Избираш харесван водач, получаваш съмнителен редник

Спорни имена на избираеми места се крият зад челниците в кандидатдепутатските листи

 

сп. "ТЕМА", брой 15 (594), 15-25 Април 2013, temadaily.bg

Преди избори думата “листа” най-често върви в съчетание с “водач”. Зад известните имена от челните позиции обаче се крият още стотици кандидати с шансове да станат депутати, които повече или по-малко остават в сянка. Предварителната информация кои са те е труднодостъпна, а върху интегралната бюлетина ще бъдат изписани само първите трима. В навалицата от 7200 кандидати шансът за ориентиране става още по-малък.

Ден преди старта на предизборната кампания голяма част от районните избирателни комисии все още не бяха публикували кандидатските списъци на партиите в интернет, въпреки че са длъжни по закон. Резервен вариант са сайтовете на областните управи, където обаче обемът и форматът на данните зависят от доброто желание (и компютърната грамотност) на администрацията. В някои райони месец преди вота избирателите не разполагат с нито един онлайн източник, от който да научат имената в листите. Сред тях е най-големият – 23-и МИР в София, който ще излъчи 16 народни представители.

Чест прави на ГЕРБ и БСП, че публикуваха пълните кандидатски списъци на сайтовете си. Останалите по-големи формации предпочетоха да рекламират само своите водачи. Прийомът основните фигури да водят по две листи допълнително хвърли сянка върху подбора на партиите. Под нея се крият множество спорни фигури.

Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов води в Благоевград и във Велико Търново. В Благоевград втора е председателката на общинския съвет Даниела Савеклиева, трети е Митко Захов – един от анонимните досегашни депутати на управлявалата партия с почти нулева активност в НС. Затова пък бившата фирма на петричкия строителен предприемач

е спечелила големи обществени поръчки

по време на мандата, а в самия му край е получила и концесия за добив на инертни материали за нуждите на строителството на магистрала “Струма”. Плътно зад Цветанов в листата за Велико Търново пък са бившият депутат Евгени Стоев от прословутата група за получаване на безплатни телефони “Верту” и колегата му Мирослав Петков – предприемач, който твърдеше, че има диплома за висше образование от несъществуващ вече университет.

Лидерът на “Атака” Волен Сидеров води в 25-и столичен район и във Варна. В случай че партията му влезе в парламента и получи мандат и на двете места, той ще трябва да избере едното. Ако предпочете столицата, откъдето беше избран през 2005 г., ще отстъпи мястото на областния координатор Николай Александров, а шанс да представлява варненци ще има и Маргарита Николова, която в момента е общински съветник в... София.

В Кюстендил водач на листата на Коалиция за България, естествено, е Мая Манолова. Подгласник е

най-активният защитник на т.нар. Братя Галеви

- общинският съветник в Дупница Иван Ибришимов. През едно място след него е друг от „адвокатите” на Пламен Галев и Ангел Христов в БСП и в Дупнишкия общински съвет – Станислав Павлов. Всъщност в това няма нищо учудващо, тъй като Ибришимов беше на същата позиция и през 2009 г., но БСП спечели само едно депутатско място в областта. С почти сигурен втори депутатски мандат е и друг от защитниците на Галеви – Емил Гущеров, втори в листата на ГЕРБ.

В Пловдив листата на досегашните управляващи, водена от Бойко Борисов, на пръв поглед изглежда сравнително авторитетна - Менда Стоянова, Вежди Рашидов, Димитър Лазаров. На избираемите пето и шесто място обаче са Стефан Дедев и Антоний Йорданов – други двама “мълчаливци” в парламента. Йорданов все пак нашумя с нещо – че негов сътрудник в НС се водеше транспортният бос Миролюб Столарски.

