Кесаревото - Богу, Божието - кесарю

Проект за промени в Закона за вероизповеданията заплашва да отвори имотна кутия на Пандора

сп. "ТЕМА", бр. 31 (610), 05-11 Август 2013, temadaily.bg

"Сам Господ е казал: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Мат. 22:21). Водена от тази повеля, църквата всякога е отдавала кесаревото кесарю. Време е да разберем дали кесарят е готов да отдаде Божието Богу.” Това пише в хвалебствено изявление на Светия синод по повод внесените в Народното събрание промени в Закона за вероизповеданията. Подкрепа за поправките “особено в частта си за собствеността на храмовете” изрази и главният секретар на Главното мюфтийство Ахмед Ахмедов.
Това, което представителите на основните вероизповедания приветстват, е идеята да получат храмове, за които не притежават документи за собственост. Ключовият текст в законопроекта гласи, че „правото на собственост върху манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква - Българската патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения.“
Поправките в Закона за вероизповеданията са

внесени от любопитна група разноцветни депутати

- Михаил Миков и Васил Антонов от БСП, Йордан Цонев и Хюсеин Хафъзов от ДПС и Павел Шопов от “Атака”. В 42-рото Народно събрание това е едва вторият законопроект, който обединява народни представители от  трите партии. Другият е за корекции в НПК, които отменят т.нар. статут на вечен обвиняем, въведен от ГЕРБ. Подкрепата за него едновременно от БСП, ДПС и “Атака” е далеч по-логична, а и приляга много повече на образованието и опита на председателя на парламента Миков.
В дебатите обаче се оказа, поне що се отнася до БСП и “Атака”, че промените в Закона за вероизповеданията не са осмислена позиция на партиите, а по-скоро солова акция на вносителите. Председателят на парламентарната комисията по култура и медии Стефан Данаилов от БСП определи текста като “неточен и пораждащ въпроси”. “Откъде можем да съдим, че случаят „Баташка църква“ няма да се повтори и в Добърско например? Кое ще ни даде увереност, че това няма да се случи с „Рождество Христово“ в Арбанаси, с Боянската църква, които не са действащи храмове, но са такива по акта на своето предназначение в миналото - попита бившият министър на културата. - Наскоро откритият в Стара Загора Музей на религиите, помещаващ се в реставрирана джамия, която пък е наследила християнска  църква, а тя тракийско светилище - на коя общност да се определи в собственост? Същият въпрос можем да си зададем за църквите „Св. София“, „Св. Седмочисленици“ (Черната джамия), Археологическия музей и др.” Освен тези проблеми проф. Данаилов открои още два - за поддържането на храмовете паметници на културата и за археологическите находки. “Ясно е желанието вероизповеданията да получат правото на собственост не само върху действащите храмове и манастири, но и върху тези, строени във времето с такова предназначение, но ще им стигнат ли силите сами да реставрират и да поддържат паметниците на културното наследство по силата на закона. Как ще изглежда този въпрос при църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, Земенския манастир (единствен по рода си) или Боянската църква, джамията в Самоков, Томбул джамия в Разград”, попита Стефан Данаилов и обясни, че според Закона за културното наследство грижата за частните паметници на културата е задължение само на собствениците и те нямат право да участват за финансиране по европрограмите. “Как ще се определи собствеността на утвар, намерена при разкопки и предоставяна досега веднага в съответния музей - на кого да се върне за стопанисване и ползване”, попита още той.
Не по-критична беше позицията на проф. Станислав Станилов от “Атака”. Той директно заяви, че въпросните законови текстове “трябва да се преработят из основи”.

