Реформатори по хасковски

Комбинация от местни кандидати, общинска власт и икономическо влияние генерира завиден резултат за Реформаторския блок в областта. Този успех обаче няма нищо общо с принципите и програмата на десноцентристката коалиция

сп. "ТЕМА", бр. 42 (671), 27 октомври-2 ноември 2014

Водачът на листата и избран за депутат от Реформаторския блок Станислав Иванов пред в. “Хасковска Марица”: 

Да, в България кандидатски места в листите се купуват. А те се купуват, защото се продават. Има партии, които търгуват с кандидатските места, защото отдавна ръководителите им са превърнали партията във финансова пирамида. Интересното е, че се продават т.нар. избираеми места – от трето-пето надолу в листите. Водаческо място не се продава. И това е напълно обяснимо – никога не знаеш по-висшестоящият партиен лидер дали вече не го е обещал на някого. Някои партии се оценяват по-скъпо – в обращение пускат местата от десето надолу. Аз съм направил своето пазарно проучване и съм решил, че такава сделка за мен не е изгодна.

(с малки съкращения)

На европейските избори през май Реформаторският блок получи в Хасково 2.8%, а на парламентарните през октомври - 13.44%. В проценти скокът е от почти пет пъти, в гласове числата изглеждат още по-красноречиво: от 2332 на 15 565 - близо седем пъти. От всички избирателни райони в страната блокът има по-висок резултат само в столичните 23-ти и 24-ти (Южна, Източна и Централна София). Но даже на жълтите павета и в квартал „Лозенец“ реформаторите нямат такива локални победи като в Хасковско. Подобно на националните резултати в тази област РБ е на четвърто място. На няколко стотни от третия – в случая БСП. В отделни градски секции и в множество села блокът е на първо място, а в определени гнезда направо отвява конкуренцията, печелейки над половината от гласовете. Този гигантски изборен скок е най-големият не само за реформаторите, а за всички основни формации. Освен това по данни на „Галъп“ на 5 октомври всеки десети глас за РБ е дошъл от село. Как

блокът спечели на места, където няма блокове

е въпрос, заслужаващ специално внимание.

Отговорът се крие в имената на хасковските кандидати. Водач беше Станислав Иванов – по-големият от двамата синове на дългогодишния кмет на града Георги Иванов, а подгласник му беше Стефан Димитров – син на шефа на най-големия завод в областта “Неохим” Димитър Димитров. Иванов-младши се впусна за първи в път в политиката, досега се е занимавал само с бизнес (виж карето). Димитров-младши пък вече има зад гърба си един мандат като кмет на Димитровград и завършва втори като общински съветник, спечелени от името на многолюдни коалиции с характерното име “Да за Димитровград”. А през 2005 г. е бил  втори в местната кандидатдепутатска листа на коалицията “Народен съюз”.

Амбицията на тандема беше и двамата да влязат в парламента. Но гласовете се оказаха достатъчни само за един мандат, без шансове за втори в преизчислителната лотария на ЦИК.

Иванов и Димитров получиха челните места в листата на Реформаторския блок по неведоми пътища – лидерите в София не дадоха никакви предварителни обяснения по въпроса. Чак след като се надигна вълна от недоумение и възмущение, Радан Кънев обяви кандидатите за резултат от “здрави връзки с местната власт там, където е независима”. С което недвусмислено намекна за Георги Иванов – кмет, който печели изборите всеки път от името на различни партии, а 15-годишното му “независимо” управление на Хасково е отделна, много дълга тема... По нея обаче са се изявявали предимно “борци с корупцията” от типа на Яне Янев и Николай Бареков, за което вторият беше осъден от Иванов за клевета.

Конкурентите на реформаторите коментираха на най-високо ниво

новината за издигането на кметския син

Още преди изборите бившият икономически министър и местен депутат Делян Добрев прогнозира, че циганите в областта може да се окажат “най-големите реформатори”. След вота зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък беше категоричен: “В Хасково РБ заложи не на идеи и идеологии, а на сина на кмета Георги Иванов. Имам сведения, че те са купували гласове в Хасковския регион.” За Лютви Местан постижението на реформаторите беше поредният чудесен пример в подкрепа на тезата му за манипулативното разделение на добро и лошо задкулисие. „Питам - някой ще разследва ли този феномен, или щом е в полза на добрите, всичко е наред“, обърна се председателят на ДПС към МВР. За да е възможно най-убедителен, той беше пресметнал, че на парламентарните избори миналата година партиите, които впоследствие се обединиха в Реформаторския блок, са получили общо 1330 гласа в Хасковско - 12 пъти по-малко от сега.

