България е с една от най-тежките изборни бариери за евродепутати
Само три години след като за пръв път беше приет Изборен кодекс, той ще бъде заменен с изцяло нов. Смисълът на това упражнение беше да се преодолее масовото недоверие в правилата, да се улесни участието и да се повиши активността във вотовете. Което в крайна сметка да доведе до по-широко представителство на гражданите във властта.
Новият кодекс със сигурност ще умножи многократно кандидатите с ниските си изисквания към тях, може и да покачи интереса към гласуването с възможността за пренареждане на листите. Но по всяка вероятност няма да остави по-малко хора непредставени. Не и на предстоящия евровот на 25 май. Защото изборната бариера остана твърде висока за по-малки формации и независими кандидати – 5.88%.
Всяка държава в ЕС сама определя правилата, по които 400 милиона европейци излъчват 751 евродепутати. Съществува само един основен общ регламент – пропорционална система с праг, не по-голям от 5%. И тук обаче има оставена свобода на действие с уговорката, че бариерата не трябва да надвишава пет на сто, ако изобщо бъде фиксирана такава.
Девет страни са избрали максималните 5 процента в своите законодателства, в три прагът е 4%, в Гърция е 3%, в Кипър е 1.8%, а в четиринайсет формално няма праг. Сред тях е и България, която има 17 депутати в ЕП. Така прагът у нас се изчислява, като се разделят всички гласове на броя на евродепутатите. В проценти това прави малко над 5.88.
Както всяко нещо в българското изборно законодателство и въпросното решение изобщо не е случайно. През 2007 г., когато за първи път избирахме своите членове на ЕП, тихомълком го лансира Христо Бисеров. Бившите му съпартийци от десницата проспаха уловката, вследствие на което и СДС, и ДСБ останаха под чертата. Подобни хватки обаче обикновено имат бумерангов ефект. Тройната коалиция запази правилото и за евровота през 2009 г., когато Синята коалиция получи почти 8%, а извън сметките за една бройка остана проправителствената нова партия ЛИДЕР със своите 5.7%...
Въпреки всичко това високата бариера беше запазена и в кодекса на Искра Фидосова, остана и в този на Мая Манолова. Както се вижда на графиката, решението не зависи от никакъв количествен, териториален или даже манталитетен показател. Италия и Швеция са на едно мнение, трите прибалтийски републики не са с еднакви правила, в Румъния не е като в България. Само най-малките държави, естествено, са с ниска или без бариера. В големите пък прехвърлянето на прага не гарантира получаването на мандат. Така например германският конституционен съд свали прага от 5 на 3% през 2011 г. Сега пък съдът го отмени изцяло. Но на предишния вот изборната формула на практика е отредила евродепутати за формациите с над 7.2%.
И още - от 14-те страни без праг само половината са с по-малко членове на ЕП от България. Тоест в още 7 (освен 14-те с фиксиран) бариерата е по-ниска от нашата. Е, не сме “изборна Стефка Костадинова”, но сме в топ 7 на ЕС.
Най-подходящото сравнение за нас е Австрия, която е с малко по-многобройно население и също ще избира 17 евродепутати. Прагът там е 4%, колкото е и на българските парламентарни избори. Но все се намира някой, който да реши, че му е по-изгодно да се състезава не на бягане с препятствия, а на висок скок...
Няма коментари:
Публикуване на коментар