Парламент на (анти)рекордите

сп. "ТЕМА", бр. 21 (600), 27-02 Юни 2013, temadaily.bg

Шансът да се улучи джакпотът в тото “6 от 42” е едно към 5 245 786, а шансът да се прогнозира какви ще са 6-те най-важни събития в 42-рото Народно събрание вероятно е още по-малък. Ако се съди по първите му дни, новият парламент постоянно ще поставя спорни рекорди - вече може “да се похвали” с поне 6.
Първият падна още с обявяването на списъка на избраните, в който се оказа роденият на 10 декември 1991 г. Кристиян Роберт Димитров от „Атака“. Той е от София, но е излъчен от Благоевградския избирателен район. Студент е с трудов стаж единствено в телевизията на Волен Сидеров „Алфа“. Затова пък в партийната му визитка пише, че е „в структурите на партията“ от 15-годишен и е получил членска карта веднага след като навършил пълнолетие.

Кристиян влезе в НС на 21 г. и половина

(по конституция минималната възраст е 21 г.). С което „Атака“ счупи собствения си рекорд – през 2005 г. Димитър Стоянов стана депутат на „цели“ 22 г. и два месеца. В парламентарната група Димитров няма да се чувства самотен, тъй като ще бъде в компанията на още двама, родени след 1989 г. – Калина Балабанова от Добрич (10 февруари 1990 г.) и Кирил Колев от Ловеч (4 септември 1990 г.), плюс още четирима под 30 г.
Новият парламент ще се запише в историята и с

най-ранното сваляне на депутатски имунитет

Цветан Цветанов даже не изчака искането на Сотир Цацров, за да внесе заявление за съгласие в деловодството. Формулярът му обаче няма никаква правна стойност, той го описа като “знак за морален акт”. Затова бившият вътрешен министър ще трябва да изчака главния прокурор и още веднъж да “входира” молбата си.
„Ти от нашите ли си“ – така се опознаваха преди четири години депутатите от ГЕРБ в кулоарите. Повечето физиономии не бяха познати и на Бойко Борисов, докато се любуваше на постижението си от балкона на пленарната зала. Тогава в 116-членната група имаше само един участник в предишен парламент – Лъчезар Иванов (който вече е на път да се превърне във ветеран, навлизайки в третия си мандат). Това постижение сигурно никога няма да бъде подобрено. Сега новобранци от 97-те депутати на ГЕРБ са по-малко от половината, като в това число са и хора с богат политически опит - четирима бивши министри, трима заместници и седем областни управители.
Своеобразен рекорд обаче постави самият Борисов – след 12 години в политиката, половината от които като партиен шеф, за пръв път

лидерът на ГЕРБ благоволи да стане депутат

През 2005 г. главният секретар на МВР беше избран като водач на листите на НДСВ в Пловдив-област и в Благоевград, но отказа да положи клетва с надеждата да стане вътрешен министър. На парламентарните избори през 2009 г. столичният кмет изобщо не намери за нужно да се кандидатира. Сега лидерът на ГЕРБ е народен представител от 25-и МИР в София и, изглежда, ще се задържи известно време на този пост поради липсата на друг. Няма да му е лесно - не издържа да седи чинно в залата даже и в първия ден и час по час се разтъпкваше. Борисов, разбира се, не би могъл да помогне много на колегите си в практическата работа. Но зрелището да се разкършва в тесния костюм на парламентарист дълго ще привлича медийното внимание.
Председателят на 42-рото Народно събрание Михаил Миков от БСП постави рекорд за избран с най-малко гласове на този пост. С процедурни хватки за пръв път

шефът на НС беше излъчен с по-малко от половината гласове

– 118. За сравнение – Цецка Цачева беше събрала 227 гласа, Георги Пирински – 169, Борислав Великов – 127, Огнян Герджиков – 213. Още едно “постижение” на новия парламент е, че председателят ще има само двама заместници – Христо Бисеров и Мая Манолова. Което пък предвещава нови “паметни” събития. Като редови депутат Миков далеч не беше от най-сдържаните и едва ли ще съумее да се промени коренно. До какво ще се стигне, когато заседанията води Манолова, обаче не биха могли да си представят и най-опитните парламентарни репортери...
БСП отчете още едно уникално постижение –

