понеделник, 11 ноември 2013 г.

Бареков - политик

сп. "ТЕМА", бр. 44 (623), 11-17 Ноември 2013, temadaily.bg

Господин Бареков, как решихте, че сте готов за министър-председател и откъде ви хрумна да правите сравнения между себе си и Обама?
- Аз имам доста сериозна подготовка. Първо, за Обама ми казаха вашите колеги от вестник “Стандарт”.
Но го харесахте сякаш това сравнение....
- Естествено, че го харесах, как няма да го харесам. Смятам, че Обама е модерен политик, който трябва да бъде като човек за пример. А защо ме оприличават като българския Обама? Успехът на Обама дойде от пряката комуникация с американския народ. Той беше в плътна комуникация с хората и като спечели властта, пак е при тях. Можеш да го видиш през седмица в училища, на срещи с инвалиди, с пенсионери, в кварталната закусвалня. Къде го видяхме ние Бойко Борисов 4 години, преди това къде го видяхме Сергей Станишев.
Да видим кои са по-подготвени от мен. Бойко Борисов – доктор по пожарникарски науки, човек, който няма елементарна представа от езици, човек, който не може да пише, на практика неграмотен. И който от основател на СИК и мутра стана кмет и министър-председател. На Сергей Станишев първият му работен ден беше в Министерския съвет, така излиза по документи. Имаше някакъв стаж в БСП и първата му работа – министър-председател. Сакскобургготски – някой да знае нещо за неговото образование. Да, знае човекът езици, цар е, може би най-подготвен от всички беше той.
Прекратихте телевизионната си кариера, за да се отдадете на политическа. Каква роля за политическия ви проект имаше турнето “България без цензура” по ТВ7?
- То се проведе на 4-5 етапа през последните години, това бяха 5 обиколки в рамките на 3 години. На втората или третата обиколка започнах да се натъквам на идентични случаи в почти всички български градове. Хора, които живеят под ръба на социалния минимум, това е първата група случаи - инвалиди, пенсионери, безработни млади хора. И вторият случай – на хора, които масово нямат достъп до всякакви институции – общини, областни управи, правосъдна система. Разбира се, резултатът от това е демографският срив. И това, което аз видях, постепенно промени моя начин на мислене. Процесите бяха доста дълбоки и доста продължителни във времето. С промяната в начина ми на мислене дойде и решението, че трябва да се вземат по-радикални мерки за промяна на системата. Стигнах дотам, че хора, които ми симпатизират откровено – от десните, се притесняват за мен. Ваши колеги журналисти ми се обаждат и ми казват: “Ти обявяваш война на всички, прекалено си радикален.” Така че моето узряване за влизането ми в политиката дойде от факта, че един човек като мен – заможен, който води хубав начин на живот, има хубава професия, работи 20 години, се сблъска с едни хора, които просто нямат тези възможности. И тези хора са критично голяма маса от българския народ, мисля, че те вече са мнозинство.
Разбира се, случаят “Костинброд” беше много главоломен, много превратен момент. Аз на практика заради политическите обвинения, които получих след “Костинброд”, вече бях вкаран насила в политиката от разни политици.
Въпросът ми се отнасяше до последния етап от вашите обиколки – когато вече бяхте обявили, че ще започнете политическа кариера. И турнето “България без цензура” беше един добър старт за тази кариера...
- Беше добър финал на моята кариера като журналист, така предпочитам да го определям. Аз се стремях да не политизирам въпроса и дори нямаше случай, когато използвам трибуната на телевизията, за да лансирам свои политически тези и оценки. Правех го нелегално, така да се каже. Всъщност това турне беше видимата част на ситуацията. Паралелно в големите градове проведох по няколко срещи с хора от неправителствения сектор, т.нар. протестиращи от месец февруари, с хора от бизнеса – малкия, средния, с пенсионерски организации. На практика това беше много интересна част от турнето. Също и по малките населени места. Примерно, когато имах предаване във Враца, същия ден бях и в Криводол, и в Мездра. Когато бях във Видин, имах срещи в Белоградчик, в Лом. Там бяха много истински срещи, защото хората откровено ме караха да си говорим за политика. И откровено ме провокираха да се захващам с политика и политически проект. Някак си, още преди да обявя, че ще създавам движение или партия, хората вече бяха свикнали с тази новина.
