Образ и подобие

сп. "ТЕМА", бр. 4 (583), 28-03 Февруари 2013, temadaily.bg

Изборът на новия председател на ДПС Лютви Местан е събитие, неразривно свързано с другото основно решение, взето  (формално) от Осмата национална конференция на партията – Ахмед Доган да стане пожизнен почетен председател. Както и с уточнението, направено от депутати от движението, че във функциите на досегашния лидер ще продължи да влиза реденето на листи, сключването на коалиционни споразумения, решенията по всички кадрови въпроси и участието във всички форуми и органи на ДПС.

Пожизненото лидерство в политиката е познато предимно в държави ала Туркменистан. Иначе най-близкият до България подобен пример е бившият румънски президент Йон Илиеску, който е почетен председател (но не пожизнен) на своята Социалдемократическа партия. Думата му все още тежи, а премиерът Виктор Понта е считан за негово протеже. Не е известно обаче Илиеску да реди листи или да взима други подобни оперативни решения. У нас Симеон Сакскобугготски отказа такъв пост в НДСВ, по този начин избра да се оттегли Анастасия Мозер. В титлата на земеделския лидер обаче, естествено, не беше записана думата “пожизнен”, нищо че това се подразбира. А делата на “Обединени зедемелци” са изцяло в ръцете на посочената (и подготвена) от Мозер нова председателка Петя Ставрева.

Затова “пожизнен” пред името на Доган е знак, че който и да е председател в бъдеще, лидерът остава непроменен. С което, разбира се, сигурно беше съгласен всеки делегат на конференцията. Участниците във форума обаче надали се сетиха, че титлата звучи и като пророчество за това колко дълго ще живее самата партия... Колкото до новия председател, изводът се налага от само себе си: Лютви Местан до голяма степен ще остане това, което беше и до момента –

лидер на ДПС в парламента

Ахмед Доган представи приемника си с няколко ласкави определения: “респектиращ парламентарист”, “един от най-добрите трибуни на партията”, “диалогичен с други политически сили, но и достатъчно борбен в позициите си”, “с богат опит за преценка на ситуация и вземане на политическо  решение”. Плюс две качества, описани в характерните за лидера на ДПС “парадигми” - “силен либерален код на ДПС като кауза” и “продуктивен визионерски усет”. “Не на последно място следващият председател на партията е добре да бъде от Кърджали”, рече Доган, с което омаловажи всички политически критерии.

Подобно на предшественика си на поста Лютви Местан не оставя съмнение у никого относно своето красноречие. Но в речта му често се случва елементарни неща да са казани по преднамерено сложен начин. Освен това в парламента не е рядкост гледката как, след като дръпне своето добре замислено слово, депутатът от ДПС даже да не изслушва отговорите на опонентите си...

Приликите, но и разликите между Доган и Местан започват още в ранните им биографии. И двамата са родени в села и израснали в обикновени семейства. Но докато Доган предпочита да не си спомня този факт и даже построи дворец на децата в Дръндар, Местан обича да изтъква, че родителите му са неграмотни тютюнопроизводители от Островица.

И двамата имат по два сключени брака. Първата съпруга на Местан се изселва в Турция заедно с двете им деца. Депутатът стриктно страни от светската суматоха, но това не се отнася за втората му съпруга – бившата шефка на Държавната агенция за закрила на детето Ширин Местан. Тя беше участник в благотворителното шоу “Байландо” по “Нова”. В свои интервюта Лютви Местан не придава значение на факта, че Ширин е дъщеря на бившия депутат и влиятелна фигура в ДПС Хасан Али.

За разлика от почетния лидер новият председател

не е сред основателите на ДПС, а на... СДС

и даже е неуспял кандидат-депутат за Великото народно събрание със синята бюлетина. През 1991 г. Местан е началник на общинския отдел „Образование и култура“, а след това зам.-кмет на Момчилград. Прехвърля се в ДПС чак през 1993 г. Депутат е във всички парламенти от 1997 г., а приоритетите, които защитава най-разпалено и убедено, имат ясен общ знаменател – изучаването на майчин език в училище, излъчването на новините на турски по БНТ, противопоставянето на твърденията за радикален ислям и т.н.

