Новата сграда в дясната махала е на път да се пренасели и не е ясно как домсъветът ще взима решения
сп. "ТЕМА", бр. 33 (612), 26 Август-1 Септември 2013, temadaily.bg
“Хората, които сега преговарят за кандидат-президент на десницата, не могат да изберат и домоуправител, камо ли президент.” Емблематичната реплика на Любен Дилов-син от 2006 г. надживя конкретния повод, защото пасва на всеки опит за свикване на десния домсъвет. Актуална е и днес, когато десни, земеделски, зелени и всякакви други партии се нанасят в общ Реформаторски блок.
Съкооператорите от ДСБ, СДС, ДБГ, НПСД, БЗНС, “Синьо единство” и “Зелените” вече свикват със съжителството си и заедно се любуват на гледката от висотата на своите 7 етажа (процента доверие според „Галъп”). Някои даже мечтаят един ден блокът им да хвърли сянка върху билдинга на ГЕРБ.
Преди да се направи разходка по етажите, е добре да се знае
кой проектира и кой даде старт за строителството
на Реформаторския блок. Скицирането започна веднага след като традиционната десница загуби постоянния си адрес на площад “Народно събрание” 2 и за мнозина архитектът се казва Радан Кънев, председател на ДСБ. Проектът наистина беше представен за пръв път на XI национално събрание на тъмносините на 23 юни, на което беше избран новият председател. Но не от него, а от лидера в оставка Иван Костов. “Политическата дестабилизация на страната няма да бъде преодоляна, докато не се създаде десен реформаторски блок. Той трябва да отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите”, обяви тогава Костов. Впоследствие Кънев само нанесе лека корекция в чертежа, като задраска думичката “десен”.
Нямаше как да е иначе, новата сграда в политическия квартал е шарена. Погледната откъм квартал “Лозенец”, е тъмносиня, към Орлов мост фасадата е зелена, на изток е светлосиня, на юг – с лилав отенък. Конструкцията също е сложна, жителите на Реформаторския блок имат едно наум от обитаването на други паянтови сгради, рухнали покрай изборни трусове. Думата “коалиция” не е поставена в основата, а всеки търси своя носеща колона в чудноватата постройка. За ДСБ блокът е “общ фронт срещу правителството” и алтернатива на ГЕРБ. За Движение “България на гражданите” – “не е коалиция, а нещо значително по-важно и голямо“. За зелените – “ясна и широка платформа какво да се случи в България”. За СДС – също платформа, но “надполитическа и надидейна” (?!). За “Синьо единство” – път към създаване на единен десен субект. Останалите по-скромни участници не излизат извън официалната формулировка – “отворен формат от политически партии, неправителствени организации и активни граждани”. И понеже винаги трябва да има западен образец, бяха посочени Християндемократическият съюз на Ангела Меркел и Гражданската платформа на Доналд Туск. И в немския, и в полския случай обаче става дума за единни партии. Затова най-сполучливото определение за Реформаторския блок може би даде политологът Димитър Аврамов, оприличавайки го на Ноев ковчег...
Досега жителите на блока проведоха няколко общи събрания – за да обявят обединението си, да се противопоставят на актуализацията на бюджета и да приемат новодомците СДС и БЗНС. И в трите случая не стана съвсем ясно
какви реформи предлагат “реформаторите”
На първата сбирка беше представен програмният документ “Начала на обединение на Реформаторския блок”. В него се говори предимно за спазване на съществуващи правила: “освобождаване на съда, прокуратурата и полицията от политически, мафиотски и олигархични зависимости”, “безкомпромисно преследване и наказание на корумпираните и злоупотребилите с власт”, “изваждане на регулаторните органи от зависимостите им от корпоративните и политическите итереси”, “прилагане на стриктни антимонополни правила за защита на конкуренцията, свободната инициатива и интересите на потребителите”, “равни възможности и честна конкуренция в обществените поръчки”. Идеи за реформи съдържаха само отделни заявки като “нови изборни правила, гарантиращи честни избори” (но без да е изяснено какви), “прозрачност и публичен контрол при финансирането на партиите” (с бегло уточнение – “целево финансиране, гарантиращо конкурентност и политическо представителство на българските граждани”), “включване на инструментите на пряката демокрация и гражданския контрол при вземането и изпълнението на решения на централно и местно ниво” (отново без конкретика), “деполитизиране на държавната администрация и персонална отговорност от държавните служители, премахване на партийните и роднинските назначения” (изключително добро пожелание). Останалото бяха фрази, маркиращи присъствието на определени партии в блока: “остро противодействие на опитите за разделение на българската нация и противопоставяне на етнически или религиозен принцип” и “опазване на българската природа и богатствата й чрез стриктно ново законодателство”.