Няма как обаче да разграничите предаването от движението, най-малкото защото те носеха едно и също име.
- Движението е гражданско, не съм убеден, че политическият проект ще се казва “България без цензура”. Хората, с които аз работя и които доброволно консултират нашия проект, това са предимно чужденци, американци, немци, смятат, че не е удачно “България без цензура” да бъде името на партията.
Кои са тези американци и германци?
- Нека да остане в тайна засега. За разлика от някои политици, които си приписват чуждестранна подкрепа, а нямат такава, аз имам чуждестранна подкрепа, но няма да си я приписвам.
Каква подкрепа?
- Сериозна подкрепа – политическа, социологическа, всякаква подкрепа.
Обратно - хората, които тук, в България, са по-силни на терен, български политолози и социолози, с които аз работя, ме убеждават, че е добре да запазя това движение като име на партията. Така че аз правя разграничение, и то доста сериозно. Що се отнася до телевизията, тя беше достатъчно обругана и обидена от хора, които се възползваха от тази телевизия. И аз мисля знаете ли какво – това, че ТВ7 роди политически проект, защото донякъде тя участваше в това раждане, ще бъде възмездието, което ще получат тези хора, които използваха брутално тази телевизия през последните 4 години. Мисля, че се сещате много добре за кои хора говоря.
Разходите по предаването “България без цензура”, което беше скъпа продукция, се поемаха от продуцентска къща No frame, която от своя страна има договор с телевизията. Тоест индиректно собственикът на телевизията подпомогна старта на вашия политически проект...
- Вас какво ви притеснява това?
Въпросът ми беше така ли е, или не?
- Така, собственик на телевизията е “Алегро кепитъл” - това е ясно, това са чуждестранни капитали. Предаването беше най-рейтинговото в телевизията, може да бъде проверено по рейтингите. От предаването полза имахме и аз, и моят политически проект, и собственикът на телевизията.
Сега, когато работя с частни пари - чуждестранни и мои, защото една голяма част от продуцентската компания е моя и за жалост никаква печалба няма тази продуцентска компания от нашето предаване, ме питат откъде са парите?
Каква част, извинете, от компанията е ваша?
- Ще стане ясно, аз ще го обявя това в най-скоро време. Защото ще има и продажба, аз имам преговори с чуждестранен инвеститор. Въпросът е, че това са частни пари, с които не се ощетява по никакъв начин данъкоплатецът. А иначе приемаме партиите да харчат по 60 милиона на година за политическа дейност. И приемаме Борисов, когато беше главен секретар и след това стана кмет, да си прави кампанията с парите на общината.
Вижте, давам ви един елементарен пример. Хубаво, било скъпо предаването. В моите коли бензинът си го слагам аз, плащам си от джоба. Борисов, като си правеше неговата кампания и обикаляше структурите в страната, ползваше гориво от община София.
Разбирам, че големият проблем е как Бареков ще успее да финансира проекта си. Ами ще успея – с пари от частния бизнес, аз не съм го крил. Аз не съм рушител на държавата, аз съм рушител на статуквото.
Имаше една много проста игра на политиците през последните години. Вие, медиите, защото аз вече не се броя там, и бизнесът в България бяха основните виновници. А Борисов, Сергей Станишев и компания бяха целите в бяло. Медиите бяха корумпирани, бизнесмените бяха лоши, а най-големите рекетьори всъщност бяха тези политици, които сега обещавам, че ще помета от политическата сцена. Те просто подмениха дневния ред на обществото.
Откъде накъде бизнесът да е виновен за недъзите на обществото? Напротив, ако няма подкрепа за бизнеса в България, народът ще продължи да мре от глад. Просто на политиците бизнесът им трябва дотолкова, доколкото да го рекетират, да му приберат комисионите и да го оставят да се оправя сам.
Един последен въпрос за взаимоотношенията между бъдещата партия и телевизията. Ангел Славчев, който организира на терен инициираните от вас протести...
- Не го надценявайте, не го надценявайте като организатор на протести.
...и бившата депутатка от “Атака” Калина Крумова, която е лице на вашия проект “Евромайки”, продължават да са водещи по ТВ7.
