В рамките на седмица ГЕРБ и неговият лидер сътвориха няколко уникални гафа, с които сами направиха неизбежна оставката на правителството. Последните ходове на Бойко Борисов начело на изпълнителната власт бяха като умален модел на цялото му управление, чиито методи се изчерпаха
сп. "ТЕМА", бр. 8 (587), 25-03 Март 2013, temadaily.bg
„Навсякъде революцията е изяла децата си.” Тази крилата фраза използва Бойко Борисов в коментар за масовите улични протести ден преди да подаде оставка. Дали премиерът знаеше, че човекът на когото се приписва сентенцията, я е изрекъл малко преди да бъде гилотиниран...
За Борисов, дете на революционните настроения срещу “синьо-червената мъгла” и тройната коалиция, дойде моментът, в който самият той да стане обект на радикални нагласи. След почти цял мандат на власт и овладяване на всички ключови постове в държавата, ГЕРБ неумолимо се превръща в част от “лошата политическа система”. Лидерът на управляващата партия със сигурност осъзнава, че това е най-голямата заплаха за него. Затова в месеците до предсрочните избори с всички сили ще се противопостави точно на тази представа, разграничавайки се от всички останали политически сили. Отново.
„Който иска - да ме подкрепи, който иска да се върнат БСП и ДПС - да не ме подкрепя.“ Тези думи на Борисов не са от 20 февруари 2013 г. - денят, в който той подаде оставка като премиер, а от 9 юли 2009 г., когато се подготвяше да оглави самостоятелно правителство. По всичко личи, че под същия лайтмотив ще премине и предизборната кампания за предстоящия парламентарен вот. Тонът на агитацията беше зададен още в речта от парламентарната трибуна, в която министър-председателят обяви оттеглянето си: “Ние близо 4 години направихме максимума”. А на последното заседание на Министерския съвет кампанията беше официално открита: “От днес нататък при всички ваши участия, интервюта или когато участвате в дебати, всичко това трябва да се знае от хората”...
Защо все пак Борисов подаде оставка?
Без съмнение доза в коментара на “Дойче веле” за оставката на правителството се съдържа истината, че премиерът е постъпил като обидено дете. Всекидневните шествия със заканителни и осмиващи го лозунги, предавани на живо по телевизиите, няма как да не са накърнили прословутото му честолюбие, както и позата на човек от народа: “Аз обичам да ходя сред хората, не обичам да има железа, като отивам някъде”. Същевременно кървавите снимки по първите страници на вестниците без съмнение са го стреснали. Един от мотивите му, разбира се, е и трезвата калкулация, че всеки ден на власт до редовните избори през юли щеше да трупа само негативи. “За ГЕРБ и мен е по-изгодно да подадем оставка веднага”, обяви Борисов на 19 февруари, а съображението, че “последиците, които ще има, ще бъдат катастрофални” отпадна няколко часа по-късно. Лидерът на ГЕРБ ще си спести и част от обвиненията в манипулации на изборите: “Те отсега си правеха заявката, че ако загубят, значи изборите са манипулирани. Сега да си направят избори и да видим резултатите тогава.”Сигурно не са далеч от истината в догадките онези, които се сетиха, че предсрочно отиващият си парламент така и не се произнесе по проведения ядрен референдум, за което е задължен по закон. Както и тези, които забелязаха, че последният международен разговор на премиера беше с президента Путин. Сериозни основания имат и съмняващите се в целенасочено внедряване на провокатори в протестите.
Как обаче се стигна до ситуацията, в която напрежението да ескалира дотолкова, че след 13 години България пак да стигне до предсрочни избори?
В историята вероятно ще остане формулировката, че кабинетът „Борисов“ е паднал след 11 дни остри социални протести. Това, което ги подклаждаше и което предизвика чувството за хаос в държавата, обаче бяха уникално неадекватните реакции на управляващите. В рамките само на седмица – от предпоследното заседание на кабинета на 13 февруари - до последното на 20-ти, ГЕРБ и неговият лидер сътвориха най-малко пет безпрецедентни гафа. С което не само счупиха собствените си рекорди, а и показаха, че управленските им методи са изчерпани.