левицата приюти лидер на дясна партия

Или поне на водеща се за дясна. Председателят на Земеделския народен съюз Румен Йончев беше лансиран на второ място в листата за Монтана като “гражданска квота”. Дали обаче кадърът на кабинета “Костов” е в Коалиция за България в качеството на гражданин, може да се съди по нападките, които той си размени с предишния лидер на ЗНС Стефан Личев преди вота. “ Въпреки че сме регистрирани под номер 24 в бюлетината за предстоящите избори, ние няма да може да участваме в тези избори реално, защото няма регистрирани кандидатдепутатски листи в избирателните райони”, написа Личев в обръщение до активистите на партията. В отговор Йончев обясни, че решението е прието с мнозинство в Постоянното присъствие на партията и с подкрепата на повечето областни организации. Така че лидерът на ПЕС Сергей Станишев може да се похвали в Брюксел как е привлякъл на своя страна председател на една от петте български партии, членки на ЕНП.
Заслуга на левицата е и друга безпрецедентна ситуация – в първия ден на парламента

се заклеха не 240, а 238 народни представители

И преди се е случвало НС да не е в пълен състав в първия си ден, но с единични изключения. Както стана дума, Бойко Борисов не взе участие в церемонията през 2005 г., през 2009-а отсъстваше разжалваният Тодор Йосифов-Маниака от ГЕРБ. Сега отказаха да се закълнат евродепутатът Илияна Йотова и кметът на Калофер Румен Стоянов. На тяхно място влязоха следващите в листите, които се заклеха допълнително. Причината е прозаична – двамата не искаха да изгубят досегашните си постове.

Лимбо в синьо

Десните партии ще опитат да продължат с пируетите и под 4-процентната бариера

сп. "ТЕМА", бр. 20 (599), 20-26 Май 2013, temadaily.bg

В танца лимбо номерът е да преминаваш изправен под все по-ниска летва. В политиката най-големите майстори на такива чупки в кръста са десните партии. На всеки вот сините преминаваха все по-ниско и логично накрая се промушиха и под 4-процентната изборна бариера.

Най-закономерен е резултатът на СДС. През 2011 г. за кандидат-президента Румен Христов гласуваха 65 761 (1.95%), сега „ясно дясно“ избраха 48 681 (1.374%). С което партията се нареди на 13-о място. Предишният път коалицията беше почти същата, но ръководството упорстваше, че успешната формула е възстановяване на „стария СДС“ без Костов. В резултат партията остана не само без субсидия, а ще трябва да осбоди и клубовете си, включително своята централа - символ на промените.

„Честта“ да угаси лампата на „Раковски“ 134

се падна на председателя Емил Кабаиванов. Но той няма от какво да се притеснява – малцина научиха името на карловския кмет, още по-малко ще запомнят кой е бил конкретният окончателен ликвидатор на легендарното трибуквие. Ролята на Кабаиванов в тъжния обред бездруго е скромна и той имаше възможност да запази поне мъничко достойнство – своето и на отиващата в историята партия. Но по всичко личи, че краят на СДС ще е толкова позорен, колкото беше и пътят му към дъното.
В деня след вота Кабаиванов единствен от всички провалили се лидери не излезе пред камерите да обяви, че подава оставка, а само съобщи решението си в изявление. На следващия ден все пак свика пресконференция, но след краткото си изложение избяга от въпросите на медиите. Въпреки това от думите му излезе още една срамна новина – че не е ясно дали цялото ръководство ще подаде оставка.
Анализът на случилото се беше не по-малко абсурден – симпатизантите на СДС гласували за ГЕРБ, защото от ГЕРБ им внушили, че няма смисъл на гласуват за СДС. Ако тази теория е донякъде вярна, внушението да не се гласува за синята партия беше направено не от друг, а от Кабаиванов и компания. От многото техни услужливи към ГЕРБ жестове е достатъчно да си припомним само фарса „Марковска на „Раковска“ с избора на конституционен съдия. Другата причина за провала според синьото ръководство била липсата на време за налагане на „новата визия“ на СДС и новите лица в листите. От разтурването на съюза с Костов и избора на Кабаиванов за председател мина близо една година…

