Външнотърговски българин (ВТБ)

сп. "ТЕМА", бр. 11 (640), 17-23 Март 2014, temadaily.bg 

Когато преди година Бойко Борисов сдаде предсрочно властта, лицето на един член на кабинета рязко контрастираше на фона на траурните физиономии на колегите му. Симеон Дянков, който два дни по-рано беше принуден да подаде оставка, я оттегли. Въпреки нежеланието на премиера финансовият министър вече нямаше как да бъде сменен и продължи да заема поста до назначаването на служебното правителство. Дянков оползотвори последните си дни в министерството да обрисува във възможно най-светли краски своя мандат. Но освен време за самореклама спечели нещо много по-важно – в CV-то му не влезе думата “уволнен”. Така Дянков можеше спокойно да впише в автобиографията си, че е бил “вицепремиер и финансов министър на България (2009-2013)”, без допълнителни неприятни уточнения. А фактът, че все пак е подал оставка на финала, остана достояние само за тези, които изчетат докрай статията за него в англоезичната Уикипедия.
В средата на миналото лято Дянков си намери ново работно място, което логично беше в САЩ. По време на есенния семестър всеки петък той пътуваше до Кеймбридж, за да преподава в харвардския факултет по държавно управление “Дж. Ф. Кенеди”. Името на неговата дисциплината беше “Политиката на развитие”, продължителността на заниманията – 3 часа. “Би трябвало да бъде забавно. Мога да черпя от опита си както от Световната банка, така и от мандата ми в българското правителство. И, разбира се, от изследователската ми работа в последните 15 години”, обясни Дянков в представянето си на сайта на школата.
Избраният подход пролича в курса му. Предпоследната, девета лекция например е била посветена на ролята на медиите. “Има ли значение кой притежава медиите? Какъв е ефектът на социалните медии върху развитието? Стимулират ли те протести или също така очертават реформаторски дневен ред? Колко могъщи са неправителствените организации (НПО) в оказването на влияние върху политическите реформи? Трябват ли ви местни

НПО и тинк-танкове за да съберете подкрепа

в политическите реформи?” На тези въпроси е отговорил бившият финансов министър пред възпитаниците си на 8 ноември м.г. А за домашно им е дал да направят проект за своя НПО. Освен това е поставил задачи на студентите да работят в екипи по съставяне на програма за реформа в регулаторната рамка на държава по избор, както и по проектиране на държавна образователна програма.
По това време Дянков завърши и книгата си “Кризата в еврозоната отвътре”, посветена на опита му от сбирките на финансовите министри в ЕС по време на кризисните години. В класацията на най-цитираните икономисти в света IDEAS/RePEc, която обичаше да сочи в началото на мандата, днес бившият вицепремиер се намира на 292-ро място. Високото му класиране сред хилядите имена продължава да се дължи на множеството съвместни публикации с неизменния лидер в тази ранглиста – неговият колега от Харвард Андрей Шлейфер. Американският икономист с руско-еврейски произход също има известен практически опит. В началото на 90-те години на миналия век е съветник на руския вицепремиер Анатолий Чубайс по приватизацията. После е съден в САЩ заради закупуване по същото време на акции на раздържавени предприятия, но се разминава с милионни глоби след сключване на извънсъдебни споразумения.
Още назавършил ангажимента си в САЩ, бившият вицепремиер получи оферта от Русия – да стане ректор на Руската икономическа школа (РЭШ). Дянков не се колеба дълго дали да

замени Вашингтон, където e семейството му, с Москва

Той зае мястото на друга любопитна фигура – либералният икономист Сергей Гуриев, бивш съветник на премиера Медведев и критик на президента Путин. Гуриев емигрира във Франция, след (по думите му) враждебни разпити от руски следователи във връзка с критики срещу втората присъда на бившия олигарх Михаил Хородковски. Въпреки личните уверения на президента Путин, че никой не го заплашва, икономистът напусна страната, обявявайки се за заплашен от тормоз на руските служби.
Гуриев се оттегли от РЭШ в края на май, Дянков получил поканата за поста му през август. Обади ми се член на съвета на директорите на РЭШ, главният икономист Ерик Берглоф, с когото сме работили заедно много години, и ми каза: „Това е много интересно за нас и може би ще бъде много интересно за теб. Може би бихме могли да го обсъдим - разказа Дянков пред “Коммерсант” - Помислих, че да се работи тук ще бъде трудно, но ще е много интересно.” Той похвали школата като един от петте най-добри икономически университета в Европа и обяви амбиции да я постави сред десетте най-добри в света извън САЩ.
Бившият министър, който притежава къща за милион и половина долара в Джорджтаун, Вашингтон, а в София обитаваше дом №7 в резиденция “Бояна”, обяви, че се нанася в студентски кампус на 15-ина километра от центъра на Москва.
Междувременно

