Станишев vs. Stanishev

Всеки път, когато президентът на ПЕС заговори за България, той влиза в противоречие с... лидера на БСП

сп. "ТЕМА", брой 33 (562), 27-03 Септември 2012, temadaily.bg

Ако някой редови социалист с познания по английски език проследи паралелно изявите на председателя на БСП и временен президент на ПЕС в София и в Брюксел, той може да остане с впечатление, че Сергей Станишев и Sergei Stanishev не са едно и също лице. Или поне не съвсем.
Това раздвоение беше заложено още при избора на българския политик за лидер на европейските социалисти. Форумът в белгийската столица на 24 ноември м. г. потвърди намерението на ПЕС да излъчи общ кандидат за председател на Еврокомисията през 2013 г. Утвърдени бяха принципи процедурата да е отворена и прозрачна, непротиворечива и да позволява съревнование между кандидатите. Самият Станишев обаче не е избран за лидер на БСП по такъв път, не е създавал и условия за такава процедура. Даже напротив – бяга като дявол от тамян от всяка идея за вътрешни избори в партията си. “Нужно е да се борим с укриването на данъци и да реформираме данъчните си системи така, че да станат по-прогресивни”, гласеше друга от политическите резолюции на Съвета на ПЕС. Документът бе гласуван единодушно, включително от новия председател Станишев, който въведе плоския данък в страната си.
Когато лидерът на БСП дава определение за управлението на ГЕРБ, той го нарича “пълзяща диктатура”, “разбойници, облечени във власт”, а според последнатата му изява “Бойко Борисов управлява държавата като султан, все едно тя е негова лична бащиния”. Лидерът на ПЕС обаче прави същото нещо по съвсем друг начин

само деликатно намеква за Борисов

критикувайки Виктор Орбан. “В Унгария подкопаването на конституционни норми и баланси е добре документирано. Но ние се изправяме пред заплахи в Румъния и в моята страна България”, казва Станишев пред испанския вестник “Публико” в началото на февруари. “Ние очаквахме категорично осъждане на действията на унгарското, румънското и българското правителство и все още чакаме”, примирено споделя той.
В определени случаи пък Станишев е по-скромен в София, отколкото в Брюксел. “Оттеглянето на правителството от АCТА е победа за гражданското общество в България, за хората, които не се страхуват гласно да защитават правата си”, декларира лидерът на БСП на 14 февруари и чак след това добавя, че „спирането на АCТА е и наш успех”. Ден по-късно в блога на президента на ПЕС е публикувано съобщение, озаглавено “България прекратява ратификацията на АСТА след натиск от страна на БСП”, в което се говори за “ключова роля” на социалистическата партия.
В брюкселските изяви на Станишев прави впечатление и един

нов прочит на житейския му път

На форум за младежката безработица през юни той неочаквано дава пример със себе си и споделя, че е бил в това положение в продължение на 2 години. В официалната му биография обаче липсват такива данни. Станишев вероятно визира периода 1994-1995 г., когато е журналист на свободна практика, изразяваща се в няколко статии. В Брюксел той споделя пред група младежи, че периодът без постоянна заетост го накарал да се усъмни в собствените си качества. “Всеки млад безработен си задава същите въпроси”, успокоява публиката президентът на ПЕС. Той обаче щеше да обнадежди още повече младежите и да им вдъхне лоялност към левицата, ако беше разказал как е приключил за него въпросният период – с намирането на първата му и окончателна месторабота на “Позитано” 20 през 1995 г. Така представена, историята даже би изпълнила с качествено нов смисъл името на тематичната кампания на ПЕС “Младежка гаранция”...
Декларацията на НС на БСП от 21 юли за атентата на бургаското летище призовава за “активна и балансирана политика към региона на Близкия Изток, съобразена с интересите, традициите и реалните възможности на България, в съзвучие с Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и с усилията на ООН”. Загатнатият акцент моментално е доразвит от Сергей Станишев пред БНР: “Дали политиката на България не е нарушила много деликатния баланс на нашето поведение в Близкия Изток. Защото ние виждаме, че има изключително голяма активност на министър Младенов в тази област. Тук се проведе една уж тайна среща на сирийската опозиция, която на следващия ден стана известна и явна.” Същевременно като президент на ПЕС Станишев акцентира, че “заедно с нашите израелски приятели ще бъдем непреклонни в усилията си да изправим извършителите пред правосъдието”. Четири месеца по-рано, преди да замине на конференция за Арабската пролет в Тунис, Станишев изразява

