„Вашингтонският консенсус“ за ЧЕЗ

Комисията „Гинка“ в парламента премълча най-важния въпрос – за делата в търговския трибунал на Световната банка, които напоследък струват на България по над 30 милиона годишно

a-specto.bg 

За два месеца комисията „Гинка“ в парламента установи, че не може да установи нищо съществено и безславно приключи работата си с доклад. В него обаче председателят Жельо Бойчев от БСП изпляска цялата кореспонденция, която е водил с институциите по темата за сделката с ЧЕЗ. Включително всичко онова, което главният прокурор Сотир Цацаров в писмо с подчертани и удебелени букви беше написал, че е само за целите на работата на комисията. Така от вътрешната информационна система на държавното обвинение, за кеф на тези, които си направиха труда да се поразровят предварително, се потвърдиха всички приключения на храбрите Славчо и Гинка Върбакови по време на вторичното натрупване на капитала. От приключилите безрезултатно преписки дори изскочиха и още пикантерии, като например неизплатено „Ферари“ на лизинг. Междувременно офисът на „Инерком“ стана обект на журналистически интерес на списание за интериорен дизайн...

Бойко Борисов не благоволи да бъде изслушан, но в писмото си до Бойчев обясни следното: „Моите изявления в конкретния случай биха могли да окажат влияние на арбитражното дело, водено от ЧЕЗ срещу Република България, което не е приключило“. Премиерът препрати въпросите към финансовото министерство, което осъществява процесуалното представителство пред арбитража. Проведено беше закрито заседание, на което министър Владислав Горанов е представил „текущото състояние на международното арбитражното дело между ЧЕЗ, Чешка република, и Република България“. Ако изложението му е било формално, то информацията я има и в публичния регистър на делата в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (International Centre for Settlement of Investment Disputes, ICSID) във Вашингтон. Там пише, че по заведения на 26 юли 2016 г. иск няма развитие от 27 октомври същата година, когато е бил назначен арбитър, избран от българската стана (тримата арбитри се излъчват по един от двете страни и един по споразумение или служебно назначен от трибунала).

В доклада на комисията пише, че депутатите са питали Горанов за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, за обявеното и оттеглено намерение на държавата да влезе в сделката и прочее въпроси, от които е произлязло само тривиалното заключение за направени няколко 180-градусови завоя от страна на кабинета.

Ако искаше, Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, можеше да установи доста факти и обстоятелства от документ, който не е никаква тайна, има го на сайта на Министерството на финансите. Това е отчетът за изпълнението на програмния бюджет на МФ за 2017 г. Там пише, че 33 923 309 лв. са разходите във връзка с организирането на защитата на България по образуваните международни арбитражни дела. Парите са основно за адвокатски хонорари и такси по пет висящи дела в трибунала във Вашингтон. България е подсъдима по искове на трите ЕРП, на Генералния държавен резервен фонд на Султаната Оман заради КТБ, а отскоро и на кипърския собственик на фотоволтаична централа ACF Renewable Energy Limited. В сумата влизат и разходите по защита от претенциите на „Финанциария Интернационале Реал Естейт“, „Калиакра Уинд Пауър“ АД, Magnesium.com Inc. и във връзка с преговорите с „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД и „Ей И Ес 3-С Марица Изток I” ЕООД (така наречените „американски централи“).

През 2016 г. същото перо в бюджета на МФ е било още по-голямо - 35 979 208 лв., сумата е сходна и за 2015 г. В доклада за 2017 г. са посочени следните размери на претенциите към България: на ЕВН - над 850 млн. евро, на „Енерго-Про“ - над 150 млн. евро, на Султаната Оман - над 145 млн. евро, на „Финанциариа Интернационале“ и други акционери и/или представляващи „Индустриален парк София“ АД (искът не е във Вашингтон) – 56 млн. евро. За делото на ЧЕЗ за поредна година в отчета пише, че е в начален етап и ищецът все още не е определил размера на претендираното обезщетение, „но то най-вероятно също ще се равнява на стотици милиони евро“. Документът на финансовото министерство сочи, че претенциите на другите две ЕРП набъбват с всяка изминала година – през 2016 г. са били 750 млн. евро от ЕВН и 140 млн. евро от „Енерго-Про“.

По данни на Вашингтонския трибунал тръгването на едно дело там обикновено започва с около 100-150 хил. долара авансово плащане от всяка от страните. Продължава в зависимост от сложността и броя на проведените процедури, като основната част от разходите е надницата от 3000 долара за всеки от тримата арбитри за всеки ден, в който са ангажирани със случая. От МФ уверяват, че делата ни излизат изгодно, плащаме по „сравними цени с цените по подобен род международни дела, като за част от сключените договори под пазарните нива“. Министерството ползва услугите на адвокатското дружество „Томов и Томов“ по всичките три приключени и четири дела в развитие във Вашингтон, по най-новото още няма определени адвокати. Българската кантора работи заедно с американската White & Case по първите пет досегашни казуса и с американско-английската Arnold & Porter Kaye Scholer по спора с Оманския фонд и с ЧЕЗ.