Зам.-шефът на “Атака” Павел Шопов също е водач в Пловдив, но и в Ямбол. Както изтъкна лидерът на партията, в нейните листи няма “шоу звезди, фолкпевици и гълтачи на огньове”. Сред изброените категории обаче не попаднаха едрите предприемачи. В хипотезата, че “Атака” получи мандати и в Пловдив, и в Ямбол (както през 2009 г.) или спечели две места под тепетата,

пореден бизнесмен по незнаен път ще влезе в НС

чрез партията на Сидеров. Това е Христо Андреев, бивш финансов директор на “Ботев” (Пловдив) и представител на инвеститора в “Баня голф енд спа ризорт”. През 2011 г. малко не му достигна да влезе в пловдивския общински съвет с бюлетината на “Атака”.

В 23-и район в София ГЕРБ има шанс покрай водача Ивайло Московски да класира и повечето си досегашни депутати плюс областния управител Данаил Кирилов и бившия зам.-министър на образованието Милена Дамянова. БСП в столицата пък е на път да прехвърли в НС близо една трета от общинските си съветници, които са на водещи позиции в 23-и и 24-и МИР.

На територията на лидерския сблъсък – 25-и район, Бойко Борисов ще работи за нов мандат на Станислав Иванов, известен като депутата с  чувала с бюлетини, който беше заснет да пренася в изборна нощ пред зала „Универсиада”, и на... Лъчезар Иванов. Не е шега – Станислав Иванов е на трето, а Лъчезар Иванов – на пето място, в състезанието за 14 мандата. Междувременно Сергей Станишев (който води и в Стара Загора) ще “дърпа” листата за представителката на гражданската квота Таня Андреева, изпълнителен директор на болница “Шейново”, която е на трето място. Като редови лекар през 2007 г. Андреева е била кандидат за столичен общински съветник на... “Новото време” в коалицията “Съюз БГ” с “Гергьовден” и ЗНС.

В 26-и район (Софийска област) с Корнелия Нинова и Владислав Горанов ще се бори Деница Гаджева от “Атака”, която води и в 23-и район. Ако Гаджева влезе от 26-и МИР, евентуалната парламентарна група на Волен Сидеров ще се попълни с още една атрактивна млада дама - пиара на партията Миглена Александрова, втора в 23-и МИР.

В играта с листите най-честно май е постъпил Жорж Ганчев, който във Варна е регистрирал списък от едно-единствено име – своето...

Като на кастинг

В листата на ГЕРБ за Бургас отново е бившият рапър Тодор Йосифов-Маниака. През 2009 г. той беше на шесто място и беше сред избаните за депутати, но се принуди да напусне още преди полагането на клетва. Сега лидерът на местната младежка организация на партията е на 12-о място. Но предишната листа “се извъртя” чак до 9-о място към края на мандата...

Партия “Другата България” стана мандатоносител на една от протестните организации. Но водачът на две от нейните листи Калин Сърменов смята, че протестите довели до “излишен хаос”. За всички други основни фигури в тази формация управлението на ГЕРБ е пълен провал. Според Милото обаче “тези хора се опитваха да вършат работа с всички недостатъци, но нещата се случваха”.

На 8-о място в листата на “Движение България на гражданите” за Благоевград е петричката поетеса Розалина Ружина. Като всяка уважаваща себе си съвременна поетеса и тя има стихотворение, посветено на Бойко Борисов. Творбата беше представена на кастинг за поети в “Шоуто на Слави” през 2009 г. Ружина твърдеше, че стиховете били иронични и трябвало да се чете между редовете. Къде точно се намират нюансите в стихотворението, е въпрос, на който трябва да отговорят от партията на Меглена Кунева. Тъй като то звучи съвсем недвусмислено: “Строен, силен като исполин,\ Бойко е неповторим.\

Той е българският син любим,\ красив незаменим.\ Борил се с пожара смело,\ генерал с маниер,\ ГЕРБ създаде и поведе смело,\ стана и премиер.\ Не, Сергей, отиваш си ти,\ не оставяш дори и следи.\ Който теб те онаследи,\ ще проклина своите дни.\ Не, Сергей, тръгвай си ти, \ от Бойко милост не търси.\ Народът за теб не ще тъжи,\ Бойко той боготвори. \ Той диктува на любовта,\ Бойко е мъж-мечта\ за всяка жена.\ Зареден е през деня и нощта.\ Той дава крила.\ Той е силен и не го е страх.\ Рязък, твърд като меч,\той диктува всички правила,\ център е на света.”