При недоволство от изпълнителната власт, което подронва собствения му авторитет, Борисов винаги е предприемал незабавни уволнения на висши чиновници, препоръчвайки ги за клиенти на прокуратурата и/или други санкциониращи органи. Заместването им с т.нар. нови лица обаче води след себе си явлението „калинки“... Така се случи с предишния началник на ДКЕВР Ангел Семерджиев и наследничката му Юлиана Иванова. Новата шефка на енергийния регулатор беше назначена от МС на 13 февруари, представена като инженер с дългогодишен опит в работата с чужди компани и човекът, въвел RWE в България. Всъщност по-голямата част от кариерата й е преминала като офис-мениджър (модерното название на длъжността секретарка). Премиерът моментално я натовари с неизпълними задачи, давайки й кредит на доверие 20 дни. Иванова трябва да е благодарна на в. „Труд“ за разкритието, че търгува незаконно с цигари в интернет. Защото това й даде възможност още на четвъртия ден да подаде оставка и да свали от себе си надеждите за по-евтин ток. В противен случай не е ясно какво щеше да се случи с най-нелепото от безбройните неадекватни назначения на ГЕРБ. Още с първите си изяви Иванова остави твърдо впечатление, че
буквално не знае къде се намира
и май няма никаква компетенция за задачата, с която й предстоеше да се заеме. По стечение на обстоятелствата обаче ще й се наложи да остане на поста доста повече от предвидените три седмици. Ако служебното правителство не я смени, ще оглавява регулатора чак докато следващият парламент намери консенсусна фигура за поста. Причината е, че всички основни партии застанаха зад законодателни промени, според които шефът на ДКЕВР ще се избира от НС с мнозинство от две трети. Какво ще прави Иванова дотогова не е ясно, но ако не друго, поне ще вземе 3-4 заплати от по 4318,92 лв…Трудно е да се определи дали кабинетът “Борисов” е рекордьор по ремонти. Факт е, че по-малко от половината министри, които се заклеха през 2009 г. присъстваха и на подаването на оставката през 2013 г. Смяната на членове на кабинета без колебание беше управленски метод, който печелеше симпатии на премиера, като му вършеше работа и в политически план (изгърмяване на бушони), и в тяснопартиен (излъчване на кандидати за избори, рокади, отстраняване на неудобни). На 18 февруари в условията на нарастващо напрежение Борисов изненадващо обяви, че сменя Симеон Дянков, функциите му поема Томислав Дончев, а Лиляна Павлова става вицепремиер. Предложенията му за структурни и персонални промени в кабинета обаче не бяха обявени лично, а от правителствената пресслужба, при това докато самият Дянков беше в САЩ. Вицепремиерът беше най-близкият сътрудник на премиера (след Цветан Цветанов), “пазител на фискалната стабилност”, “гарант срещу популисткото развързване на кесията” и т.н. и т.н. Смяната на финансов министър щеше да е прецедент за целия преход. Причините, които Борисов изтъкна ден по-късно, не прозвучаха убедително. Че Дянков “не е диалогичен с другите министри” е качество, което не проличава чак на четвъртата година; провалът в изграждането на електронно правителство беше предизвестен; забавени плащания като тези на зърнопроизводителите е имало и друг път. Изявлението че “половината на работата е да запазим финансова дисциплина, другата половина е да осигурим икономически растеж” пък е признание за сбъркан приоритет на цялото управление. Но отново не е основателна причина за смяна на финансист №1. Затова най-правдоподобна остава версията за жертване на най-омразния министър за успокоение на протестиращите. Ефектът обаче се оказа нулев. Историята завърши фарсово с нескритата радост на Дянков, че в биографията му няма да пише “уволнен” и с предизборното обещание на Борисов да не го взима отново в кабинета при евентуален втори мандат.
Докато премиерът още пазеше мълчание по рокадите в правителството, със задачата да ги коментират бяха натоварени депутатите от ГЕРБ. За целта пресцентърът на партията (разбирай Борисов) написа и разпрати указания. Но не към мейллистата с народни представители, а с... журналисти. “Творбата”, разбира се, веднага беше публикувана, последвана от позорно извинение за грешката. Случаят не беше просто повод за подигравки, а разкри веднъж завинаги
как в ГЕРБ се “съставя мнение”
и се “заема позиция”. Защото се оказа, че тримата депутати, които говориха по темата за промените в кабинета – Александър Ненков, Димитър Главчев и Диан Червенкондев, са последвали акуратно указанията, като на моменти даже са ги наизустили дословно...Бойко Борисов винаги е намирал начин “да се разбере” с протестиращи групи и къде с ловкост, къде с хитрост, къде със щедрост да тушира недоволството им и накрая да позира за снимка сред усмивки и прегръдки. Не се беше обаче сблъсквал с такава разнородна, разнолика и неорганизирана група като участниците в улични протести.
Дали икономическият министър Делян Добрев се престара, или самият премиер се изкуши да извърши манипулация не е ясно. Но номерът “правителството отговаря на искания на представители на протестиращите” беше съшит с бели конци. Борисов “назначи” за лидер на недоволните човек, който е техен антипод – заможен предприемач, партиец-приватизатор, преминал през три политически сили, с деца на високи постове в администрацията. Още в момента, в който Даниела Пеловска си каза името на пресконференция в Министерския съвет, клавиатурите на репортерските лаптопи започнаха усилено да тракат. Името й е познато не само сред бизнес елита на родния Добрич, а и в Националния съвет на СДС, като кандидат-депутат на “Новото време”, като активист на ДПС, със син и дъщеря на отговорни позиции в Столичната община. На този фон нейната реч срещу всички досегашни управляващи в стил “Яне Янев” прозвуча меко казано нелепо. Лидерите на протестите моментално се разграничиха от гражданката Пеловска. Появата й неволно послужи на премиера само за едно – да отклони вниманието от това, което обеща в отговор на нейното писмо. Защото мерките, които начерта Борисов, бяха или независещи от правителството, или с твърде спорен евентуален ефект, или незначителни.
Когато се говори за сегашните протести, не бива да се забравя, че преди 4 години общо взето
същото се случи и на тройната коалиция
Студенти, еколози, фермери, майки и всякакви други недоволстващи се сляха за обсада на парламента, която продължи с дни. Митингите обаче изтласкаха неизбежните ултраси най-отпред, което позволи по-твърди мерки на полицията. Макар че отново пострадаха и мирни граждани, и полицаи, органите на реда не допуснаха хаос с цената на арести, поставяне на кордони и разчистване на пространства.Точно обратното се случваше вечер след вечер до оставката на кабинета, а и след това. Протестиращите превземаха булевардите като на парад, спирайки движението когато и където пожелаят, а жандармеристите все не успяваха да локализират малките групички провокатори. Връх на неадекватните решения беше струпването на тежки военни машини, които да оформят кордон около официалните лица на церемонията край паметника на Васил Левски. Същата вечер жълтите павета осъмнаха окървавени, а премиерът подаде оставка...
