Ако си Дал

Новоучредената партия на Касим Дал взима кадри от ДПС, дарения от ГЕРБ и благословия от Турция

сп. “ТЕМА”, брой 48 (577), 14-20 Декември 2012

Преди година и половина, когато около Фейсбук групата в защита на изключения от ДПС Касим Дал се наливаха основите на нова партия, в социалната мрежа не на шега обмисляха да припознаят песента “Ако си дал” за свой химн. Шлагерът на Емил Димитров все пак не прозвуча в зала 3 на НДК на 1 декември, когато беше учредена Народна партия свобода и достойнство (НПСД). Но пълната зала и големият брой гости от други формации показаха, че бившият заместник на Ахмед Доган е дал възможности за развитие на доста хора и от него се очаква да даде още в политиката.

Форумът уважиха лидерът на НДСВ Христина Христова и председателят на столичната структура на партията проф. Огнян Герджиков, представители на три земеделски формации, Татяна Дончева от името на своето “Движение 21”, ръководният триумвират на СДС - Емил Кабаиванов, Борис Марков, Румен Христов, зам.-председателите на ЕНП на Мария Капон (тя отсъстваше по болест).

Хабер от Бойко Борисов

дойде да прати Вежди Рашидов. Поздравителен адрес от Реджеп Ердоган прочете депутатът от Партията на справедливостта и развитието Халюк Кепек. Последните два жеста изглеждат респектиращо, но в тях няма изненада. Още преди две години турският премиер предпочете да се срещне с Дал, а не с Доган при посещенето си в София. През май бившият зам.-председател на ДПС пък беше гост на конгреса на управляващата партия в южната ни съседка. А дни преди учредяването на НПСД турският посланик Исмаил Армаз специално обърна внимание на бъдещата нова политическа сила в интервю за в. “Преса”. Дипломатът отправи и редица критични препоръки към ДПС.

Що се отнася до ГЕРБ, присъствието на министъра на културата на конгреса не беше само знак за личното му приятелство с Касим Дал. Както повечето независими депутати, Дал и Корман Исмаилов пренасочиха дяловете си от държавната субсидия към управляващата партия. След което създадоха фондация “Свобода и достойнство” с цел да ги усвояват. В годишния доклад за дейността на организацията за 2011 г. е посочено, че приходите й са формирани от две дарения

от ПП ГЕРБ - общо 185 973 лв.

В доклада, естествено, е подчертано, че средствата са изразходвани за дейности, “подпомагащи развитието на гражданското общество”, семинари за “политиките за осигуряване на равни възможности и недопускане на дискриминация” и т.н. и не са плащани заплати на ръководството. Ден преди учредителния конгрес в отговор на въпрос за финансирането на партията пред бТВ Касим Дал напомни за фондацията и обясни, че “точно оттук финансираме нашите мероприятия по региони”. От НПСД уточниха пред “ТЕМА”, че партията се финансира от фондацията “под някаква форма, но не изцяло”, като разходи се поемат и от учредителите.

В залата присъстваха одобрявани от управляващите кадри като Орхан Исмаилов от Комисията по досиетата, който преди 5 години беше излъчен от ДПС, а сега беше преизбран от ГЕРБ.

Въпреки уверенията, че НПСД няма да е “ДПС-2”, ръководството беше избрано с единодушие, познато от партията на Доган. Това, разбира се, е характерно и за всички нови формации. Но е показателно, че 6 от имената в 13-членния Изпълнителен политически съвет са бивши кадри на ДПС. Очаквано Касим Дал стана редови член на ръководството, а за председател беше излъчен Корман Исмаилов. Независимият депутат е най-известен като бивш лидер на младежкото ДПС. Биографията му включва още участие в ръководството на държавната лотария, а преди това търговия с ПВЦ дограма в съдружие с турски граждани, както и предоставяне на консултации “по управление и стопанска дейност”.

