Плаващи пясъци

След като стана ясно, че приятелят на Цветан Цветанов Тодор Бояджиев е съдружник с новите стопани на дюните край Несебър, се оказа, че бизнес биографията му е пълна с подобни съвпадения

сп. "ТЕМА", брой 2 (581), 13-20 Януари 2013, temadaily.bg

След като дюните край Несебър все пак се оказаха дюни, а уж изрядната сделка между земеделското министерство и “СЛЕ груп” се оказа пълна с нарушения, дойде ред за агресивния отговор на управляващите. Ще се прави ревизия на заменките на тройната коалиция, ще се променят закони, а фарсовият казус логично ще намери своя завършек в комисията на Яне Янев. Несебърските бизнесмени категорично отрекоха общата им фирма с кумеца на Цветан Цветанов Тодор Бояджиев да има нещо общо със строителството върху дюните. “Имаха наглостта да говорят, че някакъв, който се познава с Цветанов, да го наричат Цецо Кумецо”, рече премиерът Борисов. Вътрешният министър пък натърти, че е 

кум на много семейства и кръстник на много деца

но на никого не дава “индулгенции”. В делата на неговия приятел предприемач обаче, оказва се, има още доста подобни съвпадения.
В началото на този текст е нужно едно уточнение – Цветан Цветанов не е връчвал наградата “Златен гвоздей” за 2010 г. на Тодор Бояджиев. На 6 декември преди две години фирмата на семейния приятел на вътрешния министър “Ти Ви Би” наистина е спечелила приза на Камарата на строителите в Хасково. Статуетката обаче е връчена от нейния председател Александър Киримов на зам.-управителя на компанията Милко Петров. 
Интересното в случая е друго – за “Ти Ви Би” наградата е поредна, но този път е особено ценна. Тъй като в разгара на кризата камарата решава да даде само един “Златен гвоздей” вместо пет в различни категории. Заявление за участие в надпреварата са подали три пъти по-малко фирми спрямо 2009 г., а браншовата структура прави икономия, като комбинира празненството за Деня на строителя (26 октомври) с новогодишния коктейл…
“Ти Ви Би” печели наградата сред пет номинирани фирми по утвърдените критерии: нетни приходи от продажби през последната финансова година, дълготрайни материални активи, брой работници и изпълнени обекти. „Годината беше добра и бяхме натоварени оптимално”, отчита заместникът на Тодор Бояджиев Милко Петров. А председателят на строителната камара Александър Киримов отбелязва, че „Ти Ви Би” е 

единствената фирма от региона, запазила обема продажби 

като миналогодишните. На церемонията компанията обяснява част от успеха си с подобрени условия на труд чрез “въвеждането на сравнително слабо разпространената в България Система за контрол и управление на социалната отговорност на работниците по стандарта SA-8000”. Същият този стандарт, както вече писахме, елиминира конкуренцията, оказвайки се заложен в част от обществените поръчки, спечелени от “Ти Ви Би”.
Популярната вече снимка, на която Цветанов дава грамота на Бояджиев, е от друго събитие през 2010 г. – годишните награди на Хасковската търговско-промишлена палата. На тази церемония, проведена на 12 февруари 2012 г., няма и помен от икономии. Масите са отрупани, а край тях заедно с лидерите на местния бизнес чаши надигат някои от новоизбраните кадри на ГЕРБ – депутатите Фани Христова и Иво Димов (бъдещ кмет на Димитровград), областният управител Румен Данев (впоследствие депутат), общински съветници, както и народният представител от ДПС Юнал Лютви. За настроението на гостите се грижи Веселин Маринов.
Вътрешният министър е на посещение в Хасково за участие в дискусия на тема “Подобряване на бизнес климата с акцент към малките и средни предприятия и 