Разумните аргументи на експертите на Реформаторския блок срещу актуализацията на бюджета пък потънаха под гръмкото определение “грабеж” и категоричното искане за налагане на президентско вето. Мотивът – “ще извади наяве кой е в управлението и кой е в опозиция”. “Няма да има свободни радикали като Волен Сидеров, които ту са в опозиция, ту не са”, уточни Мартин Димитров, ако някой случайно не беше разбрал каква е тънката политическа сметка.
Не се разбра и какъв е принципът, по който се влиза в блока. За приемането на СДС беше достатъчен фактът, че новият председател се казва Божидар Лукарски. За включването на БЗНС стигна ходатайството на един от основните партньори – ДБГ. “Не приемам тезата, че привличането на много партии обезличава - заяви по този повод Радан Кънев. - Избирателите очакват да видят смиряване на българските политически лидери. Многото партии само вдясно очевидно са продукт на липсата на компромиси и на прекалено его.” С което обаче не даде отговор на въпроса защо в Реформаторския блок
някои обитатели изглеждат по-скоро като наематели
Народна партия “Свобода и достойнство” (НПСД) например прилича на съдържател на апартамент на партера, пригоден за нежилищни нужди. Няма как присъствието на формацията на Касим Дал и Корман Исмаилов да бъде оправдано само с необходимостта от разбиване монопола на ДПС върху електората в смесените райони. НПСД не само беше създадена със съдействието на ГЕРБ, а и се ползва с неприкрита подкрепа от управляващите в Турция. Твърде ангажиращо партньорство, за да бъде подминавано с лека ръка от останалите “реформатори”.
На пощенската кутия на БЗНС в Реформаторския блок пък е изписана само абревиатурата. Така за неспециалист е трудно да се ориентира за коя от многобройните земеделски партии иде реч. Липсата на добавки към името сочи, че това е формацията на т.нар. държател на марката БЗНС Георги Пинчев, който преди години я спечели в люти юридически и политически схватки. Човекът, който се подписа под споразумението с останалите шест партии, обаче се казва Николай Ненчев, едновремешен началник на кабинета на бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев. Години наред той води битка за лидерство с Пинчев, печели я на конгрес в края на 2008 г., белязан от физически сблъсъци между двата лагера, последван от разцепление и съдебни дела за легитимност... Е, поне има установена традиция земеделци да участват в десни коалиции.
“Зелените” обаче изглеждат като купувачи на зелено в Реформаторския блок. Не е ясно какво са очаквали, но по инерция вече често ги наричат “една от седемте десни партии”. По принцип те би трябвало да се нанесат в някой друг блок, вляво от реформаторския, такива са и целите им, такива са битките, които са водили.
Да не говорим, че пред входа на Реформаторския блок са се събрали още шест партии – ЕНП, БДФ, РДП, Обединени земеделци, НДСВ и БСДП, и се очаква почти всички да бъдат приети. За някои това може да изглежда като нов СДС от началото на 90-те, но за други блокът вероятно
ще заприлича на пренаселена панелка
Съставът на Реформаторския блок и без друго вече се доближава до израза “последният да затвори вратата” - партньорството с хора, чиято професия е “граждански активизъм”, включване в обществен съвет на бившия икономически министър на ГЕРБ Трайчо Трайков.
Затова скептиците очакват с нетърпение да видят как ще бъдат съставени общи кандидатски листи между Прошко Прошков и бившите му съпартийци от ДСБ, между СДС и отцепниците от “Синьо единство” и т.н., и т.н. Тепърва ще стане ясно и колко струва квадратният метър в Реформаторския блок – съфинансирането на кампанията. Но най-вече не е ясно как ще се взимат общите политически решения. Да речем, при следващо посещение на турски вицепремиер в България блокът ще изпрати ли делегация по посрещането като НПСД. Или ще припомни позицията на “Зелените” за категорична подкрепа на протестиращите от площад “Таксим”. Кое разбиране ще надделее – либералното на Меглена Кунева в подкрепа на повече пряка демокрация или консервативното на ДСБ, където не се осланят много-многона мъдростта на народа. Въпросите може да следват до безкрай.
