Доктрина или докторска мечта

Политици с националистически уклон и учени с политически залитания 16 години експлоатират идеята за приемане на българска национална стратегия

сп. "ТЕМА", бр. 37 (616), 23-29 Септември 2013, temadaily.bg

Вече 23 години българските политици не желаят да изработят национална доктрина. Подобен документ бе внесен от ВМРО през 1999 г., напомни наскоро Красимир Каракачанов от страниците на в. “Преса”. Според лидера на ВМРО “световната история е показала, че нация, която няма кауза, чувство за солидарност и общи цели, която не вижда общото си бъдеще заедно, няма никакво бъдеще, просто изчезва от лицето на земята”.
Във време, в което всяко ново управление отрича тотално свършеното от предишното и взима решения, за които предварително е ясно, че ще бъдат отменени от следващото, призивът за приемане на национална доктрина звучи разумно. Идеята обаче датира още от 1995 г., а пътят й през годините недвусмислено

показва защо още не е реализирана

В края на 1997 г. е отпечатана първата част на проект за национална доктрина, озаглавен “България през XXI век”. Документът е изготвен по решение от 1995 г. на президиума на БАН от колектив под ръководството на професорите Григор Велев, Георги Марков и Стефан Воденичаров. Академията обаче се разграничава от доктрината, защото наред с добри стратегии за бъдещето тя съдържа и спорни възгледи за миналото. Целенасочено или не, но пък съвсем естествено документът привлича внимание най-вече с пасажи като: “Никога българският народ и неговите държавници в нашата история не са проявявали или демонстрирали шовинизъм, защото България след Освобождението до днес граничи само със свои земи и свое население”; “Фашизмът никога не идва на власт в България. В страната са създадени и действат малобройни организации от фашистки тип, които обаче винаги са в опозиция на правителствата до 9.09.1944 г.”.
След като проектът е изоставен от БАН, работата по него е продължена от създадения от проф. д-р Григор Велев „Научен център за българска национална стратегия”. Преследвайки своята мечта за национална доктрина, докторът - изтъкнат специалист по патология, напуска академията. През 2004 г. създава своя Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), както се е наричала научната организация в периода 1940-1947 г. Тя претендира за наследник на академията “закрита през 1947 г. в резултат на репресии на тоталитарния режим”. Първоначално е регистрирана на адреса на родната къща на проф. Велев в Хасково, после е “преместена” в София и се прочува с масирано раздаване на звания. По този повод докторът влиза в

конфликт с друг от основните автори

на проекта за националната доктрина – историка проф. Георги Марков.
Самата доктрина е изпратена през 1997 г. в Министерския съвет и раздадена на всички депутати. Две години по-късно е внесена в 38-ото Народно събрание от петима народни представители от управляващото мнозинство – Красимир Каракачанов и Анатоли Величков (ВМРО), Александър Праматарски (ДП), Борислав Китов (БЗНС-НС) и Дянко Марков (СДС). Но не е включена в дневния ред.
Между другото, днешната оценка на Григор Велев за ВМРО гласи, че “ДС я създаде веднага след 1989 г. и изпрати нейни офицери и агенти да я ръководят”.
През 2002 г. следва нов опит за парламентарен дебат, като доктрината е представена на председателя на 39-ото НС Огнян Герджиков. Той я разпределя в комисията за гражданско общество, където стига до поредната задънена улица.
В следващите години по темата се упражняват политици, минаващи за визионери, и такива, които се стремят към подобен образ. В началото на новото хилядолетие лидерът на ДПС Ахмед Доган често говори за “преосмисляне на национални приоритети, национални идеи и национална доктрина”. През 2002 г. зам.-председателят на БСП Бойко Великов анонсира проект за политическа платформа, която предлага и изработване на българска национална доктрина, но новината отшумява без резултат. На следващата година отцепниците от НДСВ Национален идеал за единство (НИЕ) размахват свой проект. През 2004 г. лидерът на НИЕ Никола Николов отново повдига въпроса в тандем с Евгений Бакърджиев.
Лидерът на БДС “Радикали” се обявява за “разработване на национална доктрина с визия за развитието на България през следващите 15-20 години” и през 2007-ма, когато опитва да основе умерено националистическата дясна формация “Движение за национална демокрация”. Тогавашният зам.-председател на СДС Иван Колчаков също заговаря за създаване на национална доктрина, която да бъде “сложена на обществения тезгях”.

Темата неумолимо се маргинализира

За това доколко идеята за национална доктрина е намерила почва в обществото, донякъде са показателни и резултатите от президентските избори през октомври 2006 г. Тогава Григор Велев, издигнат от своята партия “Целокупна България”, учредена няколко месеца по-рано, получава под 20 хил. гласа.
Междувременно самият документ също търпи развитие. “България през XXI век” се актуализира постоянно, последният вариант е пети поред. Променят се и авторите, творческият колектив се попълва предимно с “академици” от БАНИ, в него влизат икономисти с политически амбиции като проф. Димитър Иванов, проф. Чавдар Николов и Кольо Парамов. Изразът “България след Освобождението до днес граничи само със свои земи и свое население” отпада, но пък почеркът на новите членове на екипа личи отдалеч.
Актуалният вариант на доктрината е пълен с точни констатации и с красиви фрази. Но в по-голямата си част текстът е общ като предизборна програма и пожелателен като правителствена стратегия. Да не говорим, че в него са записани социални и икономически мерки, чието място е в приоритетите различните партии в зависимост от тяхната идеология. Нуждата от осъвременяване през 2-3 години пък говори не само за “прозорливостта” в първоначалния документ, а и за това каква би била съдбата му, ако някога се превърне в официален...
Въпреки всичко в последно време темата

отново е на дневен ред

Още в предизборната си кампания Росен Плевнелиев каза, че “президентът е този, посветен на националната доктрина, стратегия, човек, който гарантира, че ние постигаме всеки ден прогрес в дългосрочната посока, която е зададена”. В края на мандата на ГЕРБ просветният министър Стефан Воденичаров (един от авторите на “България през XXI век” и всичките й актуализации) обяви, че е готов да пише нова национална доктрина, ако държавният глава му постави такава задача. Същото обясни и ресорният служебен министър проф. Николай Милошев: “Ще се радвам, ако визията на Академията бъде възприета от президента и правителството и пристъпим към изработването на тази доктрина. Темата изисква една малко по-дълга и по-спокойна среща с президента, за каквато събитията покрай съставянето на правителството не дадоха възможност. Убеден съм, че той няма да се забави в насрочването й”. По това време идеята на “Дондуков” 2 е след като се успокои обстановката в страната и се намали напрежението в обществото, президентът да се обърне към учените да сформират работна група, която да започне работа такъв документ. Какво последва е известно и днес едва ли някой може да си представи Плевнелиев в консенсус с всички основни политически сили да даде тон за писането на национална доктрина. Но и да беше ситуацията друга, надали въпросът щеше да изглежда по съвсем различен начин.
Най-точният коментар по темата принадлежи на Бойко Борисов, макар и гарниран с обичайното себеизтъкване и с дежурния упрек към Сергей Станишев: “Ние сме готови за такава стратегия, но как да стане с наличната политическа класа?” Същото впрочем се пита и Красимир Каракачанов...