Първоаприлски коалиции

Мартенските договорки между партиите завършиха по достоен за деня на шегата начин

сп. "ТЕМА", бр. 14 (593), 08-14 Април 2013, temadaily.bg

Кой казва, че коалиция е мръсна дума? От получилите регистрация за Избори 2013 рекордни 63 партии, бяха формирани също рекордните 8 коалиции с 27 участници. Като добавим още няколко партии, които влязоха в коалициите неофициално, излиза, че този начин на явяване избраха половината участници във вота. И то без да броим формациите, които не събраха 7000 подписа и 10 000 лв, но имат споразумения с регистрираните в ЦИК партии.
Коалиционният формат официално е реабилитиран още преди парламентарните избори и съставянето на следващото правителство. Стига, разбира се, да не е троен… Случайно или не всички  политически сили избегнаха сакралното число и заложиха на двойни, четворни, петорни и осморни коалиции. Някои се регистрираха преди крайния срок, но всички бяха вписани с решения на ЦИК с дата 1 април…
Според популярна дефиниция коалицията е такова сдружение, по време на което участниците действат заедно за постигане на дадена цел, но водени всеки от собствения си интерес. А според изборната практика е вярно и обратното – участниците действат заедно за даден интерес, но водени всеки от собствената си цел.
Такъв е случаят в традиционно най-многолюдната Коалиция за България. БСП събра под знамената още 7 партии – колкото през 2005 г. и с една по-малко от 2009 г. Целта на ръководството на социалистите в поддържането на уж отречения формат, включващ социалдемократи, комунисти, хуманисти, националисти, земеделци и роми, на пръв поглед е неясна. Но, разбира се, си има своето прагматично обяснение. Стремежът на „Позитано“ 20 е да се покрие максимално широк периметър, дори и с участието на „файтонни“ партии,

за да утвърди монопола вляво

и да не допусне разпиляване на гласове. През 2005 г. „Коалиция на розата“ им отмъкна 1,3%, „Евророма“ взе самостоятелно още толкова, общо около процент получиха и други формации с ляв уклон. А през 2009 г. „загубите“ бяха пренебрежими. Сега Сергей Станишев направи нова крачка, като се сдоби и с десен партньор. Земеделски народен съюз зачеркна предварителното си споразумение с НДСВ и неговия председател Румен Йончев ще бъде втори в червената листа в Монтана. Но това не е кой знае колко учудващо, тъй като ЗНС преди време беше готов да се влее и в АБВ на Георги Първанов...
Целите на коалиционните партньори на БСП са различни, някои даже няма да имат нито едно избираемо място в листите. Но общият им интерес е един - дял от държавна субсидия. През миналия мандат за по-малките се полагаха 50 хил. лв. годишно, за по-големите – 100 хил. лв.
Сходни цели и интереси споделят и в другия край на политическия спектър. Както се очакваше, макар и извън официалния състав към петорната коалиция СДС тихомълком се присъедини още една партия – БДС „Радикали“. На „Раковски“ 134 даже не си направиха труда да напишат смислено обяснение за този ход. Според съобщението на пресцентъра Емил Кабаиванов подписал с Евгений Бакърджиев „политически документ, с които приемат общи принципи и виждания на десните партии за политиката на България“. „В лицето на БДС “Радикали” ние виждаме наш дългодишeн (грешката е от прессъобщението, бел. ред.) партньор, който e бил до нас във всички сериозни битки срещу политическото статукво”, рекъл председателят на сините Емил Кабаиванов. За 

