествата и вярата в каузата... Трябва да знаете какво правите и за какво го правите... Трябва да бъдете зрял човек... Както е поговорката - “От всяко дърво свирка не става”...

Политика, карикатури и видео

Анонимните творци от “Видеокарикатура” опитват да предизвикват забавление и сериозен размисъл

сп. “ТЕМА”, брой 36 (565), 17-23 Септември 2012, temadaily.bg

Сайтовете за видеосподеляне от години са пълни с различни форми на политическа сатира, но тази художествена самодейност обикновено не печели кой знае каква популярност. Последните произведения в жанра на групата “Видеокарикатура” обаче надскочиха елементарното ниво, бяха изгледани десетки хиляди пъти и даже предизвикаха коментарите на някои от своите герои. Филмчетата “Дуел Станишев-Първанов”, “Битката за дясното” и “Илюзионистът” не отстъпват по качество на замисъла и изпълнението на такива, придобили международна известност като “Вечеря за един” с Меркел и Саркози на комика от сутрешния блок на телевизия ARD Удо Елинг. Българските му колеги обаче предпочитат да останат анонимни, защото се опасяват от “сериозна политическа разправа”.

Всичко започва в края на юни 2011 г. по повод сравнението, направено от Бойко Борисов, между кучетата му и българите. За броени дни са пуснати две видеокарикатури, в които

премиерът е шаржиранкато Сизър Милан

- водещия на популярната поредица по National Geographic “Говорещият с кучета”. В края на едното клипче, оформено като анонс за предаване, излиза надпис “по всички български телевизии, всеки ден 0-24 ч”. Този хумор обаче привлича едва няколкостотин зрители. Следва музикалният видеоклип “Как няма работа?!”, който се върти около предложението на Борисов към безработните младежи да потърсят препитание като овчари. От “Видеокарикатура” наблягат на фразата “Ма той нямал, защото бил IT специалист” и накрая уточняват, че миксът е направен от безработен, търсещ работа. Вплетена е и новина от емисия на Нова телевизия, в която се съобщава, че в бюрата по труда няма обявено нито едно място за овчар. Борисов е главният герой и в следващото видео, където се редуват сцени от рязане на ленти с откъси от кинопреглед с изяви на Георги Димитров. В основата е сравнението между мотото на бригадирското движение “Строим за родината” и предизборния слоган на ГЕРБ “Градим България”. Това клипче и други две на същата тема обаче също са изгледани общо малко над 1000 пъти.

БСП за пръв път се появява в творчеството на “Видеокарикатура” през септември 2011 г., като филмчето само припомня оригиналните сцени от сериала “На всеки километър”, сравнявайки ги с нелепия им предконгресен римейк, изигран от Сергей Станишев и Стефан Данаилов. В края анонимните творци превантивно поставят надпис “Видеокарикатурата не е поръчкова”. Решението им се оказва далновидно, защото към техния първи хит – “Дуел Станишев-Първанов” от март 2012 г., бяха отправени подобни подозрения. “Сигурно има някои пари, които са останали зад проектите за подобряване на България, и те трябва да се изразходват”, коментира видеото Георги Първанов, намеквайки за аферата “Хохегер”. Той даже заподозря, че авторите са същите, които създадоха и злополучния предизборен клип от 2009 г. “Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов”. Макар че няма никакви доказателства в тази посока. По-рано на заседание на Изпълнителното бюро

ръководството на БСП специално изгледа клипчето

направено по повод 48-ия конгрес на партията, за да го коментира на пресконференция. “Не съм ловец, не съм и архар”, каза с усмивка Станишев и отрече да познава авторите на слогана “Я не архар, дорогой”. Наложи се и от “Видеокарикатура” да направят първото си опровержение в този смисъл в пресата. “Дуел Станишев-Първанов” е направен по кадри от френския филм Ridicule (“Присмех”) от 1996 г., озвучени с музика от съветската лента “Выстрел” (“Изстрел”) от 1966 г., екранизация на едноименната повест на Пушкин. Клипчето държи рекорда в жанра с близо 60 хил. прегледа само в YouTube. За популяризацията му помогна много и създадената междувременно Фейсбук страница, която дублира канала на анонимните сатирици в сайта за видеосподеляне.

До конгреса на БСП “Видеокарикатура” нямаха други големи попадения. Клиповете, в които Борисов е единственият централен персонаж, не направиха голямо впечатление. Не се хареса особено ликът на премиера, насложен върху главата на Георги Калоянчев от сцената в банята на “Бай Ганьо тръгва из Европа”. Нито пък шарж с куче, което точи лиги пред телевизор, излъчващ как премиерът поръчва пържолки за кучето, открило трупа на Мирослава от Перник. Както и монтаж, осмиващ интервю, в което на въпрос за опера Борисов говори за филхармония. По-успешни бяха други две филмчета, в които са включени и други колоритни герои. Като клипа, в който на фона на игрален автомат се редуват култови реплики на

“тримата тенори” – Борисов, Живков и Иван Славков

гледан близо 20 хил. пъти. Също и кратката, но забавна анимация по повод сензационния цитат на Юлиана Плевнелиева в Тwitter за нуждата от “бойкомет” (над 13 хил. прегледа).