Стотици хиляди икони изчезнаха в последните години

които са част от сакралното пространство, оригинални богослужебни вещи от сакралното пространство изчезнаха и на тяхно място има нови икони, посочи още един аспект от проблема Станилов.
Становище на Националното сдружение на общините пък напомни, че смяната на собствеността някои храмове ще наруши клаузи в договори, по които е получено европейско финансиране за реставрация. Зам.-кметът на София по културата Тодор Чобанов обърна внимание и на „множество различни регистрирани вероизповедания, които имат доста либерален подход към определянето на своите молитвени домове“. „На практика всяка сграда може да бъде обявена за храм или молитвен дом по смисъла на тези дефиниции, които са предложени в настоящия проект. И съответно да претендира за освобождаване от местни данъци и такси”, обясни Чобанов.
От Министерството на културата предложиха “да се предвиди разпоредба в закона, която да отрази статута на храмовете, манастирите и молитвените домове, в които не се извършва богослужебна дейност, които са музеи или филиали, или отдели към музеи, които са недвижими археологически културни ценности, и такива, за които има документи за публична държавна или публична общинска собственост”. Ведомството на министър Петър Стоянович обаче не се нае да каже как тази сложна уговорка би могла конкретно да се запише в законопроекта и предложи да се сформира работна група.
На канонадата от критики авторите отговориха с доста неубедителни аргументи. “Никога никой от вносителите идея не е имал върху тези имоти да се възстановява собственост”, увери шефът на парламента Михаил Миков. “Ако сме опрели до това „може” и около него се градят всички конструкции, някакви доста апокалиптични конструкции на десекуларизацията, а става всъщност въпрос за няколко конкретни казуса, които няма никаква пречка да бъдат изрично описани и да приемем в закона, че Археологическият музей остава археологически музей, че в Боянската църква няма да се служи, защото ще се съсипят стенописите”, предложи Миков.
За опитен юрист като него надали беше нужен отговорът на експерти, че подобен списък трудно би могъл да е изчерпателен, а и ще трябва постоянно да се актуализира. Освен емблематичния пример с патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, за която Светият синод няма нотариален акт, Миков се затрудни да посочи други конкретни проблеми, които поправките в закона биха разрешили. Той даде пример с църква в неговия избирателен район, която някой използвал десет години за ферма - “на база фактическо владение, за стопански цели, пускат го първо да коси тревата, после да използва църквата за склад за сеното…”.
Зам.-председателят на “Атака” Павел Шопов

оправда подписа си със “синовен и коленопреклонен дълг”

към Българската православна църква. И се застрахова, че не е наясно с проблемите на останалите вероизповедания. Според него “тук става въпрос за връщане на статус към едни отминали времена, където Българската православна църква и Католическото вероизповедание, разбира се, и Арменската православна апостолическа църква са имали достойния си статут, но това е нарушавано в продължение на 70 години”.
Друг от вносителите обаче беше много по-краен. “В момента има една-единствена действаща джамия в София - посочи Хюсеин Хафъзов от ДПС, което не означава, че Хафъзов настоява Археологическият музей да стане отново джамия. - Не казвам това, не твърдя това. Но все пак нека да се замислим, че това е несправедливо.” Засегнат от нападките на опоненти, депутатът изостри тона: “Вие знаете ли какво е да се употребява алкохол в храма? На коктейли в Археологическия музей вие знаете ли мюсюлманите как преглъщат тази обида?” Тези дни Хюсеин Хафъзов нашумя като народния представител, който никога не е “ваканцувал”. Допреди година обаче беше известен в съвсем друга роля - като говорител на Главното мюфтийство. Преди това Хафъзов е бил имам в с. Тополица, където живее, после секретар на Районното мюфтийство в Айтос, накрая се издига до главен секретар на мюсюлманското вероизповедание в България. Тази година беше определен от ДПС за водач на листата в Бургаския избирателен район. Като говорител на Главното мюфтийство Хафъзов имаше още по-радикални възгледи. “В момента имаме около 300 невъзстановени вакъфски имота и около 20 000 декара обработваема земя. Виждаме определено отношение към нашите имоти. Възможно е това да е станало поради личното отношение на някои чиновници. Визираме джамиите в Стара Загора, Самоков, Кюстендил – въобще те не са малко. По някакъв начин

