Правителството обяви поредната колосална обществена поръчка за Windows и други продукти на „Майкрософт", без да потърси път към по-ниски разходи
Управленските програми и управленските решения на българското правителство, известно е, са паралелни светове без особена връзка помежду си. В стратегията за развитие на електронното управление 2014-2020 г., приета от Министерския съвет преди година, пише, че държавата трябва да пази технологичен неутралитет: „системите и решенията за електронно управление трябва да отговарят на утвърдени международни стандарти и да са максимално независими от конкретни операционни системи, платформи, технологии, софтуер и доставчици". Думите са копирани едно към едно от предишната електронна „петилетка", одобрена от МС през 2010 г. И са перифразирани от първата подобна стратегия от 2002 г.
Одитът на Сметната палата за елекронното управление, публикуван в края на 2013 г., разбира се, констатира точно обратното: „зависимости от конкретни операционни системи, платформи, софтуер и доставчици". Множественото число е използвано от политкоректност, ясно е, че става дума за една компания - „Майкрософт".
Дали има подходящи алтернативи с отворен код, вече едва ли си струва да се обсъжда. Дебати за преход на държавата към свободен софтуер бяха водени преди години достатъчно дълго и остро. И безрезултатно. Преминалите към базирани на Линукс системи правителствени структури по света все още не са особено много, а емблематичните европейски примери - германското външно министерство и администрацията на Мюнхен, останаха в миналото, след като тези институции се върнаха в лоното на „Майкрософт".
По-належащият въпрос е друг - какво от продуктите на компанията на Бил Гейтс да купува,
как и колко да плаща българското правителство
за тях.Годишният доклад за състоянието на администрацията за 2013 г. (данните за 2014 г. още не са обобщени) сочи, че чиновниците разполагат с 99 хил. настолни компютъра (плюс 15 хил. лаптопа) и близо 96 хил. лицензи за Windows. Най-използваната версия на операционната система е 7 (близо 56 хил.), следвана от архаичната XP (близо 21 хил.). Актуалната Windows 8 използват само 7741 компютъра, а най-новата 8.1 е инсталирана на 11 214 машини. Числата от предишните доклади показват, че за година сравнително малка част от компютрите се сдобиват с по-модерен софтуер, въпреки че администрацията в общи линии разполага с подходящ за целта хардуер.
Всичко това е при положение, че само в последните 7-8 години са платени над 100 милиона лева за продуктите и услугите на компанията от Редмънд (по-точно на базираното й по данъчни съображения в Ирландия поделение за Европа, Близкия изток и Африка). А на 6 април Министерският съвет обяви нова обществена поръчка с прогнозна стойност 58 милиона лева без ДДС.
Историята на правителственото пазаруване на едро от „Майкрософт" е добре известна. Първият такъв договор е сключен през 2002 г. от покойния министър на държавната администрация Димитър Калчев, след това е допълван неколкократно с анекси, после е подновен от наследника му министър Николай Василев и е продължен от кабинета „Борисов-1".
Доставчикът неизменно е един
българската приватизирана държавна фирма ЦАПК „Прогрес", управлявана от бившия член на Висшия партиен съвет на БСП Пламен Матеев. Променя се само формалната процедура - първоначално е директен договор, последван от сключвани на тъмно допълнителни споразумения, после отново пряка покана към фирмата. Сетне първа обществена поръчка (след влизането в ЕС), спечелена с малко по-ниска цена срещу единствен конкурент, и втора обществена поръчка, спечелена (в консорциум) по точки въпреки най-високата предложена цена.В новия търг е заложен единствен критерий за най-ниска оферта. Има и друга съществена новост - в тръжната документация ще се попълва и разбивка за единичната цена на всеки отделен компонент и така за първи път ще се види колко е предлаганата отстъпка.
Навремето стойността на първите договори беше поверителна. После пък от обявените общи цени на поръчките по груби сметки софтуерът излизаше по-скъп, отколкото на дребно...
Моделът на продажби на „Майкрософт" е такъв - през оторизирани доставчици. ЦАПК „Прогрес", разбира се, е такъв от най-висок ранг: „златен сертифициран партньор" в почти всички ниши, „сребърен" в останалите, неколкократен „регионален партньор на годината" и т.н., и т.н.
Шефовете на софийския офис на „Майкрософт" пък обичайно впоследствие се изкачват високо в йерархията на корпорацията. Първият управител Теодор Милев стана и отговорник за публичния сектор в Югоизточна Европа, после беше привлечен в офиса за Централна и Източна Европа като началник на програмата на компанията, насочена към образователната сфера. Наследникът на Милев Огнян Киряков не продължи кариерата си в „Майкрософт". Следващият изпълнителен директор на българското представителство Георги Ранделов се издигна до мениджър за публичния сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа, отстъпвайки поста в София на настоящия началник Петър Иванов.
Други държави задоволяват нуждите си и решават проблемите си със софтуера по съвсем различни от нашенските начини.
Така например миналата година Великобритания договори директно с „Майкрософт" чрез специално създадена за такива цели институция (Crown Commercial Service) 12 месеца допълнителна поддръжка за държавните компютри, работещи все още с Windows XP - версията от 2001 г., която компанията спря да поддържа през април 2014 г. Контрактът се отнасяше за неуточнен, но огромен брой машини (няколкостотин хиляди), а беше на скромната стойност от 5.5 млн. паунда. Междувременно у нас въпреки големия брой държавни компютри със същия проблем имаше само предупреждение за възможните опасности от Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи".
