Законодателен аутсорсинг

БСП тръгна на борба с „паралелната държава“ чрез „паралелно закодателство“ - консултирано от адвокат на хонорар. Самият той обаче не препоръчва подобен подход

a-specto.bg

Най-приоритетният за БСП законопроект – за специална агенция „Антикорупция“, с който левицата обяви началото на похода си срещу „паралелната държава“, се оказа „консултиран“ с адвокатска кантора. Това призна наскоро зам.-председателят на парламентарната група „БСП Лява България“ Крум Зарков на брифинг на „Позитано“ 20 в отговор на настоятелни журналистически питания. Въпросите бяха породени от средите на самата левица, тъй като така и не стана ясно кои точно са авторите на инициативата, представена в средата на август от... зам.-шефа на партията Кирил Добрев.

На последния пленум на БСП проектът беше приет „по принцип“ с единодушие от 85 гласа. Но според участници в заседанието това е станало след повторно гласуване и добавяне в решението на формулировката, че ще бъдат взети предвид забележките на членове на Националния съвет. Близо два месеца по-късно законопроектът все още не е внесен в парламента...

По думите на Крум Зарков той е „написан от депутатите на БСП от правната комисия“ и „след това изпратен и на кантората, с която ние работим, не за да го напише, а като консултация“. „Така, както сме правили с всички законопроекти“, обясни Зарков.

Кантората е „Илиев и партньори” и по думите на зам.-председателя на партията Деница Златева левицата работи с нея още от 42-ото Народно събрание. Основателят и управляващ съдружник адв. Петър Илиев се оказа и „автор на последните ни 5 или 6 конституционни жалби“, разкри още Зарков. По неофициална информация на в. „Капитал“ кантората „Илиев и партньори“, която се занимава основно с търговско право, има с БСП „договор за около 50 000 лв. да помага за законодателството“.

Партньорството е било продължено по решение на първото заседание на парламентарната група в 44-ото Народно събрание. Решение, което не е лишено от основание. 80-членната ПГ разполага с десетина юристи, почти всички без предишен опит в законотворчеството. Доскоро най-авторитетната по правните въпроси политическа сила този път изпрати в ресорната парламентарна комисия и един политолог...

Друг е въпросът, че „Позитано“ разполага с щатни юристи, а трети, че най-опитните правни експерти бяха „пенсионирани“ от парламента с промени в устава, а сетне събрани в Правен съвет начело с Янаки Стоилов. Решение, заради което той отнесе много критики за легитимиране на еднолични действия на висшето ръководство, а Михаил Миков си направи самоотвод от съвета с гневно отворено писмо.

„Тези дни разбрах, че съм бил избран в помощен орган на Националния съвет на БСП, наречен Правен съвет. Нещо, за което не съм изявявал никакво желание. Нещо, което се създава доста късно с оглед упражнени законодателни инициативи, които, меко казано, пораждат учудване и в юридическата общност, и в по-широката публика. И тук нямам предвид само известния антикорупционен закон“, написа Миков и нарече новия орган „смокинов лист, когато житейските, юридическите и политическите аргументи не достигат“. „Като юрист и досега съм изразявал и обосновавал пред Националния съвет позициите си по различни правни въпроси и законодателни инициативи, но те бяха отхвърляни от ръководството априори и с неприязън, защото ги изразявам и мотивирам аз. Опитът ми в политиката не ми позволява да бъда политически наивник на тази възраст“, обясни пределно ясно Миков позицията си.

Най-любопитното в цялата история обаче е друго – че самият адвокат Петър Радославов Илиев не препоръчва подобна практика. Или поне не я е препоръчвал преди да поеме обслужването на БСП. Това е видно от публикувания на сайта на СУ „Св. Климент Охридски“ автореферат на докторската му дисертация „Законодателният процес в Република България“, защитена на 1 октомври 2012 г.