възстановяване на „старото СДС“ 

остава да се включи само още един „дългодишен“ партньор – Стефан Софиянски. ССД не си направи труда да се регистрира за изборите, но това не пречи негови представители да влязат в „гражданската квота“ на листите.
В СДС не пропуснаха да злорадстват по адрес на бившите си съпартийци от „Синьо единство“ и разтрогнатия им съюз с ДСБ: „Притеснени сме от процесите в дясно. Десният избирател няма кого да припознае като свое представителство и заявка за защита на интересите му“. И призоваха всички сини симпатизанти “да подкрепят силния десен отбор”.
Поредната провалена коалиция вдясно си има своята кратка, но бурна предистория. В края на януари Иван Костов и Надежда Нейнски подписаха “единна платформа” с намерения за съвместно явявяне на изборите и създаване на нова обща партия вбъдеще. После евродепутатката пусна на сайта си допитване за име на коалицията. От трите варианта - „Единна платформа“, „Сините“ и „Единство за силна България“ в ДСБ избраха четвъртия – нито едно от изброените. От партията на Костов изтъкнаха, че са силно „разпознаваеми“ и затова името задължително трябва да съдържа тяхната абревиатура. В ДСБ си правеха сметка, че могат да наложат някои свои условия силово, тъй като имат срещу себе си не партия, а сдружението “Единство”. Затова след години публични изяви в най-големите зали в София и в Брюксел Надежда Нейнски и Мартин Димитров стигнаха дотам, 

да създадат нова партия инкогнито 

Никой не разбра кога е проведно учредителното събрание на “Синьо единство”. Съществуването на партията стана известно, чак след като група бивши млади активисти на СДС начело с бившия лидер младежкия СДС Христо Панчугов с грейнали усмивки влязоха в ЦИК, за да се регистрират за изборите. Какво точно е станало оттам нататък в преговорите с ДСБ не е съвсем ясно. Хората на Надежда Нейнски са успели да наложат всичките си условия за листите, партията на Костов неохотно се съгласи и на съпредседателство в коалицията. Но в крайна сметка ДСБ се регистрира във формат само с Български демократически форум, а от “Синьо единство” изтеглиха документите си от ЦИК и заявиха категорично, че няма да участват в изборите. Смислени обяснения не бяха дадени и от двете страни. Костов обяви, че ще чака до последно партньорите да заемат запазените за тях 12 челни места в листите, Нейнски отказа. Причината била в липсата на достатъчно гаранции, че впоследствие коалицията ще се обедини в нова партия. Точката беше сложена с абсурдния призив на евродепутатката да се гласува “и за СДС, и за ДСБ”.
Няма да е учудващо, ако в крайна сметка някой от бившите сини депутати все пак влезе в листите на ДСБ. Твърде вероятно е други в „Синьо единство“ да си правят две тънки сметки за след изборите. Едната - да изгреят отново в случай на предсрочни избори наесен. Другата – да блеснат, ако и СДС, и ДСБ не влязат в парламента. В такава ситуация със сигурност ще има нагласи за започване на чисто и създаване на нова дясна партия. Тогава Надежда Нейнски, Мартин Димитров и младежите около тях ще са с една обиколка пред останалите…
Отделна тема е 

безНадеждната коалиция ДСБ-БДФ 

Как хората на Костов избраха точно Демократическия форум за изваждане от нафталина на партиите от 90-те, не е известно. Ако названието на формацията на Дянко Марков предизвиква нечии положителни спомени от зората на демокрацията, то името на днешния й председател Жаклин Толева е тотално непознато. Затова със сигурност има връзка фактът, че бивш лидер на БДФ е финансовият министър от правителството на ОДС Муравей Радев. В последните години той се пише напуснал политиката, но се подвизаваше в парламента като сътрудник на Асен Агов.
Коалицията “Център – свобода и достойнство” изглежда не по-малко съшита с бели конци, макар че вече си има платформа от цели две страници. НДСВ и Народна партия “Свобода и достойнство” (НПСД) на Касим Дал и Корман Исмаилов подписаха споразумение на 30 март – ден преди крайния срок за регистрация. А на пресконференцията за представяне на коалицията от НДСВ объркаха името на НПСД. До последно царистите преговаряха и със СДС, с които имали общи ценности. “Но, уви, не се получи”, обясни простичко Христина Христова. Според нея сините проявили “някакви прекомерни амбиции, излишно, архаично за сегашното състояние на СДС високомерие”. Самото НДСВ не прояви такова, приемайки коалицията да е кръстена на другия партньор, който ще получи и всички места в листите, които е пожелал. Своеобразният 

