egoist.bg, 11 декември 2015 г.
Който не е чел доклада на временната парламентарна комисия
за промени в конституцията, моля да вдигне ръка… от клавиатурата.
Това, което се случи в Народното събрание навръх
Международния ден за борба с корупцията, със сигурност няма нищо общо с борбата
с корупцията. Но дали и това, което не случи, щеше да е българската Пета
поправка?
Който е наясно що е то ВСС, да пропусне следващите два
пасажа.
Висшият съдебен съвет, т.нар. правителство на съдебната
власт, се състои от 25 членове. В него по право влизат правосъдният министър,
двамата шефове на върховни съдилища и главният прокурор, 11 се избират от
парламента, 11 от магистратите.
Какво му е толкова важното на този ВСС – че той назначава и
уволнява, повишава и наказва всички съдии, прокурори и следователи. Иначе
казано, в съдебната власт никой не може да навлезе и напредне в кариерата, без
това да е гласувано от мнозинство в съвета. Но пък може да назадне или да бъде освободен.
Или да не бъде…
И понеже този 25-членен формат не може да бъде променен
изцяло от обикновено Народно събрание, от Реформаторския блок решиха да го
разделят на две – съдийска и прокурорска колегия.
Една важна скоба: реформаторите имат пълната подкрепа на множество
ключови съдии, но нямат никакво влияние в ръководството на прокуратурата. В
момента във ВСС доминира мнозинство около главния прокурор, сформирано впрочем
по време на първия управленски мандат на ГЕРБ („ти си го избра…”). Което обаче
с нищо не помогна на Борисов, когато подаде оставка, напротив (Костинбродската
афера и пр.) И ако сега Сотир Цацаров всяка сряда се явява в премиерския
кабинет за седмична оперативка, като нищо в следващ момент Борисов (отново) ще
трябва да се явява редовно в Съдебната палата…
Видно е и от разговорите на „каките” – всеки по върховете на
съдебната власт лавира (лобира, оказва натиск) между интересите на началниците
в другите власти и обратното.
Монтескьо по
български…
Изходът от това нелицеприятно положение според реформаторите
е следният. В отделената съдийска колегия мнозинството да са членове, избрани
от съдиите. Тоест „лошата” политическа квота да не може да се налага.
Същевременно обаче другата част от същата тази политическа
квота („добрата” част може би?!) да има мнозинство в прокурорската колегия, за
да осъществява контрол над „безконтролната прокуратура”.
На мен лично ми се струва, че съдиите и прокурорите са
еднакво безконтролни, по-точно еднакво контролирани. Разликата е само, че в
държавното обвинение Главния, както многозначително го наричат в системата, се
явява пряк началник на всички останали, а в съда не е точно така.
И понеже този „исторически компромис” в крайна сметка беше
отхвърлен от парламента, Христо Иванов подаде оставка, а Радан Кънев мина в
опозиция.
Но за това след малко.
Сега нека си представим, че беше станало тяхното. И примерно
догодина Народното събрание избира нови членове на ВСС. Сещате се какво имам
предвид, можете да си представите какви щяха да са…
И не визирам само това какво представлява текущата
конфигурация в парламента, а въобще какъв е „материалът” там.
От тия хора почти
никой няма навика поне да си закопчава горното копче на сакото, като излиза на
трибуната!
Към три дузини депутати с най-разнообразно образование и
професии, включително бивш ММА боец, се счетоха за достатъчно компетентни да
предлагат изменения в основния закон на републиката!
Лидерът на най-голямата опозиционна партия БСП беше така
„приповдигнат”, че почти напсува опонент от ГЕРБ: „Лазаров, точно ти ли ще ми
ще ми суфлираш бе, бате, точно ти ли, яяя…” (Лазаров е Димитър Лазаров,
председател на комисията за промени в конституцията.)
През това време Бойко риташе топка с „тигрите”…
И все пак жалко, че реформата на реформите на реформаторите
не се осъществи. Защото можеше да се окаже, че и този филм за съдебната власт
вече е гледан още преди 17-18 години… Много хора обаче не са го гледали, аз (31
г.) също. Но съм чел достатъчно за него, и то в архивите на медии, които сега
се правят, че не са го гледали…
Нищо, за сметка на
това ще се насладим на трагикомедията „Реформатори и опозиция, ама де-де”!
Сега малко и за новоизлюпените двама опозиционери. Тези
момчета тръгнаха срещу кораво статукво, обаче и те не си поплюваха. Методите им
включваха кажи-речи целия познат и в противниковия лагер арсенал. Който ще
продължава да ги подкрепя, не бива да забравя това - ако не цялата история,
поне предпоследните епизоди (заравяне на томахавките с Цацаров, призив да си
изчисти името и пр.)
И видимо се наслаждаваха на тази игра, особено този, който
сега уж се чуди как издържал една година. А другият, който е превърнал
реформирането на съдебната власт в професия, пък натрупа безценен актив.
Всъщност двамата стигнаха много по-далеч, отколкото са си
представяли. В началото на мандата те се надяваха да поразбунят кошера
(заглеждали ли сте се в тавана на Съдебната палата), а го докараха до битка за
меда.
Обаче апетитът, както знаем, идва с яденето.
Малко хронология. В одобрената от парламента стратегия за
съдебна реформа, от която тръгна всичко, нямаше предвидени промени в
конституцията. После беше публикуван един мащабен проект за промени в Закона за
съдебната власт (с някои много спорни, но и множество много добри предложения),
който обаче беше написан така, сякаш поправките в конституцията са факт. И
най-сетне – всичко, за което настояваха, можеше да се предложи и с обикновени
законови промени, за които няма нужда от 180 гласа. Обаче реформаторите
тръгнаха към ремонт на конституцията, за да не може някое следващо мнозинство
да върне лесно старото положение.
Хвърлиха всички
чипове на масата и ги изгубиха.
Въпреки че им беше известно кой какви карти държи далеч
преди 9 декември.
След като тази игра я загуби даже велик комбинатор като
Костов в по-предния мандат, трябваше учениците мнооого да са надминали учителя,
за да я спечелят.
Сега си имаме един освободен от задръжките критик, който
обаче май ще го поразкарват по съдебните зали, за да не геройства много-много.
И един по-ярък отпреди кандидат-президент, който обаче няма
партии зад гърба си.
