Отсега може да се направят някои очевидни изводи как би изглеждал управленски тандем вдясно
Още преди европейските избори в Реформаторския блок решиха да признаят очевидното – ГЕРБ е единственият им възможен партньор в едно следващо управление. Реформаторите зарязаха неубедителните условности и лицемерните фрази, пресмятайки, че е по-добре да дадат заявка за участие във властта с цената на компромиси, отколкото да изглеждат като принципна, но вечна опозиция.
Според анализа на блока за резултатите от вота стратегията е дала резултат. Част от старите привърженици на петте партии са били отблъснати, но за сметка на това са били привлечени нови избиратели извън твърдите електорати. Надеждата е, след като РБ може да прескочи изборната бариера, на следващите избори да си върне и част от симпатизантите, пуснали бюлетини за ГЕРБ от притеснение гласът им да не “изгори”. Ако вотът на 25 май беше за Народно събрание, двете формации щяха да имат общо 103 депутати. В партията на Бойко Борисов са сигурни, че ще мобилизират много по-голяма подкрепа, но вече са далеч от мисълта, че могат да постигнат резултат, близък до мнозинството като през 2009 г. Затова Борисов вероятно е искрен в пожеланието си към реформаторите “да се върнат на мястото, което им се полага”.
Еуфорията от факта, че ГЕРБ и РБ получиха сумарно малко повече гласове от БСП и ДПС, беше толкова голяма, че в дните след вота пред парламента
Двете формации също така заговориха в един глас - за задаваща се финансова катастрофа. Всяка по своя начин. Борисов за кой ли път размаха плашилото “бутане на валутния борд”. Мартин Димитров, който през 1996 г. е бил абитуриент, извади любимата си и многократно използвана през последните години заплаха от нова “Виденова зима”.
При такова вече пълно единодушие очевидно мнозина в ГЕРБ и РБ мислят за съвместно управление. Дали обаче ще успеят да постигнат мнозинство в бъдещото 43-то Народно събрание, зависи от много фактори – кога ще са изборите, какви листи ще подредят, каква кампания ще проведат, как ще се справят с препятствията и много други. Но нека си представим, че това все пак се случи. От взаимодействието на новия тандем до момента спокойно може да се направят някои прогнози.
Реформаторският блок твърди, че би заработил с ГЕРБ само ако в партията на Борисов настъпят сериозни промени. Само че такива няма, не се и очертават. Голяма част от министрите на ГЕРБ днес са не само депутати, а и основни говорители по съответните ресори. В останалите случаи тази роля играят бивши зам.-министри и бивши председатели на комисии в НС, които също намериха място в парламентарната група. Цветан Цветанов все така е организационният мотор на партията, даже покрай съдебните си перипетии е “канонизиран”. Михаил Миков е сочен с пръст като временно заемащ председателския стол на парламента, който принадлежи на Цецка Цачева. Само Искра Фидосова я няма... Самият Борисов е все така едноличен лидер. Единствената лека промяна всъщност е в него –
И от РБ, и от ГЕРБ се кълнат, че ако тръгнат към следизборен съюз, ще проведат прозрачни и публични преговори. Що за разговори биха били това, не е трудно да се предположи на базата на досегашните две подобни мероприятия.
Първата среща беше на 17 април в стаята на ГЕРБ в НС, претъпкана от репортери и оператори. Тя продължи около час, като през повечето време говореше Борисов, все едно дава пресконференция. Когато друг вземеше думата, той убиваше времето с драскане по тефтер или разсейваше скуката си с пускане на шегички. Лидерът на ДСБ Радан Кънев опита да даде някакви конкретни насоки на разговора, но не му се удаде. На сбирката двете формации трябваше да се обединят около няколко основни управленски принципа, но се обединиха само около... нуждата от предсрочни избори.
Втората среща се състоя на 14 май, Борисов върна гостуването и дойде в централата на ДСБ, която в момента служи и за щаб на РБ. И на чужд терен той се чувстваше като у дома си, дръпна познати тиради пред камерите, измисли два-три лафа. Темата беше енергетиката и от другата страна на масата нарочно премълчаха спорните моменти. Така най-голямата новина от мероприятието остана ръкостискането между Борисов и “най-голямата му грешка” Трайчо Трайков, който сега е в гражданския съвет на РБ. А единственият резултат се оказа поканата от страна на ГЕРБ реформаторите да проследят дебатите по тематичния вот на недоверие от балкона на НС. Която покана впрочем Борисов изчете от листче, подадено му от Румяна Бъчварова...
