Полезни изкопаеми

Съюзът на ББЦ с ЛИДЕР доказа теорията, че който се върти прекалено бързо, в даден момент ще си целуне... неподходящо място

Дните преди изтичане на срока за регистрация на участниците в избори вече традиционно поднасят изненади. През 2009 г. например ВМРО, Земеделският народен съюз и “Гергьовден” плюс Единната народна партия се бяха обединили в коалиция “Напред” за евровота. Като преди това от формацията отпадна партия ЛИДЕР. След като получи незавидните 2.25%, “Напред” мълниеносно се разпадна и за парламентарните избори месец по-късно повечето участници в нея намериха пристан в листите на РЗС. Изключение направиха от “Гергьовден”, които подкрепиха символично Синята коалиция. По този повод Любен Дилов-син написа гневно-иронична статия, озаглавена “В Яневите листи? Защо е този театър, приятели!” В нея освен за РЗС той изрази мнението си и за партията с най-виден симпатизант Христо Ковачки: “За ЛИДЕР и идеята да си купиш политика не ми се говори”. После обяви, че “следващият политически сблъсък ще бъде между партиите, които се борят срещу “робовладелството”, и тези, които го защитават”.
Същите участници днес са в съвсем различна конфигурация. “Гергьовден”, както и Земеделският народен съюз са партньори на “България без цензура”. След кратко и ползотворно сътрудничество с Николай Бареков от ВМРО се преориентираха към “партията на СКАТ” НФСБ. За ЛИДЕР се говореше, че клони към (този път официална) коалиция с БСП, но това в крайна сметка не се случи. Сред социалистите се говори, че офертата на “Позитано” била само за едно предно място в листите и преговорите логично се провалили. 
Така изненадващо Бареков и компания се явиха да внесат документи в ЦИК заедно с председателя на ЛИДЕР Кънчо Филипов и тържествено обявиха, че коалицията около ББЦ се е увеличила с още една партия. 
Любен Дилов-син все още е в “Гергьовден”, макар и като почетен председател. Но не се намери негов колега, който да го попита дали “този face off си е направо fuck off”. Вероятно, още когато отиде в ББЦ, са спрели да му задават подобни въпроси... Или още когато се завъртя около ГОРД - политическото творение на неговия приятел Слави Бинев, който пък сега е в НФСБ.
Но, нека проявим разбиране, в случая все пак говорим за 180-градусов завой, направен плавно, за цели 4 години. А какво да кажем за самия Бареков, който на 18 август се събуди като новия покровител на българските миньори. 

Хронологията на неговата позиция относно ЛИДЕР може да бъде проследена даже на личния му сайт barekov.com:

- 2 март 2014, ББЦ учредява структурата си в Перник. Бареков казва, че голяма част от симпатизантите на партията му са предложили коалиране с ЛИДЕР. Но след това е получена информация, че “председателят й Христо Ковачки е изпаднал в сделки с Моника Йосифова и Сергей Станишев”. “Оказва се, че той е получил поръчка срещу 50 хил. гласа. За да няма жълтении, искам да ги попитам двамата - обещавали ли са пари срещу гласове”, пита Бареков.
- 19 май, Бареков е категоричен в интервю за “Преса”: “Ковачки играе за БСП”.
- 21 май, прословутият запис от скрита камера на Нова тв от Бобов дол вече е излъчен. Бареков е на предизборна среща в Карнобат и е още по-конкретен: “Бизнесменът Христо Ковачки купува гласове за БСП”.
- През същия ден, barekov.com публикува отделно специално изявление по темата, в което лидерът на ББЦ доразвива тезата си: “Партията, която купува гласове в “Бобов дол” чрез Христо Ковачки, е тази на Сергей Станишев”. Бареков обаче прогнозира, че “хората на Христо Ковачки в “Бобов дол” няма да гласуват за БСП, защото той ги е уволнил и не им е платил заплатите, те ще гласуват за “България без цензура”.
- 22 май, пресконференция на ББЦ във Варна: “Пръв го обявих, а днес го казва и Борисов – Ковачки купува гласове за БСП в Бобовдол. БСП в случая е жалка жертва. Няма нищо социално в една партия, която плаща на олигарх, който не е давал заплати от месеци, но обещава по 100 лева на работниците си, ако пуснат бюлетина за БСП“, разсъждава Бареков. Пред радио “Фокус” – Варна пък разказва, че Ковачи бил при него “преди половин-една година, за да си предлага услугите и да влиза в коалиция”. Но Бареков го изпъдил: „Казах му, че аз дори няма да вляза в неговите заводи, защото той не си плаща осигуровките, какво говорим за заплатите. И ето го къде е кацнал – при БСП”.
- 23 май, Бареков се възмущава в интервю по ТВ7: “Ковачки, който приватизира сума ти мини по време на Тройната коалиция, месеци наред не плаща заплати. Сега дава по 100 лв. на работниците си, за да гласуват за БСП. Това е цинизъм!”
- По-късно през същия ден, Бареков прави изявление в кулоарите на парламента, в което говори за “Христо Ковачки – човекът, който не плаща заплати на работниците и ги праща да теглят заеми”. “Как тази партия продължава да иска да бъде доброто лице на енергетиката. И двете страни са абсолютно провалени, ограбили хората. Те са циници, които си правят ПР с парите на държавата в Народното събрание си купуват гласове”, пеняви се лидерът на ББЦ в последния ден от предизборната кампания.

