Всички обичат гражданите

След като основните политически сили не включиха в листите си представители на протестиращите, изгря звездата на няколко маргинални партии. Най-малко три формации ще играят ролята на мандатоносители за лидерите на уличните бунтове и ще се борят за вота на недоволството

сп. "ТЕМА", бр. 13 (592), 01-06 Април 2013, temadaily.bg

Когато в началото на март от партията Обединен блок на труда (ОБТ) обявиха, че са готови да предоставят регистрацията си на протестиращите за участие в парламентарните избори, за мнозина това прозвуча комично. Перспективата разнообразните лидери на протестите да се осъзнаят идейно като “българските лейбъристи” изглеждаше в сферата на политическата фантастика. С наближаването на 12 май обаче стана ясно, че основните партии (къде поради нежелание, къде заради недоверие у отсрещната страна) няма да издигнат за депутат нито един представител на уличното недоволство, довело до предсрочния вот. Същевременно всички основни фигури, претендиращи за водачи на протестите, стигнаха до извода, че трябва да атакуват парламента и отвътре.
Опитният Кръстьо Петков, макар и завещал наскоро лидерския пост в ОБТ на адвокат Веска Волева, се оказа сред 

най-добре ориентираните в политическите тенденции

Поради липса на време за създаване на нови партии, регистрацията от името на съществуващи маргинални формации остана единственият вариант за участие на протестиращите във вота. Формулата напомня явяването на движението на Симеон Сакскобугготски през 2001 г., когато в ролята на мандатоносители (включително и на правителството) влязоха никому неизвестните дотогава партии на Тошо Пейков и Весела Драганова.
Никой от протестиращите не прие офертата на ОБТ, а “българските лейбъристи” поеха по предначертания път на явяване в коалицията “Свободна България”, зад която стои ГОРД . Тепърва обаче ще става ясно дали проф. Петков и неговият кръг от леви икономисти няма да се окаже консултант не само на Слави Бинев, а и на някои от основните фигури от митингите...
Още преди протестиращите да смогнат да регистрират сдружения, това направи... една партия. Младежите от движение “Българска пролет”, които заявиха претенция да представляват исканията на улицата, бързо бяха разконспирирани като хора от Българска социалдемокрация (БСД) с лидер Александър Томов. В тяхната акция обаче нямаше нищо конспиративно. Всеки от групата, която даде пресконференция от името на “Българска пролет”, заема високи постове в БСД: незрящият юрист Хари Хараламбов членува в партията на Томов от 10 години и е бил в ръководството, младият политолог Димитър Митев е главен секретар на БСД и председател на младежката структура ЕЛМА (Европейска лява младежка алтернатива), Лора Любенова е международен секретар на БСД. 
Нещо повече - Митев и Любенова са се издигнали в партийната йерархия на последния конгрес на партията. Форумът е проведен на 23 февруари – денят, в който протестиращите направиха първите опити за самоорганизация с кръгли маси в София и в Сливен. А основна точка в дневния ред е създаването и развитието на Политическо движение „Българска пролет“...
В речта си преизбраният лидер Александър Томов изразява надежда, че „партия БСД и младежката структура ЕЛМА ще формират през следващите 2 години политически лидери от по-младото поколение“. Томов даже дава заявка при успех в начинанието да отстъпи поста си на някой от тях. При това положение няма нищо учудващо, че 

маскираните като протестиращи млади партийци 

пожелаха „спешно възстановяване на 10 или 15 индустриални гиганта“, сред които „Кремиковци“…
От „Българска пролет“ пожелаха зад тях да застане коалиция, което също си има прагматично обяснение. Защото в противен случай на бюлетината им ще пише името на БСД. Твърде вероятно е Александър Томов да намери поне един партньор сред регистрираните други 70 партии. И на изборите Българска социалдемокрация да разцъфне като “Българска пролет”.
Другият сигурен участник, който ще се бори за вота на недоволството, е движение “Освобождение”, претендиращо да е първата регистрирана формация на протеста. То беше създадено в залата на едноименното столично кино на закрито за медиите заседание. Неговият говорител Ивайло Франц избра за мандатоносител партия “Другата България” на Божидар Томалевски. По думите на Франц – защото това била единствената отправена към него оферта за избираеми позиции. Листите щели да бъдат “свободни като достъп, с непартийно членство, за хора с чисто минало, доказали себе си”. Как се намериха бившият телевизионен проповедник от СКАТ и “Алфа” и лидерът на т.нар. партия на емигрантите, не е ясно. Но между тях определено има прилики – и двамата са това, което в годините на прехода наричаме 

“герои на нашето време” 

Човек с три имена в зависимост от текущата си роля, Божидар Томалев-ски (Дарио Томалети) е напуснал родината през 1980 г., завърнал се в България като мним мащабен чуждестранен инвеститор, преминал през няколко партии и накрая яхнал каузата за право на участие в политиката на хората с двойно гражданство в опит за домогване до гласовете на милионите емигранти. Биографията на о.р. майора и богослов Ивайло Тихолов-Франц пък включва консултантски бизнес, собствена фондация, управление на читалище, вследствие на което то е лишено от държавна субсидия, участие в сдружение на парашутистите и т.н.
Единствената заявка за чисто граждански листи даде Движение “Граждански контрол” на вече добре познатата троица Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев. Те успяха да се регистрират последни в ЦИК с документите на партията “Демократична гражданска инициатива” (ДГИ) с лидер 75-годишния Стефан Пеев. ДГИ е създадена през 2000 г., но претендира за наследството на организацията с подобно име на покойния дисидент Любомир Собаджиев, която е сред основателите на СДС. Според очевидци на събитията от началото на 90-те години Пеев наистина е бил сред учредителите на тогавашната “Гражданска инициатива”, но не е бил от близките съратници на Собаджиев. За последно ДГИ се е явило самостоятелно на местния вот в София през 2007 г., като листата е получила 329 гласа. През 2009 г. партията участва в коалиция “За родината”, издигнала за депутати бивши военни. Коалицията провежда финансово добре подплатена кампания, но събира едва 11 524 бюлетини. В последните години Стефан Пеев участва в разнообразни протести и се включва в обединение на пенсионерски организации.
Протестното движение “Граждански контрол” ще търси до последно и други мандатоносители, за да може като коалиция да се яви със собственото си име. Отделно има амбицията да обедини широк кръг от местни и национални сдружения, които да издигнат кандидат-депутати. Първата номинация от София вече е известна – 28-годишната Йоанна Иванова. Идеята е всеки кандидат да подпише “декларация за почтено политическо поведение” и да се ангажира с петте основни цели на движението (повече в интервюто с Ангел Славчев).
Още не е ясно дали и как ще участват в изборите 

движенията, съдържащи в името си “Орлов мост” 

които са поне три. Най-популярна напоследък е формацията около председателя на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев, която привлече за лице Христо Стоичков (повече за нея – във втория текст). До редакционното приключване на броя нямаше яснота какво ще предприемат “студентите на Стоичков”. “Орлов мост – за промяна” на популярния лидер на протести Янаки Ганчев също най-вероятно ще изчака крайния срок на ЦИК за регистриране на коалиции, който е 1 април или даже 6 април, докогато са разрешени промени в състава на коалициите. Пред “ТЕМА” Ганчев обясни, че движението имало много предложения от отделни партии, но ще търси вариант да застане зад коалиция, с която да сключи споразумение. Окончателното решение щяло да се вземе на общо събрание.
С рекорния за новия век брой регистрирани в ЦИК партии нищо чудно за представители на протестиращите да се пишат и други формации. С което вотът на недоволството съвсем да се разводни.