Най-любопитни, разбира се, са взаимоотношенията на “реформаторите” с ГЕРБ. Те се олицетворяват идеално от вица, в който Цветан Цветанов предложил на Бойко Борисов да купи 5-6 апартамента в Реформаторския блок. За ГЕРБ блокът ту е финансиран от банкера Цветан Василев, ту е естествен партньор. И така ще бъде до следващите избори. Борисов нито ще отстъпи десен терен без битка, нито ще се лиши от път към евентуално бъдещо сътрудничество. В надлъгването ще влязат всички възможни средства и срещата под егидата на Европейската народна партия е само началото. От Реформаторския блок засега отговарят по сходен начин – ту затръшват шумно вратата, ту я открехват леко, но за разлика от Борисов не могат да играят тази игра до безкрай...
Проект за промени в Закона за вероизповеданията заплашва да отвори имотна кутия на Пандора
"Сам Господ е казал: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Мат. 22:21). Водена от тази повеля, църквата всякога е отдавала кесаревото кесарю. Време е да разберем дали кесарят е готов да отдаде Божието Богу.” Това пише в хвалебствено изявление на Светия синод по повод внесените в Народното събрание промени в Закона за вероизповеданията. Подкрепа за поправките “особено в частта си за собствеността на храмовете” изрази и главният секретар на Главното мюфтийство Ахмед Ахмедов.
Това, което представителите на основните вероизповедания приветстват, е идеята да получат храмове, за които не притежават документи за собственост. Ключовият текст в законопроекта гласи, че „правото на собственост върху манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква - Българската патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения.“
Поправките в Закона за вероизповеданията са
внесени от любопитна група разноцветни депутати
- Михаил Миков и Васил Антонов от БСП, Йордан Цонев и Хюсеин Хафъзов от ДПС и Павел Шопов от “Атака”. В 42-рото Народно събрание това е едва вторият законопроект, който обединява народни представители от трите партии. Другият е за корекции в НПК, които отменят т.нар. статут на вечен обвиняем, въведен от ГЕРБ. Подкрепата за него едновременно от БСП, ДПС и “Атака” е далеч по-логична, а и приляга много повече на образованието и опита на председателя на парламента Миков.
В дебатите обаче се оказа, поне що се отнася до БСП и “Атака”, че промените в Закона за вероизповеданията не са осмислена позиция на партиите, а по-скоро солова акция на вносителите. Председателят на парламентарната комисията по култура и медии Стефан Данаилов от БСП определи текста като “неточен и пораждащ въпроси”. “Откъде можем да съдим, че случаят „Баташка църква“ няма да се повтори и в Добърско например? Кое ще ни даде увереност, че това няма да се случи с „Рождество Христово“ в Арбанаси, с Боянската църква, които не са действащи храмове, но са такива по акта на своето предназначение в миналото - попита бившият министър на културата. - Наскоро откритият в Стара Загора Музей на религиите, помещаващ се в реставрирана джамия, която пък е наследила християнска църква, а тя тракийско светилище - на коя общност да се определи в собственост? Същият въпрос можем да си зададем за църквите „Св. София“, „Св. Седмочисленици“ (Черната джамия), Археологическия музей и др.” Освен тези проблеми проф. Данаилов открои още два - за поддържането на храмовете паметници на културата и за археологическите находки. “Ясно е желанието вероизповеданията да получат правото на собственост не само върху действащите храмове и манастири, но и върху тези, строени във времето с такова предназначение, но ще им стигнат ли силите сами да реставрират и да поддържат паметниците на културното наследство по силата на закона. Как ще изглежда този въпрос при църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, Земенския манастир (единствен по рода си) или Боянската църква, джамията в Самоков, Томбул джамия в Разград”, попита Стефан Данаилов и обясни, че според Закона за културното наследство грижата за частните паметници на културата е задължение само на собствениците и те нямат право да участват за финансиране по европрограмите. “Как ще се определи собствеността на утвар, намерена при разкопки и предоставяна досега веднага в съответния музей - на кого да се върне за стопанисване и ползване”, попита още той.