И така до тази седмица, когато започна “новото летоброене” - ББЦ подписа споразумение с ЛИДЕР:

- 18 август, Бареков е пред ЦИК и обяснява, че в ББЦ неслучайно са се спрели на ЛИДЕР, защото двете партии имали (забележете!) сходни ценности: “Трябва да има български бизнес, а това ще стане като се налеят пари в българската икономика. Кой да разкрие работни места - Бойко Борисов и Сергей Станишев? По какъв начин - те раздуха администрацията до невъобразими размери”. Новата програма на ББЦ включва осигуряване на работни места за “миньори, лекари, багеристи, куфражисти, учители, а не за поредните чиновници, които се чудят какво да правят по цял ден”. Бареков даже намира символика във факта, че коалицията е подписана в Деня на миньора.
- 19 август, лидерът на ББЦ е в сутрешния блок на БНТ1 и оправдава коалицията с “политически прагматизъм”. Бареков вече е готов да агитира “във всички рудници на България”. И вижда процесите в сектора в изцяло нова светлина: “Държавата не плаща, частникът, който всъщност работи с държавата, не може да си плати заплатите”. Предишните си изявления оправдава с това, че той също бил впечатлен от кадрите от Бобов дол. А Христо Ковачки не бил олигарх, защото не притежавал медии.
Бареков изтупва от прахта и един законопроект, внесен от ориентирали се към ББЦ депутати в 42-то. И се опитва да изкара, че партията му вече отдавна се грижи за правата на миньорите, като се е застъпила за ранното им пенсиониране. В действителност поправката предвижда само удължаване на един срок в закона, който се отнася до частен случай и изтича в края на тази година. Дотогава могат да се пенсионират по-рано подземниците работници, освободени при закриване на предприятието, на част от него или при съкращаване на щата...
- На същия ден barekov.com публикува допълнително изявление, което няма нужда от коментар: “Патриот е не този, който се тупа в гърдите, а който слиза под земята, за да работи в недрата на родината. Предпочитам да стискам грубите ръце на българските миньори, отколкото нежните ръце на „интелигентните и красиви“ протестиращи.”
- И т.н. и т.н. до... следващата коалиция.

От решението на ЦИК за регистрация на ББЦ стана ясно, че Бареков е допуснал официално в коалицията си и БДС “Радикали” на Евгений Бакърджиев. После Бареков подписа някакво споразумение и с Партията на българските жени на Весела Драганова.

Барекадата се пропука

Няколко ключови сподвижници на Николай Бареков избягаха от него като вложители от закъсала банка

сп. "ТЕМА", бр. 30 (659), 
28 юли - 03 Август 2014, temadaily.bg

Който вече е променял партийната си принадлежност, почти сигурно ще го направи отново. А която партия е влизала в разнообразни коалиции, най-вероятно ще смени партньора си и на следващите избори. Тези всеизвестни правила в българската политика подцени Николай Бареков. И не трябва да е изненадан, че набързо струпаната от него “барекада” се пропуква с наближаването на парламентарния вот.
“Не надценявайте Ангел Славчев”, каза Бареков в интервю за “ТЕМА” през ноември м.г. После обаче самият лидер на “България без цензура” оцени лицето от февруарските протести като най-подходящ за зам.-председател на ББЦ. Славчев от своя страна пък се обяви за “лявото крило” в партията на Бареков, която се пишеше ту за дясна, ту за лява, ту за центристка. Сега е консервативна. Бившият активист на “Българската левица” напусна “България без цензура” по същия начин, по който се раздели със съратниците си от “Движение за граждански контрол” – с тежки взаимни обвинения.
В “кърваво писмо” 