“През последните 20 години се занимава активно с политически маркетинг

и имиджмейкинг. От 16 години е

политически консултант с богат практически опит

в изборните технологии” – лаконично, но точно беше представен бившият отговорник за медийната политика на ДПС Веселин Пенев. Орхан Кошуджу е зъботехник със собствена лаборатория в Силистра, но освен това е бил е в управата на фондацията “Младежка толерантност” заедно с бившия лидер на МДПС Джейхан Ибрямов и ексшефка на фонд “Земеделие” Ализан Яхова. Д-р Мюйессер Солак е бивш държавен експерт в отдел „Мониторинг и оценка” в главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” на МОМН. Мандатът на Митхат Мехмед като член на ДКСИ е приключил наскоро.

Новите лица са д-р Кристиян Йончев от отделението по рискова бременност в “Шейново”, столичният стоматолог д-р Емилия Димитрова, неуспелият кандидат-кмет на ЕНП за Сърница Кемал Тинев, бизнесмените Тасим Тасим от Кърджали и Мустафа Мустафа от Бургас. Най-любопитната фигура е Огнян Исаев – младежът, който

цитира Мартин Лутър Кинг на Хилари Клинтън

Той се представя като член на асоциация “Интегро”, според регистъра ДАКСИ е председател на сдружението Мултиентическа младежка организация “Заедно напред”. Мандатът на Изпълнителния политически съвет е 4 години. Интересното е, че по устав ръководството се избира от национален конгрес, чийто делегати се избират по ред, определен от ръководството...

С 2-3 изключения в партията влизат всички от 99-членния инициативен комитет за създаването й. От популярните имена по свое желание се е отказал бившият министър на транспорта от кабинета “Беров” Кирил Ерменков. В партията обаче ще участва министърът на промишлеността в правителствата на Беров и Филип Димитров Румен Биков. Водещ на конгреса беше бившият депутат от СДС Руслан Семерджиев. От кадрите на ДПС по-известни са бившият депутат Юксел Хатиб, транспортният бос и общинар в Кърджали Адем Мехмед, съветникът в Крумовград Ирфан Юмерходжа, вдовицата на Ахмед Емин Ферах Хюсеин. В списъка е и Вели Караахмед, който публично изказа подкрепа на подсъдимите по делото за радикален ислям в Пазарджик.

Синьо КАБАре

Леталният край на СДС не е дошъл и не се очаква поне още няколко години. Партията ще продължи да функционира за нуждите на своя апарат

сп. "ТЕМА", бр. 47 (576), 03-09 Декември 2012

Според дефиницията в Уикипедия кабаре е неголямо развлекателно заведение с лека художествена програма от песни, едноактни пиеси, скечове, танцови номера, водени от конферансие. Определението за днешния СДС не се различава особено: неголяма, развлекателна за медиите и политизираната публика партия, с лек политически репертоар от скандали, серийни отлюспвания и апаратни хватки, водени от председател (да не се бърка с лидер).

Поредните драматични събития в синята партия бяха логични и предсказуеми. Нямаше как безкрайно дълго да функционират две парарелни ”СДС-та с тирета” без допирни точки помежду си – СДС-„Раковски“ и СДС-пл. „Народно събрание“. Едното беше лишено от възможността да прави политика без представителство в НС, другото – от правомощията да взема стратегически решения без представителство в ръководството. Накрая, разбира се, победи апаратът. Замисленият като антипод на БКП съюз днес е партия, апаратна повече от всяка друга. Остатъчните сини структури се градят около кметове и групи в общинските съвети и решенията в тях се вземат от съответните местни първенци. Днес СДС най-после е с изчистен профил - партия на дребни предприемачи. Което обаче в български условия често означава

дребни амбиции и големи зависимости

от властите.