Защо България признава юрисдикцията на този трибунал е от онези въпроси, чийто отговор не се търси, сякаш става въпрос за някаква даденост. Вярно, признават го 153 държави. Но каква е ползата за страната ни до момента, може съвсем лесно да се провери в базата данни на арбитража. От единственото дело на български инвеститор там наднича бизнесмен с прякор на хищник, а ответникът е... България. От 2012 г. до 2015 г. „Новера“ съди държавата заради прекратяването на концесията за сметосъбирането на София. Няма официална информация какво е било решението, но според неофициални данни претенциите на компанията са били сведени до минимум.

България признава търговския трибунал във Вашингтон по силата на решение на 38-то Народно събрание от октомври 2000 г., влязло в сила през май 2001 г. Трибуналът е автономна институция от Групата на Световната банка, която действа независимо от националните правни системи. Исковете там се завеждат на базата на многостранния Договор за енергийната харта и двустранни договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, каквито България има, забележете - с 64 държави! Когато през 2007 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е подписвал такъв договор с министъра на националната икономика на Оман Ахмед бин Абдул Наби Макки, дали някой си е представял, че документът ще се превърне в основа за дело, претенциите по което надвишават многократно годишния стокообмен между двете държави... Иначе за късмет страната ни формално няма загубен арбитраж в ICSID от трите приключили до момента.

През 2008 г. България печели заведеното през 2003 г. първо дело във Вашингтон от „Плама Консорциум Лимитид“. Арбитражът отхвърля изцяло исковете на собственика на фалиралата рафинерия и според съобщение на финансовото министерство осъжда дружеството да заплати „значителна част от разноските по делото“. За делото на „Новера“ вече стана дума по-горе. Заведеният в началото на 2011 г. иск от „Аксешън Ийстърн Юръп Капитал“ АБ и „Мезанин Мениджмънт Суидън“ АБ също е за прекратяването от Столична община на концесионните договори за почистване. 18 месеца ищците не предприемат никакви процесуални действия и делото е прекратено.

Накрая едно уточнение за горещите привърженици на съдебни реформи и евроатлантически ценности: Вашингтонският трибунал не предоставя никаква информация за делата, освен датите, на които са били проведени определени процедури, и не публикува решенията даже и след края на процесите...

А кавичките в заглавието май са излишни, нали?

Държавна субсидия за партиен разкош

Големите партии са богати, много богати. Официално и законно, с пари от държавния бюджет.

a-specto.bg

Почти 448 милиона лева са глътнали партиите, откакто получават държавни субсидии, показаха официални данни на Министерството на финансите. С настоящия темп от по 10 милиона на тримесечен транш, догодина сумата ще надхвърли половин милиард. Издръжката се отпуска от 2002 г. насам, но основната част - над 400 млн. лв., са раздадени през последното десетилетие. За първите десет години размерът на субсидиите е скочил над 11 пъти – от 4,5 млн., докато е левче на глас, до 50,5 млн., когато е 12 лв. на действителна бюлетина.

Парите са увеличавани на четири пъти със закон и на шест пъти автоматично, с постановление – докато се изчисляват като процент от минималната работна заплата. Намалявани са само на два пъти  - еднократно за 2010 г. с 15% и с един лев на глас от 2014-а насам. Големият скок на държавната издръжка беше комбиниран и оправдан с въвеждането на ограничения – забрана за дарения от фирми и нисък праг на даренията от граждани. Вярно, преди това срещу мижави суми (поне в официалната си част) някои близки до партиите дружества получаваха големи бонуси. А какво се промени след това? Просто този ценен източник на информация – списъкът с дружествата-дарители, вече го няма...

Запазени бяха останалите възможни източници на приходи – членски внос, дарение до 10 хил. лв. годишно на човек, завещания, собствени имоти, издателска дейност, кредити от банки до определен размер.

Само че от онази сценка, когато Бойко Борисов и Цветан Цветанов залагаха апартаменти за кампанията на ГЕРБ, изминаха... 144 милиона лева. Толкова са постъпили от 2009 г. до момента по сметките на партията от сметките на финансовото министерство. Ако на някого числото му се струва съмнително, може сам да го пресметне на сайта на Сметната палата от документите с подписа на Цветанов.

На „Позитано“ времената, когато нямаше пари за тока и пленумът мръзнеше в киносалона, също отдавна са в историята. За същия период социалистическата партия е прибрала над 67 милиона лева от държавата плюс още около 15 в предходните 7 години. Апаратът на столетницата миналата година е захранен с над 3 милиона, 5,5 милиона са похарчени за „външни услуги“, половин милион за „други разходи“ и т.н., всичко: 9 716 000 лв. И въпреки че беше изборна година, партията пак не се е охарчила сериозно, защото за 2017 г. има 12 680 000 лв. приходи, от които десет милиона и половина субсидия. На Нова година Корнелия Нинова и компания са гръмнали шампанското с 4 милиона в партийните сметки и 650 хиляди в партийните каси. А БСП е била на минус само преди три години.