Ангел Славчев изведнъж прогледна 

за реалностите, в чието създаване взе активно участие. Сред прозренията му беше, че ББЦ е лидерска партия, обещава “бомбастични неща”, няма ясни принципи и приоритети и пр. – все очевидности от ден първи на политическия проект на Бареков. Единственият арумент за разочарованието си с актуална дата, който посочи Славчев, беше привличането на Стефан Софиянски за консултант на партията. Плюс твърдението, че Бареков напоследък разговарял всекидневно по телефона с Делян Пеевски, който бил “реалният лидер” на формацията.
Бареков избра да отвърне на удара с информация за крупна сума, която Славчев получил като водещ на предаване по ТВ7. Последният отрече и обяви обратното – че отказал петцифрена заплата в партията и даже дарил собствени средства. В недомлъвките и от двете страни пролича, че истината е някъде по средата.
Бареков обаче прибърза да се похвали, че полива оставката на Славчев в ресторант край морето. Защото веднага след това пред него се очерта по-сериозен разрив – с основните коалиционни партньори от ВМРО.
Още след европейските избори Бареков отправи покана към неговата коалиция да се присъедини и Националният фронт за спасение на България (НФСБ), по-известен като “партията на телевизия СКАТ”. От НФСБ обаче отговориха неочаквано, като не само отклониха офертата, а направиха контрапредложение – ВМРО да се коалира с тях. Лидерът на бургаските националисти Валери Симеонов отдавна вече събра около себе си половин дузина незначителни формации. Той лично застана начело на евролиста, но за пореден път получи резултат около 3%.
Бареков първоначално опита да омаловажи събитията: “Нито съм предлагал коалиция с НФСБ, дори не сме водили преговори. А просто ги подканих.” “ВМРО деликатно пропусна поканата на НФСБ за някакъв общ патриотичен фронт”, надяваше се Бареков. После лидерът на ББЦ обяви, че според поръчано от него социологическо проучване партията му печели само половин процент от съюза си с ВМРО. Междувременно същата агенция измери 1% подкрепа за НФСБ... Накрая Бареков прибегна до един похват, който добре е усвоил от старите партии – имитация на решение “отдолу”. Както по повод напускането на Ангел Славчев, така и във връзка с раздялата с ВМРО заваляха декларации от всички местни структури в подкрепа на ръководството. И в израз на желание за самостоятелно явяване на изборите.
Междувременно партията на Красимир Каракачанов обяви официално раздялата с Бареков. ВМРО даже се опита да изкара принципен резкия си завой от ББЦ към НФСБ с напомнянето, че Каракачанов имаше идея за подобен съюз преди време. Но въпросният призив от 2012 г. беше просто една от безкрайните коалиционни маневри на този дълбоко прагматичен политик. 

Във ВМРО има защо да са доволни 

от постигнатото с Бареков - партията за първи път класира евродепутат. При това с инвестиция от половин милион лева (пари, които ще се върнат многократно от европейското финансиране за Ангел Джамбазки в 5-годишния му мандат в ЕП). И до голяма степен с чужди гласове (най-голямото самостоятелно постижение на ВМРО е 67 хил. гласа през 2013-а). Сега въпросът пред тях е дали няма да се загубят в широкото обединение, в което влизат, както стана през 2009 г. в листите на РЗС. Също и дали са си направили добре сметките като през 2005 г., когато прескочиха бариерата за парламента в коалиция със Софиянски и Мозер, или малко няма да им достигне като през 2001 г., когато се явиха с “Гергьовден”.
Останалите на “барекадата” засега не бързат да я напускат. Земеделският народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев обяви, че твърдо остава в коалицията, защото “вложихме много усилия в нейното изграждане и в успеха на европейските избори”. От “Гергьовден” написаха декларация, в която също увериха, че продължават с ББЦ и за парламентарния вот. В ЗНС обаче показаха, че са способни на най-невероятни лупинги. Партията, която членуваше в ЕНП, се превърна в партньор на БСП, сетне зарязаха и двете позиции заради Бареков. При “Гергьовден” пък явяването на всеки следващ вот прилича на нов телевизионен проект – има известна логика, но винаги може да се очакват изненади...
Затова не е сигурно 

дали ще ги устройват новите условия 

на Бареков. За европейските избори беше сключено официално споразумение, като всеки от партньорите отстоя правото името на партията му да бъде изписано в бюлетината. Сега Бареков иска да се регистрира самостоятелно в ЦИК, а взаимоотношенията в коалицията да бъдат уредени в някакъв договор. По закон обаче, който държи регистрацията, има всички права и ползва всички привилегии, свързани с вота. Докато споразумение, което не е регистрирано в ЦИК, има съмнителна стойност в правния мир. Става дума за подредбата на листите, за ползването на държавна субсидия и т.н. Въпросът има отношение и към най-важните решения като следизборните коалиции например.
Вероятно със закъсалите партии се получава като със закъсалите банки – хората с депозити бягат, а тези с кредити с радост остават...