Според мнозина наблюдатели разломните процеси започнаха със съставянето на Синята коалиция, но началото им трябва да се търси още по-назад - при избирането на Мартин Димитров за лидер. Макар че изборът стана на вътрешнопартийни избори, за да спечели поста, той трябваше да си осигури подкрепата на няколко от големите местни организации. Без обаче да е в състояние да удовлетвори техните кадрови и властови амбиции. Въпреки това Димитров постигна две големи победи над апарата – наложи съюза с ДСБ и подреди листите за парламентарния вот през 2009-а. Което след това му се върна тъпкано с излъчването на враждебно партийно ръководство и определяне на компромисни кандидати за президентския избори миналата година. Накрая беше изключен от партията досущ като предшественика си Пламен Юруков. Този процес вече не е нещо извънредно, даже се е превърнал в традиция. С напускането на Надежда Нейнски извън СДС вече са 6 от 7-те бивши председатели, откакто съюзът е партия. Към шестимата спокойно вече може да се добави и неосъщественият кандидат за конституционен съдия Петър Стоянов. А настоящият председател Емил Кабаиванов също е бил изключван за кратко през 2009 г. Прецедент е само отлюспването на действащи депутати – трима от общо деветимата: Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков.

А само преди пет месеца Шарков беше кандидат за лидер и спечели най-много гласове на първия тур на вътрешнопартийните избори – 3172. На загубения балотаж получи още повече – 3652 от около 9000 с право на глас. Сега обаче едва 700 членове на СДС от 50 общински организации подкрепиха опита му заедно с Димитров и Нейнски да създадат фракцията съюз “Единство”. За да бъдат накрая изключени от партията с пълно единодушие в Националния съвет.

Въпросният ръководен орган няма твърда структура, съставен е от 50 изборни членове и множество апаратчици, участващи по право. По последни данни (отпреди разцеплението) се състоеше от 98 души. От тях срещу фракцията гласуваха 64-има от 80 присъстващи, а за изключването на всеки от тримата депутати – между 49 и 56 от участвалите около 60 в заседанието. Тоест ориентираните

по посока на вятъра са абсолютно мнозинство

Въпреки това драстичните мерки бяха предприети внимателно. Заедно с Мартин Димитров си тръгнаха точно Ваньо Шарков и Димо Гяуров не само защото бяха най-гласовити във вътрешнопартийната опозиция. А и защото за разлика от други техни колеги не са шефове на местни структури и отлюспването им няма да предизвика големи сътресения. Докато влиятелният в Пловдивско Йордан Бакалов, който също беше номиран за изгонване, бе помилван уж “по сантиментални причини”. Той обаче с достойнство се обяви за “морално изключен”. Осем от деветимата сини депутати се подписаха под решение да не внасят каквато и да е кандидатура за “отпуснатата” от Бойко Борисов квота в Конституционния съд, а централата се опита да ги подложи на различни изкушения в неофициални совалки.

Искането на Емил Кабаиванов изключените да напуснат постовете си е чист реваншизъм. На мястото на Шарков в парламента би влязъл лидерът на ДСБ-Велико Търново Мавроди Калейнски, на мястото на Гяуров – доскорошният шеф на ДСБ-Пловдив Спас Гърневски. Ако Надежда Нейнски си тръгне от Европарламента, към Брюкел и Страсбург ще пътува лидерът на “Обединени земеделци” Петя Ставрева. Ръководството на СДС би спечелило само от напускането на Мартин Димитров, тъй като след него в листата е бившият зам.-кмет на София от синята квота Иван Сотиров. Обективният, а не апаратният анализ пък сочи, че Димитров и Нейнски бяха  

последните широко разпознаваеми лица

на сините. Евродепутатката с пълно право обяви, че не тя напуска СДС, а СДС напуска нея.

Нови отлюспвания в парламента надали ще има. Най-малкото защото синьото ръководство се увери, че не може да убеди нито политическа, нито експертна фигура да бъде номинирана за КС. Както се очакваше, на ход е РЗС. Новината избърза да съобщи новият коалиционен партньор на Яне Янев Веселин Марешки. За да демонстрира, че вече участва пълноценно във вземането и на най-важните решения.

