Имало едно време борба с корупцията

След като всевъзможни западни антикорупционни модели бяха присадени неуспешно на родна почва, двама министри се канят да отгледат поредната нова институция с такива функция - този път по румънска технология

сп. "ТЕМА", бр. брой 4 (683), 26-01 Февруари 2015, temadaily.bg

Теоретично борбата с корупцията в България е сложна система, развита на всяко едно ниво. Звучи смешно, но на хартия е така. Ето как би трябвало да изглежда, да речем, контролът върху даден министър.
Още като бъде избран и периодично след това, той трябва да бъде проверяван за конфликт на интереси от ресорната комисия. Редовно да се проследява имуществото му за съмнително забогатяване от Сметната палата. Да работи по закони, прегледани предварително за заложени „вратички“ от БОРКОР. И всичко, което подписва, да е под лупата на поне два инспектората. Ако все пак се замеси в някаква схема, трябва да бъде изобличен от ДАНС, арестуван от МВР, обвинен от специализирана прокуратура и осъден от специализиран съд. А това, с което се е „облажил“ да бъде конфискувано от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Целият този механизъм би трябвало да работи единно, гладко и по план, разработен в Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет и одобрен от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание.
Всеки има представа как е в действителност, но нека направим един бърз преглед.
За комисията за конфликт на интереси няма нужда да се пише - всичко го има черно на бяло в прословутите тефтерчета. От тях научихме, че за да се „удари“ министър, първо трябва да е освободен и освен това напълно изпаднал в немилост, а иначе „уволнението му стига“. А за по-нисшестоящ е от значение към коя партия принадлежи и към кое лоби клони и прочие в преценката дали да бъде „оправен“ или “незабавно да се извади“.
В Сметната палата пък редовно постъпват декларации, пълни със странни и даже напълно необясними от житейска гледна точка данни. Но в проверката по документи здравият формализъм надделява над здравия разум. Одиторите откриха несъответствия при близо 200 души за 2014 г. Сред тях обаче не беше нито един министър, само един зам.-министър и десетима депутати. А откритите им прегрешения в повечето случаи бяха, че са пропуснали да впишат някой имот или автомобил. Така нещата почти винаги се разминават с глоба и много рядко се стига до крайната мярка - ревизия от НАП и проверка в ДАНС.
Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен като БОРКОР, от години изготвя купища становища и доклади. На които обаче никой не обръща внимание, защото са с препоръчителен, а не със задължителен характер. Освен това звеното има право да анализира само законопроектите на Министерския съвет, но не и на депутатите, нито пък поправките, които се промъкват в комисиите и в пленарната зала на МС.
Не е известно главният инспекторат към МС да е санкционирал и един министър в последните години, дейността на останалите инспекторати към министерства и ведомства също тъне в мъгла.
ДАНС, в чиято структура цялата минала година беше и ГДБОП, отчете за 2014 г. всичко на всичко 29 „реализации“ срещу корупция, като най-високопоставените задържани и обвинени бяха двама зам.-кметове на областни градове. Междувременно агенцията попадна в регистъра на БОРКОР за срамно нагласени обществени поръчки със своята поръчка на автомобили...
Специализираните наказателни съд и прокуратура не се занимават с малкото процеси срещу бивши премиери и министри, които текат в момента. Там рядко попадат дела, свързани с корупция, защото подсъдни на тези магистрати по закон са основно престъпленията, извършени от или по поръчка на организирани престъпни групи - убийства, отвличания, трафик на хора, контрабанда, пране на пари, разпространение на наркотици и др.
Актуалните новини от комисията за конфискация са за запори над имущество на обвиняеми за незаконно оръжие, лихварство, както и „разградска омайница“ (цитатът е от прессъобщение, става дума за жена, мамила чужденци с обещание за брак). Същевременно за един бивш зам.-председател на парламента, който стана „клиент на прокуратурата“, още тече проверка.
Впрочем, при все че в държавата има толкова институции, в чието име се съдържа изразът „борба с корупцията“, думата „корупция“ я няма в Наказателния кодекс. 
Отдавна вече се уверихме, че взаимстването на западни модели също не води автоматично до западни резултати. Комисията за конфликт на интереси например беше създадена по брюкселско изискване, но от това българските длъжностни лица ни най-малко не доближиха строгите до педантичност критерии, на които трябва да отговарят колегите им в евроструктурите. Засилване ролята на комисията за конфискация пък беше любима мантра на посолството на САЩ. Видя се обаче, че с отнемане на някой и друг имот и автомобил, които после по никакъв начин не могат да се продадат на реалната им стойност, няма как да ги стигнем американците. БОРКОР – проект на експерт от Германия, пък показа нагледно, че с български инструменти не може да се сглоби нищо с германско качество.
От всичко това е пределно ясно, че проблемите на антикорупционните институции в България са в правомощията, кадрите, подчинеността, липсата на политическа воля и политическата намеса. И въобще във всичко друго, освен в техния брой и произхода на техния модел.
На този фон двама членове на кабинета – вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов, заговориха за създаване на поредна нова специализирана в борбата с корупцията структура по румънски модел.
Ако беше само обичайната шумотевица в очакване на евродоклад, щеше да е разбираемо. Но, за съжаление, не е.
Още през ноември миналата година министър Кунева каза на румънския посланик в София Антон Пакурецу, че ще опита да използва „вашия напредък като стимул за това реформите в областта на правосъдието и борбата с корупцията да се случат по-бързо и в България“. През декември обясни на първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, че евродокладите са помогнали на Румъния да напредне в борбата с корупцията и „България трябва да приеме напредъка на съседната страна като стимул“. А през януари отиде в Букурещ, откъдето обяви, че „има възможности страната ни да създаде аналогични на румънските структури за борба с корупцията, със сходни правомощия“. Кунева се срещна с шефовете на въпросните институции - прокурор Лаура Кьовеси, ръководител на Национална дирекция по антикорупция, и Хория Джорджеску, председател на Националната агенция за интегритет. За историята и постиженията на тези структури вече сме писали („Защо Румъния успя в борбата с корупцията“, бр. 44 (673), 10-16 ноември 2014 г.). Въпросът е как този модел би могъл да се присади на каменистата корупционна българска почва.
Вторият поддръжник на идеята – министърът на правосъдието Христо Иванов, даде доста нехайно обяснение в интервю за в. „Преса“. „През годините ние създадохме множество институции с антикорупционни правомощия, но никоя от тях не се оказа камъчето, което да „обърне колата” на корупцията. Някои от тях изобщо не заработиха, други дори бяха използвани за злоупотреба с власт - констатира Иванов и заяви: - В това отношение трябва да направим две неща: да укрепим съществуващите инструменти и най-сетне да създадем звено, реално фокусирано върху преследването на корупцията по високите етажи на властта.“
Защо нехайно – ами защото министърът много добре знае, че румънското звено представлява вид специализирана прокуратура. Както вече споменахме, такава у нас вече е създадена. Но правомощията й бяха ограничени в настоящите рамки заради множество критики и подозрения за създаване на „трибунал“. Между другото, в прословутата Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, която беше одобрена с огромно мнозинство от парламента, въпросът е поставен съвсем ясно. Този документ предвижда изготвяне на „план за развитие на капацитета и ефективността на специализираната прокуратура за работа по случаи на корупция по високите етажи на властта“. Там се говори за „засилване на гаранциите за нейната независимост и отговорно ръководство“, „надграждане на капацитета й за собствена аналитична и оперативна дейност“ и пр. Все неща, които напомнят за румънския модел.
Тогава за какво ново звено става дума? Ако такова наистина ще се прави, това вече навява съмнения за определени амбиции - лични и котерийни.
В Румъния ръководството на въпросната антикорупционна дирекция, за създаването на каквато се обявява българският правосъден министър, се номинира от... правосъдния министър. А от кого се назначава – от президента...
Случаят може и да е още по-прозаичен. Например някой член на кабинета да се сънува като българския вариант на Моника Маковей – бившия правосъден министър и идеолог на антикорупционната реформа в Румъния.
Има и трето възможно обяснение за поредните антикорупционни напъни у нас - да се окажат просто приказки. И в двата смисъла на думата.