сигурността като предпоставка за привличане на инвестиции 

Цветанов връчва награда на своя приятел Бояджиев “за изключителен принос при постигане целите и задачите на Хасковската търговско промишлена палата”. Бизнесменът е член на УС на палатата. По това време МВР шефът вече е купил изгодно от фирмата на Бояджиев двата съседни апартамента в столичния квартал “Изгрев”, договорени по думите на министъра още през 2003 г. На следващата година Цветанов ще продаде наследственото жилище в “Дианабад”, за да се пренесе в новия си дом. 
За да се изясни как приятелството между двамата се пренася не само в бизнеса, а и в политиката, лентата трябва да се върне още четири години назад. На 5 април 2006 г. Бойко Борисов прави в Хасково първата си извънстолична промоция на сдружението ГЕРБ - събитие, на което присъства половината политически и бизнес елит на града. “Оттук нататък думата в Хасково ще има Иван Петров, той ще подбира хората, той ще ги обучава, той ще гарантира за тях”, обявява столичният кмет. Бившият шеф на местната РДВР после е избран за областен лидер на партията и депутат. Един от първите хора, за които гарантира Петров, е не кой да е, а 23-годишната тогава студентка в УНСС Таня Бояджиева, член на инициативния комитет за срещата с Борисов. “Заедно с тях е бащата на Таня – строителният предприемач Тодор Бояджиев, който казва, че не е в комитета, но симпатизира на сдружението ГЕРБ”, пише в. “Капитал”. Таня се свързала с ГЕРБ заради желанието й България да стане пълноправен член на ЕС. А баща й Тодор винаги симпатизирал на десните сили, но се разочаровал от тях след разцеплението им на множество формации. “Убеден е обаче, че 

на бизнеса може да помогне само дясна партия

пише още в материала. Година по-късно Цветан Цветанов ще кумува на младата дама, а през 2010 г. ще стане кръстник на сина й.  В началото на 2011 г. “Ти Ви Би” на Тодор Бояджиев се записва сред дарителите на МВР. Фирмата отпуснала 5760 лв. на Районното управление в Димитровград за бензин.
Година по-късно Цветанов обявява, че ГЕРБ сменя областния координатор Иван Петров с димитровградския кмет Иво Димов. Официалната причина е натовареността на Петров като депутат, неофициалната – поредната загуба на местен вот от дългогодишния кмет на Хаково Георги Иванов. Много от регионалните медии обаче тълкуват рокадата като победа на лобито на Димов, зад когото стои Бояджиев. Сблъсъкът между Иван Петров и Иво Димов не е тайна за никого, продължава и след това и достига кулминацията си в скандала с фалшива димплома за висше образование на кмета на Димитровград. 
Чие е било решението той да стане областен лидер подсказва реакцията на Бойко Борисов в интервю от последните дни на 2012 г.: “Не се занимавам с партията, не знаех, че Иво Димов е областен координатор. След като разбрах, ще го махна”. Заканата обаче все още не е изпълнена.
Междувременно в Димитровград “Ти Ви Би” печели поръчка за строеж на международен киноложки център по съвместен европроект с гръцката община Александруполис на стойност 461 хил. лв. и за ремонт на училища и детски градини по европроект за енергийна ефективност на общинската образователна инфраструктура на стойност 2,3 млн. лв.
Любопитна подробност изкача от друга обществена поръчка, спечелена от “Ти Ви Би” като част от консорциума “Карнобат 2011” ДЗЗД. Тя е за модернизиране центъра на града по оперативна програма “Регионално развитие” и е на стойност 4,6 млн. лв. Любопитното е, че в консорциума от четири партньори влиза и “Хирдостой” АД. Изпълнителен директор на компанията е Николай Купенов Пашов, общински съветник от ГЕРБ във Варна. Баща му Купен Пашов е началник на отдел “Дейности по защита на населението” в общината. “Хидрострой” 

нашумя покрай аферата “Батко и братко” 

когато медии разследваха дейността и на предшественика на Веселин Георгиев Велико Желев. Следите на собствеността на компанията водят към Мая Желева, бивша съпруга на въпросния ексшеф на пътния фонд. Тя се води икономически директор на фирмата, а братът на Велико Желев - Иван - е технически директор. Спечелени от “Хидрострой” обществени поръчки са били обект на прокурорска проверка. 
Най-интересна обаче е историята около делото за бруталния магистрален грабеж на цигари, намерени в склад на Тодор Бояджиев. Бизнесменът е привлечен за свидетел, а показанията му са публикувани във в. “168 часа” преди две години. Той разказва, че неговият приятел Кирил Барбутов го помолил да осигури складово помещение за хора от Сливен. Барбутов потвърждава, но от своя страна обяснява, че поискал услугата за своя приятел Валентин Гецов. Който пък се оправдава как складът му бил поискан от неговия познат Иван Иванов от Сливен. В крайна сметка Бояджиев контактува при крайна съмнителни обстоятелство директно с въпросния Иванов, оказал се криминално проявен. Това обаче не разколебава бизнесмена да предостави помещението: “Представиха ми фактура, на която имаше опис на няколко вида цигари. Разтовариха ги и в рамките на 10-15 дена си ги изтеглиха”, свидетелства Бояджиев, макар че все пак се притеснил от съхранението на “чужда стока и неприсъща за моя вид дейност”. 
Кой обаче е приятелят, на когото опитният предприемач не е могъл да откаже да се забърка в съмнителната афера. Кирил Барбутов участва заедно с Бояджиев в управата на сдружение “Спортен клуб по борба за мъже и жени Еньо Вълчев”. Барбутов обаче е свързан с най-печално известните представители на този спорт. Той е бил един от съдружниците в ликвидираното през 2005 г. (и сочено за пряк наследник на групировката СИК) дружество “Интергруп България” АД. От 1996 г. до 1998 г. прокурист там е небезизвестният бивш депутат от НДСВ и “Новото време” Димитър Ламбовски (понастоящем в ръководството на ГОРД), бивш член на УС на Първа източна международна банка. Самата фирма е била регистрирана на един и същ адрес с “Интергруп енд партнърс”, където съдружници бяха 