Големият възход на Лютви Местан в партийната йерархия датира от 2001 г. От този момент е и емблематичното му признание: “Не се свеня да се съглася с Ницше, че желанието за власт е естествено състояние на духа. Ако някой елементарно го определя като кариеризъм - да е жив и здрав!” Не е тайна, че Местан се готвеше да наследи Доган поне от 3-4 години.

За разлика от предшественика си новият председател декларира пред Сметната палата скромни спестявания.

И двамата са в списъците на бившите сътрудници на ДС. За разлика от дебелото досие на Доган за Местан в архивите е намерено само “картонче”, според което е вербуван за агент като войник през 1979 г. Комисията на Евтим Костадинов уточнява, че при проверката от МВР пишат, че е

„предаден на ръководство на Първо главно управление през 1981 г.”

а от НРС - че „няма информация в справочния апарат и не се съхраняват документи в архивните фондове”. В намерените два документа пък е видно как архивен номер на дело и думата “налично” са задраскани и е поставен въпросителен знак, а в графите “дата на вмъкване в картотеката” са вписани две дати от май 2005 г....

По думите на Доган ДПС показва “как трябва да се сменя председателят на партията при осъзната политическа необходимост” и че може “с общи усилия да променим оптиката на обществото и образите на ДПС и лидера”. Предимно положителните оценки за избора на Местан като председател вече са факт, включително от премиера...

Плаващи пясъци

След като стана ясно, че приятелят на Цветан Цветанов Тодор Бояджиев е съдружник с новите стопани на дюните край Несебър, се оказа, че бизнес биографията му е пълна с подобни съвпадения

сп. "ТЕМА", брой 2 (581), 13-20 Януари 2013, temadaily.bg

След като дюните край Несебър все пак се оказаха дюни, а уж изрядната сделка между земеделското министерство и “СЛЕ груп” се оказа пълна с нарушения, дойде ред за агресивния отговор на управляващите. Ще се прави ревизия на заменките на тройната коалиция, ще се променят закони, а фарсовият казус логично ще намери своя завършек в комисията на Яне Янев. Несебърските бизнесмени категорично отрекоха общата им фирма с кумеца на Цветан Цветанов Тодор Бояджиев да има нещо общо със строителството върху дюните. “Имаха наглостта да говорят, че някакъв, който се познава с Цветанов, да го наричат Цецо Кумецо”, рече премиерът Борисов. Вътрешният министър пък натърти, че е 

кум на много семейства и кръстник на много деца

но на никого не дава “индулгенции”. В делата на неговия приятел предприемач обаче, оказва се, има още доста подобни съвпадения.
В началото на този текст е нужно едно уточнение – Цветан Цветанов не е връчвал наградата “Златен гвоздей” за 2010 г. на Тодор Бояджиев. На 6 декември преди две години фирмата на семейния приятел на вътрешния министър “Ти Ви Би” наистина е спечелила приза на Камарата на строителите в Хасково. Статуетката обаче е връчена от нейния председател Александър Киримов на зам.-управителя на компанията Милко Петров. 
Интересното в случая е друго – за “Ти Ви Би” наградата е поредна, но този път е особено ценна. Тъй като в разгара на кризата камарата решава да даде само един “Златен гвоздей” вместо пет в различни категории. Заявление за участие в надпреварата са подали три пъти по-малко фирми спрямо 2009 г., а браншовата структура прави икономия, като комбинира празненството за Деня на строителя (26 октомври) с новогодишния коктейл…
“Ти Ви Би” печели наградата сред пет номинирани фирми по утвърдените критерии: нетни приходи от продажби през последната финансова година, дълготрайни материални активи, брой работници и изпълнени обекти. „Годината беше добра и бяхме натоварени оптимално”, отчита заместникът на Тодор Бояджиев Милко Петров. А председателят на строителната камара Александър Киримов отбелязва, че „Ти Ви Би” е 