Скоро след това Районният съд в Свиленград

осъди за купуване на гласове в полза на РБ

29-годишния Стоян Манолов. Той получи една година пробация и пет хиляди лева глоба, след като се призна за виновен, че в дните преди изборите е предложил на 11 души от ромската махала в града по 20 лв., за да гласуват за РБ. По делото имаше както свидетелски показания, така и веществени доказателства – множество агитационни материали на блока, списък с 86 имена и ЕГН, пачка от 1650 лв. на банкноти по 20 лв. (почти пълно съвпадение - 86х20=1720). Както и визитка на кандидата Станислав Иванов... 

Свиленградският “дилър” на реформаторите не беше единственият, попаднал под ударите на закона, други трима бяха осъдени за “пазаруване” в полза ДПС. Но за разлика от движението блокът не беше попадал досега в този тип криминална хроника. 
Мащабът на разкритата схема обаче подсказва, че само и единствено с подобни методи надали може да се съберат над 15 хиляди гласа. Най-високите резултати на РБ в страната са в секции в Хасковско, където за сините са гласували между половината и две трети от избирателите. Рекордьори са три близки до областния център населени места, които моментално си

спечелиха прозвището “реформаторските села”

“ТЕМА” потърси на място информация каква е рецептата за този феноменален успех. На десетина километра от Хасково е най-голямото село в областта - Узунджово, с близо 1800 жители и 1057 избиратели. Реформаторският блок е с абсолютно мнозинство и в двете му секции. 904-ма са упражнили правото си на глас, валидните бюлетини са 849 (активността тук традиционно е висока). №7 е бил отбелязан в 495 бюлетини (55%), далеч назад са ДПС (115), ГЕРБ (83) и БСП (49). На евровота през май обаче резултатите са били съвсем различни – в едната секция (в която гласуват обитателите на ромската махала) печели ДПС, в другата – ГЕРБ, трета и в двете е “България без цензура”. А Меглена Кунева и Светослав Малинов са получили всичко на всичко 8 гласа. Още на влизане в Узунджово се набива на очи табло, на което плакат на РБ е залепен върху плакат на БСП. На площада ликовете на местната реформаторска листа греят от фасадите на всички сгради без кметството. В последния слънчев и топъл есенен ден пред двуетажното здание на местната власт стои кметът Димитър Ничев (44 г.). По анцуг и маратонки, паркирал небрежно черното си ауди комби, той хапва тестена закуска и координира разпределянето на дървата за огрев.

Ничев е кмет първи мандат. Спечелил е вота през 2011 г. като кандидат на ДСБ, на балотаж, но със солидна разлика срещу Ванчо Ванчев (ВМРО), който се борел за четвърти мандат. Ничев се е пробвал неуспешно и през 2007-а и е имал преднина на първия тур, но не са му достигнали петдесетина гласа на втория. Тогава той се е явил от името на коалиция “Хасково – настояще и бъдеще” (ПП “Родина”, БДС “Радикали”) – актуалният формат зад Георги Иванов, въпроизведен в повечето села в общината. Статистиката сочи, че гласовете за него са горе-долу толкова, колкото взе и РБ на 5 октомври... 

Кръстосвайки напред-назад с колата, постоянно говорещ по телефона или разговарящ с някого, кметът видимо се наслаждава на работата си. Но и ролята определено му отива – шеговит с шляещите се цигани, строг с общинските работници, отзивчив към гражданите, дошли за някаква услуга, авторитетът му в селото изглежда несъмнен. Ничев живее в Хасково, но развива семеен бизнес в Узунджово – малка спиртоварна. Тук е и любимото му хоби, което е и търговия - развъдник за кучета от породата кавказки вълкодав.

Кметът твърди, че изборните резултати не са изненадващи. Най-малкото защото “Георги Иванов е чист узунджовец” - майка му и баща му са оттук, а кандидатът “не е парашутист”. “Колко би могло да се купят – 500 гласа”, разсъждава Ничев. Изтъква как “Димитровград също помогна”, намеквайки, че “Неохим” е най-големият работодател в района. Синът на шефа на завода получи 4480 преференциални гласа.