Не по-критична беше позицията на проф. Станислав Станилов от “Атака”. Той директно заяви, че въпросните законови текстове “трябва да се преработят из основи”.
Стотици хиляди икони изчезнаха в последните години
които са част от сакралното пространство, оригинални богослужебни вещи от сакралното пространство изчезнаха и на тяхно място има нови икони, посочи още един аспект от проблема Станилов.
Становище на Националното сдружение на общините пък напомни, че смяната на собствеността някои храмове ще наруши клаузи в договори, по които е получено европейско финансиране за реставрация. Зам.-кметът на София по културата Тодор Чобанов обърна внимание и на „множество различни регистрирани вероизповедания, които имат доста либерален подход към определянето на своите молитвени домове“. „На практика всяка сграда може да бъде обявена за храм или молитвен дом по смисъла на тези дефиниции, които са предложени в настоящия проект. И съответно да претендира за освобождаване от местни данъци и такси”, обясни Чобанов.
От Министерството на културата предложиха “да се предвиди разпоредба в закона, която да отрази статута на храмовете, манастирите и молитвените домове, в които не се извършва богослужебна дейност, които са музеи или филиали, или отдели към музеи, които са недвижими археологически културни ценности, и такива, за които има документи за публична държавна или публична общинска собственост”. Ведомството на министър Петър Стоянович обаче не се нае да каже как тази сложна уговорка би могла конкретно да се запише в законопроекта и предложи да се сформира работна група.
На канонадата от критики авторите отговориха с доста неубедителни аргументи. “Никога никой от вносителите идея не е имал върху тези имоти да се възстановява собственост”, увери шефът на парламента Михаил Миков. “Ако сме опрели до това „може” и около него се градят всички конструкции, някакви доста апокалиптични конструкции на десекуларизацията, а става всъщност въпрос за няколко конкретни казуса, които няма никаква пречка да бъдат изрично описани и да приемем в закона, че Археологическият музей остава археологически музей, че в Боянската църква няма да се служи, защото ще се съсипят стенописите”, предложи Миков.
За опитен юрист като него надали беше нужен отговорът на експерти, че подобен списък трудно би могъл да е изчерпателен, а и ще трябва постоянно да се актуализира. Освен емблематичния пример с патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, за която Светият синод няма нотариален акт, Миков се затрудни да посочи други конкретни проблеми, които поправките в закона биха разрешили. Той даде пример с църква в неговия избирателен район, която някой използвал десет години за ферма - “на база фактическо владение, за стопански цели, пускат го първо да коси тревата, после да използва църквата за склад за сеното…”.
Зам.-председателят на “Атака” Павел Шопов
оправда подписа си със “синовен и коленопреклонен дълг”
към Българската православна църква. И се застрахова, че не е наясно с проблемите на останалите вероизповедания. Според него “тук става въпрос за връщане на статус към едни отминали времена, където Българската православна църква и Католическото вероизповедание, разбира се, и Арменската православна апостолическа църква са имали достойния си статут, но това е нарушавано в продължение на 70 години”.
