Десните партии ще опитат да продължат с пируетите и под 4-процентната бариера
сп. "ТЕМА", бр. 20 (599), 20-26 Май 2013, temadaily.bg
В танца лимбо номерът е да преминаваш изправен под все по-ниска летва. В политиката най-големите майстори на такива чупки в кръста са десните партии. На всеки вот сините преминаваха все по-ниско и логично накрая се промушиха и под 4-процентната изборна бариера.
Най-закономерен е резултатът на СДС. През 2011 г. за кандидат-президента Румен Христов гласуваха 65 761 (1.95%), сега „ясно дясно“ избраха 48 681 (1.374%). С което партията се нареди на 13-о място. Предишният път коалицията беше почти същата, но ръководството упорстваше, че успешната формула е възстановяване на „стария СДС“ без Костов. В резултат партията остана не само без субсидия, а ще трябва да осбоди и клубовете си, включително своята централа - символ на промените.
„Честта“ да угаси лампата на „Раковски“ 134
се падна на председателя Емил Кабаиванов. Но той няма от какво да се притеснява – малцина научиха името на карловския кмет, още по-малко ще запомнят кой е бил конкретният окончателен ликвидатор на легендарното трибуквие. Ролята на Кабаиванов в тъжния обред бездруго е скромна и той имаше възможност да запази поне мъничко достойнство – своето и на отиващата в историята партия. Но по всичко личи, че краят на СДС ще е толкова позорен, колкото беше и пътят му към дъното.В деня след вота Кабаиванов единствен от всички провалили се лидери не излезе пред камерите да обяви, че подава оставка, а само съобщи решението си в изявление. На следващия ден все пак свика пресконференция, но след краткото си изложение избяга от въпросите на медиите. Въпреки това от думите му излезе още една срамна новина – че не е ясно дали цялото ръководство ще подаде оставка.
Анализът на случилото се беше не по-малко абсурден – симпатизантите на СДС гласували за ГЕРБ, защото от ГЕРБ им внушили, че няма смисъл на гласуват за СДС. Ако тази теория е донякъде вярна, внушението да не се гласува за синята партия беше направено не от друг, а от Кабаиванов и компания. От многото техни услужливи към ГЕРБ жестове е достатъчно да си припомним само фарса „Марковска на „Раковска“ с избора на конституционен съдия. Другата причина за провала според синьото ръководство била липсата на време за налагане на „новата визия“ на СДС и новите лица в листите. От разтурването на съюза с Костов и избора на Кабаиванов за председател мина близо една година…
Доста по-прочувствено протече оттеглянето на Иван Костов. Още в изборната нощ двамата му заместници Радан Кънев и Петър Москов хвърлиха оставки във Фейсбук, лидерът обяви решението си на пресконференция сутринта. Костов не подава оставка за пръв път – през 2007 г. го направи след провала на евровота, но беше преизбран триумфално след няколо месеца. Сега той се обиди на въпроса как да се разбира ходът му и троснато уточни: „Нов лидер означава нов лидер.“ Костов прехвърли към бъдещото ново ръководство и въпроса какви са били грешките. След което едвам успя да си тръгне, обсаден от представителки на твърдия електорат на партията. После пусна в интернет емоционално видеообръщение „към тези, които сами са се наричали костовисти“.
Едва ли някой ще го признае, но по всяка вероятност ДСБ изпадна от парламента, тъй като развали коалицията със „Синьо единство“ на Надежда Нейнски и Мартин Димитров. Колкото и малко гласове да бяха донесли бившите лидери на СДС, все щяха да допълнят недостигащите 40 хил. бюлетини. Костов обаче предпочете да им иска милионна вноска за кампанията…
ДСБ получи 103 638 гласа (2.926%), почти половината от които в София. В столицата тъмносините са трета политическа сила, в Пловдив са шести, във Варна – седми, в останалата част от страната са далеч назад.
Костов обаче отново е в позата на неразбран от народа: „Те са умните, нали. Който е силният, който е с доверието, той е и умният.“ Лидерът на ДСБ разказа случка от Столипиново, където видял неграмотна зрелостничка, и попита: „Да не се окажат такива тези излъчените, нали. Защото нищо чудно да са ученици от Столипиново.“ После в YouTube се самонарече
„гръмоотвод на злобата и ненавистта на българското общество и политика“
и „последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било“.За да бъде разбран в цялост последният изборен провал на Иван Костов, може да се поразсъждава и над това как реагира той на инцидента, който претърпя семейството му в деня за размисъл. „Тук съм, не съм пребит, както виждате. Не пожелавам на никого да изпадне в състояние да гледа как въоръжен мъж с нож гони жена му и внучето му. На никого не го пожелавам това“, обясни Костов на нарочен брифинг на 11 май. За да се окаже два дни по-късно, че в безспорно неприятния инцидент „гонитбата“ всъщност е била спокоен разговор, а „въоръжението“ - швейцарско ножче в джоба. 36-годишният Виктор Градинаров пренощувал в градината на къщата в Драгалевци с намерение да извърши грабеж, но се отказал и на сутринта доброволно се предал и изчакал да го арестуват. Бездомникът поиска да остане в ареста, но съдът го освободи незабавно…
Сега Костов оставя партията си в максимално неизгодна позиция – без подготвен от него приемник за лидер, без субсидия и с отрязани мостове към почти всички други партии. С което надеждата му ДСБ да не се превърне в “разочарованието на неговия живот” звучи твърде лицемерно.