единствената фирма от региона, запазила обема продажби 

като миналогодишните. На церемонията компанията обяснява част от успеха си с подобрени условия на труд чрез “въвеждането на сравнително слабо разпространената в България Система за контрол и управление на социалната отговорност на работниците по стандарта SA-8000”. Същият този стандарт, както вече писахме, елиминира конкуренцията, оказвайки се заложен в част от обществените поръчки, спечелени от “Ти Ви Би”.
Популярната вече снимка, на която Цветанов дава грамота на Бояджиев, е от друго събитие през 2010 г. – годишните награди на Хасковската търговско-промишлена палата. На тази церемония, проведена на 12 февруари 2012 г., няма и помен от икономии. Масите са отрупани, а край тях заедно с лидерите на местния бизнес чаши надигат някои от новоизбраните кадри на ГЕРБ – депутатите Фани Христова и Иво Димов (бъдещ кмет на Димитровград), областният управител Румен Данев (впоследствие депутат), общински съветници, както и народният представител от ДПС Юнал Лютви. За настроението на гостите се грижи Веселин Маринов.
Вътрешният министър е на посещение в Хасково за участие в дискусия на тема “Подобряване на бизнес климата с акцент към малките и средни предприятия и 

сигурността като предпоставка за привличане на инвестиции 

Цветанов връчва награда на своя приятел Бояджиев “за изключителен принос при постигане целите и задачите на Хасковската търговско промишлена палата”. Бизнесменът е член на УС на палатата. По това време МВР шефът вече е купил изгодно от фирмата на Бояджиев двата съседни апартамента в столичния квартал “Изгрев”, договорени по думите на министъра още през 2003 г. На следващата година Цветанов ще продаде наследственото жилище в “Дианабад”, за да се пренесе в новия си дом. 
За да се изясни как приятелството между двамата се пренася не само в бизнеса, а и в политиката, лентата трябва да се върне още четири години назад. На 5 април 2006 г. Бойко Борисов прави в Хасково първата си извънстолична промоция на сдружението ГЕРБ - събитие, на което присъства половината политически и бизнес елит на града. “Оттук нататък думата в Хасково ще има Иван Петров, той ще подбира хората, той ще ги обучава, той ще гарантира за тях”, обявява столичният кмет. Бившият шеф на местната РДВР после е избран за областен лидер на партията и депутат. Един от първите хора, за които гарантира Петров, е не кой да е, а 23-годишната тогава студентка в УНСС Таня Бояджиева, член на инициативния комитет за срещата с Борисов. “Заедно с тях е бащата на Таня – строителният предприемач Тодор Бояджиев, който казва, че не е в комитета, но симпатизира на сдружението ГЕРБ”, пише в. “Капитал”. Таня се свързала с ГЕРБ заради желанието й България да стане пълноправен член на ЕС. А баща й Тодор винаги симпатизирал на десните сили, но се разочаровал от тях след разцеплението им на множество формации. “Убеден е обаче, че 

на бизнеса може да помогне само дясна партия

пише още в материала. Година по-късно Цветан Цветанов ще кумува на младата дама, а през 2010 г. ще стане кръстник на сина й.  В началото на 2011 г. “Ти Ви Би” на Тодор Бояджиев се записва сред дарителите на МВР. Фирмата отпуснала 5760 лв. на Районното управление в Димитровград за бензин.
Година по-късно Цветанов обявява, че ГЕРБ сменя областния координатор Иван Петров с димитровградския кмет Иво Димов. Официалната причина е натовареността на Петров като депутат, неофициалната – поредната загуба на местен вот от дългогодишния кмет на Хаково Георги Иванов. Много от регионалните медии обаче тълкуват рокадата като победа на лобито на Димов, зад когото стои Бояджиев. Сблъсъкът между Иван Петров и Иво Димов не е тайна за никого, продължава и след това и достига кулминацията си в скандала с фалшива димплома за висше образование на кмета на Димитровград. 
Чие е било решението той да стане областен лидер подсказва реакцията на Бойко Борисов в интервю от последните дни на 2012 г.: “Не се занимавам с партията, не знаех, че Иво Димов е областен координатор. След като разбрах, ще го махна”. Заканата обаче все още не е изпълнена.
Междувременно в Димитровград “Ти Ви Би” печели поръчка за строеж на международен киноложки център по съвместен европроект с гръцката община Александруполис на стойност 461 хил. лв. и за ремонт на училища и детски градини по европроект за енергийна ефективност на общинската образователна инфраструктура на стойност 2,3 млн. лв.
Любопитна подробност изкача от друга обществена поръчка, спечелена от “Ти Ви Би” като част от консорциума “Карнобат 2011” ДЗЗД. Тя е за модернизиране центъра на града по оперативна програма “Регионално развитие” и е на стойност 4,6 млн. лв. Любопитното е, че в консорциума от четири партньори влиза и “Хирдостой” АД. Изпълнителен директор на компанията е Николай Купенов Пашов, общински съветник от ГЕРБ във Варна. Баща му Купен Пашов е началник на отдел “Дейности по защита на населението” в общината. “Хидрострой” 

