За няколко гласа повече

сп. "ТЕМА", брой 5 (584), 04-10 Февруари 2013, temadaily.bg

15282 – точно толкова бюлетини „спасиха“ референдума от пълния провал, при който активността да е под 20%. Достигането на тези проценти беше важно не за гражданите, а за партиите, които опитват да извлекат дивиденти от резултатите. От реакциите на техните лидери веднага пролича, че битката е била именно за прехвърлянето на този праг. Защото без въпросните 15282 бюлетини Станишев нямаше да обяви първа изборна победа над ГЕРБ, Първанов нямаше да чертае следващо правителство, Цветан Цветанов нямаше угрижено да жонглира с числата, а Синята коалиция – да се точи за „нови битки“. Е, вероятно от „България на гражданите“ и СДС щяха да потрият доволно ръце, а управляващите да въздъхнат с облекчение. Но надали някой щеше безцеремонно да превръща първия демократичен референдум в предварителни избори.
Сега благодарение на прескачането на 20-те процента всички партии-участнички в ядреното „допитване до народа“ ще имат възможност да продължат да трупат точки по темата в оставащото време до парламентарния вот. По закон въпросът се „връща“ за решение в парламента. От разпоредбите обаче не е ясно кой точно въпрос трябва да гласуват депутатите – оригиналният на БСП или редактираният на ГЕРБ. Тоест отново ще се проведе протяжният и безпредметен дебат за „изваденото жило“ и за „противоконституционността“ във формулировката на допитването. В закона не е уточнено и дали веднъж гласуван, въпросът не може да бъде прегласуван, да речем в следващия парламент. Да не говорим, че никой не знае какво следва, ако мнозинството в Народното събрание в крайна сметка гласува „за“. Затова пък отсега нататък всичко около АЕЦ „Белене“ ще се прави „по волята на народа“…
При това положение е пределно ясно защо например партиите няма да се почувстват длъжни да запишат в своите предизборни програми не само какво решение биха взели за Втора атомна, а и как конкретно биха го изпълнили, в какви срокове и т.н. А ще продължат да си играят на референдум до изборите. Всъщност игра е най-слабата дума, която може да се използва. Точната е гавра. Тъй като всички, които взеха участие в допитването, независимо с „да“ или „не“, гласуваха, за да… решат вместо тях. В същия капан паднаха дори и тези, които гласуваха, но против референдума. Ако резултатите се изтълкуват с фриволността, която си позволяват партийните лидери, може да се получи интересна теория. Недействителните гласове са 20 800, като сгрешените бюлетини са 3725, празните пликове – 648. Излиза, че точно тези, които нарочно са упражнили невалиден вот в знак на протест срещу безсмислието на референдума, са му придали нов (партиен) смисъл. Ако пък се навлезе в конспиративните теории, може да се разсъждава над въпроса дали везната е наклонило участието на ГЕРБ, на „традиционната десница“ или пък на „Атака“ и ВМРО…
И все пак - как се стигна до тук? Законът за референдумите беше приет в самия край на мандата на тройната коалиция, а текстът за 20-те процента се появи изневиделица в последния момент. Но не беше сред най-коментираните, тъй като на преден план изпъкваха разпоредбите, гарантиращи монопола на партиите над допитванията –огромната подписка за иницииране и невъзможния праг за валидност. На този фон 20-те процента изглеждаха като жест към гражданите. За да се окажат в крайна сметка най-висше произведение на коалиционното изкуство и култура. Нямаше обаче отпор и в опозицията - разпоредбата беше приета без дебат със 101 гласа „за“, 18 „против“ и 16 „въздържали се“. На следващите управляващи от ГЕРБ, разбира се, и през ум не им мина да направят някакви съществени промени в закона.
Сега някои партии се впускат да предлагат поправки, за които нямат необходимата подкрепа, други – да предлагат референдуми, които няма да се осъществят, трети – да легитимират непопулярни решения чрез народния вот. Разцветът на „пряката демокрация“ тепърва предстои…