Гражданин за американско развитие на България

По време на едноседмичната си визита в САЩ Бойко Борисов каза това, което вярва, че вашингтонската му аудитория иска да чуе

сп. "ТЕМА", бр.  24 (653), 16-22 Юни 2014, temadaily.bg

Точно преди седем години Бойко Борисов замина на първото си посещение в САЩ в ролята на многообещаващ политически лидер. За тогавашния столичен кмет и неформален шеф на наскоро учредената ГЕРБ моментът беше особено важен за получаване на “конграчулейшънс”. Партията беше спечелила първите си избори – за евродепутати, но предстоеше далеч по-важният местен вот. Същевременно току-що бяха излезли статиите в американското издание “Конгрешънъл куотърли”, които спекулираха с тъмните моменти в миналото на нейния водач.
Във Вашингтон Борисов се срещна с помощник държавния секретар на САЩ Даниъл Фрийд. От пресцентъра на ГЕРБ съобщиха, че след като дипломатът бил запознат с изборните резултати, той поздравил партията за “достойно извоюваното място” и изразил подкрепа за “модерната й политическа линия”. Публична реакция от американска страна нямаше, но неофициално беше направено категорично опровержение Държавният депарпамент да е правил оценка на която и да е българска партия.
Седмица по-късно Борисов е давал обяснения в Посолството на САЩ в София, свидетелства поверителна грама, изтекла в Уикилийкс. Пред посланик Джон Байърли той категорично отрекъл да

си е приписал подкрепа

от Фрийд и прехвърлил вината за гафа върху медии, близки до Иван Костов (действително определени сайтове раздухаха скандала, но пък някои издания се бяха престарали в интерпретациите колко сърдечно е бил посрещнат Борисов от американците). Байърли отвърнал с тактични изрази, но с ясно послание – такива истории да не се повтарят. Опитният дипломат после написал в доклада си, че “много от това, което Борисов казва, е свързано с това, което вярва, че определена аудитория (в случая американският посланик) иска да чуе”.
Сега лидерът на ГЕРБ пак е пресен победител в евровота и отново отиде на визита в САЩ. Партийният пресцентър за пореден път е меродавен източник на информация за разговорите му във Вашингтон. Оттам твърдят, че едноседмичната визита, заради която Борисов пропусна вот на недоверие и преговори за датата на предсрочни парламентарни избори, е планирана три месеца предварително. Но ако това отговаря на истината, значи планът е бил лидерът на ГЕРБ да пристигне в американската столица непосредствено след евровота. Не стана ясно и чия е била инициативата, от ръководството на партията се изпуснаха да съобщят, че организацията е дело на българския Център за изследване на демокрацията.
Посланията на Борисов в САЩ определено бяха подбрани така, че да се харесат на политиците и да погалят ушите на бизнеса: остри критики към “комунистите”, изтъкване на спрените от предишното правителство руски енергийни проекти, покана за разработване на българските газови находища, подкрепа за идеята “Европейски енергиен съюз”, обещание за анулиране на договора за изпълнителя на “Южен поток”, провеждане на прозрачен конкурс за строител на газопровода и т.н., и т.н. Още на първия ден офертата беше отправена в прав текст: “На този фон САЩ могат да избират