В селото е имало предизборно събрание на РБ, както и “щаб” – малка сграда встрани от кметството, облепена отвсякъде с плакати. С известно неудобство кметът признава, че сградата е общинска. И че това е бившият комсомолски клуб. С гордост обаче разказва за Пандо Ванчев, министър на съобщенията от Живково време - узунджовец, благодарение на когото селото е това, което е днес. Опеката на местния соцголемец наистина си личи – основният път е широк, почти всички вътрешни улици са асфалтирани, площадът е просторен, а кметството е голямо, с ламперия по стените и облицована с кожа врата на кметския кабинет.

Съдебна реформа, конкурсно начало и пр. не са понятия в речника на Димитър Ничев. Очакванията му към новия парламент са пределно ясни – селото да има лоби, за

да се реализират проекти, както в “герберските общини”

защото “не става само с метене”. Узунджово може да се похвали с туристическа атракция – църквата “Успение Богородично”. Това е джамия, построена на мястото на средновековен християнски храм, която след Освобождението е преустроена отново на църква. През 2007 г. е напълно реставрирана със средства от хасковската община и програмата “Красива България”. Селото си има и културен живот – две читалища и два танцови състава, спечелили многобройни отличия. Също и славна история – през XVI в. панаир на това място е събирал ежегодно 100 хил. души от три континента. Кметът се гордее с мемориалния комплекс “Нашето летище Узунджово” (стар самолет и паметни плочи) и новооткрита малка авиационна музейна сбирка, както и с нова спортна площадка. Планира още кът с бюстове на национални герои и футболно игрище. Голямата цел, както навсякъде по селата, е канализация и преасфалтиране.

Жените, метящи есенните листа от улиците, разбира се, подкрепят тези намерения, не без известен скептицизъм дали хасковският депутат ще ги сбъдне. По-образовани жители пък проявяват и нескрита ирония към нароилите се изведнъж “фенове на евроатлантическите ценности”. А за ромите от махалата в края на селото със сигурност най-важно е дали ще има нови показни или по-продължителни акции на МВР срещу битовата престъпност. Обирите са ежедневие, краде се всичко – от инфраструктурни кабели, през вещи от къщите, чиито собственици си идват само през уикенда, до плодове и зеленчуци от дворовете.

На десетина минути път с кола от Узунджово в посока Симеоновград е село Александрово – най-реформаторското населено място в България. Тук от 189 валидни бюлетини 147 са за РБ (77.78%)! При това с 16 невалиди гласа за блока и всичко това от реално около двеста гласоподаватели (по списък са 257). Рекордът е в комбинация с антирекорд –

на евровота РБ има нула гласа

а убедителната победа е за ГЕРБ.

Селото изглежда доста западнало, а по улиците няма жива душа. Заради малкото си жители Александрово няма кмет, а назначен от община Хасково кметски наместник. Тя се казва Надежда Добрева и също е от ДСБ, преди разцеплението на сините е била от СДС. Сладкодумната иначе кметица не може да отговори на въпроса защо реформаторите са получили нула гласа на евровота. А защо на парламентарните избори почти всички бюлетини са за РБ – “може би, защото хората ги харесват”. Тя познава Станислав Иванов, много го харесва и му възлага големи надежди. Смята, че във властта трябва

да влизат млади хора. Освен това е с националистически нагласи и недоумява откъде са се взели седемте гласа за ДПС. Казва, че тук няма цигани, а само т.нар. аспарухови българи, които били съвсем различни. Към селото и неговите обитатели е настроена майчински – готова е по всяко време да изслуша и да помогне с каквото може и за загубените теленца на някой дядо, и за проблемите в инвестицията на някой млад животновъд. От разговора проличава също, че е сред по-властните майки...

Добрева довършва четвърти мандат – първия път е спечелила избори (когато Георги Иванов е кандидат на СДС), останалите три е назначавана от ОбС Хасково. Общината е единственото място, от което селото може да очаква някакво финансиране. Сега кметицата е доволна, че градските съветници са одобрили закупуването на реституирания навремето първи етаж от сградата на кметството, който в момента е съвсем запустял. Идеята е да се ремонтира и администрацията да се пренесе там. Така да освободи втория етаж, където има салон със стотина места, за читалището.