римейк на идеята за Либерален алианс 

отпреди години даде заявка да е опозиция на досегашните управляващи. Председателят на НПСД Корман Исмаилов заяви, че приоритетите на правителството на ГЕРБ били много сбъркани и катастрофирали. Не е известно бившият депутат от ДПС да е казвал нещо подобно преди края на оставката на кабинета. Новата му партия беше създадена с пари от държавната субсидия за движението на Доган, пренасочени към Касим Дал чрез ГЕРБ...
Компромисно име се намери и за коалицията около Слави Бинев. Доскоро тя се зовеше “Свободна България”, но в крайна сметка се регистрира като “Горда България”. Което хората на Бинев, разбира се, изписват като “ГОРДа България”. В коалицията влязоха още Съюза на патриотичните сили “Защита” и ОБТ – Българските лейбъристи, но те са по-скоро “за пълнеж”. Както личи от първоначалното название, основният партньор на ГОРД е “Свободен народ”. Освен партията с лидер Теодор Дечев, зад Слави Бинев 
наднича още една 

свързана с Алексей Петров структура 

– Съюза за стопанска инициатива и настоящия му председател Явор Джиджев. 
Лидерите на протестите от Движение за граждански контрол не успяха да намерят втора партия, с която да сформират коалиция и ще явят само от името на “Демократична гражданска инициатива”. Тази задача обаче не се оказа никакъв проблем за други, претендиращи за вота на недоволството – творението на Александър Томов “Българска пролет”. Коалиция с това название беше регистрирана от Българска социалдемокрация (БСД) на Томов и Партия на зелените с лидер Валентин Симов. Втората вероятно не е само за цвят. Симов е бивш депутат от 38-ото НС, представител на Зелената партия на Александър Каракачанов в коалицията Обединение за национално спасение около ДПС. После се отцепва от Каракачанов в собствена формация, която първоначално намира своя лидер в лицето на Христо Порточанов. Понастоящем Симов не е забелязван на дебати по екологични проблеми, но пък е яростен 

привърженик на тезата за “зелен октопод”

Лидерът на “Българска пролет” (и главен секретар на Българска социалдемокрация) Димитър Митев регистрира коалицията в ЦИК сам и демонстративно показа пълномощното, което двете партии са му дали. Документът обаче той извади от папка, напечатана за XII-ия конгрес на БСД...
Други от пишещите се за представители на протестиращите – т.нар. Стоичкови студенти, също намериха партиен пристан в коалиция. Името й е “ВМРО-Орлов мост”. Дали “воеводите” ще сменят войнственото лъвче от емблемата си с орли, е рано да се каже. Партията може да претендира за някакъв изразител на недоволството, тъй като от доста време протестира срещу монополите. Друг е въпросът дали за такъв може да се брои председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев, който привлече за лице на своята формация Христо Стоичков. Макар първоначално да смяташе студентската протестна организация за “менте”, към тази коалиция се ориентира и лидерът на “Орлов мост – за промяна” Янаки Ганчев...
Иначе Красимир Каракачанов отдавна е доказал, че по избори е 

способен да влезе във всякакви комбинации 

Тази страница от историята на ВМРО обаче със сигурност ще е написана с особен шрифт. Тъй като другият партньор в коалицията ВМРО-Орлов мост е бургаската партия Средна европейска класа (СЕК). Формацията на строителния предприемач Георги Манев нашумя в национален мащаб на местните избори през 2011 г. Тогава тя публикува в столичен всекидневник обява със следния текст: “ПП СЕК (с регистрация във всички общински избирателни комисии) предоставя възможност за реализация на личности с идеи и желание за развитието на региона, в който живеят, с цел подпомагане на малкия и среден бизнес и създаване на средна класа в България”. Следваше номер на мобилен телефон за връзка... Тази коалиция в крайна сметка се разпадна в последния момент, а причините вероятно са в едно разследване на „Нова“…
На парламентарните избори се задава бургаско дерби. Защото в коалицията “Гражданска листа - Модерна България“ участва партията “Бургас” на бившия концесионер на градския плаж Ваклин Стойновски – кръвен враг на Георги Манев. Предстои да видим дали коалиционната структура е устойчива колкото идеята му за построяване на небостъргач в Морската градина... Другият партньор е “Българска партия Либерали”, която отдавна вече не е водена от Петко Симеонов. Настоящият й лидер Михаил Шишков членува и в Движение “Модерна България” на Борислов Цеков. Самият Цеков е посочен от коалицията като лице за контакт в ЦИК.