остра позиция към режима на Башар Асад

и обещава да работи за това “прогресивните сили в региона да оформят прогресивни и плуралистични общества”.
Ако се върнем на избора на Станишев за лидер на ПЕС, в резолюциите на форума имаше настояване за забрана регистрацията на европейски фирми в данъчни убежища. Приоритетът беше потвърден и в декларация на ПЕС след заседание на Европейския съвет в края на юни. Не е известно обаче самият Станишев някога да е изразявал позиция против любимите на определени кръгове от българския бизнес офшорни зони.
В каква посока ще еволюират възгледите на Сергей Станишев и коя тенденция ще надделее не е ясно. Едно е сигурно – това изцяло зависи от постовете, на които ще попадне в бъдеще.

Anonymous по български

Родните последователи на Анонимните започнаха акциите си в тон със световните, но бързо побългариха идеите за справедливост и свобода с левичарски популизъм и ултранационализъм

сп. "ТЕМА", брой 37 (566), 24-30 Септември 2012, temadaily.bg 

“Здравей, България! Предполагаме, знаете кои сме, но в случай че не знаете – ние сме Анонимните. Ние сме най-голямата сила на света. По-могъща от всичките правителства на Земята.” С това съобщение от средата на февруари заявиха присъствие българските последователи на световната хакерска група. Първата им поява беше по повод една от международните каузи на Анонимните – борбата със споразумението АСТА. Най-популярният девиз на хактивистите (хакерите активисти) в световен мащаб е: “Ние сме легион. Ние не прощаваме. Ние не забравяме. Очаквайте ни!“. Ако трябва да се перифразира български вариант обаче, то той би звучал така: “Ние сме пет души. Ние не подбираме. Ние не разбираме. Не очаквайте много от нас!”. Причината е, че повечето от акциите на българските Анонимни напомнят много стила на кресливия спектър на родния политически живот.
Една от първите цели на хактивистите, след като АСТА започна да отшумява, беше ДПС. Сайтът на партията беше атакуван на специално подбрана дата. Но не, да речем, по случай заседание по дело срещу участник в “обръчите от фирми”. А по повод... годишнината от обесването на Васил Левски. Провокация, каквато даже и Волен Сидеров рядко си позволява. Която обаче

предизвика въодушевление сред феновете на хакерите

във Фейсбук. Няколко месеца по-късно Анонимните отново “свалиха” интернет адреса на ДПС, този път вече като протест срещу “далаверите на Доган”, “всички пионки от ДПС, които си живеят като царе (охолен живот за наша сметка)” и “всички корумпирани хора във властта”. Наред с тези целенасочени послания обаче хактивистите протестираха и срещу: “кофти пенсиите на старите хора”, “нарушаването на гражданските права”, “мизерните условия на живот”, “приемането на Закона за детето”, “качването на цените на електроенергията и храната”. И поискаха от опозиционната партия вдигане на минималната заплата поне с 50%, с уточнение в скоби “както и другите заплати”...
Нищо от тези искания пък не беше отправено, когато Анонимните хакнаха сайта на ГЕРБ. “Скъпи управници, докато не започнете да работите в полза на народа, ние няма да спрем!!!”, гласеше “конкретното” послание. През февруари бяха свалени страниците и на Синята коалиция, БСП и “Атака”. Но без никакви мотиви, просто с цел да се демонстрира политическа неутралност (а и като лесни мишени). Във всички тези случаи партиите съумяха да се справят с техническите проблеми за не повече от час и не намериха за необходимо да коментират.
“В България не искаме шифтов газ!!!”, възкликнаха Анонимните в края февруари. Но явно бяха концентрирани върху проблема, колкото и върху правописа (липсващ почти навсякъде в посланията им). Тъй като тази позиция не беше придружена с хакерска атака. Впечатлението се затвърди напълно, след като забраната за добив на шистов газ не беше сред мотивите на организираното в същия ден блокиране на сайта на парламента.
В своите въжделения понякога българските Анонимни

