Гражданин за американско развитие на България

По време на едноседмичната си визита в САЩ Бойко Борисов каза това, което вярва, че вашингтонската му аудитория иска да чуе

сп. "ТЕМА", бр.  24 (653), 16-22 Юни 2014, temadaily.bg

Точно преди седем години Бойко Борисов замина на първото си посещение в САЩ в ролята на многообещаващ политически лидер. За тогавашния столичен кмет и неформален шеф на наскоро учредената ГЕРБ моментът беше особено важен за получаване на “конграчулейшънс”. Партията беше спечелила първите си избори – за евродепутати, но предстоеше далеч по-важният местен вот. Същевременно току-що бяха излезли статиите в американското издание “Конгрешънъл куотърли”, които спекулираха с тъмните моменти в миналото на нейния водач.
Във Вашингтон Борисов се срещна с помощник държавния секретар на САЩ Даниъл Фрийд. От пресцентъра на ГЕРБ съобщиха, че след като дипломатът бил запознат с изборните резултати, той поздравил партията за “достойно извоюваното място” и изразил подкрепа за “модерната й политическа линия”. Публична реакция от американска страна нямаше, но неофициално беше направено категорично опровержение Държавният депарпамент да е правил оценка на която и да е българска партия.
Седмица по-късно Борисов е давал обяснения в Посолството на САЩ в София, свидетелства поверителна грама, изтекла в Уикилийкс. Пред посланик Джон Байърли той категорично отрекъл да

си е приписал подкрепа

от Фрийд и прехвърлил вината за гафа върху медии, близки до Иван Костов (действително определени сайтове раздухаха скандала, но пък някои издания се бяха престарали в интерпретациите колко сърдечно е бил посрещнат Борисов от американците). Байърли отвърнал с тактични изрази, но с ясно послание – такива истории да не се повтарят. Опитният дипломат после написал в доклада си, че “много от това, което Борисов казва, е свързано с това, което вярва, че определена аудитория (в случая американският посланик) иска да чуе”.
Сега лидерът на ГЕРБ пак е пресен победител в евровота и отново отиде на визита в САЩ. Партийният пресцентър за пореден път е меродавен източник на информация за разговорите му във Вашингтон. Оттам твърдят, че едноседмичната визита, заради която Борисов пропусна вот на недоверие и преговори за датата на предсрочни парламентарни избори, е планирана три месеца предварително. Но ако това отговаря на истината, значи планът е бил лидерът на ГЕРБ да пристигне в американската столица непосредствено след евровота. Не стана ясно и чия е била инициативата, от ръководството на партията се изпуснаха да съобщят, че организацията е дело на българския Център за изследване на демокрацията.
Посланията на Борисов в САЩ определено бяха подбрани така, че да се харесат на политиците и да погалят ушите на бизнеса: остри критики към “комунистите”, изтъкване на спрените от предишното правителство руски енергийни проекти, покана за разработване на българските газови находища, подкрепа за идеята “Европейски енергиен съюз”, обещание за анулиране на договора за изпълнителя на “Южен поток”, провеждане на прозрачен конкурс за строител на газопровода и т.н., и т.н. Още на първия ден офертата беше отправена в прав текст: “На този фон САЩ могат да избират

с кого да работят в България

– с комунистите или с ГЕРБ“. Дали обаче Борисов беше чут и доколко сериозно бяха взети ангажиментите, които пое? Първата среща на лидера на ГЕРБ във Вашингтон беше с председателя на Международния републикански институт Марк Грийн. Според напоителното прессъобщение Грийн оценил високо реформите, проведени от правителството на ГЕРБ, нарекъл партията “радетели на принципите на пазарната икономика”, “приятели и надеждни партньори” и прочие суперлативи. Институтът обаче не счете за необходимо да публикува подобно ласкаво съобщение в своя сайт, не пусна даже снимка от срещата в акаунта си във Фейсбук и дори не написа няколко думи за нея в профила си в Туитър. После Борисов се видя и с “моите приятели от Националния демократически институт”. Какво са си говорили, не се разбра, тъй като от американска страна не се появи и дума за събитието. А от българска беше публикуван само един кадър, без обаче да пише с кого се е снимал Борисов... Лидерът на ГЕРБ изнесе цяла презентация пред кръгла маса на тема „Енергийната сигурност“ в Търговската камара на САЩ. Но структурата не я представи на интернет страницата си и от събитието остана само снимка как Борисов говори в пълна заседателна зала. Най-доволен бившият премиер изглеждаше на кадъра, на който се ръкува с Джон Маккейн, с когото обсъдили “ситуацията в Европа и развитието на кризата в Украйна”, както и строителството на “Южен поток”. Сенаторът от Аризона обаче не включи срещата в официалния си график. Бойко Борисов разговаря и с изпълнителния директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис – среща, която също само попълни колекцията му от снимки във Фейсбук.
Единствената организация, която оцени по достойнство гостуването на лидера на ГЕРБ, беше Центърът за европейски политически анализи. Само че в консултативния съвет на този тинк-танк е Иван Кръстев, а отскоро старши изследовател там е Симеон Дянков...