„Обоснован е изводът, че правото на парламентарна законодателна инициатива се използва главно като средство за парламентарен изказ, особено на опозицията“, пише адвокат Илиев. И развива следната теза: „В този контекст е важно да се гарантира на някои от инициативите на малцинството публичността, която търсят. Но тъй като този инструментариум на правото на законодателна инициатива показва също така стремежа към дебатиране по въпроси, различни от дневния ред, наложен от правителството, и следователно депутатският законопроект не е най-подходящата форма, за да се осигури този дебат, все пак трябва да се осигури на опозицията минималното право на изразяване“. Думата „адвокат“ и нейните производни не присъстват нито веднъж в 37-страничния документ. Дисертацията на адв. Илиев е посрещната възторжено от проф. д-р Георги Близнашки. „Дисертационният труд е първото самостоятелно и цялостно изследване в Република България, посветено на законодателния процес“, пише в своята рецензия Близнашки. „Докторантът е обосновал, аргументирал и систематизирал конкретни предложения за подобряване и усъвършенстване на българския законодателен процес с цел повишаване на качеството на законодателството. Всички формулирани изводи биха могли да бъдат една полезна и рационална основа за бъдещо преосмисляне на българския модел на законодателен процес с цел неговото усъвършенстване с оглед на модерните тенденции на рационалния парламентаризъм“, смята Георги Близнашки за тезите на неговия колега преподавател в Юридическия факултет.

След като БСП в недалечното минало в известен смисъл вече е „аутсорсвала“ ключови решения като данъчна политика и даже избор на министър-председател, логично е да бъде изнесена извън партията и законодателната дейност. В този ред на действия би могло да бъде аутсорсната и цялостната политика, а за членската маса да остане само дейността по набиране на гласове...

Монополистите на листите

Като има толкова „келепир в тия работи”, как да не го играят ту „леберал”, ту „консерва”

В. "Апостроф" към сп. A-specto, бр. 16 към бр. 35, март 2017 г. 

Знаете ли колко партии се явяват на третите поред предсрочни парламентарни избори на 26 март? 12 самостоятелно и още 33, обединени в 9 коалиции, общо 45 партии. На всеки, незапознат с маргиналния политически живот, сигурно това число звучи стряскащо. Но не е никакъв рекорд. За 43-тото народно събрание напираха доста повече – 18 самостоятелни и още 37 в коалиции, всичко 55 партии, с 10 повече от сега.

Всъщност защо маргинални, след като всяка трета прескочи изборната бариера. Точно така – 17 партии имаха свои представители в последния парламент, близо една трета от всички. Ако добавим и тези две, които спечелиха държавна субсидия, стават даже повече от 1/3.

В края на март, ако се сбъднат социологическите предсказания, в 44-тото народно събрание ще влязат общо 22 партии – 3 самостоятелни и 3 в многолюдни коалиции. По всяка вероятност свои депутати ще имат петнайсетина от тях, тоест ще има още по-голяма успеваемост. Напълно сигурно е, че всичките тези 22 плюс още 10-ина ще получат държавна издръжка от 11 лв. на действителен глас. Над две трети от участниците ще спечелят (нещо от) изборите. А им се присмиват, че всички се обявяват за победители...

Да ме простите за циничното перифразиране, но ми се струва уместно. Ако спечелят, печелят малко или повече. Ако загубят, губят... 2500 лева. Толкова е депозитът за участие, който не се връща на останалите под 1%.

Да не забравяме обаче т.нар. медийни пакети, които ще са на обща стойност над половин милион лева. Те са по 40 000 лв. за партиите и коалициите без държавна субсидия, които са си направили труда да впишат по някое име (може и едно) във всичките 31 районни избирателни комисии. Плюс „пропорционален дял” за коалициите, в чийто състав има партии без издръжка. Пропорционален в смисъл 40 000 делено на броя на партиите в коалицията. Примерно в „Обединени патриоти” се водят 5 партии, нищо, че на бюлетината ще бъдат изписани само трите основни. Другите две са без издръжка – полагат им се 2х8000=16000 лв. В Обединение ДОСТ едната има субсидия, другата няма – 20 бона за тях. И така нататък. Още три такива случая: за „БСП за България” (6667 лв.), за „РБ – Глас народен” (6714 лв.), за „Нова република” (26 667 лв.).

След всичко изброено дотук смятам (буквално смятам), че спокойно може да се заключи следното: никой от всичките над 4700 български граждани, упражнили пасивното си избирателно право, няма да загуби от това, напротив – по-вероятно е да спечели (пак буквално). Да му мислят останалите 3,5 милиона, които упражняват активното...