се увличат от примера на... Мирослав Найденов

В началото на март те стигнаха до извода, че цената на яйцата “касае всеки един от нас” и поразсъждаваха по темата паралелно с министъра на земеделието и храните. “Не е нормално някой да му е по-евтино да внася от друга държава - членка на ЕС, в България, отколкото да купи от местните производители и прекупвачи. Това показва, че нещо по веригата не е наред”, усъмни се администраторът на форума на Анонимните. „Тази цена на яйцата в България не е нормална. И кой е щастлив от тези цени? Определено не са кокошките, защото те бяха щастливи към 1 януари. Щастливи в момента са някъде по веригата производител-търговец”, съмняваше се в същия момент Найденов.
“Съгласни ли сте с новата цена на олиото - 5 лв.? Кой според вас е виновен за покачването на цената и мислите ли че трябва да направим нещо”, запитаха се Анонимните във Фейсбук в началото на септември. В заформилия се дебат никой не опроверга невярното число, а разговорът се отплесна към темите за зехтина, народопсихологията на българина и “мазната мафия”...
Един постинг в официалната страница на Анонимните от края на април разкри защо потенциалът им в България е на такова ниво: “С

5 човека, които наистина правят нещо

от цяла България, докъде ще стигнем... Не по-далеч от Бобов дол.”
Затова пък те злорадо коментираха акцията на ГДБОП, в която според официалната информация беше задържан хакерът, атакувал сайта на организацията за музикални авторски права ПРОФОН: “Хаххахахаххахаххахахахха, хванали са те попа за брадата!”. Анонимните написаха, че в разпространеното от МВР видео се вижда техника за десетки хиляди левове, с каквато те не разполагат, предназначена вероятно за “мащабни неща, точене на пари от сметки т.н.”.
Нов тласък на българските хактивисти даде кампанията им под надслов “Писна ни”, насочена срещу “големите компании, които се опитват да извадят и последната монета от джоба ни”. Първата мишена обаче не отговаряше на точно това определение - платената интернет платформа на бТВ voyo.bg. Аргументите отново не бяха съвсем ясни, но все пак се разбираше, че става дума за съмнителния паралелен старт на проекта и на кампания срещу интернет пиратството.
Последваха атаки към изтъркани до крайност от политическа употреба цели – “монополите”: корпоративните сайтове на ЛУКойл и (незнайно защо) само две от трите ЕРП-та и два от трите мобилни оператора. Същевременно ДКЕВР беше удостоена единствено с безобиден колаж с лицето на председателя й Ангел Семерджиев, а за Комисията за защита на конкуренцията хакерите може би изобщо не са чували. Блокирана за кратко беше и страница на компания за бързи кредити, но до постижения от ранга на сриването на PayPal, разбира се, не се стигна.
След всичко това логично дойде идеята “да поканим на среща всички организации, които

имат цели като нашите - било то ВМРО, СИЛА и други

за които не се сещам в момента”. Такава среща все пак не е известно да е осъществена. В противен случай родните хактивисти щяха да се прочуят като може би първите в света, които си партнират с партийци.
За седемте месеца откакто действат, българските Анонимни така и не проявиха интерес към една от основните каузи на “колегите” им по света – защитата на Уикилийкс. Подкрепата им за движението “Окупирай” пък се изразява в перманентно възлагане на надежди върху все нови и нови насрочени дати за протест, на които обичайно не се случва нищо.
За щастие сред нескопосаните действия на Анонимните в България има и изключения. Като например предложенията им за въвеждане на прозрачност в делата на Българската православна църква. Стилът и правописът (а и съдържанието) на това послание обаче безмилостно издава, че е изготвено от специалисти не точно по информационни технологии...
Най-подходящото обобщение за досегашната дейност на Anonymous Bulgaria е един техен собствен постинг на стената им във Фейсбук: “Приятели, като казваме, че всеки може да бъде Анонимен, не си мислете, че всеки един става за това нещо, трябва да имате качествата и вярата в каузата... Трябва да знаете какво правите и за какво го правите... Трябва да бъдете зрял човек... Както е поговорката - “От всяко дърво свирка не става”...