Гербери и реформатори се заричат, ако направят коалиция, да подпишат свръхподробно споразумение по немски образец. Какво би могло да пише в такъв документ обаче, засега е загадка. Още на първата среща помежду им
По една от най-актуалните напоследък теми – “Южен поток”, двете формации фатално се разминават. Реформаторите са твърдо за спиране на проекта, докато в ГЕРБ са за строеж на газопровода при спазване на европейското законодателство. Според Борисов даже тръбата да започне да носи приходи за държавата след 20 години, пак ще е от полза, защото “ще идват инженери, ще спят по хотели, ще плащат сметки в ресторанти”. Бившият премиер се пъчи, че ако бил останал на власт, то газопровода “досега вече щях да съм го построил”. И деликатно избягва ключови акпекти като определяне на цената, избора на изпълнители и пр.
Списъкът може да се продължи по почти всяко от “12-те начала” на Реформаторския блок. РБ се застъпва за целево финансиране на партиите, ГЕРБ се гордее със своята благотворителност с пари от държавната субсидия и държи на натрупаните си милиони на влог. Реформаторите поставят на едно от първите места сред приоритетите си дълбока съдебна реформа. В ГЕРБ се замислят по въпроса само покрай катарзисите на Цветанов в съдебните зали.
От всичко изброено дотук добре се вижда, че ако някога бъде съставено коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ, в него ще бъдат направени огромни отстъпки. Но от коя страна ще са повече – от малкия или от големия партньор?
Реформаторите не бива да изключват и варианта Борисов да избере други партньори, както направи през 2009-а. Какво ще се случи при този сценарий, също може да се предрече с голяма степен на вероятност. Радан Кънев няма ту остро да критикува, ту да носи цветя на Борисов както Иван Костов. Но много други фигури в блока със сигурност ще тръгнат
Отделна тема е дали и доколко РБ ще запази целостта си предвид реваншизма, отключен от изместването на Меглена Кунева от водаческото място в евролистата. Както и дали блокът ще съумее да напрупа повече доверие, защото с изяви като тези след евровота това е крайно съмнително.
Спасението от финансов крах на страната икономистите на РБ видяха в пет думи и една абревиатура – “план за спасение на България” (без повече подробности) и КСНС (говорилните под егидата на президента, чийто коефициент на полезно действие е добре известен).
“Плащаме по 2 млн. евро на “Газпром” лихва всеки месец. Ако тези пари отидат в «Спешна помощ», няма българите да умират по улицата”, това пък гласеше “експертизата” на д-р Петър Москов от ДСБ по друга наболяла тема...
Еуфорията от факта, че ГЕРБ и РБ получиха сумарно малко повече гласове от БСП и ДПС, беше толкова голяма, че в дните след вота пред парламента
хвърчаха тапи от шампанско
- щастливи гербери и реформатори вдигаха тостове в рехава демонстрация на жълтите павета. Петър Москов от ДСБ почти се обясни в любов на Томислав Дончев от ГЕРБ - с него можел не само да протестира, а и да прави “много други неща”.Двете формации също така заговориха в един глас - за задаваща се финансова катастрофа. Всяка по своя начин. Борисов за кой ли път размаха плашилото “бутане на валутния борд”. Мартин Димитров, който през 1996 г. е бил абитуриент, извади любимата си и многократно използвана през последните години заплаха от нова “Виденова зима”.
При такова вече пълно единодушие очевидно мнозина в ГЕРБ и РБ мислят за съвместно управление. Дали обаче ще успеят да постигнат мнозинство в бъдещото 43-то Народно събрание, зависи от много фактори – кога ще са изборите, какви листи ще подредят, каква кампания ще проведат, как ще се справят с препятствията и много други. Но нека си представим, че това все пак се случи. От взаимодействието на новия тандем до момента спокойно може да се направят някои прогнози.
Реформаторският блок твърди, че би заработил с ГЕРБ само ако в партията на Борисов настъпят сериозни промени. Само че такива няма, не се и очертават. Голяма част от министрите на ГЕРБ днес са не само депутати, а и основни говорители по съответните ресори. В останалите случаи тази роля играят бивши зам.-министри и бивши председатели на комисии в НС, които също намериха място в парламентарната група. Цветан Цветанов все така е организационният мотор на партията, даже покрай съдебните си перипетии е “канонизиран”. Михаил Миков е сочен с пръст като временно заемащ председателския стол на парламента, който принадлежи на Цецка Цачева. Само Искра Фидосова я няма... Самият Борисов е все така едноличен лидер. Единствената лека промяна всъщност е в него –
намери верния опозицонен тон
Говори се, с помощта на бившата шефка на премиерския му кабинет Румяна Бъчварова. Откакто тя беше включена в ръководството на партията, Борисов (почти) спря да се ожалва, че незаслужено е останал в опозиция, намали (донякъде) самоизтъкването за сметка на критиките, заговори (малко) повече с факти, отколкото с преувеличения, и като цяло (когато не се увлече) си мери приказките. Това обаче е просто една текуща тактика.И от РБ, и от ГЕРБ се кълнат, че ако тръгнат към следизборен съюз, ще проведат прозрачни и публични преговори. Що за разговори биха били това, не е трудно да се предположи на базата на досегашните две подобни мероприятия.