- Нашите протести се организират доста семпло, но за сметка на това се радвам, че са твърде масови. А що се отнася до нейната рубрика в ТВ7, моят съвет е да не я спира и също така бих я посъветвал да приема поканите от останалите телевизии. Защото аз примерно имах огромен проблем и в момента го имам за това, че телевизиите казват: “Ама той Бареков е лице на ТВ7.”
Аз ли се оказах най-големият проблем на телевизиите? Човекът, дето си даде цялата младост за bTV, дето си дадох най-хубавите години за ТВ7, в момента да бъда канен само от Нова телевизия, за да бъда обругаван в студиото от Люба Кулезич и Сашо Диков. Но това не ви прави впечатление, нали? Ние всички се радваме, че става голямо шоу и голям сеир. Едвам БНТ пускат от време на време един-два материала за мен, но никой още не ме е поканил там.
Сега се надявам, че като не съм лице на ТВ7 вече, ще бъда канен. Защото аз съм атрактивен гост, вдигам рейтинги, а за мен това е добре. Ползата е взаимна – за телевизията висок рейтинг, за мен – възможност да ми се чуят тезите.
Множество вестници обаче отразяват изявите ви всекидневно и безкритично. Това как си го обяснявате?
- Значи, първо аз съм единственият човек, който на терен в момента е чист. На мен няма какво да ми се каже, аз не съм бил във властта, защо да ме критикуват. Що се отнася до вестниците – в момента на пазара са 3 или 4 групировки.
Нали забелязвате, че аз съм безкритично отразяван, както се казва, от всички групировки вестникарски. Отразяват ме вестниците на Кръстева и на Пеевски, отразява ме госпожа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на господин Батков “Стандарт”, отразяват ме “Преса” и “ТЕМА”, отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници, които са ми, повярвайте, много важни. Така че аз се надявам и се радвам, че поне вестникарската гилдия в България солидарно започна да ме отразява.
Само да не слагате “ТЕМА” в това число ще ви помоля.
- Няма значение, тука сте, правите интервю с мене. Тоест мисля, че правилно ви слагам.
За безкритичното отразяване имах предвид.
- Абе доста ме насолихте в последния брой, но както виждате, давам ви интервю. Напротив, искам да покажа нов стил. Борисов какво прави? Още от едно време, ако се държиш с него добре, идва ти в студиото. И така ни рекетираше. На мен ми е казвал: “Ако продължаваш да се заяждаш с мен, ще ходя само при Коритаров”, когато бяхме с Коритаров в конкуренция. В момента къде ходят – Станишев никъде не ходи, Орешарски никъде не ходи, Ахмед Доган никъде не ходи, Лютви Местан – той повече ходи, ама него не го питат каквото трябва. Бойко Борисов отива в Нова телевизия само. Аз ходя навсякъде. Примерно да съм ви писал есемеси, като сте ме насолили във вашия брой. Напротив, написахте анализ критичен, обадихте ми се, правим интервюто. За мен трябва, както говоря за нов етикет между политиците и бизнеса, искам нов етикет между медиите и политиците.
Отричате и четирите партии, които са в парламента, но засега повече сте говорили за ГЕРБ и за БСП. По какво се различавате от “Атака” и кои управленски практики на ДПС отхвърляте?
- На ДПС отричам корпоративното отношение към правенето на политика. Това е една партия, която доста се капсулира етнически през годините, не успя да се отвори към български граждани.
Отричам начина, по който ДПС употребява властта. Има реплики, които през цялото време висят като дамоклев меч над главата на политиците – припомнете си думи от рода на “разпределям порциите”.
Отричам начина, по който ДПС изкуствено докара ГЕРБ на власт, защото тъкмо тази реплика на господин Доган възмути българския народ.
Що се отнася до „Атака“ - между мен и “Атака” няма нищо общо. “Атака” са ксенофоби, това е ксенофобска партия, ние сме европейски настроени хора, ние обичаме Европа.
“Атака” иска излизането на България от ЕС, ние искаме напротив – България да стане своеобразен център на Европейския съюз. Ние бяхме периферия на Европа и сме още по-голяма периферия, след като сме членове на ЕС. Ножицата между България и Германия сега е много по-голяма, отколкото преди членството ни в ЕС.
Подобно на “Атака” обаче искате рязко увеличаване на пенсии и заплати.
- Само че, вижте, имаме съвкупност от мерки, които предлагаме. Естествено че трябва да се повишат заплатите и пенсиите... Вие как мислите, че българският народ ще продължи да живее по този начин? Ще могат ли да се плащат сметките?