Политика, карикатури и видео

Анонимните творци от “Видеокарикатура” опитват да предизвикват забавление и сериозен размисъл

сп. “ТЕМА”, брой 36 (565), 17-23 Септември 2012, temadaily.bg

Сайтовете за видеосподеляне от години са пълни с различни форми на политическа сатира, но тази художествена самодейност обикновено не печели кой знае каква популярност. Последните произведения в жанра на групата “Видеокарикатура” обаче надскочиха елементарното ниво, бяха изгледани десетки хиляди пъти и даже предизвикаха коментарите на някои от своите герои. Филмчетата “Дуел Станишев-Първанов”, “Битката за дясното” и “Илюзионистът” не отстъпват по качество на замисъла и изпълнението на такива, придобили международна известност като “Вечеря за един” с Меркел и Саркози на комика от сутрешния блок на телевизия ARD Удо Елинг. Българските му колеги обаче предпочитат да останат анонимни, защото се опасяват от “сериозна политическа разправа”.

Всичко започва в края на юни 2011 г. по повод сравнението, направено от Бойко Борисов, между кучетата му и българите. За броени дни са пуснати две видеокарикатури, в които

премиерът е шаржиранкато Сизър Милан

- водещия на популярната поредица по National Geographic “Говорещият с кучета”. В края на едното клипче, оформено като анонс за предаване, излиза надпис “по всички български телевизии, всеки ден 0-24 ч”. Този хумор обаче привлича едва няколкостотин зрители. Следва музикалният видеоклип “Как няма работа?!”, който се върти около предложението на Борисов към безработните младежи да потърсят препитание като овчари. От “Видеокарикатура” наблягат на фразата “Ма той нямал, защото бил IT специалист” и накрая уточняват, че миксът е направен от безработен, търсещ работа. Вплетена е и новина от емисия на Нова телевизия, в която се съобщава, че в бюрата по труда няма обявено нито едно място за овчар. Борисов е главният герой и в следващото видео, където се редуват сцени от рязане на ленти с откъси от кинопреглед с изяви на Георги Димитров. В основата е сравнението между мотото на бригадирското движение “Строим за родината” и предизборния слоган на ГЕРБ “Градим България”. Това клипче и други две на същата тема обаче също са изгледани общо малко над 1000 пъти.

БСП за пръв път се появява в творчеството на “Видеокарикатура” през септември 2011 г., като филмчето само припомня оригиналните сцени от сериала “На всеки километър”, сравнявайки ги с нелепия им предконгресен римейк, изигран от Сергей Станишев и Стефан Данаилов. В края анонимните творци превантивно поставят надпис “Видеокарикатурата не е поръчкова”. Решението им се оказва далновидно, защото към техния първи хит – “Дуел Станишев-Първанов” от март 2012 г., бяха отправени подобни подозрения. “Сигурно има някои пари, които са останали зад проектите за подобряване на България, и те трябва да се изразходват”, коментира видеото Георги Първанов, намеквайки за аферата “Хохегер”. Той даже заподозря, че авторите са същите, които създадоха и злополучния предизборен клип от 2009 г. “Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов”. Макар че няма никакви доказателства в тази посока. По-рано на заседание на Изпълнителното бюро

ръководството на БСП специално изгледа клипчето

направено по повод 48-ия конгрес на партията, за да го коментира на пресконференция. “Не съм ловец, не съм и архар”, каза с усмивка Станишев и отрече да познава авторите на слогана “Я не архар, дорогой”. Наложи се и от “Видеокарикатура” да направят първото си опровержение в този смисъл в пресата. “Дуел Станишев-Първанов” е направен по кадри от френския филм Ridicule (“Присмех”) от 1996 г., озвучени с музика от съветската лента “Выстрел” (“Изстрел”) от 1966 г., екранизация на едноименната повест на Пушкин. Клипчето държи рекорда в жанра с близо 60 хил. прегледа само в YouTube. За популяризацията му помогна много и създадената междувременно Фейсбук страница, която дублира канала на анонимните сатирици в сайта за видеосподеляне.