Русия дръпна с 19 места в Doing business

създадената от Дянков класация, с което изпревари останалите страни от групата БРИКС. А притежаваният от близкия до Кремъл олигарх Алишер Усманов “Коммерсант” започна редовно да пише с добро за българина и любезно да го интервюира. Дянков, произведен вече в професор на РЭШ, не остана длъжен. През ноември в свое интервю за вестника той разказа колко приятно бил изненадан от среща с Путин в София, на която руският президент демонстрирал детайлни познания “в кои направления трябва да се реформираме, как може да се направи това и по какъв начин са го правили някои други държави”. Само списание “Огонек”, което в момента е от същата издателска група, си позволи лека ирония в портрета на бившия министър, озаглавен “Симеон Твърдия” (“Симеон жесткий”). В очерка беше описана накратко строгата фискална политика на Дянков, която дала резултати, “но хората, които бяха изтърпели много дотогава, отказаха да търпят още”. Изводът на изданието: “уникален опит, който да приложи в Русия, новият ректор на РЭШ не притежава”...
На целия този фон не изглежда толкова изненадваща новината, че българинът беше номиниран за член на надзорния съвет на руската Внешторгбанк (ВТБ). Която беше съобщена, естествено, от “Коммерсант”. В надзора на най-голямата търговска банка на Русия (първа по уставен капитал, втора по активи), в която мажоритарен
собственик е държавата, няма случайни хора
Рокадите в съвета дойдоха след оттегляне на двама от членовете - Генадий Меликаян (член на надзорния съвет на Руската централна банка) и министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев. На тяхно място основният акционер (държавата) е предложил Дянков и зам.-председателя на Руската централна банка Владимир Чистюхин. Постът също не е синекурен. Според корпоративната структура на ВТБ надзорният съвет назначава и пред него се отчитат всички основни управленски звена. Докато надзорът докладва само пред Общото събрание на акционерите, от което е избран. Новите членове на съвета ще бъдат избрани официално на годишно общо събрание на 19 юни.
В България руската банка присъства чрез инвестиционното си поделение “ВТБ Кепитъл”, а мениджър е друг бивш финансов министър - Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев. Главният изпълнителен директор за Великобритания и региона на “ВТБ Кепитъл” също е българин – Атанас Бостанджиев, който е работил с Велчев в “Мерил Линч”.
А тези, които сега с прискърбие следят новата посока на подкрепяната навремето от тях кариера на Симеон Дянков, трябва да си припомнят едно от последните му интервюта като финансов министър. В края на януари 2013 г. пред „Российская газета“ той се изказа в противоположен на “напляскването” смисъл за Русия. „Искаме да привлечем колкото се може повече руски инвестиции в икономиката на България. При това разбираме, че от своя страна България трябва да осигури добри условия за инвеститорите. С други думи, ние не делим капиталовложенията на инвестиции от Русия и например инвестиции от страни от ЕС - заяви тогава Дянков - Убедени сме, че близостта на нашите култури е добра основа за взаимни инвестиции.”

Висок скок

България е с една от най-тежките изборни бариери за евродепутати

сп. "ТЕМА", брой 9 (638), 03-10 Март 2014, temadaily.bg

Само три години след като за пръв път беше приет Изборен кодекс, той ще бъде заменен с изцяло нов. Смисълът на това упражнение беше да се преодолее масовото недоверие в правилата, да се улесни участието и да се повиши активността във вотовете. Което в крайна сметка да доведе до по-широко представителство на гражданите във властта.
Новият кодекс със сигурност ще умножи многократно кандидатите с ниските си изисквания към тях, може и да покачи интереса към гласуването с възможността за пренареждане на листите. Но по всяка вероятност няма да остави по-малко хора непредставени. Не и на предстоящия евровот на 25 май. Защото изборната бариера остана твърде висока за по-малки формации и независими кандидати – 5.88%.
Всяка държава в ЕС сама определя правилата, по които 400 милиона европейци излъчват 751 евродепутати. Съществува само един основен общ регламент – пропорционална система с праг, не по-голям от 5%. И тук обаче има оставена свобода на действие с уговорката, че бариерата не трябва да надвишава пет на сто, ако изобщо бъде фиксирана такава.
Девет страни са избрали максималните 5 процента в своите законодателства, в три прагът е 4%, в Гърция е 3%, в Кипър е 1.8%, а в четиринайсет формално няма праг. Сред тях е и България, която има 17 депутати в ЕП. Така прагът у нас се изчислява, като се разделят всички гласове на броя на евродепутатите. В проценти това прави малко над 5.88.
Както всяко нещо в българското изборно законодателство и въпросното решение изобщо не е случайно. През 2007 г., когато за първи път избирахме своите членове на ЕП, тихомълком го лансира Христо Бисеров. Бившите му съпартийци от десницата проспаха уловката, вследствие на което и СДС, и ДСБ останаха под чертата. Подобни хватки обаче обикновено имат бумерангов ефект. Тройната коалиция запази правилото и за евровота през 2009 г., когато Синята коалиция получи почти 8%, а извън сметките за една бройка остана проправителствената нова партия ЛИДЕР със своите 5.7%...
Въпреки всичко това високата бариера беше запазена и в кодекса на Искра Фидосова, остана и в този на Мая Манолова. Както се вижда на графиката, решението не зависи от никакъв количествен, териториален или даже манталитетен показател. Италия и Швеция са на едно мнение, трите прибалтийски републики не са с еднакви правила, в Румъния не е като в България. Само най-малките държави, естествено, са с ниска или без бариера. В големите пък прехвърлянето на прага не гарантира получаването на мандат. Така например германският конституционен съд свали прага от 5 на 3% през 2011 г. Сега пък съдът го отмени изцяло. Но на предишния вот изборната формула на практика е отредила евродепутати за формациите с над 7.2%.
И още - от 14-те страни без праг само половината са с по-малко членове на ЕП от България. Тоест в още 7 (освен 14-те с фиксиран) бариерата е по-ниска от нашата. Е, не сме “изборна Стефка Костадинова”, но сме в топ 7 на ЕС.
Най-подходящото сравнение за нас е Австрия, която е с малко по-многобройно население и също ще избира 17 евродепутати. Прагът там е 4%, колкото е и на българските парламентарни избори. Но все се намира някой, който да реши, че му е по-изгодно да се състезава не на бягане с препятствия, а на висок скок...