Европейският парламент отложи ключовото гласуване на препоръките си към
Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Така преговорите
между ЕС и САЩ за мащабното споразумение тръгнаха към фатално забавяне
сп. "ТЕМА", бр. 24 (703), 15-21 Юни 2015
Юнската сесия на Европейския парламент в Страсбург обещаваше да поднесе новина, която вълнува много повече хора, отколкото други еврократски въпроси. Очакваше се ЕП да одобри препоръки към Европейската комисия за договарянето на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Това щеше да е първото ключово гласуване по темата, откакто евродепутатите дадоха преди две години мандат на еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом да води преговорите със САЩ по мащабното споразумение.
В края на май водещата в обсъждането Комисия по международна търговия на ЕП
одобри с 28 гласа „за” и 13 „против” доклад с компромисни препоръки, резултат
от
пазарлък между двете най-големи групи
- на Европейската народна партия и на социалистите и демократите. Но
предварително беше ясно, че постигнатият консенсус е прекалено крехък.
Трансатлантическото споразумението беше разгледано в още 14 комисии, две от
които го отхвърлиха напълно, а поне други 4 изразиха остри критики и излязоха с
предложения за сериозни корекции. Най-спорният момент очаквано се оказа т.нар. механизъм
за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS). Опасенията са, че
той ще позволи на корпорациите да заобиколят конвенционалните национални
съдилища в случай на претенции, че интересите им са увредени. И да претендират
за обезщетения за предполагаеми загуби в неподлежащи на никакъв демократичен
контрол частни търговски трибунали.
Според записаната в доклада препоръка въпросният механизъм трябва да бъде
договорен на основата на концепция, представена от комисар Малмстрьом в
началото на май. Тя включва фрази като „демократични принципи и контрол”,
„обществено назначени независими професионални съдии”, „механизъм за обжалване”
и „в средносрочен план” създаване на Международен инвеститиционен съд. Тези
формулировки устройваха и по-критично настроените депутати от принципно
подкрепящата споразумението ЕНП. Но никак не задоволяваха по-радикалните
представители на социалистите.
Сесията на ЕП тръгна с престорен ентусиазъм - гласувано беше предложение
дебатите по ТПТИ да започнат час по-рано, за да има повече време за тях. Но в
деня преди заветното обсъждане на 10 юни още никой не се наемаше да прогнозира
какво ще се случи.
Вечерта на 9 юни са проведени финалните уточнения на позициите в отделните
политически групи. Присъствали на заседанието на социалистите свидетелстват, че обсъждането е било, „меко казано, бурно”
От ЕНП пък твърдяха, че най-спокойно са взели решение да подкрепят в пленарната
зала договореното в комисията, но по всичко личи, че нещата не са били толкова
прости.
Работата е там, че препоръките на ЕП за ТПТИ вървят по процедурата за
приемане на резолюция. Която позволява предлагане на поправки във вече
гласувания на етап комисия текст. И, както се разбра впоследствие, са направени
купища такива. Включително и по най-спорния въпрос.
Ключовите предложения за промени са две. Едната е внесена от група
разноцветни лявоориентирани депутати и предвижда вместо по концепцията „Малмстрьом”
Еврокомисията да продължи преговорите, противопоставяйки се изобщо на
въвеждането на специален механизъм за уреждане на споровете между инвеститор и
държава.
Другата принадлежи на докладчика по препоръките и председател на Комисията
по международна търговия Бернд Ланге (германски социалдемократ) и на
шотландския лейбърист Дейвид Мартин, ветеран от борбата с АСТА. Те също
предлагат следването на концепцията на еврокомисарката да отпадне. Но в малко
по-мек вариант - да не се използват частни механизми за уреждане на спорове, а да
се търси някакво друго „постоянно решение”, каквото намират в Международен инвестиционен съд. Нещо, което
е подкрепяно от Малмстрьом, но засега неофициално е отхвърляно от САЩ.
Според кулоарната мълва от ЕНП са били склонни да се съгласят на втория
вариант, но в никакъв случай на първия.
Какви точно са били договорките и какво в крайна сметка щеше да бъде
гласувано, може само да се гадае.
Защото председателят на Европарламента - социалдемократът Мартин Шулц, отложи гласуването. Решение, несъмнено
взето още след заседанието на неговата парламентарна група. Шулц използва процедурна хватка
позовавайки се на текст от правилника на парламента, според който има право
на отлагането при над 50 предложени поправки. Броят на 116-те проектоизменения
обаче е бил известен поне седмица предварително.
По решение, подкрепено от ЕНП, бяха отложени и дебатите. То обаче мина
изключително трудно при едва 401 гласували. „За” бяха 183, „против” - 181
(повечето отляво), а 37 се въздържаха. За нивото на процедурните игри говори и
фактът, че други 349 евродепутати въобще не упражниха вота си, а при следващи
гласувания по други въпроси броят на гласувалите не падаше под 650, достигайки
в някои случаи до 703-ма.
Събитията поставиха в конфузно положение европейския политически елит. Социалдемократическите
лидери на практика се оказаха бламирани от собствените си евродепутати. А
десните от ЕНП също се озоваха в небрано лозе дни след като германският канцлер
Ангела Меркел и американският президент Барак Обама си стиснаха ръцете по
въпроса на срещата на Г-7.
Причините за зациклянето родиха няколко хипотези. Според едната резултатът
от евентуално гласуване на доклада наистина е бил непредсказуем, което е принудило
управляващите фактори в ЕС да го отложат, за да си спестят още по-голяма
неприятност в случай на отрицателен вот. Друга версия гласи, че не е изключено
да е имало и момент на политическа драматургия с цел да се покаже на САЩ колко
трудно минават подобни решения и да им се подскаже, че трябва да бъдат
по-отстъпчиви в преговорите. Според трета гласуването просто е отложено за
по-спокоен политически момент, когато бдителността на противниците на
„търговското НАТО” ще бъде приспана. Впрочем последната хипотеза звучи
по-недостоверно от останалите, тъй като с всеки изминал ден въпросът с ТПТИ
фокусира все по-голям интерес в цяла Европа и вече едва ли може да се промъкне
през задния вход. В навечерието на гласуването Европейската гражданска
инициатива за спиране на преговорите по споразумението отчете двумилионния
участник в своята подписка. Към 11 юни броят на подписалите европейци беше 2 179 041, като любопитното е, че малко повече от
половината от тях са от Германия.