Доста по-прочувствено протече оттеглянето на Иван Костов. Още в изборната нощ двамата му заместници Радан Кънев и Петър Москов хвърлиха оставки във Фейсбук, лидерът обяви решението си на пресконференция сутринта. Костов не подава оставка за пръв път – през 2007 г. го направи след провала на евровота, но беше преизбран триумфално след няколо месеца. Сега той се обиди на въпроса как да се разбира ходът му и троснато уточни: „Нов лидер означава нов лидер.“ Костов прехвърли към бъдещото ново ръководство и въпроса какви са били грешките. След което едвам успя да си тръгне, обсаден от представителки на твърдия електорат на партията. После пусна в интернет емоционално видеообръщение „към тези, които сами са се наричали костовисти“.
Едва ли някой ще го признае, но по всяка вероятност ДСБ изпадна от парламента, тъй като развали коалицията със „Синьо единство“ на Надежда Нейнски и Мартин Димитров. Колкото и малко гласове да бяха донесли бившите лидери на СДС, все щяха да допълнят недостигащите 40 хил. бюлетини. Костов обаче предпочете да им иска милионна вноска за кампанията…
ДСБ получи 103 638 гласа (2.926%), почти половината от които в София. В столицата тъмносините са трета политическа сила, в Пловдив са шести, във Варна – седми, в останалата част от страната са далеч назад.
Костов обаче отново е в позата на неразбран от народа: „Те са умните, нали. Който е силният, който е с доверието, той е и умният.“ Лидерът на ДСБ разказа случка от Столипиново, където видял неграмотна зрелостничка, и попита: „Да не се окажат такива тези излъчените, нали. Защото нищо чудно да са ученици от Столипиново.“ После в YouTube се самонарече

„гръмоотвод на злобата и ненавистта на българското общество и политика“

и „последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било“.
За да бъде разбран в цялост последният изборен провал на Иван Костов, може да се поразсъждава и над това как реагира той на инцидента, който претърпя семейството му в деня за размисъл. „Тук съм, не съм пребит, както виждате. Не пожелавам на никого да изпадне в състояние да гледа как въоръжен мъж с нож гони жена му и внучето му. На никого не го пожелавам това“, обясни Костов на нарочен брифинг на 11 май. За да се окаже два дни по-късно, че в безспорно неприятния инцидент „гонитбата“ всъщност е била спокоен разговор, а „въоръжението“ - швейцарско ножче в джоба. 36-годишният Виктор Градинаров пренощувал в градината на къщата в Драгалевци с намерение да извърши грабеж, но се отказал и на сутринта доброволно се предал и изчакал да го арестуват. Бездомникът поиска да остане в ареста, но съдът го освободи незабавно…
Сега Костов оставя партията си в максимално неизгодна позиция – без подготвен от него приемник за лидер, без субсидия и с отрязани мостове към почти всички други партии. С което надеждата му ДСБ да не се превърне в “разочарованието на неговия живот” звучи твърде лицемерно.
Числата сочат, че най-изненадващ е провалът на “Движение България на гражданите”. От 7.96% (205 146 гласа) като водач на евродепутатската листа на НДСВ през 14% като кандидат за президент (470 808 гласа) Меглена Кунева събра едва 3.252% (115 190 гласа) като партиен лидер. А може би именно в тези безплодни успехи се крие причината за краха на бившия еврокомисар. През 2009 г. Кунева нямаше намерение да влиза в Европарламента, през 2011 г. нямаше голям шанс да стане държавен глава, а сега беше обявила амбиции за самостоятелно управление и зачеркна предварително всякакви коалиции. Самата тя обясни резултата на ДБГ с “трудна, нездравословна среда”, липса на истински дебати и на достатъчно финансиране. “Моята оценка е, че днес всички ние загубихме. Загуби нормалността”, заяви Кунева, която подаде оставка заедно с цялото ръководство на партията. Доста по-трезва равносметка направи една от основните фигури в ДБГ Иван Стамболов в своя блог. “Оставям настрана нечестността на изборите, защото винаги съм обръщал повече внимание на това, което е зависело от мен, и по-малко на онова, което се е случило извън волята ми като подмяна на бюлетини, сплашване на застъпници, корпоративен вот и т.н.”, написа той. Стамболов призна грешки в идеологическото позициониране – “не можеш да представляваш всички и всички интереси да защитиш”, в посланията – “много хора останаха с впечатление, че сякаш не знаем каква позиция да заемем по важни за обществото и държавата въпроси”, и в кампанията – “недостатъци както като съдържание, така и по отношение на своето планиране, организация и не на последно място - финансиране”.
За разлика от СДС и ДСБ обаче е твърде съмнително “Движение България на гражданите” да приеме оставката на лидера си, ако тя сама не пожелае това.

Без Кунева партията на Кунева ще разполага само с един капитал

Капитал в буквалния смисъл на думата – 1.4 млн. лв. държавна субсидия...