Какво следва? Отлюспените ще обмислят под каква форма да се включат във възстановена Синя коалиция без СДС. Иван Костов побърза да им посочи този вариант, преди да са се огледали за други, въпреки че доскоро самият той надъхваше своите активисти с уж твърд курс към самостоятелно явяване на изборите догодина. Костов и Димитров предвидливо са регистрирали марката „Синя коалиция” лично на своите имена. Кои от бившите светлосини ще получат избираеми места в тъмносините листи, пролича моментално от имената в комитета, с който ДСБ се включи в кампанията срещу нова ядрена централа. Там се оказаха Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Костов се озова в любимата за него позиция – с морална основа и широко поле за различни ходове до вота.

Курсът на СДС също е ясен – коалиция с ГЕРБ. Опитните сини политици като Александър Йорданов, които помагат на несръчните си колеги от ръководството в обговарянето на това решение, са убедени, че имат “какво още да дадат”... Моделът е ясен – ако не като в Карлово, където кметът Кабаиванов управлява с мнозинство на ГЕРБ, то поне като в Бургас, където СДС е присъдружна структура на управляващите. Само че да се влезе в парламента не е като да се влезе в провинциален общински съвет. Затова сценарият е сигурен само в два варианта – предизборен съюз или “преливане” на гласове. Все похвати, които са специалитет на други партии, не на ГЕРБ. Другият шанс на СДС е да мобилизира загубения анти-Костов електорат. Но и това няма да е достатъчно. Действията на “Раковски” 134 обаче ще активизират заинтересувани клиентелни кръгове, което вече не е за подценяване. Неслучайно Емил Кабаиванов демонстрира непукизъм по въпроса къде ще отива държавната субсидия оттук нататък.

Ако СДС изпадне от парламента, това също няма да е краят. Досега не е известно партия да се е саморазпуснала доброволно. А от НДСВ знаем, че дотацията за формациите с над 1% от гласовете е като командно дишане и осигурява живот и след политическата смърт. Вегетирането в местната власт и готовността за всевъзможни коалиции на национално ниво също е възможен изход.

В заключение - добре е да се знае, че причината за поредното разцепление в СДС беше ГЕРБ. Но не въпросът “за” или “против” управляващите, а начинът, по който да става взаимодействието.

Сателитна формация или пазарящ се партньор

- това беше драмата в синята партия. Въпреки високопарната си реторика за пред камерите Мартин Димитров винаги е внимавал “да не се разсърди Бойко”...

От цялата история СДС спечели едно – публиката най-сетне научи името на новия председател на партията. Или поне първите две срички от фамилията му...

ДАНО, ама надали

Новата партия Демократична алтернатива за национално обединение беше учредена с добре познати стари техники

сп. "ТЕМА", бр. 45 (574), 20-26 Ноември 2012

Какво е общото между партията на Владимир Путин “Единна Русия” и Европейската сметна палата? Този въпрос вероятно би затруднил и най-ерудирания политолог. Но не и българския политически гений в лицето на независимите депутати Димитър Чукарски и Тодор Великов. В началото на годината двама отцепници от РЗС обявиха, че ще създадат партия по модела на управляващата в Русия – “обединение на консервативна, либерална, зелена, земеделска и патриотична фракция” и даже направиха посещение в Москва. Но на 11 ноември учредиха “дясна сила, консервативна по своя характер”, която ще бъде оглавена от българския член на Европейската сметна палата Надежда Сандолова (мандатът й изтича след два месеца). Миналата година пък независимите предизвикаха възхищението на американския посланик Джеймс Уорлик, представяйки за пръв път своите идеи за нов политически проект. Но в крайна сметка явно

повече са възхитили руското посолство

тъй като учредителният конгрес на Демократична алтернатива за национално обединение (ДАНО) беше уважен от аташето Фьодор Калайдов. Той беше в компанията на посланика на Кипър Ставрос Амвросиу, чиято държава в момента председателства ЕС. Поздравления отправиха представители на партиите ЛИДЕР, НИЕ и “Нова сила”.