Разликата обаче е огромна, “Атака” излязоха преди изборите и казаха едни абсурдни цифри – 500 лева пенсия минимална, 1000 лева заплата. Как ще стане това, с какво - те не обясниха. Ние смятаме, че най-малките пенсии в България трябва да бъдат приравнени с линията на бедността. Защото няма такава държава в Европа, която да има граница на бедност и да дава официално на своите граждани два пъти по-малко от тази граница. Давам пример – в момента границата за бедност е 260 лева, а 600 000 пенсионери живеят с по 150 или по-малко от 150 лева на месец. Това е абсурд, това няма как да го приемем.
Откъде може да дойде това увеличение при сегашното състояние на осигурителната система?
- В България има много нереформирани системи. Големи пари изтичат в здравеопазване, в образование, в национална сигурност, къде ли не.
Тоест смятате, че в образованието може да се спестят пари?...
- Ние смятаме, че прогресивното подоходно облагане в момента няма алтернатива в България. Това облагане не е ляво, не е дясно. Твърдят, че БСП като лява партия предложила дясна мярка с плоския данък. Не, просто няма бедна държава в света, която да има такова облагане. Трябва да има солидарност. Не може и за богатия, и за бедния едно и също. Германия е най-социалната държава в момента може би в света, управлява се от дясно правителство три мандата. Трябва да се намерят такива варианти, такива механизми, така да се реформира системата, че да спре източването на самата система.
Примерно как си обяснявате факта, че в България всяка година се увеличават парите за здравеопазване – от нашите джобове, ние го плащаме чрез нашите осигуровки, а същевременно всяка година нараства броят на здравнонеосигурените лица.
Вие задавате ли си въпроса как живеят 2 милиона българи, които нямат достъп до здравната система, защото 2 милиона не са си платили здравните осигуровки. От тях има между 10 и 100 хиляди богати хора, с бохемско мислене, които си казват, че няма да плащат осигуровки, бойкотират системата и си плащат, като се разболеят. Ами трябва да се мисли вариант. На майтап го казах, но къде майтап, къде истина, разработил съм програма, която ще бъде подобна на програмата “Обамакеър”, която ще даде възможност за достъп на тези 2 милиона българи до здравните фондове. Включително ще се мисли тези пари да дойдат от някой друг сектор. Това е положението, ние предлагаме малки, но работещи неща.
Бихте ли изброили някои то тях?
- Ами ето, казах ви, ще намерим вариант тези 2 милиона да бъдат здравноосигурени. Давам ви един прост популистки пример, ако щете. Да се откажат партиите от субсидиите си, с тези 60 милиона на година сега щяха да гарантират коледни добавки на всички пенсионери, щяха да вдигнат майчинските. Това е цинизъм от 35 лв. да ги вдигнеш на 45 лв., и то само за второ дете, и то след 6 месеца. Нашата идея беше много проста – второто дете в България да се субсидира с много по-голяма сума. Защото проблемът за нас, българите, е второто дете. Повечето са като мене – двама човека правят едно дете и спират дотук. Ама за второто дете дай 300 лв. За да може една българка, която кара на минималната работна заплата, да има двоен доход и това да бъде стимулът да ражда.
Да оставим въпросите, в които става дума за милиони, и да говорим за тези, в които става дума за милиарди – в парите за здравеопазване и за пенсии...
- Ами да платят по-богатите цената, аз това го казвам много пъти. В подоходното облагане по-богатите ще платят цената. Това е положението, българският народ вече няма как да плаща.
От това, което чувам, предлагате по-скоро социални, по-скоро леви мерки. Същевременно подавате ръка към десноцентристки формации като Единната народна партия, Института за модерна политика, приемате бивши членове на ГЕРБ, на СДС, на Движение „България на гражданите“...
- Цялото движение на Кунева ще дойде при мен без Кунева. Защото виждат в мен перспектива. Вие Кунева да сте я видели по села и по паланки. Вие знаете ли, че те нямат структури по страната. Учудвам се как медиите с лекота пишете какъв фактор бил Реформаторският блок. Аз не искам да кажа лоша дума за Реформаторския блок, там има лица, които не са се упражнявали във властта, може да им се даде шанс. Отварям една скоба – моите мерки не са леви, не ги квалифицирайте по този начин.