Банално е да се пише, но е изумителен факт – за разлика от всяка що-годе отговорна длъжност в държавата към народните представители няма никакви изисквания. Всичко необходимо е да са навършили 21 години към изборния ден включително, да нямат друго гражданство, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Това е и единствената изключително добре платена държавна работа (с 4000–5000 лв. заплата), на която могат да попаднат (и всеки път попадат) хора, които даже не са го мечтали. Освен това е работно място, на което не само не са длъжни да работят, а и въобще да се явяват на работа. За което пак получават една трета от заплатата си и не губят останалите многобройни екстри.

Ето защо в правния мир на Република България съществуват най-малко 155 партии – толкова подадоха годишните си финансови отчети (ГФО) за 2015 г. в Сметната палата миналата година в срок и според изискванията. Които са свършили тази работа (няколко странички по образец, в които може просто да се нанесат нули) и през 2013-а и 2014-а, имаха право на участие в парламентарните избори.

Не е известен и един случай партия да се е саморазпуснала. А за да бъде служебно заличена, трябва цели пет години да не се запише за никакви избори, за същия период да не подаде в съда поне веднъж документи за проведена национална конференция (която може да се състои, ако въобще се е състояла, само от няколко делегати). Или да не си направи труда да изпрати на Смешната, пардон, Сметната палата гореспоменатите формуляри.

Партията – това може да е (и в огромна част от случаите е) просто една тънка папчица с документи. По-екзактно 5 на брой: най-важните са пресни удостоверения за актуално състояние от Софийския градски съд и от Сметната палата за внесени ГФО, другото са образци на подписа на представляващия и на печата на партията плюс банкова сметка. Като всяка друга дребна собственост, например вехт автомобил, партията може съвсем лесно да се преотстъпва за ползване – с пълномощно. Възмездно или не – отговорът идва от само себе си, особено на местни избори, особено в курортни общини...

И последно по темата още една баналност, но най-важната – длъжността народен представител на хартия е изборна, а на практика е партийна. Знаете какво представлява избирателната система, знаете и как се редят листи... Трудно е да се изчисли с точност, но е ясно като бял ден – поне половината депутати биха могли вече да започват освежителните ремонти на ведомствените жилища, без да чакат изборите. И мнозинството от 240-те ще е още от същите. Вероятно и още от същото... Е, как, кажете ми, след като има толкова „келепир в тия работи”, политици да не го играят ту „леберал”, ту „консерва”?

Да подминем ГЕРБ и БСП и обещанията им като на циганска сватба, те са предостатъчно в светлината на прожекторите. Вместо това предлагам да си припомним как преди няма и пет години се заформяше коалиция между „Либерален алианс” (тогавашното име на партията на Веселин Марешки) и „Ред, законност, справедливост” на Яне Янев, която по това време (покрай евровота) беше завързала връзки с британските консерватори. Въпросният „алианс” по това време все още не криеше, че е провеждал „национален конгрес” с 24 делегати (всяка прилика с описаното по-горе не е случайна) на територията на… аптека.

Впрочем в статията в Уикипедия за ПП „Воля” пише, че „след неуспеха на създадената през 2005 г. партия „Национално движение за свобода и демокрация” (НДСД) и напускането две години по-късно от РЗС на 15 юли 2007 г. Веселин Марешки регистрира и учредява партия „Либерален алианс”. А в годишен финансов отчет пред Сметната палата с дата, забележете - 22.02.2016 г., пише, че Политическа партия „Национално движение за свобода и демокрация” се представлява и управлява от председател – Веселин Найденов Марешки. И още – отчетът на „Национално движение за свобода и демокрация” за 2007 г. с дата 27.03.2008 г. е подаден от Веселин Найденов Марешки. Документите са налични на сайта на Сметната палата, но очевидно един човек може да има две партии, стига да е налице „воля” за това. Ето какво гласи обаче Чл. 8, ал. 1 на Закона за политическите партии: „Гражданин с избирателни права съгласно българското законодателство може да участва в учредителното събрание на политическа партия само ако не членува в друга партия” (всичко по темата - във в. "Труд").