Чукарски и Великов изобщо не скриха, че ефектът от абревиатурата ДАНО е търсен. За да бъде ситуацията съвсем като във виц, в началото на форума от тонколоните прозвуча едноименната песен на Богдана Карадочева. Оригиналните хрумвания на двамата не свършваха дотук. За откриване на конгреса беше ангажиран професионален актьор – Янко Лозанов, който изрецитира с апломб “Българският език”. Изборът беше напълно подходящ, тъй като през последните години Лозанов се е занимавал както с патриотична поредица по кабелна телевизия, така и с PR. По-нататък форумът протече по каналния ред, както подобава на опитни в политическия инженеринг хора като двамата независими депутати. За Чукарски и Великов това е четвъртата поред партийна принадлежност. Затова пък те

изненадаха с истинска находка за лице

на новия си проект.

Бъдещият лидер на ДАНО Надежда Сандолова дръпна половинчасова реч, в която демонстрира заложби за политически лидер: нахвърля емоционално обобщение на грешките и  провалите на прехода, щрихира визия за принципите на дясно управление и подметна няколко примамливи обещания като например 3% ДДС върху основните храни. Трудовата биография на Сандолова е респектираща. През 80-те години на миналия век работи в Научноизследователския институт по икономика на строителството, в началото на 90-те е в Министерството на промишлеността, после влиза в първия екип на възстановената българска Сметна палата. Била е в одиторския борд на Банката за развитие на Съвета на Европа и става част от първата вълна висши представители на България в органите ЕС, които бяха излъчени по времето на тройната коалиция. Любопитна подробност е, че е номинирана за член на Европейската сметна палата заедно с Меглена Кунева за еврокомисар. Сандолова обаче напомня не толкова на днешната лидерка на “Движение България на гражданите”, колкото на настоящия еврокомисар Кристалина Георгиева. От своя офис в Люксембург обаче тя явно не е имала възможност да следи отблизо политическите процеси в последните години. Тъй като изглеждаше напълно искрена, наричайки аудиторията на конгреса в “съмишленици”.

Докато течеше нейната реч, на първия ред на балкона в зала “България” се настани пълна и гръмогласна госпожа на около 40 г., придружавана от мъж около 50-те. Двамата учредители подхванаха оживено коментар на случващото се. “Виж как се казва партията – ДАНО, ха-ха,

само такава партия не бяхме учредявали

300 надежди за 5 пари”, отбеляза весело дамата. Господинът пък се зачете в проекта за устав и радостно установи, че членството ще се прекратява автоматично при неплащане на членския внос в продължение на една година. Госпожата обаче се сети, че до изборите остават по-малко от 12 месеца и се замисли дали влизането й в ДАНО не я ограничава да се запише другаде в продължение на цяла година. Защото “за резерва имаме една партия, ще ставаме земеделци”. Наоколо никой не се смути от разговора. Напълно логично, тъй като на горния ред също изучаваха клаузите на устава относно членския внос, но в частта за неговия размер. Един от учредителите направи бърза сметка наум с коментар на глас: “2 лева на месец, 30 на сто за местната организация, 30 на сто за общинската и 40% за Изпълнителния съвет. Значи 40 на сто за централата в София всеки месец ще трябва да дадеш!” “Ще чакат да им дам, ха-ха”, отвърна “съмишленикът” до него. На този фон групата мургави учредители в съседство се държа безкрайно културно, изслушвайки чинно речите, макар и с празни или отегчени погледи.

“Целта, която сме си поставили, е да получим поне 10% от вота на парламентарните избори през 2013 г.”, обясни депутатът Тодор Великов.