Социални...
- Социално може да бъде и дясното. Стига то да бъде направено така и да бъде създадено така като механизъм, че да работи за хората.
Прогресивният данък е емблематичен пример.
- Ама как ще е емблематичен. Вашето обяснение, че го въведоха БСП, нали БСП са лява партия. Ако БСП са дясна партия, аз съм готов да съм дясна партия, окей, така съм съгласен. За Реформаторския блок – няма го никъде извън София, съсредоточен в няколко стари клуба. На господин Любен Точков, който беше организационен секретар на СДС, днес е първият му работен ден при мен. Вие знаете ли колко е реалната членска маса на СДС в страната. По документи се водят 10 хиляди човека, реално са не повече от 2 до 3 хиляди. В Пловдив миналата седмица на общинското събрание на СДС направиха падащ кворум – вместо 80 се събраха 40 човека.
Вие знаете ли, че само през първата седмица в нашия офис са се записали 500 членове на движението “България без цензура”, една голяма част от тях безпартийни, но една малка част от тях – разочаровани от СДС и от партията на госпожа Кунева. Ние сме силни много и извън София. Работим с хората, аз непрекъснато пътувам. Тези хора търсят нов тип правене на политика, те търсят комуникация, искат някой да ги чуе. Така наречените политици трябва да слязат при тях. Не съм чул там някъде да е Радан Кънев или Меглена Кунева, вие нали знаете, че тези хора не са излезли от София, излизат да отидат до Брюксел и да се върнат обратно.
Не искам да кажа обаче лоша дума. За мен изявите на младите хора, които са и които ще останат около т.нар. Реформаторски блок, трябва да се следят внимателно. Дори, ако щете, да се подкрепят. Защото на нас в един момент в следващия парламент ще ни трябва все пак и някой партньор. Дори да имаме достатъчно много гласове, ще ни трябва някой, с който да можем да си комуникираме.
И този някой няма да е от сегашните парламентарни партии?
- Няма да са ГЕРБ, БСП и ДПС, категорично, а “Атака” по разбираеми причини, мисля, че въобще не трябва да я коментираме.
Тоест няма да влезете  по никакъв начин в съюз с тези партии, включително и подобен съюз като настоящия на БСП и ДПС с “Атака”.
- Не, ние сме казали. Ще напишем програма, тя се пише в момента. В основата си тя ще има 10 важни точки за България. На първо място говорим за демографската катастрофа и за регионалните дисбаланси в страната - животът в София е един, в провинцията е друг. Ако нямаме мнозинство в парламента, ние ще бъдем опозиция, но ще предложим първоначално на новото правителство, което и да е то, нашата програма. Ако то застане зад нея, ние ще им дадем гласовете си, за да стартират в началото. Така се прави, така е по европейски. И след това ще бъдем най-яростната му опозиция. Ние няма да влезем в коалиция с ГЕРБ, БСП или ДПС, за да участваме в управлението.
Това не е ли същото като настоящия модел?
- Не, настоящият модел е порочен, той няма програма.
Как така веднъж ще дадете гласове, а след това ще сте яростна опозиция?
- Ама, разбира се, ще дадем нашата програма. Вижте, българският народ може да реши, че не иска да гласува за нас. Може да ни вкара с 40 депутати в парламента. Ние искаме 120, но народът може да реши, че много му харесват ГЕРБ, БСП и ДПС. Нека да сърбат попарата тогава от този избор. Едно знам - нашият път е правилният. Ние ще бъдем във властта, дали ще бъде след още едно Народно събрание, това ще го реши българският народ. За мен най-добрият вариант е догодина на предсрочни избори да поемем управлението на страната. Защото сме единствените нови, които социолозите разпознават, няма други. Другите са ясно кои – тези, които се упражняваха на гърба на българския народ.
По какъв начин ще се явите на изборите?
- Ще се явим като движение, а това движение ще бъде подкрепено от нашата политическа формация.
Движение - какво означава това, на практика – коалиция?
- Коалиция и партия са мръсни думи в България. Дори да привлечем наши съмишленици от други формации, ние ще се кръстим съюз. А движение, ние сме движение, ние тръгнахме като движение. Аз бях сам в началото. Около мен се появиха изведнъж стотици хора, станаха хиляди и станахме движение, много е просто.