Две видеокаритакури с основен персонаж Цветан Цветанов също пожънаха скромен успех. В първата лицата на вътрешния министър и на главния секретар на МВР Калин Георгиев са монтирани в трейлъра на сериала “Под прикритие”. Второто клипче, озаглавено “Операция “Неблагодарните”, е направено на базата на реклама на доставчик на цифрова телевизия. Семейството пред приемника е пребито от службите, след като отказва да гледа премиерски изяви.
“Видеокаритакура” имат и няколко произведения, които не са свързани пряко с политиката – по повод връчването на званието Доктор хонорис каузана Христо Стоичков и по случай клип на Азис, както и по темите за споразумението АСТА и за съдбата на Паметника на Съветската армия. Всички те обаче не са сред популярните, а и не се отличават с кой знае каква оригиналност. Само във видеото за монумента има свеж хумор – фитилът на топ, който го разрушава, е запален от Иво Инджев.
Истински хит обаче са последните три клипа на “Видеокарикатура” – двусерийният “Битката за дясното” и най-новият – “Илюзионистът”.
“Борбата в дясното пространство става ожесточена и поражда следните въпроси: Има ли заговор за унищожаване на СДС?; Петър Стоянов работи ли срещу СДС?; Ще успее ли новият лидер на СДС да победи враговете на партията?”. Това е анонсът на анонимните хумористи за видеото “И ти ли, Петре?”. В ролята на Марк Юний Брут е Петър Стоянов, брат му Емил Стоянов е сенатор заговорник, а Гай Юлий Цезар е Мартин Димитров. Меглена Кунева е Клеопатра, Марк Антоний – Прошко Прошков, Иван Костов е Помпей. Появява се и Едвин Сугарев като сенатора Тит Вестриций Спурина.

Сюжетът не следва историческата хронология

тъй като е вплетено и варварско нашествие с вожд Бойко Борисов, изправен срещу Борис Марков от СДС като водач на римски легион. На фона на финалните надписи от виметата на капитолийската вълчица сучат образите и на други ключови деятели на десницата от недалечното минало.
Фабулата се основава на предполагаемата реплика на експрезидента “Мартине, какво като не влезе СДС, нали и Костов няма да е в  българския парламент”, която е преразказана от бившия лидер на сините Мартин Димитров, след като подаде оставка при разпада на Синята коалиция. Вторият епизод – “Прозрението”, излезе в разгара на кампанията по вътрешнопартийните избори за нов председател на СДС. В него се появяват всички кандидати за поста. Междувременно нашествието на варварите на Борисов претърпява неуспех, заради който Трайчо Трайков е хвърлен във врящ котел пред погледа на няколко министри от кабинета на ГЕРБ. Сюжетът демонстрира детайлно познаване на процесите в десницата, тъй като е отредена роля и на слабо популярния син кмет на Свищов Станислав Благов. В ролята на сенатор той призовава останалите старейшини да се обединят около водача на легион Ваньо Шарков. Историята завършва със сцена, в която Меглена Кунева (Клеопатра) снася яйце върху лилава постелка пред погледа на Даниел Вълчев, Найден Зеленогорски и Велислав Минеков. Алюзията е към репликата на Костов за “последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо”.
В свой коментар Мартин Димитров нарече клиповете “доста остроумни” и “в някакъв смисъл”

доближаващи се до действителността

За създаването им са използвани основно кадри от сериала “Рим” на НВО и ВВС, който завършва с възкачването и утвърждаването на първия император...

В “Илюзионистът”, базиран на едноименния филм от 2006 г., лицето на Едуард Нортън е заменено с това на Бойко Борисов, а образът на митичния магьосник, който го запалва по изкуството – с лика на Тодор Живков. В най-сполучливата творба на “Видеокарикатура” са вплетени още Цветан Цветанов, Жозе Барозо и Херман ван Ромпой.
Мотото на видеокарикатуристите в YouTube e “канал за забавление и сериозен размисъл”. Самите те обаче продължават да държат на своята анонимност и само са обявили дарителска банкова сметка на неизвестно име. Но са се решили на партньорство с един от своите герои – Иван Гарелов.

“Видеокарикатура”:

Възмущението ни прерасна в идея

Какво ви вдъхнови да започнете да правите видеокарикатури, само изцепките на Бойко Борисов ли?
- По принцип да! Личното разочарование от една държавна институция, допълнено с, както вие ги наричате, „изцепките“ на г-н Борисов са основният мотив и стимул за създаване на подобни видеозакачки. Всичко започна преди повече от една година, когато г-н Борисов направи едно непремерено изказване, сравнявайки българите с неговите кучета. С приятели коментирахме, дали ако някой западноевропейски премиер направи подобно изказване, реакцията на хората би била същата, както в България и дали изобщо този лидер би се задържал на поста си? Това породи възмущение, което прерасна в идея да бъде създаден един видеоколаж по тази тема. Предполагам си спомняте, че след това г-н Борисов продължи с непремерените си изказвания - „студентите да станат овчари“, пенсиите в страните с бюджетен дефицит да станат колкото в България и др. Всичко това може би щеше да бъде смешно и забавно, ако стандартът на живот беше по-различен и нивото на безработица беше поне като средното за Европа. 
Премиерът присъства в почти всички филмчета, а заместниците му и останалите министри - само на няколко места. Не заслужават ли и те видеокарикатури?
- Отделено е внимание и на неговите заместници по-малко от това на премиера, защото имат по-премерени изказвания и второстепенни роли.
По две карикатури са посветени на десницата и на левицата, ДПС и “Атака” изобщо ли не ви вдъхновяват?
- По принцип се създават видеокарикатури, които да отразяват някое значимо събитие - избирането на лидер на левицата, разпадането на Синята коалиция и др. В ДПС и “Атака” няма такива събития, които да предизвикват силен обществен интерес. Освен това създаването на видеосатира отнема много повече време от това, което е необходимо за направата на една графична карикатура. Нямаме толкова свободно време да създаваме често видеокарикатури!
Как ви изглеждат реакциите на политиците към вашето творчество?
- Нямам представа как реагират политиците, освен тези, които са се свързали с нас за да изразят мнение. Предполагам творчеството на “Видеокарикатура” се одобрява от някои, други се чувстват засегнати, трети се забавляват.
Не смятате ли, че има нужда от повече видеокарикатури по теми, които не са свързани пряко с политиката, като направените от вас за Азис и за Христо Стоичков?
- Може би има нужда от карикатури за Азис и Сточиков, но по принцип карикатурите най-често са насочени към политиците.