Първата среща беше на 17 април в стаята на ГЕРБ в НС, претъпкана от репортери и оператори. Тя продължи около час, като през повечето време говореше Борисов, все едно дава пресконференция. Когато друг вземеше думата, той убиваше времето с драскане по тефтер или разсейваше скуката си с пускане на шегички. Лидерът на ДСБ Радан Кънев опита да даде някакви конкретни насоки на разговора, но не му се удаде. На сбирката двете формации трябваше да се обединят около няколко основни управленски принципа, но се обединиха само около... нуждата от предсрочни избори.
Втората среща се състоя на 14 май, Борисов върна гостуването и дойде в централата на ДСБ, която в момента служи и за щаб на РБ. И на чужд терен той се чувстваше като у дома си, дръпна познати тиради пред камерите, измисли два-три лафа. Темата беше енергетиката и от другата страна на масата нарочно премълчаха спорните моменти. Така най-голямата новина от мероприятието остана ръкостискането между Борисов и “най-голямата му грешка” Трайчо Трайков, който сега е в гражданския съвет на РБ. А единственият резултат се оказа поканата от страна на ГЕРБ реформаторите да проследят дебатите по тематичния вот на недоверие от балкона на НС. Която покана впрочем Борисов изчете от листче, подадено му от Румяна Бъчварова...
Гербери и реформатори се заричат, ако направят коалиция, да подпишат свръхподробно споразумение по немски образец. Какво би могло да пише в такъв документ обаче, засега е загадка. Още на първата среща помежду им
фундаментално различие се очерта
по един от основните управленски принципи. От РБ се обявиха срещу партизанските “метли” и политическите назначения в администрацията и настояха за повсеместно конкурсно начало. На Бойко Борисов обаче този принцип му се видя твърде труден и бавен. Освен това той изказа мнение, че когато партията му е спечелила 117 депутатски места, както през 2009 г., значи народът му е казал да омете кадрите на другите политически сили.По една от най-актуалните напоследък теми – “Южен поток”, двете формации фатално се разминават. Реформаторите са твърдо за спиране на проекта, докато в ГЕРБ са за строеж на газопровода при спазване на европейското законодателство. Според Борисов даже тръбата да започне да носи приходи за държавата след 20 години, пак ще е от полза, защото “ще идват инженери, ще спят по хотели, ще плащат сметки в ресторанти”. Бившият премиер се пъчи, че ако бил останал на власт, то газопровода “досега вече щях да съм го построил”. И деликатно избягва ключови акпекти като определяне на цената, избора на изпълнители и пр.
Списъкът може да се продължи по почти всяко от “12-те начала” на Реформаторския блок. РБ се застъпва за целево финансиране на партиите, ГЕРБ се гордее със своята благотворителност с пари от държавната субсидия и държи на натрупаните си милиони на влог. Реформаторите поставят на едно от първите места сред приоритетите си дълбока съдебна реформа. В ГЕРБ се замислят по въпроса само покрай катарзисите на Цветанов в съдебните зали.
От всичко изброено дотук добре се вижда, че ако някога бъде съставено коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ, в него ще бъдат направени огромни отстъпки. Но от коя страна ще са повече – от малкия или от големия партньор?
Реформаторите не бива да изключват и варианта Борисов да избере други партньори, както направи през 2009-а. Какво ще се случи при този сценарий, също може да се предрече с голяма степен на вероятност. Радан Кънев няма ту остро да критикува, ту да носи цветя на Борисов както Иван Костов. Но много други фигури в блока със сигурност ще тръгнат
по пътя на личните си амбиции
Достатъчно е да си припомним колко кадри на ДСБ влязоха в управлението на ГЕРБ (а много други се опитаха неуспешно). И да видим например как бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов от най-яростен критик на Цветан Цветанов се превърна в негов защитник по казуса с отказаното подслушване. Или пък да си припомним как видни учредители на “България на гражданите” се трансферираха в екипа на премиера Орешарски и пр.Отделна тема е дали и доколко РБ ще запази целостта си предвид реваншизма, отключен от изместването на Меглена Кунева от водаческото място в евролистата. Както и дали блокът ще съумее да напрупа повече доверие, защото с изяви като тези след евровота това е крайно съмнително.
Спасението от финансов крах на страната икономистите на РБ видяха в пет думи и една абревиатура – “план за спасение на България” (без повече подробности) и КСНС (говорилните под егидата на президента, чийто коефициент на полезно действие е добре известен).
“Плащаме по 2 млн. евро на “Газпром” лихва всеки месец. Ако тези пари отидат в «Спешна помощ», няма българите да умират по улицата”, това пък гласеше “експертизата” на д-р Петър Москов от ДСБ по друга наболяла тема...
Няма коментари:
Публикуване на коментар