нашумя покрай аферата “Батко и братко” 

когато медии разследваха дейността и на предшественика на Веселин Георгиев Велико Желев. Следите на собствеността на компанията водят към Мая Желева, бивша съпруга на въпросния ексшеф на пътния фонд. Тя се води икономически директор на фирмата, а братът на Велико Желев - Иван - е технически директор. Спечелени от “Хидрострой” обществени поръчки са били обект на прокурорска проверка. 
Най-интересна обаче е историята около делото за бруталния магистрален грабеж на цигари, намерени в склад на Тодор Бояджиев. Бизнесменът е привлечен за свидетел, а показанията му са публикувани във в. “168 часа” преди две години. Той разказва, че неговият приятел Кирил Барбутов го помолил да осигури складово помещение за хора от Сливен. Барбутов потвърждава, но от своя страна обяснява, че поискал услугата за своя приятел Валентин Гецов. Който пък се оправдава как складът му бил поискан от неговия познат Иван Иванов от Сливен. В крайна сметка Бояджиев контактува при крайна съмнителни обстоятелство директно с въпросния Иванов, оказал се криминално проявен. Това обаче не разколебава бизнесмена да предостави помещението: “Представиха ми фактура, на която имаше опис на няколко вида цигари. Разтовариха ги и в рамките на 10-15 дена си ги изтеглиха”, свидетелства Бояджиев, макар че все пак се притеснил от съхранението на “чужда стока и неприсъща за моя вид дейност”. 
Кой обаче е приятелят, на когото опитният предприемач не е могъл да откаже да се забърка в съмнителната афера. Кирил Барбутов участва заедно с Бояджиев в управата на сдружение “Спортен клуб по борба за мъже и жени Еньо Вълчев”. Барбутов обаче е свързан с най-печално известните представители на този спорт. Той е бил един от съдружниците в ликвидираното през 2005 г. (и сочено за пряк наследник на групировката СИК) дружество “Интергруп България” АД. От 1996 г. до 1998 г. прокурист там е небезизвестният бивш депутат от НДСВ и “Новото време” Димитър Ламбовски (понастоящем в ръководството на ГОРД), бивш член на УС на Първа източна международна банка. Самата фирма е била регистрирана на един и същ адрес с “Интергруп енд партнърс”, където съдружници бяха 

всички емблематични фигури на СИК

Справка в регистъра “Дакси” сочи, че в момента Барбутов е управител на фирмата “Динатрейд интернешънъл” ООД. Компанията притежава 33% от “Интернешънъл Асет Банк” (бивша Първа източна международна банка). Фирмените регистри сочат още, че приятелят на Тодор Бояджиев е миноритарен акционер (0,001%) в “Динатрейд интернешънъл”, а собственик е офшорката “Интеринвестмънтс корпорейшън”, регистрирана в Делауеър, САЩ. Тази офшорна зона обаче има един недостатък – собствениците остават конфиденциални, но не и мениджърите. Така от справка в американски регистри става ясно, че президент и касиер на компанията е същият този Кирил Барбутов, а адресът на принципала се намира в жилищна сграда в столичния квартал “Люлин” 7…
Всички тези обстоятелства нямаше да изглеждат толкова съмнително, ако Цветан Цветанов беше предпочел да си купи апартаменти от свободния пазар, вместо от своя приятел. А Тодор Бояджиев беше предпочел да стои встрани от делата на ГЕРБ, докато неговият приятел е в политиката.

Кои стои зад холандския купувач на дюните?

Един въпрос остана тотално неизяснен в аферата с продажбата на несебърските дюни – кой е истинският купувач. Както вече е известно, фирмата, купила парцела от тъста на Борислав Михайлов, е “СЛЕ груп” ЕООД с управители Лъчезар Богданов и Станимир Стоянов. Както вече писахме, двамата имат обща фирма „Бийч Холидей” с Тодор Бояджиев, кумец на вицепремиера Цветанов, която е регистрирана на един и същи адрес със „СЛЕ груп” на ул. „Отец Паисий” 27 в Несебър.