Ма(га)решки инат

Веселин Марешки опитва да се превърне в политически фактор от повече от десетилетие. През годините успехът му е пропорционален на броя на аптеките, които притежава

сп. "ТЕМА", брой 34 (563), 
03-09 Септември 2012, temadaily.bg

Най-новият политик и единствена алтернатива на всички участвали в досегашните управления – така се опитва да представи себе си Веселин Марешки преди парламентарния вот догодина. Всъщност собственикът на едноименната верига аптеки се явява на избори вече повече от 11 години. Кандидатирал се е за всичко освен президент – за кмет, за общински съветник, за народен представител и за евродепутат. А гласовете, които получава през годините, са пропорционални на броя на аптеките, които притежава в дадения момент.

За пръв път Марешки участва в избори през 2001 г. като независим кандидат за депутат. По това време обаче той още е сравнително 

дребен бизнесмен и никой 

не му обръща внимание

Марешки обаче постоянства и две години по-късно се явява на местния вот от името на Българска социалдемократическа партия. Поставен е на първо място в листата пред местния лидер на формацията. Получава 2375 гласа, двамата са избрани за общинари, но бизнесменът се отказва от мандата.

Социалдемокрацията задържа за кратко интереса на новия си кадър и през 2005 г. Марешки е водач на варненската листа на коалицията Федерация на свободния бизнес – Съюз България. Идеолог на програмата на бизнес формацията е финансистът Емил Хърсев, а основните моменти в нея са въвеждането на плосък корпоративен и подоходен данък и премахване на данък “наследство”. Самият Марешки обещава 50% намаление на цените на лекарствата. Подредената от него листа получава 817 гласа (0,37%), коалицията взима общо 12196 гласа (0,33%). Към момента бизнесменът притежава шест аптеки в родния си град и на фирмата му “Варнафарма холдинг” е постановена глоба от Комисията за защита на конкуренцията в размер на 30 хил. лв. за привличане на клиенти чрез продажба на лекарства под себестойност.

Узрял за десните идеи, вече като среден предприемач Марешки повежда листата на “консерваторите” от РЗС на местния вот през 2007 г. и се кандидатира за кмет. Предизборната платформа: 15% отстъпка на лекарствата, отпускани от НЗОК (25%, ако спечели на първи тур) плюс 100 лв. на калпак за протестиращите тогава учители с обещание за още 500 лв. при победа. Марешки вече е горд собственик на 40 аптеки и освен себе си вкарва в местния парламент още четирима свои служители с получените 8816 бюлетини. В надпреварата за градоначалник се кандидатира втори с 16018 гласа (13,20%), изпреварвайки ГЕРБ и сините. “По случая “Марешки” не бих казал, че имаме проблем с доказването”, коментира главният прокурор Борис Велчев по повод образуваното разследване за купуване на гласове. Оптимизмът му се оказва неоправдан.

Две години по-късно непосредствено преди изборите се получава разрив с Яне Янев. Лидерът на РЗС отказва да предостави изцяло подредбата на варненската си листа на бизнесмена, Марешки пък твърди, че отказал да плати поисканите 300 хил. лв. за услугата. Веригата му вече се състои от над 70 обекта и има най-голям оборот в бранша. Но Марешки няма достатъчно време за реакция и се връща към идеите на българската социалдемокрация, но тази с лидер Александър Томов. Бизнесменът е на трето място, на пето е бургаският му колега Ивайло Дражев, самият Томов си осигурява кандидатски имунитет от деветото място. Резултатът – 14132 гласа (0,55%). Марешки има предварителна уговорка да е мажоритарен кандидат-депутат, но партията не се регистрира за вота за НС и той го пропуска.

Миналата година “Марешки” вече е най-голямата верига в страната с над 100 аптеки, собственикът й е придобил и една от най-големите дистрибуторски компании за лекарства. Логично

вече не Марешки чука 

на вратите на партиите

а те се редят на опашка пред неговата. Той отново е кандидат-кмет, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от безброй малки формации от целия спектър. Общинската листа се явява от името на собствената му партия “Либерален алианс”. За Марешки вече е под неговото ниво да се кандидатира за съветник, водач е синът му Веселин, следван от обичайните служители и майка му на по-задно място. Аптечният бос се класира за балотаж срещу Кирил Йорданов с 25084 гласа (18,58%), изпреварвайки БСП. Листата му вкарва трима (синът се отказва от мандата) с по-скромните 5479 бюлетини (4,01%). На вторият тур кандидат-кметът губи с 40,5%.