Либерални консерватори

Тандемът Яне Янев - Веселин Марешки напомня на съюза между Красимир Каракачанов и Христо Ковачки преди четири години

сп. "ТЕМА", брой 44 (573), 12-19 Ноември 2012, temadaily.bg

Първата предизборна коалиция за парламентарния вот догодина беше сключена между представящите се за българските консерватори РЗС и партията Либерален алианс, която е определила ориентацията си още в името. Няма да е учудващо, ако Яне Янев сравни съюза си с Веселин Марешки с управляващата коалиция между консерватори и либерал-демократи във Великобритания. Подобна аналогия, разбира се, е правдоподобна, колкото сценарият Дейвид Камерън и Ник Клег да се явят заедно на избори. Затова пък се набива на очи едно друго, чисто българско сходство – с тандема между Красимир Каракачанов и Христо Ковачки отпреди 4 години. Приликата между формулите е очевидна - комбинация между опитен популистки играч и предприемач с патриотична риторика, осъзнал електоралния потенциал на бизнеса си.

Съюзът, добил гражданственост като Ярешки, ще се казва Коалиция за ред, законност и справедливост Янев-Марешки. За разлика от “Движение Напред” на ВМРО и ЛИДЕР, коeто ангажира авторитетни специалисти за очертаване на профила, лидерите на РЗС и Либерален алианс направиха това всеки в своя стил. По въпроса какво ги е събрало Янев обясни, че собственикът на евтината верига аптеки е “социална програма за България”. Марешки пък

се обоснова в бизнес стил

– РЗС е единствената партия с “възходящ тренд”, не е опетнена от участие във властта и е парламентарно представена, което ще даде право на коалицията да участва в изборните комисии.

Янев посочи като приоритети добре познатите конституционни реформи - 100 общини, 100 съдебни района, 100 депутати и 50% съкращаване на държавната администрация. Плюс “министри в българските затвори” и, естествено, “край на порочния 23-годишен преход”. По-голямо внимание обаче заслужават заявките му, че има готови законопроекти за “за гарантиране свободата на словото”, за синдикатите, и “за ограничаване на бюрократичните спънки пред бизнеса”.

Марешки пък определи коалицията като десноцентристка, патриотична и социална. Затова не е учудващо, че платформата му се простира от здравна и пенсионна реформа, “ясни, лесни правила за разгръщане на малкия и средния бизнес” през равнопоставеност между половете до “всички в България да сме по-усмихнати, да живеем по-щастливо, да сме по-добронамерени един към друг”. Засега не е ясно дали обещаното огромно намаление в доплащането на лекарства, покривани частично от НЗОК, минава през легализиране на вертикалната интеграция във фармацевтичния бизнес, която би облагодетелствала големи играчи.

Яне Янев изтъкна още, че в неговата партия от учредяването преди 7 години (което всъщност беше преименуване) до настоящия момент “ние никога и по никакъв повод през ум не ни е минавало да правим каквито и да било политически коалиции”. Това, естествено - меко казано, не отговаря на истината. За предишния парламентарен вот Янев имаше договорености с куп партии, вследствие на които кандидати на ВМРО, ЗНС, ССД, ЕНП и др. участваха с бюлетината на РЗС. Янев всъщност е влизал в толкова разнообразни коалиции, колкото и Каракачанов. Лидерът на РЗС изтъкна още, че листите на новата коалиция ще се отличават с липсата на министри и зам.-министри от целия преход. Това също е новост, тъй като в 41-вото НС РЗС вкара Марио Тагарински, отговарял за държавната администрация в кабинета “Костов”. За финал Яне Янев направи паралел между борбата му срещу връщането на царските имоти и срещу партията на Меглена Кунева. От този анонс би следвало лидерът на РЗС да привлече на своя страна някой от моторите на “Движение България на гражданите”. Тъй като при създаването на “Ред, законност и справедливост” за фасаден лидер на партията беше поставен Георги Марков, който по собствените си признания е идеолог на връщането на царските имоти.