Компанията, която щеше да строи комплекс от 122 къщи, е с капитал 6 млн. лв., до август м.г. е осигурявала на щат само две лица, а след това – 8.

От април 2011 г. “СЛЕ груп” е 100% собственост на холандската “АМСТ холдинг Б.В.”.

Информацията за “чуждестранния инвеститор” е любопитна. Според справка в холандския фирмен регистър Mint global “АМСТ холдинг Б.В.” е регистрирана в Амстердам на 1 април 2011 г. – дни преди да купи “СЛЕ груп”, с предмет на дейност “офиси за управление на инвестиции”. Компанията, осъществила в България сделка за 4 млн. лв., има капитал....18 хил. Евро! В регистъра няма информация фирмата да има служители, включително мениджъри. “АМСТ холдинг Б.В.” от своя страна е 100% собственост на “АМСТ кооператиеф У.А.”, регистрирана на същия адрес. Тази компания също няма служители, няма и посочени собственици.

Красноречива информация дават и наличните в българския търговски регистър документи. За управител на холандското дружество с интереси в България е посочена фирмата “Амикорп Нидерландия Б.В.” – счетоводна къща, която намира най-изгодните схеми за данъчно облагане за своите клиенти. А нейният адрес съвпада с този на повереното й дружество. “Амникорп” е била представлявана в България от двама адвокати, но само с временно пълномощно за прехвърляне собствеността на “СЛЕ груп”.

Цялата тази информация може да се обобщи така – фирмата инвеститор е “пощенска кутия”, а кой и какво пуска в нея можем само да предполагаме.

Референдум без рефер

Организацията на информационната кампания за АЕЦ “Белене” показа още веднъж, че законът за допитване до народа е написан от партиите за партиите

сп. "ТЕМА", бр. 49 (578), 17-23 Декември 2012

Един любопитен текст стои на централно място в сайта на ЦИК от известно време. “За пореден път Централната избирателна комисия е превърната в удобна мишена на политическо недоволство. Комисията не е политически орган и с приеманите решения и методически указания не обслужва интересите на политическите партии и коалиции.” ЦИК напомня още, че прилага законите, както са приети от НС, “дори и когато има неясни разпоредби или липсва детайлна регламентация на въведените правни институти”.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт се оказа меко казано неясен в частта си за провеждане на информационната кампания, която трябва да предшества референдума. И макар ЦИК да увери, че в допитването ще бъдат гарантирани правата на гражданите, това е невъзможно. Защото по закон те са: информация за различните позиции и еднакви възможности за представяне на различните становища. Как да се случи това обаче е регламентирано само в две разпоредби с по няколко думи.

Първата задължава Министерския съвет да издаде “информационен лист”, който освен въпроса, датата и реда за гласуване да съдържа “кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението за неговото произвеждане”. МС вече одобри вида и съдържанието на листовката. Извън техническите данни тя ще съдържа

“ценни” за информирания избор

на гражданите напътствия. Като например че “референдумът е форма на пряка демокрация”, “изграждането на ядрена централа е предизвикателство пред държавата” и т.н. Кабинетът ще обогати избирателите и със законовата дефиниция за АЕЦ, с напомняне, че България има приета енергийна стратегия до 2020 г. и с куп клишета.

Вторият начин гражданите да се осведомят по темата на референдума е 30-дневната кампания, която ще го предшества. За всички въпроси по нейната организация обаче законът насочва към изборните правила. Първоначално препратката беше към отменения вече Закон за избор на народни представители, сега е към Изборния кодекс. И в единия, и в другия нормативен акт обаче няма и дума за референдумите!

Нека си припомним кой е отговорен за това положение. Вносител и идеолог на закона, приет в миналия парламент, беше Янаки Стоилов, подкрепата беше основно от БСП и донякъде от НДСВ. Тоест, същите хора, които сега са начело на първия референдум, не са се погрижили той да се проведе по ясен регламент. Изборният кодекс пък беше съставен от ГЕРБ, но и настоящите управляващи не направиха нищо по въпроса.