Друг участник в предстоящия вот пък се явява от името на две партии, без да представлява... нито една от тях. Движение „Да, България” на лидера на едноименната партия и ексминистър на правосъдието в кабинета „Борисов 2” Христо Иванов по стечение на създадени от него обстоятелства (който иска – да направи статистика какъв е средният срок за регистрация на партия в СГС) се регистрира като коалиция между партиите ДЕОС и „Зелените”. Последните от години имат позиция за декриминализация на употребата на марихуана. Според Иванов обаче „това е тема, която някой друг трябва да я свърши”. ДЕОС пък е за легализация за медицински цели. Партията обаче е по-известна с друго – застъпничеството за „максималната автономия на семейството” и „неговата уредба в зависимост от споделяния светоглед и начин на живот, вида партньорство и сексуална ориентация”. Според Христо Иванов обаче и за този въпрос „обществото не е готово”. Или неговият политически маркетинг...

Като стана дума за марихуаната, „Глас народен” – новият основен коалиционен партньор на т.нар. реформатори, миналия път даже си беше сложил назъбените листенца на растението върху предизборен плакат под номера на бюлетината. Познайте дали темата фигурира в програмата на РБ. Познахте – няма я.

А какво да кажем за другото ново попълнение в блока – Земеделски народен съюз, който в по-предния парламент беше коалиционен партньор на БСП. В това си качество неговият лидер Румен Йончев гласува „за” избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Йончев после мина през партньорства с формациите на Николай Бареков, Христо Ковачки, Георги Първанов. А преди година неговите земеделци уж се вляха в нова партия на име „Народен съюз” заедно с БАСТА на първия земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов и движението на тръгналия от ГЕРБ и преминал през „България без цензура” депутат Светлин Танчев.

За „Обединени патриоти” е излишно да се напомня колко разединени бяха съвсем доскоро. Но поне една традиция в този сегмент е спазена: нови избори – ВМРО в нова коалиция. Няма да стигне целият вестник да се изброят всичките, но нека не забравяме кои бяха поне предишните трима партньори на Красимир Каракачанов – Бареков, Ковачки, Яне Янев.

Вместо финал един красноречив куриоз на парламентарни избори 2017. При регистрацията на партията ДРОМ на ромския лидер Илия Илиев (досегашен депутат от ДПС, преди това столичен общинар от ГЕРБ) ЦИК са объркали какво означава абревиатурата и са го вписали като Движение за равнопоставен (вместо за равноправен) обществен модел. Два дни по-късно са се поправили, но подобна грешка са допуснали и в столичната 25-а РИК, впоследствие също поправена. Там пък са вписали партията на подсъдимия по няколко дела Илиев като „Движение за радикален обществен модел”...

Референдум за рейтинг

В. "Труд", неделя, 29 януари 2017 г.

Обжалването на резултатите от допитването се проточи за след края на 43-тото НС, а от това спечелиха и в „Шоуто на Слави“, и бившите вече депутати

Най-вероятно резултатите от референдума ще се окажат точно такива, каквито ги обяви ЦИК

За 31 януари, вторник, от 10 ч. е насрочено едно много интересно съдебно заседание. Но пред залата няма да има камери, а делото няма да влезе в никой евродоклад. Въпреки че този процес би могъл да окаже много по-голям ефект от десетки от онези, „знаковите“.

Върховният административен съд (ВАС) най-сетне се очаква да реши основателно ли е оспорването на резултатите от националния референдум от страна на инициаторите на допитването – „Шоуто на Слави“. Дългоочаквана експертиза на назначени от съда вещи лица ще покаже има ли фалшификации на резултата в 44 изборни секции, посочени от шоумените.

Не е нужно обаче да си експерт на хонорар към ВАС, за да предвидиш какъв ще е резултатът – едно голямо… нищо.

Ето защо.

До момента от публичната информация за хода на делото стана ясно кои са 3 от оспорваните 44 секции. Справка в документацията за референдума, публикувана на сайта на ЦИК, сочи, че въпросните протоколи наистина са грубо объркани. Всички гласове по погрешка са вписани като невалидни, защото членовете на комисиите са разменили числата в две съседни графи. Това обаче е само в ръчно попълнените формуляри, а в цифровите, въведени от хората от „Информационно обслужване“, грешките са забелязани и отстранени.