Подобно на Ковачки и Марешки доскоро беше просто най-видният симпатизант на своята партия. Той вероятно е оглавил Либерален алианс едва на 1 октомври на извънреден конгрес с 24 делегати. Събранието е било на адрес, на който се намира една от аптеките му във Варна, а седалището на самата партия е в медицински център в града, който е собственост на Марешки. Подобно на минния предприемач и аптечният бос вероятно ще напълни листите си със свои служители и роднини. Поне това сочи вече над 10-годишният му стаж във варненския политически живот.
Марешки подчерта, че

“приходите и разходите” в коалицията

ще се делят поравно. Той потвърди без притеснение, че това е била една от основните причини за разрива му с Янев преди три години, след като си партнираха за местния вот. Конкретните параметри на настоящото споразумение тепърва ще стават ясни, документът, който двамата подписаха, не беше показан. Но е любопитно да се отбележи какво отчита Либерален алианс пред Сметната палата - партията похарчила за местните избори миналата година 688 лв.

Заявките на коалицията, както подобава, са свръхамбициозни. Марешки прогнозира минимум 15% на изборите, Янев е малко по-скромен – двойно повече гласове от 2009 г., тоест 350 хил. Затова пък лидерът на РЗС се зарича да победи БСП в повече от половината избирателни райони.

Подобно на Каракачанов и Ковачки първите съвместни изяви на Янев и Марешки не изглеждат добре стиковани. С тази разлика, че по-неловко очевидно се чувства лидерът на РЗС. Затова двамата вероятно ще водят самостоятелни кампании до вота. Янев ще разчита на своята парламентарна комисия за корупция по високите етажи. Докато Марешки ще се рекламира като пример за постигнал американската мечта в България и като филантроп.

Вече е доказано, че тандеми като този на Янев и Марешки притежават изборен потенциал. Но крият и рискове, особено за единия от участниците...

Особености на българския национален PR

Звучи невероятно, но е факт – премиерът Бойко Борисов няма нито едно официално посещение в държава от ЕС тази година

сп. "ТЕМА", брой 43 (572), 05-11 Ноември 2012, temadaily.bg 

„Нека прережем една лента, за да не ни е празен денят”, (уж) се пошегува Бойко Борисов, когато откриваше ремонтираната улица „Гренадирска” в Плевен преди два месеца. Известно е, че денят на премиера много рядко е “празен”, независимо дали лентите за прерязване са опънати пред държавен, общински или частен обект. Дали обаче този принцип не се прилага и в международните изяви на българския министър-председател?
Наскоро той описа планирането на един свой воаяж – конгреса на ЕНП в Букурещ, така: “Знаете, че днес следобед сме на партийно мероприятие в Букурещ, но съм 

помолил министър Младенов да влезе във връзка

с кабинета на премиера - да направим една среща за десетина-петнадесет минути и в знак на уважение да го привлечем в сряда – дано програмата му позволява, да дойде и той от румънска страна, защото това е един много хубав общ проект (Дунав мост 2) между България и Румъния и Европа го толерира, а пък и за двете държави в тези области това е много важно съоръжение.” После в румънската столица Борисов съобщи, че освен с лидерите на ЕНП е разговарял с президента на ЕК Жозе Барозо, с германския канцлер Ангела Меркел, както и с колегата си Виктор Понта. Впоследствие румънският премиер дойде на откриването на моста. 
Дали защото събитието беше партийно, или понеже въпросните срещи са били за “десетина-петнадесет минути”, но те не бяха документирани даже и със снимки. Иначе правителствената информационна служба използва всеки повод да напише пространно съобщение и да публикува богат снимков материал за разговор на високо ниво на Борисов. В заглавията неизменно присъстват думите “стабилност” и “реформи” и (по възможност) благодарности и поздравления. В рубриката “Водещи новини” на сайта на Министерския съвет влизат почти само такива срещи, докато например приемането на бюджета е сред “обикновените” новини. Благодарение на тази практика надали някой остава с впечатление, че премиерът не посещава често столиците в ЕС. Ако не броим задължителните пътувания за заседанията на Европейския съвет и за форумите на Европейската народната партия, в официалната международна програма на Борисов тази година ЕС липсва. През 2012 г. премиерът има 