Реформаторски ГЕРБ или герберски блок

Отсега може да се направят някои очевидни изводи как би изглеждал управленски тандем вдясно

сп. "ТЕМА", бр. 23 (652), 09-15 Юни 2014

Още преди европейските избори в Реформаторския блок решиха да признаят очевидното – ГЕРБ е единственият им възможен партньор в едно следващо управление. Реформаторите зарязаха неубедителните условности и лицемерните фрази, пресмятайки, че е по-добре да дадат заявка за участие във властта с цената на компромиси, отколкото да изглеждат като принципна, но вечна опозиция.

Според анализа на блока за резултатите от вота стратегията е дала резултат. Част от старите привърженици на петте партии са били отблъснати, но за сметка на това са били привлечени нови избиратели извън твърдите електорати. Надеждата е, след като РБ може да прескочи изборната бариера, на следващите избори да си върне и част от симпатизантите, пуснали бюлетини за ГЕРБ от притеснение гласът им да не “изгори”. Ако вотът на 25 май беше за Народно събрание, двете формации щяха да имат общо 103 депутати. В партията на Бойко Борисов са сигурни, че ще мобилизират много по-голяма подкрепа, но вече са далеч от мисълта, че могат да постигнат резултат, близък до мнозинството като през 2009 г. Затова Борисов вероятно е искрен в пожеланието си към реформаторите “да се върнат на мястото, което им се полага”.
Еуфорията от факта, че ГЕРБ и РБ получиха сумарно малко повече гласове от БСП и ДПС, беше толкова голяма, че в дните след вота пред парламента

хвърчаха тапи от шампанско

- щастливи гербери и реформатори вдигаха тостове в рехава демонстрация на жълтите павета. Петър Москов от ДСБ почти се обясни в любов на Томислав Дончев от ГЕРБ - с него можел не само да протестира, а и да прави “много други неща”.
Двете формации също така заговориха в един глас - за задаваща се финансова катастрофа. Всяка по своя начин. Борисов за кой ли път размаха плашилото “бутане на валутния борд”. Мартин Димитров, който през 1996 г. е бил абитуриент, извади любимата си и многократно използвана през последните години заплаха от нова “Виденова зима”.
При такова вече пълно единодушие очевидно мнозина в ГЕРБ и РБ мислят за съвместно управление. Дали обаче ще успеят да постигнат мнозинство в бъдещото 43-то Народно събрание, зависи от много фактори – кога ще са изборите, какви листи ще подредят, каква кампания ще проведат, как ще се справят с препятствията и много други. Но нека си представим, че това все пак се случи. От взаимодействието на новия тандем до момента спокойно може да се направят някои прогнози.
Реформаторският блок твърди, че би заработил с ГЕРБ само ако в партията на Борисов настъпят сериозни промени. Само че такива няма, не се и очертават. Голяма част от министрите на ГЕРБ днес са не само депутати, а и основни говорители по съответните ресори. В останалите случаи тази роля играят бивши зам.-министри и бивши председатели на комисии в НС, които също намериха място в парламентарната група. Цветан Цветанов все така е организационният мотор на партията, даже покрай съдебните си перипетии е “канонизиран”. Михаил Миков е сочен с пръст като временно заемащ председателския стол на парламента, който принадлежи на Цецка Цачева. Само Искра Фидосова я няма... Самият Борисов е все така едноличен лидер. Единствената лека промяна всъщност е в него –