Тоест вероятно резултатите от референдума ще се окажат точно такива, каквито ги обяви ЦИК.

Вярно, трите секции станаха известни по любопитна причина – в една от тях в чувалчето с книжата от референдума липсваха всички бюлетини, а в другите две – всички пликове. Но едва ли някой депутат ги е нарамил към партийната централа. Съдебните експерти предположиха, че просто са попаднали по погрешка в другите чували – с книжата от президентските избори. Във вторник ще се разбере дали са ги намерили там.

Аналогичен беше и случаят, за който се самосезира районната прокуратура в Силистра по публикация на „Труд“ и предаване на Слави. Само дето там клетите членове на секционни комисии бяха поправяли и на хартия и протоколите приличаха на двойкаджийска диктовка, след като я е проверила госпожата…

Ровичкането по чувалите отне месец и половина: експертизата беше постановена на 13 декември 2016 г. със срок от 10 работни дни, на 19-и се оказа, че едното вещо лице е покойник и трябваше да се назначи негов заместник, на 6 януари беше удължена с нови 10 работни дни.

През цялото това време в „Шоуто на Слави“ не обелиха и дума по въпроса, а се упражняваха изключително успешно на гърба на парламента. Нещо повече – шоумените предварително забавиха с още половин месец съдебния процес, започнал още на 1 декември (защото искът не беше заведен веднага след вота). До средата на месеца делото беше замразено заради друг техен сходен иск. Незнайно защо адвокатите на Слави Трифонов бяха завели второ, предварително обречено дело – от името на комитета на шоуто, агитирал за три „да“ на референдума. Този комитет няма право да обжалва резултатите, това може да направи само комитетът, събрал и внесъл подписката за допитването – така, както е заведено второто дело.

Процедурата в закона за референдумите (нали от шоуто постоянно уверяват, че уважават и спазват закона) е следната. За да приеме или отхвърли Народното събрание допитването, трябва първо да е уведомено официално от ЦИК за резултатите. А ЦИК няма как да уведоми НС, преди да е приключило обжалването им, защото съдът може да ги коригира.

В разтакаването около този „параграф 22“ времето на 43-тия парламент свърши, президентът го разпусна и въпросът остана висящ в неясни хипотези за следващите депутати.

А сега нека си представим, че съдът се произнесе така: 12 028 гласа не са били преброени, решенията на референдума са задължителни. К’во пра’им с’а, както казват катаджиите.

Да си представим и че това решение не беше изкуствено забавено и беше постановено доста по-рано. Щеше ли тогава Мая Манолова да пише (поредна) нова избирателна система, щеше ли Георги Кадиев да куриерства доблестно в парламентарното деловодство, щеше ли ГЕРБ да изпада в героично малцинство в защита на волята на народа… Щеше ли президентът Румен Радев с чиста съвест на разпусне веднага Народното събрание. И най-важното – щяха ли предсрочните избори да са такива, каквито сега се очертават.

А какво щеше да стане в обратната хипотеза – съдът още през декември или в началото на януари да беше казал: „сори, проверихме, резултатите са си такива“.

И как ще реагира всеки от играчите сега, когато всичко вече ще е постфактум.

Отговори на тези въпроси дава пийпълметрията. И социологията.

Реформаторски блок втори номер

Великите десни комбинатори измислиха поредния „сравнително честен начин за измъкване на гласове”. Въпросът е ще им стигне ли „материалът”

В. "Апостроф" към сп. A-specto, №14 към бр. 33, януари 2017 г.

„България протестира срещу олигархията и сливането на политиката с мафията, което разяжда отвътре страната ни. Демокрацията в България не работи, защото икономически и престъпни групировки контролират големите партии.”

„България е в плен на политическата корупция. Институциите не защитават интересите на гражданите. Беззаконието е на всички нива. Властта е недосегаема. Олигархията ограбва националните ресурси, обществените средства, държавните поръчки, европейските фондове, спестяванията на хората.”