Минимална политика

Лидерът на БСП Михаил Миков твърди, че новите управляващи отнемат по един хляб на ден от най-бедните. Предишните обаче също се постараха в това отношение

сп. "ТЕМА", бр. 1 (680), 05-11 Януари 2015, temadaily.bg

2014 г. е една от най-трудните за БСП в историята на партията, отчете председателят Михаил Миков в посланието си по повод края на годината. Той изброи множество причини за най-лошите изборни резултати на социалистите от началото на прехода. Но акцентира върху другарите, за които „правото на лично мнение и желанието за изява се превърнаха в самоцел“. И само между другото спомена за „недостатъчно последователната ни политика по някои въпроси“.

„Ние няма да спрем да настояваме за въвеждането на прогресивното подоходно облагане за физическите лица“, декларира Миков. Мнозина вероятно се питат защо БСП пое този курс в опозиция, а не докато управляваше (пък и плоският данък беше въведен при управление с водещо нейно участие). Отговор има, обаче той прилича повече на опорна точка  отколкото на сериозна позиция.

Във всичките си интервюта през декември Миков не пропускаше да подчертае една от мерките, гласувани с Бюджет 2015. „Отнема се по един хляб всеки ден от трапезата в тези семейства, в които единият член работи на минимална работна заплата” - каза той пред bTV. „Гласуването на дясното мнозинство заедно с АБВ за отмяна на данъчното облекчение за хората с минимални заплати взема от къщите на тези хора по 1 хляб на ден, ако приемем, че струва 1 лев“, изтъкна лидерът на БСП пред БНТ. „На онези 272 000 души, работещи на минимална работна заплата, на които им беше отнето възстановяването на 10% данък доход, да им се върне единият хляб на ден в тяхното семейство, който предишното правителство им беше дало“, постави си цел за тази година Миков пред „Дарик”.