с кого да работят в България

– с комунистите или с ГЕРБ“. Дали обаче Борисов беше чут и доколко сериозно бяха взети ангажиментите, които пое? Първата среща на лидера на ГЕРБ във Вашингтон беше с председателя на Международния републикански институт Марк Грийн. Според напоителното прессъобщение Грийн оценил високо реформите, проведени от правителството на ГЕРБ, нарекъл партията “радетели на принципите на пазарната икономика”, “приятели и надеждни партньори” и прочие суперлативи. Институтът обаче не счете за необходимо да публикува подобно ласкаво съобщение в своя сайт, не пусна даже снимка от срещата в акаунта си във Фейсбук и дори не написа няколко думи за нея в профила си в Туитър. После Борисов се видя и с “моите приятели от Националния демократически институт”. Какво са си говорили, не се разбра, тъй като от американска страна не се появи и дума за събитието. А от българска беше публикуван само един кадър, без обаче да пише с кого се е снимал Борисов... Лидерът на ГЕРБ изнесе цяла презентация пред кръгла маса на тема „Енергийната сигурност“ в Търговската камара на САЩ. Но структурата не я представи на интернет страницата си и от събитието остана само снимка как Борисов говори в пълна заседателна зала. Най-доволен бившият премиер изглеждаше на кадъра, на който се ръкува с Джон Маккейн, с когото обсъдили “ситуацията в Европа и развитието на кризата в Украйна”, както и строителството на “Южен поток”. Сенаторът от Аризона обаче не включи срещата в официалния си график. Бойко Борисов разговаря и с изпълнителния директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис – среща, която също само попълни колекцията му от снимки във Фейсбук.
Единствената организация, която оцени по достойнство гостуването на лидера на ГЕРБ, беше Центърът за европейски политически анализи. Само че в консултативния съвет на този тинк-танк е Иван Кръстев, а отскоро старши изследовател там е Симеон Дянков...

Реформаторски ГЕРБ или герберски блок

Отсега може да се направят някои очевидни изводи как би изглеждал управленски тандем вдясно

сп. "ТЕМА", бр. 23 (652), 09-15 Юни 2014

Още преди европейските избори в Реформаторския блок решиха да признаят очевидното – ГЕРБ е единственият им възможен партньор в едно следващо управление. Реформаторите зарязаха неубедителните условности и лицемерните фрази, пресмятайки, че е по-добре да дадат заявка за участие във властта с цената на компромиси, отколкото да изглеждат като принципна, но вечна опозиция.

Според анализа на блока за резултатите от вота стратегията е дала резултат. Част от старите привърженици на петте партии са били отблъснати, но за сметка на това са били привлечени нови избиратели извън твърдите електорати. Надеждата е, след като РБ може да прескочи изборната бариера, на следващите избори да си върне и част от симпатизантите, пуснали бюлетини за ГЕРБ от притеснение гласът им да не “изгори”. Ако вотът на 25 май беше за Народно събрание, двете формации щяха да имат общо 103 депутати. В партията на Бойко Борисов са сигурни, че ще мобилизират много по-голяма подкрепа, но вече са далеч от мисълта, че могат да постигнат резултат, близък до мнозинството като през 2009 г. Затова Борисов вероятно е искрен в пожеланието си към реформаторите “да се върнат на мястото, което им се полага”.
Еуфорията от факта, че ГЕРБ и РБ получиха сумарно малко повече гласове от БСП и ДПС, беше толкова голяма, че в дните след вота пред парламента

хвърчаха тапи от шампанско

- щастливи гербери и реформатори вдигаха тостове в рехава демонстрация на жълтите павета. Петър Москов от ДСБ почти се обясни в любов на Томислав Дончев от ГЕРБ - с него можел не само да протестира, а и да прави “много други неща”.
Двете формации също така заговориха в един глас - за задаваща се финансова катастрофа. Всяка по своя начин. Борисов за кой ли път размаха плашилото “бутане на валутния борд”. Мартин Димитров, който през 1996 г. е бил абитуриент, извади любимата си и многократно използвана през последните години заплаха от нова “Виденова зима”.
При такова вече пълно единодушие очевидно мнозина в ГЕРБ и РБ мислят за съвместно управление. Дали обаче ще успеят да постигнат мнозинство в бъдещото 43-то Народно събрание, зависи от много фактори – кога ще са изборите, какви листи ще подредят, каква кампания ще проведат, как ще се справят с препятствията и много други. Но нека си представим, че това все пак се случи. От взаимодействието на новия тандем до момента спокойно може да се направят някои прогнози.
Реформаторският блок твърди, че би заработил с ГЕРБ само ако в партията на Борисов настъпят сериозни промени. Само че такива няма, не се и очертават. Голяма част от министрите на ГЕРБ днес са не само депутати, а и основни говорители по съответните ресори. В останалите случаи тази роля играят бивши зам.-министри и бивши председатели на комисии в НС, които също намериха място в парламентарната група. Цветан Цветанов все така е организационният мотор на партията, даже покрай съдебните си перипетии е “канонизиран”. Михаил Миков е сочен с пръст като временно заемащ председателския стол на парламента, който принадлежи на Цецка Цачева. Само Искра Фидосова я няма... Самият Борисов е все така едноличен лидер. Единствената лека промяна всъщност е в него –