само четири срещи с колеги от Евросъюза 

но в рамките на работни посещения. Въпреки названието си този тип визити не са насочени към решаване на двустранни проблеми. За разлика от официалните посещения, в които наред с официалностите се подписват конкретни споразумения, договори, меморандуми и т.н. В българските медии обаче често се среща дипломатическият неологизъм “официално работно посещение”...
Последната работна визита на Бойко Борисов в държава от ЕС беше в началото на октомври в Австрия. Федералният канцлер Вернер Файман поздравил българския си колега за “успешно проведените реформи” на правителството и “завидните макроикономически показатели” на страната, информира government.bg. В австрийския правителствен сайт обаче такова съобщение липсва. Там е публикувана само снимка на двамата премиери, придружена от едно изречение: “На 8 октомври канцлерът Вернер Файман прие българския министър-председател Бойко Борисов на разговор във Федералното канцлерство.” Трудно може да се определи броят на българските медии, които отразиха събитието. В австрийското новинарско интернет пространство обаче то присъства само в бюлетина на една фотоагенция.
Премиерът всъщност беше във Виена заедно с Делян Добрев по друг повод – политическа среща за газопровода “Набуко”. Борисов обаче беше единственият министър-председател на форума, всички останали държави, участващи в проекта, бяха представени от ресорните си министри. 
Когато премиерът отпътува за Лондон в началото на август, правителствената пресслужба съобщи, че в натоварената му програма няма място за посещение на Олимпийското село. По-късно беше уточнено, че все пак се предвижда 30-минутна среща с българските олимпийци. Която, естествено, се проточи двойно по-дълго. Борисов беше във Великобритания по покана на британския премиер Дейвид Камерън. Сред темите на разговора им бяха енергетиката и икономическият растеж, но акцентът беше поставен върху скорошния атентат на Сарафово. По-късно Борисов спомена още една тема извън протокола – с Камерън си говорили да направят тенис каре с партньори Новак Джокович и Анди Мъри. Пресцентърът на МС публикува близо страница текст и три снимки от срещата (във всички медии събитието беше на централно място), а

на сайта на “Даунинг стрийт” 10 нямаше нищо 

Информация на английски език пусна само посолството в София. 
В началото на юни Борисов беше в Португалия и се видя както с премиера Педро Пасош Коельо, така и с президента Анибал Кавако Силва. Българският правителствен сайт публикува 5 снимки и близо две страници текст, португалският – само 5 снимки, а на президентската интернет страница излязоха 3 кадъра и едно изречение. „Нашите правителства следят с безпокойство финансовата ситуация в Европа. И двамата сме съгласни, че реформите, макар че са болезнени, трябва да продължат да се правят, за да постигнем финансово укрепване и да излезем стабилни от кризата”, казал Коельо, цитиран от МС. Борисов посочил като голяма подкрепа за по-безболезнения изход от кризата еврофондовете и подчертал, че и България, и Португалия ще продължат да настояват за по-силна кохезионна политика и през следващия програмен период. С президента Силва пък обсъдил предстоящото му посещение у нас през есента. 
Гвоздеят на програмата на Борисов в Лисабон всъщност беше друг – освещаването на първия постоянно действащ български православен храм в страната. С тази задача вероятно щеше успешно да се справи и някой от заместниците на културния министър Вежди Рашидов, който също беше в делегацията.
На 18 януари Бойко Борисов беше на работно посещение в Берлин. В този случай не само Министерският съвет даде информация за събитието, в сайта на канцлера Меркел беше качен пълен видеозапис на съвместната пресконференция, която дадоха с Борисов. Срещата беше повод и за излизането на голяма статия за България в “Тагесшпигел”. Основната цел на Борисов беше да постави въпроса за по-нисък процент национално кофинансиране по европроекти, но получи уклончив отговор. Затова пък този път поне не изпоти преводачите, както при първата му официална визита две години по-рано, от която останаха незабравимите фрази за “шменти-капели”, копаене на трупове с багер и т.н.
А ето къде бяха официалните посещения на Бойко Борисов през 2012 г.: Албания, Израел, Азербайджан, Армения, Грузия, Турция, Катар и Тунис.