Виждате ли разлика в посланията на тези две политически констатации? Не, нали? Авторите им обаче са твърде различни. Или поне така желаят да се представят днес. Защото първият цитат е от „Начала на обединение на Реформаторския блок” (7 юли 2013 г.). А вторият e от „Учредителна декларация за създаването на политическа партия Движение „Да, България” (12 декември 2016 г.). Каква последователност, ще кажат някои. Какво дежавю, ще махнат с ръка други. Каква ирония, казвам си аз. Като от някакъв „тържествен комплект” – незаменимо помагало за съчиняване на реформаторски статии, опозиционни фейлетони, а също така и на протестни стихотворения, оди и тропари...

От сегашна гледна точка вероятно за всеки политизиран „буржоа от Реформа блок” провалът на РБ изглежда предизвестен. Но преди две-три години не изглеждаше така за доста хора, по-точно за 291 806 избиратели по данни от парламентарния вот през 2014-а. На това разчитат отново великите десни комбинатори, които градят за предсрочните избори за 44-то Народно събрание напролет своеобразен Реформаторски блок №2. Големият въпрос пред начинанието, разбира се, е дали ще им стигне „материалът”.

В първите години, след като „духът напусна тялото” на десницата в началото на века, имаше условия за самостоятелен живот и на СДС и сие, и на ДСБ и ко. Появата на ГЕРБ обаче принуди духът отново да се всели в тялото. Тъй като другият вариант беше небитието...

Нека си припомним накратко, статистиката е красноречива. През 2005 г. десницата влезе с цели три отделни групи с общо 50 народни представители в 40-ото НС.

През 2006-а общият й кандидат за президент се класира трети с близо 10 на сто.

Година по-късно (когато ГЕРБ за пръв път участва) СДС и ДСБ станаха вкупом ненужни в Европарламента с по 4 и нещо процента. Обединени като Синята коалиция през 2009 г. класираха двама в ЕП и 15 в българския парламент. На следващите избори за НС – през 2013 г., си дадоха развод, но никой не взе нито „панелите, трабанта”, нито „въздуха”, а и двете формации пиха по една студена вода. Сключвайки нов брак на следващата година, влязоха отново в Народното събрание и изпратиха свой представител в Европарламента.

Е, тази есен общият им кандидат за президент се класира едва шести. Но така е, като изправят срещу ГЕРБ бивш министър на Борисов... Оттук изниква логичният въпрос, защо сега поставят друг бивш министър на Борисов начело на нова опозиционна на ГЕРБ партия. Но за това по-нататък.

Стигнахме до там, че напук на гореизложената желязна логика „тесните” и „широките” Реформатори (по Първан Симеонов) се разделиха отново и, изглежда, се запътват на избори поотделно. От една страна, няма как да е иначе – обитателите на „Раковски” 134 (СДС и ДБГ) вече изглеждат даже не като „широки реформатори”, а направо като „широки гербери”... От друга страна, както забеляза Бойко Борисов още през 2006-а, „СДС е марка”. И по нея се ориентират във вота си онези малко, но изключително ценни няколко десетки хиляди носталгици, които продължават да гласуват за революционните спомени на своята младост. Плюс онези още толкова, които отиват с по-голяма вероятност до урните, когато „нашите са заедно срещу комунистите”. Впрочем част от тези гласове също може и да бъдат впрегнати в новата стара реформаторска „кауза”, има такива симптоми. Емблематично беше как заместникът на Божидар Лукарски в СДС и в Министерството на икономиката Любен Петров беше показно свален от поста на председател на СДС-София само защото дръзна да призове публично за спасителен завой обратно към ДСБ (комай единственото официално съобщение за вътрешнопартийния живот, откак Божо Манчестъра е начело на юнайтнатите демократични сили).