Бареков - журналист

сп. "ТЕМА", бр. 47 (422), 30-06 Декември 2009

"Ще има срив. Ще ми бъде трудно. Но ще оцелея." Така отговаря пред "ТЕМА" преди пет години Николай Бареков на въпроса дали ще оцелее емоционално, ако го свалят от екран. Тогава е гост в рубриката "Детектор на лъжата" и първоначално е отговорил с "да" на парливото питане. Полиграфът обаче отчита обратното. Бареков отрича да се смята за незаменим в "Тази сутрин", но машината твърди обратното. Водещият отговаря с "не" на въпроса дали има сериозни протекции вътре в bTV и с "да" на питането дали е харесван от хората в своята медия. Детекторът отново отчита неточности. Бареков признава, че е болезнено амбициозен, че в едно интервю не е най-важното да се произведе новина и че не се смята за добър журналист. От отговорите му става ясно, че Георги Коритаров му е бил ментор, от когото се е учил и на когото се е опитвал да подражава. Бареков нарича него, Нери Терзиева, Тома Томов и Иван Гарелов легенди. "Аз не мога да бъда с тях в едно измерение, те са от друг свят. Истинско щастие е, че съм могъл да си общувам с тях", скромничи вече бившият водещ на сутрешния блок на bTV. Изрича и нещо, което днес със сигурност не би повторил:

"Как например да не завиждам на Кеворк?

Ако искаш да си добър, това е начинът - да завиждаш благородно."
"Има една такава приказка: когато човек затвори пред теб една врата, Господ отваря друга", казва Николай Бареков и е уверен, че и след свалянето му от екран ще намери начин да продължи напред.
Няма спор, че журналистът винаги е успявал да си проправя път в професията. Роден е през 1972 г. в Пловдив и е завършил българска филология. "Мразя граматиката (дано не си личи)", признава обаче той в профила си в социалната мрежа на bTV friends.bg. Започва кариерата си през 1992-а като спортен репортер в пловдивското радио "Канал Ком". Там води и авторско фолкпредаване "Чака-рака", работи като водещ на конкурси в местни чалга дискотеки. През 2000 г. отива в телевизия "Европа", където трупа първия си стаж като политически репортер. После започва да води политическо токшоу на име "Неделя, пет и десет", но за две години остава едно от многото лица от малкия екран на абонатите на кабелна телевизия. 
През декември 2002 г. името му за първи път

нашумява в национален ефир в скандала "Гном"

с разработката за бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов. Тогава депутатът от СДС Йордан Бакалов обявява, че МВР е подслушвало експрезидента Петър Стоянов и други сини политици, магистрати и журналисти. Бакалов изброява няколко имена, сред които е и Николай Бареков. Като един от засегнатите водещият се подписва под протестно открито писмо до премиера Симеон Сакскобургготски. 
Бареков е забелязан и три месеца по-късно е привлечен за водещ на сутрешния блок на bTV. Телевизията използа момента, в който конкурентите от "Нова" свалят временно от ефир рейтинговия лидер Милен Цветков. Дотогава блокът на bTV се води от Огнян Бояджиев и политическите теми нямат основна роля в ранните часове на деня. Скоро сред това от ефира на предаването отпада и рубриката "Блиц" на Георги Коритаров, който пръв въвежда политиците в сутрешния телевизионен пояс. 
Като основно лице в националния ефир Бареков получава възможност да интервюира водещите фигури в политическия живот и натрупва авторитет пред аудиторията. Опознал още в телевизията на Емил Стоянов лидерите на СДС, той се сближава и с хора от ръководството на НДСВ. Толерира лобито на Милен Велчев за сметка на юридическия кръг около Пламен Панайотов. Водещият