Също преди година Китай (най-големият пазар, където държавата е най-големият купувач) наложи забраната за използване на Windows 8 в администрацията. Решението си имаше контекст - дойде на фона на повдигнатите в САЩ обвинения срещу петима китайски военни хакери за кражба на търговски тайни. Без да правим директни аналогии, но по това време България беше предплатила Windows 8, а остана за втора поредна година в американския Списък 301 на интелектуалните пирати като „държава под наблюдение".
Както е модерно днес, да погледнем и към най-близкия опит - румънския. Съседското правителство, както и нашето, е купувало през локален посредник - местен представител на "Фужицу Сименс". Това го разбрахме от... прокурорско съобщение. По данни на държавното обвинение
цената в Румъния е била изключително завишена
като от 54 млн. долара само за един от договорите 20 млн. са били комисиони за трета страна. По случая се води най-мащабното от всички антикорупционни дела - срещу 9 бивши министри от няколко кабинета за периода 2001-2013 г.Българското правителство купува софтуер на "Майкрософт" в мащаб, достатъчен за получаване на най-високата отстъпка, която според официалните данни на «Майкрософт» е 45% за над 15 хил. единици. Същевременно броят на купените лицензи за Windows (96 хил.) не надхвърля броя на компютрите в държавата.
През 2007 г. България се ориентира към придобиване на лицензи за безсрочно ползване, вместо да плаща наем, както дотогава. Това, за което държавата плаща в последните години и възнамерява да продължи да плаща, е така наречената софтуерна осигуровка - една луксозна услуга, която за определен период дава право на ползване на най-новите версии, най-добро обслужване, ползване и на домашен компютър, прехвъляне върху нов служебен и др. В основата си тя е предназначена за предвидимо разпределение на разходите, което застрахова големите ползватели от непредвидени харчове и им осигурява максимален комфорт. Което, разбира се, е на съответната цена - в нашия случай 20 милиона лева без ДДС годишно. Освен това правителството си поръчва премуществено значително по-скъпите професионални версии на Windows и Office. Макар че от статистиката, посочена в началото, видяхме, че не бърза да прилага масово най-новите технологии. Последната поръчка - от 2012 г., беше критикувана за това, че на практика се купува все още неизлезлият тогава Windows 8. Но все пак беше купено нещо, което иначе струва доста. А какво да кажем за сегашната поръчка, с която държавата ще си осигури Windows 10, очакван това лято. При положение че „Майкрософт" вече анонсира безплатен ъпгрейд до новата версия през първата година... Да не говорим, че отделни ведомства, разполагащи със свободни пари, отделно купуват за милиони (РВД, БНР, НЗОК, „Български пощи") или плащат по други програми на корпорацията (МОН).
Едва ли ще е много пресилено да се каже, че България пазарува като мощна корпорация, която, казано понародному, не си знае парите. Само че нашият случай е друг - и да иска, правителството
не може да си направи сметката
В родната администрация всеки IT специалист гледа само собственото си ведомство, защото друго не му и влиза в задълженията. Планът колко софтуер да се поръча се съставя подобно на държавния бюджет - всяка администрация подава (раздута) заявка какви са нуждите й. В резултат се събират искания за крупно количество, струващо грамадна сума. Което се редуцира така, че да се събере в предварително определеното финансиране...При такава система очевидно кабинетът няма как да изчисли дори приблизително колко ще му струва издръжката на електронните системи с легален софтуер по друга схема. Е, как тогава в Министерския съвет да не са горещи поддържници на варианта "да платим абонамента и да ни е мирна главата".
Видно е, че най-малко още един абонамент време (три години) ще я караме все така. Но все пак е притеснително, че този път няма никаква обществена, институционална или политическа реакция. В предишните години управляващите по един или друг начин се оказваха принудени да изложат някакви мотиви за решението си. Така че най-малкото (след дъжд качулка) да видим дали аргументите им са били състоятелни.
Димитър Калчев например твърдеше, че ако не се плати, няма да извадят България от пиратския списък. Да, извадиха ни, но години по-късно - след приемането в ЕС (според някои мнения включително по тази причина). Николай Василев беше обявил, че по негова информация Бил Гейтс лично е подписал само една фирма в България да продава. Но когато направи първия търг, се яви още един кандидат, а на следващите - по няколко. Негов договор мина и през прокурорска проверка, която не откри престъпление. Бойко Борисов пък беше атакуван по темата от Волен Сидеров и Петър Курумбашев и обеща при основателни възражения да отмени поръчката. От "Атака" се оставиха да бъдат убедени в необходимостта й (взаимоотношенията с ГЕРБ бяха други), а депутатът от БСП, както и при други подобни негови акции, бързо се отказа.
Всеки от тези случаи послужи, ако не за друго,
поне сделките да се обсъдят публично
да се поспори има ли алтернативи, да се хвърли светлина по въпроса.А ето какво се случва сега. Кабинетът безшумно е платил последната вноска по изтичащия договор през декември, създал е работна група за написване на новата поръчка, предвидил е парите в бюджета. Развръзката би могла да включва например нов победител в търга. Което евентуално да се припише като заслуга, вместо да се изследва за уговорка. И така до 2018 г...