намери верния опозицонен тон

Говори се, с помощта на бившата шефка на премиерския му кабинет Румяна Бъчварова. Откакто тя беше включена в ръководството на партията, Борисов (почти) спря да се ожалва, че незаслужено е останал в опозиция, намали (донякъде) самоизтъкването за сметка на критиките, заговори (малко) повече с факти, отколкото с преувеличения, и като цяло (когато не се увлече) си мери приказките. Това обаче е просто една текуща тактика.
И от РБ, и от ГЕРБ се кълнат, че ако тръгнат към следизборен съюз, ще проведат прозрачни и публични преговори. Що за разговори биха били това, не е трудно да се предположи на базата на досегашните две подобни мероприятия.
Първата среща беше на 17 април в стаята на ГЕРБ в НС, претъпкана от репортери и оператори. Тя продължи около час, като през повечето време говореше Борисов, все едно дава пресконференция. Когато друг вземеше думата, той убиваше времето с драскане по тефтер или разсейваше скуката си с пускане на шегички. Лидерът на ДСБ Радан Кънев опита да даде някакви конкретни насоки на разговора, но не му се удаде. На сбирката двете формации трябваше да се обединят около няколко основни управленски принципа, но се обединиха само около... нуждата от предсрочни избори.
Втората среща се състоя на 14 май, Борисов върна гостуването и дойде в централата на ДСБ, която в момента служи и за щаб на РБ. И на чужд терен той се чувстваше като у дома си, дръпна познати тиради пред камерите, измисли два-три лафа. Темата беше енергетиката и от другата страна на масата нарочно премълчаха спорните моменти. Така най-голямата новина от мероприятието остана ръкостискането между Борисов и “най-голямата му грешка” Трайчо Трайков, който сега е в гражданския съвет на РБ. А единственият резултат се оказа поканата от страна на ГЕРБ реформаторите да проследят дебатите по тематичния вот на недоверие от балкона на НС. Която покана впрочем Борисов изчете от листче, подадено му от Румяна Бъчварова...
Гербери и реформатори се заричат, ако направят коалиция, да подпишат свръхподробно споразумение по немски образец. Какво би могло да пише в такъв документ обаче, засега е загадка. Още на първата среща помежду им

фундаментално различие се очерта

по един от основните управленски принципи. От РБ се обявиха срещу партизанските “метли” и политическите назначения в администрацията и настояха за повсеместно конкурсно начало. На Бойко Борисов обаче този принцип му се видя твърде труден и бавен. Освен това той изказа мнение, че когато партията му е спечелила 117 депутатски места, както през 2009 г., значи народът му е казал да омете кадрите на другите политически сили.
По една от най-актуалните напоследък теми – “Южен поток”, двете формации фатално се разминават. Реформаторите са твърдо за спиране на проекта, докато в ГЕРБ са за строеж на газопровода при спазване на европейското законодателство. Според Борисов даже тръбата да започне да носи приходи за държавата след 20 години, пак ще е от полза, защото “ще идват инженери, ще спят по хотели, ще плащат сметки в ресторанти”. Бившият премиер се пъчи, че ако бил останал на власт, то газопровода “досега вече щях да съм го построил”. И деликатно избягва ключови акпекти като определяне на цената, избора на изпълнители и пр.
Списъкът може да се продължи по почти всяко от “12-те начала” на Реформаторския блок. РБ се застъпва за целево финансиране на партиите, ГЕРБ се гордее със своята благотворителност с пари от държавната субсидия и държи на натрупаните си милиони на влог. Реформаторите поставят на едно от първите места сред приоритетите си дълбока съдебна реформа. В ГЕРБ се замислят по въпроса само покрай катарзисите на Цветанов в съдебните зали.
От всичко изброено дотук добре се вижда, че ако някога бъде съставено коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ, в него ще бъдат направени огромни отстъпки. Но от коя страна ще са повече – от малкия или от големия партньор?
Реформаторите не бива да изключват и варианта Борисов да избере други партньори, както направи през 2009-а. Какво ще се случи при този сценарий, също може да се предрече с голяма степен на вероятност. Радан Кънев няма ту остро да критикува, ту да носи цветя на Борисов както Иван Костов. Но много други фигури в блока със сигурност ще тръгнат 