До конгреса на БСП “Видеокарикатура” нямаха други големи попадения. Клиповете, в които Борисов е единственият централен персонаж, не направиха голямо впечатление. Не се хареса особено ликът на премиера, насложен върху главата на Георги Калоянчев от сцената в банята на “Бай Ганьо тръгва из Европа”. Нито пък шарж с куче, което точи лиги пред телевизор, излъчващ как премиерът поръчва пържолки за кучето, открило трупа на Мирослава от Перник. Както и монтаж, осмиващ интервю, в което на въпрос за опера Борисов говори за филхармония. По-успешни бяха други две филмчета, в които са включени и други колоритни герои. Като клипа, в който на фона на игрален автомат се редуват култови реплики на

“тримата тенори” – Борисов, Живков и Иван Славков

гледан близо 20 хил. пъти. Също и кратката, но забавна анимация по повод сензационния цитат на Юлиана Плевнелиева в Тwitter за нуждата от “бойкомет” (над 13 хил. прегледа).

Две видеокаритакури с основен персонаж Цветан Цветанов също пожънаха скромен успех. В първата лицата на вътрешния министър и на главния секретар на МВР Калин Георгиев са монтирани в трейлъра на сериала “Под прикритие”. Второто клипче, озаглавено “Операция “Неблагодарните”, е направено на базата на реклама на доставчик на цифрова телевизия. Семейството пред приемника е пребито от службите, след като отказва да гледа премиерски изяви.
“Видеокаритакура” имат и няколко произведения, които не са свързани пряко с политиката – по повод връчването на званието Доктор хонорис каузана Христо Стоичков и по случай клип на Азис, както и по темите за споразумението АСТА и за съдбата на Паметника на Съветската армия. Всички те обаче не са сред популярните, а и не се отличават с кой знае каква оригиналност. Само във видеото за монумента има свеж хумор – фитилът на топ, който го разрушава, е запален от Иво Инджев.
Истински хит обаче са последните три клипа на “Видеокарикатура” – двусерийният “Битката за дясното” и най-новият – “Илюзионистът”.
“Борбата в дясното пространство става ожесточена и поражда следните въпроси: Има ли заговор за унищожаване на СДС?; Петър Стоянов работи ли срещу СДС?; Ще успее ли новият лидер на СДС да победи враговете на партията?”. Това е анонсът на анонимните хумористи за видеото “И ти ли, Петре?”. В ролята на Марк Юний Брут е Петър Стоянов, брат му Емил Стоянов е сенатор заговорник, а Гай Юлий Цезар е Мартин Димитров. Меглена Кунева е Клеопатра, Марк Антоний – Прошко Прошков, Иван Костов е Помпей. Появява се и Едвин Сугарев като сенатора Тит Вестриций Спурина.

Сюжетът не следва историческата хронология

тъй като е вплетено и варварско нашествие с вожд Бойко Борисов, изправен срещу Борис Марков от СДС като водач на римски легион. На фона на финалните надписи от виметата на капитолийската вълчица сучат образите и на други ключови деятели на десницата от недалечното минало.
Фабулата се основава на предполагаемата реплика на експрезидента “Мартине, какво като не влезе СДС, нали и Костов няма да е в  българския парламент”, която е преразказана от бившия лидер на сините Мартин Димитров, след като подаде оставка при разпада на Синята коалиция. Вторият епизод – “Прозрението”, излезе в разгара на кампанията по вътрешнопартийните избори за нов председател на СДС. В него се появяват всички кандидати за поста. Междувременно нашествието на варварите на Борисов претърпява неуспех, заради който Трайчо Трайков е хвърлен във врящ котел пред погледа на няколко министри от кабинета на ГЕРБ. Сюжетът демонстрира детайлно познаване на процесите в десницата, тъй като е отредена роля и на слабо популярния син кмет на Свищов Станислав Благов. В ролята на сенатор той призовава останалите старейшини да се обединят около водача на легион Ваньо Шарков. Историята завършва със сцена, в която Меглена Кунева (Клеопатра) снася яйце върху лилава постелка пред погледа на Даниел Вълчев, Найден Зеленогорски и Велислав Минеков. Алюзията е към репликата на Костов за “последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо”.
В свой коментар Мартин Димитров нарече клиповете “доста остроумни” и “в някакъв смисъл”