Затова са прибързани прогнозите, че след фалстарта ДБГ ще се разпадне. Още при учредяването на партията Кунева напомни на своя актив, че във всяка от следващите четири години предстоят избори. Още преди парламентарните избори движението анонсира, че ще участва във вота за кмет на Варна на 30 юни.
В създадения вакуум в “традиционната десница” със своите популярни бивши кадри от СДС и ДСБ “гражданите” ще претендират за наследството на сините. За същото обаче ще се борят и другите играчи вдясно. Мартин Димитров едвам изчака изборните резултати, за да напомни, че неговата формация “Синьо единство” първа е предричала катастрофата и е настоявала за обединяване в нова партия. Той анонсира създаването на такава “в близките месеци” и покани хората от СДС, ДСБ и ДБГ. Посочи и формулата – “сливане на десните формации в основата на една модерна обща партия, създадена от енергията на младите политици в десницата и базирана на опита на реформаторите сред тях”. От “Раковски” 134 обаче побързаха да контрират, че “хора, които през годините са нанасяли удари срещу десницата и срещу СДС, нямат подобен морал да дават подобни рецепти”. „Ако искаме да правим нова обединена десница, това минава през оставките не само на председателите и ръководствата на СДС и ДСБ, но и на другите формации, които ще поканим да разговаряме, за да може наистина да се направи нещо ново, а не някой да се надява, че ще „прибере” членовете или електората на другия”, придърпа килимчето към себе си Емил Кабаиванов. Още преди изборите в ДСБ пък демонстрираха недвусмислено, че нямат никакво намерение да се саморазпускат. “Чета и слушам хора като Мартин Димитров, които обясняват, че ако се съберем всички добри същества, ще минем 4-процентната бариера”, иронизира след вота зам.-председателят в оставка Петър Москов пред в. “Преса”. Най-оригинален, естествено, беше Любен Дилов-син със своя следизборен анализ, озаглавен “Десницата днес – колкото по-зле, толкова по-добре”. Той предложи интернет платформа, на която с гласуване да се определят делегати за съставяне на нова дясна партия. Лидерът на “Гергьовден” обаче също подаде оставка (незнайно пред кого) с мотива “да отворя път в собствената си организация за участие в един бъдещ обединителен проект”...

Това, което десните в оставка, изглежда, не разбират, е, че интересът към подобни упражнения с тяхно участие най-вероятно ще става все по-малък...

Предизборен мат`риал

Агитационният инвентар на партиите беше изпълнен със символика

сп. "ТЕМА", бр. 19 (598), 10 май 2013, temadaily.bg

Всеки изборен специалист знае, че кампаниите не могат да окажат голямо влияние върху резултатите от вота. А най-неефективната част от агитацията със сигурност са брандираните с логата на партиите дрънкулки. Въпреки това участниците в Избори 2013 не само не се отказаха от този похват, а го издигнаха до нови висоти. В агитационния инвентар на политическите сили обаче се крие любопитна символика.
В предизборната манифактура веднага си личи кой разполага с 24 млн. лв държавна субсидия годишно - артикулите, с които управлявалата партия приласкава избиратели са най-многобройни. Но в подбора им 

ГЕРБ остава на приниципа “много пари – малко идеи”

Освен обичайните листовки, знаменца и балони в синьо партията произведе още поне двайсетина вида агитматериали. Който ги е измислил, или е имал силно развито чувство за самоирония, или е напълно лишен от въображение. Как иначе да си обясним, че след вълната от самозапалвания партията раздава два вида кибрити – джобен и по-голям, както и запалка “за всеки случай”…

Много от материалите са украсени с изображения на златните находки от Свещарската могила. Сякаш лично някой активист, облечен във ватенка и подгряващ премръзнали пръсти на калорифер, е изровил артефактите изпод гумите на пътностроителна техника. Самото строителство, разбира се, също е силно застъпено. В илюстрована брошура са поместени по няколко фотографии на обекти от всяка област (избирателен район). Най-любопитно изглежда разделът за Пловдив-град, където са подредени снимки на… Античния театър и на Римския стадион. В текстовете под тях все пак е уточнено, че става въпрос за освежаване и рехабилитация. В тефтера на ГЕРБ за 2013 г. пък в обичайната пътна карта магистралите са изрисувани с такива дебели сигналножълти ленти, че всичко останало на територията на държавата бледнее. Предубеден избирател би се загледал и в следващата страница, разграфена за попълване на лични данни, сред които домашен и мобилен телефон…
Бонбоните с марка “ГЕРБ” са цели три вида – лукчета, виолетки и желирани. И недвусмислено напомнят склонността на партията да агитира сред деца. Тениските от същия “бранд” са класика в жанра. И календарите на партията имат своята специфика. Отгоре са поместени зодиакалните знаци, а отдолу – християнските празници. Истинска илюстрация на разбирането хем да не се бръснеш, да не си режеш ноктите и да не даваш пари в понеделник, хем да се уповаваш в “Началника”. Без обаче да сваляш от ръката си червеното конче против уроки…
Бойко Борисов играе и шах, но от предизборния щаб все пак решиха да заложат на картите. В тъмносинята колода указания за следене на терците на противника (дали не са просто три от една боя) липсват. Но пък остава утехата, че с добра ръка всеки би могъл да се качи на правителствения самолет…
Най-интересен е ключодържателят с разглобяема шайба, която при нужда замества стотинка за отключване на количка за пазаруване в супермаркет. Подобен аксесоар (но значително по-качествена изработка) предлага и Европейската народна партия.
В този “сегмент” обаче има конкуренция. Ключодържателят на ГЕРБ върши работа само за колички, които се отключват с монета от 50 ст. Докато същото изделие на БСП покрива изискванията на всички супермаркети – има накрайници, отговарящи на монетите от 20 ст., 50 ст. и 1 лв. Някой по-социално чувствителен активист сигурно би се замислил, че не всеки ляв избирател има нужда от количка при пазаруване… Но явно

