Подслушване на килограм

Фирмите за подслушване работят с кадри от службите и със сходна техника. Тези СРС не се контролират от нито една специализирана институция

сп. "ТЕМА", бр. 4 (633), 27-02 Февруари 2014, temadaily.bg

Бивш вътрешен министър се жалва, че бивш премиер е поставен „на контрол“ в дома си от хора в мистериозен джип. Настоящият МВР шеф отрича намеса на държавните служби, но признава възможността да съществуват частни структури за подслушване. От двете страни на враждуващи политически лагери се правят намеци за натрупани компромати.
До главния прокурор обаче не достига нито една флашка и случаят приключва. Засега.
Моментът е идеален за предизвикване на скандал с подслушване. Задават се избори, а службите са в процес на реформи, новият контролен орган още се структурира, държавното обвинение е заринато от политизирани казуси... Докато частните структури, извършващи такава дейност, са в постоянна “бойна готовност”.
Фирми, които подслушват срещу заплащане, има още от началото на 90-те, когато бивши служители на Втори самостоятелен отдел на ДС (Външно наблюдение и проучване) се преориентират в условията на пазарната икономика. Някои най-едри бизнесмени даже създават свои собствени звена, които се водят в състава на отделите за сигурност в корпорациите им, спомнят си хора от бранша. Още тогава (за частни нужди!) са докарани и първите кечъри, подобни на тези в МВР, нашумели миналата година с прозвището „Цецомобили“. Продължават да се внасят и в днешно време, но на части, за да не бъдат засечени от службите. След което техниката се сглобява у нас,

пенсионирани специалисти не липсват

За сравнение – покрай предизборния скандал с подслушване през 2013-а стана ясно, че вътрешното министерство се е сдобило с такива автомобили чак през 2010 г. А от регистъра с дарения за МВР изскочи и цената – фирмата на министерството БМВ е броила по 411 792 лв. за кечър. Обществена поръчка на ДАНС миналото лято даде представа за стойността и на останалата техника. Агенцията търсеше доставчици на: устройство за извършване на техническа проверка на помещения за 26 788 лв., миниатюрен карткордер, 2 миниатюрни видеорекордера, 19 миниатюрни аудиорегистриращи устройства, 4 специални диктофона и 40 микрофона за общо 49 000 лв.
От частния сектор обаче твърдят, че са по-добре оборудвани. Като най-качествена, разбира се, се слави стоката на израелските производители. Държавата има едно предимство в подслушването – прекия достъп до мобилните оператори. В работата на терен обаче частниците са по-маневрени, защото не са затруднени от бюрократични процедури, да не говорим, че са в пъти по-мотивирани (финансово).
Многобройни фирми предлагат подобни услуги, но тези, които разполагат с всичката необходима шпионска техника и квалифицирани служители, са не повече от 10, твърдят запознати. Официално такива дружества работят по защита от подслушване, сигурност на комуникациите и т.н. По-деликатната част от дейността им се представя с благовидни изрази като “проверка за надеждност”, “проучване и информационно осигуряване” и пр.
Клиентите могат само да посочат обекта, не е нужно даже да знаят адреса и телефонния му номер. Фирмите имат ресурса да издирят съответния човек и всичките му данни, да изучат навиците и маршрутите му и да прихванат неговите разговори и други комуникации. Подслушване на помещение може да се прави от разстояние, но има много рискове сигналът да не е с необходимото качество, примерно - да бъде заглушен от вибрации в стъкло на прозорец. Затова най-сигурен си остава методът на проникване и монтиране на микрофон в самото помещение. В мобилните комуникации държавните структури не могат да прихващат определен тип мрежи, докато частните фирми (засега) се затрудняват единствено с някои интернет платформи.
Цената варира много в зависимост от това колко голям екип и каква техника са необходими, както и от общественото положение на самия обект. Ако е едър предприемач, задачата ще е по-трудна, защото ще е взел мерки за защита, ако пък е на публична длъжност, може

да се наложи “надхитряване на колегите”