Числата сочат, че най-изненадващ е провалът на “Движение България на гражданите”. От 7.96% (205 146 гласа) като водач на евродепутатската листа на НДСВ през 14% като кандидат за президент (470 808 гласа) Меглена Кунева събра едва 3.252% (115 190 гласа) като партиен лидер. А може би именно в тези безплодни успехи се крие причината за краха на бившия еврокомисар. През 2009 г. Кунева нямаше намерение да влиза в Европарламента, през 2011 г. нямаше голям шанс да стане държавен глава, а сега беше обявила амбиции за самостоятелно управление и зачеркна предварително всякакви коалиции. Самата тя обясни резултата на ДБГ с “трудна, нездравословна среда”, липса на истински дебати и на достатъчно финансиране. “Моята оценка е, че днес всички ние загубихме. Загуби нормалността”, заяви Кунева, която подаде оставка заедно с цялото ръководство на партията. Доста по-трезва равносметка направи една от основните фигури в ДБГ Иван Стамболов в своя блог. “Оставям настрана нечестността на изборите, защото винаги съм обръщал повече внимание на това, което е зависело от мен, и по-малко на онова, което се е случило извън волята ми като подмяна на бюлетини, сплашване на застъпници, корпоративен вот и т.н.”, написа той. Стамболов призна грешки в идеологическото позициониране – “не можеш да представляваш всички и всички интереси да защитиш”, в посланията – “много хора останаха с впечатление, че сякаш не знаем каква позиция да заемем по важни за обществото и държавата въпроси”, и в кампанията – “недостатъци както като съдържание, така и по отношение на своето планиране, организация и не на последно място - финансиране”.
За разлика от СДС и ДСБ обаче е твърде съмнително “Движение България на гражданите” да приеме оставката на лидера си, ако тя сама не пожелае това.
Без Кунева партията на Кунева ще разполага само с един капитал
Капитал в буквалния смисъл на думата – 1.4 млн. лв. държавна субсидия...
Затова са прибързани прогнозите, че след фалстарта ДБГ ще се разпадне. Още при учредяването на партията Кунева напомни на своя актив, че във всяка от следващите четири години предстоят избори. Още преди парламентарните избори движението анонсира, че ще участва във вота за кмет на Варна на 30 юни.
В създадения вакуум в “традиционната десница” със своите популярни бивши кадри от СДС и ДСБ “гражданите” ще претендират за наследството на сините. За същото обаче ще се борят и другите играчи вдясно. Мартин Димитров едвам изчака изборните резултати, за да напомни, че неговата формация “Синьо единство” първа е предричала катастрофата и е настоявала за обединяване в нова партия. Той анонсира създаването на такава “в близките месеци” и покани хората от СДС, ДСБ и ДБГ. Посочи и формулата – “сливане на десните формации в основата на една модерна обща партия, създадена от енергията на младите политици в десницата и базирана на опита на реформаторите сред тях”. От “Раковски” 134 обаче побързаха да контрират, че “хора, които през годините са нанасяли удари срещу десницата и срещу СДС, нямат подобен морал да дават подобни рецепти”. „Ако искаме да правим нова обединена десница, това минава през оставките не само на председателите и ръководствата на СДС и ДСБ, но и на другите формации, които ще поканим да разговаряме, за да може наистина да се направи нещо ново, а не някой да се надява, че ще „прибере” членовете или електората на другия”, придърпа килимчето към себе си Емил Кабаиванов. Още преди изборите в ДСБ пък демонстрираха недвусмислено, че нямат никакво намерение да се саморазпускат. “Чета и слушам хора като Мартин Димитров, които обясняват, че ако се съберем всички добри същества, ще минем 4-процентната бариера”, иронизира след вота зам.-председателят в оставка Петър Москов пред в. “Преса”. Най-оригинален, естествено, беше Любен Дилов-син със своя следизборен анализ, озаглавен “Десницата днес – колкото по-зле, толкова по-добре”. Той предложи интернет платформа, на която с гласуване да се определят делегати за съставяне на нова дясна партия. Лидерът на “Гергьовден” обаче също подаде оставка (незнайно пред кого) с мотива “да отворя път в собствената си организация за участие в един бъдещ обединителен проект”...
Няма коментари:
Публикуване на коментар