доближаващи се до действителността

За създаването им са използвани основно кадри от сериала “Рим” на НВО и ВВС, който завършва с възкачването и утвърждаването на първия император...

В “Илюзионистът”, базиран на едноименния филм от 2006 г., лицето на Едуард Нортън е заменено с това на Бойко Борисов, а образът на митичния магьосник, който го запалва по изкуството – с лика на Тодор Живков. В най-сполучливата творба на “Видеокарикатура” са вплетени още Цветан Цветанов, Жозе Барозо и Херман ван Ромпой.
Мотото на видеокарикатуристите в YouTube e “канал за забавление и сериозен размисъл”. Самите те обаче продължават да държат на своята анонимност и само са обявили дарителска банкова сметка на неизвестно име. Но са се решили на партньорство с един от своите герои – Иван Гарелов.

“Видеокарикатура”:

Възмущението ни прерасна в идея

Какво ви вдъхнови да започнете да правите видеокарикатури, само изцепките на Бойко Борисов ли?
- По принцип да! Личното разочарование от една държавна институция, допълнено с, както вие ги наричате, „изцепките“ на г-н Борисов са основният мотив и стимул за създаване на подобни видеозакачки. Всичко започна преди повече от една година, когато г-н Борисов направи едно непремерено изказване, сравнявайки българите с неговите кучета. С приятели коментирахме, дали ако някой западноевропейски премиер направи подобно изказване, реакцията на хората би била същата, както в България и дали изобщо този лидер би се задържал на поста си? Това породи възмущение, което прерасна в идея да бъде създаден един видеоколаж по тази тема. Предполагам си спомняте, че след това г-н Борисов продължи с непремерените си изказвания - „студентите да станат овчари“, пенсиите в страните с бюджетен дефицит да станат колкото в България и др. Всичко това може би щеше да бъде смешно и забавно, ако стандартът на живот беше по-различен и нивото на безработица беше поне като средното за Европа. 
Премиерът присъства в почти всички филмчета, а заместниците му и останалите министри - само на няколко места. Не заслужават ли и те видеокарикатури?
- Отделено е внимание и на неговите заместници по-малко от това на премиера, защото имат по-премерени изказвания и второстепенни роли.
По две карикатури са посветени на десницата и на левицата, ДПС и “Атака” изобщо ли не ви вдъхновяват?
- По принцип се създават видеокарикатури, които да отразяват някое значимо събитие - избирането на лидер на левицата, разпадането на Синята коалиция и др. В ДПС и “Атака” няма такива събития, които да предизвикват силен обществен интерес. Освен това създаването на видеосатира отнема много повече време от това, което е необходимо за направата на една графична карикатура. Нямаме толкова свободно време да създаваме често видеокарикатури!
Как ви изглеждат реакциите на политиците към вашето творчество?
- Нямам представа как реагират политиците, освен тези, които са се свързали с нас за да изразят мнение. Предполагам творчеството на “Видеокарикатура” се одобрява от някои, други се чувстват засегнати, трети се забавляват.
Не смятате ли, че има нужда от повече видеокарикатури по теми, които не са свързани пряко с политиката, като направените от вас за Азис и за Христо Стоичков?
- Може би има нужда от карикатури за Азис и Сточиков, но по принцип карикатурите най-често са насочени към политиците.