намери верния опозицонен тон

Говори се, с помощта на бившата шефка на премиерския му кабинет Румяна Бъчварова. Откакто тя беше включена в ръководството на партията, Борисов (почти) спря да се ожалва, че незаслужено е останал в опозиция, намали (донякъде) самоизтъкването за сметка на критиките, заговори (малко) повече с факти, отколкото с преувеличения, и като цяло (когато не се увлече) си мери приказките. Това обаче е просто една текуща тактика.
И от РБ, и от ГЕРБ се кълнат, че ако тръгнат към следизборен съюз, ще проведат прозрачни и публични преговори. Що за разговори биха били това, не е трудно да се предположи на базата на досегашните две подобни мероприятия.
Първата среща беше на 17 април в стаята на ГЕРБ в НС, претъпкана от репортери и оператори. Тя продължи около час, като през повечето време говореше Борисов, все едно дава пресконференция. Когато друг вземеше думата, той убиваше времето с драскане по тефтер или разсейваше скуката си с пускане на шегички. Лидерът на ДСБ Радан Кънев опита да даде някакви конкретни насоки на разговора, но не му се удаде. На сбирката двете формации трябваше да се обединят около няколко основни управленски принципа, но се обединиха само около... нуждата от предсрочни избори.
Втората среща се състоя на 14 май, Борисов върна гостуването и дойде в централата на ДСБ, която в момента служи и за щаб на РБ. И на чужд терен той се чувстваше като у дома си, дръпна познати тиради пред камерите, измисли два-три лафа. Темата беше енергетиката и от другата страна на масата нарочно премълчаха спорните моменти. Така най-голямата новина от мероприятието остана ръкостискането между Борисов и “най-голямата му грешка” Трайчо Трайков, който сега е в гражданския съвет на РБ. А единственият резултат се оказа поканата от страна на ГЕРБ реформаторите да проследят дебатите по тематичния вот на недоверие от балкона на НС. Която покана впрочем Борисов изчете от листче, подадено му от Румяна Бъчварова...
Гербери и реформатори се заричат, ако направят коалиция, да подпишат свръхподробно споразумение по немски образец. Какво би могло да пише в такъв документ обаче, засега е загадка. Още на първата среща помежду им

фундаментално различие се очерта

по един от основните управленски принципи. От РБ се обявиха срещу партизанските “метли” и политическите назначения в администрацията и настояха за повсеместно конкурсно начало. На Бойко Борисов обаче този принцип му се видя твърде труден и бавен. Освен това той изказа мнение, че когато партията му е спечелила 117 депутатски места, както през 2009 г., значи народът му е казал да омете кадрите на другите политически сили.
По една от най-актуалните напоследък теми – “Южен поток”, двете формации фатално се разминават. Реформаторите са твърдо за спиране на проекта, докато в ГЕРБ са за строеж на газопровода при спазване на европейското законодателство. Според Борисов даже тръбата да започне да носи приходи за държавата след 20 години, пак ще е от полза, защото “ще идват инженери, ще спят по хотели, ще плащат сметки в ресторанти”. Бившият премиер се пъчи, че ако бил останал на власт, то газопровода “досега вече щях да съм го построил”. И деликатно избягва ключови акпекти като определяне на цената, избора на изпълнители и пр.
Списъкът може да се продължи по почти всяко от “12-те начала” на Реформаторския блок. РБ се застъпва за целево финансиране на партиите, ГЕРБ се гордее със своята благотворителност с пари от държавната субсидия и държи на натрупаните си милиони на влог. Реформаторите поставят на едно от първите места сред приоритетите си дълбока съдебна реформа. В ГЕРБ се замислят по въпроса само покрай катарзисите на Цветанов в съдебните зали.
От всичко изброено дотук добре се вижда, че ако някога бъде съставено коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ, в него ще бъдат направени огромни отстъпки. Но от коя страна ще са повече – от малкия или от големия партньор?
Реформаторите не бива да изключват и варианта Борисов да избере други партньори, както направи през 2009-а. Какво ще се случи при този сценарий, също може да се предрече с голяма степен на вероятност. Радан Кънев няма ту остро да критикува, ту да носи цветя на Борисов както Иван Костов. Но много други фигури в блока със сигурност ще тръгнат 

по пътя на личните си амбиции

Достатъчно е да си припомним колко кадри на ДСБ влязоха в управлението на ГЕРБ (а много други се опитаха неуспешно). И да видим например как бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов от най-яростен критик на Цветан Цветанов се превърна в негов защитник по казуса с отказаното подслушване. Или пък да си припомним как видни учредители на “България на гражданите” се трансферираха в екипа на премиера Орешарски и пр. 
Отделна тема е дали и доколко РБ ще запази целостта си предвид реваншизма, отключен от изместването на Меглена Кунева от водаческото място в евролистата. Както и дали блокът ще съумее да напрупа повече доверие, защото с изяви като тези след евровота това е крайно съмнително. 
Спасението от финансов крах на страната икономистите на РБ видяха в пет думи и една абревиатура – “план за спасение на България” (без повече подробности) и КСНС (говорилните под егидата на президента, чийто коефициент на полезно действие е добре известен).   
“Плащаме по 2 млн. евро на “Газпром” лихва всеки месец. Ако тези пари отидат в «Спешна помощ», няма българите да умират по улицата”, това пък гласеше “експертизата” на д-р Петър Москов от ДСБ по друга наболяла тема...