Оттам ступорът, в който изпадна ЦИК в началото, беше напълно обясним. Притисната от сроковете, на комисията й се наложи

да започне да дописва закона

ЦИК направи следното умозаключение – щом допитването е предизвикано от инициативен комитет, срещу него трябва да се изправят други комитети. Попринцип за участие в избори комитетите внасят 10 хил. лв. депозит, а във вота за президент и евродепутати представят и 7000 подписа. Затова изборната администрацията реши, че същото е необходимо и за референдума. Изискванията спазиха ДСБ и ЕНП на Мария Капон, на партия “Зелените” не достигнаха няколкостотин валидни подписа. Като инициатор БСП се включи по право. И понеже референдумът формално е предизвикан от 76-те депутати, внесли редактирания въпрос, те също бяха кръстени “инициативен комитет”...

В обобщение – МС няма да ограмоти гражданите почти никак, ЦИК само ще призовава към гласуване. Така населението ще черпи информация по въпроса що е то нова ядрена електроцентрала и има ли тя почва у нас ексклузивно от 4 партии.

От едната страна на барикадата парадоксално ще застанат заедно ГЕРБ и БСП. Позицията на управляващите срещу строителство на “Белене” от държавата, но в подкрепа на въпроса от референдума има само едно логично обяснение – частен инвеститор... Аргументите на социалистите са отдавна известни. Освен това те не се притесняват да признаят, че използват допитването и за партийни цели.

И без такова признание е ясно, че същото правят противниците на нова централа - ДСБ и ЕНП. С включването си в кампанията за референдума Иван Костов постигна поне три цели. ДСБ си върна иззетата за кратко от ГЕРБ роля на основен противник на “Белене”. Самият Костов си гарантира

допълнително място в медиите

подреждайки се сред основните опоненти на Борисов. Освен това комитетът на ДСБ подгрява и създаването на бъдещата нова Синя коалиция, тъй като в него са включени изгонените от СДС Мартин Димитров и Ваньо Шарков.

Мария Капон пък отрано инвестира във възможността, макар и извън парламента, да участва в един от основните политически дебати. Както обясни тя, 10 хил. лв. са “твърде твърде ниска цена и твърде малко усилие, за да застане човек срещу официалното становище на БСП и неофициалното на ГЕРБ”. Разбира се и срещу риска България да задлъжнее с милиарди евро.

Тъй като кампанията придобива характер на предизборна, похватите са същите като в обикновената агитация.

От ДСБ побързаха да поканят ГЕРБ и БСП на дебати, обвинявайки в ги в страх и некомпетентност. Партията на Костов настоява за провеждането на 4 диспута по БНТ и БНР. ДСБ все пак структурира старателно основните си аргументи и в писмен вид с декларация, озаглавена “Десетте измами “Нова ядрена централа”. Материалът ще се представя и разпространява в страната както от членовете на комитета, така и от определените вече в ДСБ водачи на депутатски листи. Тъмносините ще съберат на сайта си и база данни с всички решения за “Белене”, “за да се знае кой носи отговорността”, както и всички 19 декларации и позиции на ДСБ и Синята коалиция, “за да се знае, че сме били последователни”.

В информационната кампания на ЕНП, озаглавена “Беля НЕ”, пък се срещат изрази като “състезание с един кон”, “театрално недоволство”, “разигра се един фарс”, “трета финансова национална катастрофа”, “реакторите за “Белене” са стари като “Москвич” и пр. Иначе партията също е отделила специална секция в своя сайт, където излага аргументите си и качва всичките си изяви по темата. ЕНП също иска 4 дебата в обществените медии, които да отразят безплатно и цялата кампания

Всеки от комитетите ще има право да похарчи до 2 млн. лв. собствени средства, а като бонус ще получи безплатно от общините помещения за предизборни, пардон предреферендумни мероприятия, плюс безплатна охрана от МВР... Официалната кампания започва на

крайно “подходящата” дата 27 декември

и завършва в полунощ на 25 януари.

Не е ясно обаче дали ако информирането на обществото беше възложено на властите, картинката щеше да е различна. На първия по-значим местен референдум – в Бургас за нефтопровода до Александруполис, с общински пари бяха отпечатани “информационни” материали с колажи на тръби, изливащи нефт на плажа, снимки на гларуси с почернели от мазут криле и т.н...

Всички досегашни пет неуспешни и един успешен опити за предизвикване на национално допитване доказаха, че събирането на необходимата огромна подписка е по силите само на партии, и то на най-големите. Сега кампанията за първия референдум отново идва да покаже, че той е запазена територия за партиите. Законът, който уж трябва да даде думата на гражданите, очаквано се оказа написан от партиите за партиите.