всички емблематични фигури на СИК

Справка в регистъра “Дакси” сочи, че в момента Барбутов е управител на фирмата “Динатрейд интернешънъл” ООД. Компанията притежава 33% от “Интернешънъл Асет Банк” (бивша Първа източна международна банка). Фирмените регистри сочат още, че приятелят на Тодор Бояджиев е миноритарен акционер (0,001%) в “Динатрейд интернешънъл”, а собственик е офшорката “Интеринвестмънтс корпорейшън”, регистрирана в Делауеър, САЩ. Тази офшорна зона обаче има един недостатък – собствениците остават конфиденциални, но не и мениджърите. Така от справка в американски регистри става ясно, че президент и касиер на компанията е същият този Кирил Барбутов, а адресът на принципала се намира в жилищна сграда в столичния квартал “Люлин” 7…
Всички тези обстоятелства нямаше да изглеждат толкова съмнително, ако Цветан Цветанов беше предпочел да си купи апартаменти от свободния пазар, вместо от своя приятел. А Тодор Бояджиев беше предпочел да стои встрани от делата на ГЕРБ, докато неговият приятел е в политиката.

Кои стои зад холандския купувач на дюните?

Един въпрос остана тотално неизяснен в аферата с продажбата на несебърските дюни – кой е истинският купувач. Както вече е известно, фирмата, купила парцела от тъста на Борислав Михайлов, е “СЛЕ груп” ЕООД с управители Лъчезар Богданов и Станимир Стоянов. Както вече писахме, двамата имат обща фирма „Бийч Холидей” с Тодор Бояджиев, кумец на вицепремиера Цветанов, която е регистрирана на един и същи адрес със „СЛЕ груп” на ул. „Отец Паисий” 27 в Несебър.

Компанията, която щеше да строи комплекс от 122 къщи, е с капитал 6 млн. лв., до август м.г. е осигурявала на щат само две лица, а след това – 8.

От април 2011 г. “СЛЕ груп” е 100% собственост на холандската “АМСТ холдинг Б.В.”.

Информацията за “чуждестранния инвеститор” е любопитна. Според справка в холандския фирмен регистър Mint global “АМСТ холдинг Б.В.” е регистрирана в Амстердам на 1 април 2011 г. – дни преди да купи “СЛЕ груп”, с предмет на дейност “офиси за управление на инвестиции”. Компанията, осъществила в България сделка за 4 млн. лв., има капитал....18 хил. Евро! В регистъра няма информация фирмата да има служители, включително мениджъри. “АМСТ холдинг Б.В.” от своя страна е 100% собственост на “АМСТ кооператиеф У.А.”, регистрирана на същия адрес. Тази компания също няма служители, няма и посочени собственици.

Красноречива информация дават и наличните в българския търговски регистър документи. За управител на холандското дружество с интереси в България е посочена фирмата “Амикорп Нидерландия Б.В.” – счетоводна къща, която намира най-изгодните схеми за данъчно облагане за своите клиенти. А нейният адрес съвпада с този на повереното й дружество. “Амникорп” е била представлявана в България от двама адвокати, но само с временно пълномощно за прехвърляне собствеността на “СЛЕ груп”.

Цялата тази информация може да се обобщи така – фирмата инвеститор е “пощенска кутия”, а кой и какво пуска в нея можем само да предполагаме.