Веригата “Марешки” обаче продължава да се разразства и достига 160 обекта в началото на 2012 г. Затова и собственикът й вече периодично предлага мерки за намаляване цените на лекарствата в национален мащаб. А това лято Марешки вече е изгубил бройката на притежанията си – “220 аптеки, не знам колко дрогерии”. Съвсем естествено той вече се прицелва в голямата политика.

Покупката на “Ботев” (Пловдив), която му носи национална известност, за него не е никакъв проблем. Първоначалната инвестиция е далеч по-малка от цената на само един от неговите автомобили (SSC Ultimate Aero, 1287 конски сили, 430 км/ч.максимална скорост), а цялостната издръжка на клуба със сигурност няма да надхвърли стойността на целия му автопарк.

Политическата технология на Марешки надгражда тази на Христо Ковачки. Аптечният бос има 3000 души персонал, но е изчислил, че месечно за по-евтини лекарства през обектите му преминават 2-3 млн. души. Превърналият името си в марка бизнесмен вече смело прогнозира, че ще заеме третото място на парламентарния вот. Обещанията му също порастват - от 30 до 70% намаление на парите, които плащат хората по рецепти на НЗОК. С кого възнамерява да ги реализира? Или с ГЕРБ, или с БСП, без значение коя от двете спечели изборите. Тази новаторска философия също има своето простично обяснение. Добрите отношения на Марешки с Бойко Борисов вече са явни. Но пък миналата година Сергей Станишев го подкрепи на балотажа, а преди това в БСП даже обсъждаха дали да го издигнат на мястото на арестувания Борислав Гуцанов.

“Най-социалният човек в държавата” ще развива партия, която

в политическия спектър ще се 

намира “в центъра на събитията”

Бизнесменът, който обича да прави “собствена социология” в аптеките си, се прицелва в профила на своите клиенти. Изповядва умерен национализъм, обявява се за повече държава в смисъл на повече ред и мечтае да президентска република. Иска развитие на ядрената енергетика, ако това ще понижи цените на тока. Във външната политика изповядва схващането, че сме “прекалено малки, за да се бутаме между шамарите на великите сили”. Но обявява за приоритет отношенията с Русия.

Моделът на самата партия е лишен от каквито и да е демократични глезотии. В устава на “Либерален алианс” пише, че “решенията на председателския съвет се вземат еднолично от председателя на партията”, той излъчва и сменя ръководството и местните представители, когато пожелае, само той може да се разпорежда с имуществото и т.н.

По своя бизнес път Веселин Марешки е успявал, движейки се по ръба на закона. Така, както е комбинирал две разрешителни за по 50 кв. м., за да си вдигне двуетажна къща от 100 кв. м. на плаж Кабакум - уж заведение със свободен достъп, но с баснословен ценоразпис. Въпреки ограниченията за образуване на  вериги Марешки никога не се е притеснявал да назове броя на аптеките, които притежава. Като търговец на дребно попринцип той няма право да е и дистрибутор на едро, но какво от това, като собствеността е разпределена между десетки свързани фирми. А какъв по-силен аргумент срещу монополните предпоставки от ниските цени...

Същата тактика Марешки прилага и в политиката. Партията му винаги представя пред Сметната палата годишните си отчети в срок, акуратно попълнени, но очевидно формални. Предизборните му кампании по документи се финансират от дарения, но получени от роднини и служители. Не е ясно само как Марешки ще заобиколи един закон – този за конфликт на интереси. Но сигурно и това е пресметнато някъде в плана му за влизане в парламента. За прескачане на четирите процента са необходими 150-200 хил. гласа и остава само да се изчисли необходимият съответен брой аптеки. Ако вече не е изчислен...

И тъй като политиката и бизнесът при Веселин Марешки очевидно вървят ръка за ръка, съвсем очаквано дойде и последната новина около него. Веднага след като той даде заявка за излизане на националната политическа сергия, компаниите му обявиха намерение за листване на борсата...