Александрово също има туристическа атракция – откритата през 2000 г. от покойния Георги Китов гробница на тракийски владетел с уникални стенописи. Японското правителство е финансирало (и проследило плътно) построяването на малък музей пред могилата, където има възстановка в реални размери на консервираната вече находка. Но всичко това засега не помага особено за ръст на селската икономика.

Отбивка от пътя между Узунджово и Александрово води до Нова надежда – напълно западнало село. Ако не беше реконструкцията на жп линията Първомай-Свиленград, която в момента тече точно около гарата в Нова надежда, тук щеше да цари пустинна тишина. По думите на минувачи две трети от населението вече е ромско, а останалата част е съставена предимно от много възрастни хора.

Тук РБ печели 128 гласа (62.7%) от общо 204. А на евровота блокът е имал само един глас. Може би е на кмета Венцислав Вълев (СДС). В два следобед него вече го няма на работното му място и няма кой да обясни как така червеното в миналото село е гласувало масово за РБ, като миналата година е предпочело ГЕРБ, а за евродепутат е харесало най-много Николай Бареков...

Освен новите политици нова надежда, както изглежда, тук вдъхват само периодично появяващите се версии за местоположението на легендарните заровени съкровища на Емин ага и съответните иманярски набези...

Пренареждане и предреждане

Състезанието за преференциални гласове очаквано се оказа надпревара както по авторитет, така и по други типове влияние

сп. "ТЕМА", бр. 40 (669), 13-19 Октомври 2014

На евровота преди пет месеца, когато за пръв път имаше реална възможност за пренареждане на листите, всеки четвърти отбеляза в бюлетината номер на предпочитан кандидат. На парламентарните избори на 5 октомври, когато се състоя дебютът на преференциалното гласуване за депутати, очаквано беше регистриран още по-голям интерес – всеки трети посочи свой фаворит за народен представител.

Каква част от тези гласове бяха за „любимец“ на принципа „15-15“, е невъзможно да се изчисли с точност. Но едва ли бяха повече от подадените на 25 май десетина процента. Твърде вероятно е даже да са били под 7%. Факт е, че само в отделни райони и листи се получиха пренареждания заради заблуден вот. Прагът за разместване беше 7% и ако дублираното гласуване беше по-висок процент, разместването щеше да е масово.
Със сигурност обаче

от ГЕРБ дължат извинение на БСП

за подигравките във връзка със социалиста Момчил Неков, който стана евродепутат заради този феномен. Нека не забравяме, че тогава партията на Бойко Борисов извади късмет – беше под №18 в бюлетината при листи с по 17 кандидати. Тогава лидерът на ГЕРБ развиваше теории, че вотът „15-15“ за БСП или е купен и контролиран, или е протестен срещу водача Сергей Станишев, или червеният електорат е „глупав“. Е, привържениците на ГЕРБ не се оказаха „по-умни“ при разменени роли.

За парламентарните избори по-заден номер в бюлетината се падна на БСП (22). А с №9 ГЕРБ инкасира значителен вот „9-9“, който размести непредвидено листите в няколко района. Наложи се ръководството веднага да започне да коригира „грешките“ на системата. Двама от „Любимците 9“ моментално подадоха в ЦИК заявления, че се отказват от спечелените депутатски места, очаква се същото да направят и останалите.

Отделно избирателите на ГЕРБ демонстрираха известно, макар и сравнително плахо, желание да коригират кадровите решения на Борисов и Цветан Цветанов. Във Велико Търново те предпочетоха дванайсетата в листата инж. Клавдия Григорова-Ганчева – секретар на община Горна Оряховица и дългогодишен служител на БДЖ, пред втория - бившия областен управител проф. Пенчо Пенчев. И двамата обаче ще влязат в парламента. Във Враца пък електоратът на ГЕРБ отреди извън НС да остане бившият социален министър Тотю Младенов, а неговото място да заеме Красен Кръстев – общински съветник в Бяла Слатина. В други случаи рокадите бяха „пешка-пешка“, но също демонстрираха, че гражданите бяха оценили по достойнство работата на определени партийни функционери по места...