по пътя на личните си амбиции

Достатъчно е да си припомним колко кадри на ДСБ влязоха в управлението на ГЕРБ (а много други се опитаха неуспешно). И да видим например как бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов от най-яростен критик на Цветан Цветанов се превърна в негов защитник по казуса с отказаното подслушване. Или пък да си припомним как видни учредители на “България на гражданите” се трансферираха в екипа на премиера Орешарски и пр. 
Отделна тема е дали и доколко РБ ще запази целостта си предвид реваншизма, отключен от изместването на Меглена Кунева от водаческото място в евролистата. Както и дали блокът ще съумее да напрупа повече доверие, защото с изяви като тези след евровота това е крайно съмнително. 
Спасението от финансов крах на страната икономистите на РБ видяха в пет думи и една абревиатура – “план за спасение на България” (без повече подробности) и КСНС (говорилните под егидата на президента, чийто коефициент на полезно действие е добре известен).   
“Плащаме по 2 млн. евро на “Газпром” лихва всеки месец. Ако тези пари отидат в «Спешна помощ», няма българите да умират по улицата”, това пък гласеше “експертизата” на д-р Петър Москов от ДСБ по друга наболяла тема...

Познай кой гласува

сп. "ТЕМА", бр. 16 (645), 21-27 Април 2014, temadaily.bg

Какви са типичните избиратели на най-големите партии? Възможно най-точния отговор дават социологическите проучвания в изборния ден – екзитполовете. Освен резултатите от гласуването в тях се събират демографски, социални и политически данни, които очертават характерните профили на симпатизантите.
Млада или на средна възраст гражданка, завършила само гимназия – това е типичният фен на ГЕРБ според данните на „Галъп“ от парламентарния вот миналата година. За Бойко Борисов бюлетина са пуснали най-вече жени (56.1%) от областен град (41.2%), на възраст от 26 до 45 г. (38.8%), със средно образование (53.4%).

Непретенциозните млади дами харесват предимно ГЕРБ, 

но техните майки остават верни на БСП 

Жена (57.4%) от областен град (33.8%), също със средно образование (45.6%), но над 65-годишна (34.4%) – това е основната част от електората на социалистите.
Единствената голяма партия с влияние предимно в малките населени места е ДПС. Типичният избирател на движението е мъж (52.5%), 26-45-годишен (38.2%), със средно образование (43.2%), живеещ на село (76.2%).
Най-изчистеният електорален профил на 12 май 2013 г. обаче е бил този на Движение „България на гражданите“ (ДБГ). Меглена Кунева са харесвали млади (46.5%) жени (68.5%) с висше образование (57.6%) от големите градове (44.1%). Типичният атакист също е лесно разпознаваем за социолозите: мъж (60.9%) със средно образование (61.2%), най-често млад (38.2%), от областен град (42.1%).
Екзитполът на “Алфа Рисърч” от миналата година пък показва социално-демографската картина, преизчислена сред всички упражнили правото си на глас. От проучването става ясно, че почти всяка трета жена (31.3%) и всеки трети младеж до 30 г. (31%) са гласували за ГЕРБ. БСП са предпочели близо половината над 60-годишни (44%). ДПС държи към една трета от целия вот в селата (29%), ГЕРБ – 36% от големите градове и 32% от столицата.
От “Галъп” деликатно са пропуснали тази част от анализа, но в свое проучване от “Алфа Рисърч” са посочили каква е причината за дамския профил на социалистическата партия – по-ранната смъртност при мъжете... Изследването на агенцията от 2013-а показва, че колкото по-възрастен е избирателят, толкова по-малък е шансът да подкрепи някоя от партиите извън челната петица (ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, „Атака“, ДБГ). При до 30-годишните това са били 28%, до 60-годишните – 24%, над 60-годишните – едва 14%. Същото се отнася и за местоживеенето – 