Друг от вносителите обаче беше много по-краен. “В момента има една-единствена действаща джамия в София - посочи Хюсеин Хафъзов от ДПС, което не означава, че Хафъзов настоява Археологическият музей да стане отново джамия. - Не казвам това, не твърдя това. Но все пак нека да се замислим, че това е несправедливо.” Засегнат от нападките на опоненти, депутатът изостри тона: “Вие знаете ли какво е да се употребява алкохол в храма? На коктейли в Археологическия музей вие знаете ли мюсюлманите как преглъщат тази обида?” Тези дни Хюсеин Хафъзов нашумя като народния представител, който никога не е “ваканцувал”. Допреди година обаче беше известен в съвсем друга роля - като говорител на Главното мюфтийство. Преди това Хафъзов е бил имам в с. Тополица, където живее, после секретар на Районното мюфтийство в Айтос, накрая се издига до главен секретар на мюсюлманското вероизповедание в България. Тази година беше определен от ДПС за водач на листата в Бургаския избирателен район. Като говорител на Главното мюфтийство Хафъзов имаше още по-радикални възгледи. “В момента имаме около 300 невъзстановени вакъфски имота и около 20 000 декара обработваема земя. Виждаме определено отношение към нашите имоти. Възможно е това да е станало поради личното отношение на някои чиновници. Визираме джамиите в Стара Загора, Самоков, Кюстендил – въобще те не са малко. По някакъв начин
държавата ги е иззела и в момента не иска да ги върне
- заявява той на 1 юни 2009 г. пред сайта “Всеки ден”. - А в София има нужда от още една джамия. Ние имаме такава и това е сградата до Президентството, където се помещава Националният археологически музей.” Цитатът не е изваден от контекст, завършва по този начин... Сградата на института с музей към БАН не се ползва за джамия още от края на XIX в. След Освобождението е била първо болница, после библиотека, през 2005 г. НАИМ отбеляза 100 години от откриването на първата експозиция. Сградата е пострадала от две силни земетресения през XIX в. и от бомбандировка през 1944 г., през годините многократно е ремонтирана и преустройвана основно с държавни средства. По информация на в. “Преса” мюфтийството все пак няма да претендира за този имот, както и за “Св. Седмочисленици”. В замяна обаче очаква обезщетения, а най-силно иска да получи зелена светлина за строеж на втора джамия в София. Тези джамии, които изброява Хафъзов в интервюто си отпреди 4 години, както и много други са архитектурно-строителни паметници на културата от национално значение, функционират като музеи и са стопанисвани от държавата и общините. Мюфтийството води дела за собствеността на всяка една от тях, които се следят с голям интерес и изострят посланията на местни политици. Така например последното заседание по делото за дупнишката джамия в Окръжния съд в Кюстендил премина на фона на демонстранти на ВМРО, размахващи потрети на български революционери. А кметът Петър Паунов предупреди, че има “заплаха абсолютно всички бивши имоти, останали от 500-те години турско робство, да се озоват в ръцете на мюсюлманските вероизповедания, и то на места, където няма мюсюлмани”...
Множество съдебни спорове, които поправките в Закона за вероизповеданията вероятно биха решили от раз, са водят и от БПЦ. Пловдивският митрополит Николай например води дело за собствеността на манастирския комплекс „Св. св. Кирик и Юлита” край Асеновград. Той е предоставен през 80-те години на миналия век на Съюза на архитектите, вложил милиони във възстановяването му и изграждането на хотелски помещения. Заради делото в момента манастирът пустее. Реституционни претенции имат и от католическата църква, и от много други вероизповедания.
Ако спорът противопоставя опазването на културното наследство и извършването на богослужения, това би било легитимен дебат. Дали обаче не става дума за съвсем друго?
“Ако бях привърженик на теорията на конспирацията, щях да си помисля, че след като беше приватизирано цялото икономическо богатство, дойде ред и на културното наследство”, заяви пред “ТЕМА” директорът на НИМ Божидар Димитров. Той подозира, че връщайки си храмове, вероизповеданията ще получат и прилежащи имоти, които може да продадат. “Иначе не мога да си обясня защо тройна коалиция от депутати, и то с много различни възгледи за живота, изведнъж обединяват усилията си в нещо, което само на пръв поглед е добро за църквата”, смята Димитров и допуска, че отделните народни представители може да са поели ангажименти към отделни вероизповедания. Историкът обясни, че
храмовете често имат множество завещани имоти
“И до днес се случва някоя много набожна бабичка да остави нива на някоя църква.” Димитров даде пример с опис на имоти на созополска църква, който разглежда в момента: “Има лозя, дюкяни, таляни (рибарски съоръжения). Не съм се интересувал какви имоти има Боянската църква (която е филиал на НИМ, бел. ред.), но ако някой друг я вземе, може да се поинтересува”, предположи той.
Опасенията на Божидар Димитров за църковните имоти може да са в сферата на предположенията, но Стефан Данаилов намери и конкретно доказателство за подобни задкулисни намерения. Той цитира предложение за допълнение на законопроекта, изпратено в парламента от главния мюфтия Мустафа Хаджи: след думата „имоти” да се добави изразът „от вероизповеданията или от техните религиозно-просветни и социално благотворителни юридически лица”. “Това не означава ли, че се очаква връщане на имоти, които не са предопределени за богослужебни дейности? Показват се и претенции към земи, земеделски земи, сгради и строежи за духовни училища, социални пристройки към тях”, предупреди Данаилов. Според него има опасност “да се отвори кутията на Пандора”...
