Anonymous по български

Родните последователи на Анонимните започнаха акциите си в тон със световните, но бързо побългариха идеите за справедливост и свобода с левичарски популизъм и ултранационализъм

сп. "ТЕМА", брой 37 (566), 24-30 Септември 2012, temadaily.bg 

“Здравей, България! Предполагаме, знаете кои сме, но в случай че не знаете – ние сме Анонимните. Ние сме най-голямата сила на света. По-могъща от всичките правителства на Земята.” С това съобщение от средата на февруари заявиха присъствие българските последователи на световната хакерска група. Първата им поява беше по повод една от международните каузи на Анонимните – борбата със споразумението АСТА. Най-популярният девиз на хактивистите (хакерите активисти) в световен мащаб е: “Ние сме легион. Ние не прощаваме. Ние не забравяме. Очаквайте ни!“. Ако трябва да се перифразира български вариант обаче, то той би звучал така: “Ние сме пет души. Ние не подбираме. Ние не разбираме. Не очаквайте много от нас!”. Причината е, че повечето от акциите на българските Анонимни напомнят много стила на кресливия спектър на родния политически живот.
Една от първите цели на хактивистите, след като АСТА започна да отшумява, беше ДПС. Сайтът на партията беше атакуван на специално подбрана дата. Но не, да речем, по случай заседание по дело срещу участник в “обръчите от фирми”. А по повод... годишнината от обесването на Васил Левски. Провокация, каквато даже и Волен Сидеров рядко си позволява. Която обаче

предизвика въодушевление сред феновете на хакерите

във Фейсбук. Няколко месеца по-късно Анонимните отново “свалиха” интернет адреса на ДПС, този път вече като протест срещу “далаверите на Доган”, “всички пионки от ДПС, които си живеят като царе (охолен живот за наша сметка)” и “всички корумпирани хора във властта”. Наред с тези целенасочени послания обаче хактивистите протестираха и срещу: “кофти пенсиите на старите хора”, “нарушаването на гражданските права”, “мизерните условия на живот”, “приемането на Закона за детето”, “качването на цените на електроенергията и храната”. И поискаха от опозиционната партия вдигане на минималната заплата поне с 50%, с уточнение в скоби “както и другите заплати”...
Нищо от тези искания пък не беше отправено, когато Анонимните хакнаха сайта на ГЕРБ. “Скъпи управници, докато не започнете да работите в полза на народа, ние няма да спрем!!!”, гласеше “конкретното” послание. През февруари бяха свалени страниците и на Синята коалиция, БСП и “Атака”. Но без никакви мотиви, просто с цел да се демонстрира политическа неутралност (а и като лесни мишени). Във всички тези случаи партиите съумяха да се справят с техническите проблеми за не повече от час и не намериха за необходимо да коментират.
“В България не искаме шифтов газ!!!”, възкликнаха Анонимните в края февруари. Но явно бяха концентрирани върху проблема, колкото и върху правописа (липсващ почти навсякъде в посланията им). Тъй като тази позиция не беше придружена с хакерска атака. Впечатлението се затвърди напълно, след като забраната за добив на шистов газ не беше сред мотивите на организираното в същия ден блокиране на сайта на парламента.
В своите въжделения понякога българските Анонимни

се увличат от примера на... Мирослав Найденов

В началото на март те стигнаха до извода, че цената на яйцата “касае всеки един от нас” и поразсъждаваха по темата паралелно с министъра на земеделието и храните. “Не е нормално някой да му е по-евтино да внася от друга държава - членка на ЕС, в България, отколкото да купи от местните производители и прекупвачи. Това показва, че нещо по веригата не е наред”, усъмни се администраторът на форума на Анонимните. „Тази цена на яйцата в България не е нормална. И кой е щастлив от тези цени? Определено не са кокошките, защото те бяха щастливи към 1 януари. Щастливи в момента са някъде по веригата производител-търговец”, съмняваше се в същия момент Найденов.
“Съгласни ли сте с новата цена на олиото - 5 лв.? Кой според вас е виновен за покачването на цената и мислите ли че трябва да направим нещо”, запитаха се Анонимните във Фейсбук в началото на септември. В заформилия се дебат никой не опроверга невярното число, а разговорът се отплесна към темите за зехтина, народопсихологията на българина и “мазната мафия”...
Един постинг в официалната страница на Анонимните от края на април разкри защо потенциалът им в България е на такова ниво: “С

5 човека, които наистина правят нещо

от цяла България, докъде ще стигнем... Не по-далеч от Бобов дол.”
Затова пък те злорадо коментираха акцията на ГДБОП, в която според официалната информация беше задържан хакерът, атакувал сайта на организацията за музикални авторски права ПРОФОН: “Хаххахахаххахаххахахахха, хванали са те попа за брадата!”. Анонимните написаха, че в разпространеното от МВР видео се вижда техника за десетки хиляди левове, с каквато те не разполагат, предназначена вероятно за “мащабни неща, точене на пари от сметки т.н.”.
Нов тласък на българските хактивисти даде кампанията им под надслов “Писна ни”, насочена срещу “големите компании, които се опитват да извадят и последната монета от джоба ни”. Първата мишена обаче не отговаряше на точно това определение - платената интернет платформа на бТВ voyo.bg. Аргументите отново не бяха съвсем ясни, но все пак се разбираше, че става дума за съмнителния паралелен старт на проекта и на кампания срещу интернет пиратството.
Последваха атаки към изтъркани до крайност от политическа употреба цели – “монополите”: корпоративните сайтове на ЛУКойл и (незнайно защо) само две от трите ЕРП-та и два от трите мобилни оператора. Същевременно ДКЕВР беше удостоена единствено с безобиден колаж с лицето на председателя й Ангел Семерджиев, а за Комисията за защита на конкуренцията хакерите може би изобщо не са чували. Блокирана за кратко беше и страница на компания за бързи кредити, но до постижения от ранга на сриването на PayPal, разбира се, не се стигна.
След всичко това логично дойде идеята “да поканим на среща всички организации, които

имат цели като нашите - било то ВМРО, СИЛА и други

за които не се сещам в момента”. Такава среща все пак не е известно да е осъществена. В противен случай родните хактивисти щяха да се прочуят като може би първите в света, които си партнират с партийци.
За седемте месеца откакто действат, българските Анонимни така и не проявиха интерес към една от основните каузи на “колегите” им по света – защитата на Уикилийкс. Подкрепата им за движението “Окупирай” пък се изразява в перманентно възлагане на надежди върху все нови и нови насрочени дати за протест, на които обичайно не се случва нищо.
За щастие сред нескопосаните действия на Анонимните в България има и изключения. Като например предложенията им за въвеждане на прозрачност в делата на Българската православна църква. Стилът и правописът (а и съдържанието) на това послание обаче безмилостно издава, че е изготвено от специалисти не точно по информационни технологии...
Най-подходящото обобщение за досегашната дейност на Anonymous Bulgaria е един техен собствен постинг на стената им във Фейсбук: “Приятели, като казваме, че всеки може да бъде Анонимен, не си мислете, че всеки един става за това нещо, трябва да имате качествата и вярата в каузата... Трябва да знаете какво правите и за какво го правите... Трябва да бъдете зрял човек... Както е поговорката - “От всяко дърво свирка не става”...