столичани са гласували най-шарено, в селата – най-стандартно

30% от избирателите в София миналата година не са подкрепили нито една от петте формации с най-висок резултат, в областните градове това са 22%, в малките градове – 25%, в селата – 17%.
„Алфа Рисърч“ са проучили и електоралната лоялност. Резултатите едва ли представляват изненада за някого - най-твърдият електорат е червеният, а най-разочарованият – синият. 89% от избирателите на БСП миналата година са гласували за социалистите и на предишния парламентарен вот през 2009 г.
При ДПС този процент е 86, при ГЕРБ – 70, при “Атака” – 73. Разтурената вече Синя коалиция пък постави антирекорд, отблъсквайки цели 14% от своите гласоподаватели в посока основния си конкурент ГЕРБ, други 7% не къде да е, а към БСП, а останалите три четвърти останаха непредставени в 42-рото Народно събрание.
На този фон подробните портрети на избирателите на големите партии, които „Алфа Рисърч“ публикува между европейския и парламентарния вот през 2009 г., продължават да звучат напълно актуално.
Оформилият се вече по това време твърд електорат на ГЕРБ изглежда така - „те са представители предимно на средното поколение между 40 и 50 години, живеят в София и по-големите градски центрове, притежават средно или по-високо образование, работят, но заемат предимно изпълнителски позиции и имат средни доходи“. Периферията обаче е съставена от избиратели с по-различен профил - „на възраст под 40 години, жител на по-малък град, учащ, упражняващ ръчен труд или безработен“. Социолозите уточняват, че тези хора се влияят от ситуативни фактори, лесно променят предпочитанията си и решават за кого да пуснат бюлетина в последния момент. Което обяснява голяма част от причините за начина, по който протече управленският мандат на ГЕРБ...
Профилът на БСП избирателя отпреди 4 години пък е ценен, показвайки как тенденциите там се задълбочават. Днес в изследванията е аксиома, че електоратът на социалистите е предимно пенсионерски, но тогава е така. „В рамките само на един мандат социалистите успяха да загубят дълго и трудно привличаната подкрепа на по-младите икономически активни поколения“, отбелязват от „Алфа Рисърч“ ефекта от участието на партията в тройната коалиция. Точно на тези симпатизанти – „млади поколения от градските центрове, образовани, със сравнително добър социален и материален статус“ – БСП дължи последната си изборна победа, датираща вече отпреди 9 години...
Типичният фен на Волен Сидеров през 2009 г. също не се различава съществено от днешния - „преимуществено това са хора със средно (или по-ниско) образование, жители на малки населени места и областни градове, от два специфични възрастови диапазона: или под 30, или над 50 години“. По-младите одобряват патриотичната и националистическа риторика, защото нагласата им е твърдо „против съобразяването с религията, традициите и мненията на различния“. По-възрастните пък харесват говоренето за корупция и несправедлива приватизация, за разпад в икономиката и спад в потенциала на страната.
Екзитполът на „Сова Харис“ от 2009 г. затвърждава представата за характерните черти на основните групи избиратели с данни за трудовия им статус. Изследването сочи, че 

само сред десните болшинството 

избиратели работят на пълна заетост

57.4% при ГЕРБ и 58.7% при тогавашната Синя коалиция. За ДПС този дял също е най-голям (31%), но почти толкова са и безработните (27.3%). За БСП са гласували най-вече пенсионери (54.1%), но и трудещите се все пак не са малко (32.9%). “Атака” са подкрепили 43.7% работници и 31.3% пенсионери.
Реформаторският блок, “България без цензура” и АБВ ще се явяват за първи път на избори, така че точни данни за техните гласоподаватели ще има след 25 май.
По данни на “Алфа Рисърч” Николай Бареков харесват хора основно от по-малките населени места и някои областни градове, предимно мъже, на възраст 18-30 г. и 50-60 г., с ниско образование и социален статус. Реформаторите възнамеряват да подкрепят “традиционни десни и центристки избиратели”, чието сплотяване обаче е проблематично. Феновете на АБВ идват “основно от периферията на БСП и от центристки формации”.

В ЕС гласуват образованите и активни възрастни

Портретът на българския избирател доста се различава от обобщения образ на гласоподавателя в ЕС. Това личи от данните в проучване на Евробарометър на предишния вот за Европарламент през 2009 г., направено сред 26 830 граждани от всички 27 (тогава) членки на Евросъюза.
Средната избирателна активност преди 5 години беше 43%. Най-голям интерес е имало сред хората на възраст 55+ (50%), но приликите свършват дотук. До урните са отишли по-голямата част от хората с висше образование (51.9%), а от тези със средно - 39.9%, с основно - 42.6%. Почти половината пенсионери са гласували (49%), но най-висок е делът при самостоятелно заетите и управителите - съответно 51.2% и 53.5%. Безработните в ЕС са били най-слабо заинтересувани от европейските избори - едва 28% от тях са участвали. Над половината от определящите социалното си положение като високо са гласували, а само една трета от хората с най-ниски възможности са упражнили правото си на глас.
Вотът е поравно разпределен между големите и малките градове и селата. Половината граждани на ЕС винаги гласуват за една и съща формация, още една пета взимат решението месеци преди вота. Сред тези, които са направили избор в седмицата преди гласуването, най-висок е делът на студентите (18% от всички студенти), а сред тези, които са решили в изборния ден, най-много са безработните (12% от всички безработни).
22% от негласуващите (общо 57%) са обявили пред анкетьорите, че не гласуват никога. А още 32% са декларирали, че са се отказали непосредствено преди изборите.