A farewell to Warlick

Един ден без Уорлик Американският посланик играе едновременно ролите на политически фактор, медийна звезда, паркетен лъв и любител на спорта. САЩ са подбрали най-подходящия свой представител за настоящия управленски мандат в България сп. "ТЕМА", брой 28 (506), 18-24 Юли 2011 Във Фейсбук няма група "Един ден без Уорлик" подобно на инициативата "Един ден без Бойко Борисов". Макар че посланикът на САЩ конкурира премиера по количество и разнообразие на публичните изяви.  Ежедневието на дипломата всъщност много напомня на стена в социалната мрежа. Преди два месеца бе съобщено, че "посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик с вълнение обяви официалното пускане на Фейсбук страницата на посолството на САЩ в София".  Как ли щеше да изглежда обаче личният профил на Уорлик, ако той имаше такъв? "Денят ми започва в 6 сутринта. В 7 тичам в Южния парк. В 8 вземам душ в посолството, а в 9 вече ме брифигират какво е писал "Труд" за мен", може би щеше да гласи графата "информация". Там щеше да бъде обяснено още, че Уорлик работи в наподобяващото крепост посолство на ул. "Козяк", но живее в уютната резиденция на ул. "Велико Търново". Сред списъка с приятели на първите места (след Обама) щяха да са Бойко Борисов, Яна Маринова, Цветан Цветанов, Галя от "Каризма". В "предпочитания и интреси" щяха да се подредят енергетика до живопис, правосъдие до кино, археология до парапланеризъм, малцинства до салса, Иван Вазов до фитнес, "Стъклен дом" до езда "и N броя други". В раздела за снимки щяхме да намерим колекции от карикатури със собствения лик и от изрезки с бомбастични заглавия на жълти вестници с името му плюс много, много папки с кадри от пресконференции и посещения на гета, кръгли маси и дегустации, интервюта и коктейли, подписване на споразумения и готвене.  Подредбата не е случайна. Точно по този начин Уорлик редува политически изявления със светски изяви, препоръките към властта с възхищение от природата и културното наследство. Първото е позицията на САЩ, второто - "човешката страна на посланика". Мисията на Джеймс Уорлик в България започна с една многозначителна информация. Руската агенция "Интерфакс" съобщи за номинацията му 10 часа преди официалното съобщение на пресслужбата на Белия дом. "Обсъждаме с България да допринесе с още войници в Афганистан", заяви дипломатът още на изслушването си пред сенатската комисия за външни отношения. Петте приоритета, които изброи за мандата си у нас, бяха задълбочаване на сътрудничеството във военни операции зад граница и модернизация на българските въоръжени сили, увеличаване на енергийната сигурност и ефективност, подкрепа за съдебната реформа и битката с корупцията и организираната престъпност, подобряване на бизнес климата. Сенаторите пък бяха впечатлени от факта, че за пръв път изслушват едновременно кандидати, които са съпрузи - Мери Уорлик беше одобрена за посланик в Белград. „Както е казал големият български поет и писател Иван Вазов „И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат", каза Уорлик на български в първата си медийна изява. И веднага разчупи протокола като се запозна един по един с репортерите. Дипломатът затвърди стратегията за своя публичен образ, след като пресата го посрещна с изрази като "на софийския дипломатически паркет стъпва нов властелин" на аналитичните си страници и със заглавия като "Пей сърце без госпожа Уорлик" на светските.  Посланикът побърза да поднесе добра новина и на 3 февруари 2010 г. след първата си среща с Бойко Борисов обяви, че САЩ ще дават визи, валидни за 10 години, на всички българи, които отговарят на условията. „Мисля, че това е огромна крачка напред", изтъкна премиерът. След което Уорлик посети Националния исторически музей и Боянската църква и предложи да се организира нова изложба на тракийските съкровища в Америка. После започна усърдно да изпълнява обещаните пред сенатската комисия приоритети. Дипломатът приветства арестите в операция „Октопод" със специално съобщение. Обяви, че сме на етапа на официалните преговори за разполагане на части на американската противоракетна отбрана на територията на България. С което предизвика гневна реакция от руска страна и се наложи да уверява, че "САЩ няма да искат от българското правителство и народ да избират между Москва и Вашингтон". След политическото изявление „по човешки" отиде на изложбата "Маски на венециански майстори".  Уорлик смело навлезе и в енергийната тема, като съобщи, че "американски компании ще разгледат предложенията за инвестиции и ще направят много критичен поглед върху проекта за АЕЦ "Белене". Посланикът отказа среща на Алексей Петров с думите: "Имам доверие в съдебната система в България и смятам, че по този процес ще бъде дадено правилното правосъдие." И се опозна с част от хайлайфа на ревю на Жени Живкова. После препоръча корумпираните съдии да се наказват, а мнозинството честни магистрати да се поощряват.  Изрази мнение, че България има нужда от много силен НПК. Апелира българското правителство да предложи закони и поощрения за производството на енергия от възобновяеми източници. „Над Висшия съдебен съвет виси облакът „Красьо". Това е облак, който виси над българската съдебна система", декларира отношението си към третата власт дипломатът. „Нека погледнем истината в очите - в страната има корумпирани съдии. Г-н премиер, г-н министър на вътрешните работи, трябва да се справите и да обърнете внимание на този проблем. Трябва да имате добра идея как да се справите с това, защото светът ви гледа", заяви Джеймс Уорлик. След което откри месеца на барбекюто в столичния мол "Сердика" с телешки стек по американска рецепта с цяло пакетче лют червен пипер.  "Окуражен съм от твърдото намерение на кабинета да се фокусира върху реформиране на здравната, пенсионната и образователната система и на други ключови области", обобщи посланикът на САЩ. Отбеляза, че е важно да се пишат антикризисни програми за развитие, но много по-трудно е изпълнението им.  "Не си намерих истинска работа и затова ме нае американското правителство. Не вървете по моите стъпки,  слушайте повече майките си - пошегува се суетно Уорлик на церемонията по дипломирането на 281 студенти от Американския университет в Благоевград.  После посланикът сериозно изтъкна необходимостта от прозрачност в преструктурирането на Българския енергиен холдинг. Изрази учудване, че българската държава държи парите си в една банка, и разкри пристрастието си към сериала "Стъклен дом" с парти за екипа на сериала в посолството. "Изглежда ми доста артистичен, може да го направим американски шпионин", пошегува се продуцентът Димитър Митовски на ужким несериозната заявка за роля...  Уорлик похвали СОБТ като най-силната и компетентна структура по случай 30-годишнината от създаването на Специализирания отряд за борба с тероризма. И се впечатли от разкопките на древна Сердика под Ларгото в центъра. „Има журналисти, които са притеснени от ситуацията с медиите в България. Някои медии за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове", отбеляза посланикът. После подкрепи предстоящия гей парад в София.  „Какво стана с диверсификацията", попита енергично (енергийно) посланикът. Той постави цвете върху гроба на Иван Вазов, въпреки че всички институции бяха забравили 160-годишнината от рождението на поета. "Има ресурс от шистов газ в България, който може изцяло да промени енергийната игра", върна се на любимата тема Уорлик и презентира американската компания „Шеврон". После нарече Русия "сигурен енергиен партньор", но пак призова за диверсификация.  В Каварна кметът Цонко Цончев му връчи плакат по случай 40-ата годишнина на ромския квартал "Хаджи Димитър" с изобразен мъж от ромски произход, седнал върху диня. Уорлик много му се зарадва. "България не е полицейска държава", увери Уорлик насред СРС скандалите. След което енергийно (енергично) презентира намеренията на американската компания AES Solar Energy да построи 80-мегаватова соларна централа. Изслуша оркестър "100 каба гайди" на концерт под връх Перелик. И залепи последното парче от пано, съставено от 12 000 бобени зърна в смолянското село Смилян, с което ще се кандидатства за рекордите на Гинес.  В ромската махала на Царево беше посрещнат с ръкопляскания, ръкува се с всички и взе на ръце едно от децата. После мина по червения килим на фестивала "Любовта е лудост". Засне 6 сцени в "Стъклен дом" в ролята на американски посланик. И откри изложба с проектите за Българския Лувър.  Дипломатът подчерта "отличната работа" на премиера Бойко Борисов и на министъра на икономиката Трайчо Трайков за споразумението с Гърция за новата междусистемна газова връзка и нарече "окуражаващи" действията за строежа на газовата връзка с Турция. "Ахмед Доган е важна фигура в страната и заслужава справедлив процес", рече Уорлик след среща с ДПС, част от поредица негови визи в партийни централи. Посети и Долината на тракийските царе край Казанлък, посети и варненската болница "Св. Марина". "Има два въпроса, които България трябва да си зададе за АЕЦ "Белене" - дали проектът е икономически обоснован, като се оценят всички икономически параметри. И на второ място - дали осигурява енергийната сигурност на страната и на целия регион. Не съм сигурен, че са получени отговори на тези два въпроса", напомни, че не е забравил енергийната тема Уорлик. И изрази мнение, че България може да направи повече в Афганистан. В киноцентъра "Бояна" на дипломата му хареса толкова много, че се размечта да идва там и да се мотае. "Би било чудесно  български космонавт да покори Вселената с американски астронавти. Ще подкрепя такава идея на 100%", гарантира Уорлик. Изгледа "Казанова" в "Сълза и смях" и отбеляза, че "Цветан Цветанов и неговият екип са предприели такива мерки за борба с организираната престъпност и корупцията, на каквито не сме били свидетели през последните 20 години".  "Няма съмнение, че България върви във вярната посока и е на прав път в присъединяването си към Шенген", изрази подкрепа Уорлик по въпрос, към който САЩ няма пряко отношение. И си тръгна от "Киномания" с Галя от "Каризма". После потанцува с дъщеря си Джордан при откриването на пиано-бар, а на следващата сутрин се включи с коледни сладки на благотворителен базар.  „Този скандал е малък и стана такава сензация, защото понастоящем няма чак толкова важни разговори по по-големи въпроси", коментира Уорлик подслушания телефон на Ваньо Танов. И се включи в гангстерско парти на премиерата на сериала "Престъпна империя" по НВО. Отиде до Бургас, за да изгледа театралния спектакъл "Облак рай" с Яна Маринова.  "Блок 20 в Ямбол беше една рана за града и е разбираемо защо местната администрация реши да събори съоръжението", каза мнението си Уорлик, но допълни, че "от видяното останах с впечатлението, че няма лесни отговори за ситуацията". После подбра български специалитети в традиционен ресторант за гостуващи американски музиканти. Дипломатът наблюдава и избирането на Мустафа Хаджи за главен мюфтия. Последва коментар: "Много се надявам, че разделението на мюсюлманската общност ще спре."  „Оставката на вътрешния министър Цветан Цветанов няма да реши проблема с подслушванията", изрази мнението си Уорлик. И се подреди до Бойко Борисов на съвместна пресконференция в Министерския съвет по повод новия доклад на Държавния департамент. "Любимото ми уиски е Jack Daniel's, но съм фен на българското вино", призна дипломатът. След което дръпна реч на конгрес на ендокринолози и посети конкурса "Мис Кюстендилска пролет".  "В България има две правосъдни системи. Едната е за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата - за обикновените българи", заяви Джеймс Уорлик. После преряза лентата на енергоспестяваща инсталация в посолството. "Изключително много се надявам българите да изберат възможно най-квалифицирания, най-отдадения и най-ангажирания с доброто на България президент", препоръча Уорлик, инспектирайки реставрацията на античния комплекс "Малката Базилика" в Пловдив. И осъди "нападението срещу молещите се мирно хора пред джамията "Баня баши". Помаха на премиера от балкона на парламента и декларира, че САЩ имат пълно доверие в него. След което присъства на подписването на Меморандум за разбирателство за сътрудничество в ядрената енергетика между Българския енергиен холдинг и "Уестингхаус илектрик къмпани".  "А наши роми в Америка ще вземете ли" - попитаха го в сливенския квартал "Надежда". "Те са български граждани и заслужават да имат възможността за пълна интеграция в българското общество", невъзмутимо отвърна той. В спасителния център за диви животни в Стара Загора освободи черна каня и пожела да осинови сова.  Накрая се срещна с независими депутати и ги поздрави за "смелостта да се отделят от предишните си политически групи".  Този списъкът, разбира се, не е изчерпателен и ще бъде продължен с нови идеи за управлението на страната, на съдебната система, на енергетиката, отбраната и т.н. Но все пак Уорлик е тук само от година и половина! Въпреки това личи, че САЩ са подбрали подходящ свой представител за настоящия управленски мандат в България. Но понеже всеки мандат си има край, възниква въпросът: Какво ще правим един ден без Уорлик? Един ден без Уорлик? Ужас! Посланик Джеймс Уорлик: Съзнавам, че няма да спечеля "Оскар" за "Стъклен дом" Господин посланик, нарекохте "сериозна стъпка назад" отхвърлянето от парламента на Законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения. Направи ми впечатление, че във вашето изявление законопроектът не беше наречен с пълното си наименование. В него липсваха административните нарушения - дял от проекта, който беше разкритикуван от множество авторитетни български юристи и от депутати от всички парламентарни групи. Запознат ли сте с цялостното съдържание на този законопроект? - Да, запознат съм. Запознат съм и с членовете, които се отнасят до този сегмент.  Основното нещо, което исках да подчертая, е, че много държави по света имат такъв закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Важно е правоохранителните органи да имат такъв инструмент, чрез който да отнемат, запорират имущество, придобито по нерегламентиран начин. Разбира се, трябва да има и необходимите гаранции в законопроекта, така че имуществото на невинни хора да не бъде засегнато от обхвата на този закон и отнемането да не се извършва на базата на политически или други мотиви. Съдилищата трябва да имат възможност да се възползват от наличието на един такъв инструмент за запориране на имущество, преди да е влязла в сила присъда. Ако трябва да се изчаква осъдителната присъда, това понякога може да отнеме много години и тогава този род имущество, придобито по нерегламентиран начин, може да бъде прехвърлено в чужбина. Мисля, че на обществеността е омръзнало да вижда 20-годишни безработни, които карат "Бентли" и имат вили на Черноморието, защото хората си задават въпроса как това въобще е възможно. Трябва да има съответния инструмент, чрез който да се възпрепятстват този род проблеми. Моята надежда е на следващата сесия на парламента депутатите вече да са убедени, че необходимите гаранции са налице в текста на този проектозакон, за да може той да бъде одобрен и приложен. Тоест вашите възражения са принципни, а не относно отхвърлянето на конкретния законопроект? - Конкретното съдържание на законопроекта е нещо, което трябва да се разработи и реши от българска страна. Но принципите, които стоят зад един такъв тип закон, са принципи, които са признати и от Брюксел, и от Вашингтон. Във вашето изявление се позовахте на становището на Венецианската комисия, в което обаче също има сериозни забележки. Позовахте се и на опита на други държави. Но например в САЩ тези процедури са по-подробно регламентирани, залегнали са в НК и НПК и избраният модел е децентрализиран и доста по-различен от този в българския законопроект. - Съществува мит, който се шири навред, че българското законодателство и законопроекти не са съобразени с международните норми и стандарти. Но този законопроект е такъв. И ако се вгледате по-отблизо в това, което казва Венецианската комисия, тя всъщност утвърждава, че този законопроект е съобразен с международните норми и стандарти.  В крайна сметка България трябва да вземе решение относно точното съдържание на законопроекта и дали всичките контролни механизми и гаранции са били вградени в него. Различните държави по света подхождат различно в това отношение. Моята препоръка е да не отхвърляте този законопроект и да поработите, за да може той да отговаря на ситуацията в България и евентуално да бъде приет през есента. Според много политически наблюдатели законопроектът "Попова" беше отхвърлен под влияние на вътрешния министър Цветан Цветанов... - Нямам конкретен отговор на този въпрос. Но това, което мога да кажа, е, че тук не става дума за конкретни личности, не за Цветан Цветанов или за Маргарита Попова, а за предоставянето на един инструмент, чрез който да се справяте с проблемите с организираната престъпност и корупцията. На среща в парламента с независимите депутати казахте, че се възхищавате на смелостта им да се отделят от своите парламентарни групи. Известно ли ви е, че много от тях - като например бивши членове на ПГ на "Атака" и на РЗС, са подписали документи, с които са поели финансови ангажименти и по този начин са гарантирали местата си в изборните листи? - Искам да кажа, че за всеки политик е изключително смела и трудна крачка да напусне своята партия. Това важи както за САЩ, така и за България. Политиците често се избират най-вече на базата на това, че са засвидетелствали лоялност към конкретни политически партии и техните идеи. В това отношение политиците в България не са много по-различни от тези в САЩ. Затова конкретно в този случай и при вземането на сходни решения е въпрос на принципно решение това да се отделиш от партията си. И аз го уважавам. Всеки един случай е много различен, обстоятелствата, при които са напуснали политическите си формации, са много различни.  