Ма(га)решки инат

Веселин Марешки опитва да се превърне в политически фактор от повече от десетилетие. През годините успехът му е пропорционален на броя на аптеките, които притежава

сп. "ТЕМА", брой 34 (563), 
03-09 Септември 2012, temadaily.bg

Най-новият политик и единствена алтернатива на всички участвали в досегашните управления – така се опитва да представи себе си Веселин Марешки преди парламентарния вот догодина. Всъщност собственикът на едноименната верига аптеки се явява на избори вече повече от 11 години. Кандидатирал се е за всичко освен президент – за кмет, за общински съветник, за народен представител и за евродепутат. А гласовете, които получава през годините, са пропорционални на броя на аптеките, които притежава в дадения момент.

За пръв път Марешки участва в избори през 2001 г. като независим кандидат за депутат. По това време обаче той още е сравнително 

дребен бизнесмен и никой 

не му обръща внимание

Марешки обаче постоянства и две години по-късно се явява на местния вот от името на Българска социалдемократическа партия. Поставен е на първо място в листата пред местния лидер на формацията. Получава 2375 гласа, двамата са избрани за общинари, но бизнесменът се отказва от мандата.

Социалдемокрацията задържа за кратко интереса на новия си кадър и през 2005 г. Марешки е водач на варненската листа на коалицията Федерация на свободния бизнес – Съюз България. Идеолог на програмата на бизнес формацията е финансистът Емил Хърсев, а основните моменти в нея са въвеждането на плосък корпоративен и подоходен данък и премахване на данък “наследство”. Самият Марешки обещава 50% намаление на цените на лекарствата. Подредената от него листа получава 817 гласа (0,37%), коалицията взима общо 12196 гласа (0,33%). Към момента бизнесменът притежава шест аптеки в родния си град и на фирмата му “Варнафарма холдинг” е постановена глоба от Комисията за защита на конкуренцията в размер на 30 хил. лв. за привличане на клиенти чрез продажба на лекарства под себестойност.

Узрял за десните идеи, вече като среден предприемач Марешки повежда листата на “консерваторите” от РЗС на местния вот през 2007 г. и се кандидатира за кмет. Предизборната платформа: 15% отстъпка на лекарствата, отпускани от НЗОК (25%, ако спечели на първи тур) плюс 100 лв. на калпак за протестиращите тогава учители с обещание за още 500 лв. при победа. Марешки вече е горд собственик на 40 аптеки и освен себе си вкарва в местния парламент още четирима свои служители с получените 8816 бюлетини. В надпреварата за градоначалник се кандидатира втори с 16018 гласа (13,20%), изпреварвайки ГЕРБ и сините. “По случая “Марешки” не бих казал, че имаме проблем с доказването”, коментира главният прокурор Борис Велчев по повод образуваното разследване за купуване на гласове. Оптимизмът му се оказва неоправдан.

Две години по-късно непосредствено преди изборите се получава разрив с Яне Янев. Лидерът на РЗС отказва да предостави изцяло подредбата на варненската си листа на бизнесмена, Марешки пък твърди, че отказал да плати поисканите 300 хил. лв. за услугата. Веригата му вече се състои от над 70 обекта и има най-голям оборот в бранша. Но Марешки няма достатъчно време за реакция и се връща към идеите на българската социалдемокрация, но тази с лидер Александър Томов. Бизнесменът е на трето място, на пето е бургаският му колега Ивайло Дражев, самият Томов си осигурява кандидатски имунитет от деветото място. Резултатът – 14132 гласа (0,55%). Марешки има предварителна уговорка да е мажоритарен кандидат-депутат, но партията не се регистрира за вота за НС и той го пропуска.

Миналата година “Марешки” вече е най-голямата верига в страната с над 100 аптеки, собственикът й е придобил и една от най-големите дистрибуторски компании за лекарства. Логично

вече не Марешки чука 

на вратите на партиите

а те се редят на опашка пред неговата. Той отново е кандидат-кмет, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от безброй малки формации от целия спектър. Общинската листа се явява от името на собствената му партия “Либерален алианс”. За Марешки вече е под неговото ниво да се кандидатира за съветник, водач е синът му Веселин, следван от обичайните служители и майка му на по-задно място. Аптечният бос се класира за балотаж срещу Кирил Йорданов с 25084 гласа (18,58%), изпреварвайки БСП. Листата му вкарва трима (синът се отказва от мандата) с по-скромните 5479 бюлетини (4,01%). На вторият тур кандидат-кметът губи с 40,5%.