Всички обичат гражданите

След като основните политически сили не включиха в листите си представители на протестиращите, изгря звездата на няколко маргинални партии. Най-малко три формации ще играят ролята на мандатоносители за лидерите на уличните бунтове и ще се борят за вота на недоволството

сп. "ТЕМА", бр. 13 (592), 01-06 Април 2013, temadaily.bg

Когато в началото на март от партията Обединен блок на труда (ОБТ) обявиха, че са готови да предоставят регистрацията си на протестиращите за участие в парламентарните избори, за мнозина това прозвуча комично. Перспективата разнообразните лидери на протестите да се осъзнаят идейно като “българските лейбъристи” изглеждаше в сферата на политическата фантастика. С наближаването на 12 май обаче стана ясно, че основните партии (къде поради нежелание, къде заради недоверие у отсрещната страна) няма да издигнат за депутат нито един представител на уличното недоволство, довело до предсрочния вот. Същевременно всички основни фигури, претендиращи за водачи на протестите, стигнаха до извода, че трябва да атакуват парламента и отвътре.
Опитният Кръстьо Петков, макар и завещал наскоро лидерския пост в ОБТ на адвокат Веска Волева, се оказа сред 

най-добре ориентираните в политическите тенденции

Поради липса на време за създаване на нови партии, регистрацията от името на съществуващи маргинални формации остана единственият вариант за участие на протестиращите във вота. Формулата напомня явяването на движението на Симеон Сакскобугготски през 2001 г., когато в ролята на мандатоносители (включително и на правителството) влязоха никому неизвестните дотогава партии на Тошо Пейков и Весела Драганова.
Никой от протестиращите не прие офертата на ОБТ, а “българските лейбъристи” поеха по предначертания път на явяване в коалицията “Свободна България”, зад която стои ГОРД . Тепърва обаче ще става ясно дали проф. Петков и неговият кръг от леви икономисти няма да се окаже консултант не само на Слави Бинев, а и на някои от основните фигури от митингите...
Още преди протестиращите да смогнат да регистрират сдружения, това направи... една партия. Младежите от движение “Българска пролет”, които заявиха претенция да представляват исканията на улицата, бързо бяха разконспирирани като хора от Българска социалдемокрация (БСД) с лидер Александър Томов. В тяхната акция обаче нямаше нищо конспиративно. Всеки от групата, която даде пресконференция от името на “Българска пролет”, заема високи постове в БСД: незрящият юрист Хари Хараламбов членува в партията на Томов от 10 години и е бил в ръководството, младият политолог Димитър Митев е главен секретар на БСД и председател на младежката структура ЕЛМА (Европейска лява младежка алтернатива), Лора Любенова е международен секретар на БСД. 
Нещо повече - Митев и Любенова са се издигнали в партийната йерархия на последния конгрес на партията. Форумът е проведен на 23 февруари – денят, в който протестиращите направиха първите опити за самоорганизация с кръгли маси в София и в Сливен. А основна точка в дневния ред е създаването и развитието на Политическо движение „Българска пролет“...
В речта си преизбраният лидер Александър Томов изразява надежда, че „партия БСД и младежката структура ЕЛМА ще формират през следващите 2 години политически лидери от по-младото поколение“. Томов даже дава заявка при успех в начинанието да отстъпи поста си на някой от тях. При това положение няма нищо учудващо, че 