Колко скъпо е удоволствието, все пак личи от следната тарифа - “обезпаразитяване” на помещение например се таксува по 10 долара на квадратен метър повърхност (под, стени и таван).
Основен виновник за разцвета на този бизнес, естествено, е държавата.
Не е известно досега някой да е осъден за нелегално частно подслушване. Едната причина е, че престъплението се доказва трудно в съда. Другата – че мнозина в бизнеса и след като са напуснали службите, продължават да се водят сътрудници, което им осигурява “чадър”...
Отделно делата за незаконно слухтене от страна на държавните структури също нямат особен успех. Миналата година адвокат Васил Василев осъди на първа инстанция бившата вече Специализирана дирекция “Оперативно-технически операции” (СДОТО) в МВР и прокуратурата за подслушан негов разговор с клиент – бившия военен министър Николай Цонев. Василев обаче спечели обезщетение от 1500 лв. от двете институции, а не от конкретни служители. Шумното разследване срещу Цветан Цветанов, трима директори и началник на сектор в СДОТО девет месеца буксува в очакване на експертиза дали може да бъдат възстановени изтрити от кечърите записи. Вместо конкретни резултати по делото главният прокурор Сотир Цацаров оповести пикатната информация, че незаконно подслушвани са 875 телефонни номера. После се коригира, че числото било наполовина по-малко, за останалите се оказало, че има разрешения. В резултат в интернет плъзнаха списъци с имена на подслушвани, които влязоха в политическа употреба.
Другата основна причина за бума на частното подслушване е несигурността в работата на държавните служители в бранша. През 90-те години на миналия век службите са разграден двор и мнозина се прехвърлят в частния бизнес. Но в днешно време текучеството е даже още по-голямо, твърдят запознати: “Сега само чакат да получат оферта, за да слязат от държавния кечър и да се качат в частния.”
Няма как да е иначе, след като основното звено за подслушване – това в МВР (аналогичната дирекция в ДАНС има по-ограничени възможности),

подлежи на постоянни реформи

То беше многократно преструктурирано и преименувано в рамките на министерството. Имаше четирима началници само за последните четири години. А в началото на настоящия мандат парламентът гласува до го извади от МВР и от 1 януари да го издигне до самостоятелна Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО) към Министерския съвет с началник, назначен от премиера. Реформата обаче отново е по-скоро административна. Известно е, че в София техниката се помещава в сградата на МВР, в страната – в областните дирекции на полицията, и би било много трудоемко и скъпо да бъде преместена.
Пламен Орешарски, разбира се, е безкрайно далеч от тази сфера, а и министър Цветлин Йовчев не се слави с компетентност точно по тези въпроси. В такива случаи е нормално да се заложи на доверено лице. Докато Йовчев беше председател на ДАНС, шеф на дирекцията за подслушване в агенцията беше Цветан Китов. Когато Йовчев стана министър, той назначи своя кадър на същия пост в МВР. Сега Орешарски определи Китов за председател и на новата агенция.
Дотук добре, но във формирането на ДАТО веднага се появиха съмнителни моменти. Първият правилник на агенцията, приет през август м.г., беше отменен през октомври и заменен с нов, в който вътрешната структура на службата е различна. И в двата варианта обаче всички началници се назначават от председателя (няма критерии), непосредствено подчинени са му и се отчитат само пред него или оправомощен от него заместник...
Същевременно нито една институция с контролни функции

не се занимава с текучеството на кадри

Парламентарната комисия за контрол над специалните служби и СРС в 42-рото Народно събрание до момента не е обсъждала проблема. Председателят й Димитър Дъбов от БСП съобщи пред “ТЕМА”, че следващото заседание ще се проведе на територията на ДАТО и вероятно въпросът ще бъде поставен. А шефът на Националното бюро за контрол над СРС Бойко Рашков обясни, че няма такива задължения (виж интервюто с него). Тази изцяло нова институция също работи от 1 януари и все още не е напълно структурирана.
Най-големият от всички проблеми на държавното подслушване обаче със сигурност е хаосът.
След първоначалните следствени действия по “Цецомобилите” прокуратурата беше категорична, че липсват елементарна отчетност и контрол. Затова преди половин година ръководството на МВР заедно с началника на тогавашната служба СДОТО Цветан Китов обявиха начало на мащабни промени - архивиране на файловете, което ще позволи да се правят справки години назад, регистри за контрол над ползването на стационарната и на мобилната техника, монтиране на GPS устройства в кечърите, контрол върху унищожаването на записите, които не са послужили в съда, методология за обучение на кадрите. И най-любопитното (и важно с оглед на скандалите) – до края на 2014 г. да започне вграждане на специална водна марка във всички аудио- и видеофайлове от СРС, която ще дава възможност да се различи дали даден запис е направен с държавна техника.
От вътрешното министерство категорично отказаха на “ТЕМА” да предоставят информация кои от мерките са изпълнени до края на 2013-а с мотива, че подслушването от началото на годината вече е извън МВР. След което председателят на ДАТО Цветан Китов изведнъж реши да даде необявена предварително пресконференция, на която съобщи, че почти всички реформи са завършени. Той обясни, че не е въведен само водният знак, което ще се случи по план - до края на годината. Китов нарече случаите на изтекли подслушани разговори безобразие, което създава лошо име на службите, работещи със СРС. И се зарече със завишения контрол агенцията да покаже, че от нея не излизат записи.
Дано намерението му се превърне във факт. Но и тогава нищо няма да спре частното събиране на компромати.