И все пак твърдият електорат е значително по-малко от 4%, а и е неспособен сам да увлича нов. Откакто минаха в опозиция, в ДСБ сигурно всички се изживяват като Костов през март 2002 г. („Ще остана на мястото си, за да обознача посоката, в която сме се движили.”) Остава и да млъкнат, ама надали... Именно затова е необходима и периферия, че и още, за да се класира парламентарна група над санитарния минимум от 10 души. Откъде би могла да дойде, ако не от крилцата и перцата? От негласуващите, разбира се – най-големият електорален резерв, към който никой друг не (иска да) посяга. Да не забравяме – с право на глас на вота напролет ще са младежи, родени по времето на зрелия костовизъм – след март 1999 г. Поколението на до 30-годишните засега подава едва петнайсетина процента от всички бюлетини, но пък далеч повече от останалите гласува протестно. Всеки четвърти от младите, отишли до урните на балотажа за президент, е избрал „не подкрепям никого” (по данни от екзитпола на „Галъп”). И това съставлява повече от половината от всички тези упорити гласове на втория тур срещу ГЕРБ и БСП едновременно (общо 155 хил.), тоест именно таргетът на РБ-2.

Ами, ако до всяко такова недоволно същество застане поне още едно? Ех, ще започне такъв политически живот – с тази песен на уста Радан Кънев „приветства влизането в политиката на хора като Христо Иванов, Мануела Малеева, Кристиан Таков” (резолюция на Изпълнителния съвет на ДСБ). Тяхното „Политизирай се” само на пръв поглед е насочено към участие в партийния живот на новоучредената „Да, България”, то е в най-чистия и лош български вид: „Изпълни се с политическа злоба”. А за опитните тъмносини апаратчици е пределно ясно, че се прави поредната електорална, този път по-младежки насочена, партия. Разбира се, че тази генерация не прави никаква логическа връзка между Мануела Малеева и майка й Юлия Берберян, депутат от ОДС в 38-ото народно събрание. Нито ще се сети да пита Виктор Николаев как получи от нея репликата, че „журналистите са пълни боклуци”. Няма и да предположи, че може да се разочарова от Кристиан Таков („По отношение на семейството съм консерватор, по отношение на личните свободи съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала – екстремист”) така, както от Близнашки. А най-малко ще се замисли каква конкретно е професията и как си вади и си е вадил хляба Христо Иванов. Нали човекът публикува сканирани трогателни касови бележки и фактури за дребни суми от партийните разходи, без даже да си заличи личните данни от тях. Каква по-голяма прозрачност може да се желае...

Ето как вече стават ясни „контурите на един антикорупционен политически блок” (по Атанас Атанасов). Ясно е, че пак ще е блок. То е, както при Росен Плевнелиев: винаги е някакъв парк – бизнес, резиденшънъл, техно… Надали обаче ще се мине без един важен финален щрих – т.нар. гражданска, а по същество бизнес квота. Може да е политико-бизнесмен с шарена партийна биография, но пък с дълбок джоб като Борислав Великов. Може и да е нещо от сорта на „независимата от ДПС местна власт” в лицето на скандалния бивш вече кмет на Хасково Георги Иванов и неговия син Станислав. Такива примери, особено като последния, не бива да се забравят, защото с тях тези момчета вече показаха, че не си подбират много-много средствата. За благодарност, че ромските хасковски села станаха най-реформаторските в България, с живковски победи, въпросният „граждански” депутат беше описан от Радан Кънев като „работещ като луд”, „много активен, смел и компетентен”. А когато предварително напусна потъващия реформаторски кораб, се оказа, че „не е присъствал на нито едно заседание на парламентарната група и някак си не се усещаше ефективно неговото присъствие” (Найден Зеленогорски).

Откакто „по-големи костовисти от Костов” направиха Институт за дясна политика, обслужващ ГЕРБ, а Даниел Митов нарече Цецка Цачева отлично подготвен дипломат по негови собствени впечатления, превъплъщенията на подобен род хора няма кого да учудят. Наскоро Лукарски разказа една интересна история. По думите му прословутият „трик” (мнимото условие на реформаторите към ГЕРБ Борисов да не става премиер) не бил негово изобретение – нито като ход, нито като израз дори. Така казал Радан Кънев на някакво заседание преди вота през 2014 г., на което разпалено увещавал останалите публично да се зарекат, че няма да се коалират с ГЕРБ. И Борисов разказа една подобна историйка – как Радан редовно „висял” на дувара в Банкя. Фактът си е факт – именно Кънев се кле на избирателите си във Варна, че няма да гласува за кабинет начело с Борисов, а после им поднесе извинения...Какво ли ще се закълне сега?