маскираните като протестиращи млади партийци 

пожелаха „спешно възстановяване на 10 или 15 индустриални гиганта“, сред които „Кремиковци“…
От „Българска пролет“ пожелаха зад тях да застане коалиция, което също си има прагматично обяснение. Защото в противен случай на бюлетината им ще пише името на БСД. Твърде вероятно е Александър Томов да намери поне един партньор сред регистрираните други 70 партии. И на изборите Българска социалдемокрация да разцъфне като “Българска пролет”.
Другият сигурен участник, който ще се бори за вота на недоволството, е движение “Освобождение”, претендиращо да е първата регистрирана формация на протеста. То беше създадено в залата на едноименното столично кино на закрито за медиите заседание. Неговият говорител Ивайло Франц избра за мандатоносител партия “Другата България” на Божидар Томалевски. По думите на Франц – защото това била единствената отправена към него оферта за избираеми позиции. Листите щели да бъдат “свободни като достъп, с непартийно членство, за хора с чисто минало, доказали себе си”. Как се намериха бившият телевизионен проповедник от СКАТ и “Алфа” и лидерът на т.нар. партия на емигрантите, не е ясно. Но между тях определено има прилики – и двамата са това, което в годините на прехода наричаме 

“герои на нашето време” 

Човек с три имена в зависимост от текущата си роля, Божидар Томалев-ски (Дарио Томалети) е напуснал родината през 1980 г., завърнал се в България като мним мащабен чуждестранен инвеститор, преминал през няколко партии и накрая яхнал каузата за право на участие в политиката на хората с двойно гражданство в опит за домогване до гласовете на милионите емигранти. Биографията на о.р. майора и богослов Ивайло Тихолов-Франц пък включва консултантски бизнес, собствена фондация, управление на читалище, вследствие на което то е лишено от държавна субсидия, участие в сдружение на парашутистите и т.н.
Единствената заявка за чисто граждански листи даде Движение “Граждански контрол” на вече добре познатата троица Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев. Те успяха да се регистрират последни в ЦИК с документите на партията “Демократична гражданска инициатива” (ДГИ) с лидер 75-годишния Стефан Пеев. ДГИ е създадена през 2000 г., но претендира за наследството на организацията с подобно име на покойния дисидент Любомир Собаджиев, която е сред основателите на СДС. Според очевидци на събитията от началото на 90-те години Пеев наистина е бил сред учредителите на тогавашната “Гражданска инициатива”, но не е бил от близките съратници на Собаджиев. За последно ДГИ се е явило самостоятелно на местния вот в София през 2007 г., като листата е получила 329 гласа. През 2009 г. партията участва в коалиция “За родината”, издигнала за депутати бивши военни. Коалицията провежда финансово добре подплатена кампания, но събира едва 11 524 бюлетини. В последните години Стефан Пеев участва в разнообразни протести и се включва в обединение на пенсионерски организации.
Протестното движение “Граждански контрол” ще търси до последно и други мандатоносители, за да може като коалиция да се яви със собственото си име. Отделно има амбицията да обедини широк кръг от местни и национални сдружения, които да издигнат кандидат-депутати. Първата номинация от София вече е известна – 28-годишната Йоанна Иванова. Идеята е всеки кандидат да подпише “декларация за почтено политическо поведение” и да се ангажира с петте основни цели на движението (повече в интервюто с Ангел Славчев).
Още не е ясно дали и как ще участват в изборите 

движенията, съдържащи в името си “Орлов мост” 

които са поне три. Най-популярна напоследък е формацията около председателя на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев, която привлече за лице Христо Стоичков (повече за нея – във втория текст). До редакционното приключване на броя нямаше яснота какво ще предприемат “студентите на Стоичков”. “Орлов мост – за промяна” на популярния лидер на протести Янаки Ганчев също най-вероятно ще изчака крайния срок на ЦИК за регистриране на коалиции, който е 1 април или даже 6 април, докогато са разрешени промени в състава на коалициите. Пред “ТЕМА” Ганчев обясни, че движението имало много предложения от отделни партии, но ще търси вариант да застане зад коалиция, с която да сключи споразумение. Окончателното решение щяло да се вземе на общо събрание.
С рекорния за новия век брой регистрирани в ЦИК партии нищо чудно за представители на протестиращите да се пишат и други формации. С което вотът на недоволството съвсем да се разводни.