За БСП преференциалната система даде както очаквани, така и изненадващи резултати, но донесе

все лоши новини за централата

Един от кандидатите с най-силна мажоритарна подкрепа – Георги Кадиев, логично успя да се класира от задно място, събирайки в пъти повече гласове от всеки друг в листата за столичния 23-ти район. Същевременно във Варна бившият оргсекретар на партията Красимир Янков измести от парламента ексминистърката на образованието Анелия Клисарова. Гласовете за него обаче бяха доста по-концентрирани в определени секции... По време на кампанията Клисарова - бивш ректор на варненския медицински университет, показа, че можеше да бъде полезна на групата на БСП в областта на здравеопазването (а не в образованието, където попадна по нелепо стечение на обостоятелствата). Докато Янков до момента е демонстрирал склонност най-вече към участие в бордове на държавни компании... И двамата бяха протежета на предишното ръководство в БСП, но той все още е областен председател. Освен това е било по възможностите му да постави свой застъпник във всяка секция в района...

Весела Лечева пък пожъна голям успех във Велико Търново, където от последното място в листата получи най-много преференциални гласове. Но не бяха напълно достатъчно, че да измести протежирания от закона водач, на чиято сметка се броят гласовете без отбелязано предпочитание. Което я остави извън Народното събрание.

В червените редици други мажоритарни

битки се оказаха по-скоро апаратни

Едва ли за широката общественост е от особено значение например, че в Пловдив-област се получи рокада между двама от местното изпълнително бюро на БСП - Манол Генов, секретар “Предизборна дейност” измести Галин Дурев, председател на Областния предизборен център. По-интересното всъщност е, че Генов зае депутатско място, за което се бореше и лидерът на “Евророма” Цветелин Кънчев. В Пазарджик пък досегашният депутат Йордан Младенов е изместен от общинския лидер на БСП Димитър Димитров – дългогодишен общинар и крупен арендатор на земя със спорни бизнес практики.

Невероятно, но факт – даже в най-дисциплинираната партия ДПС преференциите изиграха някаква роля. В Благоевград имаше жестока конкуренция между втория и третия в листата, от която победител излезе №3 – бившият областен управител Муса Палев, а губещ се оказа №2 – бившият депутат и кмет на Гърмен Ахмед Башев. В регион с дълга листа, какъвто е Варна, пък изборната машина на движението даде засечка. По схемата “18-18” сред избраните се оказа бизнесменът от ромски произход Алеко Атанасов. Той обаче веднага отстъпи мястото на този, за когото беше предвидено – областният председател на партията Ерджан Ебатин. В Бургас бившият депутат Несрин Узун влезе отново в парламента от последното място в листата, измествайки третата – Севим Али, шефка на общинския съвет в Търговище и съпруга на кмета на Антоново Танер Али. В Разград бизнесменът Гюнай Хюсмен (не)обяснимо изпревари двама от най-добрите професионалисти на партията – Хасан Адемов и Нигяр Джафер, заплашвайки да остави извън НС здравната експертка. От централата увериха, че Хюсмен ще се откаже от мандата.

От ДПС декларираха, че са загубили над 70 хил. гласа заради преференциите, които объркали избирателите им да пуснат невалидни бюлетини. И отчетоха, че на практика

новата система ги е лишила от второто място

на изборите.

Реформаторският блок беше формацията, чиито кандидати бяха най-надъхани за преференциални гласове и чиито избиратели (отново) бяха най-активни в посочването на предпочитания. Както се очакваше обаче, мажоритарният елемент при тях имаше най-малък практически ефект, защото РБ получи повече от един мандат само в столичните райони. Така само за протокола остана фактът, че бившият лидер на СДС Мартин Димитров измести бизнесмена Гроздан Караджов, но и двамата се класираха за 43-ото Народно събрание.

В Патриотичния фронт изненади нямаше, а при останалите три формации – “България без цензура”, АБВ и “Атака”, предпочитанията не изиграха никаква роля, защото те не класираха повече от един депутат в нито един район.

След всичките бурни страсти, които предизвика преференциалното гласуване, добре че се намери кандидат, който да прояви и чувство за хумор. Боян Балев, 13-и в листа на БСП за 23-и район в София намигна на избирателите си от Фейсбук: “Благодаря на всичките 142-ма човека, които гласуваха за мен преференциално. Особено съм благодарен на тези 20 човека, които гласуваха за мен с убеждението, че трябва да съм политик. Специално благодаря на 80-те роднини и приятели, които ме подкрепиха, въпреки че редовно забравям даже рождените им дни. На останалите 42 червени баби, които са ме зачеркнали от недовиждане, пожелавам да са живи и здрави. Гордея се с моя електорат. ЩЕ ВИ ВОДЯ КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ!”