Веригата “Марешки” обаче продължава да се разразства и достига 160 обекта в началото на 2012 г. Затова и собственикът й вече периодично предлага мерки за намаляване цените на лекарствата в национален мащаб. А това лято Марешки вече е изгубил бройката на притежанията си – “220 аптеки, не знам колко дрогерии”. Съвсем естествено той вече се прицелва в голямата политика.

Покупката на “Ботев” (Пловдив), която му носи национална известност, за него не е никакъв проблем. Първоначалната инвестиция е далеч по-малка от цената на само един от неговите автомобили (SSC Ultimate Aero, 1287 конски сили, 430 км/ч.максимална скорост), а цялостната издръжка на клуба със сигурност няма да надхвърли стойността на целия му автопарк.

Политическата технология на Марешки надгражда тази на Христо Ковачки. Аптечният бос има 3000 души персонал, но е изчислил, че месечно за по-евтини лекарства през обектите му преминават 2-3 млн. души. Превърналият името си в марка бизнесмен вече смело прогнозира, че ще заеме третото място на парламентарния вот. Обещанията му също порастват - от 30 до 70% намаление на парите, които плащат хората по рецепти на НЗОК. С кого възнамерява да ги реализира? Или с ГЕРБ, или с БСП, без значение коя от двете спечели изборите. Тази новаторска философия също има своето простично обяснение. Добрите отношения на Марешки с Бойко Борисов вече са явни. Но пък миналата година Сергей Станишев го подкрепи на балотажа, а преди това в БСП даже обсъждаха дали да го издигнат на мястото на арестувания Борислав Гуцанов.

“Най-социалният човек в държавата” ще развива партия, която

в политическия спектър ще се 

намира “в центъра на събитията”

Бизнесменът, който обича да прави “собствена социология” в аптеките си, се прицелва в профила на своите клиенти. Изповядва умерен национализъм, обявява се за повече държава в смисъл на повече ред и мечтае да президентска република. Иска развитие на ядрената енергетика, ако това ще понижи цените на тока. Във външната политика изповядва схващането, че сме “прекалено малки, за да се бутаме между шамарите на великите сили”. Но обявява за приоритет отношенията с Русия.

Моделът на самата партия е лишен от каквито и да е демократични глезотии. В устава на “Либерален алианс” пише, че “решенията на председателския съвет се вземат еднолично от председателя на партията”, той излъчва и сменя ръководството и местните представители, когато пожелае, само той може да се разпорежда с имуществото и т.н.

По своя бизнес път Веселин Марешки е успявал, движейки се по ръба на закона. Така, както е комбинирал две разрешителни за по 50 кв. м., за да си вдигне двуетажна къща от 100 кв. м. на плаж Кабакум - уж заведение със свободен достъп, но с баснословен ценоразпис. Въпреки ограниченията за образуване на  вериги Марешки никога не се е притеснявал да назове броя на аптеките, които притежава. Като търговец на дребно попринцип той няма право да е и дистрибутор на едро, но какво от това, като собствеността е разпределена между десетки свързани фирми. А какъв по-силен аргумент срещу монополните предпоставки от ниските цени...

Същата тактика Марешки прилага и в политиката. Партията му винаги представя пред Сметната палата годишните си отчети в срок, акуратно попълнени, но очевидно формални. Предизборните му кампании по документи се финансират от дарения, но получени от роднини и служители. Не е ясно само как Марешки ще заобиколи един закон – този за конфликт на интереси. Но сигурно и това е пресметнато някъде в плана му за влизане в парламента. За прескачане на четирите процента са необходими 150-200 хил. гласа и остава само да се изчисли необходимият съответен брой аптеки. Ако вече не е изчислен...

И тъй като политиката и бизнесът при Веселин Марешки очевидно вървят ръка за ръка, съвсем очаквано дойде и последната новина около него. Веднага след като той даде заявка за излизане на националната политическа сергия, компаниите му обявиха намерение за листване на борсата...