Но моята цел не е била да направя политическа декларация или да отправя политическо послание. Както знаете, аз се срещам редовно с различни представители на основните парламентарно представени политически партии. Така че в този случай г-н Димитър Чукарски ме покани, аз никога не се бях срещал с независимите депутати и реших да се възползвам от тази възможност. Някои от независимите депутати обаче вече доста пъти са вземали решение за напускане на партии и парламентарни групи. В този смисъл дали такова решение заслужава да се нарече "смело"? - Всеки случай трябва да се разглежда самостоятелно относно причините, поради които съответният депутат е постъпил така и, всяко решение е индивидуално само за себе си. Но при всички положения, когато даден човек е бил свързан с конкретна политическа формация и е работил за отстояването на нейните идеи, смятам, че решението да се отдели от нея си е едно смело решение. Бих казал същото и за депутат от БСП, от ГЕРБ или от Синята коалиция. А когато това отстояване на идеи не е продължило дълго време, а съвсем кратко... - Както казах, всеки отделен случай трябва да се разглежда индивидуално, има много различни причини, поради които всеки отделен депутат е решил да напусне своята политическа партия. Има такива народни представители от ДПС, от РЗС, от "Атака", това са много различни партии, съответно причините са много различни. Някои от тях доста дълго време са работили за своята политическа формация, например г-н Касим Дал, който десетилетия е работил за ДПС и за развитието на тази партия. На какво смятате, че се дължат конфликтите, които се оформиха между вас и Румен Петков и Волен Сидеров? - Демокрацията е едно прекрасно нещо. Хубавото на демокрацията е, че различни хора от целия спектър на политическото пространство имат различни възгледи и гледни точки и имат свободата и правото да ги изказват. Аз изключително много уважавам това и не бих искал нещата да стоят по различен начин. Разбира се, винаги ми се иска всякакъв род критика и диалог да са конструктивни и в интерес на българските граждани. Конкретно в двата случая, които споменахте, господата имат пълната свобода да критикуват, да не са съгласни с нещата, които казвам. Така трябва да действа демокрацията. Известна е позицията ви да не коментирате Уикилийкс. След като бяха публикувани предполагаеми секретни грами, в които става дума за премиера Бойко Борисов, вие направихте посещение в парламента. Това засвидетелстване на подкрепа ли е? - Аз, разбира се, няма да коментирам конкретни телеграми. Но това, което исках да засвидетелствам в този момент, е, че българското правителството и американското правителство имат силно сътрудничество и добри взаимоотношения. Взаимоотношенията ни никога не са били по-силни и дали щеше да става дума за премиера Бойко Борисов или за някого другиго, нашето партньорство е изключително силно и продължава да бъде такова. Моето присъствие в парламента в този конкретен ден беше с цел именно да демонстрирам публично силата на това сътрудничество. Това ваше посещение, както и една съвместна пресконференция с премиера в Министерския съвет нямат аналогия в новата ни история. Как смятате, че изглеждат в очите на българските граждани? - Мисля, че това, което те виждат, е едно наистина искрено сътрудничество и взаимоотношения между САЩ и България. Днес следобед (13 юли, бел. ред.) ми предстои да отида в МВР на друга съвместна пресконференция. Ще чуете за една успешна правоохранителна операция, която бе проведена съвместно между България, САЩ, Италия и Европол. Това е ниво на сътрудничество, което не сме виждали досега, една безпрецедентна операция. Надявам се това, което българското общество ще види, е, че не става дума само за изказването на няколко мили думи, а за една операция, чрез която престъпници бяха прибрани от улиците. Освен това тази операция успя да спести десетки милиони долари. В мисията си в България използвате "нетрадиционен дипломатически стил". Цитатът е на Димитри Иванов, който разказа в своя статия за една среща с вас. Има ли връзка изборът на този стил със стила на настоящия премиер и правителство, които също са свързани с масирани публични изяви? - Не знам точно какво се има предвид под "нетрадиционен стил". Но, както съм казвал много пъти, целта ми тук, в България, е не да съм само представител на американското правителство пред българското правителство, а да съм посланик на американския народ пред българския народ. Искам хората да ме виждат не само да говоря за политика и за икономика, а също така да ме виждат на изложби, на музикални фестивали, на исторически обекти. Искам да видят човешката страна на американския посланик, да видят, че нашите взаимоотношения са между приятели. Някои хора са ме питали дали не е под нивото ми да се появявам в сериала "Стъклен дом", аз смятам точно обратното. Всъщност за мен беше привилегия да имам възможността да участвам в този сериал и това е още един пример за възможностите на междуличностното общуване. Съзнавам, че няма да спечеля "Оскар" за изпълнението си, но искам хората да го приемат като демонстрация на моето уважение и възхищение към българската култура. Искам да подчертая колко много харесвам България и колко много се наслаждавам на възможността да съм американски посланик тук. Искам все повече американци да видят, че България е един неоткрит скъпоценен камък. Това е красива страна с изключително богата история и култура, където има великолепни хора. Искам все повече българи да се запознаят със САЩ не само посредством медиите и филмите, а да отидат и лично да се уверят какво представлява. Затова изключително много ми харесват т.нар. летни бригади и възможностите за обмен на млади студенти да пътуват и работят в САЩ.  Някои хора може да наричат това нетрадиционно, но това е една част от богатите ни взаимоотношения и аз като американски посланик съм част от всичко това.