Въпреки това шампанското може би им е нагарчало, защото в същия момент ГЕРБ е имала 17 милиона по сметките си, с 4 повече от предходната година. Най-голямата партия е получила 14,5 милиона издръжка и е отделила за заплати цели 5 от тях и други 6 за изборни и други разходи. Да не забравим, дарила е 300 хил. лв...

Членски внос ли – вече само БСП сериозно събира такъв (1 139 000 лв.), макар че, както стана ясно, моментално може да си позволи да спре. В ГЕРБ е 2 лв. годишно и пак очевидно не се изисква кой знае колко стриктно, след като са събрани само 110 хиляди лв.

Волен Сидеров пък изобщо не се занимава с такива дреболии, даже и дарения не му трябват. Беше време, когато от безпаричие щеше да спира партийния вестник, а сега издържа и телевизия и пак са му останали 900 хил. (не рубли, лева), като е теглил чертата за 2017 г. 714 000 лв. от които се държат кеш и, ако пожелаят, атакистите могат редовно да провеждат партийни мероприятия в „Къщата с часовника“ (че „Крим“ вече го няма), да организират плажен конгрес на Варадеро или пък лидерът им да управлява партията от хотел „Четири сезона“.

„Резултатът от нестопанската дейност на Политическа партия „Воля” за 2017 година е положителен в размер на 1412 хил. лв.“ – цитат от написания в търговски стил годишен финансов отчет на..., да кажем „формацията“. Трябва да е някакъв похват от другите бизнеси на Веселин Марешки – на книга разходите общо са едва 240 хил. лв. Всъщност, защо не, след като тази т.нар. партия миналата година не е разкрила никакви структури и е провела конгрес, за който никой не разбра.

Да не забравим някого – ВМРО е „напред“ с 548 хил. лв. С толкова повече е завършила 2017-а спрямо 2016-а, общо 1 863 000 лв., от които 800 хил. Красимир Каракачанов държи в трезор.

Миналата година Валери Симеонов е похарчил 306 000 лв. за реклама и 368 000 лв. за информационно медийно обслужване, 169 000 по граждански договори и 101 000 за консултантски услуги. И пак му е останал милион в резерв.

Звучи като майтап, но единствената партия „на минус“ за миналата година е ДПС. Със субсидия от 4,5 млн. и още половин милион приходи през 2017 г. е похарчила 6 млн. Но всичко е точно, защото е имала близо 5,5 млн. лв. резерви и само леко ги е стопила.

В обобщение – през 2017 г. с парите от държавните субсидии партиите са имали възможност да платят кампаниите си за парламентарните избори, да покрият всичките си останали разходи и пак са им останали общо 6 милиона лева.

Демокрацията е скъпо удоволствие, ще повтори някой изтъркания рефрен. Е, оказва се, че от българската демокрация по-скъпо нЕма.

Това показа изследване на студентската програма за законодателни проучвания на Народното събрание (отличници от горните курсове, владеещи чужди езици, под ръководството на авторитетен преподавател в съответната област), обхванало Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, отчасти Испания и Италия плюс Швейцария. Вижте го, заслужава си, резюме е публикувано на сайта на НС. От всичките описани „тарифи“ в тези 24 европейски държави по-висока от българската е само субсидията във... Финландия – 12,5 евро на глас.

В над два пъти по-голямата Румъния издръжката е 0,04% от приходите в държавния бюджет, което прави горе-долу колкото е у нас. В Германия е 1 евро на глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки следващ плюс 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да не надхвърля 3300 евро. В Белгия е 1,25 евро на глас плюс 125 000 евро на партия. В Австрия е 218 000 евро на парламентарна партия и 2,5 евро на глас еднократно за извънпарламентарните партии плюс 2 евро за кампания за евровот. В Португалия е 1/135 от минималнта работна заплата (у нас беше 5%), но и това им се е сторило много и от 3,15 евро субсидията е намалена до 2,84 евро. В Естония, забележете, субсидии получават само извънпарламентарните партии - по 10 хил. евро годишно за над 1% и по 15 хил. за над 4% (прагът е 5%).

А сега нека се върнем към милата родна картинка. Към описаните по-горе партийни сметки прибавяйте съответната част от 38 милиона и половина за всяка следваща година на това статукво (прогнозата – от вас). От това изваждайте освен посочените разходи, ако щете и максималните по закон на формация 8 милиона за местни избори, 2 милиона за евровот и 3 милиона за парламентарни избори. Когато получите отрицателно число за големите партии, статуквото ще се промени...