подкрепя и набиращия популярност главен секретар на МВР

Бойко Борисов. Така в началото на 2005 г. според изследване на НЦИОМ Николай Бареков вече е сред младите любимци на телевизионната аудитория, но класацията оглавяват утвърдени имена като Кеворкян и Слави Трифонов. 
С идването на власт на тройната коалиция възгледите му отново претърпяват развитие. "Според мен една личност - пък макар и това да е Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов, не може да бъде алтернатива на една партия. А когато става въпрос за 100-годишна партия, каквато е БСП, смятам, че това е абсолютно невъзможно. Но по-важното е дали г-н Борисов е убедил хората", казва Бареков през октомври 2005 г. в интервю за "ТЕМА". Той вече води политическите разговори в ефира с много по-голямо самочувствие, но и много по-неподготвено и фриволно. "На езика на бокса това е истински ъперкът в нашето студио", коментира водещият в дебат за кметските избори в София. Един срещу друг са двама от любимите му гости - Милен Велчев и Бойко Борисов, а проблемите на града са загърбени за сметка на изясняването на въпроса кои са автентичните ляв и десен кандидат. 
През май 2006 г. Николай Бареков застава в центъра на скандал с досиета. Журналистката Ангелина Петрова иска от вътрешния министър Румен Петков да види материалите на ДС за себе си и за още десет водещи фигури в медиите. Оттам изскачат картони на явочници и агенти. Най-шокиращо е досието на агент "Алберт", за което на Георги Коритаров се налага да дава унизително обяснение. Всичко това се случва при липса на закон и при съмнения за обективност, защото не целият архив на ДС се намира в МВР. Въпреки това Бареков иска и получава от Румен Петков информация за принадлежност към бившите служби на 47 политици, висши магистрати, общественици и духовници. След като имената на хората с досиета са обявени обаче, демонстративно отказва да прочете папките. Година по-късно разследване на сутрешния блок срещу иманяри мигновено е последвано от акция на МВР, а в медиите се появява информация, че

Петков и Бареков са забелязани заедно в заведение

на гръцкия полуостров Халкидики. 
С наближаването на президентски избори през 2006 г. водещият се превръща в отявлен критик на Волен Сидеров. Лидерът на "Атака" бойкотира сутрешния блок на bTV, а Бареков започва да пише коментари в сайта "Всеки ден", където сравнява Сидеров с Хитлер и други диктатори. След години се помиряват и лидерът на "Атака" започва на драго сърце да гостува в сутрешното студио. "А защо марката СДС с едно синьо знаменце Бойко Борисов не си я увие около кръста и не се яви на тези избори? Така марката СДС ще спечели", опипва предизборната почва журналистът. Две години по-късно, когато позициите на държавния глава отново са разклатени, Бареков пише във в. "Стандарт" безпрецедентната ода "Презареждане за Първанов", останала в хрониките с изрази като "познатият ни плеймейкър Първанов отново ще подава добри политически пасове и ще забива ефектни голове във вратата на своите противници", "той обича заплетените ребуси, от които винаги намира изход и излиза като победител", "остров на спокойствието в българската политика и носител на толерантността и баланса в обществото", "Първанов бил изчерпан. Дрън-дрън!" и т.н.
По време на управлението на БСП, НДСВ и ДПС всяка политическа тема в студиото на Бареков е свеждана до коалиционните разправии и пазарлъци, а редовно в

ефира започват да се появяват и представители на ДПС

начело с Йордан Цонев. 
Трибуната на сутрешния блок на bTV постоянно е отворена и за Александър Томов даже когато всички останали медии иска да чуят аргументите на бившия шеф на ЦСКА и на "Кремиковци" само в съдебната зала.
На местните избори през октомври 2007 г. журналистът отново има възможност да води основния дебат между Бойко Борисов и Бриго Аспарухов в изборите за София. В разгорещения спор обаче се намесва предимно с реплики като "има нещо между вас, аз го усещам с рецепторите си". С течение на времето и безбройните интервюта Бареков започва да парадира с близостта си с Борисов. Обявява публично, че гледа мачове заедно със столичния кмет в дома му в Банкя, приписва си ролята на негов ключов съветник и единствен негов последователен публичен защитник. "Чакайте сега. Вие за мезе ли ме взехте сутринта, или сериозно говорите", пита Бареков, след като Бойко Борисов съобщава в студиото, че ще дресира маймуни за работа по чистотата на София. "За мезе ви взимам, защо не", отговаря кметът. "Макар че, ако ген. Борисов им нареди, мисля, че и маймуните ще ви последват", продължава да се разтича водещият. През 2008 г.