маркетолозите на “Позитано”имат различен таргет

Тъй като другият агитационен продукт в червено е поставка за чаша за кола...

По избори разцъвтява и партийният печат. Не става дума само за поредното възраждане на “Демокрация” или за обстоятелството, че празникът на “Дума” се падна по време на кампанията. Няколко партии разнообразяват традиционните дипляни с агитационни брошури, оформени като вестници. Модата въведе лидерът на Единна народна партия Мария Капон, която пусна печатно издание още на вота през 2011 г. Сега ЕНП отново издаде безплатен вестник “Време е за смелост”. Неговите читатели са инфомирани за битките на партията срещу монополите, олигархията и корупцията, законодателните предложения на Капон и, разбира се, съставът на кандидат-депутатските листи. Коалицията ДСБ-БДФ издаде няколко броя на предизборен бюлетин върху вестникарска хартия. По подобен начин са подходили и в “Нова алтернатива”, но изданието направо е кръстено на партията. Вместо уводен материал е поместена снимка на лидера Николай Цонев заедно с няколко други лица на формацията. Всички автори на статии са водачи на листи, такъв е и посоченият в редакционното каре главен редактор.
Доста по-нестандартен е подходът в седмичника “Късмет № 40”, издание на ДПС за пловдивските Арман и Аджисан махала, Шекера и Столипиново. Материалите в него също се въртят най-вече около кандидат-депутатите, но има и социална, криминална и развлекателна страница. Така например в бр. 3 от 26 април четвърта страница е посветена на емигрантите във Виена от турските махали в Пловдив. Седма страница започва с уточнението “Извиняваме се на българите, но така пишат и за нас”, като всяка дописка в криминалната хроника започва с уточнението, че героят е българин. Последната страница изпъква с 

анкета “По кого се захласват жените в Столипиново”

в която, естествено, не липсват ДПС активисти. Например 24-годишната Зейнеб доверила, че си пада по известен мъж, чието име започва с буквата А.: “Сега гледам, че са го сложили в листата на ДПС за изборите. Като му видя очите, краката ми се подгъват, а сърцето ми започва да прави “туп-туп-туп” все едно ще литне”. Човекът обаче бил семеен и обожателката даже не го доближавала. “Ама и аз, и мъжът ми ще гласуваме за А.”, категорична е Зейнеб...

Иначе от движението също раздават запалки предизборно, но с леко заблуждаващо послание. На едната страна на аксесоара пише “Парламентарни избори 2013, гр. Монтана”, на другата “Цветан Цветанов 40” и никъде ДПС. Материалът агитира не за бившия МВР шеф Цветан Генчев Цветанов, а за водача на листата на движенето Цветан Славейков Цветанов.
Веселин Марешки пък отрано облицова прозорците на всичките си аптеки със своя лик и само беше оставил празно квадратче за номера му в бюлетината, който беше дописан допълнително. Далеч преди старта на кампанията в обектите се извършваше това, което той нарича “собствена социология” – служители анкетират клиентите дали биха гласували за Марешки. А в момента

в аптеките има щедри промоции

Тези негови похвати не са новост, по-любопитна се оказа листовката на партията му “Либерален алианс”. Гланцовата хартия, на която е напечатана, е оцветена като пожълтяла, заглавието е “Позивъ” и част от шрифтовете са в ретро стил, “защото медиите са власт, която нито аз, нито Вие имате”. Същевременно Марешки се рекламираше активно във всички основни медии... ЛИДЕР демонстрира новаторство, като постави слогана си “Съживяваме България” върху светлоотразителна жилетка. Откъдето и да се погледне, идеята е добра. От една страна такава жилетка в екстремна ситуация наистина може да се окаже животоспасяваща. От друга – няма по-подходящ аксеоар за подарък на избирателите на тази партия. За много от тях той е част от работното облекло...