държавата ги е иззела и в момента не иска да ги върне

- заявява той на 1 юни 2009 г. пред сайта “Всеки ден”. - А в София има нужда от още една джамия. Ние имаме такава и това е сградата до Президентството, където се помещава Националният археологически музей.” Цитатът не е изваден от контекст, завършва по този начин... Сградата на института с музей към БАН не се ползва за джамия още от края на XIX в. След Освобождението е била първо болница, после библиотека, през 2005 г. НАИМ отбеляза 100 години от откриването на първата експозиция. Сградата е пострадала от две силни земетресения през XIX в. и от бомбандировка през 1944 г., през годините многократно е ремонтирана и преустройвана основно с държавни средства. По информация на в. “Преса” мюфтийството все пак няма да претендира за този имот, както и за “Св. Седмочисленици”. В замяна обаче очаква обезщетения, а най-силно иска да получи зелена светлина за строеж на втора джамия в София. Тези джамии, които изброява Хафъзов в интервюто си отпреди 4 години, както и много други са архитектурно-строителни паметници на културата от национално значение, функционират като музеи и са стопанисвани от държавата и общините. Мюфтийството води дела за собствеността на всяка една от тях, които се следят с голям интерес и изострят посланията на местни политици. Така например последното заседание по делото за дупнишката джамия в Окръжния съд в Кюстендил премина на фона на демонстранти на ВМРО, размахващи потрети на български революционери. А кметът Петър Паунов предупреди, че има “заплаха абсолютно всички бивши имоти, останали от 500-те години турско робство, да се озоват в ръцете на мюсюлманските вероизповедания, и то на места, където няма мюсюлмани”...
Множество съдебни спорове, които поправките в Закона за вероизповеданията вероятно биха решили от раз, са водят и от БПЦ. Пловдивският митрополит Николай например води дело за собствеността на манастирския комплекс „Св. св. Кирик и Юлита” край Асеновград. Той е предоставен през 80-те години на миналия век на Съюза на архитектите, вложил милиони във възстановяването му и изграждането на хотелски помещения. Заради делото в момента манастирът пустее. Реституционни претенции имат и от католическата църква, и от много други вероизповедания.
Ако спорът противопоставя опазването на културното наследство и извършването на богослужения, това би било легитимен дебат. Дали обаче не става дума за съвсем друго?
“Ако бях привърженик на теорията на конспирацията, щях да си помисля, че след като беше приватизирано цялото икономическо богатство, дойде ред и на културното наследство”, заяви пред “ТЕМА” директорът на НИМ Божидар Димитров. Той подозира, че връщайки си храмове, вероизповеданията ще получат и прилежащи имоти, които може да продадат. “Иначе не мога да си обясня защо тройна коалиция от депутати, и то с много различни възгледи за живота, изведнъж обединяват усилията си в нещо, което само на пръв поглед е добро за църквата”, смята Димитров и допуска, че отделните народни представители може да са поели ангажименти към отделни вероизповедания. Историкът обясни, че

храмовете често имат множество завещани имоти

“И до днес се случва някоя много набожна бабичка да остави нива на някоя църква.” Димитров даде пример с опис на имоти на созополска църква, който разглежда в момента: “Има лозя, дюкяни, таляни (рибарски съоръжения). Не съм се интересувал какви имоти има Боянската църква (която е филиал на НИМ, бел. ред.), но ако някой друг я вземе, може да се поинтересува”, предположи той.
Опасенията на Божидар Димитров за църковните имоти може да са в сферата на предположенията, но Стефан Данаилов намери и конкретно доказателство за подобни задкулисни намерения. Той цитира предложение за допълнение на законопроекта, изпратено в парламента от главния мюфтия Мустафа Хаджи:  след думата „имоти” да се добави изразът „от вероизповеданията или от техните религиозно-просветни и социално благотворителни юридически лица”. “Това не означава ли, че се очаква връщане на имоти, които не са предопределени за богослужебни дейности? Показват се и претенции към земи, земеделски земи, сгради и строежи за духовни училища, социални пристройки към тях”, предупреди Данаилов. Според него има опасност “да се отвори кутията на Пандора”...