Става въпрос за въведената от предишния парламент възможност хората с доходи в рамките на минималната заплата да си възстановят авансово удържания данък следващата година. Тя наистина беше отменена от новите управляващи. Но за щастие все пак ще съществува еднократно тази година за доходите от 2014-а. За да се види практическият резултат от това, което в БСП наричат първа стъпка към отмяна на плоския данък.

Още през септември в. „Сега“ съобщи, че НАП най-вероятно няма да върне парите на повечето работещи на минимална заплата заради недомислици в закона. А в края на декември вестникът изнесе информация от анализ на приходната агенция, че с данъчното облекчение ще се разминат над 90%

от получаващите МРЗ. Причината е, че за надхвърляне на годишния лимит от 4080 лв. се смятат и детските добавки, минималните лихви по дебитни карти, приходите от рента и др. Така според прогнозата на НАП данъците ще си получат обратно едва около 20 000 души. Или още по-малко, защото ще бъдат изключени и получилите освен минимална заплата допълнително ваучери за храна, пари за облекло, командировъчни и пр.

Икономическите корифеи на БСП негодуват, че данъчните тълкуват максимално рестриктивно закона и провалят замисъла на политиците. От НАП обаче са категорични, че спазват стриктно приетите от депутатите разпоредби. Както се казва, архивите са живи и установяването на истината е съвсем лесно. Достатъчно е само да се прочете стенограмата от пленарното заседание на 9 декември 2013 г., когато НС приема на второ четене Бюджет 2014.

Тогавашният председател на бюджетната комисия Йордан Цонев предлага за гласуване промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, изготвена от БСП и ДПС. Предложението е недвусмислено - от облекчението ще може  да се възползват хора с доходи само и единствено от трудови правоотношения и непревишаващи 12 месечни МРЗ за съответната година.

В залата се завързва разгорещена дискусия. Освен политическите нападки в популизъм и контраобвинения в социална нечувствителност от трибуната се чуват и доста рационални аргументи. „От това данъчно облекчение няма да може да се възползват работниците и служителите, които имат трудов стаж и получават процент за прослужено време, защото те се добавят към минималното възнаграждение“, изтъква Светлана Ангелова от ГЕРБ.

След известно увъртане управляващите признават този недостатък, който би обезсмислил почти напълно мярката. Налага се да бъде направена почивка в заседанието, по време на която „на коляно“ добавката за стаж е изключена от разпоредбите. Опозицията обаче прогнозира, че има още много подобни казуси, които ще лишат хората от облекчението. Управляващите признават с половин уста, но обявяват, че за такъв дебат вече е късно. „Въпросът с нулевата ставка съдържа това неудобство, тъй като дори да качим границата на 350, дори на 400 лв., отново над нея другите лица ще попадат в категорията на облагането. Следователно това е неизбежен недостатък на който сега не мога да дам отговор, понеже сме в края на процедурата. В случая само при някаква много сложна скáла, която плавно нараства, но много по-сложно се администрира, този недостатък би могъл почти да бъде изключен - разсъждава Янаки Стоилов. - Примерно лицата да плащат данък само върху разликата на дохода, който би се получил над минималната работна заплата. Тъй като обаче българската администрация дълги години казва колко сложно е да се управляват процесите, това е доказателство, което всички трябва да имат предвид: всяка по-справедлива политика изисква по-сложно регулиране. Ние трябва да повишаваме капацитета на държавните органи, ако искаме да наложим по-справедлива политика.“

Какъв ще бъде конкретният резултат от въпросния социален управленски напън, ще разберем чак в началото на лятото, когато всички данъчни декларации бъдат подадени и обработени. От прогнозните 20 000 души с евентуално право да получат обратно по 340 лв. известен процент със сигурност ще отпадне - било поради липса на информация, било заради осъзнаване риска от напразна загуба на време в бюрократичната процедура.

Същевременно НАП ще трябва да отдели за обработване и проверка на декларации допълнителни ресурси на незнайна стойност, които би могло да се използват за друго. Но  да не бъдем буквалисти, а да смятаме с максимални стойности. Ако възприемем бакалския подход на Михаил Миков, 340 по 20 000 прави 6.8 млн. лева. Парите са по-малко, да речем, от годишната държавна субсидия за БСП. Осигуряването на такава сума подхожда повече на благотворителна инициатива, отколкото на стратегическа държавна политика. Така че вместо да демагогства по телевизионните студиа, Миков може да организира кампания от сорта на „Изпратете SMS с текст DMS HLYAB на номер 17 777“...