лидерът на ГЕРБ вече открито се дразни от медийното обгрижване

на Бареков. Темата на един от разговорите е охраната на Борисов и заплахите за живота му, в ефира са той и Волен Сидеров. "Господин Сидеров, как ще коментирате това, което каза Бойко Борисов в нашето студио, че той е готов да умре, както се казва, на политическата барикада", пита водещият. "Не, нека не ползваме такива... Моля ти се, Бареков, не, не, не...", недоволства Генерала. "В смисъл - като поет", продължава Бареков. "Не, нито си поет ти, нито аз съм ти колега", отсича Борисов и констатира, че разговорът е станал жълт и вече не му е приятно. Преди това той е казал, че има добри журналисти, от които е комплимент да те нарекат колега. Уточнява обаче, че няма предвид Бареков. "Тоест, тоест имате ме за слаб журналист, така ли?", изумява се водещият. "За висок", отвръща Бойко Борисов. 
Николай Бареков обаче вече се е самопровъзгласил за топжурналист и си обяснява всички критики към себе си със завист към постигнатото високо ниво. През юни 2008 г. сватбата му се предава пряко по телевизията. За църковния брак, извършен две години след гражданския, пловдивският митрополит Николай нарежда да се бият камбаните в целия град. Свещеникът е популярен с автомобила си БМВ 7-а серия, с часовника си "Ролекс", подаващ се под ръкава на расото и с близостта си до президентския приятел и активист на БСП Георги Гергов. За никого не е изненада, че Бареков решава

да отпразнува сватбата в ресторанта на Гергов

"Пълдин" в Стария Пловдив. 
Междувременно водещият легитимира в своето студио неособено популярния дотогава Стефан Гамизов. От безкритичната трибуна на Бареков лобистът започва да развива своите теории за добрите и лошите в политическия живот. Година по-късно в справката на ДАНС с автор Иван Драшков пише, че бизнесменът Христо Ковачки „финансира медийните изяви и ПР кампанията на Стефан Гамизов, което е потвърдено при експлоатацията на СРС", но подробности липсват. Самият Ковачки също гостува на Бареков покрай политическите си проекти. Година по-рано журналистът влиза в обществен съвет, който да контролира широко коментирания проект на бизнесмена "Баня голф енд СПА резорт".
2009-а е годината на Яне Янев. От редовните му разговори с Бареков тръгват повечето скандали, с които лидерът на РЗС гради образ на виден борец с корупцията. Мимоходом се отминават твърденията на бившия лидер на СДС Пламен Юруков, че Бареков му предлагал да издигне за кмет на Пловдив един бизнесмен, срещу което да получи медиен комфорт. Случката е категорично отречена от водещия.
През април Николай Бареков разкрива допълнително поле за изява със своя сайт с надпис "най-влиятелният блог за анализи и политика". Преди изборите там ратува за управляваща коалиция на ГЕРБ с РЗС. След това наостря перо, за да създаде бележити текстове като "Бойко, грабвай секирата и ги почвай", "Протагонистът Борисов" и "Битките на Бойко са полезни за държавата". От тях в историята ще останат изречения като "за държавния тунеядец Бойковата секира ще бъде като брадвата на хан Крум за византиеца Никифор";

"Бойко е политически и научен феномен от световна величина

Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света" и "Браво на премиера! Това е една принципна позиция на нормален европейски демократичен политик". В анализите си, след малко напразни надежди и известно колебание, Бареков застава на страната на Борисов за сметка на другия си любимец Първанов.
Междувременно тръгва и рубриката му с грандоманското име "На барЕкадата", от която се запомнят само ексклузивните интервюта на участниците в скандала в ДАНС, легитимирал смяната на ръководството на агенцията. В кичозното студио чувалите стоят не между водещия и госта, а между тях двамата и зрителите...